НОХД 4862/2016 - Мотиви - 21-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 4862/2016г.

Мотиви по Н.О.Х.Д.№ 4862/2016г. по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в

Пловдивска районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство ДП № 197/2016г. по описа на 04 РУП на МВР гр. Пловдив (пр.пр. № 3262/2016 г. по описа на ПРП) срещу М.М.Ф. за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“ НК.

Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на 03.04.2016 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне на стойност 1,00 лв. и парична сума в размер на 165,00 лв., вещи на обща стойност 166,00 лв., от владението на М.С.К.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 В хода на съдебните прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано по безспорен начин, а събраните в хода на досъдебното производство доказателства - съответстващи на направеното от подсъдимия самопризнание. Предлага, при индивидуализация вида и размера на наказанието спрямо подсъдимия Ф. да бъдат отчетени при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Посочва се, че от една страна, налице са многократни осъждания на лицето за преестъпления против собствеността, което го характеризира като личност с установени трайни престъпни наклоности досежно извършване на посегателства срещу чуждата собственост. От друга страна, стойността на предмета на престъплението е относително ниска. Предлага се наказание в размер на 3 години, което да бъде редуцирано с 1/3 с оглед на проведената процедура по реда на чл. 371, т.2 НПК.

По делото не са конституирани граждански ищец и частен обвинител.

Подсъдимият Ф. заедно със знанието и съгласието на защитника си – адв. М. е направил е изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от ПРП в Обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК. В подкрепа пледоарията на защитника си, подсъдимият Ф. изразява съжаление по отношение на стореното от него. В предоставената му последна дума на осн. чл.297, ал.1 от НПК моли съда за налагане на по-леко наказание.

Служебният защитник на подсъдимия адв. М. е направил искане по реда на чл.371, т.2 от НПК. Моли съда при постановяване на съдебния си акт да приложи чл.55 НК като определи наказанието при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства ориентировано към една година лишаване от свобода.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.М.Ф. е роден на *** год. в гр. К., постоянен адрес и адрес за призоваване: гр. А.д, обл. П., ул. „М. в.“, № **, б., български гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Ф. е осъждан многократно, като относими към правната квалификация на деянието са следните му осъждания:

С Присъда № 28/05.05.2010 год. по НОХД № 184/2010 год. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязла в законна сила на 21.05.2010 год., на подсъдимия М.Ф. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и единадесет месеца. Това наказание е било изтърпяно на 12.12.2011 год.

Със Споразумение № 36/14.02.2012 год. по НОХД № 52/2012 год. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в законна сила на 14.02.2012 год., на подс. М.Ф. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година. Това наказание е било изтърпяно на 26.12.2012 год.

С Определение № 32/11.01.2013 год. по НОХД № 182/2013 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 11.01.2013 год., на подс. М.Ф. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. Това наказание е било изтърпяно на 09.07.2013 год.

С Протоколно определение № 402/04.04.2014 год. по НОХД № 763/2014 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 23.04.2014 год., били кумулирани наказанията на подс. М.Ф. наложени му по НОХД № 5051/2013 год. и по НОХД № 763/2014 год., и двете по описа на Районен съд гр. Пловдив, като му е наложено едно общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и пет месеца. Това наказание е било изтърпяно на 05.02.2015 год.

Със Споразумение № 22/11.02.2015 год. по НОХД № 78/2015 год. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в законна сила на 11.02.2015 год., на подс. М.Ф. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година. Това наказание е било изтърпяно на 08.02.2016 год.

Посочените осъждания обуславят квалификацията на престъпното деяние, като извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, тъй като е било осъществено от подс. М.Ф. преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наказанието по горепосочените присъди, които касаят умишлени престъпления от общ характер, за които е наложено наказание „Лишаване от свобода“, включително за две от тях над 1 год.

На 03.04.2016 год., около 14:20 ч., свидетелят – пострадал М.К. посетила магазин от веригата „Триумф“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“, № 32. В магазина свидетелката пазарувала, като закупила продукти за сумата от около 15,00 лв. Платила с банкнота от 20,00 лв., като върнатото й ресто свид. К. прибрала в портмонето си. Последното от своя страна свидетелката поставила във външния десен джоб на връхната си дреха, с която била облечена. Джобът, в който било поставено портмонето нямал цип и не се закопчавал. Свид. К., след като платила отишла до плота, който се намирал в страни от касите в магазина, за да си подреди продуктите. По същото време в хранителния магазин бил и подс. М.Ф.. Той видял подаващото се от джоба на свид. К. портмоне и решил да го отнеме. В момента, в който последната била пред плота, за да подрежда покупките си, подс. Ф. се приближил до нея. С лявата си ръка се опитал да отнеме портмонето на свид. К., без последната да разбере, но не успял. Посегнал втори път, при който успял да отнеме портмонето на свид. К.. Последната не усетила как подс. Ф., без нейно съгласие и отнел портмонето. Той от своя страна, след като взел портмонето, го поставил под яке, което държал в ръката си и бързо напуснал магазина, като по този начин установил трайна фактическа власт върху него. Непосредствено след като обвиняемият напуснал магазина свид. К. установила липсата на портмонето си. Уведомила свид. В. К. – служител в магазин „Триумф“. Последната, с цел установяване на извършителя на кражбата, прегледала записите от охранителните камери на магазина. На записите свид. К. видяла как подс. Ф. прави опит да отнеме портмонето на свид. К., но от първия път не успява. При втория му опит успява да отнеме портмонето на свидетелката, без последната да разбере, след което скрива същото и бързо напуска магазина.

Свид. К., след като констатирала кражбата на портмонето й, подала сигнал до органите на МВР и било образувано настоящото наказателно производство. В хода на същото свид. К. била разпитана като при разпита си посочила, че в отнетото й портмоне, към момента кражбата е държала сумата от 165,00 лв., в банкноти с номинал от 20,00 и от 5,00 лв., личната си карта, банкова карта и други вещи, които не сочи, без стойност.  

На 12.04.2016 год. свид. К. Г. – ***** в магазин от веригата „Триумф“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“, № 32 бил на работа. Свидетелят знаел за кражбата на портмонето на свид. К. и бил гледал записите от охранителните камери в магазина, в който работи, на които се виждало самото извършване на същата т.е. лицето и начина, по който е осъществена тя. Около 14:30 ч. на горепосочената дата свид. Г. бил на входа на магазина. Видял, че в магазина влиза същото лице – подс. Ф., което е видял на записите от охранителните камери да извършва кражбата на портмоне от свид. К.. Поради тази причина тръгнал след подсъдимия, настигнал го и го помолил да изчака. Незабавно бил подаден сигнал до органите на МВР, като на място дошли полицейски служители, между които бил и свид. А. Д. Полицейските служители установили самоличността на подс. Ф. и същият бил задържан. След задържането му свид. Д. провел беседа с обвиняемия, в хода на която от последния било снето обяснение. В обяснението си, саморъчно написано, подс. Ф. признал съпричасността към извършеното престъпление и дал кратко описание на механизма, по който го е осъществил.

По воденото наказателно производство били предприети действия от органите на МВР, но портмонето на свид. К. и съдържащите се в него вещи не били открити.

В хода на разследването е било извършено разпознаване на лица и предмети от свид. К. При последното тя категорично разпознала обв. Ф., като лицето, което е видяла при прегледа на охранителните камери в магазина, в който работи, да отнема портмонето на свид. К..

В хода на разследването е била назначена и изготвена Стоково – оценъчна експертиза, която да определи стойността на вещите, които са били отнети от свид. К.. Видно от заключението на вещото лице, портмонето на свид. К. е на стойност 1,00 лв., личната карта и банковата карта са вещи без стойност.

От Районен съд гр. Кърджали е изискано и приложено свидетелство за съдимост на обв. М.Ф., като видно от същото той е многократно осъждан. Осъжданията, които оказват влияние върху правната квалификация на извършеното от обвиняемия деяние са посочени по – горе.

 Разпитан в хода на съдебното производство подсъдимият се  признава  за виновен. Съжалява за стореното. Не може да възстанови причинената щета.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от подсъдимия Ф. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на свидетелите М.С.К.,  В. Б. К., К. Г. Г., А. П. Д. В показанията на горепосочените съдът не намира основание да се съмнява доколкото същите са в унисон с останали доказателства по делото и съответстват на правеното от подсъдимия  Ф.  самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.

В хода на досъдебното производство е извършена и съдебно-стокова експертиза (л.36-40 от досъдебното производство), която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно изготвени, в унисон с даденото от подсъдимия Ф. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Извършена е и съдебно-техническа експертиза / видеотехническа и лицево-идентификационна/ л. 49-60 от делото, която дава заключение, че не се изключва възможността заснетото на местопрестъплението лице от мъжки пол да е подс. Ф..

От извършеното разпознаване обективирано в протокола на л. 32 от делото безспорно се установява, че извършителят на престъплението е подс. Ф.. Разпознаването подкрепя самопризнанието на подсъдимия, както и останалия по делото доказателствен материал.

По делото е приобщен и протокол за оглед на веществени доказателства / л. 40 от ДП/ като обект на огледа е един брой компакт диск от видеокамерата, която е заснела отнемането на инкриминираните вещи от магазина. Протоколът съответства на направеното от подс. Ф. самопризнание и на останалия по делото доказателствен материал като недвусмислено индентифицира извършителя на престъплението.

 Констатация за съдебното минало на подсъдимия Ф. към момента на извършването на деянието съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият  М.М.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 буква „А“ и буква“ Б“ НК – кражба на чужди движими вещ при условията на опасен рецидив.

 Изпълнителното деяние на това престъпление е свързано с отнемане чужда движима вещ от владението на другиго. Отнемането е факт, който е свързан с установяване фактическа власт от подсъдимия и същевременно прекратяване властта на правоимащия върху вещта. В случая предмет на престъплението е дамско портмоне и парична сума – всичко на обща стойност 166 лева. Безспорно е установен както фактът на отнемането, така и фактът на установяване на фактическата власт върху чуждите вещи. Мястото, механизма на извършване на деянието, причинно-следствената връзка между него и настъпването на престъпния резултат са подробно изяснени от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си знаел е че вещите са чужди, знаел е че същите не му се полагат на законово основание, предвиждал е че ще лиши собственика от възможността да упражнява правомощието владение върху тях и въпреки това ги отнема. Налице е присвоителното намерение обективизирано чрез фактическото отнемане.

Подсъдимият Ф. към момента на извършване на престъплението е бил наказателноотговорно лице, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив както по буква „А“, така и по буква „Б“ на чл. 29, ал.1 НК – извършеното престъпление е след като деецът е бил осъждан на лишаване от свобода не по-малко от една година, което наказание е търпял ефективно и многократно е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления като за всички тях наказанията са търпени ефективно.

По изложените съображения подсъдимият Ф. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 буква „А“ и буква“ Б“ НК.

 

По наказанието:

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Ф. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 буква „А“ и буква“ Б“ НК е лишаване от свобода от две до десет години като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият Ф. призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на Обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Решаващият съд намира, че в настоящият случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Това е така, тъй като, първо подс. Ф. е личност с установени трайни престъпни навици, като преобладаващата част от извършваните многобройни престъпни посегателства са срещу собствеността. На второ място, механизмът на деянието – неуспешен опит за отнемане, последван от самата кражба, идентифицира степен на обществена опасност на деянието, която изключва приложението на чл. 55 НК независимо от ниската стойност на отнетото, която е само поради обстоятелството, че подстрадалата не е носила в портмонето си повече парични средства. Трето, кражбата е извършена на публично място, в светлата част на денонощието и показва пълно незачитане чуждата собственост. Ето защо наказанието на подс. Ф. следва да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 54 НК. Като най-подходящ размер съдът определи три години лишаване от свобода. Отчете се ниската стойност на отнетото, която обуславя наказание ориентирано около и към минимума от 2 години. Като отегчаващо обстоятелство се възприе предходната съдимост на подс. Ф. и най-вече обстоятелството, че преобладаващата част от престъпленията извършени в миналото са против собствеността, като наложените и изтърпени наказания лишаване от свобода не са допринесли за поправяне и превъзпитание на подсъдимия.

Наказанието от 3 години лишаване от свобода според настоящата инстанция би постигнало целите на чл. 36 НК и най-вече представлява опит подс. Ф. да се поправи и превъзпита да не посяга за в бъдеще на чуждо имущество. С наказанието се отнема и възможността на подс. Ф. да върши други престъпления против собствеността.

На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание се намали с 1/3 при което се формира наказание лишаването от свобода за срок от 2 години.

Настоящата инстанция намира, че не е необходимо да се конфискува имущество на подсъдимия Ф.. Такова не беше установено да е в притежание на дееца поради, което и не би се постигнал целения от закона ефект на това наказание.

На основание чл.61, т.2 вр. с чл. 60, ал.1 ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 2 години следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59, ал.2 и ал.1, т.1 НК от така наложеното на подс. Ф. наказание следва да се приспадне времето през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК – от 12.04.2016г. до влизане на настоящата присъда в законна сила.

Вещественото доказателство – 1 бр. СД-диск приложен по делото на л. 61 от ДП да остане по същото.

На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият Ф. беше осъден да заплати направените по делото разноски в полза на ОД на МВР в размер на 128.30 лева.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.