НОХД 1988/2016 - Мотиви - 14-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 1988/2016г.

М О Т И В И

от 14.10.2016 г. към Присъда № 275 от 13.10.2016 г.,

постановена по НОХД № 1988/2016 г. ПРС, ІII н.с.

 

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Х.Т.К., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че в периода от 26.05.2015 г. до 26.02.2016 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден да издържа свои низходящи – малолетните си деца А.Х.К., ЕГН ********** и Т.Х.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски по 90 лв. за всяко от децата - всичко на общо стойност – 1620 /хиляда шестстотин и двадесет/ лева.

По делото не участва частен обвинител.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано  както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказание пробация за срок от една година при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа/годишно.

От своя страна подсъдимият К. не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, признава вината си и изразява готовност да започне да заплаща дължимата от него издръжка.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият Х.Т.К. e роден на *** ***, ..., български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Х.К. съжителствал на семейни начала със свидетелката В.Д.М.. По време на тяхното съжителство се родили децата им - А.Х.К., родена на *** г. и Т.Х.К., родена на *** г. С Решение № 95 от 29.04.2015 г. на Районен съд - гр. Петрич, влязло в сила на 26.05.2015 г., подс. Х.К. бил осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 90 лева за всяко от децата, които подсъдимият не изплащал. За издръжката на децата се грижила изцяло тяхната майка – свид. В.М., подпомагана от своите родители.  В периода от 26.05.2015 г. до 26.02.2016 г. подс. Х.К. не заплатил нито една от дължимите издръжки за децата си А.К. и Т.К. в размер на 9 месечни вноски по 90 лв. за всяко от децата - всичко на обща стойност 1620 лева.

При така очертаната фактическа обстановка и на основание жалба до РП - Пловдив от свид. М., е образувано и проведено досъдебно производство по което подсъдимият К. е бил привлечен като обвиняем и се е признал за виновен. На същия, като обвиняем е била разяснена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, от която не се е възползвал.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от обясненията на подсъдимия. Такива са показанията на свид. В.М. и свид. А.М., Удостоверение за раждане на малолетните деца, видно от които подсъдимият К. е баща на децата А.Х.К. и Т.Х.К., препис от Решение № 95 от 29.04.2015 г. на Районен съд - гр. Петрич, влязло в сила на 26.05.2015 г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка от ДСИ и др.

По същество подсъдимият К. не оспорва събраните по делото доказателства, установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и повдигнатото му обвинение въз основа на тях. В този по делото липсва спор както по фактите, така и по правото. От страна на подсъдимия единствено е заявено, че до момента не е изплащал дължимата издръжка, поради финансова невъзможност, като е заявил намерение да стори това, поради което и делото е било отложено с оглед предоставяне такава възможност и евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. До приключване на съдебното следствие, обаче, от страна на подсъдимия не са постъпили доказателства, удостоверяващи изпълнение на декларираното от него намерение. При явяването си в последното съдебно заседание същият е заявил, че е имал намерение и желание да стори това, но бил приет неочаквано в болница за извършване на операция, което му попречило да изпълни намеренията си. В проведеното съдебно заседание отново се е явила свид. В.М., която е заявила, че подс. К. продължава да не изпълнява задълженията си да заплаща издръжка за двете им малолетни деца, но вече се включва в отглеждането им, като помага с подаръци.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Х.Т.К. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: в периода от 26.05.2015 г. до 26.02.2016 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден да издържа свои низходящи – малолетните си деца А.Х.К., ЕГН ********** и Т.Х.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски по 90 лв. за всяко от децата - всичко на общо стойност – 1620 /хиляда шестстотин и двадесет/ лева.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от  дължащото алиментните задължения лице.

В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на свид. В.М. и А.М., че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на което е осъден да заплаща на малолетните си дъщери месечна издръжка в размер на 90.00 лв., като общият размер на неизплатените от него месечни вноски възлиза на 1620 лева, дължими за периода 26.05.2015 г. до 26.02.2016 г.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното съдебно решение, но въпреки това съзнателно се е отклонил от това си задължение.

По изложените съображения съдът призна подс. Х.Т.К. за виновен в това да е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или  с “пробация”.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Х.Т.К. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона алтернативи, като отчете обстоятелството, че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина, като изначално е признал вината си, както и обстоятелството, че понастоящем същият вече е трудово ангажиран и се включва в издръжката на децата с обичайните за този тип отношения дарения. Ето защо и въпреки наличните по делото отегчаващи обстоятелства – наличното предходно осъждане, както и обстоятелството, че в случая се касае за неизпълнение на задължение по отношение на две малолетни деца за един немалък период от време, съдът счете, че наказание пробация за срок от шест месеца при първите две пробационни мерки, се явява достатъчно за постигане на целите на наказанието и адекватно на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът отдаде преимуществено значение на смекчаващите вината обстоятелства, като отчете наличната положителна тенденция в отношението на подсъдимия към неговите родителски отговорности. Съдът прие, че налагането на наказание за по-дълъг срок или при допълнителни пробационни мерки, така, както бе предложено от прокурора, не би било в интерес на пострадалите, тъй като това допълнително би затруднило изпълнението на родителките задължения от страна на подсъдимия.

Ето защо съдът определи и наложи на същия наказание пробация за срок от шест месеца, като прецени, че така определено по вид и размер наказанието, се явява справедливо и ще допринесе за постигане целите, визирани в чл. 36 НК.

По въпроса за разноските:

По делото не са направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК