НОХД 4885/2016 - Мотиви - 15-11-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 4885/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Б.Б.З. за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода 28.05.2015 год. до 05.12.2015 год. в с. Труд, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 28.05.2015 год. в с. Труд, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси S ІІІ” с ИМЕЙ № 354793055729976, на стойност 180 лв. и конзола „Плейстейшан Портабъл” /SPS/, на стойност 150 лв., от владението на Иван В.К. ***, и

- на 05.12.2015 год. в с. Труд, обл. Пловдив е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894, на стойност 80 лв., от владението на Н.А.Б. ***,

или всичко на обща стойност 410 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението по посочената в обвинителния акт правна квалификация на инкриминираното деяние. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца с отложено изпълнение за срок от две години, което да е съобразено с непълнолетието на подсъдимия и с реда на провеждане на съдебното следствие. Взема становище и по отношение на веществено доказателство – за връщането му на правоимащото лице.

Служебният защитник на подсъдимия не оспорва извършването на престъплението от подсъдимия, нито правната квалификация на деянието. Моли съда да определи и наложи на З. наказание пробация, което искано наказание не се конкретизира с желан срок и приложими пробационни мерки.

Подсъдимият Б.Б.З. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното. Признава изцяло фактите, изложени в описателната част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях. Също като адвоката си моли съда да му наложи наказание пробация.

Съдът като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият Б.Б.З. е роден на *** ***, *********, б., български гражданин, неженен, с начално образование, учащ, осъждан, с ЕГН **********.

С определение по НОХД № 331/2015 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 21.01.2015 г., Б.З. е бил признат за виновен за извършено на 14.01.2015 г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е било наложено наказание пробация за срок от една година и четири месеца с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Наказанието пробация подсъдимият е изтърпял на 05.06.2016 г. Това осъждане оказва влияние върху правната квалификация на процесното престъпление – като извършено при условията на повторност.

През пролетта на 2015 г. свидетелят И.В.К. *** се запознал с подсъдимия Б.Б.З.. Двамата започнали да контактуват по – често, да излизат в общи компании, да се срещат. На 28.05.2015 г. около 09.00 ч. св. К. ***. На гости в домът му дошъл подсъдимия. Входната врата му отворила св. Н. И. К. – майка на И.К.. Тя поканила З. в стаята на сина си, който още спял. След като влязъл подсъдимият събудил св. К.. Св. Н. К. направила на момчетата кафе. Докато Б.З. бил в стаята на приятеля си К., последния излязъл от нея, тъй като трябвало да отиде до банята. В този момент подсъдимият останал сам, видял, че ползвания от св. К. мобилен телефон марка Самсунг Галакси S ІІІ” /с ИМЕЙ № 354793055729976/ бил оставен на легло в стаята и се зареждал. Мобилният телефон бил закупен от св. Н. К., която го била подарила на сина си да го ползва. З. изключил телефона от зарядното устройство и го прибрал в един от джобовете на дрехите си. След като взел телефона видял, че на бюрото в стаята била оставена и конзола „Плейстейшан Портабъл” /PSP/. Подсъдимият З. решил да вземе и нея и по същия начин я прибрал в един от джобовете на дрехите си, след което седнал отново на мястото, където бил преди това, и изчакал завръщането на св. К.. След като И.К. се върнал в стаята си двамата с Б.З. се уговорили да излязат. Подсъдимият казал , че ще отиде да си вземе пари и ще се върне и напуснал дома на К.. З. не се върнал.

Докато го чакал, св. К. решил да му се обади. Тогава установил, че телефонът му липсва от стаята. След като установил това видял, че от бюрото му липсва и конзолата „Плейстейшан Портабъл” /PSP/. Той веднага отишъл до дома на Б.З., но не го открил. Позвънил и на телефонния си номер, но телефонът му бил вече изключен.

На следващия ден св. И.К. отново се опитал да се срещне с подсъдимия, но пак не успял. След като не могъл да установи конкретното местонахождение на вещите си пострадалият се обърнал за съдействие към полицията.

Междувременно след този случай Б.З. рязко преустановил контактите си със св. И.К.. Няколко месеца по -късно двамата се срещнали случайно и подсъдимият признал на свидетеля, че е взел телефона и „Плейстейшъна“, като го е уверил, че за извършеното от него си е признал и пред полицейски служители. Обещал му да му възстанови левовата равностойност на вещите, което не изпълнил.

На 05.12.2015 год. свидетелката Н.А.Б. ***. Преди обяд тя оставила ползвания от нея мобилен телефон Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894 на раклата в стаята на дъщеря си – св. Д. И. П. По - късно същия ден св. Б. излязла навън по лична работа и когато се прибрала, видяла, че на гости на дъщеря й е дошъл подсъдимият Б.З.. След пристигането си З. бил поканен от св. П. в нейната стая. След като се настанил той взел телефона на св. Н.Б. под предтекст, че ще си пише с някой. След като писал подсъдимия оставил телефона върху леглото й. Двамата започнали да търсят банкнота от 20 лв., които били изчезнали по - рано. З. вдигнал одеялото на леглото, за да види дали тези пари не са паднали там. Това действие било извършено умишлено от него, тъй като по този начин той бутнал телефоните – този на св. П. и този на св. Б., които се намирали на ръба на леглото. След като телефоните паднали на земята подсъдимият казал на Д.П. да си вземе телефона. Тя се навела, взела си телефона и го оставила на масичката. Б.З. използвал този момент и взел другия телефон на св. Н.Б. като незабелязано го поставил в един от джобовете на панталона си. Св. П., която не разбрала какво е направил, попитала къде е телефона на майка й, при което З. се престорил на изненадан и я уверил, че и той не е видял къде е паднал телефона. Двамата започнали да го търсят, но не го открили. Малко по - късно се прибрала и св. Б.. Тя била информирана от дъщеря си, че не могат да й намерят телефона. Тримата започнали да го търсят отново, но не го открили. Малко по - късно същият ден подсъдимият З. си тръгнал.

Два дни по - късно подсъдимият отишъл в дома на св. С. Г. Б. и З. му предложил откраднатия телефон на св. Б. Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894. Св. С. Б. разгледал телефона и установил, че той се управлява с пръсти, а не с копчета. Това му харесало и попитал подсъдимия откъде го има. З. му казал, че го е получил от свой приятел и му предложил да си разменят телефоните. Св. Б. се съгласил и взел телефона, като в замяна дал своя и допълнително определена сума пари.

В хода на проведеното впоследствие разследване с протокол за доброволно предаване от 14.04.2016 г. лицето Й. А. Й. е предала на полицейски служител заложения в заложна къща „Щ.“ мобилен телефон Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894, който телефон понастоящем се намира на съхранение в РУП с. Труд при ОД на МВР гр. Пловдив.

Според заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.63 том 1 от досъдебното производство/ стойността на мобилен телефон Алкател Уан тъч пикси” е била 80 лв.

Според заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.69 том 2 от досъдебното производство/ стойността на мобилен телефон Самсунг Галакси S ІІІ”  е била 180 лв., а на конзола Плейстейшан Портабъл” /PSP/ е била 150 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимия Б.Б.З. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направени по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели И.В.К., Н.И.К., Н.А.Б., Д.И. П., С.Г.Б., Г.Х.Б., Г.Л.М. и Л.Т.М., ползвани на основание чл.373 ал.1 от НПК, от заключенията на вещите лица по двете СОЕ, протокол за доброволно предаване, писма, справки , разпечатки, съдебни разпореждания, социален доклад, характеристична справка, справки за съдимост, от вещественото доказателство по делото – мобилен телефон „Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ код № 356257064829894,  намиращ се на съхранение при домакина на РУ на МВР с. Труд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото, ползвани на основание чл.373 ал.1 от НПК, като обективни, последователни и логични, а и кореспондиращи с целия доказателствен материал по делото.

Съдът кредитира заключението на вещите лица по изготвените две стоковооценъчни експертизи като компетентни, изградени въз основа на нужните знания и опит в съответните области, неоспорени от страните по делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Б.Б.З. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 28.05.2015 г. до 05.12.2015 г. в с. Труд обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-         на 28.05.2015 г. е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S ІІІ” с ИМЕЙ № 354793055729976 на стойност 180 лв. и конзола „Плейстейшан Портабъл” /PSР/ на стойност 150 лв., от владението на И.В.К. ***, и

-         на 05.12.2015 г. е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894, на стойност 80 лв., от владението на Н.А.Б. ***,

или всичко на обща стойност 410 лв., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият З. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като на 28.05.2015 г. и на 05.12.2015 г. и двата пъти в с. Т. обл. П. от домовете на свидетелите И.В.К. и Н.А.Б., намиращи се съответно на ул. „Х.” № * и на ул. „П.“ № ** в селото, с присвоително намерение е отнел мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S ІІІ” с ИМЕЙ № 354793055729976 на стойност 180 лв. и конзола „Плейстейшан Портабъл” /PSР/ на стойност 150 лв. от К. и мобилен телефон „Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ № 356257064829894 на стойност 80 лв. от Б., които движими вещи са чужди нему, без да е получил преди това съгласието на пострадалите лица К. и Б., като е прекъснал досегашното им владение върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

Налице е форма на усложнена престъпна деятелност по см. на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се касае до множество извършени от З. деяния – общо две, всяко от които поотделно осъществява един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Това определя и прилагането на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна деятелност на това лице като осъществена при условията на продължавано престъпление.

Подсъдимият Б.З. е извършил престъплението кражба след като е бил осъждан за друго такова престъпление – пак кражба – с определението по НОХД № 331/2015 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 21.01.2015 г., с което е бил признат за виновен за извършено на 14.01.2015 г. престъпление с правна квалификация по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е било наложено наказание пробация в размер на една година и четири месеца. Това осъждане с оглед на време на извършване на престъплението и влизане в сила на осъдителния съдебен акт определят квалификацията на процесната кражба за З. като извършена при условията на повторност в немаловажен случай по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК. Немаловажността като елемент от обективната страна и като част от този по – тежко наказуем квалифициран признак съдът извежда от всички обстоятелства от значение за правилната й преценка наред със стойността на инкриминираните вещи, която обща стойност в случая не е и ниска. Взе се предвид от съда това, че е налице усложнена откъм брой инкриминирани деяния престъпна деятелност – продължавано престъпление, това, че подсъдимият не е възстановил нищо от откраднатото на пострадалите лица, това, че е извършил едно от включените в състава на продължаваното престъпление кражба деяние само четири месеца след като е бил осъден, а и двете отделни деяния са осъществени докато лицето търпи наказание пробация, наложено му пак за извършена кражба. 

Налице е особеност в случая свързана със субекта на престъплението – подсъдимият Б.З. е бил към инкриминирания период, а и понастоящем е непълнолетен – нямал е навършени 18 години, тъй като е роден на *** г.  

От субективна страна престъплението кражба е извършено от подсъдимия З. при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. С оглед на последователността на действията на подсъдимия при осъществяване на инкриминираните деяния, на доказателствата за личността на лицето, изведени от характеристична справка, от показанията на майката св. М., от социалния доклад, а и на цялостното му демонстрирано поведение в хода на наказателното производство, съдът счита, че въпреки непълнолетието си Б.З. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Б.Б.З. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК като съобрази целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителя справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание за всяко едно от престъпленията, съдът отчете следното: на първо място съдът е обвързан при определяне и налагане на наказанието с прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58 А от НК предвид обстоятелството, че съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК и то при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.195 ал.1 от НК е лишаване от свобода в размер от една до десет години, като пък съобразно редукцията на наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК предвиденото наказание за непълнолетния З. се свежда до лишаване от свобода до три години.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства от съда се приеха направеното признание на вина, изразено съжаление, млада възраст и това, че понастоящем подсъдимият продължава обучението си – учащ е. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете обстоятелството, че се касае до усложнена откъм брой инкриминирани деяния престъпна дейност, това, че престъплението е извършвано в период от време, когато З. е търпял наказание пробация по предходното му осъждане – т. е. целта на наказанието – в частност индивидуалната превенция, явно не е била постигната. С оглед на приетите за налични смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие да определи на З. за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на средния предвиден и възможен – една година и шест месеца, който размер с оглед на изискването на чл.373 ал.2 от НПК намали с една трета, така че наложеното с настоящата присъда наказание за това престъпление съдът прие да е лишаване от свобода в размер на една година.

Това определено и наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година съдът прие да не бъде търпяно ефективно, тъй като счита, че целите на наказанието – по индивидуална и генерална превенция, биха се постигнали и с отлагане на изпълнението му. За това и на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода в размер на една година с изпитателен срок от две години.

Съдебният състав не прие да уважи искането на служебния защитник на подсъдимия за определяне на наказание от по – лек вид – пробация, както пък и искания минимален за вида наказание лишаване от свобода размер от прокурора – три месеца, тъй като не счита, че за постигане на целите на наказанието спрямо конкретното провинено лице при две негови противоправни прояви, всяка от които осъществяваща състав на престъпление, и прието за целесъобразно отлагане на изпълнението на определеното и наложено наказание на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК, следва да се проявява допълнително снизхождение спрямо лицето.

В хода на наказателното производство в неговата досъдебна фаза са направени разноски общо в размер на 77.28 лева за възнаграждение за вещи лица, поради което и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Б.Б.З. бе осъден да заплати тази сума по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.

Направените разноски за служебен защитник не могат да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия З. на настоящия процесуален етап, тъй като размерът на възнаграждението за служебния защитник са определя от НБПП, а не от съда.

Вещественото доказателство мобилен телефон „Алкател Уан тъч пикси” с ИМЕЙ код № 356257064829894, намиращ се на съхранение при домакина на РУ на МВР с. Труд, съдът прие с присъдата си, че следва да се върне на собственика му – на свидетелката Н.А.Б..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.