НОХД 4886/2016 - Мотиви - 27-10-2016

НОХД № 4886/2016 год

НОХД № 4886/2016 год. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия М.И.М., роден на *** ***, живущ ***, ****, български гражданин, основно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение в това, че на 27.10.2015 год. в гр. Пловдив на бул. ”Шести септември” при управление на моторно превозно средство – автобус „Мерцедес” с рег. № *** е нарушил правилата за движение, а именно:

 -  чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”.

 -  чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час.: за моторни превозни средства категория „D” – 50 км/час.

 -  чл. 116 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хора с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и  към престарелите хора”.

 -  чл. 119 ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по  непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Ф.И.Д. ЕГН **********, а именно: многофрагментно закрито счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за повече от 30 /тридесет/ дни и счупване на множество ребра в дясно - 6, 7, 8 и 9 по аксиларна линия и 5, 8, 9, 10 и 11 по скапуларна линия, което е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата  за повече от 30 /тридесет/ дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което е престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. последно б. ”а” пр. 2-ро вр. с ал. 1 б. ”б” пр. 2-ро вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск. По делото е постъпила молба от пострадалия и свидетел Ф.И.Д. за конституирането му в процеса като частен обвинител срещу подсъдимия М.И.М., като Съда е конституирал същият в това му качество с повереник адвокат К.Е.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимият М. за виновен в извършването на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание, съобразено с обстоятелството, че производството протича по реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно  наказание „ лишаване от свобода”, ориентирано към средния предвиден в закона размер, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 3 години. Представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив предлага на Съда да приложи и кумулативно предвиденото от закона наказание, а именно на основание чл. 343г от НК да лиши подсъдимият М. от правото да управлява МПС за срок от 2 години, както и в негова тежест да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 596,88 лева.

Подсъдимият М.И.М. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е даден на съд, съжалява за стореното. Подсъдимият М. чрез упълномощения си защитник – адв. Х. моли Съда, ако го признае за виновен за извършване на престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. последно б. ”а” пр. 2-ро вр. с ал. 1 б. ”б” пр. 2-ро вр. с чл. 342 ал. 1 от НК да определи наказание „ лишаване от свобода” в минималният предвиден от закона размер и при превес на смекчаващи вината обстоятелства, с оглед характера на производството, по което прочита делото, както и оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на досъдебното производство, признаването на вината и изразеното съжаление от стореното, като предлага съда да приложи института на условното осъждане с минималният предвиден от закона изпитателен срок.

Относно размера на наказанието лишаване от свобода, повереникът на частния обвинител се солидаризира със становището на Районна прокуратура- Пловдив, като счита , че срокът на лишаване от правото да управлява МПС следва да бъде завишен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият М.И.М. бил правоспособен водач за превозни средства от категория „Д“ – автобуси от 1991 год. Към месец октомври 2015 год. подсъдимият работел като **** във фирма „Хеброс Бус“. На 27.10.2015 год. след обед подс. М. управлявал автобус „Мерцедес” с рег. № ***, с който обслужвал линия № ** от мрежата на градския транспорт в гр. Пловдив. Същия ден свид. Ф.И.Д. посетил дома на дъщеря си и останал там до към 18.30 ч. вечерта. Като си тръгнал, за да се прибере в дома си, свид. Д. ***. За това придвижвайки се пеш свид. Д. достигнал до пешеходна пътека, позволяваща пресичане на бул. „Шести септември“ в града, която била позиционирана до блок под № ** на булеварда. В този участък платното за движение на булеварда било ориентирано в посока изток – запад и било разделено на две платна за движение - северно и южно, посредством разделителна ивица затревена площ и гъвкави огради. Всяко от двете платна за движение било разделено на две пътни ленти, посредством пътна маркировка. Северното платно за движение било предназначено за движещи се от изток на запад превозни средства, а южното платно за движение било предназначено за движещи се от запад на изток превозни средства. В участъка, където била позиционирана пешеходната пътека затревената ивица площ между двете платна за движение била покрита с тротоарни плочки, пешеходната пътека била добре обозначена от бели пътни ленти, успоредно на платното за движение. Освен това самата пешеходна пътека била обозначена и с пътни знаци „Д 17“ – пешеходна пътека, които били позиционирани южно от южния край на платното за движение на булевард, северно от северния край на платното за движение на булеварда и на разделителната ивици между двете платна за движение на булеварда. Около 18.30 ч. на 27.10.2015 год. свид. Д. движейки се пеша достигнал до северния край на северното платно за движение на булеварда. Времето било тъмно, но в района на пешеходната пътека, участъка на булеварда бил добре осветен от уличното осветление. Свид. Д. предприел пресичане на северното платно за движение на булеварда в посока от север на юг и като достигнал разделителната ивица спрял. По същото време подс. М. управлявал предоставения му от фирмата автобус по бул. „Шести септември“ в града в посока от запад на изток по южното платно за движение на булеварда, като се движел по северната пътна лента на това платно за движение. Управлявания от него автобус се движел със скорост от около 60 км/ч. и по този начин приближил към пешеходната пътека. Свид. Д., след като спрял на разделителната ивица между двете платна за движение на булеварда, се огледал. Видял приближаващия се автобус, но го възприел като отдалечен на достатъчно разстояние, което му позволявало да пресече платното за движение. Поради това и предприел пресичане на южното платно за движение на булеварда. В същия момент управлявания от подсъдимия автобус се намирал на около 39-40 м. от мястото, където предприел пресичане свид. Д.. Подсъдимият М. възприел започналия пресичането свидетел и активирал екстрено спирачната система на автобуса. Въпреки това обаче след около 2.6 сек. последвал удар между предната дясна част на автобуса и свид. Д.. В резултат на удара свидетелят паднал на платното за движение. Неустановени при разследването граждани подали сигнал на тел. 112, а междувременно опитали и да окажат помощ на свид. Д.. На място бил изпратен **** и екип на Бърза помощ. Тъй като свид. Д. изпитвал болки по цялото тяло и бил транспортиран в медицинско заведение в града. В пристигналия **** били свид. С.С.Д. и колегата му И.Ф. Двамата като ** на сектор „Пътна полиция“ били на дежурство същата вечер и след като получили сигнала за произшествието, отишли на място. След като пристигнали свид. Д. установил самоличността на  подс. М. и на свид. Д.. Възприел и че произшествието е станало на самата пешеходна пътека. Провел разговор с подсъдимият, който обяснил, че видял пресичащия свид. Д. и активирал спирачната система на автобуса, но не могъл да спре. Свид. Д. възприел и следите от спирачен път на автобуса. Тествал  подс. М. с апарат за установяване на алкохол в издишания въздух, който отчел отрицателен резултат.

         При разследването била изготвена СМЕ на пострадалия Ф.Д., според заключението на която при произшествието на същия е било причинено политравма с контузия на гръдния кош и счупване на седем ребра с контузия на белия дроб, контузия на корема с контузия на левия бъбрек и многофрагментно счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване. Според заключението счупването на раменната кост довело до трайно затрудняване движението на горен десен крайник за около 3-5 месеца, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Счупването на ребрата е довело до трайно затрудняване движението на снагата, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Експертът преценил останалите увреждания като такива, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. преценил ги като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. При разследването пострадалия и повереника му представили медицинска документация, която обосновава необходимостта от изготвяне на допълнителна СМЕ и такава била изготвена. Според заключението на същата при произшествието на пострадалия Д. били причинени многофрагментно закрито счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, което наложило оперативно лечение, счупване на множество ребра в дясно - 6, 7, 8 и 9 по аксиларна линия и 5, 8, 9, 10 и 11 по скапуларна линия и контузия на белия дроб. Експертът преценил, че многофрагментното закрито счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване на фрагментите е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за повече от 30 /тридесет/ дни, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Счупването на множество ребра в дясно експертът преценил, че е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, т.е. отново се касаело за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Относно установената контузия на белия дроб, експертът преценил, че същата довело до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на пострадалия, т.е. касаело се за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. 

         Била изготвена и АТЕ, при която било установено, че скоростта на движение на автобуса „Мерцедес” непосредствено и преди задействане на спирачната му система била около 60 км/ч. При установената скорост експертът заключил, че в момента, в който пострадалия Д. навлязъл на платното за движение,  подс. М. е нямал техническа възможност да установи автобуса преди мястото на удара, въпреки задействаната му спирачна система с максимална интензивност и по този начин да предотврати настъпването на произшествието, понеже в този момент мястото на удара било в опасната зона на автобуса. Експертът обаче установил, че  подс. М. би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако в момента, когато е реагирал при навлизане на пострадалия Д. на платното за движение, управлявания от него автобус се е движел със скорост по-малка от 51 км/ч. Предвид събраните доказателства експертът достигнал до заключението, че основните причини за настъпване на произшествието от техническа гледна точка били от една страна обстоятелството, че пострадалия Ф.Д. е предприел пресичане на платното за движение по начин и в момент когато това не е било безопасно. От друга страна експертът изтъкнал като причина за произшествието и обстоятелството, че водача на автобус „Мерцедес” е управлявал същия със скорост 60 км/ч. и поради това е нямал техническа възможност да избегне удара. При движение със скорост по-малка от 51 км/ч. обаче  подс. М. е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието.

         Предвид доказателствата се налага извода, че всъщност основата причина за настъпване на произшествието са допуснати от страна на  подс. М. нарушения на ЗДвП. На първо място основното нарушение, допуснато от подсъдимият е движението на автобуса на територията на града със скорост над максимално допустимата, предвидена от закона, като по този начин подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието. Законът е предвидил за МПС от категория „Д“ максимално допустима скорост от 50 км/ч. в градски условия. В тази връзка и всъщност  подс. М. е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 21 ал. 1, чл. 116, чл. 119 ал. 1 всички от ЗДвП.

 

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно обяснения на подсъдимия, протоколи за разпит на свидетели /л.26, л.27/, протокол за огледна местопроизшествие /л.9-10/, фото албум /л. 11-17/, СМЕ /л.42/, дтълнителна СМЕ /л.44-48/, АТЕ /л.49-75/, медицински документи /л.81-84/, справка съдимост /л.78-79/, характеристична справка/л. 85/.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият М.И.М., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. последно б. ”а” пр. 2-ро вр. с ал. 1 б. ”б” пр. 2-ро вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 27.10.2015 год. в гр. Пловдив на бул. ”Шести септември” при управление на моторно превозно средство – автобус „Мерцедес” с рег. № *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства” ; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час.: за моторни превозни средства категория „D” – 50 км/час. ; чл. 116 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хора с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и  към престарелите хора” и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като по  непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Ф.И.Д. ЕГН **********, а именно: многофрагментно закрито счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за повече от 30 /тридесет/ дни и счупване на множество ребра в дясно - 6, 7, 8 и 9 по аксиларна линия и 5, 8, 9, 10 и 11 по скапуларна линия, което е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата  за повече от 30 /тридесет/ дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Престъплението е извършено от подсъдимия М. при наличието на евентуален умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е допуснал тяхното настъпване.

При определянето вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното и възпиращо действие върху останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия М.И.М., следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, независимо, че производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК.  В конкретния казус са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , поради което и прилагането разпоредбите на чл. 55 от НК се явява по- благоприятно за дееца. Като такива обстоятелства следва да се приемат чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, дългогодишният му стаж в системата на Градския транспорт без установени тежки нарушения на ЗДвП, отличните му характеристични данни и не на последно место заинетересоваността му от развитието на лечебния процес при пострадалия Д..

Най-справедливо би било на подсъдимия М. за престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. последно б. ”а” пр. 2-ро вр. с ал. 1 б. ”б” пр. 2-ро вр. с чл. 342 ал. 1 от НК да му бъде определено наказание в размер 9 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и 9 месеца, считан от датата на влизане на Присъдата в законна сила. Налагането на максимално предвидения от закона изпитателен срок има за цел едно продължително и постоянно напомняне за стореното от него , което от своя страна ще поддържа в по- висока степен мниманието на подсъдимия при изпълнението на служебните му задължения.

Съдът намира, че на подсъдимия М. следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в закона наказание, а именно на основание чл.343г ал.1 във връзка с чл.343 б ал.1 във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК същият следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, считан от датата на влизане на Присъдата в законна сила. Настоящата съдебна инстанция намира , че предложения от публичното обвинение срок на лишамане от правоуправление / а и становището на частния обвинител за по- висок размер/ на първо место не би съответствало на установените по делото и изброени по- горе изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна един такъв завишен срок би лишил подс. М. от основни средства за препитание , тъй като видно от характеристичните му данни същият почти през целия си съзнателен живот е бил професионален водач на МПС.

Тъй като с виновното си поведение подсъдимият М.И.М. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 596,88 лева.

         По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.

        

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

                                     ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.