НОХД 6030/2016 - Мотиви - 02-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 6030/2016г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.10.2016г. ПО НОХД № 6030/2016 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

 

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен  акт срещу Б.С.Й. ЕГН **********, за това че през периода 14.04.2015 година – 11.05.2015 година, в гр.Стамболийски и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари на обща стойност 648.00 лева, собственост на Провидент Файненшъл България“ ООД гр.София, клон Пловдив, които е владеела - Престъпление по чл. 206 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимата е признала изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, който е конституиран и като граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимата обвинение. Намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Пледира за приложението на чл. 58а НК и на института на условното осъждане.

Повереникът на гражданския ищец претендира за уважаване на предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимата пледира за преквалификация на деянието по чл. 206, ал.5 НК като маловажен случай и налагане на наказание пробация. В условията на алтернативност, при осъждане по основния състав на чл. 206 НК претендира наказанието да бъде определено при условията на 55 НК и за прилагане на института на чл. 66 НК.  

В правото си на лична защита подсъдимата поддържа казаното от своя защитник. В правото си на последна дума изразява съжаление за стореното и моли за снизхождение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Б.С.Й. е родена на *** ***, б., с българско гражданство, със средно образование, живуща на семейни начала, неосъждана, работи когато намери работа, живуща ***, ЕГН **********

„Провидент Файненшъл България“ООД, ЕИК 202513690 било със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.“Александър Малинов“№85, ет.7, със собственици Интернешънъл Пърсанал Файнанс Инвестмънтс Лимитид, Великобритания и Ай Пи Еф Холдинг Лимитид, Великобритания и управляващи и представляващи Г. Д. О`М., Великобритания и П. А. Х., У. Същото било учредено на 03.04.2013 г. с цел предоставяне на заеми  в български левове под формата на кредит, съгласно договор за кредит. Дружеството предоставяло микро и бързи кредити в размер от 200 до 2 500 лева на физически лица, пребиваващи в България, които отговаряли на изискванията на дружеството за отпускане на кредити, от свое име, пряко или чрез кредитни консултанти и осъществявало дейността по събиране на вноските по предоставените кредити. За целта с договор за услуги „Провидент Файненшъл България“ООД упълномощавало кредитни консултанти, които се задължавали да действат като пълномощник на дружеството и да сключват договори за кредит с физически лица като кредитополучатели от името и за сметка на дружеството. Решенията за отпускане на кредити се вземали единствено от дружеството, като договорите за кредит се подписвали от кредитния консултант след получаване на решението за отпускане на кредит от дружеството. Кредитният консултант извършвал своята дейност в един или повече географски райони, определени от дружеството, като спазвал разпоредбите на договора за услуги и съответните разпоредби от ЗЗД. Дружеството заплащало възнаграждение на кредитния консултант за дейностите, извършвани по договора съгласно Приложение №1, неделима част от същия, а именно: комисионна в размер на 20 лева за посредничество и сключване на договор за кредит с нов клиент или предишен клиент, който е прекратил стария си договор преди повече от 26 седмици; комисионна в размер на 5 лева за посредничество и сключване на договор за кредит с настоящ клиент, който има друг активен договор за кредит или с разплатил се клиент, който се връща преди започването на 27 седмица; 5% от стойността на вноските, събирани от клиентите на дружеството за седмица. Кредитният консултант извършвал своята дейност независимо, на свои разноски и свой риск, по време и начин, подходящи за точното изпълнение на дейността. Кредитният консултант действал само в рамките на обхвата на договора за услуги и при никакви обстоятелства неговите действия и/или бездействия не обвързвали дружеството, освен ако това не било уговорено в договора. Кредитният консултант действал като независим изпълнител. Кредитният консултант не се ограничавал по отношение на работно време и работно място и не бил подчинен на никой от служителите на дружеството.

Съгласно сключения договор кредитният консултант бил длъжен активно да търси клиенти за сключване на договори за кредит, като за целта Дружеството му предоставяло необходимите формуляри за кандидатстване за кредит.

Кредитният консултант нямал право да задържа и използва за лични или други /за трети лица/ цели сумите, предоставени от дружеството за предаване на клиент/клиенти във връзка с който и да е договор за кредит, или плащания събрани от клиенти, като тези плащания следвало да бъдат предадени/възстановени на дружеството най-късно при първото поискване на плащане/разход на суми, получени от дружеството /което е понеделник-вторник на седмицата, следваща седмицата, в която са събрани/ и по всяко време при поисквате от дружеството, като веднага изпълнява това искане или в случай на прекратяване на договора по каквато и да е причина, в момента на прекратяването.

По отношение на всички клиенти, кредитният консултант бил длъжен да подписва договора за кредит само и единствено с физическото лице, което е кредитополучател по договора за кредит и само и единствено в неговия дом. За клиентите, които били избрали услугата „Кредит у дома“ предаването на сумите, отпуснати по кредита и събирането на вноските се извършвало само на/от кредитополучателя по договора за кредит, само и единствено в дома на последния.

Кредитният консултант се задължавал да открива и привлича потенциални клиенти на дружеството или да посещава потенциалните клиенти, към които дружеството го е насочило, в географската територия, където извършвал своята дейност и да сключва с тях договори за кредит, като: запознава потенциалните клиенти с финансовите продукти/услуги, предоставяни от дружеството; събира формуляри за кандидатстване за кредит и необходимата документация от клиенти от името и за сметка на дружеството; подписва договорите за кредит с клиентите от името и за сметка на дружеството, след получаване на предварително одобрение от дружеството за предоставяне на кредити; посещава клиентите в техните домове и събира от тях, от името и за сметка на дружеството, седмичните вноски по предоставените кредити /в случаите, когато клиентите са избрали услугата „Кредит у дома/, да издава на клиентите документ за събраната сума/разписка по договора за кредит в два екземпляра/ и докладва за събраните вноски на дружеството в съответствие с условията и сроковете на договора и в съответствие с действащите вътрешни документи и политика на дружеството.

Принципът за кандидатстване за кредит бил следният: клиентите се свързвали по телефона с консултант, който след това ги посещавал на място в дома им, оформял документите, като в това число се попълвал и подписвал формуляр за кандидатстване за кредит, като се прилагали копие от лична карта и документ, удостоверяващ дохода на клиента. Кредитният консултант се обаждал на прекия си ръководител, предоставял му данните на кандидатстващия и ръководителя вкарвал информацията в компютърната програма на дружеството, която автоматично преценявала без намесата на човешки фактор дали на кандидата следва да се отпусне кредит и в какъв размер, както и за какъв период. Това се определяло от софтуера в зависимост от показателите на всеки от кандидатите. Кандидатът получавал код за одобрение, заедно с офертата, съгласно неговите показатели. Клиентът, ако бил съгласен да приеме офертата, сключвал договор със съответните параметри, като в рамките на седмицата той заплащал и първата вноска. В „Провидент Файненшъл България“ООД заплащането се извършвало на седмична база. Периодите на изплащане на отпуснатия кредит били 27 седмици, 45 седмици или 60 седмици. Софтуерът определял седмиците на погасяване и вноската, като тук отново нямало намеса на човешки фактор.

Пловдивският клон на дружеството, към който спадала цялата пловдивска област разполагал със собствен бюджет, от който се изплащали сумите на кредитополучателите и към който се прибавяли самите вноски, събрани от клоновете от областта.

         С граждански договор за услуги №4001-127 от 16.02.2015 година, в сила до 20.05.2015 година, „Провидент Файненшъл България“ООД гр.София, представлявано от Б. Д., упълномощило Б.Й. като кредитен консултант на клон Пловдив на дружеството, отговарящ за град Стамболийски. Последната не разполагала със собствен постоянен бюджет, от който да плаща и към който да добавя, като вменените и задължения били единствено да посещава клиентите на дружеството /кредитополучателите/ в техните домове, като събира от тях /от името и за сметка на дружеството/ дължимите седмични вноски по предоставените им кредити, като им издава документ /квитанция/ за събраните вноски, които да отчита всеки понеделник или вторник от следващата седмица на прекия си ръководител А. Б. - **** „Развитие“, като докладва на него или на св. С.Х. – ****** „Сигурност“ в „Провидент Файненшъл България“ООД гр.София, клон Пловдив за събраните суми в края на всеки ден. Тъй като била нов консултант, тя нямала право да сключва договори за кредит самостоятелно от името и за сметка на дружеството, както и да разполага с оборотни средства. Когато Й. имала клиенти, които искали да сключат договор с „Провидент Файненшъл България“ООД, последната оформяла договора в присъствието на св.Б. или св. Х., които и се подписвали от името на дружеството. Отчитането на събраните от Б.Й. парични вноски по предоставените от дружеството кредити ставало чрез изготвяне от нея на „формуляр за баланс на кредитен консултант“, който се изготвял в края на всяка оперативна седмица – понеделник или вторник, а събраните парични средства се внасяли по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“АД. Самият консултант си изготвял вносна бележка за внасяне на събраната сума. Възможно било, при невъзможност от страна на кредитния консултант да се отчете в офиса, той да предаде попълнената форма, заедно с парите на своя мениджър А. Б. Когато имало такива случаи, на вносната бележка се вписвало „От Ал.Б. за съответния кредитен консултант“. С копието от вносната бележка, издадена от банката, кредитният консултант отивал при Б. и се отчитал за получените парични средства през оперативната седмица. За целта консултанта, в частност Й., предоставял на Б. копие от вносната бележка, издадена от „Уникредит Булбанк“АД, списък с клиентите, от които били събрани съответните парични вноски и седмичния баланс. Впоследствие Б. предавал визираните документи в администрацията на дружеството, където същите се обработвали и отразявали като приход по дружествената сметка, който следвало да бъде равен на получените пари от конкретния кредитен консултант.

         На 11.05.2015 година Б. уведомил С.Х., че Й. не била попълнила счетоводните документи за седмичния баланс и не била отчела в клон Пловдив събраните от нея вноски за седмицата от 04.05.2015 година до 11.05.2015 година в размер на 148 лева, които трябвало да отчете в срок до 11.05.2015 година. Още на следващия ден, 12.05.2015 година Х. и Б. провели среща с Й. в дома и, при която я попитали защо не е отчела парите. Последната им обяснила, че парите, заедно с данните на клиентите, от които били събрани вноските, били взети от мъжа и, който ги бил похарчил. Предвид горното Й. обещала в най-кратък срок да възстанови въпросната сума от 148 лева на дружеството. Х. инициирал проверка по случая, като в тази връзка били посетени от Б. всички клиенти, обслужвани от Й.. Било установено, че св. С. П. Г. на 26.04.2015 година била погасила сумата от 40 лева, за което и били издадени квитанции №295034/26.04.2015 година и №295035/05.04.2015 г., Д. П. Д. бил погасил сумата от 20 лева, за което му била издадена квитанция №295033/05.05.2015 година, П. А. Д. бил погасил сумата от 40 лева, за което му била издадена квитанция №295039/ 10.05.2015 г., Р. Й. Х. била погасила за периода 05.05.2015 г. – 10.05.2015 г. сумата от 15 лева, за което и била издадена квитанция №295036/без дата, Л. Р. Хр. била погасила за периода 05.05.2015 г. – 10.05.2015 г. сумата от 16 лева, за което и била издадена квитанция №295037/08.04.2015 г. и Р.С. Хр. била погасила сумата от 17 лева, за което и била издадена квитанция №295038/10.05.2015 г., но същите средства не били отчетени от Й. в дружеството. Отделно от това, в хода на проверката, Х. посетил и св.А. П. В. от гр.Стамболийски, за който съгласно системата на дружеството излизало, че дължи неплатена вноска в размер на 500 лева. При посещението В. предоставил квитанция за платени 500 лева с подпис на Й. от дата 14.04.2015 година, с което погасявал в рамките на 14-дневния гратисен период изцяло изтегления от него кредит в същия размер. От последното станало видно, че и въпросните 500 лева били получени от Й., но не били отчетени от същата в дружеството.

На визираните по-горе дати – 14.04.2015 година и 11.05.2015 година Й. следвало да внесе по сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“АД съотв. сумите от 500 лева и 148 лева – погасени към „Провидент Файненшъл България“ООД София, клон Пловдив седмични вноски по изтеглени кредити от клиенти и да отчете същите пред св.Б., но вместо това подсъдимата се разпоредила с тях в свой – чужд на дружеството интерес.

         Съгласно проведената в хода на производството ССЕ и доп.ССЕ /л.97-99 и л.104-120/ за периода14.04.2015 година – 11.05.2015 година има липса на парични средства, собственост на „Провидент Файненшъл България“ООД в резултат на дейността на Б.С.Й., която е събирала суми, представляващи дължими вноски по предоставени кредити от „Провидент Файненшъл България“ООД на физически лица, които суми не са отчетени от нея в дружеството. Експертизата счита, че неотчетените от Б.Й. парични средства към „Провидент Файненшъл България“ООД са формирани по следните, издадени от нея квитанции за събрани суми, дължими за вноски по предоставени от дружеството кредити на физически лица: квитанция №295005/14.04.2015 г. за сумата от 500 лева, платени от А. П. В.; квитанция №295033/05.05.2015 г. за сумата от 20 лева, платени от Д. П. Д.; квитанция №295034/26.04.2015 г. за сумата от 20 лева, платени от С. П. Г.; квитанция №295035/05.04.2015 г. за сумата от 20 лева, платени от С. П. Г.; квитанция №295036/без дата за сумата от 15 лева, платени от Р. Й. Х.; квитанция №295037/08.04.2015 година за сумата от 16 лева, платени от Л. Р. Х.; квитанция №295038/10.05.2015 г. за сумата от 17 лева, платени от Р.С. Хр. и квитанция №295039/10.05.2015 г. за сумата от 40 лева, платени от П. А. Д. Предвид представения Регистър с разписки, удостоверяващ референциите /номерата/ на издадените от „Провидент Файненшъл България“ООД квитанции към служителите на дружеството за събиране на дължимите вноски по предоставените кредити, квитанции с №295001 до 295050 са предоставени на Б.С.Й. на 08.04.2015 г., както и предвид номерата и датите на издаване на квитанции до №295039, експертизата счита, че квитанции с номера от 295034 до 295037 са издадени през периода от 05.05.2015 г. до 10.05.2015 г., а не както е записано на тях.

         От обясненията на подсъдимата дадени в съдебно заседание се установява, че същата е похарчила неотчетената сума в размер на 648 лева за погасяване на сметките на домакинството, в което живеела. В противен случай електроподаването щяло да бъде спряно, а деветгодишното и дете било болно. За същото грижи полагала само подсъдимата

       

          ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:                            

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимата дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, обясненията дадени от същата на съдебна фаза, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: обяснения на подсъдимата, показания на свидетелите С.С.Х., Р.С. Хр., Р. Й. Х., М. И., К., А. И. Б., А. П. В., С. П. Г., П. А. Д., Д. П. Д., заключения на изготвените по делото съдебно счетоводна експертиза и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична справка, граждански договор за услуги между „Провидент Файненшъл България“ООД и Б.Й., формуляр за баланс на кредитен консултант, квитанции, договори за потребителски кредит и др.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Обясненията на подсъдимата дадени на съдебна фаза, съдът кредитира като годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, доколкото кореспондират безпротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време изложеното от подсъдимата по време на обясненията не е несъвместимо с признанията направени от нея по реда на чл. 371, т.2 НПК, доколкото е насочено към установяване на факти, които не са били предмет на изследване в обвинителния акт, а именно какви са били подбудите подсъдимата да не отчете сумата от 648лв. и за какво е похарчена сумата. Обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед приетото за установено от фактическа  страна се доказа, че

през периода 14.04.2015 година – 11.05.2015 година, в гр.Стамболийски и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, подсъдимата противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари на обща стойност 648.00 лева, собственост на Провидент Файненшъл България“ООД гр.София, клон Пловдив, които е владеела - Престъпление по чл. 206 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1  от НК.

Сумата 648 лева, предмет на обвинението, е била чужда за подсъдимата- собственост на Провидент Файненшъл България“ООД. В същото време инкриминираната сума била предоставена във фактическата власт на Й. по силата на служебните и задължения да събира от кредитополучателите погасителните вноски, дължими към дружеството кредитодател. В периода 14.04.2015 година – 11.05.2015г. подсъдимата, присвоила инкриминираната сума, т.е  извършила действия на фактическо или юридическо разпореждане с  парите като със свои / използвала парите за да заплати сметките на домакинството си/. Извършеният от подсъдимата акт на имуществено разпореждане  е противозаконен по смисъла на чл. 206 НК, т.е лишен от правно основание- в договора за услуга между подсъдимата и гражданския ищец изрично било предвидено сумите, които подсъдимата получава като погасителни вноски да бъдат отчитани периодично, като съществувала изрична забрана сумите да се използват за личните нужди на кредитния консултант.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината- подсъдимата е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и пряко ги е целяла.

Извършеното от подсъдимата покрива състава на продължаваното престъпление, доколкото са инкриминирани 7 отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 206, ал.1 НК, извършени са през непродължителен период от време /за период от около един месец/ при една и съща обстановка / всички инкриминирани суми са били поверени на подсъдимата в качеството и на кредитен консултант на Провидент Файненшъл България“ООД, с цел сумите да бъдат отчетени именно на Провидент Файненшъл България“ ООД/, при еднородност на вината /пряк умисъл/, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Следва да се отбележи, че въпреки че на подсъдимата са били поверявани суми за пазене и отчитане, същата не е имала качеството длъжностно лице, поради което и съвсем коректно Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение за обсебване, а не за длъжностно присвояване. Съгласно задължителните указания на ТР 73/1974 ОСНК на ВС, за да бъде даден работник или служител длъжностно лице е  необходимо  същият да е включен в организационната структура на предприятието или учреждението. Точно този белег не е налице в процесния случай, доколкото по делото се установи, че кредитният консултант действал като независим изпълнител. Същият не се ограничавал по отношение на работно време и работно място и не бил подчинен на никой от служителите на дружеството. Кредитният консултант извършвал своята дейност независимо, на свои разноски и свой риск, по време и начин, подходящи за точното изпълнение на дейността. Тоест в случая липсва връзката на организационна подчиненост, типична за отношенията работодател-работник , за да се приеме, че подсъдимата е била включена в организационната структура на Провидент Файненшъл България“ ООД.

Неоснователен е доводът на защитата, че случаят бил маловажен, като деянието следвало да се преквалифицира по чл. 206, ал.5 НК.

В трайната съдебна практика се приема, че законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай".  Маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се преценява с оглед критериите на чл.93, т.9 от НК, като преценката следва да се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца /предходна съдимост, характеристични данни, подбуди и мотиви за извършване на престъплението/ и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.  Във всички случаи преценката е комплексна, като за да се приеме, че случаят е маловажен следва да се констатира, че с оглед конкретните особености както на деянието, така и на дееца, случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните деяния от дадения вид. Така ППлВС № 6/1971 г., р.II, т.7, Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на ОСНК на ВС,  Решение № 354 от 26.06.2013 г. по нак. д. № 1090/2013 г. на ВКС, Решение № 389 от 12.10.2012 г. по нак. д. № 1198/2012 г. на ВКС, Решение № 588 от 03.02.2012 г. по нак. д. № 2886/2011 г. на ВКС.

В съдебната практика е разработен и ориентировъчен критерий и какъв следва да е размерът на вредите при имуществените престъпления, за да се счете случаят за маловажен. Приема се, че вредите следва да гравитират около размера на една минимална работна заплата. Така Решение № 623 от 28.12.2011 г. по нак. д. № 2658/2011 г. на ВКС,  Решение № 31 от 09.02.2015 г. по нак. д. № 1881/2014 г. на ВКС, Решение № 2 от 16.01.2012 г. по нак. д. № 2976/2011 г. на ВКС. Във всички случаи обаче се подчертава, че размерът на вредите не е единствен и не във всички случаи водещ критерий, като констатацията на маловажност на случая може да се направи само след цялостно изследване на обстоятелствата по делото и съпоставка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

В случая действително се констатира наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства- младата възраст на подсъдимата, липсата на предходна съдимост, добрите характеристични данни и липсата на предходни противообществени прояви, трудовата ангажираност, обстоятелството, че подсъдимата сама се грижи за малко дете, направеното признание още на досъдебна фаза и оказаното съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина, изразеното искрено разкаяние за стореното и готовност при финансова възможност вредите да бъдат възстановени, мотивите поради които е извършено деянието- за да не бъде спряно енергоподаването в къщата на подсъдимата, в която по това време пребивавало болното и малко дете.

Налице са обаче и обстоятелства, които завишават обществената опасност на извършеното. На първо място се касае за продължавано престъпление, като предмет на обсебване са били сумите предадени на подсъдимата от 7 отделни физически лица, като общият размер на имуществените вреди надхвърля около два пъти размера на минималната работна заплата. Следва да се отчете и характера на обществените отношения, които са засегнати от конкретното деяние- освен правото на собственост на Провидент Файненшъл България“ ООД, е застрашено и нормалното протичане на кредитните отношения между Провидент Файненшъл България“ ООД и седемте физически лица-кредитополучатели, които поради несвоевременното отчитане на предадените на подсъдимата погасителни вноски, са били отразявани в програмата на кредитодателя като неизправни длъжници. Степента на засягане на посочените кредитни отношения се увеличава и предвид установената в Провидент Файненшъл България“ ООД практика на отпускане и отчитане на отпуснати кредити-автоматизирано без намеса на човешки фактор, т.е отбелязването в компютърната програма дали дадено лице е изправен или неизправен длъжник има особена важност.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1  от НК се предвижда наказание от една до шест години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55 НК под  минимума на предвиденото в санкционната норма, а именно 4 месеца лишаване от свобода.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимата, липсата на предходна съдимост, добрите характеристични данни и липсата на предходни противообществени прояви, трудовата ангажираност, обстоятелството, че подсъдимата сама се грижи за малко дете, направеното признание още на досъдебна фаза и оказаното съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина, изразеното искрено разкаяние за стореното и готовност при финансова възможност вредите да бъдат възстановени, мотивите поради които е извършено деянието- за да не бъде спряно енергоподаването в къщата на подсъдимата, в която по това време пребивавало болното и малко дете.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете броя на лицата, вноски от които са присвоявани в рамките на продължаваното престъпление. Посоченото отегчаващо обстоятелство обаче няма решаващо значение при индивидуализация на наказанието, доколкото следва да се съобрази и краткия период, в рамките на който е завършено цялото продължавано престъпление- около 1 месец.

С оглед гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че смекчаващите обстоятелства не само са многобройни, но и по значение значително преобладават над констатираното отегчаващото, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко, с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Това налага приложението на чл. 55 НК и определяне на наказанието под предвидения в закона специален минимум, както вече се посочи на 4 месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата. Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена опасност на престъпното посегателство и на дееца, както и на установения размер на имуществените вреди- 648 лева.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 в случаите на приложение на чл. 55 НК, съдът не редуцира допълнително наложеното наказание с 1/3 въпреки протичането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК.

Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимата,  съдът не намира за необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.

 

          ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че предявеният за съвместно разглеждане граждански иск следва да  бъде изцяло уважен.  

Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина. Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни действия (противозаконно разпореждане в своя полза с поверената и сума от 648 лева) на подсъдимата - Провидент Файненшъл България“ ООД е претърпяло вреда в размер на 648  лева.  Посочената сума на претърпените вреди, точно съответства на предмета на исковата претенция и на размера описан в диспозитива на обвинителния акт, поради което и следва да бъде присъдена на гражданския ищец, така както е претендирана от него.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал.3 от НК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото разноски в размер на 309,12 лв., а по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50  лева, представляваща държавна такса върху така уважения граждански иск.        

           Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                         

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:   .....................................         

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.