НОХД 5190/2016 - Мотиви - 15-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 5190/2016г.

М О Т И В И

по НОХД № 5190/2016 г. ПРС, XXVI н.с.

 

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Г.П.П. за извършено от него престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от 02.12.2015 г. до 06.12.2015 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление противозаконно е повредил чужди движими вещи – леки автомобили, чрез две деяния, както следва: в неустановен час в периода от 02.12.2015 г. до 03.12.2015 г. противозаконно е повредил преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № ***, собственост на И.С.П., като щетите от повреждането са на стойност 437,82 лева и на 06.12.2015 г. противозаконно е повредил предна лява гума на лек автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № ***, собственост на Г.Г.П. – К. ***, като щетите от увреждането възлизат на сумата 124,26 лева или общата стойност на причинените повреди на двата автомобила възлиза на сумата от 562,08 лева.

В хода на съдебните прения Прокурорът поддържаше повдигнатото против подсъдимия обвинение, доколкото това се установявало от многобройните гласни доказателства и изготвената експертиза. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, доколкото целите на наказанието по чл. 36 НК не биха могли да бъдат постигнати с условно осъждане.

Пострадалите И.С.П. и Г.Г.П. – К. отправиха надлежно искане до съда за конституирането им като страни по делото, поради което същите бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители и бяха приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове против подсъдимия, а адв. Г. и адв. Е. бяха конституирани като техни повереници.

Поверениците на частните обвинители П. и К. – адв. Г. и адв. Е. се присъединиха към описаната от представителя на държавното обвинение фактическа обстановка. Относно предявените граждански искове, намират, че същите са доказани по основание и размер. При определяне на наказанието обаче, предлагат същото да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което да бъде лишаване от свобода и да бъде изтърпяно ефективно, доколкото това вредителство бил изключително наболял проблем в днешното общество. Претендират разноски.

Частният обвинител и граждански ищец И.П. заяви, че е съгласен с казаното от неговите повереници.

Частният обвинител и граждански ищец Г.П. – К. заяви, че е съгласна с казаното от нейните повереници.

Назначеният служебен защитник – адв. Г.Д. поиска оправдаването на неговия подзащитен, доколкото не се установявало той да е извършител на деянията, тъй като липсвали категорични доказателства за това. По делото липсвали преки очевидци за твърдяните деяния. Характеристичните данни на Г.П. не били добри, но това не означавало, че той е извършител деянията.

Подсъдимият П. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си дума поиска нещо ,,реално‘‘.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.П.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, Б., български гражданин, неженен, с основно образование, работещ без трудов договор, с ЕГН: **********.

Спрямо подсъдимия Г.П.П. има влезли в сила два броя съдебни актове – по НОХД № 8487/2012 г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 146/2015 г. по описа на РС – Пловдив, като тези осъждания не са от значение за правната квалификация. Като непълнолетен спрямо него са били прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

Към месец декември 2015 г. подсъдимият П. ***. На този адрес живеели и свидетелите И.С.П. и А.М..

Свидетелят И.П. бил собственик на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № ***, а свидетелката А.М. ползвала лек автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № ***, който бил собственост на дъщеря й – свидетелката Г.П. – К..

Отношенията между подсъдимия П. и свидетелите П. и М. били влошени.

На 20.11.2015 г. подсъдимият срещнал свидетелката Е.Н. и свидетелят П. пред дома на последния, като Г.П. отправил към свидетеля реплика ,,Ще видиш какво ще ти се случи‘‘, без обаче да посочва конкретен обект за който е била насочена заканата.

На 02.12.2015 г., около 17.00 часа – 18.00 часа свидетелят П. паркирал собствения си лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № *** пред дома си на ул. ,,А.‘‘№ 3, като по същия нямало видими щети.

В периода след като свидетелят П. паркирал лекия си автомобил на 02.12.2015 г., до сутринта на следващия ден, неустановено по делото лице заляло с разяждаща течност това моторно превозно средство. 

На следващия ден сутринта – 03.12.2015 г. свидетелят П. отишъл при притежавания от него автомобил, като установил нанесени щети на същия, представляващи бели петна върху преден капак, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата.  

На 05.12.2015 г. свидетелката М. паркирала управлявания от нея лек автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № *** пред дома си на ул. ,,А.‘‘№ 3, като същата установила, че няма щети върху предните й гуми.

В ранните часове на 06.12.2015 г., около 06.00 часа, подсъдимият П. се доближил до предната дясна част на лекия автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № *** и се опитал да развие болтовете на предна дясна гума. След като не успял да стори това, отишъл до предна лява гума и с неустановен по делото остър предмет нанесъл удар по същата. Вследствие от спукването й се предизвикало внезапно изпускане на въздух, довело до пукот.

По същото време в апартамента на терасата си, находящ се на ул. ,,А.‘‘ № 3, се намирал свидетелят А.Ц., който чистил риба. Същият притежавал няколко коли, които са намирали пред сградата, Свидетелят Ц. чул шума от изпускането на гумата на лекия автомобил, ползван от свидетелката М., който шум привлякъл вниманието му и видял едно лице, което било приклекнало до моторното превозно средство, което впоследствие се отдалечило от него. Свидетелят Ц. разпознал това лице като подсъдимия Г.П., след което слезнал за да огледа дали няма някакви щети по притежаваните от него леки автомобили. По последните нямало такива, но същият установил, че лекият автомобил ,,Опел Вектра‘‘ – ползван от свидетелката М. е със спаднала предна лява гума, след което се качил обратно в жилището си. Около 06.30 часа чул гласа на Г.П. и слезнал при него, като го попитал защо е спукал гумата, а последният му отговорил с думите ,,Не можеш да докажеш нищо‘‘. Малко по-късно след като отивал на работа, свидетелят Ц. установил, че спадналата гума на ползвания от свидетелката М. лек автомобил е срязана.

Сутринта на 06.12.2015 г. свидетелката М. забелязала, че болтовете на предните гуми на управлявания от нея лек автомобил са развити всички без един, предна дясна гума била наполовина спаднала, а предна лява била срязана отстрани и напълно спаднала.     

Няколко дена преди 06.12.2015 г., свидетелката М. открила, че имало и други щети по ползвания от нея лек автомобил, изразяващи се в напръскването на колата с вещество на киселинна основа в предната част и странично. Тези нанесени щети по лекия автомобил, обаче не попадат в предмета на обвинението в настоящия обвинителен акт.

Няколко дена след като видял подсъдимия свидетелят А.Ц. споделил видяното от него в ранните часове на 06.12.2015 г. на свидетелката А.М..

В хода на досъдебното производство била назначена автотехническа експертиза. От заключението на същата се установява, че стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № *** към периода 02.06.2015 г. е 437,82 лева, а стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № *** е в размер от 496,96 лева. В тези вреди, нанесени на последния лек автомобил, обаче влизат и щетите причинени от заливането с киселинна течност, които обаче не са предмет на настоящото производство. След запознаване с обстоятелствената част от експертизата, обаче се установява, че щетите на този лек автомобил, изразяващи се в срязаната предна лява гума са в размер от 124,26 лева.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното производство, както и от показанията на разпитаните свидетели – И.С.П., Г.Г.П. – К., Е.Д.Н., А.Б.Ц., А.Б.М., И. Н. Р., прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на свидетелката А.М., проведена очна ставка между подсъдимия П. и свидетеля А.Ц., автотехническа експертиза, както и от приобщените писмени доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, справка за заявителски материали.

Въз основа на така събраните гласни доказателства, за осъщественото деяние спрямо ползвания от свидетелката М. лек автомобил, се очертават две групи гласни доказателства.

Към първата попадат показанията на свидетеля А.Ц., който е пряк очевидец на деянието, а към втората попадат обясненията на подсъдимия П., който отрича това.

Ето защо, пред Съда стои въпросът коя група гласни доказателства да кредитира. Според настоящия състав следва да се даде вяра на показанията на свидетеля Ц., доколкото същите се явяват логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Същият описва къде се е намирал към момента на деянието, както и че е имал пряка видимост към автомобила ползван от свидетелката М.. Този свидетел описва и по какви индивидуализиращи белези разпознава подсъдимия, а именно по якето и по походката. Също така заявеното от него, че е чул шум и изпускане на въздух си кореспондира и с казаното от вещото лице М. в провелото се съдебно заседание, че при спукване се чува изпускането на въздух. Подсъдимият е бил единственото лице, което се е намирало в непосредствена близост до процесния автомобил, като свидетелят Ц. го е видял веднага след изпускането на въздуха от разрязаната гума. Деянието се е случило в ранните часове на денонощието, а именно около 06.00 часа, когато е тихо и би могло да се различи по категоричен и недвусмислен начин шумът, който се чува при рязкото изпускане на въздух. Споделеното от свидетеля Ц. допълнително се подкрепя и от обстоятелството, че в един последващ момент, а именно около 06.30 часа, същият е чул гласа на подсъдимия и е слезнал при него за да го попита защо е спукал гумата на лекия автомобил, а последният му е отговорил с думите ,,Нищо не можеш да докажеш‘‘. Обвинителната теза се подкрепя и показанията на свидетелката М., които също са логични и безпротиворечиви и си кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Въпреки, че същата не е била пряк очевидец на деянието, от нейните показания могат да се изведат относими към предмета на доказването обстоятелства. Достоверно е заявеното от нея, че предната вечер на 05.12.2015 г., когато е паркирала лекия автомобил, същият не е бил със срязана предна лява гума, както и че ако същата е била спукана в дупка е щяла да усети това, доколкото в тази насока беше и заявеното от вещото лице М.. Също така, пред тази свидетелка, свидетелят Ц. е споделил видяното от него на сутринта на 06.12.2015 г., поради което нейните показания представляват производни такива и са начин за проверка на показанията на този свидетел, доколкото заявеното от него пред нея и заявеното пред настоящия съдебен състав е в една и съща насока. Наведеното от страна на подсъдимия възражение, че свидетелят Ц. е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото е неоснователно, доколкото показанията на този свидетел бяха проверени от съдебния състав и се достигна до извод, че същите си кореспондират с показанията на свидетелката М. и вещото лице М.. Относно прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетелката М., Съдът намира, че следва да се кредитира заявеното от нея в провелото се съдебно заседание, доколкото същата посочи, че поддържа разпита си от досъдебното производство, а в съдебна фаза дава допълнителни разяснения, а именно, че е имало оказано негативно въздействие и върху предна дясна гума на ползвания от нея лек автомобил. В настоящото дело, обаче липсва обвинение за щета на предна дясна гума.

От друга страна, подсъдимият П. депозира обяснения, които обаче освен източник на доказателства, представляват и основно средство за защита, поради което следва да се преценя дали си кореспондират с останалата доказателствена маса. В настоящия случай заявеното от Г.П. си противоречи с показанията на свидетеля Ц., доколкото последният е пряк очевидец на деянието. Също така, обясненията на П. се дискредитират и поради заявеното от него пред свидетеля Ц., че нищо не може да докаже. Противоречи на всякаква логика, едно лице което не е участвало в извършването на дадено деяние на постановен въпрос защо е спукало гума, да отговаря с думите, че нищо не може да се докаже.

В проведената очна ставка, между подсъдимия П. и свидетеля Ц. и двамата поддържаха заявеното от тях и не се установи защо подсъдимият дава противоречиви обяснения.

Предвид гореизложеното се достигна до категоричен извод, че подсъдимият Г.П. е лицето, което е повредило предна дясна гума на лекия автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № ***.

Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия П. за повреждането на преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № ***, собственост на И.П., Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха категорични доказателства в подкрепа на това.

Безспорното в случая, което се установи, е че на посочения по-горе лек автомобил са били нанесени щети, но от неустановено по делото лице. В конкретния случай липсва очевидец, който да посочи като автор на това деяние подсъдимият П.. Единствените доказателства в подкрепа на обвинението са показанията на свидетеля П., който твърди, че смята, че лицето, което му е повредило лекият автомобил е Г.П.. Осъдителната присъда, обаче не може да почива единствено на предположения и догадки, а и по отношение на подсъдимия действа презумпцията на невиновност.

В подкрепа на обвинителната теза се явява единствено заявеното от свидетелите И.П. и Е.Н., че на 20.11.2015 г., подсъдимият П. се е заканил спрямо първия свидетел с думите ,,Ще видиш какво ще ти се случи‘‘. Тази закана, обаче не е била конкретно насочена към лекия автомобил на свидетеля П., нито е била изречена непосредствено преди причиняването на щетите на същия, а е била отправена в продължение на две седмици преди това. Тоест се достигна до извод, че извършителят на това деяние, може да бъде всяко едно друго лице.

Не без значение, е и обстоятелството, че в обвинителния акт, липсва обвинение за заливането на лекия автомобил, ползван от свидетелката М., поради липсата на очевидци на това, но е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия за заливането на моторното превозно средство, собственост на свидетеля П..

Останалите разпитани свидетели – Н., Ц., М., П. – К. и Р. депозират логични и взаимодопълващи се показания, от които обаче не се установява авторството на деянието от страна на подсъдимия спрямо лекия автомобил на И.П., а се установява единствено, че са били причинени щети на това моторно превозно средство, както и отрицателни характеристични данни на Г.П..

Поначало осъдителната присъда може да почива единствено на косвени доказателства, когато обаче косвените доказателства съставляват такава верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и която верига трябва да води до единствено възможен извод като не следва да  е разколебана от други факти, постановени по делото, както е в конкретния случай. В конкретния случай, обаче липсва такава верига.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че подсъдимият П. е нанесъл щета, изразяваща се в срязването на предна лява гума на лекия автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № ***, но не е повредил лекия автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № ***.

Съдът кредитира и заключението на изготвената автотехническа експертиза, в частта й относно размера на нанесените щети на лекия автомобил ,,Опек Вектра‘‘ с рег. № ***, доколкото същото е компетентно изготвено въз основа на предоставен снимков материал от свидетелите П. и М. и отговаря на постановените въпроси. В диспозивната част на същото е посочено, че общият размер на причинените щети е в размер на 496,96 лева. В тази сума, обаче е включена стойността необходима за отстраняването и на щети, които не са предмет на обвинителния акт. След запознаване с обстоятелствената част от експертизата се установи, че щетата на този лек автомобил, изразяваща се в срязаната предна лява гума е в размер от 124,26 лева. Относно заявеното, че стойността на причинените щети на лекия автомобил ,,Фолсваген Пасат‘‘ с рег. №*** са били в размер на 437,82 лева също следва да се кредитира, но в настоящия случай не се доказа тези щети да са причинени от подсъдимия.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият П. е осъждан по НОХД № 8487/2012 г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 146/2015 г. по описа на РС – Пловдив на наказания ,,пробация‘‘.

От изисканата характеристична справка се установява, че подсъдимият П. е воден на отчет в ДПС при Трето РУ Пловдив от 13.07.2010 г. за участие в сбиване в училище, скитничество, унищожаване и повреждане на имущество. Сменил е няколко училища, поради непосещение на учебните занятия и нарушаване правилника на обществения ред. Провеждани били срещи със социален работник, но всички без особен резултат. По характер е импулсивен, лекомислен и несигурен. Проявява чести изблици на агресия. Има наложени мерки по ЗБППМН от МКБППМН при район Северен.

От изисканата справка за заявителски материали, се установява, че има множество такива по отношение на подсъдимия П..

От представените справки от Централна база КАТ се установява, че лек автомобил с рег. № *** е собственост на Г.Г.П., а лек автомобил с рег. № *** е собственост на И.С.П..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Г.П.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, за това, че на 06.12.2015 г. противозаконно е повредил предна лява гума на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***, собственост на Г.Г.П. – К. ***, като щетите от увреждането възлизат на 124,26 лева. 

От обективна страна подсъдимият П. е повредил предна лява гума на лек автомобил ,,Опел Вектра‘‘ с рег. № ***, собственост на Г.Г.П. – К., като щетата възлиза на стойност 124,26 лева и се изразява в срязването на същата.

От субективна страна подсъдимият Г.П.П. е действал при форма на вината пряк умисъл - извършил е престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите последици и е целял настъпването им.

Подсъдимият беше оправдан за това, че в неустановен час в периода 02.12.2015 до 03.12.2015 г. в гр. Пловдив противозаконно да е повредил преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, собственост на И.С.П., като щетите от повреждането са на стойност 437,82 лева, както и деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление в периода от 02.12.2015 г. до 06.12.2015 г., доколкото не се установи авторството на деянието от страна на подсъдимия.

Въпреки, че не беше наведено от страните, че процесният случай представлява маловажен такъв, Съдът намира, че следва да изложи мотиви защо правната квалификация не е по чл. 216, ал. 4 НК.

 Разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК предвижда, че маловажен случай е този при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай, стойността на нанесената щета на лекия автомобил на П. е в размер от 124,26 лева, която е под една минимална работна заплата за страната към датата на извършване на деянието.

Данните за личността на подсъдимия, обаче говорят, че същият е лице с висока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост се установява, че той е осъждан два пъти на наказания пробация. Също така, е бил на отчет към детска педагогическа стая и спрямо него са били налагани мерки по ЗБППМН и спрямо него има множество заявителски материали. Не без значение е и обстоятелството, че са засегнати обществените отношения, които гарантират правото на собственост на гражданите, както и че това е изключително наболял проблем в днешното общество, изразяващо в причиняването на щети на паркирани автомобили.

Всичко по-горе изложено навежда на извода, че случаят не е маловажен.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.      С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

При определяне на размера на така наложеното наказание съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на щетите, която е под половин минимална работна заплата към датата на извършване на деянието и младата възраст на подсъдимия. За отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приема лошите характеристични данни и предходни осъждания на наказания ,,пробация‘‘.

Въпреки наличието на посочените отегчаващи обстоятелства съдът определи наказанието, ориентирайки размера на същото към законоустановения минимум, отдавайки преимуществено значение на обстоятелството, че стойността на щетата е невисока (под средния размер на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието), предвид което налагането на наказание над така определеното би било несъразмерно тежко с извършеното. Ето защо съдът определи наказанието към минималния предвиден в закона размер, но все пак над него, отчитайки именно посочените по-горе отегчаващи вината обстоятелства, като прецени, че така определеният размер на наказанието е съответен на извършеното престъпление, справедливо е и в същото време е годно да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.

В настоящия случай, подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’, наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до три години, като Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца не е наложително да се изтърпи това наказание.

Ето защо, Съдът постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание шест месеца ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Неоснователни се явяват наведените от страна на прокурора и поверениците на частните обвинители искания за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В настоящия случай, въпреки, че подсъдимият е осъждан, то това не е било на наказание лишаване от свобода, а на ,,пробация‘‘. Също така трябва да се отчете и неговата млада възраст, поради което следва да му се даде възможност да се поправи и без да търпи ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘, доколкото откъсването му от обществото и настаняването му в пенетенциарно учреждение по-скоро би оказало негативно въздействие, отколкото да изиграе позивна роля в неговото бъдещо развитие като личност.

По въпроса за предявените граждански искове:

С оглед постановената присъда подсъдимият Г.П.П. беше осъден да заплати на гражданския ищец Г.Г.П. – К. сумата от 124,26 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата и беше отхвърлен предявеният от И.С.П. граждански иск против подсъдимия Г.П.П. за сумата от 437,82 лева, представляваща претъпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане.

По въпроса за разноските:

С оглед признаването на подсъдимия Г.П. за виновен в извършването на едно от деянията, на основание чл. 189, ал. 3 НПК му бяха възложени направените по делото разноски, а именно 74 лева по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив и 20 лева по сметка на ПРС.

Подсъдимият П. беше осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Г.Г.П. – К. сумата в размер от 500 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 189, ал. 4 НПК направените от частния обвинител и граждански ищец И.П. разноски за адвокат в размер от 500 лева, беше постановено да останат за негова сметка.

Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ПРС сумата в размер от 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения иск на гражданския ищец Г.П. - К..

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                                                СЕКРЕТАР: Д.Д.