НОХД 3226/2016 - Мотиви - 09-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 3226/2016г.

М О Т И В И

към Присъда № 274/12.10.2016г. по НОХД № 3226/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

            Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу П.Е.Г., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец август 2013 г. до месец март 2016 година включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден с решение № 1561/10.04.2011 г. на ХІV граждански състав при Пловдивски районен съд, влязло в законна сила 10.05.2012 г., да издържа свой низходящ дъщеря си – Е.П.Г. ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски от по 120 лв. /сто и двадесет лева/, като общия размер на неплатените вноски възлиза на 3840 /три хиляди и осемстотин и четиридесет/ лева.

         По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено по-лекото от двете предвидени наказания, а именно „пробация” за срок от девет месеца в съвкупност от задължителните пробационни мерки с периодичност два пъти седмично.

         Подсъдимият  в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. Моли  съда да му наложи наказание пробация, без конкретика за същото.

         Адв. Т., служебен защитник на подс. Г., моли съда да му наложи наказание „пробация” за минимален срок.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П.Е.Г. е роден на *** ***, б., български гражданин, средно-специално образование, работещ – ***************, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

С решение № 89/06.02.2009 г. на Районен съд гр.Пловдив, І бр.с., бракът между подс.Г. и св.Н. бил прекратен, като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – Е.Г. на 16 г., били предоставени на майката, а подс.Г. бил осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 80 лева чрез законният представил – св.Н.. Решението влязло в законна сила на 27.02.2009 г.

         С решение № 1561/10.04.2012 г. на Районен съд гр.Пловдив, ХІV гр.с., първоначално определената месечна издръжка, която следвало да плаща подс.Г. за непълнолетното си дете била увеличена на 120 лева. Решението влязло в сила на 10.05.2012 г. Подс.Г. бил наясно с така увеличената издръжка, която следвало да заплаща ежемесечно.

         От влизане както първоначалното, така и последващото съдебно решение, с които били определени дължимите месечни издръжки, подс.Г. не плащал редовно. В резултат на това св.Н. инициирала образуване на изпълнително дело към *** А. А. № 174/2009 г. Св.Н. в качеството си на законен представител на Е.Г. получавала месечни издръжки от подс.Г., както чрез пощенски записи, така и чрез инициираното от нея изпълнително дело. До настоящият момент общата сума, която подс.Г. платил на св.Н. за издръжка на роденото от брака им дете възлизала на 5028 лева. Така посочената сума покрива дължимите издръжки от м.февруари 2009 г. до м.юли 2013 година (до м.април 2012 г. по 80 лв./месец и от м.май 2012 г. до м.юли 2013 г. по 120 лв./месец).

         От м.август 2013 г. до м.март 2016 г. включително подс.Г. дължи 32 месечни вноски по 120 лв. месечно за издръжка на детето си – св.Е.Г., които вноски същият не е платил, като общата сума възлиза на 3840 лева.

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание,  от свидетелските показания на К. Т. Н., О. Т. Н., Е.П.Г., И. Е. К. и А. С. А., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал съдебни решения, покани за пощенски записи, ПКО, банкови извлечения, справка от ***, разписка, изпълнителен лист и справка за съдимост за подсъдимия.

         От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

    Това е така, тъй като свидетелите логично и непротиворечиво изяснява всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период, естеството и основанието на задължението на подсъдимия, липсата на изпълнение на същото от негова страна, размерът му, като показанията им кореспондират на приложените по делото писмени доказателства, които се възприемат от съда като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

         При така възприетата фактическа обстановка съдът е  на становище, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец август 2013 г. до месец март 2016 година включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден с решение № 1561/10.04.2011 г. на ХІV граждански състав при Пловдивски районен съд, влязло в законна сила 10.05.2012 г., да издържа свой низходящ дъщеря си – Е.П.Г. ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски от по 120 лв. /сто и двадесет лева/, като общия размер на неплатените вноски възлиза на 3840 /три хиляди и осемстотин и четиридесет/ лева.

Той е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в гр.Пловдив не е изплащал дължимата от него издръжка за детето си, чийто размер – 120 лв. бил определен с влязло в сила  на 10.05.2012г. решение по гр.д. № 1561/2011г. на на ПРС.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно досежно определения с горното решение на ПРС размер на месечната издръжка, касаеща низходящия му, като последващото неплащане е било напълно съзнателно. Още повече, че подсъдимият е работоспособен мъж, тоест има възможност да употреби работната си сила, така че да обезпечи финансово развитието на детето си.

         При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от същия самопризнания, изразеното съжаление, относително добрите характеристични данни за личността му и чистото му съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема незаинтересоваността на подсъдимия към житейските проблеми на детето му, очертаваща се с траен характер и значителния размер на неизплатеното задължение за него. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, /макар в настоящия казус производството да е проведено и приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то приложима е разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК/, съдът счете, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което обосновава налагането на подсъдимия на по-лекото наказание, но при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. За постигане на нужния поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект, какъвто са смисълът и целите на наказателната санкция, Съдът счете, че наказанието следва да се реализира в съвкупност от задължителните пробационни мерки, предвидени в чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност на изпълнение два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. В конкретния казус Съдът намери, че за поправянето на дееца не е необходимо налагането и на други пробационни мерки, особено от имуществен характер, тъй като по този начин би могло да се компрометира по-нататъшното изпълнение на задължението му за издръжка, с което косвено да се засегне и положението на децата му.

         Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и  е справедливо.

         Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения правов ред, както и пренебрегването на родителския дълг на дееца.

По делото няма веществени доказателства и направени разноски.

        

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                             

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК