НОХД 5481/2016 - Мотиви - 14-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 5481/2016г.

МОТИВИ към Присъда N 289/12.10.2016г., постановена  по   НОХД № 5481/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.

 

         Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.Н.Б.роден на ***г***, ****, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********, за това, че през периода от месец януари 2016г. до месец юли 2016г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с решение N 2514/17.06.2014г. на Районен съд гр.Пловдив, по гр.д.N 3728/2014г. влязло в сила на 17.07.2014г. да издържа свой низходящ – детето си Н.К.Б., ЕГН: ********** съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски в размер на по 100 /сто/ лева всяка, в общ размер на 700 седемстотин/ лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда N 351/16.11.2015г. по НОХД N 4858/2015г. на Районен съд гр.Пловдив, влязла в законна сила на 02.12.2015г. – престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК.

 

         В наказателното производство като частен обвинител е конституиран Н.К.Б., действащ със съгласието на майка си И.Р.Р..

 

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по категоричен начин. Тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че подсъдимият е изпълнил изцяло задълженията си по издръжка на детето си, то предлага на Съда да приложи разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК и подсъдимия да не бъде наказан. 

 

Повереникът на частния тъжител Н.Б. – адв.Н. счита, че деянието е повторно, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК. Наред с това твърди, че частният обвинител и неговата майка държат подсъдимия да има някакво наказание, без значение какво е то. В този смисъл моли Съда да наложи на подсъдимия наказание.

Частният обвинител Н.Б. поддържа изложеното от повереника му.

 

Защитникът на подс.К.Б. – адв.Б. счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.183 ал.3 от НК и под.Б. да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание. В хода на съдебното следствие били представени гласни и писмени доказателства, от които се установява, че подс.Б. е изплатил изцяло дължимите до този момент издръжки, поради което моли съда да приложи разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК.

Подс.К.Б. се признава за виновен и съжалява за стореното, като заявява, че сега работи и ще изплаща редовно издръжките на сина си, като моли Съда да не го наказва.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият К.Н.Б. е роден на ***г***, ****, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.

 

Подс.К.Н.Б. е бил признат за виновен по два влезли в сила съдебни акта, като от значение за настоящото производство е присъда по НОХД N 4858/2015г., влязла в законна сила на 02.12.2015г., с която К.Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК и му било наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Това осъждане обуславя квалификация на настоящото деяние като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

Св.И.Р. и подс.К.Б. нямали сключен граждански брак, но живеели на семейни начала до месец юли 2012г., когато се разделили. От съвместното им съжителство се родило детето им Н.К.Б., ЕГН: **********, който след раздялата на родителите си останал да живее при св.Р., която единствена полагала грижи за детето. Подс.Б. не се интересувал за сина си, не полагал грижи за него и не търсел контакти. С решение N 2514/17.06.2014г. на Районен съд гр.Пловдив по гр.д.N 3728/2014г., влязло в законна сила на 17.07.2014г. подс.Б. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 100 лева. Въпреки, че бил работоспособен, подс.К.Б. не изпълнявал задължението си и не плащал издръжка на сина си, поради което св.И.Р. потърсила правата си и подала жалба срещу подсъдимия. Така срещу подс.Б. било образувано наказателно производство, като с присъда по НОХД N 4858/2015г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 02.12.2015г. подс.Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Въпреки тази осъдителна присъда за периода от месец януари 2016г. до месец юли 2016г. подс.Б. продължил да не изпълнява задълженията си по неплащане на издръжка на сина си, като обяснил поведението си с липса на доходи.

 Преди края на съдебното следствие по настоящото наказателно производство подс.К.Б. представи писмени доказателства, както и последва изявление от св.И. Р., от които се установи, че подс.Б. е изплатил всички дължими издръжки на сина си, считано от момента на осъждането му – 17.07.2014г. до юли 2016г.

 

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подс.К.Н.Б., както и от показанията на свидетелите И.Р.Р. и Н.К.Б.. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и  показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, както и с останалите доказателства по делото, а именно писмени документи, приети в хода на съдебното следствие – копия от пощенски известия за платени суми и разписка от св.И.Р. за получени суми.

 

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият К.Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК за това, че през периода от месец януари 2016г. до месец юли 2016г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с решение N 2514/17.06.2014г. на Районен съд гр.Пловдив, по гр.д.N 3728/2014г. влязло в сила на 17.07.2014г. да издържа свой низходящ – детето си Н.К.Б., ЕГН: ********** съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски в размер на по 100 /сто/ лева всяка, в общ размер на 700 седемстотин/ лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда N 351/16.11.2015г. по НОХД N 4858/2015г. на Районен съд гр.Пловдив, влязла в законна сила на 02.12.2015г.  

От обективна страна се събраха достатъчно доказателства, от които се установи, че подс.Б. е бил осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на своя низходящ. Събрани бяха гласни и писмени доказателства, от които се установи, че за периода м.януари 201г. до м. юли 2016г. подс.Б. не е изпълнил задължението си по заплащане на 7 месечни издръжки за своя низходящ Н.К.Б.. Последното води до извода, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Налице е и предходно осъждане на подс.К.Б. за същото деяние, което обуславя и наличието на квалификацията повторност по смисъла на чл.183 ал.4 вр. с чл.28 ал.1 от НК.

От субективна страна формата на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е  съзнавал, че с поведението си нанася вреди, наясно е била, че дължи ежемесечна издръжка на детето си, но не е изпълнила в цялост това си задължение.

         От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – разпит на св.И.Р. и представени копия от пощенски известия за платени суми, както и разписка се установи, че до приключване на съдебното следствие подс.К.Б. е изплатил всички дължими издръжки на детето си, като от деянието не са настъпили други вредни последици. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК подс.К.Б. не следва да бъде наказван.

         На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.К.Б. следва да бъде осъден да заплати на Н.К.Б., чрез законния му представител И.Р.Р. сумата от 500 лева, представляващи разноски за повереник.

          Причини за извършване на деянията – ниска правна култура.

          По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.