НОХД 5268/2016 - Мотиви - 13-12-2016

НОХД 5268/2016 год

НОХД 5268/2016 год. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия С.К.С., роден на *** год. в гр. П., живущ ***, **, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********  е повдигнато обвинение в това , че на 01.06.2016 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти, на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон  марка „Самсунг Галакси S7”, на стойност  1 000.00 лева, силиконов гръб /кейс/, на стойност 20.00 лева и протектор на стойност 20.00 лева – всички вещи на обща стойност 1 040 лева / хиляда и четиридесет лева/ - от владението на В.К.К., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 196, ал. 1,  т. 1 във вр. с чл. 194,  ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия С. за виновен в извършването на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно  наказание „ лишаване от свобода” ориентирано към минимума, а именно 2 години, като на основание чл. 58А от НК бъде намалено с една трета. В случай, че съда признае подсъдимият С. за  виновен да му бъдат възложени направените по делото разноски.

Подсъдимият С.К.С. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е даден на съд, съжалява за стореното. Подсъдимият, чрез защитника си – адв. Т. моли Съда, ако го признае за виновен за извършване на престъплението по чл. 196, ал. 1,  т. 1 във вр. с чл. 194,  ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”от НК, като му определи наказание в неговия минимум, което на основание чл. 58А от НК да бъде намалено с една трета, като бъде приспаднато и времето, през което е бил задържан под стража.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

Подсъдимият С.К.С. е роден на *** ***, **, български гражданин, средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********.Предвид съдебното минало на С. , като от значение за правната квалификация на деянието, предмет на настоящото дело имат следните влезли в сила съдебни акта:

по НОХД № 997/2013 год. по описа на ПРС с присъда № 143/29.04.2013 год. обв. С. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б" от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца. От така наложеното наказание на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК е било приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 18.09.2012 год. до влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в законна сила на 15.05.2013 год. Наложеното наказание е било изтърпяно на 21.12.2013 год.

по НОХД № 7371/2014 год. по описа на ПРС с присъда № 42/02.02.2015 год. за извършено на 23.01.2014 год. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а" и б. „б" от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца. От така наложеното наказание на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК е било приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 24.01.2014 год. до 28.01.2014 год. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража" от 19.07.2014 год. до влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в законна сила на 18.03.2015 год. Наложеното наказание е било изтърпяно на 06.04.2016 год.

по НОХД № 751/2015 год. по описа на ПРС с присъда № 142/06.04.2015 год. за извършено от 02.05.2014 год. до 10.07.2014 год. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. а" и б. „б" от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години.

С протоколно определение от 12.06.2015 год. по ЧНД № 3071/2015 год. на ПРС на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са били групирани наложените на осъдения С.К.С. наказания по НОХД № 7371/2014 год. по описа на ПРС и по НОХД № 751/2015 год. по описа на ПРС, като е било определено едно общо най-тежко наказание, а именно 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е било приспаднато времето, през което осъдения С. е търпял отчасти наказание „Лишаване от свобода" по НОХД № 7371/2014 год., считано от 24.01.2014 год. до 28.01.2014 год. и от 19.07.2014 год. до влизането на определението в сила на 30.06.2015 год. Наказанието е било изтърпяно на 06.04.2015 год.

Посочените осъждания обуславят правната квалификация на деянието, като извършено от подсъдмия С.К.С. в условията на опасен рецидив, съгласно чл. 29 ал. 1 б. „а" и б. „б" от НК.

Свид. В.К.К. притежавала и ползвала мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S7". На 01.06.2016 год. свид. В. К. заедно със сестра си свид. М. К. ***. Те били част от аниматорски доброволен екип за провеждане на програма на „Капана Фест". Докато провеждали занимателните игри с деца, които идвали там на место, свид. В. К. установила, че батерията на телефона й марка „Самсунг Галакси S7" е паднала. Тогава тя включила телефона да се зарежда в разклонител, който захранвал озвучителните тонколони на събитието. Тонколоната до която поставила телефона си да се зарежда била на около 2 м. от нея. По този начин свид. В. К. имала непрекъснато наблюдение над телефона си. Известно време, след като оставила телефона да се зарежда, в близост до тонколоната дошъл и седнал подс. С.С.. Той видял телефона и решил да го отнеме. Докато седял до тонколоната и изчаквал удобен момент да отнеме телефона, бил забелязан от свид. М. К.. На нея й направил впечатление седящия до тонколоната човек. Малко по-късно, използвайки удобен момент, подс. С. се пресегнал, взел телефона, след което хукнал да бяга. Отдалечаването му от произшествието било забелязано от свид. В. К.. Тя веднага отишла до тонколоната и установила, че телефона й липсва. Тогава разбрала, че обвиняемият, който е видяла да бяга, й е отнел телефона.

От своя страна, след като установил фактическа власт над мобилния телефон, С. се опитал да го използва, като поставил ползваната от него СИМ карта с № ***** в отнетия апарат. След като го разгледал решил да продаде телефона, като по този начин си набави финансови средства. В изпълнение на взетото решение той отишъл на пазара в кв. „Столипиново" в гр. Пловдив, където продал мобилния телефон „Самсунг Галакси S7" на непознато за него лице за сумата от 150 лв.

В хода на проведеното разследване при извършеното разпознаване, свид. М. К. е разпознала подс. С.С. като мъжа, който е възприела стоящ в непосредствена близост до отнетия от владението на свид. В. К. мобилен телефон.

Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство  стоковооценъчна експертиза е било установено, че стойността на отнетите вещи е както следва:

мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S7” - 1 000.00 лева, силиконов гръб /кейс/ - 20.00 лева протектор - 20.00 лева всички вещи на обща стойност 1 040.00 лева

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия, протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпознаване /л.34/, справки от мобилни оператори /л.64-65, л.66-67, л.68 и л.69/, стоковооценъчна експертиза /л.43/, справка съдимост /л.101-104/, характеристична справка /л.105/, както и от останалите събрани по делото писмени доказателствени материали.

Настоящата съдебна инстанция намира , че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият С.К.С., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1,  т. 1 във вр. с чл. 194,  ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”от НК, за това че на 01.06.2016 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти, на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон  марка „Самсунг Галакси S7”, на стойност  1 000.00 лева, силиконов гръб /кейс/, на стойност 20.00 лева и протектор на стойност 20.00 лева – всички вещи на обща стойност 1 040 лева / хиляда и четиридесет лева/ - от владението на В.К.К., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението е извършено от подсъдимия С. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

При определянето вида и размера на наказанието , което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , както и за предупредителното и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия С.К.С. следва да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.58а във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК.  Най-справедливо би било за престъплението по чл. 196, ал. 1,  т. 1 във вр. с чл. 194,  ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”от НК да му бъде наложено наказание в размер 2 години лишаване от свобода, като на осн. чл.58А ал.1 от НК същото следва да бъде намалено с една трета или същото да се счита лишаване от свобода за срок от 1 година и  4 месеца, което на основание чл .61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Следва на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК да бъде приспаднато така наложеното на подсъдимия С. наказание от 1 година и  4 месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 15.07.2016 год. до датата на влизане на Присъдата в законна сила, като ЗАЧИТА един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

Тъй като с виновното си поведение подсъдимия С.К.С. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 48,30 лева.

 

По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.

        

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

                                     ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.