НОХД 3497/2016 - Мотиви - 11-10-2016

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3497/2016 г

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3497/2016 г. по описа на ПРС, ХХV н. с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия К.И.А., за престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б."Б" от НК за това, че на 30.07.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив /извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК/, се е съвкупил с лице от женски пол- М.Х.Г., като я е принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б."Б" от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на РП - Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, ориентирано към максималния размер на съответната правна квалификация, което счита, че ще се яви съответно на завишената степен на обществена опасност на подсъдимия. След това намира, че следва да изтърпи наложеното наказание при първоначален „Строг“ режим по разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от НК. На основание чл. 59, ал. 1 от НК представителя на РП Пловдив счита че следва да се приспадне от наложеното на подсъдимия наказание, периодът на задържане по реда на чл. 64 от НПК за срок от 72 часа, както и периода на взетата спрямо одсъдимия МНО „Задържане под стража“ считано от 19.04.2016г. По отношение на разноските, прокурорът счита че следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а веществените доказатетелства да бъдат върнати на пострадалата, с изключение на сравнителния материал, който следва да се унищожи.

Подсъдимият А. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Изрази съжаление за стореното, моли за справедливо наказание и поддържа изцяло казаното от неговия защитник.

Защитникът му адв. С. П. пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, при баланс на смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде намалено с 1/3 в съответствие с привилегията, предвидено от законодателя за процедурата, при която е разгледано делото, а именно съкратено съдебно следствие в условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Адв. П. в качеството на защитник на подс. А. излага съображения че не е налице едната от двете форми на принуда посочени в обвинението, а именно че подсъдимия не е употребил сила, а само заплашване. Счита че направените по делото разноски следва да се възложат на подсъдеимия в случай че го признае съда за виновен, а веществените доказателства да се върнат на пострадалата, като пробата сравнителен материал да се унищожи.

 В настоящото производство не участват акцесорни страни - граждански ищец, нито частен обвинител.

 Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Подсъдимият К.И.А. е роден на .......г. в гр. Ч б, живее в с. Г., обл. П., заявява се като ..., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

С присъда по НОХД № 16320/2013 г. на Софийски районен съд, в сила от 20.09.2013 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.II-ро, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б."а" от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца.

С присъда по НОХД №412/2013 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 14.11.2013 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б."а'" и б."б" вр.чл.20 ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 10 месеца.

С присъда по НОХД №10/2014 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 12.03.2014 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 11 месеца „Лишаване от свобода".

С определение по НЧД 102/2014г. по описа на Районен съд Червен бряг, в сила от 30.04.2014г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наказанията определени по горепосочените три НОХД са групирани, и е определено едно общо най тежко наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК така определеното най-общо наказание е било увеличено с два месеца, като е било наложено наказание общо наказание в размер на 1 година и 1 месец, с начало на изтърпяване 17.09.2013г. Подсъдимия бил освободен поради изтърпяване на наложеното наказание на 28.08.2014г.

С присъда по НОХД № 490/2005г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в сила от 14.03.2006 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1, чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 5 години „Лишаване от свобода". С решение на АС Велико Търново присъдата на ОС Плевен била изменена и наказанието било намалено от 5 на 3 години „Лишаване от свобода“.

С присъда по НОХД № 695/2005г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в сила от 12.06.2006 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл. 18, ал. 2, чл.29 ал.1 б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода".

С присъда по НОХД № 3152/2005 г. по описа на СГС, в сила от 27.12.2006 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл.29 ал.1 б."а" от НК, за което му е било наложено наказание 5 години „Лишаване от свобода".

С присъда по НОХД № 3824/2005 г. по описа на СГС, в сила от 05.06.2007 г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, вр.чл.198, чл.29 ал.1 б. „а“ и б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 7 години „Лишаване от свобода".

С присъда по НОХД № 95/2006 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 10.01.2007г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т. 7, вр.чл.194 ал.1, вр. чл. 28 от НК, за което му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода". Плевенски ОС изменя присъдата и намалява наложеното наказание на 2 години и 6 месеца.

С присъда по НОХД № 96/2006 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 15.06.2006г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, буква „А“ от НК, за което му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода".

С присъда по НОХД № 433/2006г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 06.04.2007г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т. 5, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода".

С присъда по НОХД № 117/2006г. по описа на Районен съд - Червен бряг, в сила от 30.12.2008г., подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК, за което му е било наложено наказание 2 години „Лишаване от свобода".

С определение по НЧД 52/2009г. по описа на Районен съд Червен бряг, в сила от 11.03.2009г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наказанията определени по НОХД № 490/05г. и 695/05г. на ПОС, НОХД № 3152/2005г. и 3824/05г. на СГС, НОХД № 95/06г., 96/06г., 433/06г. и 117/06г. на ЧРС, са групирани, и е определено едно общо най тежко наказание в размер на 7 години. На основание чл. 24 от НК така определеното най общо наказание е било увеличено с една година, като е било наложено наказание общо в размер на 8 години. Подсъдимия бил освободен поради изтърпяване на наложеното наказание на 26.10.2012г.

Гореописаните осъждания квалифицират настоящото деяние на подсъдимия А. като такова, извършено в условията на "опасен рецидив", съгласно чл. 29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК.

 Освен горепосочените осждания които обуславят деянието като такова в условията на опасен рецидив, подсъдимия има още 13 осъждания, по които наказанията са търпени както е описано по долу, които не обуславят настоящата правна квалификация и ще бъдат изброени с оглед ползването им като характеристични данни за лицето, както следва:

 Подсъдимия А. е постъпил в ПД Бойчиновци на 17.03.1999г. за изтърпяване на определеното на основание чл. 25 от НК , едно общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по НОХД № 83/99г., 100/99г., 42/00г., 245/99г., 110/99г. и 108/99г. на РС Червен бряг за извършени от подсъдимия престъпления кражба, като същия е бил непълнолетен по време на извършването им. Освободен е от затвора гр. Белене на 24.10.2000г. по изтърпяване.

В последствие подсъдимия А. е постъпил в Затвора в гр. Ловеч на 18.05.2001г. за изтърпяване на наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца за извършени от подсъдимия кражби, лишаване от свобода по НОХД № 304/01г. на РС Червен бряг. Освободен е на 27.06.2002г. на основание чл. 70 от НК.

В последствие подсъдимия А. е постъпил в Затвора в гр. Плевен на 15.03.2003г. /начало 07.02.2003г./ за изтърпяване на определено на основание чл. 25 от НК общо наказание в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, за извършени от подсъдимия кражби, по НОХД 120/03г., 24/02г. на РС Червен бряг. Освободен е на 07.04.2004г. по изтърпяване.

В последствие подсъдимия А. е постъпил в Затвора в гр. София на 28.12.2005г. за изтърпяване на определено на основание чл. 25 от НК общо наказание в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, за извършени от подсъдимия кражби изтърпяно по НОХД № 7/06г., 135/03г., 396/04г. 116/06г. и търпяно по НОХД 120/03г. и 24/02г. по описа на РС Червен бряг.

Към инкриминираната дата 30.07.2015 г. свид. М.Г. била с. в ... и живеела под наем в гр. Пловдив. По време на своето обучение тя работела като к. в търговски обект- магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. П., на ул. „Л. Т." № .... На 30.07.2015 г. работното време на св. Г. приключило в 22:00 часа, след което тя се насочила към спирката на „Чайка фарма", откъдето възнамерявала да наеме таксиметров автомобил, за да се прибере до дома си. По пътя си натам обаче св. Г. решила да се прибере пеш, тъй като установила, че не разполага с достатъчно парични средства за да плати на такси, и потеглила към квартирата си която се намирала на ул. „Т. А."***. В района на общежитията на Аграрен университет в гр. Пловдив, тя се разделила със своята колежка И. Д., която я придружавала, и продължила сама, като се придвижвала от дясната страна до светофара на „Макдоналдс". След това пострадалата пресякла кръстовището и продължила да се движи пеша по бул. „Санкт Петербург", в посока към Надлез „Родопи". Св. Г. се придвижвала в загражденията под надлеза, в лявата му страна, и малко след като се озовала на посоченото място, чула шум от стъпки зад себе си. Погледнала бегло и забелязала подс. К.А. който бил непознат за нея до този момент, който я следвал, след което продължила да се придвижва напред. Неочаквано за нея, внезапно и в гръб подс. А. я хванал с една ръка през шията, като й казал да мълчи и да продължава да се движи заедно с него. Св. Г. опитала да окаже съпротива, като започнала да се дърпа и опитала да се освободи с двете си ръце, като същевременно молела подс. А. да я остави. Въпреки тези нейни молби, подсъдимият продължил да я дърпа и влачи към тъмната част под надлеза и за да сломи съпротивата й заявил на Св. Г., че разполага с нож и „ще я заколи". Приканил я да мълчи „за да не я убие", след което я блъснал на земята и тя паднала по гръб, като продължила да го моли да я остави и обещавала, че в замяна няма да каже на никого за случилото се. След като блъснал Св. Г. на земята, подс. А. коленичил върху нея между краката й, които малко преди това разтворил насила, и продължил да ги притиска от вътрешната страна на бедрата с двете си ръце. Междувременно Св. Г. успяла да достигне един камък с едната си ръка, но подс. А. я забелязал и започнал да я натиска в областта на шията, като й попречил да си поема свободно въздух. Същевременно продължил да й нарежда да не мърда, тъй като „щял да я убие". Св. Г. спряла да се съпротивлява и приканила подс. А. да действа по-бързо. Подс. А. свалил анцунговото долнище, с което бил облечен, до коленете си, след което свалил бикините на Св. Г. и ги хвърлил встрани, повдигнал на кръста полата, с която тя била облечена, като проникнал във влагалището й и осъществил с нея полов контакт. След няколко тласъка подс. А. еякулирал в областта на половите органи на Св. Г.. Когато приключил с половия акт, подс. А. за пореден път предупредил Св. Г. да не казва на никого за случилото се, защото „вече знаел къде работи". Св. Г. се изправила от земята и започнала да търси бельото си, което обула и се отправила към жилището си, поглеждайки през рамо дали подсъдимият не я следва. По пътя тя не срещнала други хора и тичешком се прибрала в дома си. където свалила бельото си и го поставила в найлонов плик, а останалите дрехи отделила за пране в банята. На следващия ден 31.07.2015 г. тя потърсила своята приятелка - Св. К., с която се срещнали на кафе. На тази среща Св. К. забелязала, че Св. Г. е притеснена и я попитала каква е причината за това нейно състояние, като настоявала за отговор. Св. Г. разказала, че предишната вечер се е прибирала сама до дома си, като е била без телефон и парични средства, и е била нападната от непознат за нея мъж от ромски произход, който я е заплашил с нож, а след това я е изнасилил. Св. К. се разстроила и се разплакала, след което позвънила на своя приятел, за да съпроводят Св. Г. до най-близкото полицейско управление, където тя да сигнализира за случилото се.

По отношение на местопроизшествието е бил извършен оглед /лист 8 от ДП/, към който по делото е бил представен фотоалбум /лист 9-11 от ДП/.

В хода на проведеното разследване с протокол за доброволно предаване /лист 20/ Св. Г. е предала дрехите, с които е била облечена на инкриминираната дата, както и съдебно-медицинско удостоверение №696/2015 г., което й е било направено на 31.07.2015г.

По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /лист 22-24 от ДП/, която е дала заключение, че в обекти с № 1, 2 и 3 /дамска пола, дамски сутиен и дамски потник/ не се наблюдават цели, морфологично запазени човешки сперматозоиди. По обекти № 1, 2 и 3 няма наличие на човешка семенна течност. По обект № 4 - дамски бикини с хоризонтални ленти в сив, лилав, оранжев, черен и кафяв цвят се наблюдават цели, морфологично запазени човешки сперматозоиди; по обект № 4 се доказва наличието на човешка семенна течност. Не се определя секреторния тип на доказаната човешка сперма по обект № 4 тъй като съществува риск при работа с традиционните серологични методи от пълното й изразходване в хода на работа. Наличието на морфологично запазени човешки сперматозоиди определя възможността за работа по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК в НИКК на МВР - София.

Била е назначена и изготвена съдебно-медипинска експертиза по писмени данни /лист 27-29 от ДП/, от заключението на която е видно, че при прегледа на М.Х.Г. е било установено: драскотини по кожата на дясната лопатка, девствена ципа с пръстеновидна форма и наличие на две стари дефлорационни щърбини, с широк отвор, пропускащ два напречни пръста. Други травматични увреждания в областта на външните полови органи и видимата анална лигавица не са установени. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или тангенциалното действие на такъв, и е възможно по начин и време да са възникнали към момента на инцидента - така, както се съобщава в свидетелските показания /половото сношение е било извършено върху пясъчна настилка/. Описаното анатомично състояние на външните полови органи позволява извършване на полово сношение, без да останат видими от това травматични увреждания, т.е. напълно възможно да е извършен полов акт така, както съобщава пострадалата М.Г.. При прегледа на М.Г. не е взет материал от влагалищно съдържимо за установяване на цели, морфологично запазени сперматозоиди, тъй като прегледът е извършен по собствено желание - издадено е съдебно-медицинско удостоверение. Описаните драскотини са причинили болка. В материалите по досъдебното производство не се установява медицинска документация за настъпили усложнения - бременност или венерически заболявания.

В хода на проведеното разследване е била изготвена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането /лист 33-36 от ДП/. Обект на същата са били дамски бикини, с които пострадалата М.Г. е била обута, сравнителен материал и клетъчен материал от нейната устна кухина. Според представеното експертно заключение, биологичният материал, който е бил иззет от дамските бикини на пострадалата Г., е представлявал смес от клетъчен материал, като визуализираните алели за отделните локуси са с голяма разлика в интензитета. По-голямото количество биологичен материал се е визуализирало в алели със значително по-висок интензитет /удебелени/, които формират ДНК - профил, който напълно съвпада с ДНК- профила на регистрирано в Националната ДНК база данни лице - К.И.А. По-малкото количество биологичен материал се визуализира в алели със значително по-нисък интензитет, които съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК-профила на лицето М.Г., следователно по-голямото количество биологичен материал по изследваните дамски бикини произхожда от К.И.А., а останалото значително по-малко количество - от М.Х.Г..

Представен за разпознаване на св. Г. /лист 89-91 от ДП/, подс. А. категорично е бил посочен като извършител на инкриминираното деяние.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели М.Х.Г. и Т. Г. К., преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, които съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност, а също така и събраните по делото писмени доказателства, приложени сред материалите по досъдебното производство: характеристична справка, справка за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лице и фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно-медицинска експертиза по писменни данни, ДНК-експертиза, СМУ, докладни записки, приемо предавателен протокол, писма, справка БДС, писмо от ГДИН, както и от другите материали по досъдебното производство, вече посочени в изложената по-горе фактическа обстановка.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на подсъдимия, като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на доказване /престъпното деяние извършено от страна на подсъдимия/, което да наложи самостоятелния им анализ.

При все това, ще бъде посочено изрично /акцентирано върху това/, че самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, обективирани при условията на диференцираната процедурата по глава ХХVІІ - съкратено съдебно следствие при предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК, изцяло се подкрепят от посочените вече по-горе доказателства, събрани в рамките на досъдебното производство. Свидетелите възпроизвеждат подробно и конкретно под формата на последователен и логичен свободен разказ възприятията си, свързани с престъпното деяние, механизма на извършването му. Така свидетелката К. е възприела пострадалата на следващия ден след извършеното деяние, видяла е в какво тежко психическо състояние се намира тя  и лично от нея е чула какво се е случило, помогнала й е да вземе решение и да пусне жалба за да не остане деянието на подсъдимия ненаказано. Наред с това самопризнанието на подсъдимия за пребиваването му на местопрестъплението в инкриминираната вечер се подкрепя от резултатите на изготвените в рамките на досъдебното производство експертизи, в описания вече по-горе смисъл, които по безспорен начин установяват наличието на негов биологичен материал /семенна течност на А./ по бельото на пострадалата с което е била облечена през въпросния ден. Резултатите от назначената съдебно-медицински експертизи по безспорен начин установяват наличие на травматични увреждания – драскотини по кожата на дясната лопатка, констатирани в следствие на инкриминираното деяние при пострадалата и механизма за тяхното причиняване, което подкрепя самопризнанието на подсъдимия за авторството му по отношение на престъпното посегателство и са в синхрон с показанията дадени от постр. Г.. Преценявайки гореизложеното в своята съвкупност като система от факти, свързани по между си и с основния факт, настоящата инстанция е на становище, че доказателствата, събрани в рамките на досъдебното производство, се намират в едно общо единство и хармония и по безспорен начин мотивират съда да достигне до единственият възможен извод относно недоброволност на осъществените полови действия.

Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения като изготвени обстойно и с необходимите професионални знания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

 При така установената по делото безспорна и категорична фактическа обстановка, съдът е на становище, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б."Б" от НК.

 Подсъдимият на 30.07.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив /извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК/, се е съвкупил с лице от женски пол- М.Х.Г., като я е принудил към това със сила и заплашване.

 При приетата по-горе фактическа обстановка и въз основа на същата, съдът намира, че е налице квалифициращото обстоятелство с оглед на субекта на престъплението. Същото се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на т. 5 на чл. 152, ал. 3 от НК. Видно от разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НК казусът покрива и двете хипотези на опасния рецидив - по б. А и по б. Б на посочената норма, тъй като в контекста на приетата по-горе фактическа обстановка, деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по чл. 66 от НК. Освен това престъплението се явява извършено и след като подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Посочените вече във фактическата обстановка престъпления, извършени от страна на подсъдимия, обуславящи квалификацията опасен рецидив, са извършени преди да е изтекъл 5 годишен срок от изтърпяване на наказанието по тези предишните присъди - изискване на чл. 30 от НК.

 Съдебният състав намира, че подсъдимият е реализирал деянието, като е употребил сила и заплашване, безспорно е доказано по делото, че подсъдимият е употребил принуда спрямо пострадалата, за да извърши престъплението и то в двете й форми "сила" и "заплашване", като я е дърпал, притискал, влачил, душил, за да не се съпротивлява, с цел да улесни осъществяването на съвкуплението чрез сломяване на съпротивата на пострадалата. Наред с това, подсъдимият е осъществил спрямо пострадалата и психологическо въздействие, като я е заплашил с неблагоприятни за нея последици, като й е заявил че има нож и „ще я заколи“, приканвал я да мълчи защото ще я убие, и през цялото време я мотивирал да не се съпротивлявал като я заплашвал че ще я убие. В конкретния случай са налице предприети действия спрямо пострадалата в късен час, насаме в място през което почти не минават хора, още повече вечер в тъмната част на денонощието -  под надлез „Родопи“, сломяване на съпротивата й чрез употреба на сила и заплашване, което е допринесло за осъществяване на престъпните намерения на автора на деянието. Проследено в своята хронология, осъщественото от подсъдимия въздействие върху пострадалата е насочено към постигане на крайната цел, като установените по делото фактически обстоятелства се приема, че сочат и на физическо и на психическо въздействие спрямо пострадалата, тъй като в късния  час, в който се развиват събитията, подсъдимият, който е физически здрав, млад мъж напада в гръб пострадалата, започва да я дърпа настрани, като я хваща през шията и й казва да мълчи, заплашва я че има нож и ще я заколи, опита на пострадалата да удари с камък подсъдимия завършва неуспешно, тъй като той забелязва действията й и започва да я души като й пречи да си поема въздух, което окончателно сломява пострадалата. Следва да се вземе предвид и установеното в случая, че в конкретната ситуация, след реализиране на съвкупление, подсъдимият е заплашил Г. да не казва на никого защото „вече знаел къде работи“ което е оказало допълнителен ефект върху нея.

 Съдът намира, че подсъдимият към момента на икриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото, от които е видно, че е действал с ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите. Действията му са последователни и целенасочени, като е осъзнавал, че чрез личната си деятелност, която е извършвал без външни въздействия - натиск или заплаха, без външна принуда, спомага за постигане на престъпния резултат, като е контролирал своите действия съзнателно и адекватно.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал всички съставомерни белези, формиращи процесното деяние, като е съзнавал че се съвкупява с лице от женски пол, като го е принудил за това със сила и заплашване. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В този смисъл подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, което е видно от хронологията на развилите се събития.

 С оглед на приетата от съда правна квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54 от НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при пълен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, като намери, че в случая не следва да отчита направените от подсъдимия самопризнания и на тази плоскост, тъй като те се обективират като процесуално поведение за целите на процедурата по глава ХХVІІ от НПК и в рамките на досъдебното производство няма никакви данни А. да е спомогнал за разкриване на престъплението, което се явява изцяло в следствие на усилията на компетентните органи в тази насока, поради което признанието на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, сторено в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, е обвързано със законово установената привилегия при определяне на наказанието на подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58 а, ал. 1 от НК, поради което повторната бонификация на лицето и чрез отчитане на това признание на фактите и на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, би се явило неоправдано. От друга страна, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства, в случая, на първо място осъжданията на подсъдимия за престъпления, които не обуславят приетата правна квалификация, извършването на настоящото престъпление след изтърпяване на наказания лишаване от свобода в пенетенциарно заведение, което индикира изключително висока лична опасност на дееца тъй като очевидно многократното налагане на наказание „Лишаване от свобода“ не е изиграло своята превъзпитаваща роля, лошите характеристични данни за лицето, което започва своята престъпна деятелност още като непълнолетно, многократните осъждания /извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив/, начина и механизма на извършеното деяние насочено към младо момиче в тъмната част на денонощието, на изолирано място, с използване на двете форми на принуда спрямо пострадалата. Изложеното от страна на защитата като добри характеристични данни, а именно че той е трудово ангажиран, има жена и бебе на 1 месец, не намира нито житейска, нито правна, нито морална логика, тъй като без съмнение извършеното от подс. А. по никакъв начин не е насочено към подобряване на живота му, нито пък свидетелства за грижа към семейството и детето му. Напротив деянието е брутално, нарушава всячески правата на личността, както и половата неприкосновеност на пострадалата. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице пълен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, ориентирано към максималния размер за приетата правна квалификация по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б."Б" от НК, а именно дванадесет години лишаване от свобода. Според преценката на съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и би изиграло своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него, като се явява адекватно и на целите на генералната превенция. Така наложеното, в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода, бе намалено с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като бе постановено подсъдимият да изтърпи наказание в окончателен размер на осем години лишаване от свобода.

 В конкретния казус не са налице материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода, както и с оглед предходните осъждания на А. на лишаване от свобода.

 Ето защо, на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови подс. К.И.А. да изтърпи така наложеното му наказание осем години лишаване от свобода при първоначален Строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК приспада от така наложеното наказание в размер на осем години лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К.И.А.  е бил задържан за 72 часа по реда на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, считано от 16.04.2016г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия К.И.А.  да заплати по сметка на ОД на МВР град Пловдив сумата от 641.10 лева, представляваща направени по делото разноски.

Съдът взе отношение и за веществените доказателства, приложени по делото намиращи се на съхранение при домакина на 04 РУ на ОДМВР гр. Пловдив: 1 бр. тъмносиня дънкова пола с копчета отпред с етикет  „Etam”; 1 бр. черен сутиен с банели с етикет „Zuerrose” size 36/80; 1 бр. син потник с тънки презрамки и с бродерия отпред с етикет „НМ”, запечатани в хартиен чувал, 1 бр. дамски бикини на хоризонтални черти с цвят сиви, лилав, оранжеви и кафяви, като постанови те да се върнат на собственика им М.Х.Г., а вещественото доказателство - сравнителен материал от М.Х.Г., запечатан в хартиен плик от НИКК – МВР – гр. София, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно, с оригинала

Секретар: С.Р.