НОХД 4746/2016 - Мотиви - 15-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 4746/2016г.

Мотиви по Н.О.Х.Д.№ 4746/2016г. по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в

Пловдивска районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство ДП № 276/2012 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР - Пловдив (пр.пр. № 1265/2002 г. по описа на ПРП) срещу А.Я.Д. за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на 09.01.2012г. в гр. Пловдив, противозаконно е присвоил чуджи движими вещи – пари в размер на 10 000 лева / десет хиляди лева/, които са били собственост на „Екс Ди Ес“ ООД – Пловдив, които е владеел  - престъпление по чл. 206, ал.1 НК.

В хода на съдебното производство в първото по делото открито съдебно заседание на 15.09.2016г. подс. Д. е представил писмено доказателство, което е надлежно прочетено и прието и представлява вносна платежна бележка, с която е върнал на ощетеното юридическо лице сумата от 10 000 лева, която е била присвоена.

В хода на съдебните прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано по безспорен начин, а събраните в хода на досъдебното производство доказателства - съответстващи на направеното от подсъдимия самопризнание. Предлага, без да бъде изменяно обвинението спрямо подс. Д. да бъде приложен закон за по-леко наказуемото престъпление – чл. 206, ал.6, т.1 вр. ал.1 НК при което същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице предпоставките затова. При индивидуализация вида и размера на наказанието глоба се предлага налгането на такава над средния размер, а именно 3000 лева.

 Подсъдимият А.Д. е направил изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от ПРП в Обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК. В предоставената на подсъдимия Д. последна дума на осн. чл.297, ал.1 от НПК моли съда за приложението на чл. 78а НК и налагане на глоба в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия Д. - адв.Ат.К. подкрепя становището на подзащитния си за протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Счита, че следва да се приложи чл. 206, ал.6, т.1 НК при което подзащитния му да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер с оглед на имущественото и семейното му състояние.

Ощетеното юридическо лице „Екс Ди Ес“ ООД чрез упълномощения процесуален представител адв. Н. С. потвърждава получаването на инкриминираната сума от 10 000 лева получена по банков път от подс. Д.. Заявява оттегляне на предявения граждански иск оформен в молба вх. № 46085/09.09.2016г. с оглед удовлетворяването на исковата претенция в пълен размер.

Съдът с определение в открито съдебно заседание не е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск за сумата от 10 000 лева, която представлява претенция за обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди и не е конституирал ощетеното юридическо лице „Екс Ди Ес“ ООД с оглед на заявеното оттегляне на граждански иск.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Я.Д. е роден на *** ***, ***, български гражданин, с висше образование, търговски представител в „Офис Експрес" АД - гр. Варна, женен, неосъждан, ЕГН **********.

„Екс Ди Ес" ООД било със седалище в гр. Пловдив, като съдружници в него били свидетелките С.Й.К. – А. и Е.Б.Д.. ******** на дружеството била св. К. А.. Макар и официално да не фигурирал нито като управител, нито като служител в „Екс Ди Ес" ООД, св. З.А. - съпруг на св. К.-А., бил ангажиран неформално да подпомага дейността на съпругата си при контакти с клиенти и доставчици на дружеството. От своя страна, на подс. А.Я.Д., макар и да не бил в трудово или друго правоотношение с „Екс Ди Ес" ООД, било устно възложено да извършва разплащания по сделки, да извършва доставки на клиенти и да закупува стоки от доставчици на дружеството. Във врьзка с тези задължения на подсъдимия, св. З.А. всеки месец му предоставял ТАН-кодове за достъп до услугата интернет - банкиране и опериране със средствата от сметка IBAN *** „Екс Ди Ес" ООД в „ПроКредитБанк (България)" АД. Съгласно установения метод на използване на услугата „Интернет банкиране" на ПроКредитБанк (България)" АД на титуляра на сметката, използващ услугата, или на оправомощени от него лица се предавал запечатан илик, съдържащ 30 ТАН-хода, като със всеки един можело да бъде извършена една електронна транзакция. След изчерпване на кодовете, банката предоставяла на клиента си нов плик е ТАН-кодове.

В края на 2011 г. отношенията между свидетелките К.-А. и Д. се обтегнали, тъй като двете имали несъгласия по повод по нататъшното развитие на общото им дружество. Наред с това се обтегнали и отношенията между свидетелите А. и подс. Д.. По този повод, св. Д. решил да се възползва от обстоятелството, че посредством системата за интернет банкиране е във владение на паричните средства на „Eкс Ди Ес" ООД и има право да се разпорежда с тях и да набави за себе си и за съпругата си противозаконна облага.

В изпълнение на намисленото и с цел да препятства разкриване на противоправната му дейност, подс. Д. се запознал със св. Р.М.С.. Скоро след запознанството им, подс. Д. поискал от св. С. да го упълномощи, да го представлява пред всички банки на територията на страната, включително с правото да открива и закрива банкови сметки, както и да тегли,неограничени суми в брой от разкритите на името на св. С. банкови сметки. Св. С. не се възпротивил и с пълномощно с per. № 233/18.11.201 1 г. упълномощил подс. Д. с посочените права.

Въз основа на даденото му пълномощно, на 21.11.2011 г. подс. Д. разкрил на името на св. Р. С. банкова сметка *** *** „ПроКредитБанк (България)" АД, като лично подписал и подал пред банката искане за банкова сметка ***.

Рано сутринта на 09.01.2012 г. подс. Д. отишъл в офиса на „Екс Ди Ес" ООД, находят се в гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух"№ 100. По същото време в офиса все още не били дошли други служители на дружеството. Подсъдимият решил да се възползва от това и да извърши превод посредством системата за интернет - банкиране на сумата от 10 000 лева от сметката на „Екс Ди Ес" ООД по сметката на св. С., а впоследствие, използвайки даденото му пълномощно, да придобие тази сума за себе си, още повече че възнамерявал от този ден нататък изцяло да прекъсне отношенията си със свидетелите А.. Така, подс. Д. включил компютъра, на който обичайно работел св. А., и използвайки един от предварително дадените му ТАН-кодове за електронен достъп до сметката на „Екс Ди Ес" ООД в 08,23 часа на 09.01.2012 г. превел сумата от 10 000 лева от сметка с IBAN  *** по сметка с IBAN ***. Р. С.. Тези действия на подс. Д. обаче били възприети от св. В.Т.И. - служителка в „Екс Ди Ес" ООД. Скоро след като подсъдимият извършил превода, в офиса дошъл и св. А., след което подс. Д. излязъл навън, без да разговаря е последния свидетел. Няколко часа след това св. А. потърсил по телефон подсъдимия, при което последният му заявил, че нито той, нито св. Д. желаят да имат повече отношения със свидетелите А. и настоява „Екс Ди Ес" ООД да бъде разделено между съдружниците.

След като напуснал офиса на „Екс Ди Ес" ООД, подс. Д. отишъл до офис на „ПроКредитБанк (България)" АД, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Иван Вазов" и използвайки даденото му от св. С. пълномощно още същият ден 09.01.2012 г., наредил сумата от 10 000 лева, получена по сметка IBAN ***. С., по личната си сметка с IBAN ***, разкрита при „Райфайзенбанк (България)" ЕАД. На 10.01.2012г. подс. Д. изтеглил от офис на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД в гр. Разград в брой сумата от 10 000 лева.

След като узнали га извършения превод на сумата от 10 000 лева, свидетелите А. сигнализирали за случилото се Районна прокуратура – Пловдив още повече, че не познавали св. С. и нито те, нито „Екс Ди Ес“ ООД нямали търговски или други отношения с него,които да налагат превода на посочената сума.

В хода на съдебното производство подс. Д. лично представя платежно нареждане с което възстановява инкриминираната сума от 10 000 лева, която противозаконно е присвоил в полза на Екс Ди Ес“ ООД.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от подсъдимия Д. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на свидетелите С.Й.К. – А.  /л.9 от том 2 от ДП/, З.Г. А. /л.11 и л. 27от том 2 от ДП/, Р.М.С. / л. 15 от том 2 от ДП/, В.Т.И. / л. 17 от том 2 от ДП/, Л.П.В. /л. 19 от том 2 от ДП/, А.Г.А. /л. 21 от том 2 от ДП/, Е.Б.Д. / л. 23 от том 2 от ДП/, протоколи за очна ставка, Т.Р.М. /л. 43 от том 2 от ДП/, Б.Д.Г. / л. 44 от том 2 от ДП/, Я.Р.К. /л. 4 от том 4 от ДП/, Н.А. / л. 19 от том 4 от ДП/, Н.Д. / л. 18 от том 4 от ДП/, справки от мобилни оператори, предоставена писмена информация по ЗЕС, отговори от Прокредит Банк / България/ АД, че „Екс Ди Ес“ ООД е регистрирано в системата за интернет банкиране, искане за разкриване на банкова сметка ***, пълномощно от Р.М.С. в полза на подс. А.Д., движение по сметка на Р.М.С. за дата 09.01.2012г., отговори от „Райфайзен банк“ ЕАД, „Близу Медия енд Броудбенд“, протокол за оглед на диск, справка съдимост, както и други писмени доказателства, които имат отношение към случая.

В показанията на горепосочените свидетели съдът не намира основание да се съмнява доколкото същите са в унисон с останали доказателства по делото и съответстват на правеното от подсъдимия  Д. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Самопризнанието на подсъдимия Д., дадено пред съда, при спазването на предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира и с останалите писмени доказателства, че същият е разполагал с възможност да осъществи електронно банкиране, че на инкриминираната дата се е намирал на служебен компютър на ощетеното юридическо лице, че е имал достъп до разпореждане с паричните средства по сметка на дружеството, че е извършил превод към св. Р.М.С., който не се е намирал в никакви отношение с дружеството, и че в последствие като пълномошник на този свидетел, подс. Д. е превел паричната сума от 10 000 лева по своя лична сметка в „Райфайзен банк“ ЕАД.

Констатация за чистото съдебното минало на подсъдимия Д. съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият А.Я.Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал.6, т.1 НК, тъй като на 09.01.2012г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 10 000 лева собственост на „Екс Ди Ес“ ООД – Пловдив, които е владеел като същите са възстановени до приключване на съдебното следствие. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез акт на имуществено разпореждане от страна на подс. Д. с инкриминираната парична сума, която е била в негово владение с държането на специфичните ТАН – кодове, които са позволявали осъществяване на интернет електронно банкиране, при което разпореждането е извършено чрез задължаване банкова сметка ***уго лице, чийто пълномощник е подс. Д.. Обсебването е довършено от момента, в който сметката на дружеството е била задължена с паричната сума от 10 000 лева по нареждане на Д., който неправомерно е използвал предоставените му ТАН-кодове. Реално с предоставянето на ТАН-кодовете се предоставя владението върху паричните средства в полза на подс. Д. и последният е можел да се разпорежда с тях без ограничение. Разпореждането е направено в собствен интерес с цел подс. Д. да се обогати неправомерно за сметка на дружеството„Екс Ди Ес“ ООД чрез извършване на превод към лице, което не е нито контрагент на дружеството, нито последното има някакво отношение към него. Същевременно подс. Д. е използвал пълномощното от лицето в чиято полза е извършил превод на инкриминираната сума и я е наредил по своя лична сметка.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият Д. е бил наясно, че чрез притежанието на ТАН-кодовете може свободно да се разпорежда с паричните средства на дружеството, предвиждал е че ще присвои паричната сума като я преведе на св. Р. С., чийто пълномощник е като чрез използване на пълномощното ще нареди паричната сума към своя лична сметка. Всичко това подс. Д. е целял да осъществи и чрез съответните действия е постигнал с което е завършил от субективна страна престъплението обсебване.  

Подсъдимият Д. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.

С оглед на обстоятелството, че инкриминираната парична сума от 10 000 лева е възстановена от подс. Д. в рамките до приключване на съдебното следствие в настоящата инстанция съдът констатира, че са налице основания за приложението на закон за по-леко наказуемото престъпление – а именно чл. 206, ал.6, т.1 НК, поради което и го призна за виновен по този привилегирован състав. Същевременно, съдът оправда подс. Д. по основния състав на обсеването – чл. 206, ал.1 НК, тъй като инкриминираната сума е възстановена, което се явява новонастъпило обстоятелство, водещо до отпадане наказуемостта по първоначално повдигнатото обвинение.

По изложените съображения подсъдимият А.Я.Д. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 206, ал.6, т.1 НК и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 206, ал.1 НК

 

По наказанието:

Съгласно нормата на чл.206, ал.6, т.1 НК, когато обсебването е извършено по основния състав наказанието е лишаване от свобода до 3 години, което пък предполага, задължителното приложение на чл. 78а НК спрямо подс. Д., тъй като са налице предпоставките затова – деецът е неосъждан за престъпление от общ характер и не е освобождава от наказателна отговорност по този ред, причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Следователно, подс. Д. се освобождава от наказателна отговорност и му се налага наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. В случая съдът е наложил глоба от 1 500 лева като съответна на тежестта на престъплението, степента на обществената опасност на дееца и подбудите за извършването му. Прецениха се като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подс. Д., изразеното съжаление. Отчетоха се като отегчаващи отговорността обстоятелства механизмът на извършване на престъплението, стойността на инкриминираната сума, използването на трето лице, както и обстоятелството, че е налице злоупотреба с доверието, с което деецът се ползвал, когато му е била предоставена възможност да извършва банкиране със средствата на ощетеното дружество. В този смисъл е налице превес на отегчаващите отгооворността обстоятелства, което не позволява да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание в размер на 1000 лева. Следва да се посочи, че подс. Д. при снемане на самоличността заяви, че работи, от което следва, че реализира доходи. Макар по делото да не са събрани доказателства за конкретното му имуществено и семейно положение, наказанието глоба има за цел да превъзпита и поправи дееца, като същата не може да се обвърже единствено и само с доходите на лицето, респ. чл. 47 НК изисква същата да бъде обвързана и да държи сметка с разпоредбата на чл. 54 НК. Минимален размер на глобата не би постигнала, според настояшия състав, целите на наказанието по чл. 36 НК – генерална и индивидуална превенция и най-вече не би била евентуален контрамотив за подс. Драгинов при извършването на друго престъпление против собствеността. Ето защо според настоящата инстанция глоба в размер от 1 500 лева се явява справедливо и съответно на тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на дееца наказание.

По делото няма веществени доказателства и не са направени разноски поради което съдът не се произнася по тези въпроси

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т..К.