НОХД 4080/2016 - Мотиви - 21-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 4080/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Г.З.Г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от 06.08.2014 г. до 17.05.2016 г. в с. Чалъкови обл. Пловдив, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си Е.Г.Г., ЕГН **********, съгласно влязло в сила на 06.08.2014 г. Решение № 2838/2014 г. по гр. дело № 18173/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, по гр. дело № 4459/2015 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет и две месечни вноски, в размер на 85 лева всяка, или общо 1870 лева.

         Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия и моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер към средния предвиден – шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК.

         Подсъдимият Г.З.Г. не се явява в съдебно заседание.

Служебният защитник на подсъдимия не оспорва извършването на престъпление от страна на предаденото на съд лице, нито правната квалификация на инкриминираното деяние. Моли съда да определи и наложи на подсъдимия наказание пробация в минимален размер – от шест месеца, и при минималните задължителни пробационни мерки.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Подсъдимият Г.З.Г. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***,  б., български гражданин, с начално образование, безработен,  разведен, не осъждан, с ЕГН **********.

На 01.07.1995 г. подсъдимият Г.З.Г. и свидетелката Д.К.Д. ***, сключили граждански брак. По време на брака им се родили двете им деца – З. – родена на *** г., и Е. – роден на *** г.

Заради влошаване на отношенията между съпрузите, двамата се разделили като с Решение № 2838/2014 г. по гр. дело № 18173/2013 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 06.08.2014 г., бракът им бил прекратен. С Решението упражняването на родителските права по отношение на двете деца З. и Е. било предоставено на майката св. Д., а бащата подс. Г. бил осъден да заплаща на всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител издръжка в размер на по 85 лева месечно, считано от 12.11.2012 г.

От влизане в сила на съдебното решение подсъдимият Г.Г. не заплатил нито една месечна издръжка от по 85 лева за сина си Е. до 17.05.2016 г., когато бил привлечен под наказателна отговорност за престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Грижите за детето били поети изцяло от майката св. Д., помагали й също както нейните родители, така и родителите на бившия й съпруг. Липсата на присъдената месечна сума от по 85 лв. я затруднявало в издържането на сина й Е.Г.. Детето ходело на училище в с. Чалъкови, като не получавало парични суми или някакви подаръци от баща си.

Месечни суми за издръжка на детето Е. за този период от 22 месеца – от 06.08.2014 г. до 17.05.2016 г., са в общ размер на 1870 лв. 

         Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелката Д., справка за лице, характеристична справка, справка за съдимост.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.Д. като логични и последователни, кореспондиращи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.З.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от 06.08.2014 г. до 17.05.2016 г. в с. Чалъкови обл. Пловдивска, след като е осъден - с влязло в сила на 06.08.2014 г. Решение № 2838/2014 г. по гр. дело № 18173/2013 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, да издържа свой низходящ - сина си Е.Г.Г. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет и две месечни вноски, в размер на по 85 лева всяка, или общо в размер на 1870 лева.

От обективна страна подсъдимият Г.Г. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на детето си Е.Г.Г. – родено на *** г., в размер на 85 лева месечно. В периода от 06.08.2014 г. до 17.05.2016 г. включително подсъдимият не заплатил нито една месечна вноска, а именно дължащите се общо 22 месечни вноски по 85 лева – в общ размер от 1870 лева. Месечните вноски са повече от две – 22. Издръжката се дължи по местоживеене на детето – в конкретния случай с. Чалъкови обл. Пловдивска.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

         С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г.З.Г. като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК съдът е на становище, че за извършеното от Г. престъпление по чл.183 ал.1 от НК следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК – при отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно пробация, като счита, че именно това наказание по вид в най – пълна степен би постигнало своя поправителен, превъзпитателен и превантивен характер по отношение, както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чисто съдебно минало, трудова ангажираност, липса на доказателства за други противообществени прояви. Като отегчаващо пък наказателната отговорност обстоятелство се отчете единствено немалкият размер на дължимите за инкриминирания период издръжки.

Пробацията според съдебният състав следва да намери израз в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес,***, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Срокът на наказанието, който би бил в такава степен ефективен да постигне целта на наказанието съдът определя на една година.

Направените по делото разноски за служебен защитник съдът не би могъл да присъди към настоящия процесуален етап в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК, тъй като размерът им се определя от НБПП съобразно ЗПП.

         По изложените мотиви съдът обяви присъдата си.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.