НОХД 7136/2016 - Мотиви - 10-01-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 7136/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия П.Д.К. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.2 – о и т.4 пр.2 – о вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК за това, че на 21/22.01.2016 г. в гр. Хисаря обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – повреждане на заключващото устройство на стъклопакет на прозорец, и чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужда движима вещ: 1 бр. телевизор марка „Тошиба 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED на стойност 862.00 лева /осемстотин шестдесет и два лева и нула стотинки/ от владението на И. М. Л. с ЕГН: ********** без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

По делото не е предявяван и няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдебното следствие се поведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер към средния, предвиден за престъплението, като бъдат отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да се съобрази определянето на размера на наказанието с реда на провеждане на съдебното следствие.

Явилият се като служебен защитник на подсъдимия адв. Д. не оспори извършването на престъплението от К., нито правната квалификация на деянието. Моли се съда за снизходителност, при определяне и налагане на полагащото се наказание лишаване от свобода да се отчете младата възраст на подсъдимия и да се даде възможност за поправяне на лицето.

Подсъдимият П.Д.К. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявява съжаление като моли съда за даване на шанс чрез определяне на най – малкото наказание.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за установено следното:

         Подсъдимият П.Д.К. е роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, неработещ, с ЕГН **********.

         Подсъдимият П.К. е осъждан към момента на постановяване на настоящата присъда общо 13 пъти, като 11 от осъжданията са все за престъпления кражба. Първият осъдителен съдебен акт е определение по НОХД № 289/2002 г. на РС гр. Пловдив, влязло в сила на 08.07.2002 г., с което на К. за престъпление с правна квалификация по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК му е било наложено наказание обществено порицание, а последния осъдителен до момента акт е присъда по НОХД № 3227/2016 г. на РС гр. Пловдив, влязла в сила на 21.10.2016 г., с която за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

         Последното осъждане спрямо К. преди датата на извършване на процесното инкриминирано деяние, което оказва влияние и върху правната му квалификация като извършено при условията на опасен рецидив, е 11 – тото по ред осъждане – с присъда по НОХД № 1897/2008 г. на РС Пловдив, влязла в сила на 06.03.2009 г., с която за извършено на 09.10.2008 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК е било наложено на извършителя наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Това наказание лишаване от свобода П.К. е изтърпял на 08.06.2011 г., когато е бил освободен по изтърпяване от Затвора гр. Пазарджик.

         Понастоящем подсъдимият пребивава в Затвора гр. Пазарджик по изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, наложено му с определение по 12 – тото му по ред осъждане – по НОХД № 3814/2016 г. по описа на РС гр. Пловдив, влязло в сила на 14.07.2016 г. – за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, извършено на 26.03.2016 г.

Подсъдимият П.Д.К. към м. януари 2016 г. живеел в гр. Хисаря обл. Пловдивска и не бил трудово ангажиран. Той изпитвал недостиг на финансови средства, която липса удовлетворявал чрез кражби на чужди вещи на територията на града.

Свидетелят И.М.Л. ***, но притежавал и друг имот в града, намиращ се в кв. „М.” на ул. „Д.” № **. Свидетелят Л. пребивавал често в къщата си в кв. „М.” и за това я бил обзавел с всички необходими за бита вещи. В къщата си на ул. „Д.” № ** той държал телевизор марка „Тошиба” модел 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED, закупен през 2014 г. от магазин „Техномаркет” в гр. Пловдив за сумата от 869 лева.

В началото на 2016 г. подсъдимият К. решил да извърши няколко кражби от домове, от които собствениците им отсъстват, основно в кв. „М.” на гр. Хисаря. Той проучил дома на св. Л. и забелязал, че той не живее постоянно в него, а го посещава от време на време. През нощта на 21 срещу 22.01.2016 г. подсъдимият решил да влезе в дома на И.Л. ***. Той носел със себе си отвертка, с която се опитал да отвори стъклопакетния прозорец на къщата откъм стаята използвана като хол, като повредил заключващото устройство, счупил прозореца и го отворил. Оттам К. проникнал в стаята и видял върху шкаф телевизора „Тошиба” модел 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED. Подсъдимият изключил захранването на телевизора, взел го и го изнесъл през прозореца, през който бил влязъл в къщата, и оттам през задния двор се прибрал незабелязано в дома си, който бил наблизо.

Сутринта на 22.01.2016 г. П. К. увил откраднатия телевизор в чаршаф и заедно с него се придвижил с автобус до гр. Пловдив, където заложил вещта в заложна къща на фирма „Кеш 2013” ЕООД, намираща се на бул. „Руски” № 121, срещу сумата от 150 лева, предоставена му от свидетелката М.Г. С. – к. в заложната къща. За залога бил съставен заложен билет №24249/22.01.2016 г., като подсъдимият представил данните от своята лична карта. Тъй като след изтичане на срока на договора вещта не била потърсена от заложната къща, тя била изнесена за продан и отчуждена на неустановено в хода на започналото впоследствие досъдебното производство лице.

Когато на 22.01.2016 г. свидетелят И.Л. посетил къщата си в кв. „М.”, той установил кражбата на телевизора и уведомил своевременно полицейските органи. В резултат от поведените общоиздирвателни мероприятия бил установен като извършител на деянието подсъдимия П.К., който признал за извършеното пред полицейските служители свидетелите П.П.А. и св. М.Ж.Д. и обяснил подробно и начина на извършване на кражбата, и действията си по повод залагането на откраднатата вещ.

Според заключението на вещото лице по изготвената стоково – оценъчна експертиза /л.36, 37 от досъдебното производство/ средната пазарна стойност на 1 бр. телевизор „Тошиба 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED към дата 21/22.01.2016 г. е била 862 лв.

         Така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс. К., дадено в хода на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите И.М.Л., П.П.А., М.Ж.Д., М.Г. С., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, от заключението на вещото лице по изготвената СОЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, копия на фактура, на опаковка, на гаранционна карта, справки за съдимост, бюлетини за съдимост, характеристична справка, заложен билет, справки за търпени наказания лишаване от свобода.

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите Л., А., Д. и С., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимодопълващи се, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СОЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.

При така приетата за установена и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Д.К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.2 – ро и т.4 пр.2 – ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, тъй като на 21/22.01.2016 г. в гр. Хисаря при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужда движима вещ: 1 бр. телевизор марка „Тошиба 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED на стойност 862.00 лева /осемстотин шестдесет и два лева/ от владението на И.М.Л. с ЕГН ********** без неговото съгласие и  с намерение противозаконно да я присвои.

От обективна страна – с действията си подсъдимият П.К. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като на 21/22.01.2016 г. в гр. Хисаря с присвоително намерение е отнел горепосочената вещ – 1 бр. телевизор марка „Тошиба 40L7335DG” 40” 3D Full HD LED, чиято стойност е 862.00 лева от пострадалия свидетел И.М.Л., без съгласието на св. Л., като е прекъснал досегашното му владение върху вещта и е установил своя фактическа власт. Инкриминираната вещ се е намирала в къща в кв. „М.” на ул. „Д.” № ** в гр. Хисаря, който имот е бил собственост на свидетеля И.М.Л..

Налице е по – тежко наказуем кражбата квалифициран състав – по см. на чл.195 ал.1 т.3 пр.2 – ро от НК, а именно – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, доколкото за да достигне до инкриминираната вещ, подсъдимият К. е счупил стъклопакетния прозорец и заключващото му устройство и така е успял да влезне в една от стаите на къщата на св. И.Л..

Използването на техническото средство отвертка за преодоляване на защитната преграда – стъклопакетния прозорец на една от стаите на къщата, предопределя и наличието на друг по – тежко наказуем състав на престъплението кражба – по см. на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 – ро от НК – използване на техническо средство. 

Подсъдимият П.К. преди да извърши процесното престъпление /към 21/22.01.2016 г./ е бил осъждан общо единадесет пъти за престъпления от общ характер – повечето от които кражби. Върху правната квалификация на престъплението, предмет на настоящото обвинение, като извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, влияние оказва, както се посочи и по – горе, осъждането по НОХД № 1897/2008 г. на РС Пловдив – с влязла в сила присъда на 06.03.2009 г. – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по – малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. По това осъждане К. е получил наказание лишаване от свобода при ефективно изтърпяване при първоначален строг режим в размер на две години и шест месеца. Наказанието лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца подсъдимият е изтърпял на 08.06.2011 г., и към инкриминирания момент 21/22.01.2016 г. не е бил изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК, изключващ приложението на правната фигура на опасния рецидив.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия П.Д.К. и определената правна квалификация на деянието – по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.2 – ро и т.4 пр.2 – ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието при условията на чл.58 А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. 

Предвиденото наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.2 – ро и т.4 пр.2 – ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК е лишаване от свобода от три до петнадесет години, а разпоредбата пък на чл.58 А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление кражба, следва да се определи при условията на чл.58 А ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58 А ал.4, тъй като не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък изключителни такива, че да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха признанието на вина, изразеното съжаление при последната дума в хода на съдебното производство, както и това, че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина, доколкото е разказал за извършената кражба на полицейските служители А. и Д.. Като отегчаващи пък наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни за подсъдимия, изведени и от осъжданията на лицето, извън оказващото влияние върху правната квалификация на инкриминираното деяние, от високата степен на обществена опасност на подсъдимия – извършващ отново тежко престъпление против собствеността след като е търпял ефективно наложени му наказания лишаване от свобода, а и извършвайки нова кражба само два месеца след извършване на процесната – на 26.03.2016 г., за която е бил осъден с последното му към момента осъждане – с присъда по НОХД № 3227/2016 г. на РС гр. Пловдив, влязла в сила на 21.10.2016 г.

Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи на подсъдимия П.Д.К. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58 А ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на шест години, което съобразно изискването на чл.58 А ал.1 от НК намали с една трета, така че определеното и наложено наказание на К., което се счита за най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за в бъдеще на подобни прояви, е наказанието лишаване от свобода в размер на четири години. Това наказание лишаване от свобода в размер на четири години съдебният състав счита за законо – и целесъобразно.

Определеното и наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години подсъдимият П.К. следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.57 ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият П.Д.К. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 52 лв., представляваща направени по делото в неговата досъдебна фаза разноски за вещо лице по изготвената стоково – оценъчна експертиза.

На същото основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да заплати и сумата в размер на 20 лв. разноски за вещо лице в съдебната фаза на наказателното производство пред настоящата инстанция, но по сметка на РС гр. Пловдив в полза на ВСС. 

Направените по делото разноски за служебен защитник на подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.