НОХД 4081/2016 - Мотиви - 04-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 4081 по описа за 2016 година на Пловдивски Районен съд, двадесет и първи наказателен състав

Подсъдимият Й.К.П. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. Пловдив за извършено престъпление както следва:

В това, че в периода от 09.02.2016 г. до 04.03.2016 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с А.И.А. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, както следва:

    На 09.02.2016 г. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с А.И.А. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Ел Джи бело” на стойност 130 лева, от владението на И.К.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;

    На 26.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с А.И.А. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Хауай У 625” на стойност 90 лв. от владението на К.Н.С.,*** и 1 бр. мобилен телефон „Хауай 511” на стойност 40 лв., силиконов гръб за същия на стойност 10 лева от владението на Д.П.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.

    На 04.03.2016 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео” на стойност 250 лв., 1 бр. калъф  на стойност 20 лв., 1 бр. карта памет 8 гигабайта на стойност 10 лв., 5 бр. секретни ключове с единична цена 3,50 на обща стойност 17,50 лв., 1 бр. пакетче сухи кърпи на стойност 0,50 лв., 1 бр. мокри кърпички на стойност 0,50 лв. и сумата в размер на 0,50 лв. или всичко на обща стойност 324 лв. от владението на Н.А.Й. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване или обща стойност всички отнети вещи възлиза на 594 лева, което е престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК

Подсъдимият А.И.А. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. Пловдив за извършено престъпление:

За това, че периода от 09.02.2016 г. до 26.02.2016 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Й.К.П. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, както следва:

На 09.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с Й.К.П. ЕГН **********  – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Ел Джи бело” на стойност 130 лева, от владението на И.К.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;

На 26.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с Й.К.П. ЕГН **********  – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Хауай У 625” на стойност 90 лв. от владението на К.Н.С.,*** и 1 бр. мобилен телефон „Хауай 511” на стойност 40 лв., силиконов гръб за същия на стойност 10 лева от владението на Д.П.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, или обща стойност всички отнети вещи възлиза на 270 лева, което е престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК

Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението спрямо двамата подсъдими по всеки пункт от него и по правна квалификация, посочени в обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства то е несъмнено доказано и за това следва те да бъдат признати за виновни и да им се наложат съответните за това наказания. По отношение и на двамата подсъдими счита, че то следва да бъде определено и наложено при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като следва да се определи наказание „лишаване от свобода” в размер, ориентиран към минимума, предвиден от закона, което да се редуцириа по определения за това ред, но което и следва да бъде ефективно изтърпяно от тях. Предлага се и от двамата подсъдими да се заплатят съразмерно и солидарно направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият А.И.А. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. Същият дава обяснение, че е осъществил вменените му с обвинението деяния, като признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт и дава съгласие да се ползват събраните на досъдебното производство доказателства. Спрямо него съдебното производство протича по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. А.Р. счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.  Предлага на същият да се определи наказание „лишаване от свобода” при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира, като от него се приспадне времето, през което е бил задържан.

Подсъдимият Й.К.П. се явява в съдебно заседание, като се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Същият изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като дава съгласие да се ползват доказателствата от досъдебното производство, без да се събират нови. Спрямо него съдебното производство протича по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. К.Ч. счита, че от събраните доказателства обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Затова предлага подзащитният и да бъде признат за виновен за извършените престъпления съобразно внесения обвинителен акт, като му се определи и наложи наказание при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, касаещи младата възраст, необремененото му съдебно минало и критичното му отношение, които релевира. Затова моли съдът да се произнесе в посочения смисъл.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.К.П. е роден  на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Има завършена образователна степен „основно образование”, като понастоящем е безработен. Не е женен и не е осъждан. Живее на адрес в **. Има ЕГН **********

Подсъдимият А.И.А. е роден  на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Има завършена образователна степен „средно образование”,  като понастоящем е безработен. Не е женен и е осъждан като непълнолетен. Живее на постоянен адрес ***. Има ЕГН ********** .

На 09.02.2016 г. свидетелят Г. на 9 години, живущ *** излязъл от дома си, за да се види със свой приятел – свидетелят П., също на възраст 9 г.. Пред блока Г. забелязал двамата подсъдими, които стояли наблизо. Двете деца тръгнали към дома на тяхна позната, а А. и П. тръгнали след тях с цел да извършат грабеж. Когато подминали двамата свидетели, те се върнали към тях и по този начин ги пресрещнали. П. се обърнал към Г. и го попитал за някакъв адрес, при което свидетелят взел мобилният телефон на П., за да направи справка в интернет. В този момент свидетелят П. се отделил от тях и се насочил към дома на тяхната позната, а Г. останал с двамата подсъдими. Тогава П. в присъствието на А. заплашил малолетния да му даде мобилния телефон, което станало с израза: „Давай телефона, че ще стане лошо”. Уплашен от заплахата Г. му предал намиращия се в него телефон „Ел Джи Бело” с ИМЕИ 356062063685770, на стойност 130 лева, след което подсъдимите си тръгнали. Още същият ден двамата заложили за сумата от 60 лева отнетия мобилен телефон в заложна къща, находяща се в гр. Пловдив, ул.”Иван Вазов” № 41, за което бил издаден заложен билет № 354 на името на А.А.. Междувременно постъпило оплакване от родителите на пострадалия П.. В резултата на проведени оперативни действия служителите на МВр на по- късен етап установили подсъдимите като извършители, като пред свидетелят Р.Х. посочили осъщественото престъпление и начина на разпореждане с отнетата движима вещ. Затова с протокол за доброволно предаване от 05.03.2016 г. свидетеля А.Д., в качеството си на собственик на заложната къща, е предал за нуждите на разследването инкриминираната вещ мобилен телефон „Ел Джи Бело” с ИМЕИ 356062063685770 и копие от заложния билет.

На 26.02.2016 г. около 13.00 ч. свидетелят Д.П. на възраст 13 г., свидетелят Г.Д., също на 13 г. и свидетелят К.С. на 13 години решили след приключване на учебните занятия да се разходят в Центъра на гр. Пловдив. Тримата се насочили към Сахат тепе с часовниковата кула. Качвайки се нагоре Д. дала телефона си  марка „Хауей Y 625” с ИМЕИ 867959020907449 и втори ИМЕИ 867959020925995 на свидетелят С., за да я снима. В този момент към трите деца се приближили подсъдимите. Тъй като  наоколо нямало други хора, двамата решили да извършат грабеж на децата, като им отнемат мобилните телефони. В изпълнение на замисленото П. и А. се  приближили до тях, при което П. започнал да дърпа мобилния телефон от ръцете на свидетеля С., а А. застанал зад гърба на пострадалия. Свидетелят С. се опитал да задържи телефона, но с оглед малката възраст, П. заплашително му наредил да го пусне и така лесно успял да му го издърпа. Свидетелят С. се изплашил от действията на двамата подсъдими и след като от него бил отнет телефона той побягнал, за да търси помощ. На място останали свидетелите П. и Д.. Тогава двамата подсъдими се приближили  към тях и със заплашителен тон П. се обърнал към Д. П. да си даде телефона, за да не и се случи нещо. Уплашена свидетелят му предала мобилният си телефон марка „Хауей 511 И”, който бил със силиконов гръб. Веднага след това подсъдимите напуснали местопроизшествието, след което заложили отнетия от К.С. мобилен телефон „Хауей Y 625” с ИМЕИ 867959020907449 в заложната къща на свидетеля А.Д., находяща се на Пешеходния мост в гр.Пловдив за сумата от 50 лева, за което бил издаден заложен билет № 4732 на името на А.. В последствие родителите на пострадалите  малолетни лица сезирали органите на МВР, които установили подсъдимите като извършители. Пред свидетелят Р.Х. те признали за извършеното и посочили начина на разпореждане с движимата вещ, поради което с протокол за доброволно предаване от 05.03.2016 г. свидетелят С.В., в качеството си на служител в заложната къща я предоставил на разследващите органи. В хода на разследването свидетеля П. посочила  Й.П., като лицето, което със сила и заплашване е отнело мобилните телефони.

На 04.03.2016 г. около 15,30 ч. свидетелят Н.Й. на възраст 10 години, живущ ***, излязъл, за да играе с приятели. Децата отишли на детската площадка в близост до Младежкия хълм, където играели на криеница. В един момент малолетният Н.Й. бил на ред да бъде със затворени очи, докато приятелите му се крият. На рамото си той държал чантичка от плат, в която съхранявал мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 3 Нео” с ИМЕИ 353768079256645, с калъф и карта – памет 8 ГБ, 5 бр. секретни ключове, 1 пакет сухи кърпички, 1 пакет мокри кърпички и сумата от 0,50 лева, всички вещи на стойност 324 лева. В този момент съм него се приближил подсъдимият П. и заплашително му казал да му даде чантичката, като тогава и нищо няма да му направи. Свидетелят Н.Й. се почувствал много застрашен от това и веднага предал чантичката си на подсъдимият. След като отнел вещите, П. тръгнал в посока към Младежки хълм и малко по-късно към него се присъединил А.А., който дотогава стоял отстрани. Малолетният пострадал веднага се прибрал в дама си и съобщил на баща си – свидетелят А.Й. за случилото се, като посочил с какви дрехи е било облечено лицето, което му е отнело вещите. Свидетелят Ат. Й. се  насочил в посоката, указана от сина му и малко по-късно видял двамата подсъдими, при което разпознал по описанието на дрехите П.. Настигнал го и поискал от него да отидат до ІІ РУП на МВР – Пловдив, за да се установи дали е взел вещите на сина му. Тогава П. побягнал, а А. също побягнал, но в друга посока. Свидетелят подгонил П. и след известно време го настигнал. Разбирайки, че ще бъде хванат подсъдимият изхвърлил отнетият от сина му мобилен телефон, като това действие било видяно от свидетеля, затова го накарал да вдигне телефона от земята и да му го предаде. Непознат за свидетеля гражданин спрял с колата си и се обадил на тел.112, за да съобщи за случая. Непосредствено след това пристигнал полицейски патрул от ІІ РУ на МВР- Пловдив, които отвели подсъдимият и свидетеля в управлението,  където А.Й. разказал на полицейските служители за случая. Докато все още били на място пристигнали и свидетелят Н.Й. заедно с майка си, който посочил именно подсъдимият като човека, който му е отнел със заплашване чантичката, в едно със съдържащите се в нея вещи. В последствие се установило, че стойността на инкриминираните вещи е както следва: чанта от плат – 25,00 лв.; мобилен телефон Samsung Galaxy S3 Neo с IMEI 353768079256645 – 250,00 лв.; карта памет 8 GB – 10 лв.; калъф – 20,00 лв., Sim карта Telenor ваучер с лимит – 0.00 лв.; сума в размер на  0,50 лв.; ключове секретни – 5 бр. х 3,50 лв. – 17,50 лв.; пакетче мокри кърпички /в използвано състояние/ - 0,50 лв.; пакетче сухи кърпички /в използвано състояние/ - 0,50 лв., всичко на общо 324,00 лева. Подсъдимият П. оказал съдействие на органите на реда от самото начало за разкриване на деянията, като посочил, че с него е бил и подсъдимият А.А., който в последствие също бил доведен в сградата на полицейското управление, където подробно обяснил поведението и на двамата по случилото се отнемане на движимите вещи от посочените пострадали лица, като предал с протокол за доброволно предаване от 07.03.2016година заложен билет с №4753 за движима вещ мобилен телефонен апарат Алкател.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимите П. и А., дадено в хода на съдебното следствие, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на свидетелите Г.Е. Д., Д.П.  П., П.С.П., К.Н.С., Д.Ф.С., Р.П.Х., И.К.Г., А.Г.Й., Е.Д.Д., Р.Т.Х., З. И.И., В.Г. П., А.П.Д., С.С.В., Н.А.Й.. Тези свидетелски показания съдът изцяло кредитира като достоверни, обективни, последователни и взаимодопълващи се. Установената фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: заключение на проведената стоково оценъчна експертиза с вещо лице И., което съдът кредитира като достоверно, обективно, методологически и научно издържано, заключение на проведената съдебно стоковооценъчна експертиза с вещо лице К., което съдът също кредитира като обективно, методологически и научно издържано, без да има съмнения в тяхната правилност и да се оспорват от страните, протоколи за разпознаване на лица от 08.03.2016година, протоколи за доброволно предаване от 04.03.2016г., от 05.03.2016г, от 07.03.2016 година, от 09.03.2016г, от 20.04.2016, документи от заложна къща за направени залози, копие от договори,  свидетелство за съдимост и характеристична справка. Изяснява се посочената фактическа обстановка и от приобщените веществени доказателства: мобилен телефон Самсунг. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно и коректно да изложи фактите за случилото се. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, участието на подсъдимият в него, специфичният механизъм на престъпното присвояване с употребата на сила, начина, по който е била установена фактическата власт върху посочената движима вещ от страна на подсъдимият, поведението, което е имал след установяването на неправомерните му действия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, установяващи факта по държане на акцизните стоки без бандерол в посочения период от време, защото това се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства. Това се потвърждава и от приобщените писмени доказателства –протокол за доброволно предаване, заключения на проведените експертизи, както и от приобщените веществени доказателства. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на П. и А., направено от тях в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното поведение и на двамата подсъдими и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в инкриминирания период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията им се подкрепят от самопризнанието на подсъдимите, с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият Й.К.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на подс. Й.П. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 09.02.2016 г. до 04.03.2016 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с А.И.А. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, както следва: На 09.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с А.И.А. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Ел Джи бело” на стойност 130 лева, от владението на И.К.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване; На 26.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с А.И.А. ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Хауай У 625” на стойност 90 лв. от владението на К.Н.С.,*** и 1 бр. мобилен телефон „Хауай 511” на стойност 40 лв., силиконов гръб за същия на стойност 10 лева от владението на Д.П.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване; На 04.03.2016 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео” на стойност 250 лв., 1 бр. калъф  на стойност 20 лв., 1 бр. карта памет 8 гигабайта на стойност 10 лв., 5 бр. секретни ключове с единична цена 3,50 на обща стойност 17,50 лв., 1 бр. пакетче сухи кърпи на стойност 0,50 лв., 1 бр. мокри кърпички на стойност 0,50 лв. и сумата в размер на 0,50 лв. или всичко на обща стойност 324 лв. от владението на Н.А.Й. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, като общата стойност всички отнети вещи възлиза на 594 лева. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – придобиването противоправно и след употреба от негова страна на заплаха за всички деяния и сила за част от тях, на посочените движими вещи, без съгласието на съответния владелец, последващите действия от негова страна, насочени към разпореждането с тези вещи като със свой. Обективните действия на подсъдимият безспорно са насочени към присвояване без съответното разрешение на чужда движима вещ, което е подпомогнал чрез употребата на сила, с която е установил фактическата власт върху нея. Механизмът на извършване на деянието е установен по несъмнен начин от събраните доказателства.

От субективна страна подсъдимият Й.П. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по охрана на собствеността, но той  ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне лична облага. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

Подсъдимият А.И.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на подс. А.А. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото  в периода от 09.02.2016 г. до 26.02.2016 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Й.К.П. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, както следва: на 09.02.2016 г. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с Й.К.П. ЕГН **********  – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Ел Джи бело” на стойност 130 лева, от владението на И.К.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване; на 26.02.2016 г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с Й.К.П. ЕГН **********  – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Хауай У 625” на стойност 90 лв. от владението на К.Н.С.,*** и 1 бр. мобилен телефон „Хауай 511” на стойност 40 лв., силиконов гръб за същия на стойност 10 лева от владението на Д.П.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като общата стойност всички отнети вещи възлиза на 270 лева. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – придобиването противоправно и след употреба от негова страна на заплаха за всички деяния и сила за част от тях, на посочените движими вещи, без съгласието на съответния владелец, последващите действия от негова страна, насочени към разпореждането с тези вещи като със свой. Обективните действия на подсъдимият безспорно са насочени към присвояване без съответното разрешение на чужда движима вещ, което е подпомогнал чрез употребата на сила, с която е установил фактическата власт върху нея. Механизмът на извършване на деянието е установен по несъмнен начин от събраните доказателства.

От субективна страна подсъдимият А.А. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по охрана на собствеността, но той  ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне лична облага. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимите. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.П. за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за срок от три до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните смекчаващи отговорността обстоятелства: добрите характеристични данни за подсъдимият, свързани с липса на други негови противообществени прояви, чистото му съдебно минало, временната му трудова ангажираност като сезонен работник в Чехия, обстоятелствата, свързани със семейното му положение и неразбирателство от страна на родителите му за мястото, но което той може да живее, съдействието от самото начало на наказателното производство за разкриване на обективната истина, ниската стойност на инкриминираните движими вещи, желанието му да възстанови и допълнително причинените вреди от настъпилата по негова вина увреда, критичното му отношение. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства, освен степента на засегнатост на пострадалите, които са малолетни  лица, сега изграждащи своя характер и характеризиращи се с много по – висока степен на уязвимост в сравнение с други подобни случай. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са налице обстоятелства, които да ги определят като многобройни. Подсъдимия е личност с по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за собствено облагодетелствуване с противоправни начини. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е много по- ниска с оглед други подобни случай. Затова при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като те се отчитат като многобройни, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото и на пострадалото лице, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи и наложи по реда на чл.58а ал.-4, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание “лишаване от свобода за срок от 18 месеца”, което е под минимума на предвидения размер. Изпълнението на така определеното и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 месеца се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, защото са налице всички обективни предпоставки за това- деецът не е осъждан за друго умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, до момента спрямо него не е прилаган този институт, като съдът намери че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да го изтърпи. С така наложения размер на наказанието и отлагане на неговото изпълнение в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.А. за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за срок от три до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни за подсъдимият, свързани с други негови противообществени прояви и минали осъждания, осъществени като непълнолетен, за които са му налагани и наказания „лишаване от свобода”, които той е изтърпял, степента на засегнатост на пострадалите, които са малолетни  лица, сега изграждащи своя характер и характеризиращи се с много по – висока степен на уязвимост в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се и смекчаващите отговорността му обстоятелства, касаещи младата му възраст, влошената му сечейна и социална среда, като той е сирак, отгледан по социални домове, обстоятелството, че е бил трудово ангажиран като сезонен работник, изразеното от него съдействие от самото начало на наказателното производство за разкриване на обективната истина, ниската стойност на инкриминираните движими вещи, желанието му да възстанови и допълнително причинените вреди от настъпилата по негова вина увреда, критичното му отношение. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимия е личност с по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за собствено облагодетелствуване с противоправни начини. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е много по- ниска с оглед други подобни случай. Затова при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като те се отчитат като изключителни, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото и на пострадалото лице, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи и наложи по реда на чл.58а ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание “лишаване от свобода за срок от 12 месеца”, което е под минимума на предвидения размер. Изпълнението на така определеното и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 месеца се постанови да бъде изтърпяно от него по реда на чл. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС първоначално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, защото са налице всички обективни предпоставки за това- деецът е осъждан, макар и като пълнолетен, за друго умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, като съдът намери, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да го изтърпи ефективно. С така наложения размер на наказанието от “една година лишаване от свобода” в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признати за виновни, подсъдимите Й.П. и А.А. бяха осъдени да заплатят солидарно по сметка на Районен съд в полза на бюджета на съдебното система сумата от 113.30 лева, по 56.65 лева за всеки един от тях, съставляващи направени разноски в наказателното производство.

Приложените веществени доказателства-1 брой мобилен телефон апарат се разпореди от съда да бъде върнат на пострадалия владелец.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.