НОХД 5995/2016 - Мотиви - 01-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 5995/2016г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 18.11.2016г. ПО НОХД № 5995/2016 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

 

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.К.К. за това, че на 29.02.2016г. в гр. Пловдив противозаконно е повредил чужда движима вещ – автобус, марка „Беркхоф Премиер 1“ с ДК№ *********, собственост на „Хеброс бус“ООД, гр. Пловдив, изразяващо се в счупване на стъкло на задна врата на автобуса на стойност 782.81 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на предвидения в закона минимум, изпълнението на което да бъда отложено с изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи извършването на деянието в часа, който е посочен в обвинителния акт, поради което и моли за оправдаване на подзащитния му. В условията на алтернативност моли за условно осъждане в рамките на минимума предвиден в закона.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият  Г.К.К., ЕГН ********** е роден на ***г***, б., българско гражданство, средно образование, разведен, общ работник, с адрес за призоваване гр. П., бул. "Б." № **, ет. *, офис *, бизнес център А*, не осъждан.

На 29.02.2016г. в гр. Пловдив, около 22.00 часа К., минавайки покрай автобус, марка „Беркхоф Премиер 1“ с ДК№ ********, собственост на „Хеброс бус“ООД, гр. Пловдив в района на автогара Север в гр. Пловдив, ритнал с крак стъклото на задната врата на автобуса, при което стъклото на вратата се счупило.

Действията на обвиняемия били забелязани от св. С.Й.А. – ****** в дружеството „Хеброс бус“ООД, който отишъл да го попита каква е причината да счупи стъклото. К. помислил, че св. А. е ****** на автобуса, на който е счупил стъклото, при което тръгнал към него с намерение да се саморазправя, но св. А. забелязал, че К. е видимо в нетрезво състояние и се отдръпнал в страни, за да предотврати евентуалната саморазправа.

При извършено разпознаване на 17.03.2016г. св. А. разпознал К. като лицето, което е счупило стъклото на автобуса.

По делото е изготвена авто-оценъчна еспертиза, видно от заключението на която стойността на причинените имуществени вреди към датата на деянието е 782.81 лева.

        

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства- свидетелски показания на свидетелите С.А., И.Х., Е.Д., П.А., В.К., от заключението на приетата по делото авто-оценъчна експертиза, от събраните на ДП и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица и  предмети, справка за съдимост, характеристична справка.

         В посочената доказателствена съвкупност се установяват противоречия досежно следните обстоятелства- към колко часа се е разиграл инкриминирания инцидент-около 21.00 ч. или около 22.00ч., както и говорел ли си е свидетелят К. със свидетеля А., до мястото където са били спрени автобусите, по които обстоятелства е проведена очна ставка между свидетелите К. и А., в рамките на която всеки от тях е поддържал, че казва истината. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. А., доколкото същите изцяло кореспондират с показанията на св. А. разпитан в следващото съдебно заседание, който с положителност твърди, че инкриминираният инцидент се е случил около 22.00 часа и двамата му колеги са си говорели до автобусите. Заявеното от А., че инкриминираният инцидент се е разиграл около 22.00 часа съответства и на безспорните между тримата свидетели обстоятелства, че свидетеля К. е бил първи автобус на опашката от автобуси на бензиностанцията, св. А. е бил втори автобус и повреденият автобус на св. А. е бил трети в опашката, че автобусите са се изчаквали 10-15 мин. за да заредят, че разписанието на св. А. е свършило в 21.20 ч.  в Прослав и че същият има 15-ина минути, докато измине разстоянието до автогара Север, подреди се на опашката и слезне при колегите си.

Други противоречия в посочената доказателствената съвкупност относно правно релевантни факти не се констатират. В останалата си част изброените доказателства и доказателствени средства еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, същите са изготвени и събрани по правилата на НПК, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Неоснователно е възражението на защитата, че не е установено по несъмнен начин, че именно подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Свидетелят А. е непосредствен очевидец на случилото се. Имал е непосредствено зрително възприятие за действията на подсъдимия, като дава подробно описание на физическите му характеристики. Същият е разпознал подсъдимия при извършеното разпознаване на досъдебно производство. И тримата свидетели К., А. и А. с положителност установяват, че въпреки, че не е било светло /поради частта от денонощието, когато е извършено деянието/, уличното осветление, което е осветявало мястото на причиняване на вредата,  е позволявало разпознаване на извършителя от мястото, където е бил застанал св. А.. Нещо повече, както А., така и А. установяват, че А. се е приближил до дееца, провел е кратък разговор с него, като това му е дало възможност да възприеме чертите на лицето му. Поради гореизложеното съдът изцяло се доверява на твърденията на св. А., че именно подсъдимият е извършител на деянието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 216, ал.1 НК са налице, доколкото се доказа, че на 29.02.2016г. в гр. Пловдив подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ – автобус, марка „Беркхоф Премиер 1“ с ДК№ ****** РС, собственост на „Хеброс бус“ООД, гр. Пловдив, изразяващо се в счупване на стъкло на задна врата на автобуса на стойност 782.81 лева.

Неоснователно е възражението на защитата, че се допуска съществено процесуално нарушение, ако подсъдимият бъде осъден за час, различен от посочения в обвинителния акт. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено „около 21.00“ на 29.02.2016г часа, а съдът прие за установено, че деянието е извършено „около 22.00“ часа на същата дата- 29.02.2016г. Безспорно е и в теорията и в практиката обаче, че обвинението се повдига с диспозитива на обвинителния акт. В същия липсва конкретизация на часа, а е посочена само датата на извършване на деянието- 29.02.2016г., която е същата като приетата за установена от съда, като такава на извършване на деянието, т. не е налице разминаване между повдигнато обвинение и това за което е осъден подсъдимия. В този смисъл е константната практика на ВКС. Така в Решение № 115 от 15.04.2015 г. по н. д. № 32 / 2015 г. на ВКС, 3-то нак. отделение се приема, че при повдигане на обвинението същото следва да бъде дефинирано по време на извършване, като това става, чрез посочване на датата на престъпното деяние. Законът не е дефинирал, че обвинението трябва да посочва и часовите рамки на деянието и това принципно положение се отнася и за случаите, в които е повдигнато обвинение за няколко престъпления. Точно такъв е и настоящия случай, тъй като в диспозитива на обвинителния акт е посочена датата на престъпното деяние, която е същата като приетата за установена за съда. В практиката на ВКС еднозначено се приема, че осъждането на подсъдимия за друго време на извършването на деянието, различно от това за което е повдигнато обвинение винаги представлява съществено процесуално нарушение, в случаите когато под различно време се разбира различна дата на деянието. В този смисъл Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение и  Решение № 332 от 19.10.2015 г. по н. д. № 826 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение. По различно обаче стоят нещата когато разликата се отнася до часа на извършване на деянието. Приема се, че когато в диспозитива на обвинителния акт времето е посочено по-общо- само чрез дата или чрез обобщаващи времеви интервали, като вечерта, следобед, в тъмната част на денонощието, то разминаването в часа посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт и този установен на съдебно следствие нарушава правото на защита на подсъдимия,  само ако той е изложил твърдения и са събрани безспорни доказателства, че в инкриминирания час той не е могъл да бъде на местопроизшествието- в този изричен смисъл- Решение № 84 от 15.08.2013 г. по нак. д. № 2054/2012 г. на ВКС. В конкретния случай подсъдимият не  е изложил твърдения и не са събирани доказателства, че в посочения в обвинителния акт час- „около 21.00“ не е имало как да бъде на автогара „Север“, поради което и не се допуска нарушение на правото му на защита, чрез приемането, че инкриминираното деяние е извършено около 22.00 часа. Още повече, че останалите елементи характеризиращи деянието във времеви аспект са идентични- на същата дата, вечерта, след завършване смяната на тримата ******-К., А. и А., по време когато автобусът на А. е бил трети на опашката. От гореизложеното следва, че се касае за идентична обстановка, обусловена от едни и същи факти,  по които подсъдимият е имал възможност да се защитава, поради което и не е налице ограничаване на правата му.

Повредената вещ е чужда за подсъдимия по смисъл на чл. 216, ал.1 НК, доколкото е собственост на Хеброс Бус ООД.

Съгласно Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК унищожаването е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото предназначение. Повредата също засяга материалната му субстанция. При нея само временно или частично се отнема възможността за използването на обекта.  С оглед дадените задължителни указания автобусът на свидетеля А. се явява повреден, доколкото засягането на субстанцията му е само частично-счупено е стъкло на задна врата. Също така само временно е възпрепятствана възможността автобуса да се ползва по предназначение.

Повреждането е извършено противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го извърши.

Повреждането е извършено с пряк умисъл като форма на вина.  Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.

В случая съществува пречка за приложението на чл. 78а НК, доколкото съставомерните имуществени вреди не са възстановени.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.  216. ал.1 НК се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК към минимума на предвидено в санкционната норма, а именно 3 месеца лишаване от свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимия, липсата на данни за други негови противообществени прояви, трудовата му ангажираност, сравнително ниската степен на предмета на посегателство- около стойността на две минимални работни заплати. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете пияното състояние, в което е извършено деянието.

Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание  се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което и  налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано наличието и на отегчаващо обстоятелство.

Съдът намира, че така определеното наказание 3 месеца ЛОС ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.

Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия,  съдът не намира за необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият  следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 68 лева- разноски по делото.

        

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:   ......................................

 

Вярно с оригинала.

Секретар К. Ч.