НОХД 4134/2016 - Мотиви - 11-11-2016

Мотиви по Н

Мотиви по Н.О.Х.Д.№ 4134/2016г. по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в

 

Пловдивската районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по бързо производство № 297/2016 г. по описа на 06-то РУ на МВР гр. Пловдив (пр.пр.№ 5738/2016г. по описа на ПРП) срещу Н.В.В. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

Срещу подсъдимия Н.В.В. е повдигнато обвинение за това, че на 22.06.2016г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло – 0,610 гр., със съдържание на активен компонент 5,4 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/ на стойност 3,66 лева, при единична цена за грам от 6 лева, съгласно ПМС № 23/98 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

В хода на съдебните прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че извършеното от подсъдимия В. деяние е маловажно по няколко причини: На първо място държавното обвинение визира безспорно ниското количество на наркотичното вещество, което е било по-малко от един грам. Като следващ аргумент за маловажност на престъплението прокуратурата приема, че държането на наркотичното вещество е било за собствена употреба, ограничаваща обществената опасност само за самото лице.  Предлага, поради това, че по делото са отчетени отегчаващи обстоятелства на подсъдимия да бъде наложена глоба в максимален размер, а именно 1000 /хиляда/ лева.

Упълномощеният от досъдебното производство защитник на подсъдимия – адв. П., счита за недоказано по безспорен начин държането на наркотично вещество от подзащитния й. Не се доказвало кой е държал и хвърлил на земята наркотичното вещество, като версията, че това е бил подсъдимия се подкрепяла само от един свидетел-очевидец. Отделно от това навежда доводи за допуснато процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, тъй като не е било разпитано лицето, с което е бил В. на инкриминираната дата.

Подсъдимият Н.В.В. се явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен и не дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа изцяло казаното от неговия защитник. В дадената му последна дума прави искане за постановяване на оправдателен съдебен акт, като застъпва, че е невинен.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият Н.В.В. е роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, осъждан, с ЕГН **********.

        Свидетелите Д.В.Ш., Т.Г.Н. и П.И.Т. работели като полицейски служители при VI-то РУ – ОДМВР – Пловдив. На 22.06.2016г. и тримата били на работа, съгласно предварително утвърден график, за времето от 20:00 часа на 22.06.2016г. до 08:00 часа на 23.06.2016г., като патрулирали в поверения им район на територия на VI-то РУ – ОДМВР – Пловдив. Около 20:30 часа, на 22.06.2016г. с патрулния автомобил, свидетелите се движели по ул. „Калина” в гр. Пловдив. Непосредствено пред № 2 на същата улица, полицейските служители забелязали лице – мъж, който излизал от към ул. „Сполука”, в гр. Пловдив, а именно обв. В.. Направило им впечатление, че той държал нещо в ръцете си и като ги видял, свил ръката, опитвайки се да го скрие. Св. Т.Н., слезнал от служебния автомобил и тръгнал към това лице. Обв. В. се смутил и изхвърлил на земята държаното от него в ръцете му найлоново пликче. Полицейските служители разпоредили на обвиняемия да спре на място, за да му бъде извършена проверка. Запитали го какво представлява това, което е изхвърлил на земята. Обв. В. обяснил на свидетелите, че е изхвърлил на земята 2 бр. найлонови пликчета, съдържащи топчета марихуана. Полицейските служители установили самоличността на лицето, а именно обвиняемия – Н.В.В., ЕГН **********, като веднага уведомили за случая и в дежурната част на VI-то РУ – ОДМВР – Пловдив. Свидетелите Ш., Н. и Т. запазили местопроизшествието. На място пристигнал екип от полицейски служители при VI-то РУ – ОДМВР – Пловдив, включително и експерт БНТЛ, които извършили оглед на местопроизшествието, което действие било обективирано в Протокол от 22.06.2016г. При огледа било иззето като веществено доказателство тревиста маса, намираща се в два броя пликчета /тип торбички/. Пред св. Ш. и Н., обвиняемият обяснил, че бил закупил две топчета суха зеленикава тревиста маса, за лична употреба. Обв. В. бил задържан по реда на ЗМвР и отведен в сградата на VI-то РУ – ОДМВР – Пловдив. По случая било образувано досъдебно производство – БП № 297/2016г.

        С изготвената химическа експертиза – протокол 876/23.06.2016г. от експерт-химик при Сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив, по делото било установено, че сухата зелена на цвят растителна маса от 2 бр. оформени от прозрачни полиетиленови парченца опаковки, представлява марихуана, с общо нето тегло – 0,610 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХТ/ 5,4 тегловни процента.

        Съгласно Приложение № I към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната представлявала растение с висока степен на риск за общественото здраве.

Съгласно Постановление на Министерски съвет №23/1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство е било установено, че общата стойност на наркотичното вещество, предмет на процесното деяние възлиза на 3,66 лв. /три лева и шестдесет и шест стотинки/.

По доказателствата:

       Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.Г.Н., П.И.Т. и Д.В.Ш., които съдът изцяло кредитира, тъй като са правдиви, логични, последователни и взаимнодопълващи се. Чрез изразените с тях факти обективната и формална истина се установява изцяло, като те несъмнено установяват, че на инкриминираната дата подсъдимият В. действително е държал високорисково наркотично вещество. От показанията на свид. Т.Н. – полицай в 06 РУ на МВР се установява, че лично той е констатирал как при вида на патрулната кола подс. В. е хвърлил пликче на земята, тъй като полицаите са били на 2-3 метра разстояние. Тези му показания се потвърждават и от показанията на свидетелите Т. и Ш., които категорично заявяват, че колегата им е видял точно момента, в които подсъдимия е хвърлил пликчето. В допълнение и тримата свидетели заявяват, че след като са провели разговор с подсъдимия той си е признал, че пликчето е било негово и е съдържало суха тревиста маса, което и самите свидетели, като полицейски органи, констатирали при вида на съдържанието в пликчето. В своята цялост тези показания съдът счита, че се явяват напълно обективни, незаинтересовани и съответстват изцяло на събраните писмени доказателства – заключението на проведената Физико-химическа експертиза, албум за посетено местопроизшествие, свидетелство за съдимост, справка за полицейска регистрация, протокол за оглед на местопроизшествие.

         Видно от заключението на изготвената Химическа експертиза  държаната от подсъдимия Н.В. зелена на цвят растителна маса представлявала марихуана с нето тегло 0,610 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХТ/ 5,4 тегловни процента на стойност 3,66 лева по цени за нуждите  на  съдопроизводството, съгласно приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.

         Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.     

         Показанията на свид. Д., дадени в хода на съдебното следствие, настоящата съдебна инстанция кредитира частично по отношение на обстоятелствата, че е бил с подсъдимия в посоченото време и място, че непосредствено пред него и подсъдимия са се явили полицейските служители, както и че е приятел с В.. Най-същественото е, че в самите си показания св. Д. изобщо не отрича факта на държането на наркотично вещество от подсъдимия. Свидетелят единствено заявява, че полицаите са били на 2-3 метра, когато са ги спрели с подсъдимия и че самият Д. е бил моментално оставен да си върви, като потвърждава, че след като са го освободили и си е тръгнал са започнали проверката на В., без да е имал възможност да види какво се е търсило и какво се е намерило от полицаите. От гореизложеното съдът достига до заключението, че показанията на св. Д. не внасят никакви съмнения относно факта на извършване на самото изпълнително деяние от подс. В. и в тази им част се приемат от настоящия състав, тъй като са обективни, логични и правдиви.

         Не се възприемат с доверие показанията на И.С.Д. в частта, в която посочва първо, че е звънял на приятеля си – подс. В. да го вземе от кв. „Столипиново” – гр. Пловдив в 16.17 часа на инкриминираната дата, а след това посочва съвсем друг час – 18.00 часа, като малко, след което по негови думи са били спрени от органите на 06 РУП. От гласните и писмени доказателства по делото става ясно, че проверката на В. и Д. се е осъществила след 20:00 часа, когато е започнала смяната на автопатрула към 06 РУП – ОДМВР – Пловдив. Твърденията, на свидетеля, че той и подсъдимия са били спрени от две полицейски коли, като във всяка е имало по четири човека, т.е. общо 8 полицая също остават неподкрепени от останалите доказателства по делото. Отделно от това св. Д. в разпита си в хода на съдебното следствие сочи, че с подсъдимия са приятели от малки и че нито той, нито В. са пушили трева. Последните твърдения според съда са от една страна пристрастни, тъй като се дължат на желанието на Д. като детски приятел на подсъдимия да спомогне за избягването на последния от наказателна отговорност, а от друга страна да внуши на съда липса на каквато и да било лична причастност към намереното наркотично вещество. За преценката за съставомерността на инкриминираното деяние с оглед на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия В., обаче е без значение за настоящата инстанция кой пуши и кой не пуши трева, доколкото обвинението за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК касае формата на изпълнителното деяние държане, а не употреба. В заключение съдът не кредитира горепосочените показанията на свидетеля, тъй като са противоречиви, колебливи и изолирани от целия останал доказателствен материал по делото.

         Наведените от защитата възражения за липса на доказателства за съставомерно поведение от Н.В. не се споделят от настоящият съдебен състав. Напротив, всички кредитирани от съда гласни и писмени доказателства обосновават авторството на деянието, характера и размера на причинените вреди и всички други обстоятелства, обосноваващи отговорността. Не може да се сподели довода на защитата, че не се е доказало държането от подсъдимия на наркотично вещество, като от показанията на трима свидетели, единият от които пряк-очевидец на инкриминираното деяние и от всички писмени доказателства по делото в това число и Химическа експертиза и оглед на произшествието се установява, че именно В. е държал в себе си наркотичното вещество, а единственият свидетел представен от защитата не отрича извършването на самото престъпление от подсъдимия. Следва да бъде посочено, че от страна на защитата не се представиха никакви други аргументи и доказателства разколебаващи събраната по делото доказателствена маса уличаваща Н.В. в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НПК.

       Относно възражението на адв. П., че е било нарушено правото на защита на подзащитния й, тъй като свидетеля Д. не е бил разпитан на досъдебно производство, настоящият съдебен състав съобрази позицията си с Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК. Съобразно това ТР винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, а главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В конкретния случай проведеното досъдебно производство и обвинителният акт, с който е завършено съдържат необходимия обем от фактически обстоятелства, които са от значение за съставомерността на деянието и участието на дееца, като посочват достатъчно доказателства, подкрепящи описаната фактическа обстановка. Налице е и посочване на приложимия наказателен закон, а правната квалификация на деянието е формулирана ясно.  В допълнение следва да бъде посочено, че съдебната фаза заема централно място в наказателния процес, в която се разгръща състезателното производство с участието на страните, които на базата на равни процесуални права упражняват гарантираните им от закона права на лично участие в процеса, на събирането и проверката на доказателствата. Последното проц. действие е регламентирано в чл.280 от НК и подсъдимия се е възползвал от тази си възможност като в хода на съдебното следствие бе разпитан посочения от него свидетел И.Д., а от тук следва и заключението, че правото му на защита не е било нарушено, а възражението на защита се явява неоснователно.

       На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимия Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.5, вр ал.3, т.1 от НК, за това че на 22.06.2016г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло – 0,610 гр., със съдържание на активен компонент 5,4 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/ на стойност 3,66 лева, при единична цена за грам от 6 лева, съгласно ПМС № 23/98 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай. Тезата, че не се доказва по безспорен начин, че В. е  автор на престъплението не бе възприета от настоящата инстанция. Събраха се достатъчно доказателства за извършване на изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От заключението на химическата експертиза се установява, че иззетата суха зелена на цвят растителна маса от 2 бр. оформени от прозрачни полиетиленови парченца опаковки, представлява марихуана, с общо нето тегло – 0,610 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХТ/ 5,4 тегловни процента. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, в това число и на св. И.Д. се доказа по безспорен начин фактическата обстановка описана в обвинителния акт на РП - Пловдив.  Не се представиха доказателства нито от подсъдимия, нито от защитника му, нито от призования от тях свидетел, че Н.В. не е държал в себе си на инкриминираната дата високорисково наркотично вещество, което в хвърлил  при вида на органите на МВР, както и че намереното от последните пликче с марихуана на земята, непосредствено до подсъдимия, е било там по други причини.

 

От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. От друга страна според настоящата инстанция настоящия случай е маловажен такъв на първо място поради факта, че количеството вещество е относително малко – 0.610 гр. на стойност едва 3,66 лв. На следващо място дееца е в млада възраст, работещ към момента на деянието и иначе с добра характеристика. Действително е осъждан, но за съвсем различно престъпление. Видно от справката съдимост става дума за деяние извършено в периода 30.09.2012г. като в съучастие с друго лице противозаконно отнел чужда движима вещ – 1 бр. теле на стойност 800 лв., за което му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. Същото било отложено с изпитателен срок от три години, считано от 18.10.2013г., когато влязла в сила присъдата. Въпреки това за настоящата инстанция случая е маловажен, тъй като се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на самото деяние, предвид ниската стойност и количество на марихуаната и извършеното деяние следва да се квалифицира по ал.5, във връзка с основния състав по ал.3, т.1 на чл.354а НК, доколкото все пак марихуаната е включена в категорията на високорисковите наркотични вещества. 

 

По наказанието:

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и с разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК съдът намира, че наказанието следва да е ориентирано към средното, а именно в размер на 500 лева. Настоящата инстанция намира последния за съответен на извършеното и обществената опасност на дееца, а се явява и най-справедливо наказание. От една страна той все пак е осъждано лице и в изпитателния срок на предходното осъждане е извършил ново престъпление от общ характер, при това умишлено такова. Смекчаващите вината обстоятелства посочени по-горе – млада възраст и липсата на други противообществени прояви извън предходното осъждане, бяха отчетени при приложението на ал.5 на чл.354а НК, поради което и не могат да доведат до по-голямо снизхождение.

 

По разноските, веществените доказателства и причините за извършване на престъплението:

Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК подс.  Н.В.В. да заплати  на ОД на МВР – Пловдив  сумата от 70 /седемдесет/ лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата, както и сумата от 20 лева направени разноски по делото в съдебна фаза в полза на съдебната власт по сметка на районен съд гр. Пловдив.

 

Относно веществените доказателства – 1 бр. хартиен  плик с 2 бр. найлонови пликчета – опаковки от представените за изследване обекти /за ХЕ/ намиращи се на съхранение в Шесто РУ на МВР – гр. Пловдив, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

 

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.