НОХД 5086/2016 - Мотиви - 11-11-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 5086/2016г. по описа на ПРС - IХ н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу  подсъдимия С.А.С. – роден на ***г***, б., български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на за периода от м. март 2015г. до м. юни 2016г. в гр. С., обл. Пловдив, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си К.С.Н. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка от по 90 /деветдесет/ лева, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски на обща стойност 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК

         По делото е уважено искане от страна на пострадалия К.С.Н., чрез нейната майка и законен представител К.Р.А., и на основание чл.76 и сл. от НПК е конституирал същия като допълнителна страна – частен обвинител, като е оставил без уважение искане на пострадалата пострадалия К.С.Н., чрез нейната майка и законен представител К.Р.А. за конституиране  като граждански ищец по делото.

         В съдебно заседание подсъдимият С. и неговият защитник -  адвокат К. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

          В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.   

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, при който процесуален ред подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради което поддържа, че обвинението е доказано по един безспорен и категоричен начин от материалите по делото и от самопризнанието, което е сторил подсъдимия.

Поради това предлага същият да бъде признат за виновен за извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като при условията на чл.54 от НК предлага да му бъде определено наказание „Пробация”, което да бъде в рамките между 8 и 11 месеца, при постановени двете задължителни пробационни мерки – регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител, които да се изпълняват два пъти седмично.

         Частния обвинител А. заявява, че не е доволна, защото съдът  не говори на подсъдимия да не я заплашва, тази сутрин той и се заканил и нея я е страх. Сочи, че очаква да бъде осъден.

         Защитникът на подсъдимия адвокат К. сочи, че делото се гледа по реда на глава ХХVІІ от НПК и подсъдимият се е съгласи с процедура и е признал фактите, изложени в обвинителния акт. Посочва също, че се е признал за виновен и изразил желание да плаща издръжка, но посочва причината да не го прави – липса на средства. Относно наказанието се солидаризира с предложеното на прокурора, като счита, че следва да бъде приложена привилегията на чл.58 а от НК и така определеното наказание да бъде редуцирано с една трета.

         Подсъдимият С. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си, сочи че иска да излиза в чужбина, не може да го направи ако се подписва на седмица по два пъти, но ако съдът така реши – добре. В последната си дума заявява, че иска от съда това което е най-добре за него, каквото реши съда.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият С.А.С. е роден на ***г***, б., български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че подсъдимият С.А.С. и свидетелката К.Р.А. били съпрузи и живеели съвместно в гр.П., като на *** г. им се родило дете – К.С.Н.. След раждането на детето, отношенията между съпрузите се влошили и свидетелката А. се преместила да живее при родителите си в гр. С., обл.П., като взела детето със себе си. С Решение № 138/20.02.2015 г. по гр.д. № 2800/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, XI гр.с., влязло в законна сила на 21.03.2015г., бракът между подсъдимия С. и свидетелката А. бил прекратен, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете се предоставили на майката - свидетелката А.. Със същото решение подсъдимият С. бил осъден да заплаща на малолетното си дете К. чрез неговата майка законен представител – свидетелка А. месечна издръжка в размер на 90 лева, която издръжка следвало да бъде заплащана в гр.С., където живеели А. и детето К.. Въпреки, че бил осъден да издържа свой низходящ, а именно детето си К., подсъдимият С. съзнателно не изпълнил задължението си, като е периода от м. март 2015г. до м. юни 2016г. в гр. С., обл. П., не заплатил повече от две месечни вноски, всяка от 90 лева, а именно 16-месечни вноски на обща стойност 1440.00 лева.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимия С. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както следва:

         Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел К.Р.А., която описва, че през 2008г. сключила брак с подсъдимия С., а на *** г. се родил синът им – К.С.Н.. След това обаче отношенията и със подсъдимия се влошили и свидетелката А., заедно със сина им, се преместила да живее при майка си в гр.С., ***. Сочи още, че подсъдимия С. бил осъден да изплаща издръжка на сина и в размер на 90 лева месечно, но и до момента не е платил нито един лев от същата. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява факта на сключения и прекратен граждански брак между подсъдимия С. и свидетелката А.  раждането на детето им К.С.Н. възникналото задължение на подсъдимия да изплаща на детето си издръжка в размер на 90 лева и неизпълнението на същото задължение.

         Същата фактическа обстановка се обяснява и от обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на досъдебното производство, в които същият признава, че не може и няма намерение да плаща издръжка на детето, твърди, че няма пари, но също и оспорва произход на детето и сочи, че А. е забременяла, докато той е бил в затвора. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия С. следва да се кредитират като съответстващи на събрания по делото доказателствен материал в частта им, в която подсъдимият признава, че няма намерение да плаща издръжка. Що се отнася до твърденията, че детето по същество не е негово, последните са неотносими предвид факта на влезлия в сила съдебен акт -  Решение № 138/20.02.2015 г. по гр.д. № 2800/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, XI гр.с. и наличие на съответния ред за оспорване на произход, неприложим в хода на настоящото наказателно производство.

         Съдът взе предвид и събраните по делото писмени доказателства, а именно – заверено копие от Решение № 138/20.02.2015 г. по гр.д. № 2800/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, XI гр.с., сила на 21.03.2015г., от което се установява задължението на подсъдимия С. да заплаща не детето си К.С.Н. месечна издръжка в размер на 90 лева.

         Съдът съобрази и приложените по делото два броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена, съответно за подсъдимия С. - с друго име С.А.Н. и за свидетелката А. - с друго име К.Р. Н..

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият С.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че в периода месец март 2015г. до месец юни 2016г. в гр. С., обл. П., след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си К.С.Н. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка от по 90 / лева, а именно 16 месечни вноски на обща стойност 1440 / лева.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. По делото не се събраха доказателства, че бездействието на подсъдимия С. да е било по обективни независещи от него причини, като липсата на трудова ангажираност, съответно – парични средства за изплащане на издръжката съставлява единствено субективна такава.  

          Ето защо, съдът призна подсъдимия С.А.С. – роден на ***г***, б., български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец март 2015г. до месец юни 2016г. в гр. С., обл. П., след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си К.С.Н. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка от по 90 /деветдесет/ лева, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски на обща стойност 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия С. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелство факта на предходни осъждания на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността такива се отчитат признанието на вината, затрудненото социално и имуществено положение на подсъдимия, в който смисъл няма причина да на бъдат кредитирани обясненията му.  Отчете се още, че подсъдимият С. до момента не е бил осъждан за подобно деяние.         

         Предвид горното и така посоченото отношение  на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, на подсъдимия С. следва да бъде наложено по-лекото такова, а именно – „ПРОБАЦИЯ”, доколкото съдът намери, че в случая за постигане целите на наказанието не би съдействало принудителното изолиране на подсъдимия, при налагане на едно наказание „Лишаване от свобода“, а на същия следва да бъде предоставена възможност да упражнява обществено полезен труд, съответно - възможност да изплаща определената издръжка на детето си, още повече до момента подсъдимият не е бил осъждан за подобно деяние.            

         При индивидуализацията на така определеното  наказанието „ПРОБАЦИЯ” и при отчитане на горепосочените отегчаващи с мекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че същото следва да бъде ориентирано между минималния и средния предвиден размер от законодателя размер, с прилагане на двете задължителни пробационни мерки по 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, поради което определи и наложи наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ  АДРЕС”*** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично, по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като съдът намери подсъдимият С.А.С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, съдът намери, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 40 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив.  

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                            

         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.