НОХД 5047/2016 - Мотиви - 05-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 5047/2016г.

МОТИВИ от 05.12.2016 г.

към Присъда № 326 от 21.11.2016 г., постановена

по НОХД № 5047/2016 г. по описа на ПРС, III н.с.

 

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Т.А. за това, че на 28.04.2016 г. в гр. Пловдив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - три тенджери по 9 лв. всяка, 6 бр. алуминиеви чинии на стойност по 2 лв. всяка, два разклонители за ток на стойност по 4 лв. всеки или всички вещи на обща сума 47 лв. от владението на Л.Б.К. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът му е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано по безспорен начин и предлага на същия да бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 54 НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно реално.

Защитникът, адв. Г., от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като пледира за налагане на снизходително наказание.

Съдебното производство е протекло в отсъствието на подсъдимия, поради което същият не е упражнил правото си на лична защита и последна дума. В дадените от същия обяснения в хода на досъдебното производство, приобщени по реда  на чл. 279 НПК, същият е заявил, че не признава вината си, оспорвайки предявеното му обвинение.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Т.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, към момента на делото извън пределите на страната, ..., български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН: **********.

Свидетелят Л.Б.К. *** в две едноетажни жилищни постройки, находящи се на ул. ... № . На 28.04.2016 г. сутринта същият тръгнал за работа като оставил входните врати на двете едноетажни постройки незаключени, заключвайки обаче  външната входна врата за имота му. Този имот бил ограден с двуметрова тухлена ограда.  В двора си в шкаф държал три тенджери от алпака по 9лв. всяка, както и 6 алуминиеви чинии, а също и два броя разклонители с по три гнезда. След като К. заминал на работа, в къщата не останал никой. Използвайки това обстоятелство подс. А. решил да проникне в двора на този имот и да открадне от него каквото намери. Там видял на дървения шкаф тенджери, чинии и два разклонителя и решил да ти открадне. Поставил ги в найлонов чувал, завързал го и го прехвърлил през оградата към улицата.

Около 8,30-9,00 часа свидетелите Е.М. - братовчед на свид. К. и Ф. М., които били пред дома на М., забелязали,че от вътрешната страна на оградата откъм двора на имота, се прехвърля през оградата завързан найлонов чувал, а малко след това през оградата отвътре навън прескача и млад мъж, разпознат по-късно като подс. М.А.. Същият се навел да вземе чувала с крадените от него вещи - тенджери, чини и разклонители, с намерение да го занесе в къщи и след това да се разпореди с тях. В това време намиращите се наблизо двама свидетели го забелязали и се затичали към него. Хванали го с намерение да го задържат, викайки крадец. Подсъдимият започнал да се дърпа с цел да избяга, изоставяйки крадените вещи, като с едно рязко дръпване се отскубнал и побягнал. Чувалът с крадената посуда останал на улицата. Ситуацията се разиграла много бързо, но лицето и фигурата на подсъдимия било запомнено от свид. Ф.К., който в хода на досъдебното производство го разпознал като извършител на деянието. Свид. М. хвърлил обратно през оградата завързания чувал с крадените вещи и по телефона се обадил на братовчед си - пострадалия К., като му обяснил, че са направили опит да извършат кражба от дома му. Тъй като бил зает с трудовите си задължения свид. К. се прибрал след няколко часа. През това време никой не наблюдавал имота му, като двамата свидетели М. и К. се заели със свои работи. През това време неустановено по делото лице извършило кражба на парична сума и други вещи от двете едноетажни постройки в същия имот. След идването си от работа около обяд свид. К. отключил външната входа врата на имота си и видял чувала с крадената посуда в двора си. След това установил, че от двете му постройки липсват и други вещи - 4 килима, видео-плеър, приемник за телевизия, както и сумата 450.00 лв. За тези вещи и липсващата парична сума било съставено постановление от РП-Пловдив за разделяне на наказателното производство, като за тях било образувано отделно досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за кражба по чл. 194, ал. 1 Н. Срещу М.Т.А. било повдигнато обвинение по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това че на 28.04.2016 г. в гр. Пловдив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - три тенджери, 6 бр. алуминиеви чинии, два разклонители за ток, на обща стойност 47 лв., от владението на Л.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът му е останал недовършен по независещи от волята му причини и случаят е маловажен.

Гореприетите фактически и правни положения се установяват по несъмнен начин от събраната на делото доказателствена съвкупност - от показанията на свидетелите Л.К., Ф.К. – и двамата разпитани в хода на съдебното следствие, от показанията на Е.М. - приобщени по реда на чл. 281 НПК, от Протокола за извършеното разпознаване на лица, от двата Протокола за оглед на местопроизшествието с приложените към единия протокол фотоснимки, Заключението на СОЕ, Справка за съдимост и Характеристична справка и други и частично от обясненията  на подс. А., дадени от същия в хода на досъдебното производство, приобщени по ре дана чл. 279 НПК.

Видно от показанията на свид. К. и свид. М. същите са заявили с категоричност, че процесните вещи са били изнесени от дома на пострадалия именно от подс. А., разпознат по-късно от свид. К. с хода на проведеното разпознаване на лице. Пак от техните показания се установява и поведението на подс. А., непосредствено, след като е бил забелязан, а именно: същият е направил опит да избяга веднага и след кратка схватка с тях, все пак е успял да се отскубне от ръцете им. От показанията на пострадалия К. се установява, освен че процесните вещи са именно негови и тяхното местоположение преди намесата на подс. А. – в намиращ се на двора му дървен шкаф. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите се намират в отношение на пълно съответствие и припокриване. Съдът констатира противоречие в показанията на свид. К. и свид. М. – от една страна и обясненията на подс. А. – от друга, единствено по отношение на обстоятелството кой е изнесъл процесните вещи от имота на пострадалия, доколкото подс. А. твърди, че не е влизал в имота и е намерил вещите, изхвърлени на улицата. В тази част, обаче, съдът отдава предпочитание на показанията на двамата свидетели за сметка на обясненията на подс. А., доколкото по делото не се констатира причина тези двама свидетели да дават неверни показания, целейки да навредят на процесуалното положение на подсъдимия, но пък от друга страна от страна на подсъдимия е налице явен интерес да отрича именно уличаващите го обстоятелства. Ето защо съдът намира, че обясненията на подс. А. не са надежден източник на информация, а са по-скоро израз на неговата защитна позиция, поради което за посочените по-горе обстоятелства, съдът цени като такъв именно показанията на посочените двама свидетели. Техните показания се явяват неопровергани от целокупния /кредитиран/ доказателствен материал, обективни, логични и последователни, в съзвучие и с тези на свид. К., поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина (Справка съдимост, Протокола за извършено разпознаване на лице, Протоколи за оглед на местопроизшествието с приложени към тях Фотоснимки, Докладни записки, Характеристична справка и др. справки).

Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, според която стойността на процесните вещи възлиза на обща стойност 47.00 лева. Съдът оценя същото като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият М.Т.А. е осъществил, както от  обективна, така и от субективна състав на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а именно: на 28.04.2016 г. в гр. Пловдив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - три тенджери по 9 лв. всяка, 6 бр. алуминиеви чинии на стойност по 2 лв. всяка, два разклонители за ток на стойност по 4 лв. всеки или всички вещи на обща сума 47 лв. от владението на Л.Б.К. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът му е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, като случаят е маловажен.

От обективна страна се установява, че с действията си подсъдимият А. е направил опит да отнеме чужди за него движими вещи, собственост на Л.Б.К., без съгласието на последния. С действията си, насочени към промяна на мястото, което е било отредено на процесните вещи от техния собственик и изнасянето им от неговия имот, приготвени да бъдат лесно пренесени – всички сложени в чувал, подсъдимият е изразил по един недвусмислен начин намерението да установи своя трайна фактическа власт върху тях, като прекъсне упражняваната от собственика фактическа власт върху вещите и установяване на свое владение върху тях, въпреки липсата на съгласие за това от собственика на същите.

Безспорно установен е и видът и количеството на процесните вещи (три тенджери, 6 бр. алуминиеви чинии, два разклонители за ток или всички вещи на обща сума 47 лв.), а също така и стойността им - според заключението на назначената СОЕ, същите възлизат на стойност 47 лева.

Установява се и липсата на право да бъдат своени процесните вещи, предвид недвусмислено установеното по делото от показанията на свид. К., че същият не е разрешавал на подсъдимият да ги взема, в този смисъл е липсвало съгласие за това от страна на правоимащото лице.

По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на самия подсъдим, който е променил мястото на процесните вещи, отредено им от техния собственик, сложил ги е в чувал, така че да бъдат леснопреносими и ги е прехвърлил през оградата на имота на пострадалия с цел реализиране на присвоителните си намерения.

Деянието е останало недовършено, предвид залавянето на подсъдимия на местопрестъплението, поради което е квалифицирано като опит към кражба. С извършване на действията по промяна на местоположението на процесните вещи, поставянето им в чувал и прехвърлянето му през оградата на имота на пострадалия, подсъдимият е започнал изпълнителното деяние за отнемане на вещите от владението на техния собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое владение върху вещите, предмет на кражбата, от страна на дееца, обаче не е завършено, поради появата на свид. К. и свид. М.. Затова квалификация на това деяние представлява опит за кражба, като същото е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради и което се наказва, като за довършено деяние. Съдът намира, че по делото е доказано развитие на престъпната дейност в посочения стадий - опит. Съгласно трайната съдебна практика, с предприемането на действия, пряко насочени към отнемането на вещта е налице опит, доколкото с тези действия е поставено начало на осъществяване на изпълнителното деяние /В този смисъл – ТР № 36 от 1961 г. на ОСНК, Решение № 639/1992 г. на І н.о. и др./. По делото се установи по недвусмислен начин, че присвоителната дейност на подсъдимия е била пресечена само и единствено в следствие на намесата на посочените по-горе двама свидетели, поради което и предвид отсъствието на каквито и да е лични подбуди, на които да се дължи недовършването на деянието, обосновават и неприложимостта на привилегированата разпоредба на чл. 18, ал. 3 НК.

Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК за квалифициране на деянието, извършено от А. като маловажен случай. В този смисъл съдът отчете най-вече ниската стойност на предмета на престъплението, което наред с факта, че деянието е останало във фазата на опита, макар и по независещи от волята на дееца причини, отличава обществената опасност на същото, като го характеризира с по-ниска такава от останалите подобни случаи. Наличието на предходно осъждане, обаче,  както и липсата на възстановяване от страна на самия извършител, са причини съдът да не квалифицира деянието като такова във вр. с чл. 218б НК, макар стойността на предмета на престъплението да е значително под размера на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата, а именно в размер на 47.00 лева.

От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който, осъзнавайки благоприятната обстановка - липсата на каквито и да е хора в района и в имота на пострадалия, е пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на процесното престъпление. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост – показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия, видно от която същият е осъждан вече за същото деяние, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на противоправно отнемане на чужди движимости. Подсъдимият е осъзнавал и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

Поради гореизложеното и след като прие, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, съдът призна подс. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия А. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът наложи наказание „глоба” в размер на 300 лева. Имайки предвид обстоятелствата, изложени при квалифицирането на деянието като маловажен случай, а именно: наличието на осъждане за деяние от същия вид от една страна и от друга  -  това, че деянието, макар и не по волята на подсъдимия, е останало във фазата на опита и невисоката стойност на инкриминираните вещи, съдът прие, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца е наказание глоба в предвидения в закона максимален размер от 300 лева. Съдът счете, че именно наказание от този вид и в този размер се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца е достатъчно за постигане на целите на наказанието.

По въпроса за разноските:

         По делото са направени и разноски в размер на 28.98 лева за назначената в хода на досъдебното производство експертиза, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОД на МВР-Пловдив.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК