НОХД 6024/2016 - Разпореждане - 04-10-2016

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

РАЗПОРЕЖДАНЕ № 20867

 

                                         гр. Пловдив, 04.10.2016 г.

           

          Светлана Методиева - районен съдия при Пловдивски районен съд, в качеството ми на определен съдия - докладчик по НОХД № 6024/2016 г. по описа на Х наказателен състав, след като се запознах с материалите по делото, както и с основанията на чл.248, ал.2 от НПК, намирам, че делото не следва да бъде насрочвано в открито съдебно заседание, а съдебното производство по него следва да бъде прекратено на основание чл.249 от НПК, тъй като в хода на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемото лице и защитника му.

            В съда е внесен обвинителен акт против Г.С.Д. за  престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именно за това, че на 12.05.2014 г. в гр.Пловдив е потвърдил неистина в декларации, които по сила на закона /чл.141, ал.2 и чл.143, ал.6 от ЗДвП/ се издават пред орган на властта /пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив/ за удостоверяване на изложените в тях обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелството за регистрация на моторно превозно средство с писмена декларация № 141030001550, както и че табели с регистрационен номер *** не са отнети от контролен орган, а са изгубени - с писмена декларация № 141030000545. С такова съдържание е и обвинението в последното валидно постановление за привличане на обвиняемо лице.

            В рамките на обстоятелствената част на обвинителния акт, който именно очертава рамките на доказването в процеса, е отразено, че на инкриминираната дата обвиняемият е попълнил две на брой декларации, в които е потвърдил неистина, в едната, че е изгубил свидетелството за регистрация на МПС, а в другата, че регистрационните табели на автомобила му не са отнети от контролен орган, а са загубени. Отразени са и номерата на всяка от инкриминираните декларации, както и законовото основание, на което са подадени пред служителя на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив. Изрично е записано и че съгласно почерковата експертиза  са изследвани подписите в два броя декларации, като е установено, че подписите за декларатор са положени от обвиняемия.

С оглед на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения съдът е на становище, че е налице несъответствие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинението, доколкото в първата е отразено, че обвиняемият на инкриминираната дата е потвърдил неистина двукратно досежно две различни обстоятелства и в две декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване на обстоятелствата в тях, а в диспозитива на обвинението е отразено на инкриминираната дата да е извършил едно престъпление. Следва да се има предвид, че престъплението по чл.313, ал.1 от НК е формално /на просто извършване/, като в случая на практика с оглед на изложеното са описани в обвинителния акт две отделни довършени деяния, всяко от които осъществява поотделно състав на това престъпление, доколкото се твърди обвиняемият двукратно да е попълнил декларации, във всяка от които да е потвърдил неистина и всяка от които да е подписал, но пък е повдигнато обвинение само за едно престъпление, като в него са включени два отделни инкриминирани документа, без обаче да е било изрично отразено, дали се касае до продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това противоречие и рвазминаване между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинението според съда се явява съществено и доколкото не може да бъде санирано от съда, но пък е отстранимо и може да бъде изправено, като се съобрази съдържанието на  обстоятелствената част на обвинителния акт с неговия диспозитив, така, че да няма разминаване, респективно съдържанието на постановлението за привличане на обвиняемо лице, то се явява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Само за прецизност съдът ще посочи и че в диспозитива на обвинението неправилно е употребен словесният израз „се издават“, вместо съдържащият се в нормата на чл.313, ал.1 от НК израз „се дават“, който има по-различно значение.  

            Предвид изложените мотиви и на основание чл.249, ал.1 и 2 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, като съдия - докладчик

           

РАЗПОРЕДИХ:

 

      ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 6024/2016 г. по описа на Х наказателен състав на ПРС.

 

    ВРЪЩАМ делото на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване на посочените в мотивната част на разпореждането отстраними съществени процесуални нарушения.

 

     Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от уведомяване на обвиняемия, защитника му и РП Пловдив пред ПОС по реда на глава двадесет и втора от НПК.      

         

                                   Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.