НОХД 3137/2016 - Мотиви - 04-11-2016

МОТИВИ ПО НОХД № 3137/2016 г

МОТИВИ ПО НОХД № 3137/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против Щ.А.К. за това, че на 02.11.2015 г. в с.Калояново, обл.Пловдив е унищожил противозаконно чужда движима вещ - монитор от игрален автомат „Classic Vega - Multi-3 тип EGT VSG-3 cep. № 80308, собственост на „Евро Геймс Технолоджи ООД, на стойност 1 156.37 лв. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

 

          Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК .

 

В рамките на наказателното производство не е бил предявяван граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като моли при съобразяване на законовото задължение на съда за приложение на чл.58а от НК, на подсъдимия да се определи и наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета и чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия адв.К. моли при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства и да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като се определи наказание пробация със срок, който съдът да определи.

 Подсъдимият К. се признава за виновен по всички факти в обвинителния акт, заявява, че поддържа становището на своя защитник, моли за по-леко наказание и изразява съжаление за извършеното.  

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Щ.А.К. е роден на *** ***. Той е ***, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.

Свидетелят Г.Д.И., в качеството му на ЕТ „Г.А.К.- Г.И., стопанисвал игрална зала, която се намирала в с.Калояново, обл.Пловдив на ул. „Васил Левски № 10 и която подсъдимият К. редовно посещавал. Игралните автомати и съоръжения в тази зала били собственост на „Евро Геймс Технолоджи ООД с пълномощник свидетеля А.А.. Игралните автомати били предоставени на ЕТ „Г.А.К. - Г.И.“ за ползване по силата на договор от 30.01.2012 г. за предоставяне на игрални съоръжения за експлоатация срещу заплащане на наемна цена.

На 02.11.2015 г. около 21,00 ч.  подсъдимият Щ.А.К. посетил игралната зала в с.Калояново, за да играе на автоматите. Бил с негов съсед - свидетелят Е.М.Р.. В игралната зала като крупие работела свидетелката М.К.. На няколко пъти подсъдимият викал крупието на игралната зала да му зарежда автомата, на който играел, а именно игрален автомат марка „Classic Vega -Multi-3 тип EGT VSG-3 cep. № 80308. Около 22, 30 часа, след като подсъдимият изиграл и последния си кредит, зареден в автомата и след като нито веднъж не спечелил, той се ядосал, ударил с ръка монитора на автомата и го счупил. Мониторът на автомата бил 19 инчов.

 Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Е., К., Р. и И., разпитани на досъдебното производство, които преценя като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Направеното от подсъдимия в съдебно заседание, а също и на досъдебното производство признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Кратките обяснения, дадени от подсъдимия в рамките на досъдебното производство и пред съда са в пълно съответствие с описаното от свидетелите – очевидци К.( и Р..

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и приложените писмени доказателства и доказателствени средства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, копие от пълномощно, копие от договор за предоставяне на игрални съоръжения срещу наем, копие от удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с приложение. Относно данните за личността на подсъдимия съдът взе предвид приложените по делото справка за съдимост и характеристична справка, както и справка от ТД на НАП Пловдив за регистрирани трудови договори.

От приложеното по делото заключение на оценъчната експертиза се установява, че стойността на вещта, предмет на престъплението – монитор 19-инчов към инкриминираната дата, която е релевантна за обвинението, е  1156,37 лева. Съдът кредитира заключението на извършената експертиза като обективно изготвено с необходимите професионални знания и опит.

          В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото, съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.216, ал.1 от НК. На първо място, с действието си по целенасочено удряне с ръка на монитора, подсъдимият е причинил престъпния резултат на посоченото престъпление. При това, тук е налице осъществяване на проявната форма на това престъпление унищожаване, тъй като се е достигнало до засягане на вещта, предмет на обвинението, а именно монитора, по такъв начин, че същата е станала изцяло негодна за използване по първоначалното й предназначение. В тази насока съдът взема предвид описанието на вещта, дадено в протокола за оглед и състоянието й, видимо от приложения снимков материал. Относно извършителя на деянието, категорично се установява, че това е подсъдимият К., като самопризнанията му, както се посочи се подкрепят от показанията на непосредствено възприелите престъпните му действия свидетели Р. и К.(.

От субективна страна съдът счита, че деянието е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е последиците му и е целял настъпването им. В тази насока съдът взема предвид собствените му обяснения, от които е видно, че същият има ясен спомен за случилото се. Твърденията на подсъдимия, че е бил алкохолно повлиян, поради което е извършил деянието, не водят до извод за извинително поведение, доколкото същият сам се е поставил в такова положение. Отделно от това, от показанията на свидетелите –очевидци не се установява подсъдимият да е имал неадекватно поведение, като състоянието му към момента на деянието, макар да е било повлияно от прието от него количество алкохол, не сочи на прояви на патологично алкохолно опиване, поради което и действията му не са били неосъзнати, а напълно целенасочени, или както сам подсъдимият е обяснил, същият е извършил деянието в яда си. 

Относно определяне на наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК бе обвързан с приложението на чл.58а от НК.

 Съдът намери, че напълно обосновано се явява искането на защитника за приложение при определяне на наказанието на разпоредбата на чл.55 от НК и в тази връзка преценка по реда на чл.58а, ал.4 от НК, че по-благоприятен се явява именно този режим за подсъдимия. В тази насока съдът взе предвид чистото му съдебно минало и произтичащите от това добри характеристични данни, изразеното неколкократно, още от досъдебното производство, съжаление и разкаяние от негова страна за извършеното, младата му възраст. При наличието на  тези  обстоятелства и предвид степента на личната обществена опасност на подсъдимия, която не се определя като висока, а също и с оглед невисоката обществена опасност на престъплението в сравнение с други престъпления от същия вид, съдът отчете, че и най- краткото като срок наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в нормата на чл.216, ал.1 от НК, ще се яви несъразмерно тежко на извършеното от страна на подсъдимия К., включително и при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване на  наказанието лишаване от свобода с една трета. Ето защо и съобразно с чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.2, б.Б от НК, като счете, че това е по-благоприятно третиране за подсъдимия, съдът наложи на същия заменено наказание, а именно “пробация”, при първите две задължителни пробационни мерки. Относно срока на пробацията, съдът счете, че такъв от седем месеца, както и минималната периодичност на задължителната регистрация от два пъти седмично, ще бъдат достатъчни за изпълнение целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, като в тази насока съдът взема предвид и факта, че самото наказателно производство вече е изиграло необходимата превъзпитателна роля спрямо подсъдимия К.. В тази връзка и съдът намира, че не се налага определяне и на допълнителна пробационна мярка към задължителните за приложение такива. Така определеното наказание като съвкупност от пробационни мерки според съда се явява справедливо и съобразено с личността на подсъдимия.   

Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати по сметката на ОД на МВР Пловдив, който е сторил разноските в досъдебното производство, тяхната стойност, а именно  26,22 лева.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

 

                              Районен съдия: /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.