НОХД 5755/2016 - Мотиви - 14-11-2016

МОТИВИ към Присъда №279 от 17

МОТИВИ към Присъда №279 от 17.10.2016г. по НОХД №5755/2016г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

 

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Н.Д., ЕГН:**********, за това, че на 13.09.2016г., в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен №ARDM 0253 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият Д. е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, без да конкретизира дали това да е крайното наказание след редукцията съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Предлага и налагане на кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, като счита, че размерът й следва да бъде 500 лева. Пледира за приложение и на разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, като заема становище, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Взема отношение и относно приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК досежно задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР и НПК, както и пребиваването му с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Подсъдимият в съдебно заседание признават вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитниците му, като иска приложение на института на условното осъждане. В дадената му последна дума моли за условна присъда.

Защитниците му - адв. Б.У. и адв. Й.Б., пледират на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, без да конкретизират размер, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие да бъде намалено с една трета. Молят за приложение на института на условното осъждане. Не вземат отношение относно приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК досежно времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и на НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.Н.Д. е роден на ******, б., български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН:**********.

Подс. А.Н.Д. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №***, категории В, М, валидно до 22.11.2020г.

На 13.09.2016г. около 00:05 часа подсъдимият Д., след като бил употребил известно количество алкохол, управлявал в гр. Пловдив обл. Пловдивска, лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. №***. По същото това време свид. С.П. и свид. С.П. - *** при *** - ОДМВР гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения и били на смяна като автопатрул.

Около 00:05 часа на 13.09.2016г. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до №112 /локален път/ те спрели за проверка лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. №***, управляван от подсъдимия. При проверката последният представил на полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство и документите на автомобила. При извършването на проверката подс. Д., лъхал силно на алкохол. По тази причина на место бил извикан автопатрул при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив. На место пристигнали свид. К.Д. и свид. Й. Й. - ***. Същите тествали подсъдимия Д. за наличие на алкохол в организма му с техническо средство „Дрегер Алкотест – 7510“ с №ARDM 0253. Техническото средство отчело наличие на алкохол с концентрация 2,04 на хиляда в издишания въздух.

На подс. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №547568/13.09.2016г. и му бил издаден Талон за медицинско изследване №0431464, като подс. Д. в законоустановения срок не е дал кръвна проба за изследване. Във връчения му талон саморъчно написал, че отказва да даде кръв.

На 13.09.2016г. подсъдимият бил задържан в V РУ - ОДМВР - Пловдив за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, а по-късно на 13.09.2016г. на основание чл.64 ал.2 от НПК бил задържан за 72 часа.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите К.Д., Й. Й., С.П. и С.П., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – копие на АУАН с бл. №547568 от 13.09.2016г. /л.4 от дос.пр./, копие на талон за медицинско изследване №0431464 /л.5 от дос.пр./, копие на СУМПС /л.6 от дос.пр./, справка за нарушител/водач /л.19-20 от дос.пр./, справка на средствата за измерване, преминали ПП /л.21 от дос.пр./, справка от ТД НАП – Пловдив /л.23 от дос.пр./, справка за данни от апарат „Дрегер Алкотест – 7510“ с №ARDM 0253 /л.24 от дос.пр./, характеристична справка /л.25 от дос.пр./, справка за съдимост /л.27 от дос.пр./, заповед за задържане на лице /л.28 от дос.пр./, както и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства - писмо от ТД НАП Пловдив с Изх. №С160016-178-0016522/14.10.2016г. /л.35 от съд. пр./, заверено копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Пловдив въз основа на акт за раждане № *** /л.36 от съд.пр./, заверено копие на резултат от медицинско изследване, издадено от медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика – „Русев ЕООД” Пловдив с пореден №5004/14.12.2012г. /л.37 от съд.пр./,  заверено копие на експертно решение №0835 от 054/20.03.2013г. /л.38 от съд.пр./, заверено копие на епикриза за А.А.А., издадена от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД Пловдив от 11.03.2013г. /л.39 от съд.пр./,  заверено копие на епикриза за А.А.А., издадена от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД Пловдив от 27.03.2010г. /л.40 от съ.пр./, заверено копие на експертно решение №1311 от 078/09.05.2011г. /л.41 от съд.пр./, заверено копие на епикриза за А.А.А., издадена от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД Пловдив от 04.04.2013г./л.42 от съд.пр./, заверено копие на експертно решение №3053 от 195/20.11.2015г. /л.43 от съд.пр./, заверено копие на експертно решение №3300 от 199/14.11.2014г. /л.44 от съд.пр./, заверено копие на епикриза на А.М.А., издадена от ЦПЗ-Пловдив ЕООД  по ИЗ №71248/2013г. /л.45 от съд.пр./,  заверено копие на епикриза на А.М.А., издадена от ЦПЗ-Пловдив ЕООД по ИЗ №70219/2012г. /л.46 от съд.пр./, заверено копие на епикриза на А.М.А., издадена от ЦПЗ-Пловдив ЕООД по ИЗ 70205/2015г. /л.47 от съд.пр./ и заверено копие на епикриза на А.М.А., издадена от ЦПЗ-Пловдив ЕООД по ИЗ №71318/2015г./л.48 от съд.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 13.09.2016г., в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0253.

Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. По силата на чл.6 от Наредбата в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел.

Безспорно е от доказателствата по делото, че на инкриминираната дата в гр. Пловдив подсъдимият Д. е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.04 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта му е била надлежно установена. Същият не се е явил в определения срок и в определеното лечебно заведение, тъй като е отказал да даде кръвна проба, поради което и концентрацията на алкохол е била установена по надлежния ред именно от показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0253.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Д. при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване.

Причините за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и пренебрежително отношение към установените общо задължителни правила за движение по пътищата.

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от двеста до хиляда лева. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към 13.09.2016г./. При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства затрудненото материално положение на подсъдимия, изразеното, макар и едва в съдебната фаза на процеса съжаление за стореното, полаганите от подсъдимия грижи за болното си дете. Не може и не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подсъдимия не е негово изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени личната висока степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид на предходно постановените спрямо него съдебни актове, както и не малката концентрация на алкохол, надвишаваща значително концентрацията, изискваща се от закона. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия „лишаване от свобода“ следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 13.09.2016г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

Наред с наказанието „лишаване от свобода“ следва на подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Съдът определи размера на глобата от 300 лева, съобразявайки изложените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия.

Подсъдимият Д. е осъждан по НОХД №2084/2011г. на РС - Пловдив, ХV н.с., в сила от 30.03.2011г., като за извършено от него престъпление по чл.234, ал.1 от НК са му наложени наказания от десет месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2300 лева. От приложените по делото справки от ТД НАП – Пловдив се установява, че наложеното наказание глоба не е изпълнено /изтърпяно/, като за събирането й е било образувано изпълнително производство. По изпълнителното производство с постановление с изх.№С160016-022-0001897 от 18.03.2016г. е наложен запор на банкова сметка ***. Когато глобата не е платена /какъвто е настоящият случай/ не започва да тече срокът по чл.86, ал.1, т.3 от НК за реабилитация по право. Реабилитацията по право може да настъпи само ако се погаси публичното вземане на държавата, чрез изпълнение на наказанието глоба /плащането й/ или пък при неизпълнението й, но при изтекъл достатъчно продължителен срок от време до погасяване на задължението по давност /изтекла давност по изпълнението по реда на ДОПК/. В този смисъл е константната съдебна практика /виж. Решение №252 от 11.06.2015г. на ВКС по н.д. №520/2015г., І н.о., Решение №128 от 09.04.2015г. на ВКС по н.д. №136/2015г., ІІІ н.о./. В случая глобата не е платена, като за събирането й има образувано изпълнително производство. Изпълнителното производство досежно това задължение, не е прекратено, тъй като не са изтекли сроковете за принудителното изпълнение, определени в чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК /5 – годишният обикновен давностен срок и 10 – годишният абсолютен давностен срок/. В случая независимо, че е изтекъл изпитателният срок на условното осъждане, доколкото не е платена глобата и е образувано изпълнително производство за събирането й, за кое не са изтекли давностните срокове и изпълнителното дело не е прекратено, следва категоричният извод, че не е настъпила реабилитация по право за осъждането на Д. по НОХД №2084/2011г. на РС - Пловдив, ХV н.с. Това представлява законова пречка за приложението на института на условното осъждане.

Наред с това следва да се посочи, че е налице по – висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, определена от високата концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща значително концентрацията, изискваща се от закона. Това, наред с личната висока степен на обществена опасност на подсъдимия, изводима от предходния му досег със съдебните органи, мотивират съда да приеме още едно основание за неприложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. 

На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Н.Д. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал. 2 от НК следва от така наложеното на подсъдимия А.Н.Д. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато времето, през което същият  е бил задържан по реда на ЗМВР и на НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 13.09.2016г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия А.Н.Д. следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Налице са по делото доказателства за налагани множество наказания за нарушения по ЗДвП, като поведението на подсъдимия е съществено укоримо. Срокът на наложеното наказание съдът определи като отчете посочените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелството. Кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде тежко с оглед личността на дееца.

На основание чл.59, ал.4 от НК следва от така наложеното на подсъдимия А.Н.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА да бъде приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 13.09.2016г. до влизане в сила на настоящата присъда.

По делото няма приложени веществени доказателства и не са направени разноски.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ