НОХД 569/2016 - Мотиви - 24-11-2016

НОХД 569/2016г

НОХД 569/2016г. – Пловдивски районен съд – V наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия Е.А.Г., роден на *** ***, ****, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че 03.05.2010 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у К.Д.Д., ЕГН  ********** заблуждение, че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул. „С.”  №**, ет. * с квадратура от 64.24 кв. м., както и че  собственик на посочения недвижим имот е „Г.” ЕООД, ЕИК 115117882, представлявано от Е.А.Г., ЕГН ********** и поддържал това заблуждение у К.Д.Д., ЕГН  ********** до 12.02.2014 год., като с това е причинил на К.Д.Д., ЕГН  ********** имотна вреда в размер на 33 190,00 / тридесет и три хиляди сто и деветдесет/ лева и  18 362,00 / осемнадесет хиляди триста шестдесет и две/ евро с левова равностойност 35 912, 95 лева, като причинената вреда е в общ размер на 69 102, 95 / шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева и същата е в големи размери, което е престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,  ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Г. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му  наложи наказание „ лишаване от свобода” над минималния, предвиден в закона размер и при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /без да предлага конкретен размер/ с прилагане института на условното осъждане. Относно предявения граждански иск , прокурорът счита , че същият следва да бъде уважен изцяло.

За съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен граждански иск от пострадалия и свидетел К. Д.Д. срещу подсъдимия Е.А.Г. в размер на 69 102, 95 / шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,  ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считана от датата на извършване на деянието, а именно 03.05.2010 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лева направени разноски за упълномощаване на повереник. Съдът е конституирал пострадалия и  Д. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса, с повереник адвокат А.Б.. Адв. Б. счита , че  наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. може да бъде единствено и само „лишаване от свобода”, като според нея не са налице условията за прилагане разпоредбите на чл. 66 от НК, а също така намира , че предявения граждански иск е доказан изцяло по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен.

Подсъдимият Е.А.Г. не се признава за виновен в извършването на престъплението , за което е даден на Съд, дава обяснения и чрез защитника си – адв.Ш. моли Съда да го оправдае по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,  ал. 1 НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Свидетелят Л.В.П. се занимавал със строителство и предприемачество в тази област, като през 2007г. се запозналв гр. Пловдив с подс. Е.А.Г. . През 2009 г. св.П. се срещнал случайно с подсъдимия, като при срещата си Г. споделил , че бил започнат строителни дейности на обект, находящ се на ул. „С.” № **в гр.П.. Според разясненията, дадени от подсъдимия, въпросният строителен обект бил собственост на „Г.” ЕООД, ЕИК – 115117882, като Г. бил *** на посоченото търговско дружество и представлявал същото.

Подсъдимият обяснил на св.П. също, че има финансови затруднения и дължи пари на различни лица, поради което се опасявал, че няма да може да довърши посочения обект, поради което предложил на П. да закупи обекта, за да може от своя страна да погаси задълженията си със средствата от тази продажба. П. приел предложението на Г. и в изпълнение на договореното между страните, на 21.12.2009 г. в гр.Пловдив между „Г.” ЕООД - в качеството му на продавач /представлявано от подс.Г./ от една страна, и от друга страна св. Л.В.П. и св.С.Д.П. - в качеството им на купувачи, бил сключен на Договор за прехвърляне право на собственост и право на строеж върху недвижим имот, както и обратно изкупуване /Нотариален акт № 58, том I, рег.№ 2811, дело № 44/2009 г. по описа на С.К.К. - ** е район на действие района на PC - Пловдив/.

Според сключения между страните договор. „Г.” ЕООД. представлявано от подсъдимия продало на св.Л.П. и св.С.П. правото па собственост върху 164/230 ид.ч. от дворно място с площ от 250.00 кв.м. по документи за собственост, находящо се в гр.Пловдив. ул. Славянска № 36. Съгласно същия договор „Г.” ЕООД, представлявано от продало на св.Л.П. и св.С.П. правото на строеж върху определени обекти от предвидената да се построи четири и пет етажна сграда, изрично описани в съставения нотариален акт. Съгласно Нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/*/** г. по описа на С.К.-Н. - ** с район на действие района на PC - Пловдив /конкретно т. 5 от нотариалния акт/ „Г.” ЕООД се задължило да изпълни строежа на описаните в акта обекти, съгласно одобрения архитектурен проект и строително разрешение в срок до 7 месеца, считано от подписването на договора между страните. Съгласно т.7 от нотариалния акт, в случай, че „Г.” ЕООД успеело да изпълни ангажимента си в 7 - месечен срок да изгради обектите в груб вид до степен на завършеност Акт 14, дружеството - продавач имало право на основание чл.333 от ТЗ да изкупи обратно правото на собственост и реализираните права на строеж при заплащане от негова страна на сумата от 166 000.00 евро. Поради различни причини „Г.” ЕООД не успяло да изгради обектите в груб строеж до степен на завършеност Акт 14 в определения 7 - месечен срок и не изпълнило условията, който му давали право да изкупи обратно обектите съгласно т. 7 от Нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № **/** г.

През месец юли 2010 г. подс.Г. изпратил нотариални покани на свидетелите П. и при срещата им в канцеларията на ** К.Н., Г. уведомил свидетелите, че няма възможност да упражни правото си на обратно изкупуване.

През пролетта на 2010 г. св.К.Д.Д. решил да закупи на свое име някакво жилище в гр.Пловдив, като през месец април 2010 г. разбрал от свой приятел, че бил обявен за продажба апартамент, находящ се на ул. „С.” № **в гр.П. на първи жилищен етаж в кооперация в строеж. За целта Д. се свързал с подсъдимия в качеството му на *** на „Г.” ЕООД. Св.Д. споделил на обв.Г.. че проявява интерес към един от апартаментите, разположени на втория стаж на сградата, състоящ се от дневна - столова, спатия, антре, баня и тоалетна. Г. и Д. провели предварителни разговори и обсъдили условията по евентуалната продажба на недвижимия имот.

Въпреки, че още предходната година Г. бил продал на св.Л.П. и св.С.П. правото на строеж върху определени обекти от предвидената да се построи жилищна сграда и бил наясно, че към момента на проговорите със св. Д. не бил неин собственик, решил да заблуди Д., че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, находят се на адрес - гр.П., ул. „С.” № **, ет. * с квадратура от 64.24 кв.м., както и че собственик па посоченият недвижим имот е „Г.” ЕООД, ЕИК – 115117882, представлявано от подс.Е.А.Г., ЕГН: **********.

 Макар и подсъдимият знаел, че представляваното от него дружество „Г.” ЕООД няма възможност да упражни правото си на обратно изкупуване, съгласно т.7 от нотариалния акт и съзнавайки невъзможността си да изпълни уговорките със св. Д., то на 03.05.2010 се срещнал с „бъдещия” купувач в гр.Пловдив и при проведения разговор помежду им, подсъдимият потвърдил пред Д., че е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес - гр.П., ул. С.” **, ет. * с квадратура от 64.24 кв.м.

 Г. уверил св.Д.. че ще му прехвърли правото на собственост върху посочения недвижим имот и обяснил, че не съществуват каквито и да били пречки за реализиране на сделката. Подсъдимият заявил на пострадалия, чс собствеността на недвижимия имот ще му бъде прехвърлена незабавно след пълното изплащане на сума в размер на 35 332.00 евро на продавача „Г.” ЕООД. представлявано от него.

Категорчино се установява , че към момента на посочените по-горе преговори, подс.Г. изобщо нямал намерение да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, който Д. искал да закупи, тъй като ясно съзнавал невъзможността за това, предвид сключения предходната година договор със свидетелите П..

 На базата на уверенията, дадени от подсъдимия, у пострадалия Д. се формирали неправилни представи, че веднага след изплащането от негова страна на дружеството на подсъдимия сумата от 35 332.00 евро, ще придобие правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес - гр.П., ул. „С.” № **, ет. * с квадратура от 64.24 кв.м.

На база постигната договорка между страните, на 03.05.2010 г. в гр.Пловдив бил сключен Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. а именно апартамент, находящ се на адрес - гр.П., ул. „С.” № **, ет. * е квадратура от 64.24 кв.м., между - „Г.” ЕООД /представлявано от подсъдимия/ в качеството му на продавач и К.Д.Д. в качеството му на купувач, като съгласно сключения договор, цената на имота била 35 332.00 евро, която следвало да се изплати от купувача на продавача на три вноски, а именно, в деня на подписването на предварителния договор, купувачът Д. следвало да изплати сумата от 16 362.00 евро, представляваща първата вноска от продажната цена на имота. Междувременно в хода на съдебното следствие от страна на защитата на подсъдимия са представени два броя записи на заповед, като по тази с дата 11.08.2009г. и падеж 15.09.2009г., подсъдимият се задължавал безусловно да заплати на посочения падеж сумата от 19800 лева на св. Д.. Посочената сума била приспадната от размера на първоначалната вноска, като разликата до 16362 евро била заплатена от Д. на подсъдимия, за което последният му издал и квитанция.

След сключването на Предварителния договор св.Д. продължил да изпълнява навреме /според договорения между него и подсъдимия график/ задълженията си по изплащане на цената на имота и по този начин предал на подсъдимия в брой следните парични суми: на 10.09.2010 г. - сумата от 2000.00 лв.: на 11.11.2010 г. - сумата от 3000.00 лв.: на 09.12.2010 г. - сумата от 2000.00 лв.; на 20.01.2011 г. - сумата от 1400.00 евро: на 07.04.2011 г. -сумата от 2000.00 лв.: на 08.06.2011 г. - сумата от 2000.00 лв.; на 10.08.2011 г. - сумата от 3000.00 лв. и на 07.09.2011 г. - сумата от 1000.00 лв.

Така, към месец септември 2011 г. Д. предал на Г. суми, чийто размер бил близо до този на втората уговорена вноска, определен съгласно Предварителния договор за нокупко - продажба на недвижим имот, сключен помежду им.

Тъй като по-голямата част от сумата вече била изплатена на подсъдимия, св.Д. се поинтересувал как вървят строителните дейности и дали фирмата на подсъдимия скоро щяла да изгради обекта в груб вид до степен на завършеност Акт 14. От своя страна, продължавайки упорито да поддържа заблудата у пострадалия, подсъдимият го уверил, че необходимите документи били изготвени и внесени, но имало някакво забавяне. Освен това продължавал да уверява св. Д., че не съществуват каквито и да с пречки за прехвърляне правото на собственост върху този недвижим имот на негово име. Като единственото необходимо условие за това, подсъдимият посочил изплащането на продажната цена на имота в нейната цялост от страна на Д..

На база дадените му от Г. уверения, пострадалият продължил съвестно и редовно да изпълнява задълженията си по договора, като предал на подсъдимия в брой следните парични суми: на 06.10.2011 1. - сумата от 2000.00 лв.: на 08.12.2011 г. - сумата от 2300.00 лв.: на 05.01.2012 г. - сумата от 600.00 евро; па 19.01.2012 г. - сумата от 1000.00 лв. и на 15.06.2012 г. -сумата от 1900.00 лв.

В началото на месец юли 2012 г. св.Д. отново потърсил подс.Г. и се поинтересувал как вървят строителните дейности но недвижимия имот и в какъв срок щял да му прехвърли правото па собственост върху имота. Съвсем хладнокръвно и в изпълнение на намерението си да продължава да поддържа заблуждение у пострадалия, подс.Г. му отговорил , че строителните дейности вървели по план и че в най - кратък срок собствеността върху апартамента щяла да бъде прехвърлена на името на Д.. За да успокои св.Д. и за поддържане на вече формираното у пострадалия заблуждение, Г. му предложил  да бъде изготвен и подписан Анекс към вече сключения Предварителен договор, по силата на който да бъде определен окончателен срок за завършването на обекта. Д. приел предложението , като на 12.07.2012 г. в Пловдив бил подписан Анекс към Предварителният договор за покупко - продажба на недвижимия имот, съгласно който срокът за извършване на строителство на обекта в уговорения вид и сключване на окончателен договор за продажбата му бил удължен до края на месец септември 2012 г. Така при наличието на тази нова „гаранция” от страна на подсъдимия, Д. продължил да изплаша редовно вноските си за закупуването на имота, като предал на обв.Г. в брой следните парични суми: на 26.07.2012 г. - сумата от 600.00 лв.; на 05.09.2012 г. - сумата от 1000.00 лв.: на 09.11.2012 г. - сумата от 1000.00 лв. и на 29.01.2013 г. -сумата от 900.00 лв.

През месец февруари 2013 г. св.Д. разбрал, че собствеността върху имота -апартамент, находят сс на адрес - гр.П., ул. „С.”**, ет. * с квадратура от 64.24 кв.м. - вече била прехвърлена на други лица, а именно - св.Л.П. и св.С.П.. Св.Д. направил справка в Агенцията но вписванията и опасенията му се потвърдили,поради което се свързал с Г. и го попитал дали действително бил прехвърлил собствеността върху апартамента на св. Л.П. и св.С.П.. Доста обиграно, въпреки изнесените от пострадалия факти, подсъдимият уверил св.Д.. че нямало никакви проблеми, тъй като свидетелите П. били инвеститори, с които той имал споразумение да прехвърлят правото на собственост върху имота на св.Д..  В тази насока в показанията си св.П. заявява , че такава уговорка между него и подсъдимия е нямало , а действително се били разбрали , че ако купувач на жилище от въпросния обект доплати на самия П. дължимата остатъчна сума , то тогава ще се направи и прехвърлянето на самата собственост.

Без да знае за тези разговори между П. и подсъдимия и успокоен от думите на Г. на 06.02.2014 г. св.Д. предал на ръка и в брой сумата от 800.00 лв, на Г. По предложение на подсъдимия на 11.02.2014 г. бил сключен Анекс към Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 03.05.2010 г. Съгласно сключения на 11.02.2014 г. в гр.Пловдив Анекс между него и св.Д., страните се споразумяли срока за извършване на строителство на обекта в уговорения вид и сключване на окончателен договор за продажба, както и въвеждане на обекта в експлоатация, да се удължи до края на месец февруари 2014 г. С подписания Анекс св.Д. и подс.Г. сс споразумяли последната вноска по договора в размер на 6700.00 лв. да бъде заплатена от купувача Д. на 12.02.2014 г. по банкова сметка *** „Г. 1+1” ЕООД - IBAN:***, Алианц Банк България АД. Св.Д. попитал подсъдимия защо парите следвало да бъдат преведени по сметка на „Г. 1 + 1 ЕООД. а не но сметка на Г.” ЕООД., на което му било отговорено, че това било наложително, тъй като сметката на „Г.” ЕООД била запорирана. Подсъдимият отново уверил св.Д., че правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, находят се на адрес - гр.Пловдив. ул. Славянска № 36, ет. 2 с квадратура от 64.24 кв.м. ще му бъде прехвърлена скоро, като нямало никакви проблеми това да се осъществи. Успокоен от думите на подсъдимия, на 12.02.2014 г. св.Д. превел по банковата сметка наГ. 1 + 1 ЕООД - IBAN:***. „Алианц Банк България АД - сумата от 6690.00 лв. представляваща последна вноска по договора.

По описани по-горе начин, с действията си на 03.05.2010 г. в гр.Пловднв подс.Г. възбудил у К.Д.Д.. ЕГН:********** заблуждение, че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес - гр.Пловдив, ул. Славянска" № 36. ет. 2 с квадратура от 64.24 кв.м., както и че собственик на посоченият недвижим имот е „Г.” ЕООД ЕИК - 115117882. представлявано от Е.А.Г.. ЕГН: **** 174501. и поддържал това заблуждение у К.Д.Д.. ЕГН: ********** до 12.02.2014 г, като с действията си подсъдимият причинил на св.Д. имотна вреда в размер на 33 190.00 /тридесет и три хиляди сто и деведесет/ лева и 18 362.00 /осемнадесет хиляди триста шестдесет и две/ евро с левова равностойност 35 912.95 лева. като причинената вреда е в общ размер на 69 102.95 /шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деведесет и пет стотинки/.

На 17.04.2015 г. св.Д. подал жалба против действията на подс.Е.А.Г. ***. Въз основа на подадената жалба било образувано досъдебно производство № 266/2015 г. по описа на Отдел „И1Г - ОДМВР - Пловдив, пр. пр. № 3460/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията на подс. Г. , дадени в хода на съдебното следствие , както и от показанията на свидетелите Д. и П.. Действително в обясненията си пред Съда Г. заявява, че между него и пострадалия Д. са били налице финансови отношения , свързани с дължими от самия подсъдим парични средства. Пред настоящата инстанция бе очертана фактическа обстановка, отклоняваща се от първоначално приетата в обвинителния акт в насока начина на изплащане на договорените между подсъдимия и пострадалия вноски. Установи се по отношение само на първата такава , че е била престирана от страна на св.Д. само разликата до по- голямата сума от тази , залегнала в представения и приет запис на заповед от 11.08.2009г., като останалите суми са били изплащани от страна на Д. по описания по- горе начин, което обстоятелство не се отрича и от самия подсъдим.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. и тези на свидетелите П. , тъй като същите са логични , последователни, взаимно допълващи се, а и хармонират във висока степен с очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Следва да се даде вяра и на обясненията на подсъдимия, тъй като същият потвърждава факти и обстоятелства, сочени както от пострадалия и свидетелите , а също така потвърдени от писмените доказателства по делото Дори в извършената между св. Д. и подс. Г. очна ставка, последният потвърждава , че е уведомил свидетеля за действителното положение /невъзможността му да прехвърли собствеността на жилището/ едва през лятото на 2014г., когато от страна на пострадалия са били изплатени на дружеството на подсъдимия всички суми по предварителния договор.

Съдът е на становище, че на базата на така събраните безспорни доказателства категорично бе установено, че от обективна страна, на 03.05.2010 г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият Е.Г. е възбудил у К.Д.Д. заблуждение, че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, находят се на адрес - гр.П., ул. „С.” № **, ет. * с квадратура от 64.24 кв.м.. както и че собственик на посоченият недвижим имот е „Г.” ЕООД, представлявано от самия подсъдим, и по този начин е поддържал това заблуждение у К.Д.Д.. ЕГН: ********** до 12.02.2014 г., като му е причинил имотна вреда в размер на 33 190.00 /тридесет и три хиляди сто и деведесет/ лева и 18 362.00 /осемнадесет хиляди триста шестдесет и две/ евро с левова равностойност 35 912.95 лева, като причинената вреда е в обш размер на 69 102.95 /шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деведесет и пет стотинки/ и същата е в големи размери /причинената имотна вреда е в големи размери, тъй като стойността й надхвърля 70 пъти размерът на установената за РБ България минимална работна заплата, към периода на извършване на деянието/.

 От субективна страна деянието по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия Г. при наличието на пряк умисъл , тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Настоящата съдебна инстанция намира , че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимия Е.А.Г. следва да бъде признат за виновен в осъществяване съставомерните признаци на деянието по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК , тъй като на 03.05.2010 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у К.Д.Д., ЕГН  ********** заблуждение, че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул. „С.”  №**, ет. * с квадратура от 64.24 кв. м., както и че  собственик на посочения недвижим имот е „ Г.” ЕООД, ЕИК 115117882, представлявано от Е.А.Г., ЕГН ********** и поддържал това заблуждение у К.Д.Д., ЕГН  ********** до 12.02.2014 год., като с това е причинил на К.Д.Д., ЕГН  ********** имотна вреда в размер на 33 190,00 / тридесет и три хиляди сто и деветдесет/ лева и  18 362,00 / осемнадесет хиляди триста шестдесет и две/ евро с левова равностойност 35 912, 95 лева, като причинената вреда е в общ размер на 69 102, 95 / шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева и същата е в големи размери.

При определянето вида и размера на наказанието , което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че спрямо подсъдимия Е.А.Г.  следва да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съображенията за прилагане на посочения законов текст от една страна са чистото съдебно минало на подсъдимия , добрите му характеристични данни, липсата на други, водени срещу него наказателни преследвания, а от друга съдействието му при установяване на извършеното от него престъпление, както и фактическото признаване на осъществените от него измамливи действия, макар и формалното отричане на вината от негова страна.

Най-справедливо би било наказанието да бъде определено в размер на 8 месеца „лишаване от свобода”. Тук следва да се обсъди обаче дали са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане, така, както се предлага от представителя на публичното обвинение. Формално погледнато и на базата на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, тази възможност е налице, но от друга страна следва да се прецени упоритото и насочено към въвеждане в заблуда поведение на подсъдимия. Въпреки , че взаимоотношенията между него и пострадалия в насока осъществяване на имотна сделка започват още през месец май 2010г., Г. , въпреки ясното съзнание за невъзможността си да изпълни поетите към Д. задължения, упорито и в продължение на близо три години поддържа у него заблуждение, че няма каквито и да били спънки от обективен и субективен характер , които да попречат на финализирането на сделката. Още повече, в посочения инкриминиран период, след като окончателно се е изяснила невъзможността за т.нар. „обратно изкупуване” от страна на дружеството на подсъдимия от свидетелите П., Г. твърде находчиво е представял пред пострадалия, че такава възможност е налице и отново е настоявал за различни плащания с цел довършителни дейности по имота. Съдът счита , че трайният умисъл за въвеждане в заблуждение на св. Д. с цел създаване на невярна представа за действителното положение, както и поддържането на това заблуждение за един сравнително дълъг период, следва да бъде санкциониран с ефективно изтърпяване на определения срок на лишаване от свобода , поради което на основание чл. 61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС наложените 8 месеца лишаване от свобода следва да се изтърпят при първоначален Общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът счита , че единствено ефективното изтърпяване на определеното наказание би постигнало в най- висока степен целите както на специалната , така и генералната превенции.

Що се касае до предявения от пострадалия Д. граждански иск, Съдът намира, че същият бе доказан както по основание , така и по размер, поради което подсъдимият Е.Г. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.Д. сумата от  69 102, 95 / шестдесет и девет хиляди сто и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,  ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считана от датата на извършване на деянието, а именно 03.05.2010 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лева направени разноски за упълномощаване на повереник. Безспорно бе доказано, че настъпилата в патримониума на пострадалото лице вреда е в пряка и непосредствена връзка с противоправните измамливи действия на подс. Г. осъществявани в рамките на един 3-годишен период.

         Тъй като с виновното си поведение подсъдимия Е.А.Г. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 764 / две хиляди седемстотин и шейсет и четири/ лева, представляваща 4% ДТ върху уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.

 

         По тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

                           ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.