НОХД 5085/2016 - Мотиви - 08-11-2016

М О Т И В И

 

М О Т И В И

по НОХД № 5085/2016 г.по описа на Пловдивски Районен съд  14 н.с.

 

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимата В.Ф.А. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК- за това,че  на 28.12.2015 г. в гр. Пловдив, е отнела чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд Нео Плюс Дуал Лайт“ /„Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual White”/ с ИМЕИ № 358314069843178 на стойност 160 /сто и шестдесет/ лева от владението на М.Г.Г. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои .

Представителят на Районна прокуратура –Пловдив  поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на А.  да й  бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 58а НК, а именно да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за не по-кратък срок от шест месеца,което наказание на основание чл.66от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Защитникът, адв. Д.  от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като пледира за  оправдаване на подзащитната му по така повдигнатото обвинение ,тъй като счита че следва да се приложи чл.9 ал.2 от НК или алтернативно съдът да  преквалифицира  деянието в такова по чл. 194, ал. 3 НК, за което на основание чл. 218б НК да й бъде наложено административно наказание

В проведеното съдебно заседание подсъдимата признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

В последната си дума моли да й бъде определена глоба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В.Ф.А. – родена на *** год. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

На 28.12.2015 г. М.Г.Г. била заедно с приятелката си Е. Г. И., в книжарница „Хермес“, находяща се на ул. „Княз Александър Батемберг“ в гр. Пловдив. В десния си джоб св. Г. била поставила мобилния си телефон марка „Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual White” с ИМЕИ № 358314069843178.

По същото време в книжарницата влязла и подсъдимата В.А., която възнамерявала да се възползва от обстоятелството, че клиентите в книжарницата са ангажирани с избор на книга и незабелязано да отнеме някоя чужда вещ. Непосредствено след като влязла в книжарницата А. забелязала, че св. Г. разглежда внимателно изложените книги, а от джоба на свидетелката се подава мобилния й телефон. Така именно подс. А. решила да отнеме телефона от владението на св. Г.. В изпълнение на намисленото,  подсъдимата се престорила, че разглежда изложените книги, минала покрай св. Г. и взела стърчащия от джоба й мобилен телефон. Незабавно след това подс. А. излязла от книжарницата и се придвижила до Автогара „Филипово“, откъдето възнамерявала да отпътува за с. Б.. След като пристигнала на автогарата, обвиняемата извадила СИМ – картата от телефона на св. Г. и я изхвърлила, а телефона продала на лице с неустановена в хода на разследването самоличност за сумата от 100 лева. Получените пари подс. А. похарчила за себе си.

      В същото време при излизане от книжарницата св. Г. установила, че телефонът й липсва, поради което и се върнала обратно при персонала от книжарницата, с молба да бъдат прегледани записите от монтираните в търговския обект охранителни камери, още повече, че си спомнила, че докато разглежда изложените книги, в непосредствена близост до нея била млада непозната жена. Впоследствие св. Г. сигнализирала и органите на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив за случилото се, в резултат на което и било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването били приобщени записите от охранителните камери на книжарница „Хермес“ за 28.12.2015 г. При преглед на същите св. В. Т. З. – *** при 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, установил, че лицето, което се приближава непосредствено до св. Г. и взима телефона от джоба й е  подсъдимата В.А.. Свидетелят  З. веднага разпознал подсъдимата, тъй като на 19.12.2015 г. срещу същата било започнато бързо производство № 641/2015 г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по което разследване св. З. също работил.

Отделно от това, св. М.Г. категорично разпознала в хода на разследването В.А. като лицето, което на 28.12.2015 г. било застанало непосредствено близо до нея. Подсъдимата А. била разпозната и от св. Е. И..

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза, стойността на мобилния телефон е 160 лева.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимата А.  дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели: М.Г.,Е. И.,В. С. и В. З..

Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимата .Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка със съставомерните признаци на процесното деяние.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина (Справка съдимост, Характеристична справка, Докладни записки, Протоколи за разпит на свидетели, Протокол за разпит на обвиняем, Протокол за доброволно предаване, Разписка, Фотоалбум,като от важно значение са и протоколите за разпознаване).

Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения ), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.

В конкретния случай няма спор по фактите, а единствено по приложението на правото, и по-конкретно дали така описаното деяние осъществява признаците на престъпния състав на чл. 194, ал. 1 НК или са налице предпоставки, които обосновават преквалификация на деянието като такова, представляващо маловажен случай.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

От обективна страна се установява, че подсъдимата В.Ф.А. , с действията си е отнела чужда за нея движима вещ –1бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд Нео Плюс Дуал Лайт“ /„Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual White”/ с ИМЕИ № 358314069843178  собственост на М.Г. , от нейно владение , без съгласието на последната , като с действията си е прекъснал упражняваната от нея фактическа власт върху вещта и е установил свое владение върху нея.

Отчитайки установената по делото фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът приема за основателно направеното от защитата възражение, касаещо правната квалификация на извършеното деяние. С обвинителния акт на подсъдимата е повдигнато обвинение по основния състав на престъплението кражба. Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК за квалифициране на деянието, извършено от  А. като маловажен случай. В този смисъл съдът отчита стойността на предмета на престъплението и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата  обстоятелства, които разкриват една по-ниска степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца. Такива са оказаното на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина, възстановяването на щетата, проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното, ниския социален статус на подсъдимата. Наред с това са налице и добри характеристични данни за подсъдимата - последната не е осъждана, видно от справката й за съдимост, което я характеризира като личност без трайно изградени престъпни навици. Действително не може да бъде подминато и обстоятелството,че по делото има приложено постановление от страна на РП-Пловдив от дата 29.12.2015г. ,от което е видно,че спрямо А. е имало образувано производство по чл.194 ал.1 вр.чл.18 ал.1от НК- за извършено деяние на 19.12.2015г.,като същото е прекратено и изпратено за наказването й по административен ред.Но същото обстоятелство не може да се противопостави на останалите обсъдени по-горе обстоятелства по делото и в достатъчна степен да обуслови липсата на маловажен случай,тъй като се явява единствено такова нейно проявление .Като това обстоятелство според съда не оборва позицията за приложението на чл.93т.9 от НК.Всичко това дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимата  на инкриминираната дата ,макар и неправилна и укорима постъпка , се явява маловажен случай, преценен на фона на извършеното ,нейната личност, стойността на вещта и съответно възстановяването на равностойността на пострадалата.Ето защо   настоящия състав не  възприема обвинение по основния състав на кражбата.Като не възприема и предложението на РП-Пловдив за признаването на подсъдимата  за виновна и налагане на предложеното от прокуратурата наказание по този текст на закона- а именно около шест месеца лишаване от свобода,което да бъде отложено с изпитателен срок от три години .Настоящият съд ,счита ,че това би било нецелесъобразно и несъответно на извършеното, предвид по-ниската степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на личността на А., в сравнение с останалите престъпления от същия вид.

 Всичко това мотивира настоящия състав да признае подсъдимата  за невиновна  по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 194, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 от НПК , я оправда по първоначално повдигнатата квалификация и тъй като извършеното представлява маловажен случай на кражба, преквалифицира деянието като престъпление по чл. 194, ал. 3 НК.

При тази правна квалификация на деянието, съдът съобрази наличието на изискуемите от закона предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 218б НК.

От приетите по делото писмени доказателства се установява не само, че подсъдимата е неосъждана, но и обстоятелството, че не е санкциониран по административен ред. Това е така ,тъй като по делото има данни,че санкционирането й по административен ред е станало с наказателно постановление на дата 21.06.2016г.Тоест доста след датата 28.12.2015г. и в този смисъл е спазена и разпоредбата на чл.218б ал.2 т.2 от НК, а именно към датата на деянието 28.12.2015г. ,към която следва да се прави преценка подс.В.А. не се явява наказана по административен ред, което означава да има влязло в сила наказателно постановление.Такова е издадено след датата на деянието ,както беше посочено по-горе 21.06.2016г и в този смисъл  подсъдимата не се явява наказана по административен ред, а не е и осъждана за такова престъпление.За пълнота на произнасянето ,съдът  преди да приложен чл.218 б от НК е  направил преценка и за това,че е спазена и разпоредбата и на чл.218б ал.2т.1 от НК.Тъй като при тази хипотеза законодателят изисква деецът в продължение на една година да не е извършил две или повече деяния ,общата стойност на които е над сто и петдесет лева. Като настоящия съд счита,че законодателят не е имал предвид в тази две или повече деяния да се включват и деянията предмет на разглежданото в настоящето наказателно производство,тъй като би се стигнало до правен нонсенс.В този смисъл наличието на най-малко две или повече деяния извършени от подсъдимата ,следва да са налични преди извършването на деянието ,за което и е повдигнато обвинение.Ето защо и според настоящия съд е изпълнена и тази предпоставка и няма никаква пречка за приложението на чл.218 б спрямо нея.На следващо място стойността на предмета на престъплението е не само до размера на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата, но и значително под този размер, а именно в размер на 160.00 лева. Безспорно се установява, че предметът на престъпление е заместен ,като подсъдимата е заплатила неговата равностойност на пострадалата , което обуславя и липсата на претенция на деликтно основание за причинени в резултат на деянието имуществени вреди.Поради всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички заложени в чл. 218б, ал. 1 НК предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за неприложимост, упоменати в ал. 2 на същия член, не е налице.

При сега действащият НПК съдът не разполага с процесуална възможност за прекратяване на наказателното производство, с оглед ограниченията на чл. 250, ал. 1, т. 1 и чл. 289, ал. 1 НПК, доколкото последните не дават възможност при установяване на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК след внасяне на обвинителният акт в първоинстанционният съд, наказателното производство да може да бъде прекратено.

С оглед на това, съдът се произнесе по обвинението, с което е сезиран, като преквалифицира деянието в такова по чл. 194, ал. 3 НК и предвид това, че същото е от категорията на тези, визирани в чл. 218б, ал. 1 НК, тъй като извършеното деяние по силата на закона съставлява административно нарушение, а не престъпление, съдът постанови делото да бъде изпратено на Началника  на Четвърто РУП-Пловдив, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на  В.А. , чрез налагане на административно наказание, при спазване императивните изисквания на ЗАНН.

Съдът не се съгласява с доводите на защитата ,че деянието на А. представлява малозначително такова по смисъла на чл.9 ал.2 от НК .Според съда ,деянието  и е с по-ниска обществена опасност ,но не и с пълна липса на обществена опасност,че да може да бъде оправдана на това основание.

По въпроса за разноските:

         По делото са направени и разноски  на основание чл. 190, ал. 1 НПК, следва да останат за сметка на държавата.

 По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!ЙТ