НОХД 7263/2016 - Мотиви - 02-03-2017

Мотиви по Наказателно дело 7263/2016г.

НОХД 7263/2016г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия Р.Г.П., роден на *** ***, ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъджан,ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на 05.11.2016 год. в с. В., обл. Пловдив, е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с Рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с Фабричен № ARBA № 0053, което е престъпление по чл. 343б,  ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му  наложи наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода”, при първоначален Строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и да му бъде наложено наказание, съобразно разпоредбата на чл. 343г от НК, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца. Прокурорът предлага на съда да приложите разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК по отношение на допълнителното наказание Глоба.

Подсъдимият Р.Г.П., редовно уведомен в предходно съдебно заседание се явява лично, признава своята вина и дава подробни обяснения относно механизма на осъществяване на деянието , за което е даден на съд. Служебният защитник – адвокат М. – от своя страна моли Съда да приложи разпоредбите на чл. 9 и чл. 11 от НК, тъй като счита , че в конкретния случай нейният подзащитен не е извършил деянието умишлено, действал е в състояние на продължително разстройство на съзнанието, след получен епилептичен припадък, което го прави наказателно неотговорен по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК. Алтернативно адвокат М. предлага на съда да постанови присъда при условията на изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

Р.Г.П., е роден на ******, ***, българско гражданство, основно образование, неженен, безработен, осъждан, постоянен адрес ***, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р.Г.П.  е правоспособен водач на моторно превозно средство. Срокът на валидност на притежаваното от обвиняемия СУМПС е изтекъл на 05.04.2015г.

         Подсъдимият П. работел и живеел в *** в с.В., обл.П. На 05.11.2016г. на гости на подсъдимия дошъл с  лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №***, неговият приятел – св.И.С.Е. ***.

На същата дата около 15.00 часа двамата посетили питейно заведение в центъра на с.В., наричано „Кибритката” където и двамата употребили алкохол. Около 22.00 часа според подс.П., след като излезнал пред кръчмата, неизвестни лица го нападнали „с електрошок“ и го ударили, след което се качили в лек автомобил „БМВ“ и потеглили в неизвестна посока.

Случилото се било забелязано от **** на кръчмата – В. -„Кибритка“, която казала за това на св.Е.. Последният излязъл навън, видял, че подс.П. е паднал на земята и го вдигнал, а от своя страна подсъдимият се обадил на телефон 112 и след известно време на място пристигнали екипи на спешна помощ и полиция.

Според показанията си дадени в хода на досъдебното производство , св.К. Ф.- **** към ФСМП гр.Раковски, прегледал подсъдимия, който бил видимо пиян и установил единствено охлузна рана на лявото му ухо. Докато го преглеждал, подсъдимият получил гърч, поради което св.Ф. му бил мускулна инжекция с диазепам. Полицейските служители, които се явили на място посъветвали подс.П. да се освидетелства в КСМ при УМБАЛ Пловдив и да подаде жалба за инцидента. След като екипите на спешна помощ и на полицията си тръгнали, подс.П. споделил на св.Е., че се притеснява, че нападателите може да се върнат и предложил да се прибират в селскостопанската база.

Въпреки , че самият той бил употребил немалко количество алкохол / според неговите обяснения около 5 водки/, П. преценил, че св.Е. е много по- пиян от него, поради което заявил , че той ще управлява автомобила на свидетеля, а и самият Е. не се възпротивил. Двамата се качили в лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №*** , като св.Е. седнал на предна дясна седалка, а подс.П. управлявал автомобила. Те потеглили по улица „1-ва“ с.В. в посока селскостопанския двор.

Св.Й.Г. и св.И.К. – **** при РУ Раковски ОДМВР Пловдив , като **** след посещението си пред питейното заведение на селото и въз основа на соченото от подсъдимия нападение извършвали оглед на улиците в с. В. с цел установяване и идентифициране на лица със сходно описание на това , дадено от П..

В тази връзка около 23.00 ч. на 05.11.2016г. на ул.“1-ва“ в с.В. обл.П. те спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №***. В лицето на водача на автомобила двамата свидетели разпознали подс. Р.П., за когото още при първото си посещение пред потейното заведение установили, че е във видимо нетрезво състояние. При посочената проерка ситуацията не била много по- различна, а и самият подсъдим лъхал силно на алкохол.

 Полицейските служители извършили проба за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510“  с фабричен № ARBА №0053, който отчел  концентрация на алкохол в издишания подс. Р.Г.П. въздух от 2,78 на хиляда. За така установеното  нарушение на подс. Р.Г.П. бил съставени АУАН бл.№919283. При съставяне на акта на подс.П. било отнето свидетелството за управление на МПС. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване №0031673, като същия отказал да даде кръв за химическо изследване.

П. бил отведен в сградата на  РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, но не бил  задържан, тъй като заявил, че е болен от епилепсия, поради което на място отново бил повикан св.Ф., който дал становище , че обвиняемият не може да бъде задържан, поради което това не било сторено.

В изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се сочи , че подс. Р.Г.П. не страда от същинско психично заболяване -психоза и не се води на отчет в ЦПЗ Пловдив. Подсъдимият не е бил на преглед при невролог във връзка с получаваните от него припадъци. Съгласно заключението на вещото лице подс.П. може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава обяснения., може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Подсъдимият П. към инкриминирания период - 05.11.2016г.. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В хода на съдебното следствие експертът – ** поддържа така направеното заключение, но заявява , че в експертизата е залегнало и становище за наличие на данни за епилепсия с неизяснена етимология - „гранд мал”. Това свое заключение експертът е базирал единствено и само на наличната представена по дознанието документация, както и на лично събеседване с подсъдимия, където същият единствено и само по собствена преценка е заявил, че „страда” от епилепсия. В.л. д- р В. С. потвърждава пред настоящия Съд , че въпреки посоченото в експертизата заболяване „епилепсия”, за същото липсват категорични данни, тъй като от страна на подсъдимия никога не са били правени изследвания /електроенцефалограма/, както и , че никога не са били извършвани консултации със специалист невролог. Въпреки неустановеността на това заболяване, както и липсата на данни за епилептична психоза, в конкретния казус експертът потвърждава , че дори и такова евентуално да е налично, то не се явява психично заболяване, което да пречи на подсъдимия да разбира свойството и значението на стореното от него , както и да ръководи постъпките си. Относно установената степен на алкохолно опиване, същото се явява обикновено /просто/ такова но в неговата тежка степен и въпреки това П. е бил в пълно съзнание, като е разбирал напълно свойството и значението на постъпката си.

Посоченото по- горе становище на съдебния ** се подкрепя изцяло както от свидетелските показания на Г., К., Е. и Ф., които в показанията категорично потвърждават, че към момента на осъществяване на престъплението, П. , макар и значително повлиян от изпитото количество водка /500мл./, не е показвал признаци на неориентираност за време и пространство, осъществявал е вербална комуникация с околните, като само на два пъти е получил кратък мускулен тремор, но веднага след него е бил в състояние да възприема доста адекватно случващото се около него. Тези показания категорично се подкрепят и от обясненията на самия подсъдим, който пази завидно ясен спомен от цялата фактическа обстановка , такава , каквато е била към дата 05.11.2016г.

В подкрепа на изложеното по- горе се явяват и приложените по дознанието акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, съдебно-психиатрична експертиза, справка за нарушител, характеристична справка, справка съдимост, както и всички останали писмени доказателства по делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимия Р.Г.П., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 05.11.2016 год. в с. В., обл. Пловдив, е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с Рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с Фабричен № ARBA № 0053.

Престъплението е извършено от подсъдимия П. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия Р. Г.П., следва да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК в размер на 2 /две/ години, както и на Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, което наказание, следва на основание чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален Строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определянето на такъв режим на изтърпяване е продиктувано от наличието на предишни осъждания на подсъдимия, още повече , че настоящото престъпление , за което е даден на съд е било осъществено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД 6957/2013г. по описа на ПРС ХХІ н.с. /справка за съдимост по делото/.

Действително посочения размер на наказанието „лишаване от свобода” е над предвидения в текста на чл. 343б, ал.1 от НК минимум от една година, но определянето му е продиктувано  както от тежестта на престъплението, така и от характеристичните данни и поведението към инкриминирания момент на самия подсъдим. У П. е било налице съзнаването за противоправността на собствените му действия , изразяващи се в управление на МПС след употреба на алкохол и то в едно сравнително голямо количество. Също така в собственото му съзнание , на база субективно предположение, че страда от епилептични припадъци /което не се установи по какъвто и да бил начин/ би следвало да се оформят поне елементарни задръжки , както относно принципния прием на алкохолни напитки, така и относно извършването на действия, несъвместими с пияното му състояние. Напротив с напредване на опиването, продължило почти през целия следобед на 05.11.2016г. чак до късните часове, предполагаемите задръжки постепенно са отпадали и като краен резултат, въпреки осъзнаването на явно нетрезвото си състояние, подсъдимият е взел решение, макар и за късо разстояние да управлява автомобила на св. Е..

Изложеното по- горе сочи по един безспорен начин, че подс. П. се явява лице с висока степен на обществена опасност, тъй като липсата на критичност към стореното от него се явява предпоставка за осъществяване и занапред на сходни престъпни намерения.

От друга страна липсата на строг и адекватен подход към такива престъпни деяния би се отразил крайно негативно и на генералната превенция , тъй като в обществото, което само по себе си не се отличава с  особено висока критичност и чувствителност към сходни престъпни проявления, би се затвърдило битуващото към момента неглижиране на крайно опасни за самото него противоправни действия.

Относно направените от страна на защитата на подсъдимия искания за подвеждане на престъплението , осъществено от П. под разпоредбите на чл. 9, ал.2 от НК, Съдът намира , че същите са неоснователни, тъй като от събраните в хода както на досъдебното производство , така и в съдебната фаза устни и писмени доказателства категорично се установява , че престъплението , извършено от подсъдимия не е нито малозначително , същото е обществено опасно /и то във висока степен. Не са налице и сочените от адв. М. предпоставки , визирани в текста на чл. 33,ал.1 от НК, тъй като изготвената и приета от Съда психиатрична експертиза е категорична , относно вменяемостта на подсъдимия, още повече , че събраните доказателства не сочат дори и за кратък момент на разстройство на съзнанието на П..

Крайно несъстоятелно е и искането на защитата за прилагане разпоредбите на чл. 55,ал.1 от НК /най вероятно се има предвид т.2,б.Б/ , тъй като категорично не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /единствено такова се явява признаването на вината от страна на подсъдимия/, които да могат да формират у Съда подобно становище.

Съдът намира, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание на основание чл. 343г,  ал. 1 във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/две/ години, считан от датата на влизане на Присъдата в законна сила, като следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 05.11.2016 год. до датата на влизане на Присъдата в законна сила. Такъв един срок на лишаване от правото да управлява МПС , би следвало да възпре дееца /дори и за две години/ от извършването на сродни престъпления, залегнали в текстовете на гл.ХІ, раздел ІІ от НК.

         Тъй като с виновното си поведение подсъдимият Р.Г.П. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 110 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за експертиза и вещо лице, както и сумата от 80 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.

         Причини за извършване на престъплението – крайно незачитане на установения в републиката правов ред и изключително ниска степен на правна култура у подсъдимия Р.П.

 

По тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.

        

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                               ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!Т.М.