НОХД 3498/2016 - Мотиви - 15-10-2016

МОТИВИ ПО НОХД № 3498/2016 г

МОТИВИ ПО НОХД № 3498/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против Ф.К.П. за това, че на 24.10.2015 г. в гр. Пловдив повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. портфейл от изкуствена кожа, кафяв на стойност 6,00 лв.; сумата от 177,00 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT-S 5570 на стойност 105,00 лв.; 1 бр. калъфче за телефон черно от изкуствена кожа на стойност 2 лв.; 1 брой СИМ карта с ваучер на стойност 3,50 лв., или всички вещи на обща стойност – 293,50 лв., от владението на З.Н.Я., ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК при съобразяване особените правила на глава 30 от НПК.

 

          По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният устно от пострадалия свидетеля З.Я. граждански иск за сумата от 177 лева, съставляваща имуществена щета, причинена от престъплението, за което се води делото, а именно размерът на невъзстановената парична сума, съставляваща част от предмета на престъплението. Свидетелят Я. е конституиран като граждански ищец в процеса.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като моли определяне на наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което при приложението на нормата на чл.58а от НК да се намали с една трета. Прави се искане да се уважи изцяло предявения граждански иск, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските по делото. Предлага се вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност. 

Защитникът на подсъдимия П., адв.Б., излага подробно становище в пледоарията си във връзка с наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и причините и условията за извършване на престъплението. Моли да се определи наказание лишаване от свобода, ориентирано към минималния предвиден в закона размер при приложение на редукцията на наказанието за непълнолетните. Предлага уважаване на гражданския иск и унищожаване на вещественото доказателство.  

  Подсъдимият П. се признава за виновен и изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, не дава обяснения по делото, сочи, че поддържа становището на своя защитник и моли за по-леко наказание.  

Подсъдимият Ф.К.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, настанен с решение на ПРС във ВУИ, понастоящем в ПД Бойчиновци. Той е ***, български гражданин, неженен, грамотен, с основно образование, неработещ, осъждан преди и след датата на инкриминираното деяние,  с ЕГН **********.

С определение в сила от 04.09.2015 г., постановено по НОХД № 5682/2015 г. на ПРС на подсъдимия П. е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от две години, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен.

С определение в сила от 10.11.2015 г., постановено по НОХД № 5258/2015 г. по описа на ПРС на подсъдимия П. е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен, от изтърпяването на което е бил освободен на основание чл.64 от НК и е бил настанен във възпитателно училище-интернат.

С присъда в сила от 30.11.2016 г., постановена по НОХД № 3990/2015 г. на подсъдимия П. е било наложено наказание обществено порицание за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено от него като непълнолетен.

Свидетелят З.Я. работел като *** към ***. Посочените  юридически лица били ръководени от братята К. и Н. С., като предметът на дейност и на двете бил международен транспорт. Двете дружества имали общ гараж – паркинг за товарните си автомобили, който се намирал в ***. На паркинга имало сграда, в която двете дружества ползвали две стаи под наем. Едната стая се ползвала като съблекалня и там работниците оставяли работните си дрехи и се преобличали. Тази стая не се заключвала.

На 24.10.2015 г. свидетелят З.Я. отишъл на работа, преоблякъл се с работните си дрехи в съблекалнята и оставил цивилните си дрехи там. Също така свидетелят Я. оставил в съблекалнята и мъжка чантичка, която носел през рамо, в която съхранявал личните си документи, както и мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT S5570 и портмоне, съдържащо сумата от общо 182 лева. В около 15:30 часа на същия ден свидетелят Я. влязъл в съблекалнята и взел от портмонето си 5 лева, за да си купи цигари от намиращата се в непосредствена близост до входа на съблекалнята бензиностанция. След това, той отново се върнал на работа, като му оставали 20 минути до края на работния ден. В този момент подсъдимият П. минавал покрай сградата на паркинга на горепосочения адрес и решил да провери дали вратите са отворени, за да  открадне подходящи вещи. Той констатирал, че вратата на съблекалнята, ползвана от работниците на горепосочените дружества, не е заключена. Като влязъл вътре в стаята подсъдимият видял чантичката, собственост на свидетеля Я.. Той бръкнал вътре и взел от чантичката портфейла на свидетеля, както и мобилния му телефон, след което веднага напуснал местопрестъплението. Още същия ден подсъдимият П. продал отнетия от владението на свидетеля Я. телефон на непознато за него лице за сумата от 10 лева на пазара в кв. „Столипиново” в гр.Пловдив. Още преди да стигне до пазара, подсъдимият П. се спрял и разгледал съдържанието на отнетия от владението на свидетеля Я. портфейл. Той видял, че вътре има парична сума, както и лични документи – лична карта на свидетеля Я., взел парите, а портфейла с личната карта на пострадалия изхвърлил до един храст. Подсъдимият П. похарчил  парите.

 Когато свидетелят Я. приключил работа, той отишъл до съблекалнята, за да се преоблече и тогава констатирал, че му е отнет портфейла, съдържащ останалата му сума от 177 лв., документа му за самоличност, както и мобилният му телефон, посочен по-горе, който мобилен телефон бил освен това с черно калъфче от изкуствена кожа и в същия била поставена сим-карта с ваучер на стойност 3,50 лева. Свидетелят Я. веднага сигнализирал за случая в VІ РУ на МВР – Пловдив.  В резултат от извършените оперативно - издирвателни мероприятия било установено, че видеокамера, поставена на бензиностанция „Лукойл”, която се намира в непосредствена близост до съблекалнята, съдържа запис от инкриминирания период, на който запис се вижда как подсъдимият П. влиза в помещението, след което излиза от него, като периодът съвпада с времето, посочено от пострадалия свидетел Я., през което са му били отнети вещите. Свидетелят Т. – *** при Отдел „Криминална полиция” при VІ РУ на МВР – Пловдив, след преглед на видеоматериала от камерите, се насочил към конкретно лице, познато му от криминалния контингент, което познавал по телосложение, движения и походка, а именно към подсъдимия Ф.П.. Подсъдимият П. бил установен от полицейските служители и при проведена беседа същият съобщил за начина и механизма на извършеното от него деяние. Подсъдимият П. завел полицейските служители на мястото, където изхвърлил портфейла с личните документи, след което с протокол за доброволно предаване от 18.11.2015 г. предал  вещите, които се намерили там на свидетеля Т., а именно 1 бр. кафяво портмоне с метално лого с надпис „HORSE Imperia”, лична карта на името на свидетеля Я. и 1 бр. календарче с рекламен надпис „Японски климатици – Димели”. На 01.12.2015 г. *** на „Лукойл България” свидетелят П. Ж. предоставил на свидетеля Т. и диск със запис от охранителните камери, съдържащ видеозаписа на инкриминирания период от време на датата на деянието.

Така описаната в обивинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпно деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства, съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Я., Т., И. П., Ж., дадени на досъдебното производство, които имат пряко отношение към предмета на разследване, както и тези на свидетелите Й. А., Р.П., Н.Н., Р.Б. от досъдебното производство, които също съдействат за изясняване на фактите по делото, макар и косвено. Свидетелските показания на всички свидетели съдът възприема като логични, последователни и дадени добросъвестно, непротиворечиви относно фактите, касаещи разследването и съответни и на съдържанието на писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото. 

Направеното от страна на подсъдимия пред съда, признание на  фактите по обвинителния акт, напълно се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства по делото. В тази насока съдът кредитира и обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, доколкото изложените в тях факти и обстоятелства не се опровергават от останалия доказателствен материал, като изложеното от подсъдимия и на досъдебното производство самопризнание и описание на конкретните му действия по осъществяване на престъплението са съответни на събраните гласни писмени и на съдържанието на вещественото доказателство.

 При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и следните писмени доказателства и доказателствени средства  – справка за съдимост и характеристична справка, справки за лица от АИС БДС, справка от ПД Бойчиновци, предсъдебен доклад, социален доклад, справка ГРАО,  справка за пътувания на лице български гражданин, копие от опаковка на мобилен телефон с посочен ИМЕИ, справка за регистрация в ЦПР, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум, приемо - предавателен протокол, справки от мобилните оператори, разписки, справка от АИС БДС относно документи за самоличност, а така също и вещественото доказателство - компакт диск със запис от охранителна видеокамера.   

За изясняване на делото са от значение и изготвените стоково –оценъчна и техническа експертизи.  От заключението на стоково-оценъчната експертиза се установяват единичните стойности и общата стойност на инкриминираните вещи, а именно 293,50 лева, които са оценени именно към датата на инкриминираното деяние, която е релевантна за производството.

Съгласно изводите на техническата експертиза, която е имала за предмет на изследване видеозаписа, приобщен към делото, не са установени следи от манипулация върху видеозаписа, но качеството на снимковите кадри, експортирани от записа, не позволява извършването на лицево-идентификационно изследване.

Съдът възприема и кредитира заключенията на всяка от експертизите, като изготвени с необходимите професионални знания и опит.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно вида на престъплението, начина на осъществяването му и неговия извършител. Ето защо и съдебният състав приема фактическите констатации на обвинителния акт като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление в пълния обем на същото, посочен в диспозитива на обвинителния акт.

От обективна страна съдът е на становище, че подсъдимият П. е осъществил с действията си състав на престъплението кражба. От доказателствата по делото се установява категорично, че той е извършил противозаконно отнемане на вещи, върху които е успял да установи своя трайна фактическа власт, отдалечавайки ги от местопрестъплението с намерение след това да се разпореди с тях като със свои. Чрез действията си по отнемане на портмонето с намиращата се в него парична сума и мобилния телефон на свидетеля Я. и отдалечаване на тези инкриминирани вещи от мястото, където същите са били оставени от пострадалия свидетел, на практика подсъдимият е лишил досегашния владелец на инкриминираните вещи от достъп и разпореждане с тях, или, казано с други думи, от възможността да ги владее. С това деянието е било довършено.

Предвид наличието на предходно осъждане по НОХД № 5682/2015 г., по което съдебният акт е влязъл в законна сила преди инкриминираната дата, а именно на 04.09.2015 г. и по което П. е бил осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, както и с оглед факта, че към инкриминираната дата не е бил изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК, правилно е счетено, че се касае до повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Като се има предвид начина на извършване на престъплението, а именно чрез влизане в служебно помещение, ползвано като съблекалня, като подсъдимият се е възползвал от факта, че същото не е било заключено и ползващите го са били на работните си места, както и с оглед последиците на престъплението, настъпили в правната сфера на пострадалия Я., така извършеното престъпление не е било осъществено в маловажен случай, поради което и съвсем правилно е било квалифицирано от държавното  обвинение по чл.195, ал.1, т.7 от НК.    

Предвид възрастта на подсъдимия П. към датата на извършване на деянието, същият е бил непълнолетен, поради което и правилно в рамките на квалификацията е посочена и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК съобразно с предвиденото за престъплението по чл.195, ал.1 от НК наказание.

От субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е последиците му и е целял настъпването им. Описаното поведение на подсъдимия П. в тази насока след деянието е показателно, като сочи и на наличната користна цел на престъплението и осъзнаването от негова страна на противоправността на извършваното. Липсват каквито и да било данни относно наличието на понижен самоконтрол на подсъдимия или недостатъчна способност на същия правилно да преценява характера, значението, запретеността на деянието и неговите последици, в който смисъл е определението на категориите “увлечение и лекомислие” съгласно ППВС № 6/75 г. Напротив, видно е, че въпреки непълнолетието му, подсъдимият е бил с целесъобразни действия, могъл е да разбира значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, за което се съди и от съдържанието на предсъдебния доклад.

 Относно определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът взема предвид на първо място, че деянието подсъдимият е извършил като непълнолетен. При това, с оглед редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, наказанието предвидено за престъплението му е лишаване от свобода до три години.

 Съдът в конкретния случай  счете, че следва да определи размера на наказанието под средния предвиден размер, при наличен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът взе предвид изключително младата възраст на дееца, обстоятелството, че същият е оказал съдействие на разследването, като е показал мястото, на което е оставил част от инкриминираните вещи  и по този начин те са били възстановени на пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът откроява лошите характеристични данни на П., обусловени от наличните осъждания, извън прецененото при квалифициране на престъплението като осъществено повторно, данните за висящи наказателни производства спрямо него и за налаганите мерки по ЗБППМН. При това положение и с оглед степента на обществена опасност на дееца и конкретното престъпление, както и определената степен на риск от рецидив в предсъдебния доклад,  съдът намери, че най-справедливо и адекватно е наказанието лишаване от свобода да бъде за срок от девет месеца при съобразяване обстоятелствата по чл.54 от НК и съобразно с чл.37, б.“б“ от КПД. Наказание за този срок съставът на съда счита, че е съответно на тежестта на престъплението, държи сметка за интересите на пострадалия и на обществото. Предвид характера на процедурата, която се проведе, съобразно с чл.373, ал.2 от НПК, съдът приложи и нормата и на чл.58а, ал.1 от НК и намали така определеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с една трета, като така наказанието, което съгласно присъдата следва да изтърпи подсъдимия, стана шест месеца лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че се касае до повторно осъждане, като деянието е извършено и в рамките на определения по предходното осъждане изпитателен срок на наказание лишаване от свобода, съдът намери, че е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради което и счете, че следва да постанови реално изтърпяване на така определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода. В случая, независимо от размера на наказанието, съдебният състав намери, че е неприложима нормата на чл.64, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от изтърпяване наказанието и налагане възпитателна мярка по ЗБППМН, доколкото са налице основанията на ал.4 на чл.64 от НК, изключващи приложението на ал.1 на чл.64 от НК. Това е така, тъй като, на първо място, налице е повторно осъждане, а на второ място, съдебният състав счете, че за поправянето и превъзпитанието на дееца П. се налага той да търпи реално наказанието лишаване от свобода. За този си извод съдът взе предвид данните относно изключително активното престъпно поведение на подсъдимия в рамките на кратък период от време,  за което са способствали липсата на родителски контрол, фактът, че подсъдимият се движи в криминогенна среда, липсата на значима положителна промяна, независимо от взиманите мерки по ЗБППМН и  оказваната социална грижа, както и прецененият в предсъдебния доклад висок и непосредствен риск от рецидив. Затова и при наличието и на последното условие по чл.64, ал.4, б.“А“ от НК, като взе предвид и нормите на чл.191, ал.2, вр. с чл.58, ал.2 от ЗИНЗС, съдът постанови с присъдата си наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца да бъде изтърпяно от подсъдимия П. при първоначален общ режим в поправителен дом за непълнолетни.

Предвид извършване на престъплението, предмет на делото, в рамките на изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия П. по НОХД № 5682/2015 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с., съдебният състав обсъди основанията на чл.68, ал.1 вр. с чл.69, ал.2 от НК, като счете, че следва да освободи подсъдимия изцяло от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му по посоченото дело. За направата на този си извод съдът се съобрази с младата възраст на подсъдимия, който, по смисъла на чл.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.2 от Закона за закрила на детето, е дете, поради което и се прецениха висшите интереси на детето в конкретния случай. Съдът намери при тази преценка, че срокът на наложеното с присъдата наказание е достатъчно дълъг за постигане целите на наказанието, като в този смисъл не е налице абсолютна необходимост в конкретния случай за постигане на тези цели П. да търпи и отложеното предходно наказание, дори и само отчасти, защото така ще се удължи пребиваването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, а това би било в несъответствие с нормата на чл.37 от КПД, доколкото не се касае до изключително тежък случай. Ето защо и с присъдата си съдът освободи подсъдимия П. изцяло от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предходното му осъждане.

Що се касае до предявения граждански иск, то същият се явява такъв с правно основание по чл.45 от ЗЗД.  Поради това и с оглед признаването на подсъдимия за виновен в обвинението за кражба, включително и на паричната сума от 177 лева, чиято равностойност се претендира от гражданския ищец, искът съдът намери за доказан и основателен и счете, че извършителят на престъплението следва да обезщети пострадалия за причинените му като пряка и непосредствена последица от деянието имуществени вреди. Установи се от доказателствата по делото, че на пострадалия свидетел Я. са възстановени само част от инкриминираните вещи, като отнетата от владението му парична сума не е му е била възстановена.  Поради това и с присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати, със съгласието на законния си представител, претендираната сума на гражданския ищец З.Я.. Последният не е претендирал заплащането на законна лихва върху сумата, поради което и съдът не е присъдил такава. 

Относно приложеното по делото веществено доказателство компакт диск със запис от охранителна видеокамера, поради това, че същото съставлява вещ без стойност, съдът постанови да се унищожи след влизане на присъдата в законна сила.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати, със съгласието на законния си представител и направените на досъдебното производство разноски за експертизи от общо 182,50 лева, дължими по сметката на ОД на МВР Пловдив, който орган е направил разноските. 

Като причини и условия за извършване на деянието съдът откроява ниската правна култура на дееца, липсата на родителски контрол и загриженост, криминогенната среда, в която се развива.

 По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                                                          Районен съдия: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.