НОХД 4581/2016 - Мотиви - 23-01-2017

Мотиви по Наказателно дело 4581/2016г.

М О Т И В И

към Присъда № 366 от 27.12.2016 г.,

постановена по НОХД № 4581/2016 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

 

Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинение против М.С.Б. с ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата през месец юни 2006 г. в жилище, находящо се в гр. Пловдив е извършила престъпление по чл. 210, ал. 1, т.4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК с пострадал В.Д.Б..

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимата обвинение, като излага съображения, че същото е доказано  както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същата да бъде наложено наказание в размер от 4 години ,,лишаване от свобода‘‘, като бъде приложена и разпоредбата на чл. 58А НК. Намира, че с оглед липсата на имущество не следвало да се налага наказанието ,,конфискация‘‘.

Пострадалият В.Д.Б. не беше открит на посочения от него в досъдебното производство адрес, поради което на основание чл. 271, ал. 5 НК беше даден ход на делото в негово отсъствие.

Защитникът на подсъдимата – адв. Я. поиска от съда, с оглед обстоятелството, че производството по делото е протекло по реда на глава XXVII фактическата обстановка била безспорно установена. Намира, че участието на неговата подзащитна е престъпната дейност е по-малко. Също така деянието било извършено през 2006 г., от когато бил изминал продължителен период от време. След излизането си от Затвора в гр. Сливен, неговата доверителка не била извършвала престъпления. Ето защо, предлага на Съда наказанието да бъде в минимален размер.

 Подсъдимата М.Б.С. призна фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като се съгласи да не се събират нови доказателства за тях. Заяви, че е съгласна с казаното от своя защитник, като в последната си дума поиска по-леко наказание и да не влиза отново в Затвора в гр. Сливен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата М.Б.С. е родена на ***г***. ЕГН **********.Б.. Българско гражданство. Със средно образование. Омъжена. Безработна. Осъждана. Адрес за призоваване: **

С влязло сила на 11.05.2006 година, протоколно определение по НОХД №370/2006г. по описа на РС-Пловдив, подсъдимата С. била осъдена на наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от четири години за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

През 2006 година, свидетелят В.Б. ***, прочел във вестник „Контакт", че неизвестно лице, с посочен в обявата телефонен номер осигурява визи за Съединени американски щати. Свидетелят Б. споделил тази информация със свидетелите А.И. и И.Р..

Свидетелят Р. от 2002 година живеел и работел в САЩ, но имал желание да уреди с виза и своята приятелка си - И.А.. Тримата позвънили на посочения в обявата телефонен номер и се свързали с подсъдимата. Тя потвърдила, че урежда визи за САЩ и ги поканила в жилището си в град Пловдив. По време на телефонния разговор, М.С. заявила, че срещу сумата от 5000 долара, щяла да свърже свидетелите Б., И. и Р. с неин колега, който работел за американското посолство. Същият щял да им осигури визи за САЩ, без свидетелите да се явяват на интервю. Подсъдимата дала своя банкова сметка, ***ите 5000 долара.

На 30.06.2006 година с вносна бележка от ПИБ-клон град Сливен, свидетелят Б. превел необходимите 5000 щатски долара по сметка на М.С.. Левовата равностойност на 5000 щатски долара към инкриминирания момент била в размер от 7 692, 25 лева, След превода на паричната сума, свидетелите Б., И. и Р. се свързали с подсъдимата, която им дала телефонен номер, за който твърдяла, че е на неин колега, работещ за американското посолство. Свидетелите се обадили на посочения им номер и се свързали с мъж, който твърдял, че работи за външно министерство, но имал близък американски гражданин, който извършвал самите интервюта за визи. Свидетелите Б., И. и Р. си уговорили среща в град София в кафене в близост до Министерство па външните работи, с лицето представил се за Г. Д.. Последният се срещнал с тримата свидетели и приятелката на свидетеля Р. - И.А., които му предали задграничните си паспорти. Последвали и няколко срещи на свидетелите и Д., но последният не осигурил необходимите визи за САЩ.

На 20.10.2006година, свидетелите Б., И. и Р. депозирали жалба до РП-Сливен.

В хода на досъдебното производство била назначена оценителна експертиза. От заключението на същата се установява, че номиналната стойност на 5 000 щатски към момента на извършване на деянието е била в размер от 7 692,25 лева.

В хода на съдебното следствие бяха изискани справки от различни държавни учреждения.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимата С., дадени в хода на съдебното производство, че тя е извършител на деянието, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното съдебното производство свидетели: В.Д.Б., И.Р.Р., Александър Д. И..

Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки, справки от държавни учреждения.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че към настоящия момент подсъдимата е осъждана общо петнадесет пъти, като към инкриминирания период по отношение на нея е имало влезли в сила четири броя съдебни актове, за първите два от които е реабилитирана.

От получената справка от ТД на НАП гр. Пловдив се установява, че за 2014 г. и 2015 г. подсъдимата М.С. няма подадени годишни данъчни декларации, както и че към настоящия момент няма сключен трудов договор.

От получената справка от Сектор ,,Пътна полиция‘‘ се установява, че към настоящия момент, подсъдимата С. няма регистрирани моторни превозни средства на свое име.

От изисканата справка от Агенция по вписванията, имотен регистър се установява, че подсъдимата С. има отбелязвания за извършвани от нея разпореждания с недвижими имоти, но към настоящия момент не притежава недвижими имоти без тежести.

Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

От заключението на изготвената оценителна експертиза се установява, че номиналната стойност на 5 000 щатски към момента на извършване на деянието е била в размер от 7 692,25 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняема), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимата М.Б.С. е извършила както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата през месец юни 2006г., в жилище, находящо се в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у В.Д.Б. /че неин познат - Г.Б. Д., работи в отдел „Визи" на МВнР и ще му осигурят визи за САЩ дори при отказ/, като го накарала да преведе по банковата й сметка сумата от 5 000 /пет хиляди/ щатски долара и с това причинила имотна вреда на В.Д.Б., в размер на 5 000 /пет хиляди/ щатски долара, чиято левова равностойност е 7 692, 25 (седем хиляди шестотин деветдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева,като измамата е извършена при условията на повторност в немаловажен случай - след като е била осъдена с влязло сила на 11.05.2006 година определение НОХД№370/2006г. по описа на РС-Пловдив, за друго такова престъпление.

От обективна страна за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 НК подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалия, че неин познат Г.Б. Д., работи в отдел ,,Визи‘‘ на МВнР и ще му осигури виза дори при отказ. Същата изначално е знаела, че нейният познат Г.Б. Д. няма как да осигури виза на пострадалия, но въпреки това е възбудила заблуждение за това у последния, което заблуждение същата е поддържала. Налице е и имотната облага, която е в полза на подсъдимата, доколкото същата е накарала пострадалия Б. да преведе по нейна сметка сумата в размер от 5 000 щатски долара. Също така деянието е извършено при условията на повторност, доколкото подсъдимата вече е била осъждана с влязло сила на 11.05.2006 година определение НОХД№370/2006г. по описа на РС-Пловдив, за друго такова престъпление - измама.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства, че тя е имала формирана представа в съзнанието си за формираната заблуда у пострадалия Б..

По въпроса за вида и размера на наказанието:

В чл. 373, ал. 2 НПК е посочено, че при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 58а НК. Към момента на извършване на престъплението в чл. 58а НК /редакция от преди изменението с ДВ брой №27 от 2009 г./  е посочено, че когато в производството по чл. 372, ал. 4 НПК  съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 НК. В чл. 2, ал. 1 НК е посочено, че се прилага този закон, който е бил в сила по време на извършване на престъплението. При определяне размера на наказанието на подсъдимата, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, съгласно която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Законът действащ към момента на извършване на престъплението е бил по-благоприятен за подсъдимата, тъй като се е предвиждало задължителното прилагане на чл. 55, ал. 1 НК при определяне на наказанието им, а именно налагането на такова под минимума. Ако се приложи последващата редакция обаче, наказанието би се определило, чрез определянето на неговия размер, намален с една трета.

При определяне наказанието на подсъдимата С. следва да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства - изказаното съжаление за извършеното и указаното съдействие на разследващите органи, липсата на предходни осъждания, които да не са част от правната квалификация,  както и продължителният срок, изтекъл от извършването на престъплението до постановяването на сегашния съдебен акт.

Като отегчаващо вината обстоятелство, следва да се отчетат лошите характеристични данни.

Ето защо, на подсъдимата С. беше наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер от единадесет месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно на основание чл. чл.61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед обстоятелството, че подсъдимата не притежава имущество, на същата не беше наложено наказание ,,конфискация‘‘.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК на подсъдимата бяха възложени направените разноски по делото в размер от 43,70 лева.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                           ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                           СЕКРЕТАР: Д.Д.