НОХД 3482/2016 - Мотиви - 25-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 3482/2016г. по описа на ПРС – I X н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.А.М. – роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 22.06.2015 г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай – извършил е престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като съизвършител със М.М.Г. ЕГН ********** ***, е отнел чужди движими вещи, както следва – един брой мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.; 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт на обща стойност 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт на обща стойност 340,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв.; или всичко вещи на обща стойност 1079,00 лв. от владението на И.С.М. ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК;

         и

         М.М.Г. – роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 22.06.2015 г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със М.А.М. ЕГН ********** ***, е отнел чужди движими вещи, както следва – един брой мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.; 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт на обща стойност 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт на обща стойност 340,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв.; или всичко вещи на обща стойност 1079,00 лв. от владението на И.С.М. ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК;

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че в хода на съдебното следствие е установена фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт на Районна прокуратура Пловдив, а именно – че двамата подсъдими са извършили деянието, за което са им повдигнати съответните обвинения и макар непълнолетни, са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят поведението си. Сочи още, че деянието, за което е предаден на съд М.М., е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, както и че по категоричен начин от показанията на пострадалия свидетел И.М. и свидетеля М.А. се установи, че на 22.06.2015г. вечерта И.М., след е бил заговорен от двамата подсъдими, същите да били с добре разпределени роли помежду си, а именно подс. М.М. е поискал огънче от М., а подс. Г. е стоял наблизо и докато М. наливал горивото в резервоара, двамата подсъдими се възползвали от случая и извършили престъпното деяние, след което избягали. Описва още, че свидетеля М., след като получил гориво, тръгнал да се прибира с автобуса, но не е намерил мъжката си чанта, в която е имало сума пари – 318 лева, 9 броя карти за пътуване в градския транспорт и 340 билета за пътуване и тъй като двамата подсъдими били единствените лица в близост до МПС-то, управлявано от свидетеля М., той се насочил отново към бензиностанцията, където бил спрял автобуса по-рано,  срещнал група младежи в „Шекер махала“ в гр. Пловдив, сред които и свидетел М.А., със съдействието на който подсъдимият М.М. е върнал личните документи на свидетеля М.. Посочва, че в хода на ДП е било проведено и разпознаване, при което по категоричен начин свид. М. е разпознал двамата подсъдими като лицата, с които е контактувал, преди да установи липсата на описаните вещи, като сочи, че не остава никакво съмнение, че двамата подсъдими са взели вещите на свидетеля М., след като добре са разпределили помежду си – кой какво да прави. Предвид това предлага да бъде постановена осъдителна присъда и за двамата подсъдими, като наказанията бъдат определени по реда на чл.54 от НК, сочат се лоши характеристични данни и за двамата подсъдими, предлага за Г. да бъде съобразено, че към настоящия момент не е осъждан, и му бъде определено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от година, а на М.М., който до момета е осъждан до момента 3 пъти с влезли в сила съдебни актове, да бъде наложено по-голямо по размер от осем месеца наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в ПД „Бойчиновци“, както и двамата подсъдими солидарно да заплатят разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия М. – адвокат Г.К.-К. поддържа, че обвинението не бе доказано категорично и по несъмнен начин, като подсъдимият М. не е бил видян да извършва кражба предвид факта, че единственият свидетел, който е и пострадал – И.М., изнася факти относно това, че и двамата подсъдими са поискали огънче, но не е видял някой от подсъдимите да взема чантата му, има единствено предположение, че те двамата са извършили изпълнителното деяние на престъплението кражба. За свидетеля А. сочи, че не бива да се кредитират показанията на същия за особено достоверни, тъй като на въпрос на защитника какъв ден е днес, той отговаря, че е сряда, а деня е четвъртък, както и че е бил категоричен първоначално, че двамата подсъдими са казали, че ако някой пита за тях, да казва, че не ги е виждал, а после заявил, че само единият от подсъдимите е казал това нещо, както и че не си спомнял държал ли е някой от тях нещо, или не. Предвид това сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, като предлага подсъдимите да бъдат оправдани. При условията на евентуалност поддържа, че в обвинителен акт са включени вещи, които не могат да бъдат предмет на кражба –9 броя карти и 340 броя билети за пътуване в градския транспорт, като по самата си правна същност това са официални удостоверяващи знаци, документи, които служат за отчитане, удостоверяват ползване на услуга в градския транспорт и сами по себе си дават правната възможност, чисто хипотетично при последващо използване, да бъдат предмет на друго престъпление, но не и на престъплението кражба. Сочи, че такова последващо ползване от страна на двамата подсъдими не е доказано по делото, като застъпва становище, че 9 броя карти и 340 броя билети за пътуване в градския транспорт не следва да се включват в предмета на престъплението кражба, а на престъпление по чл. 276, ал.3 от НК и предлага съдът да преквалифицира обвинението, като на подсъдимия М.  на основание чл. 276, ал.3 вр. чл. 54 вр. чл. 57, предл. 2-ро вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3 вр. чл. 42б от НК бъде наложено наказание пробация. В този смисъл сочи практиката на съда – Решение № 4 от 01.02.2013г. на ВКС по дело № 2119 от 2012г. и Тълкувателно решение № 116 от 1983г. на Общото събрание на наказателаната колегия. Поддържа, че съставомерни относно деянието кражба са описаната чанта на стойност 106 лева и на сумата пари – 318 лева, като предлага, при определянето на наказанието да се отчетат  ниската стойност на последните вещи. Като смекчаващи обстоятелства още сочи ниската възраст на М. и занемарените условия, в които той живее, семейната среда, в която е отглеждан и възпитаван, липсата на образование, на самоконтрол и самооценка на постъпките, поради което на основание чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 вр. чл. 54 от НК да му се наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода, като предлага, на основание чл.23, ал.1 от НК, да бъдат кумулирани двете наказания, като се определи едно общо най-тежко такова в размер на 6 месеца лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимият Г. – адвокат А. поддържа, че от събраните по делото доказателстева не се доказа категорично и безспорно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М.Г. за това, че е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е отнел движими вещи в съучастие с М.М.. Сочи, че от разпита си пострадалия И.М. не сочи никого като извършител на деянието кражба от служебния автомобил, управляван от него, а че единствено е видял двамата подсъдими около превозното средство, където по неговите думи са изчезнали вещите му, както и че на мястото са били и негови колеги, както и множество други лица, а свидетелят М.А. по никакъв начин не сочи двамата подсъдими като извършители на престъплението. Сочи още противоречия в свидетелските показания на последния и тези на М.А., във връзка със съществено разминаване във времето, доколкото пострадалият сочи, че бил в Царацово, после се е връщал пеша до Пловдив, което отнема много време, а М.А., заявява, че видял двамата подсъдими, а непосредствено след това се е върнал и ***, по никакъв начин не твърди да е присъствал на връщане на вещи и не е забелязвал някой от подсъдимите да носи чанта. Предлага подсъдимият Г. да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение. В условията на евентуалност предлага да се приеме, че подсъдимият Г. е участвал в деянието не като извършител по  чл. 20, ал.2 от НК, а като помагач по смисъл на чл. 20, ал.4 от НК, като се приложи реда чл. 55 от НК, предвид множество смекчаващи обстоятелства – младата възраст на М.Г., като може да се приеме, че той е извършил престъплението поради лекомислие и увлечение, ниската степен на обществена опасност на деянието, фактът, че Г. се развива в условията на липса на добра родителска, семейна и икономическа среда, семейството е с влошено материално и социално положение, евентуалната кражба е била продиктувана от нуждата за набавяне на средства за физическото оцеляване на семейството, поради което и съгласно чл. 36 от НК целите на наказанието могат да се постигнат и с налагане на пробация, а едно настаняване в поправителен дом би довело не до превъзпитаване, а до затвърждаване на лошите характеристики.

Подсъдимият М. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, няма какво друго да добави. В последната си дума посочва, че няма какво да каже на съда.

Подсъдимият Г. сочи, че поддържа казаното от своя защитник, моли, ако може, да бъде оправдан, съжалява за случилото се. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият М.А.М. е роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.

         Подсъдимият М.М.Г. е роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че свидетелят И.М. работел като *** ***, като на 22.06.2015г. същият бил на работа, като управлявал автобус по линия № 1. Към 22:00 на същия ден - 22.06.2015г., свидетелят М. изпълнил последния си курс и той тръгнал да се прибира към с.Царацово, но на бензиностанция „ЕКО” на бул. „В. Априлов” в гр.Пловдив, то т.нар. „Шикер махала” автобусът изгаснал, поради свършване на горивото. Предвид това същият свидетел се обадил по  мобилния си телефон на свои колеги да му донесат гориво, за да прибере автобуса в гаража и останал да чака до същото МПС. В това време към подсъдимите М.А.М. и М.М.Г., се приближили до свидетеля М. и по повод поискано огънче завързали разговор със същия свидетел, който разговор водел основно подсъдимия М. и след който двамата подсъдими останали в близост до автобуса. Междувременно пристигнали колеги на свидетеля М., които му донесли гориво, след което си тръгнали, а М. започнал да налива горивото в резервоара. При това подсъдимият М. се възползвал от обстоятелството, че свидетелят М. бил е зает, качил се в кабината на автобуса през отворената й врата и взел оставената там от свидетеля М. мъжка платнена чанта, в която имало 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт, 340 бр. билети за пътуване в градския транспорт, паричната сума от 318 лв., след което, заедно с подсъдимия Г., напуснал мястото. В чантичката на свидетеля М. имало още дебитни банкови карти, както и личната му карта, свидетелството му за управление на моторно превозно средство и контролния талон на автомобила. Свидетелят М. приключил с наливането на горивото в резервоара и се върнал в кабината, запалил двигателя и потеглил към с.Царацово, обл.Пловдив, за да остави автобуса в гаража. Когато пристигнал в гаража потърсил чантичката си и установил, че същата и намиращите се в нея вещи ги няма. При това свидетеля М. оставил автобуса и се върнал пеша в гр.Пловдив, отишъл в района на бензиностанция и влязъл в т.нар. „Шикер махала” в гр.Пловдив. Там видял група младежи, след които и свидетеля А., на които казал, че две момчета са му взели чантата и ги търси. Сред установените на мястото младежи свидетелят М. разпознал и сина на свой колега – неустановен по делото. В този момент двамата подсъдими се приближили към мястото, където бил свидетелят М. и групата младежи. М. обяснил на неустановеният син на негов колега за случилото се и последният провел разговор на турски език с подсъдимия М.. В резултат на последното подсъдимият М. отишъл на неустановено място и след това се върнал, като дал на свидетеля М. личната му карта, шофьорската му книжка и контролния талон, като обещал, че на сутринта ще му върне и другите неща, което обаче не сторил. На свой ред свидетелят М. съобщил е Трето РУ „Полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив за отнетите му вещи.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.С.М. и М.Я.А..

Свидетелят И.С.М. сочи, че на дата на деянието, около 22:00 часа, спрял автобуса поради изчерпване на бензина на бензиностанция на бул. „В. Априлов” в гр.Пловдив, то т.нар. „Шикер махала”. Заявява, че на същото място видял подсъдимите М.А.М. и М.М.Г., които го приближили и започнали разговор с него след което останали в близост до автобуса. Описва, че след пристигане колегите му и донасяне на гориво, започна да налива същото в автобуса, а вратата на последния била отворена, за да може да влезе. След зареждането прибрал автобуса в гаража в с.Царацово, при което констатирал, че от кабината липсваласобствената му мъжка платнена чанта, в която имало 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт, 340 бр. билети за пътуване в градския транспорт, паричната сума от 318 лв., дебитни банкови карти, както и личната му карта, свидетелството му за управление на моторно превозно средство и контролния талон на автомобила. Посочва, че оставил автобуса и се върнал пеша в гр.Пловдив, влязъл в т.нар. „Шикер махала” в гр.Пловдив и там видял група младежи, след които и сина на свой колега. Посочва, че на мястото дошли и двамата подсъдими, като М. разговарял на турски с сина на колегата му, след което върнал на свидетеля М. личната му карта, шофьорската му книжка и контролния талон, като обещал, че на сутринта ще му върне и другите неща, което обаче не сторил. Последните показания са уточнени с прочитане показанията на същия свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл.II от НПК. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява спирането на датата на деянието на свидетеля с управлявания от него автобус на описаната бензиностанция при необходимост за изчакване на гориво, появата на същото място на двамата подсъдими и оставането им на същото след проведен разговор с М., ангажираността му по зараждането на автобуса при оставена отворена врата на същия, факта на липсата на инкриминираните вещи, както и тяхната индивидуализация, както и обстоятелството, че по-късно същата вечер подсъдимият М. върнал част от инкриминираните вещи на подсъдимия и обещал да върне и останалите.

В своите показания свидетелят М.Я.А. сочи, че познава и двамата подсъдими от т.нар. „Шикер махала“ на гр.Пловдив, като лятото на 2015г. бил с приятели на същото място, когато двамата подсъдими Г. и М. дошли при тях и подсъдимият М. казал на събралите се, ако някой пита за тях да кажат, че не са ги виждали, след което си отишли. Сочи още и че около 10-15 минути по късно дошло лице, отговарящо по описание на пострадалия, което обяснило, че търси две момчета, след което за същите А. бил разпитан и от органите на полицията. Показанията на свидетеля А., дадени в хода на досъдебното производство са прочетени по чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, относно заявено от същия обстоятелство в хода на досъдебното производство, че видял двамата подсъдими да носят мъжка чанта с дръжка, относно което пред съда А. заявява, че не помни в момента. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява че подсъдимия М. е искал от присъстващите на мястото на срещата да не казват, че той и подсъдимия Г. са били видени, малко преди да бъдат търсени от свидетеля М.. Съдът също намери, че от горните показания се установява, че някой от двамата подсъдими е носил мъжка чанта с дръжка, като не може да каже кой, доколкото съдът е заявил същото в разпита в досъдебното производство от 08.03.2016г. и пред съда единствено заявява, че в момента не помни горното, което може да бъде отдадено на изминалото време и не съставлява основание да се приеме, че посоченото в хода на досъдебното производство не следва да бъде кредитирано като истинно.

В този смисъл съдът намери за неоснователно становището на защитника на подсъдимия М., че не бива се кредитират показанията на свидетеля А. като достоверни, тъй като на въпрос на защитника какъв ден е днес, той отговаря, че е сряда, а деня е четвъртък, доколкото съдът намира, че грешка в посочване конкретния ден от седмицата, която общоизвестно може да стори всеки един човек, няма отношение към способността на конкретния свидетел да изнесе показания относно обстоятелства от миналото, които са му направили впечатление. Не може да бъде споделено и възражението, че свидетелят А. бил категоричен първоначално, че двамата подсъдими са казали, че ако някой пита за тях, да казва, че не ги е виждал, а после заявил, че само единият от подсъдимите е казал това нещо, доколкото последното съставлява единствено уточнение, което е нормално и обичайно при изнасяне показания. Що се отнася до възражението, че свидетелят А. заявил, че не си спомнял държал ли е някой от тях нещо, или не, то по същото обстоятелство съдът вече взе становище, включително в светлината на процедурата по чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК.

Съдът намери за неоснователно и становището на защитника на подсъдимия Г., че са налице противоречия в показанията на свидетелите М. и А., във връзка със съществено разминаване във времето, доколкото пострадалият М. ***, после се е връщал пеша до Пловдив, което отнема много време, а М.А., заявява, че видял двамата подсъдими, а непосредствено след това се е върнал и ***. Действително свидетелят М. *** за не повече от час, а А. посочва, че пострадалият дошъл при тях около 10-15 минути след като там били подсъдимите, което обаче по-никакъв начин не обуславя противоречие между показанията горните двама свидетели, тъй като съвсем не е необходимо, нито по делото има данни, че подсъдимите М. и Г. са отишли при групата младежи, след които и свидетеля А., веднага и непосредствено след като са си тръгнали от бензиностанцията, на която бил спрян автобуса на свидетеля М..

Съдът взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда стоковооценъчна експертиза, съгласно която стойността на 1 бр. мъжка платнена чанта е 106,00 лв.; 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт са 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт са 340,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв. – всичко на обща стойност 1079.00 лева. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява стойността на един брой мъжка платнена чанта към момента на деянието.

Във връзка със горната експертиза следва да се отбележи, че вещото лице неправилно е определило стойността 9 бр. карти за пътуване за Градски транспорт като възлизаща на 315,00 лв. и 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт - 340,00 лв.. Причината за последното е становището на вещото лице, изразено при изслушването му от съда, че същите съставляват платежно средство, като експерта е приел като стойност тяхната продажна цена. Последното е неправилно, доколкото сочените от вещото лице стойности са не на картите и билетите за пътуване за градски транспорт, а на евентуални бъдещи транспортни услуги, правото на ползване на които въпросните карти и билети единствено удостоверят. Последното мотивира съда да не приеме заключението на експертизата в тази му част. Неправилно определяне стойността на  картите и билетите за пътуване за градски транспорт обаче по никакъв начин не хвърля съмнение относно правилността на експертното заключение в останалата му част. Следва да се отбележи, че проблемът за правната природа на картите и билетите за пътуване за градски транспорт е чисто правен и като такъв е извън предмета на компетентност на вещото лице. В случая погрешността на експертното заключение в тази му част е следствие от неправилно формулиране задачите на експертизата, а не от начина на изготвяне същата от вещото лице, съобразно компетентността му.

На следващо място съдът съобрази заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, съгласно която подсъдимият М.Г. не се води на диспансерен учет, не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не страда от наркотична или алкохолна зависимост. Установеното равнище на интелектуално и личностно развитие съответства на календарната възраст на лицето. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и може да възприема факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може пълноценно да участва в наказателния процес. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че към момента на деянието  подсъдимият М.Г. е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и че може пълноценно да участва в наказателния процес.

Съдът взе предвид и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно която подсъдимият М.М. не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период, не злоупотребява с алкохол или наркотични вещества и не води на диспансерен учет към ЦПЗ – гр.Пловдив. Съгласно същото заключение, подсъдимият М.М. е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в ясно съзнание, адекватен, без данни за психопатологична псимтоматика с целесъобразни действия. Поведението му не е било болестно /психотично мотивирано/. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство в качеството на обвиняем. От същото се установява, че към момента на деянието  подсъдимият М.М. е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и че може пълноценно да участва в наказателния процес.

При възприемане горната фактическа обстановка съдът взе предвид и сторените в хода на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия М.Г. от свидетеля И.М., за който е съставен протокол от 26.06.2015г. /л.51 от досъдебното производство/, както и разпознаване на подсъдимия М.М. от свидетеля И.М., за който е съставен протокол от 26.08.2015г. /л.55 от досъдебното производство/, като намери, че същите действия по разпознаване са сторени при спазване разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК, като от същите се установява, че подсъдимите М. и Г. са били двете лица, от които свидетелят М. е бил заговорен на бензиностанция на бул. „В. Априлов” в гр.Пловдив, то т.нар. „Шикер махала”.

Съдът отчете и приложените по делото социални доклади относно двамата подсъдими, от които се установява семейната и социална среда в която същите пребивават.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ М.А.М.:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 22.06.2015г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай – извършил е престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужди движими вещи, както следва – един брой мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв.; или всичко вещи на обща стойност 424,00 лева от владението на И.С.М. с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна следва да се отбележи, че макар безспорно свидетелят М. да не е видял, че подсъдимият М. взема инкриминираните вещи, то заключение за последното може да бъде сторено от установената непротиворечива верига от многобройни и добре кореспондиращи помежду си обстоятелства, водещи до единствен възможен извод за това, че именно подсъдимият М. е отнел вещите, предмет на обвинението, както следва:

На първо място подсъдимият М. е бил на мястото, което следва да бъде прието като единствено възможно за отнемане на инкриминираните вещи от свидетелят М. ***, то т.нар. „Шикер махала”, като именно М. основно е водил разговор с М., доколкото последния посочва, че подсъдимия Г. има „второстепенна роля“. В тази връзка подсъдимият М. е имал и възможността да отнеме инкриминираните вещи от кабината на автобуса, вратата на която е останала отворена, докато свидетелят М. зареждал превозното средство с гориво, съгласно собствените му показания.

Фактът, че подсъдимият М. се е възползвал от гореописаната възможност и е отнел инкриминираните вещи по възприетия от съда начин се установява от обстоятелството, че част от същите вещи са били в негово владение, доколкото безспорно по делото се установи, че  подсъдимият М. лично е върнал на свидетеля М. отнетите от последния лична карта, шофьорска книжка и талон, и дори обещал да върне и останалите, което не сторил.

Към горното следва да се прибави и обстоятелството, че именно подсъдимият М. искал от събралата се в  т.нар. „Шикер махала” на гр.Пловдив група младежи, сред които и свидетеля А., да не казват, че са виждани заедно с подсъдимия Г., което показва ясно съзнание от подсъдимия М., че е сторил противоправно деяние.

Не на последно място и светлината на горепосоченото следва да се отбележи, че подсъдимия М. се признава за виновен по така повдигнатото обвинение, макар и да се възползва от правото си да не дава обяснения, като същото самопризнание добре кореспондира с останалата доказателствена съвкупност, съгласно посоченото. 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието на подсъдимия М. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. За последното се съди от съвсем елементарния характер на деянието, а именно – отнемане на вещи, за които подсъдимият не може да не знае, че не му принадлежат. В този смисъл съдът намери, че към момента на деянието макар и като непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, който извод съдът прави от вече посочената доказателствена съвкупност, включително и посоченото заключение на съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия.

Ето защо, предвид така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия М.А.М. – роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 22.06.2015г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай – извършил е престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужди движими вещи, както следва – един брой мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв.; или всичко вещи на обща стойност 424,00 лева от владението на И.С.М. с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

Същевременно съдът намери, че подсъдимият М.А.М. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това деянието да е извършено в съучастие като съизвършител с М.М.Г. с ЕГН ********** ***, във връзка с чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и подсъдимият М.А.М. да е отнел 9 бр. карти за пътуване за Градски транспорт на обща стойност 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт на обща стойност 340,00 лв., предвид следното:

На първо място съдът намери, че така посочените 9 бр. карти за пътуване за Градски транспорт и 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт не могат да съставляват предмет на престъплението кражба по смисъла на чл.194 и сл. от НК. Извод за това се прави от правната природа на същите, доколкото картите и билетите за пътуване в градския транспорт съставляват удостоверителни знаци, даващи право на притежателя им да получи определена транспортна услуга. За да изпълнят тази си социална функция, картите и билетите първо следва да бъдат закупени от лицето, желаещо да ползва транспортната услуга и след това същото лице да ползва въпросната услуга, правото на която картата или билета единствено удостоверяват. По тази си същност картите и билетите съществено се различават от парите, а сочените от обвинението стойности от 315,00 лв. за 9 бр. карти за пътуване за Градски транспорт и 340,00 лв. за 340 бр. билети за пътуване за Градски транспорт, за всъщност стойности на транспортни услуги, които едно лице би могло да ползва и което си право би удостоверило с картата или билета, а не стойността на самите карти или билети като предмет на престъпно деяние. Предвид това, картите и билетите за пътуване в градския транспорт могат да съставляват единствено предмет на престъпление по чл.276, ал.3 от НК, но не и на такова по чл.194 и сл. от НК, в който смисъл е и еднозначната съдебна практика, включително и Тълкувателно решение № 116 от 25.IX.1983г. по х.д. № 100/82г., ОСНК.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че не съществува възможност по настоящото производство подсъдимият М.А.М. да бъде признат за виновен в осъществено престъпление по чл.276, ал.3 от НК, макар и последното да съставлява по-леко такова от деянието по чл.194 и сл. от НК, доколкото никъде в обема на обвинението, намерило място в обвинителния акт, не се сочи, че отнетите 9 бр. карти за пътуване за Градски транспорт и 340 бр. билети за пътуване за Градски транспорт съставляват официални удостоверителни знаци, нито е посочено за какво са предназначени същите. Ето защо подсъдимият М. не може да бъде признат за виновен в извършване на престъпление, елементите от чийто фактически състав не са намерили място в повдигнатото срещу същия обвинение и на основание факти, във връзка с които не се е защитавал.

Подсъдимият М. следва да бъде оправдан и за това да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с подсъдимия М.М.Г., поради липса на данни за участие на Г. в инкриминираното деяние, който въпрос следва да бъде разгледан при обсъждане отговорността на Г., във връзка с повдигнатото срещу последния обвинение.

Ето защо съдът намери, че на основание чл.304 от НПК М.А.М. следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение – деянието да е извършено в съучастие като съизвършител с М.М.Г. с ЕГН ********** ***, във връзка с чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и подсъдимият М.А.М. да е отнел 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт на обща стойност 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт на обща стойност 340,00 лв.

         ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ М.А.М.:

         След като намери подсъдимия М.А.М. за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни за същия, както и предходните му осъждания, извън последното такова, обуславящо квалификацията на деянието при условията на чл.28, ал.1 от НК. Като смекчаващо отговорността обстоятелства за подсъдимия М. съдът отчете сложната социална  и семейна среда в която същият е израснал съгласно събраните данни за множество братя и сестри, ниски доходи на семейството. В този смисъл съдът не споделя становището на защитата, че  ниската възраст на подсъдимия съставлява смекчаващо обстоятелство, доколкото фактът на непълнолетие на същия е отчетен при квалифициране на деянието като такова по чл. 63, ал.1, т.3 от НК и в тази връзка – самият закон е предвидил редукция на наказанието, поради което същата възраст не следва повторно да се отчита отново и като смекчаващо обстоятелство. Що се отнася до посочените от защитата лисата на образование, самооценка и самоконтрол, то последните обстоятелства не могат да съставляват смекчаващи такива, доколкото същите по-скоро навеждат на извод за една социално неустойчива личност, с формирани погрешни представи за мястото и ролята си в обществото и съответно – съвсем не налагат заключение, че частната превенция по смисъла на чл.36 от НК може да бъде постигнато с едно по-ниско по интензитет наказание.  

         Ето защо, при така мотивирания баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът на основание чл. 54 от НК намери, че наказанието следва бъде индивидуализирано по размер в диапазона между минималния и средния предвиден от закона размер, при съобразяване разпоредбата чл. 63, ал.1, т.3 от НК, поради което и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Същевременно съдът намери, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито изключително такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на обществена опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към пределите на обичайната за деяние от същия вид.

         На следващо място и като съобрази разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗИНЗС съдът намери, че подсъдимият М.А.М. следва да бъде настанен за изпълнение на така наложеното наказание от осем месеца „лишаване от свобода” в Поправителен дом гр. Бойчиновци.

         На основание чл. 64, ал.4 от НК съдът също намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимият М.А.М. се налага той да изтърпи наказанието осем месеца „лишаване от свобода”. Извод за това се прави предвид обстоятелството, че на същият подсъдим вече е налагано наказание „лишаване от свобода“, изпълнението което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и е търпял такова наказание по във връзка с последваща присъда, преди да извърши деянието, предмет на настоящото производство. Последното налага извод, че се касае за твърде неустойчива личност, с формирани погрешни представи за мястото и ролята си в обществото, чието поправяне и превъзпитание не би могло да бъде постигнато, без така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на осем месеца да бъде изтърпяно.

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ М.М.Г.:

         При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че не се събраха данни, от които да бъде сторено заключение, че подсъдимия М.М.Г. – роден на ***г*** ***, б., български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** е извършила престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 22.06.2015г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.А.М. с ЕГН ********** ***, е отнел чужди движими вещи, както следва – един брой мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.; 9 бр. карти за пътуване за градски транспорт на обща стойност 315,00 лв.; 340 бр. билети за пътуване в Градски транспорт на обща стойност 340,00 лв.; пари – сумата от 318,00 лв.; или всичко вещи на обща стойност 1079,00 лв. от владението на И.С.М. с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, предвид следното:

         В случая е налице липса на данни за участие в престъплението на подсъдимия Г., като се установява, че последният е бил заедно с подсъдимия М. в близост до спрения от свидетеля М. автобус на бензиностанция на бул. „В. Априлов” в гр.Пловдив, то т.нар. „Шикер махала”, както и че бил видян заедно с М. от група лице, сред които и свидетеля А.. За разлика от подсъдимия М., липсват данни Г. да е осъществявал владение върху инкриминираните вещи или част от тях или да е извършвал каквито и да е действия, от които може да се стори извод за участие в инкриминираното деяние.

         Предвид горното съдът намери, че от единствено установения факт на присъствие на подсъдимия Г. заедно или в близост до подсъдимия М., няма как да бъде сторен извод, че Г. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл становището на прокурора за установено разпределение на ролите между двамата подсъдими е неоснователно като недоказано, още повече подобни обстоятелства не са описани в обвинителният акт. Също така не се установиха и действия, с които подсъдимия Г. да е подпомогнал подсъдимия М., като отново следва да се отбележи, че подобни действия на Г. поначало не са намерили място в повдигнатото спрямо същия обвинение.  

         С оглед на горното съдът намери, че на основание чл.304 от НПК, подсъдимият М.М.Г. следва да бъде оправдан за това да е извършила престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, доколкото не се установи деянието да е извършено от подсъдимия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

След като намери подсъдимия М.А.М. за виновни в това, да е извършил престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът намери, че същият следва да заплати направените по делото разноски в размер на 409,84 лева за експертизи по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата, както и отново на основание чл. 189 ал.3 да заплати сумата от 80 лева разноски по делото за явяване на вещите лица по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на съдебната власт.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                           

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.