НОХД 3536/2016 - Мотиви - 06-01-2017

НОХД № 3536/2016г

НОХД № 3536/2016г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.З.Г., роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 10.10.2015 г. в гр.Пловдив в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е причинил на Д.П.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост на ниво средна/долна трета, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник -  престъпление по чл.131а пр.ІІ вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.131а пр.ІІ вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК , като счита , че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода над минимума , предвиден в Наказателнтия кодекс , но счита , че целите на генералната и специалната превенции биха се постигнали с определяне на наказание в размер на 3-4 години, което да се изтърпи при първоначален „строг”режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Прокурорът също така предлага разноските , направени в хода на делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият Б.З.Г., редовно призован се явява лично за съдебното заседание, като в хода на досъдебното производство и в публично съдебно заседание не се признава за виновен  по така повдигнатото му обвинение, като чрез защитника си адвокат О. Т. моли Съда го признае за невиновен и оправдае по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131а пр.ІІ вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Б.З.Г. е роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********

С присъда по НОХД № 717/2012 г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в законна сила на 07.06.2012 г. подс.Б.Г. е бил осъден на 1 година „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип за престъпление по чл.354а ал.1 т.1 от НК.  С определение на Окръжен съд гр.Пловдив по ЧНД № 2001/2012 г. подс.Б.Г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от това наказание в размер на 1 месец и 25 дни, като му е определен изпитателен срок от 6 месеца. Този изпитателен срок е започнал да тече от влизане на определението на Окръжен съд гр.Пловдив  в сила на 29.12.2012 г. Петгодишният срок по чл.30 ал.2 вр. с ал.1 от НК е започнал да тече на 29.06.2013 г. Визираното осъждане обуславя правната квалификация на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на опасен „рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

         Пострадалият Д.Г. и св. З.Г. са братя, а отношенията им били обтегнати и не поддържали връзка. Свидетелят З.Г. от своя страна живеел отделно от сина си – подс. Б.Г.. Около 18.00 ч. на 10.10.2015 г. свидетелят Д.Г. отишъл да види майка си – П.Г. /починала впоследствие/ в дома й, находящ се в гр.П., ул.”Л.” № **, ет.*, ап.**. П.Г. живеела във въпросното жилище заедно с другия си син – св.З.П.Г. и същия ден била изписана от болницата след тежка операция.

Свидетелят Д. Г. влязъл в жилището на майка си и докато двамата разговаряли той взел шише с ракия с намерение да си сипе от нея. В този момент в стаята влязъл брат му – св.З.Г., който му казал: „Защо пипаш там, нищо не си купил, оставил ли си нещо там?”.  Свидетелят Д.Г. от своя страна също направил забележка към брат си З.Г. с думите, че трябва да се грижи за майка им, защото тя е направила много неща за него и му е дала много неща. Размяната на словесни нападки продължила , като емоцията все повече ескалирала и се стигнало до физически сблъсък. Свидетелят Д.Г. започнал да души с ръце св.З.Г., който от своя страна не можел да реагира адекватно , тъй като от една страна бил физически по слаб от брат си, а също така бил и пенсионер по болест. По тези причини , а и от настъпилия уплах за саморазправа, уведомил по телефона за случващото си сина си – подс.Б.Г., който няколко минути по-късно пристигнал в жилището, тъй като живеел на около 500м. от дома на баба си /респ. баща си/.

 С влизането подсъдимият Г. попитал и баща си и чичо си какво се случва, тъй като ги забелязал , че в стаята цари напрежение. В момента в който подсъдимият влезнал в апартамента на баба си установил , че баща му е видимо притеснен и стои прав , а чичо ме – св. Д. Г. седял на дивана. Подсъдимият се притеснил за състоянието на баща си , тъй като същият имал решение от ТЕЛК с диагноза „паническо разстройство”, което било и причината на два пъти да бъде настаняван в ЦПЗ – Пловдив.

От този момент версията на подсъдимия и неговия баща от една страна и тази на св.Д.Г. се разминават диаметрално противополжоно.

Според Д.Г. , с влизането си подс. З.Г. го попитал: „Ти кого ще биеш бе?” визирайки баща си, при което държал в ръцете си червена метална тръба, с която от близко разстояние замахнал към лицето на чичо си. Последният вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, при което подс. Г. го ударил в областта на лявата лакътна кост. Св.Д.Г. изпитал силна болка от удара.Същевременно сочи , че преди неговият племенник да го удари със сочената тръба, брат му – З.Г. – държал нож , с който замахнал към него и го ударил в главата с дръжката му. Св. Д. Г. в показанията дадени както в досъдибното производство , така и пред настоящия Съд е категоричен , че върху него са били нанесени само два удара – един в областта на лявата ръка от племенника му с метална тръба , а другия в областта на главата /без да може да конкретизира место/ от брат му с дръжката на нож.

Според св. З.Г. , след като синът му дошъл в апартамента на баба си и видял разправията попитал „Чичо, защо се разправяш тука? Може ли такива работи. Баба е на смъртно легло”, при което св. Д. Г. не отговорил нищо и продължил да си седи на дивана в хола. З.Г. си тръгнал от апартамента заедно със сина си, като там останал св. Д. Г..

Същата версия се тиражира и от подсъдимия, който потвърждава , че след като разбрал , че ескалацията на напрежението е прекратена, приканил баща си да си прибират, което и сторили.

По делото е изготвена СМЕ, която впоследствие установява, че именно от удара , нанесен от подс. Б. Г. е било причинено счупване на лявата лакътна кост на ниво средната/долната трета с разкъсно-контузна рана. Освен това увреждане на св.Д.Г. била причинена и лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК /съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза/ от свидетеля З.Г. и подс.Б.Г., но причиняването на тази лека телесна повреда е извън предмета на обвинението в настоящото наказателно производство, тъй като е престъпление от частен характер съгласно чл.161 ал.1 от НК, а наред с това З.Г. е брат на пострадалия Д.Г..

         Заключението на посочената експертиза сочи, че на Д.П.Г. е било причинено: счупване на лявата лакътна кост на ниво средна/долна трети с разкъсно-контузна рана; кръвонасядания и драскотина на клепачите на дясно око; кръвонасядания на гърба, на корема, на долните крайници, охлузвания на корема и долните крайници. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство – при процесния инцидент, като нараняването на предмишницата на ниво средна/долна трета със счупване на лакътната кост са от типа на т.нар. „защитни рани”. Счупването на лакътната кост причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

         В съдебно заседание СМЕ се поддържа изцяло от съдебния медик д-р Н., която потвърждава вида и характера на телесното увреждане , причинено на св. Д. Г.. Същевременно д-р Н. е категорична , че разликата от почти три дни /от сочената дата на увреждането – 10.10.2015г. до датата на прегледа в катедра Съдебна медицина – 13.10.2015г./ не би могла да заблуди съответния съдебен медик относно конкретните увреждания и по- точно времето, през което са били причинени. Относно причинените според експертизата драскотина на клепачите на дясно око; кръвонасядания на гърба, на корема, на долните крайници; охлузвания на корема и долните крайници, експертът заявява , че описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, така , както съобщава св. Д. Г..

         В тази част на експертизата следва да се обърне внимание върху описанието на самата случка , дадено от св. Д. Г. и описаните леки телесни увреждания , които са извън предмета на спора по настоящото производство. В показанията си по досъдебното производство същият този свидетел заявява , че след нанасянето на ударите с тръбата по ръката и с дръжката на ножа в областта на главата било настанало „меле” но не сочи на конкретни роли на баща и сън Г.. Също така не сочи да е получил конкретни удари в описаните в експертизата места /очи , гръб , корем, долни крайници/. Пред настоящия Съд Д. Г. потвърждава своята версия за нанесените удари /ръка и глава/ , но не съобщава за други физически интервенции от страна на Г.. По този начин остава изцяло неизяснен както механизма и времето на причиняване на леките телесни увреждания, които би следвало да са в пряка причинна връзка с твърдения от  Г. побой , нанасен му от баща и син Г., така и авторството им.

         Следва да се обсъди и установената разлика от почти три дни от причиняването на увреждането до прегледа от специалист – съдебен медик. Д. Г. не дава обяснение в тази насока, като същевременно от показанията на св. Х.Г. Х.. Същият потвърждава пред Съда, че познавам подсъдимия Б.Г., както и братята З. и Д. Г. , като с последния е и приятел. Въпреки по- близкото си познанство, св. Х. твърди , че Д.Г. не е споделял какви са му отношенията с брат му З.Г.. Действително бил споменал , че есента на 2015г. се било случило нещо, че е станал някакъв скандал и бил ударен по ръката с тръба. Това обаче Д. Г. споделил със свидетеля два-три месеца по-късно , а и не му казал от кого е бил ударен. В тази насока св. Х. е направил само предположение, че и двамата, З. и Б. Г. са го нападнали.  Х. е категоричен , че е виждал Д.Г. с гипсова превръзка на ръката, но до края на 2015г. последният не е споменавал за конкретен причинител на увреждането.

         Не следва да се подминават и показанията на свидетеля И.П., който към инкриминирания период е работел като **** към ІV-то РУ на МВР- Пловдив. В показанията си пред Съда, П. сочи , че през есента на 2015г. е работел по преписка, свързана с инцидент З., Д. и Б. Г.. Пред този свидетел , Д.Г. е заявил , че действително на инкриминираната дата е посетил жилището на майка си , където пребивавал и брат му – св. З.Г.. Там Д. Г. пил някаква ракия, след което се разразил спор между двамата братя , а при пристигането на неговия племенник – подс. Б. Г., и двамата му се нахвърлили. Пред **** Д. Г. първоначално потвърдил , че брат му го е ударил с дръжка на нож, но впоследствие отрекъл , а след това отново потвърдил. Посочил , че и племенникът му е взел участие , като го ударил с тръба, която не можел конкретно да опише. Тъй като и сочения нож , както и тръбата не били установени , у св. П. се породили съмнения в достоверността на казаното от Д.Г..

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на З.Г. , Д. Г. , Хр. Х. и И. П., от приетата съдебномедицинска експертиза, справка съдимост, характеристична справка, както и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

Настоящият Съд счита , че изцяло и безрезервно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. и Х., които са обективни, логични, последователни, кореспондират във висока степен на обстановката, такава , каквато е очертана в хода на съдебното следствие. Също така тези показания следва да се ценят като такива , дадени от лице абсолютно незаинтересовани от изхода на воденото срещу подс.Б. Г. наказателно преследване.

Що се касае до показанията на двамата братя Г., Съдът намира , че не следва изцяло да бъдат кредитирани.  Същи са сравнително непротиворечиви относно фактическата обстановка , такава , каквато е била на 10.10.2015г. до момента, в който в спора се намесва и подсъдимия. Пристигането на Б. Г. , според чичо му е довело и до нанасяне на удар или удари върху ръката му /без да може да конкретизира приблизително колко/. Липсват и логични обяснения за находките при прегледа от съдебния медик на леки увреждания по клепачите на дясно око, кръвонасяданията на гърба, на корема, на долните крайници, както и охлузванията на корема и долните крайници. Въпреки , че в СМЕ е използван клиширания израз, а именно, че тези увреждания „са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, така , както съобщава св. Д. Г.”, то от събраните доказателства и най- вече в показанията на самия Д. Г. не се сочи на конкретен извършител , въпреки , че се твърди те да са били причинени към момента на причиняване и на средната телесна повреда.

Показанията на св. З.Г. също не следва да бъдат кредитирани изцяло , тъй като с тях прави опит за описване на една фактическа обстановка, категорично изключваща физическа намеса в конфликта от страна на неговия син – подс. Б. Г..

Описаната в обясненията на подсъдимия ситуация се препокрива в изключително висока степен с тази , очертана от показанията на неговия баща. На тези обяснения също не следва да бъде давана вяра , тъй като същите не намират обосновка в останалите доказателства , а и следва да бъдат разглеждани като защитна позиция, целяща да оневини подсъдимия.

Предвид множеството противоречия между показанията и обясненията , дадени от единствените очевидци /съответно и участници/ в случилото се на 10.10.2015г., както и поради липсата на подкрепа в останалия доказателствен материал, настоящата инстанция не стигна до категоричния извод за виновността на подс. Б. Г. в осъществяването на престъплението по чл.131а пр.ІІ вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК. За действително случилото се на инкриминираната дата може единствено да се предполага на база откъслечни и взаимно противоречащи си доказателства, но предвид императивното изискване на чл. 303 НПК такова едно предположение не може да бъде база за постановяването на осъдителна присъда.

Предвид изложеното по- горе следва подсъдимият Б.З.Г., да бъде признат за невиновен в това на 10.10.2015 г. в гр.Пловдив в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, да е причинил на Д.П.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост на ниво средна/долна трета, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131а пр.ІІ вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

         На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 126 /сто двадесет и шест/ лева,  следва да останат за сметка на Държавата.

 

         По тези си съображения, Съдът постанови и присъдата си.

 

        

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                     ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.