НОХД 388/2016 - Мотиви - 31-01-2017

Мотиви по Наказателно дело 388/2016г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 359/20.12.2016г., постановена  по  НОХД № 388/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.М.В. – роден на ***г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 02.10.2015г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Ц.Ц., ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване – престъпление по чл.150 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. В. обвинение като предлага на съда да признае същия за виновен и да му наложи наказание в размер около средния, предвиден в закона за това престъпление, а именно около пет години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наред с горното прокурорът предлага от наложеното на подсъдимия наказание да бъде приспаднато времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,  както и същият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Относно веществените доказателства представителят на държавното обвинение предлага същите да бъдат върнати на подс. В., чиято собственост са, доколкото нямат отношение към повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс. В. – адв. К.Е. моли съда да признае подзащитния му за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, като е направено алтернативно искане, ако подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства, ориентирано към минимално предвидения от закона размер, от което да бъде приспаданото времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Наред с горното е направено искане за кумулиране на наложените на подс. В. с влезли в сила по отношение на него съдебни актове наказания по НОХД № 333/2013г. по описа на Районен съд Свищов, НОХД № 1309/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора, НОХД № 245/2015г. по описа на Районен съд Ловеч, НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд и НОХД № 388/2016г. по описа на ПРС, ХІ н. с., като му бъде наложено едно общо най-тежко наказание, от което да бъде приспаднато времето, през което е търпял наказанието пробация, наложено му по НОХД № 333/2013г. и по НОХД № 1309/2014г., както и времето, през което е търпял наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 245/2015г. Наред с горното е направено искане по отношение на определеното общо най-тежко наказание да не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от НК и същото да не бъде увеличено. 

Подс. В. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение, а ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Д.М.В. е роден на ***г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********.

На 21.07.2015г. подс. В. бил освободен от Затвора гр. Плевен, където изтърпявал наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 245/2015г. по описа на Районен съд Ловеч. След като излязъл от затвора подсъдимият се прибрал в родното си село И., където останал да живее до началото на м. октомври на същата година, след което се преместил в гр. Пловдив. В тази връзка подс. В. се свързал със свой познат – П.С., с когото се познавали от общия им престой в *** клиника. Това лице помогнало на подсъдимия в реализацията на намеренията му, включително и с финансови средства. Така на 01 октомври подс. В. и неговият познат пристигнали в гр. П., където наели апартамент под наем, находящ се на ул. ***. Още с пристигането си в гр. Пловдив подсъдимият публикувал обява във вестник „Марица” за набиране на „жи ес ем операторки за работа във фирма.

Едно от лицата, което се обадило във връзка с публикуваната обява във вестник „Марица” била св. Ц.Т.. Това тя сторила още на 01 октомври, след което на следващия ден сутринта отишла на посочения й адрес, на който се намирал апартаментът, ползван под наем от подс. В., където трябвало да бъде интервюирана за работа. Св. Т. била посрещната от подсъдимия, който й отворил входната врата на блока, тъй като достъпът до адреса бил контролиран с чип, който се използвал за отключване на вратата от външната й страна. След това двамата влезли в апартамента, входната врата на който от вътрешната страна можела да се отваря и без да е необходимо използването на ключ. Апартаментът се състоял от няколко стаи, като след влизането първата стая вляво била трапезарията, която била разделена от кухнята с преходна врата. След това отново вляво се намирала още една стая, а направо бил холът, от който се влизало в спалнята. Отдясно на коридора били разположени банята и тоалетната. Подс. В. и св. Т. влезли в хола, където той я запознал с естеството на работата, с която щяла да се занимава и във връзка с която набирал „джи ес ем операторки”, като й обяснил, че е лечител и й предоставил черна папка, съдържаща статии за него. На св. Т. подс. В. обяснил, че работата й ще се състои в това да рекламира неговата дейност чрез публикуване на обяви, както и в това да осъществява контакт с хората, които се обаждат по телефона, за да търсят услугите му. Тази работа св. Т. щяла да върши в наетия от подс. В. апартамент, работното време щяло да бъде от сутринта до 17.00ч. - 18.00ч., като уговорили й трудово възнаграждение в размер на по 300 лв. на седмица. Св. Т. решила да приеме работата, за която кандидатствала, поради което й останала в апартамента и започнала да работи, като работното й място било в трапезарията на апартамента, където тя ползвала лаптоп, даден й от подсъдимия. По това време в жилището се намирал и П.С., който живеел заедно с подсъдимия, но с него св. Т. нямала почти никакъв контакт. Освен работата, за която се били уговорили, подс. В. поискал от св. Т. да публикува обяви за съквартирантки, както и за работа като джи ес ем операторки. И в двете обяви било посочено, че се търсят жени, като джи ес ем операторките имало изискване да са с добра комуникация. След като желаещите за съквартирантки или за работа се обаждали, с тях разговаряли или св. Т., или подсъдимият, който се интересувал за семейството им, дали са обвързани и с какво се занимава съпругът им. Известно време след идването на св. Т. в наетия от подс. В. апартамент, той й казал, че ще й приложи метод на лечение, тъй като била много напрегната и за да се успокои. В изпълнение на това й хванал ушите и започнал да ги дърпа нагоре, надолу и настрани. Тъй като св. Т. изпитвала силна болка, поискала от подсъдимия да спре, при което той й обяснил, че оставало още малко, след което хванал врата й с двете си ръце и го изпукал отляво надясно, след което направил жест с ръка сякаш изхвърля нещо.

Около 14.00ч. – 15.00ч. на същия ден на обявата за работа се отзовала и св. С.Н., като посетила наетия от подс. В. апартамент, където била посрещната от св. Т.. Подсъдимият казал на св. Н., че помага на хората, като ги лекува, обяснил й в какво се състои работата, която същата щяла да върши, като й казал, че ще публикува обяви за търсене на съквартирантки и на джи ес ем операторки. Двамата се разбрали, че работното място щяло да бъде в апартамента, ползван под наем от подс. В., като в началото св. Н. щяла да работи нощна смяна. Уговорили и трудово възнаграждение в размер на по 250 – 300 лв. на седмица. Св. Н. приела работата, като дори публикувала няколко обяви, но тъй като имала ангажимент се наложило малко след пристигането й да си тръгне, като се разбрали с подс. В., че ще се върне отново към 18.00ч. и ще работи през нощта. Подсъдимият отворил на св. Н. входната врата на апартамента и тя си тръгнала, като малко по-късно същия ден отново се върнала и започнала отново да публикува обяви. Двете свидетелки изпълнявали трудовите си задължения в трапезарията на апартамента, докато в един момент подсъдимият поискал от св. Н. да отиде в съседната стая, за да не си говорят и разсейват със св. Т., а да се съсредоточат върху работата си, свързана с публикуването на обяви. Подс. В. от своя страна наблюдавал работата на двете свидетелки, като искал да знае дали имало хора, които се интересували от обявите и такива, които искали да се свържат с него. В проведен между него и св. Н. разговор подсъдимият я попитал дали си има приятел и след като същата отговорила положително, той й казал, че приятелят й изневерява, че не държи на нея и че не е подходящият за нея човек, на което свидетелката не повярвала. Тя освен това разбрала, че подс. В. помагал на хората, като ги лекувал, но не и как точно става това.

В съседната на трапезарията стая св. Н. останала само около 10 мин., след което отново се преместила в трапезарията при св. Т., където й било по-удобно. Там св. Н. продължила да публикува обяви, но отново само такива за съквартирантки и за джи ес ем операторки. С публикуването на обяви за дейността, която щял да извършва подсъдимият и с рекламирането й, се занимавала само св. Т.. С хората, които се обаждали във връзка с някоя от обявите, продължили да разговарят само св. Т. и най-вече подс. В..

След 19.00ч. същата вечер в апартамента пристигнала св. Ц., също за да кандидатства за работата, за която била прочела обява. Тя била посрещната от св. Т., която й отворила входната врата на блока, а след това и тази на апартамента и я въвела в хола, където били провеждани разговорите между подс. В. и всяко едно от момичетата, отзовали се на обявата за работа. Подсъдимият предоставил на св. Ц. черната папка с изрязани страници от вестници, в които пишело, че лекува хора. Подсъдимият казал на св. Ц., че именно това, което пишело в статиите е истината за него, както и че срещу него имало много оплаквания от различни момичета, без да конкретизира за какви точно оплаквания става въпрос, но те не били основателни. След това св. Ц. се преместила в трапезарията на апартамента, където се намирали другите две момичета, като дори поискала от св. Т. да й обясни някои от нещата, които била прочела в материалите, предоставени й от подс. В., тъй като не могла да ги разбере. Работата на св. Ц. щяла да се състои в това да разговаря с хората, които искали да се ползват от услугите на подс. В. и да им запазва часове за провеждане на лечение. Преди това обаче подсъдимият поискал от нея да направи снимки на апартамента и да ги качи в Интернет, придружени от обява за търсене на съквартирантки. С хората, които се обаждали във връзка с публикуваните от трите свидетелки обяви, продължили да разговарят само подс. В. и св. Т..

Около 21.00ч. от апартамента си тръгнала св. Т., тъй като имала ангажимент, като св. Н. и св. Ц. останали и продължили да публикуват обяви. Известно време след като св. Т. си тръгнала, докато другите две момичета били в трапезарията, подс. В. влязъл при тях, застанал зад гърба на св. Н., която през това време работела с лаптопа, и започнал да й дърпа ушите нагоре, настрани и надолу. Освен, че й дърпал ушите подс. В. извършвал жестове с ръце все едно изхвърля нещо. Тъй като св. Н. изпитала болка казала на подсъдимия да спре, след което той започнал да дърпа ушите на св. Ц., като й казал, че това е с цел освобождаване на отрицателната енергия. Въпреки че св. Ц. му казвала, че я боли, поради което и поискала от него да спре, той не спирал да й дърпа ушите в продължение на няколко минути.

Подс. В. няколко пъти оставал насаме със св. Ц. в хола на апартамента. Освен че именно там тя била поканена, за да разговарят във връзка с работата, за която кандидатствала, впоследствие подсъдимият на няколко пъти поискал да говори с нея насаме. Така при един от тези случаи той поискал да разбере с какво се занимават нейните родители, като освен това й задавал и лични въпроси, свързани с нейните интимни преживявания. Освен това подсъдимият казал на пострадалата, че ще трябва да я провери за това дали не носи наркотици в себе си, като я накарал да си събуе ботушите.  През това време на св. Н. се наложило да отиде до тоалетната и след като тя излязла от трапезарията подс. В. затворил вратата на хола. Известно време след като св. Н. отново се върнала в трапезарията и продължила да работи, подс. В. и св. Ц. излезли от хола и тогава там отишла св. Н., за да си почине, където останала около десет минути, тъй като подсъдимият и св. Ц. отново се върнали в хола. Докато била в хола св. Н. видяла, че там са ботушите на св. Ц., което й направило впечатление, тъй като нито тя, нито останалите лица се събували.    

След като влезли в хола св. Ц. седнала на фотьойла, а подс. В. на дивана, в близост до фотьойла. В един момент подсъдимият накарал пострадалата да застане права с лице към него, като той седнал на фотьойла. Тогава подс. В. започнал да пипа двата предни джоба на дънките на св. Ц., както й да си движи ръцете от мястото, на което те се намирали, до коленете й. Пострадалата не очаквала такова поведение от страна на подс. В. предвид това, че се намирала там във връзка с обява за работа. За нея това отношение от страна на подсъдимия не било нормално, поради което тя му казала, че не иска да работи тази работа. Подс. В. обаче й казал, че докато не приключи проверката за наркотици, няма да я пусне. Св. Ц. започнала да плаче, но това не възпряло подсъдимия, който дори я заплашил, че ако не издържи проверката, ще й се случи нещо по-лошо. В един момент, докато пострадалата стояла права срещу подсъдимия, той с двете си ръце дръпнал дънките й надолу, хващайки ги за джобовете, при което те се свлекли до коленете. Св. Ц. се опитала да попречи на подсъдимия да продължи с действията си, като леко го бутнала с ръце в областта на раменете. Подс. В. обаче й казал, че проверката трябвало да приключи, както и че да плаче това няма да й помогне. Не само това, но подсъдимият хванал пострадалата за лявата ръка и започнал да я стиска. След това подс. В. се изправил и с двете си ръце хванал бельото й отстрани и го свалил, като то паднало до там, докъдето се били свлекли дънките й - до коленете. Тогава подсъдимият започнал да гали с ръце св. Ц. от вътрешната част на бедрата до мястото, където била без дрехи – над коляното, след това по задните й части и по задната част на бедрата. Галел я и по влагалището. През цялото това време пострадалата плачела и казвала на подс. В., че иска да спре, но той й казвал, че едва след като приключи с проверката, тя щяла да може да си тръгне. След като спрял да я гали по половите органи, подсъдимият казал на св. Ц. да си вдигне бельото и дънките, което тя направила. Тогава подс. В. й бръкнал под сутиена и стиснал много силно и двете й гърди едновременно, при което й причинил много силна болка. Подсъдимият така стискал пострадалата, че тя не можела дори да помръдне от мястото си. Св. Ц. продължавала да плаче и да казва на подсъдимия, че иска да си тръгне, което обаче не го възпирало. Подсъдимият накарал св. Ц. да застане с гръб към него, доближил тялото си към нейното и започнал да се търка в нея, при което тя усетила, че той бил възбуден и имал ерекция. Пострадалата плачела и искала да се махне от стаята, но подс. В. я хванал за дясното ухо и започнал да я целува по врата от дясната страна, като едновременно с това й дърпал много силно ухото. Св. Ц. продължавала да плаче, като повтаряла на подсъдимия, че иска да се махне от там. Св. Ц. казала на подс. В., че иска да отиде до тоалетната и когато отишла там се опитала да се свърже със свой приятел, като му пише, но тъй като той в този момент не виждал написаното от нея, тя разбрала, че трябва сама да се справи със ситуацията.

През цялото това време св. Ц. си мислила, че св. Н. не може да й помогне, тъй като работела за подс. В. и е наясно какво той върши. Освен това пострадалата била останала с впечатлението, че входната врата на апартамента е заключена, поради което и да тръгне да бяга няма да може да излезе, а само ще влоши още повече положението, в което се намирала.  

Междувременно, докато св. Ц. и подс. В. били в хола, св. Н., която по това време се намирала в трапезарията и работела, чула че св. Ц. извикала на висок глас „Т.”. Тогава св. Н. отишла към хола, но подс. В. отворил вратата и излязъл, като казал й, че няма нищо. Преди подс. В. да затвори вратата на хола св. Н. видяла, че пострадалата е седнала на фотьойла.

Когато св. Ц. влязла в трапезарията, св. Н., която по това време била там, забелязала, че пострадалата е много напрегната и притеснена, изглеждала така все едно някой я гони. Св. Ц. си взела дамската чанта, която била в трапезарията и казала, че ще си тръгва. Св. Н. попитала пострадалата защо е решила да си тръгва, тъй като преди това тя се била съгласила да остане с нея. След това св. Н. излязла от трапезарията и тогава подс. В. накарал св. Ц. да седне пред лаптопа и да потърси текст от НК на Република България, след което я накарал да го прочете на глас. Св. Ц. започнала да чете съдържанието на текста, което се отнасяло за наркотични вещества. Когато пострадалата обърквала нещо или започвала да чете по-бавно, подсъдимият я дърпал за ухото. Тъй като през това време тя плачела, той се дразнел, поради което й стискал ухото още по-силно, като по този начин й причинявал болка. В един момент св. Ц. казала на подс. В., че отвън я чака нейн приятел, което не отговаряло на истината, но мислила, че по този начин той ще се притесни и ще я пусне да си тръгне. Дори св. Ц. казала на подсъдимия, че ще продължи да работи за него само, за да може да се махне от там. Подс. В. казал на пострадалата, че ще я изпрати, тъй като имало много измамници и всякакви лоши хора, а той искал да е сигурен, че тя ще се прибере. Подсъдимият изпратил св. Ц. чак до улицата, след което тя се качила на такси и се прибрала. След като подс. В. се върнал в апартамента казал на св. Н. да не вярва на св. Ц., тъй като тя можела да й каже, че е изнасилена, без обаче да й обяснява какво има предвид.

Междувременно приятелят на св. Т., който я чакал, когато тя си тръгнала от апартамента на подс. В., решил да провери какво пише в Интернет за него и тогава прочел за момиче, което било бито и изнасилено от подсъдимия. Тогава св. Т. се свързала чрез Фейсбук със св. Н., от която разбрала, че св. Ц. вече си е тръгнала. След това св. Т. и св. Н. се чули и по телефона. След като св. Н. разбрала от св. Т. за нещата, които последната била прочела в Интернет за подсъдимия, се притеснила и се обадила на сестра си, която помолила да дойде и да я вземе. На подс. В. казала, че й се налага да си тръгне, тъй като сестра й трябвало да постъпи в спешно отделение. Подсъдимият попитал св. Н. дали ще се върне, като тя му отговорила положително и му казала, че това ще стане най-много до половин час. След като св. Н. си тръгнала подс. В. започнал да й звъни по телефона, като при едно от позвъняванията, приятелят на сестрата на свидетелката вдигнал телефона и попитал подсъдимия защо ушите на св. Н. са сини. Подсъдимият му отговорил, че това била нетрадиционна медицина.

Св. Ц. след като се прибрала също решила да провери в Интернет каква информация има за подсъдимия и разбрала за извършените от него престъпления и се притеснила още повече. Тогава решила да се обади на подс. В., за да го попита за телефонните номера на другите момичета, които заедно с нея били през деня в апартамента, за да им се обади и да ги предупреди. Подсъдимият отказал да направи това, при което св. Ц. прекъснала разговора с него. След това подс. В. от своя страна няколко пъти позвънил на пострадалата, за да й каже, че много я е харесал и иска да продължи да работи с нея, но тя категорично му отказала.

След подаден сигнал на тел.112 на адреса на ул. **** в гр. Пловдив били изпратени полицейски служители, сред които и св. П.М., който работел като *** в Четвърто РУ „Полиция” при ОДМВР Пловдив. При отиването си пред апартамента полицаите заварили там св. Т. и св. Н., придружавани от техни приятели. След проведен разговор с момичетата полицейските служители се качили в апартамента и там установили лицата подс. В. и П.С., които били поканени в Четвърто РУ „Полиция” при ОДМВР Пловдив, където им били снети обяснения.

Св. П.М., който работел като *** в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив бил изпратен в Четвърто РУ „Полиция” при ОДМВР Пловдив, където взел проба за алкохол от подс. В., който доброволно се съгласил да даде такава. На подсъдимия била извършена проверка с техническо средство, като същото отчело 0,18 промила алкохол в издишания въздух.   

Още същата вечер в Четвърто РУ „Полиция” при ОДМВР Пловдив обяснения дали и с Т. и св. Н.. На следващия ден били снети обяснения във връзка със случилото се и от св. Ц..

В хода на производството поради възникнал неотложен случай било извършено претърсване и изземване в апартамента, ползван под наем от подс. В.,***, което процесуално-следстевно действие било обективирано в Протокол за претърсване и изземване от 03.10.2015г., одобрен с Разпореждане № 14787/03.10.2015г. по ЧНД № 6368/2015г. по описа на ПРС.

Известно време след това на св. Т. се обадили журналисти от телевизионното предаване „Господари на ефира”, които разбрали за случилото се от публикация в „Трафик нюз” и поискали да я интервюират. В началото св. Т. отказала да говори за това, което е преживяла, впоследствие се съгласила, след което дала интервю, част от което било излъчено в посоченото по-горе предаване по телевизията.       

В резултат на преживяното св. Н. започна да посещава психиатър, тъй като била много притеснена и стресирана от случилото се, като й било назначено лечение, изразяващо се в пиене на хапчета и посещения при психиатър.

Св. Ц. също преживяла тежко случилото се, от което се почувствала много унизена, като не искала да говори за това, за да не го изживява отново. Дори известно време след случилото се страхувала да излезе от вкъщи и не искала да се среща с други хора, а да остане сама със себе си. След време св. Ц. разказала за случилото се на своите родители, които много се притеснили, като споделили, че са гледали интервюто със св. Т., излъчено в предаването „Господари на ефира”, но не са предполагали, че и дъщеря им е замесена в това нещо.  

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1010/2015г. на св. Ц. при прегледа на същата са установени: травматичен оток и кръвонасядане в областта на двете ушни миди. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така, както се съобщава в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 450/2015г. се установява, че на св. Ц. са били причинени травматичен оток и кръвонасядане в областта на двете ушни миди. По останалите части на тялото други видими травматични увреждания не са установени. Посочено е, че от съдебномедицинската практика е известно, че при причинен натиск /притискане/, в конкретния случай в областта на лявата ръка и гърдите, е напълно възможно да не останат от това видими травматични увреждания. Такава възможност е налице, ако упражнената сила на натиска е била с по-малка интензивност и за по-кратък период от време. Това дава основание да се приеме, че към момента на инцидента е възможно да са извършени такива действия без да останат морфологични белези от това.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на св. Ц. същата не се води на психиатричен учет в ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Св. Ц. може да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни показания за тя и може да участва в наказателния процес.

От заключението на изготвената по отношение на подс. В. комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив. Няма данни да се води на диспансерно наблюдение в друго психиатрично заведение. Не страда от психично заболяване, което качествено да нарушава психичните му функции. Подс. В. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си по време на инкриминирания период. Подсъдимият може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва в наказателния процес. Може да се защитава сам в наказателния процес.

По делото са изготвени и съдебномедицински експертизи на живо лице № 1008/2015г. и № 1009/2015г. на св. Т. и на св. Н., от заключенията на които се установява, че са им били причинени травматичен оток и кръвонасядане в областта на двете ушни миди. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така, както се съобщава в предварителните сведения. Било им е причинено болка и страдание.                                        

Изготвена е и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на П.С.С., от която се установява, че същият е получавал амбулаторна и хоспитална психиатрична помощ в психиатрични заведения по местоживеене. Бил е включван в програми за диспансерно наблюдение, понастоящем не се води на диспансерно наблюдение в психиатрично заведение. Страда от психично заболяване ***, емвоционално-волева промяна. С. е в състояние, което представлява продължително разстройство на съзнанието и не може да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение за делото.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. В., частично от показанията на св. С.Н.Н. /депозирани в съдебно заседание, като относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК и на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК съдът кредитира показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство/, частично от показанията на св. Ц.Й.Т. /депозирани в съдебно заседание, като относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство, респ. пред орган на досъдебното производство/, частично от показанията на св. Д.Ц.Ц. /депозирани в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, както и изцяло от показанията на св. П.Д.М. и св. П.Г.М. /депозирани в съдебно заседание, както и от показанията, дадени пред орган на досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото/.  

Спрямо част от показанията на св. Н. беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство в разпита й на 03.10.2015г. /том І, л.70-л.71/. В разпита й в хода на съдебното следствие св. Н. твърди, че престоят на св. Ц. и подс. В. в хола първия път е бил по-кратък, за около 10 – 15 мин., а втория път по-продължителен, за около половин час, докато в разпита й пред съдия в досъдебното производство твърди обратното, че при второто им отиване в хола са останали за по-малко време от времето, което са били там първия път. Съдът кредитира именно тези показания на св. Н., тъй като именно те бяха потвърдени от нея, като тя обясни възникналото противоречия с липсата на конкретни спомени предвид изминалия продължителен период от време, с това, че иска да забрави за случилото се, както и с това, че е била много стресирана, което дори наложило да посещава психиатър, поради което и не може да се очаква от нея да помни в детайли това, което се е случило. По изложените съображения съдът кредитира и показанията, дадени от св. Н. пред съдия в досъдебното производство, от които се установява, че е ходила до тоалетна, когато св. Ц. и подс. В. са били в хола първия път, за разлика от заявеното от нея в разпита й в съдебно заседание, че това се е случило втория път. В случая става въпрос за последните две посещения на св. Ц. и подс. В. в хола, след като св. Т. си е тръгнала от апартамента, доколкото такива посещения е имало и преди това, но те са били свързани с разговори относно работата, за която тя е кандидатствала, респективно за това, което трябвало да бъде свършено от нея през този ден.

 Относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК съдът отново кредитира показанията на св. Н., дадени пред съдия в досъдебното производство относно датата, на която се е случило това, за което свидетелства, а именно 02.10.2015г. Тези показания на св. Н. освен, че се подкрепят от останалите доказателства по делото, но и бяха потвърдени от нея, като тя отново обясни липсата на спомени с изминалото време и желанието й да забрави случилото се.      

Съдът не кредитира показанията на св. Н. относно това, че св. Ц. си е взела чантата от трапезарията и си е тръгнала, доколкото тя не е последователна, тъй като твърди и, че пострадалата не си е тръгнала веднага от апартамента. Ето защо съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Ц. за това, че е останала в трапезарията, където е била накарана от подсъдимия да чете текстове от НК.

Процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК беше приложена и по отношение на показанията на св. Т. относно обстоятелството дали подс. В. е извършвал и други действия по отношение на нея, доколкото в съдебното следствие тя заявява, че само й е дърпал ушите, прилагайки й метода си за лечение. Съдът кредитира показанията на св. Т., дадени пред съдия в досъдебното производство в разпита й на 03.10.2015г. /том І, л.66-л.68/, от които се установява, че освен дърпането на ушите, подс. В. е хващал и врата й с двете си ръце, изпуквайки го отляво надясно, след което правел жест с ръка сякаш изхвърля нещо. Св. Т. потвърди тези показания, като и тя обясни възникналото противоречие с това, че е минало много време оттогава и е забравила някои от вещата, които са се случили.   

На следващо място спрямо част от показанията на св. Т. беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 08.10.2015г. /том І, л.86-л.87/ относно отношението, което подс. В. е имал към св. Ц.. Съдът кредитира показанията на св. Т., дадени в досъдебното производство, съгласно които, докато тя е била в апартамента е забелязала, че подсъдимият има по-особено отношение към св. Ц., изразяващо се в това, че й говорел с по-респектиращ тон, както и че няколко пъти насочвал вниманието й към съдържащите се в папката статии за него и неговите умения, за разлика от заявеното в съдебно заседание, че отношението на подс. В. към св. Ц. не е било по-различно от отношението му към нея и св. Н. и не е било специално такова. Именно дадените от св. Т. показания бяха потвърдени от нея след прочитането им.

Относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК съдът отново кредитира показанията, които св. Т. е дала в досъдебното производство в разпита й на 03.10.2015г. /том І, л.75-л.76/ относно датите, на които се е случило това, за което свидетелства, а именно 01.10.2015г., съответно 02.10.2015г., както и относно часа, в който си е тръгнала от апартамента. Съгласно прочетените показания това е станало около 21.00ч. Тези показания св. Т. потвърди, като обясни, че тогава впечатленията й са били по-пресни, което е нормално предвид това, че разпитът е бил проведен в един по-близък до случилото се момент.

По реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени и показанията, дадени от св. Ц. в разпита й пред орган на досъдебното производство на 05.10.2015г. /том І, л.79-л.81/ поради неспомняне на всички обстоятелства, за които същата беше призована като свидетел. Следва да се отбележи, че в тази ситуация е напълно нормално пострадалата да не си спомня някои от нещата, които са се случили, още повече поредността на това, което се е случило и детайлите, свързани с него, като се предвид причиненото й от подс. В., състоянието, в което тя се е намирала – притеснена и изплашена от това, което й се случва на място, на което е отишла, за да търси работа, осъзнавайки, че е сама, както и безпомощното си състояние, търсейки изход от ситуацията. Следва да се има предвид и стремежът на св. Ц. да забрави за случилото се и да го преживее. Именно по този начин и тя самата обяснява липсата на спомени относно всички обстоятелства, свързани със случилото се след прочитане на показанията й, дадени в досъдебното производство, които тя заявява, че поддържа. Освен това в случая става въпрос не за момента ситуация, а за една поредица от неща, които са се случили в продължение на няколко часа. От случилото се е изминал един продължителен период от време, поради което не само е възможно, но и е напълно нормално част от спомените да са избледнели. Въпреки това обаче св. Ц. си спомня извършените спрямо нея блудствени действия, с изключение на това, че подс. В. е пипал джобовете й и си е движил ръцете от мястото, на което те са се намирали до коленете й, както и че освен по влагалището, я е галел и по бедрата, и по задните й части. Това, което пострадалата не си спомня е и поредността на тези действия, като обаче и тук не са налице съществени разминавания с показанията й, дадени в досъдебното производство, като единствената разлика е, че в разпита й в съдебно заседание, заявявайки, че не си спомня, посочва, че първо подс. В. й е бръкнал под сутиена, хващайки и стискайки я за гърдите. Пострадалата си спомня и за употребената по отношение на нея от подс. В. сила, както и за това, че е била заплашвана от него, като обаче няма ясни спомени относно конкретното съдържание на отправените й заплахи. Спомня си, че се е опитвала да се съпротивлявала, че през цялото време е плачела и е казвала на подсъдимия да спре, че не иска работата, както и че иска да си тръгне, но той й казвал, че докато не приключи проверката за наркотици, няма да я пусне.

Съдът намира, че не следва да бъдат кредитира показанията на св. Ц. относно това, че подс. В. я е накарал да си събуе ботушите при второто й отиване в хола, имайки предвид последното й посещение там. Действително и в разпита й в съдебно заседание пострадалата първоначално посочва, че именно тогава е била накарана от подс. В. да си събуе ботушите, но впоследствие заявява, че единият път, докато е била в хола, подсъдимият е поискал от нея да си събуе ботушите, за да провери дали в тях има наркотици, без да е сигурна кога точно това се е случило. От показанията на св. Н. следва да се направи извод, че това е станало при предходното посещение на пострадалата и на подсъдимия в хола, тъй като след като те двамата излезли от там и тя – св. Н. отишла, за да си почине, видяла ботушите на св. Ц.. Съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Н., тъй като тя е била в хола, за да си почине, преди там за последен път да отидат св. Ц. и подс. В.. Освен това не се установява св. Ц. да е споделяла на св. Н., че си е събувала ботушите. Ето защо тя няма как да знае това, освен ако не е видяла ботушите на св. Ц. в хола, което обстоятелство действително би й направило впечатление при положение, че, както заявява св. Н. нито тя, нито някой от останалите лица в апартамента си е събувал обувките. Ето защо съдът намира, че св. Ц. е била накарана от подс. В. да си събуе ботушите, за да ги провери за наркотици, при предходното им посещение в хола. Както беше посочено по-горе не може да се очаква от пострадалата да си спомня в детайли всичко, което се е случило, включително и поредността на нещата. Още повече, че от показанията на св. Ц. се установява, че проверка за наркотици й е била извършвана и при предходното й отиване в хола заедно с подсъдимия, поради което и е нормално тя да не спомня когато точно той я е накарал да си събуе ботушите.

На следващо място не следва бъдат кредитирани и показанията на св. Ц. относно това, че във всички случаи, в които е била заедно с подсъдимия в хола, е носела чантата си със себе си. Тези показания на пострадала отново се опровергават от св. Н., която твърди, че през цялото време чантата на св. Ц. е била в трапезарията. Именно за да си вземе чантата от там и да си тръгне св. Ц. е влязла в трапезарията. Освен това е нелогично през цялото време пострадала да си носи чантата, така, както тя самата твърди при положение, че е била в апартамента продължително време и освен това е била ангажирана с това да прави снимки, да публикува обяви в Интернет и с други, възложени и от подсъдимия задачи.   

Съдът не кредитира обясненията на подс. В. в частта им, в който той отрича да е извършвал каквито и да било блудствени действия по отношение на св. Ц., като твърди, че единственото нещо, което й е направил е сеанс чрез допир и дърпане на ушите нагоре, надолу и после настрани с прегъване на двата края на ухото, който сеанс продължил около минута – две, тъй като свидетелката се разстроила от болката, която изпитала. Обясненията на подс. В. се опровергават от показанията на пострадалата, от които се установяват извършените по отношение на нея блудствени действия, като първо подсъдимият започнал да пипа двата предни джоба на дънките на св. Ц. и да си движи ръцете от мястото, на което те се намирали до коленете й. След като подс. В. дръпнал дънките на пострадалата и те се свлекли до коленете и свалил и бельото й, започнал да я гали с ръце от вътрешната част на бедрата, по задните й части и задната част на бедрата, както и по влагалището. Не само това, но подсъдимият бръкнал под сутиена на св. Ц. и силно я стискал за гърдите, след което я накарал да застане с гръб към него и започнал да търка тялото си в нейното, при което тя усетила, че той бил възбуден и имал ерекция. Накрая подс. В. хванал пострадалата за дясното ухо и го дърпал силно, като едновременно с това я целувал по врата от дясната страна. От показанията на св. Ц. се установява и употребените от подсъдимия по отношение на нея сила и заплашване. Още след като подс. В. започнал да пипа джобовете на пострадалата и да си движи ръцете от мястото, на което те се намирали до коленете й, тя му казала, че не иска да работи тази работа и започнала да плаче. Това обаче не само, че не го възпряло, но той я заплашил, че ако не издържи проверката, ще й се случи нещо по-лошо, като й казал, че докато не приключи проверката за наркотици, няма да я пусне. Когато подс. В. свалил дънките на св. Ц. и тя се опитала да му попречи да продължи с действията си, като леко го бутнала с ръце в областта на раменете, той я хванал за лявата ръка и започнал да я стиска, след което свалил и бельото й, и започнал да я гали по тялото, включително и по половите органи. Когато подс. В. бръкнал под сутиена на св. Ц. я стискал толкова силно, че тя не можела дори да помръдне от мястото си. От показанията на пострадалата се установява и това, че тя през цялото време е плачела, казвайки на подсъдимия да спре, че не иска работата, както и че иска да си тръгне, но това не го възпирало и той продължавал, като й казвал, че докато не приключи проверката за наркотици, няма да я пусне.

Действително св. Ц. като пострадало от инкриминираното деяние лице е заинтересована от изхода на делото. Именно обаче в подкрепа на нейните показания са тези на св. Н., от които се установява, че докато тя е била в трапезарията на апартамента, е чула св. Ц. да вика на висок глас името й „Т.”. Тогава св. Н. отишла към хола, но подс. В. отворил вратата, излязъл и й казал, че няма нищо. От това следва да бъде направен извод, че пострадалата е имала нужда от помощ, поради което е викала св. Н., доколкото няма друго логично обяснение на това или поне такова не се установява. В подкрепа на този извод е и поведението на подсъдимия, който излязъл от хола, явно за да разбере дали св. Н. е чула и дали се е отзовала на повика на пострадалата, и виждайки я й казал, че няма нищо, след което отново влязъл в хола и затворил вратата. Освен това след като св. Н., която се е намирала в трапезарията, е чула св. Ц., която по това време е била в хола, да вика името й, явно пострадалата е викала доста силно при положение, че двете стаи са били разделени с коридор помежду си, като освен това вратата на хола е била затворена. Това може да означава само едно – че това е било вик за помощ.

На следващо място от показанията на св. Н. се установява, че когато пострадалата влязла в трапезарията била много напрегната и притеснена, изглеждала така все едно някой я гони и казала, че ще си тръгва. Това учудило св. Н., като тя дори попитала св. Ц. защо е решила да си тръгва, тъй като преди това тя се била съгласила да остане с нея. Състоянието, в което се е намирала пострадалата е още едно доказателство в подкрепа на показанията на св. Ц. за това, което се е случило, докато тя и подсъдимият са били в хола. Ако подс. В. само й е дърпал ушите, то тя не би била толкова напрегната, притеснена и изплашена. Още повече, че също от показанията на св. Н. се установява, че и в нейно присъствие подсъдимият е дърпал ушите на св. Ц.. Тогава обаче пострадалата не само, че не си е тръгнала, но дори се е съгласила да остане до по-късно заедно със св. Н..

Пак от показанията на св. Н. се установява, че след като подс. В. изпратил пострадалата и се върнал в апартамента, й казал да не вярва на св. Ц., тъй като тя можела да каже, че е изнасилена, като не обяснил какво има предвид, т. е. предприел е защитни действия и мерки, от което пък следва да бъде направен извод, че се е притеснявал от това да не последва оплакване срещу него. В тази връзка следва да се отбележи и това, че преди св. Ц. от апартамента си е тръгнала и св. Т., но не се установява подсъдимият да е казвал нито на св. Н., нито на св. Ц., че срещу него може да има оплакване.

За да кредитира показанията на св. Ц. съдът взема предвид и това, че не се установява каквато й да било причина, поради която тя да твърди, че подс. В. е блудствал с нея, ако това действително не се е случило. Въпреки предоставената и за това възможност пострадалата не е предявила граждански иск срещу подсъдимия, поради което не може да се твърди, че същата има за цел извличането на финансова облага от него. Освен това в случая става въпрос за престъпление, при което жената, по отношение на която са били извършени блудствени действия, освен жертва търпи унижението и срама от това, което се е случило, което в случая е станало достояние и на медиите, а чрез тях и на неограничен кръг от лица. Известно време след преживяното пострадалата разказала за случилото се и на своите родители. Ако това, което тя твърди не се беше случило, едва ли св. Ц. щеше да споделя за него на своите родители, които както тя посочва много са се притеснили след като разбрали за това, което й било причинено от подсъдимия, което е и нормалната реакция от тяхна страна. 

Предвид изложеното съдът приема обясненията на подс. В. в посочената им по-горе част за негова защитна позиция, поради което и намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.

Фактическата обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински и комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: том І от досъдебно производство № 488/2015г. по описа на Четвърто РУ на МВР Пловдив - Разпореждане № 14787/03.10.2015г. по ЧНД № 6368/2015г. по описа на ПРС /л.23/, Протокол за претърсване и изземване от 03.10.2015г. /л.24-л.26/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 03.10.2015г. /л.28-л.45/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2015г. /л.93-л.94/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2015г. /л.95/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2015г. /л.96/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2015г. /л.97/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2015г. /л.98/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 05.10.2015г. /л.100-л.105/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 05.10.2015г. /л.106-л.108/, Протокол за доброволно предаване от 05.10.2015г. /л.175/, Договор за наем от 01.10.2015г. /л.178-л.179/, характеристична справка /л.189/, справка за съдимост /л.202-л.236/; НОХД № 388/2016г. по описа на ПРС, ХІ н. с. –  справка за съдимост /л.10-л.19/, справка от Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр. Плевен, Звено Кнежа рег. № 3305/12.12.2016г. /л.202/, справка от ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието рег. № И-16208/14.12.2016г. и рег. № 16279/15.12.2016г. /л.203, л.204/.

В подкрепа на фактическата обстановка са и веществените доказателства по делото, иззетите при извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване в ползвания под наем апартамент от подс. В. - 1 бр. тетрадка формат А4 с надпис на латиница „AVRIL LAVIGNE”; 1 бр. мобилен телефон „NOKIA” с ИМЕЙ № 359043043240487 и сим карта на Теленор; 1 бр. лаптоп марка „TOSHIBA” със сер. № 48145390Q, 1 бр. черна мишка марка „NEO”, 1 бр. зарядно за лаптоп; 2 бр. тетрадки малък формат с надпис на лицевата част едната „TRAVEL”, а другата „SAVE THE PLANET”; 2 броя мобилни телефони и двата марка „NOKIA”, единият сив с  ИМЕЙ № 355 909 05 16 35426 и сим карта за Мтел, другият черен на цвят с ИМЕЙ № 358 293 04 506 7807, със сим карта на Теленор; 1 бр. тетрадка малък формат с надпис на латиница „Adventure”; 2 броя мобилни телефони и двата марка „NOKIA”, единият сив с ИМЕЙ № 357259 05 0734665 и сим карта за Мтел, другият черен на цвят с ИМЕЙ № 359043042580040 със сим карта на Виваком; 1 бр. черна папка със син кант с надпис „MAS”, съдържаща документи и 1 бр. тетрадка малък формат с надпис  „SAVE”.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150 ал.1 от НК за това, че на 02.10.2015г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Ц.Ц., ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване.

От обективна страна с действията си подс. В. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като на инкриминираните дата и място е извършил действия, които по естеството си могат да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление. Изпълнителното деяние при блудството се изразява във физически контакт между дееца и пострадалия, при който се въздейства върху различни ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и др. подобни, като деянието, с което се осъществява блудството може да включва многобройна поредица от действия, но всички те следва да бъдат обединени и подчинени на конкретното решение за постигане на съставомерната цел, а именно възбуждане или удовлетворяване на полово желание. Именно поредица от блудствени действия е била извършена от подс. В. по отношение на пострадалата. С действията си подсъдимият е въздействал върху различни ерогенни зони – опипвал е  мястото, на което са се намирали двата предни джоба на дънките на пострадалата, движил си е ръцете от това място до коленете й, галел я по вътрешната част на бедрата, задните части, задната част на бедрата и влагалището, стискал й гърдите, търкал тялото си в нейното. Освен това, докато подс. В. търкал тялото си в това на пострадалата, извършвал и друго блудствено действие, целувайки я по врата. Всички тези действия по естеството си могат както да възбудят, така и да удовлетворят полово желание. Нещо повече в резултат на извършените блудствени действия подсъдимият бил възбуден и имал ерекция, т. е. не само е извършил действия, насочени към постигането на необходимата за съставомерността на деянието цел.

Блудствените действия подсъдимият е извършил против волята на пострадалата чрез употреба на сила и заплашване. Така още след като подс. В. започнал да опипва св. Ц. по предните джобове на дънките й, както и до коленете, което за нея било неочаквано предвид причината, поради която се намирала там, а именно във връзка с обява за работа, тя се опитала да се възпротиви като казала, че не иска работата и започнала да плаче. Това обаче не само, че не възпряло подсъдимия, но той я заплашил, като й казал, че ако не издържи проверката, ще й се случи нещо по-лошо, както и че докато проверката за наркотици не приключи, няма да я пусне.

За съставомерността на деянието е достатъчно психическата принуда да е с такъв интензитет, че да възбуди основателен страх у пострадалия, като не е нужно съзнанието му и психиката да са парализирани, като наред с това не е необходимо деецът да е имал намерение или възможност действително да изпълни заканата си. За да се прецени дали заплахата е била от такова естество, че да възбуди основателен страх у пострадалия следва да се преценят обстановката, възможността за намеса на други лица и т. н. В случая следва да се има предвид мястото, на което са били извършени блудствените действия по отношение на св. Ц., а именно в апартамент, ползван под наем от подсъдимия, което само по себе си ограничава възможността за изход от ситуацията. Освен това намиращите се в този апартамент лица са били непознати за пострадалата, доколкото тя се е запознала с тях в същия ден, поради което и не би могла да разчита на тяхната намеса. Дори в показанията си св. Ц. посочва, че през цялото време е мислила, че св. Н. не би й помогнала, тъй като работела за подсъдимия и била наясно какво той върши. Дори пострадалата да не е имала обективни причини да мисли това, е нормално в една такава ситуация да стигне до такъв извод. Следва да се посочи и това, че докато е била в хола с подс. В., св. Ц. се е опитала да извика св. Н., но намесата на последната е била предотвратена от подсъдимия. При това положение е напълно нормално пострадалата да мисли, че не би могла да разчита на св. Н. да се намеси и да й помогне в създалата се ситуация.

Освен това св. Ц. останала с впечатлението, че входната врата на апартамента била заключена, поради което и да тръгне да бяга няма да може да излезе, а само ще влоши още повече положението си. При отиването си в апартамента св. Ц. била посрещната от св. Т., която й отворила входната врата на блока, а след това и на апартамента и я въвела в хола, където били провеждани разговорите между подс. В. и всяко едно от момичетата, отзовали се на обявата за работа, поради което и същата не разбрала, че входната врата на апартамента от вътрешната й страна може да се отваря и без да е необходимо използването на ключ. Това обстоятелство било известно само на св. Т., която посрещала момичета. В показанията си св. Т. посочва, че на св. Н. и на св. Ц. нито е обяснявала как се отключва вратата на апартамента, нито пък някоя от тях я е питала за това. И св. Н. посочва, че сама не е можела да си отключи вратата на апартамента. Т. е. не само св. Ц. е останала с такова впечатление, поради което е било обосновано притеснението й, че дори и да реши да избяга от хола, в който се е намирала заедно с подс. В., няма да може да излезе от апартамента, както и че може да й се случи нещо по-лошо. Дори самият подсъдим, макар и дава обяснения, че входната врата на апартамента е могла да бъде отворена от вътрешната страна и без да се отключва с ключ, не твърди това обстоятелство да е било известно на момичетата, които са идвали, за да бъдат интервюирани за работа.

Действително както твърди и самата пострадала, докато е била в хола заедно с подсъдимия, телефонът и е бил в нея, но тя не го е използвала. Предвид ситуацията, в която пострадалата се е намирала, е нормално да мисли, че подсъдимият няма да й позволи да потърси помощ по телефона, поради което и не е логично да се очаква от нея да направи такова нещо.

Съгласно заключението на изготвената по отношение на пострадалата комплекса съдебно-психиатрична и психологична експертиза решението на пострадалата да не реагира бурно и агресивно е било продиктувано от факта, че се намира в непознати за нея град, обстановка, атмосфера, хора и е била лишена от подкрепа и сигурност. Това я е накарало да спазва наставленията на подсъдимия и да се съобразява с настроението му, непривличайки към себе си повече внимание. Използвала е хитрина, за да се измъкне от неприятната ситуация, като е излъгала подсъдимия, че приятелят й я чака, съобразявайки изложеното с факта, че той се е интересувал за активността на нейния личен живот и предполагайки от контекста на неговите въпроси, че именно тази информация ще допринесе за нейното благополучно измъкване. Според вещите лица в създалата се ситуация пострадалата е реагирала съобразно своя интелектуален и личностов капацитет на базата на натрупания опит и ситуативна преценка.  

От подс. В. е била употребена и сила по отношение на св. Ц., като в случая за съставомерността на деянието е достатъчно от страна на дееца да е упражнено физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на телесната му неприкосновеност, без да е необходимо причиняването на телесна повреда. Когато подсъдимият свалил дънките на св. Ц. и тя се опитала да му попречи, бутайки го с ръце, той я хванал за лявата ръка и започнал да я стиска, след което свалил бельото й и започнал да я гали по тялото. Когато подс. В. бръкнал под сутиена на пострадалата, той толкова силно стискал гърдите й, че тя дори не можела да помръдне от мястото си.  

Действително от заключението на изготвените по отношение на пострадалата съдебномедицински експертизи се установява, че са й били причинени травматичен оток и кръвонасядане в областта на двете ушни миди, като по останалите части на тялото не са били установени видими травматични увреждания. В една от експертизите обаче е посочено, че при причинен натиск /притискане/, в конкретния случай в областта на лявата ръка и гърдите, е напълно възможно да не останат от това видими травматични увреждания. Такава възможност според експертизата е налице, когато упражнената сила на натиска е била с по-малка интензивност и за по-кратък период от време. Това е дало основание на вещото лице да приеме, че към момента на инцидента е възможно да са извършени такива действия без да останат морфологични белези от това. Действително пострадалата твърди, че подсъдимият е стискал много силно двете й гърди, причинявайки й много силна болка, като дори тя не можела да помръдне. Това обаче не означава непременно, че упражнената от подсъдимия сила на натиска трябва да е била с по-голяма интензивност, респ. че би трябвало да са останали морфологични белези от това и доколкото такива в случая няма да се прави извод, че такова стискане не е било налице. Болката е субективно усещане и е в зависимост от прага на търпимост на лицето, като трябва да се има предвид и състоянието, в което то се е намирало, което обстоятелство също е от значение за неговите възприятия и усещания.  

В резултат на осъществената от подс. В. спрямо пострадалата принуда, изразяваща се в сила и заплашване, е била сломена нейната съпротива. Когато блудството е извършено посредством употреба на сила или заплашване, се касае за съставно престъпление, включващо в себе си блудство и принуда. Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването на принудата чрез сила или заплашване се явява условие за извършване на съвкуплението.

Същественото при блудството е осъществяването на блудствените действия без съгласието на пострадалата. За съставомерността на деянието не е необходимо тя да се е съпротивлявала наистина, достатъчно е да е изразила несъгласието си с блудствените действия, целени от извършителя. Ако пък се е съпротивлявала, не е необходимо съпротивата й да е била продължителна, нито пък тя да е изчерпала всички възможности да се защити. Св. Ц. не само е изразила несъгласието си, като през цялото време е плачела и е казвала на подсъдимия да спре, че не иска работата, както и че иска да си тръгне, но това не го е възпирало да извърши поредица от блудствени действия спрямо нея. Св. Ц. се е и съпротивлявала, бутайки с ръце подсъдимия, когато той й свалил дънките, опитвайки се по този начин да му попречи, но той сломил съпротивата й, хващайки я за лявата ръка и продължил с блудствените действия.

 В случая действията с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание са били извършени по отношение на лице, навършило 14– годишна възраст.      

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. В. е бил ръководен от специална цел, а именно да възбуди и удовлетвори полово желание, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. В. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Смекчаващо вината обстоятелства е оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обстоятелствата по делото, а отегчаващо предходните осъждания на подсъдимия. При определяне на наказанието следва да се има предвид и обстоятелството, че по отношение на пострадалата е била извършена една поредица от блудствени действия. Предвид горното съдът намира, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание в средния, предвиден от закона размер, а именно пет години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. В. наказание пет години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. В. наказание пет години лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 03.10.2015г. до 08.11.2015г.

Съдът намира, че са налице предпоставките за кумулиране на наложеното на подс. В. наказание по настоящето дело с наказанието, наложено му по НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд, тъй като деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Предвид горното и на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание пет години лишаване от свобода.

В случая не са налице предпоставките за кумулиране на наказанието, наложено на подс. В. по настоящето дело с наказанията, наложени му по НОХД № 333/2013г. по описа на Районен съд Свищов, НОХД № 1309/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора и НОХД № 245/2015г. по описа на Районен съд Ловеч, тъй като деянията по всяко едно от делата са извършени след влизане в сила на съдебните актове по предходните. Единствената възможност за кумулиране на наказанието по настоящето дело е с това, наложено на подсъдимия по НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд.

С Определение от 12.11.2015г. по ЧНД № 1388/2015г. по описа на Специализиран наказателен съд са били кумулирани наложените на подс. В. наказания по НОХД № 245/2015г. по описа на Районен съд Ловеч и  НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд, като му е определено едно общо най-тежко наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая по-благоприятният за подсъдимия вариант е наказанието, наложено му по НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд да бъде кумулирано с наказанието, наложено му по настоящето дело. И това е така, тъй като при това положение същият ще следва да изтърпи общото най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода, отделно от наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 245/2015г. по описа на Районен съд Ловеч. В противен случай подс. В. ще трябва да изтърпи освен наказанието, наложено му по настоящето дело от пет години лишаване от свобода, и наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд.

Наложеното на подс. В. общо най-тежко наказание пет години лишаване от свобода следва да бъде увеличено на основание чл.24 от НК. За да стигне до този извод съдът взема предвид обществената опасност на деянията, включени в кумулативната верига с оглед на обществените отношения, които засягат, свързани с личността, нейното право свободно да формира волята си, както и с половия морал, които престъпления твърде много увреждат личността на пострадалите. Посоченото определя и подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, с трайна престъпна нагласа към този вид деяния, поради което целите на наказанието и най-вече тези, свързани с неговото поправяне и превъзпитание, могат да бъдат изпълнени само с увеличаване на наложеното му общо най-тежко наказание. Съдът намира, че това наказание следва да бъде увеличено с една година, или същото да се счита за общо шест години лишаване от свобода.    

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. В. наказание шест години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.25 ал.2 от НК следва от така наложеното на подс. В. наказание шест години лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан, по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест” и е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 521/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд, както и времето, през което е бил задържан по НОХД № 388/2016г. по описа на ПРС.

Веществените доказателства по делото - 1 бр. тетрадка формат А4 с надпис на латиница „AVRIL LAVIGNE”; 1 бр. мобилен телефон „NOKIA” с ИМЕЙ № 359043043240487 и сим карта на Теленор; 1 бр. лаптоп марка „TOSHIBA” със сер. № 48145390Q, 1 бр. черна мишка марка „NEO”, 1 бр. зарядно за лаптоп; 2 бр. тетрадки малък формат с надпис на лицевата част едната „TRAVEL”, а другата „SAVE THE PLANET”; 2 броя мобилни телефони и двата марка „NOKIA”, единият сив с  ИМЕЙ № 355 909 05 16 35426 и сим карта за Мтел, другият черен на цвят с ИМЕЙ № 358 293 04 506 7807, със сим карта на Теленор; 1 бр. тетрадка малък формат с надпис на латиница „Adventure”; 2 броя мобилни телефони и двата марка „NOKIA”, единият сив с ИМЕЙ № 357259 05 0734665 и сим карта за Мтел, другият черен на цвят с ИМЕЙ № 359043042580040 със сим карта на Виваком; 1 бр. черна папка със син кант с надпис „MAS”, съдържаща документи и 1 бр. тетрадка малък формат с надпис  „SAVE” следва да се върнат на подс. В., чиято собственост са същите, след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 557,52 лв., представляваща направени на досъдебното производство разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 150 лв., представляваща направени по делото разноски.  

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ