НОХД 142/2016 - Мотиви - 12-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 142/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Г.Р.Я. за престъпление по чл.343 ал.1 б.А вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на   20.02.2014 г. на бул. „Цариградско шосе” в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди” с регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл.5 ал.1. т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; Чл.15 ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”; Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; и Чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - Пътно превозно средство от категория „В” - в населено място - 50 км./ч.”; и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 5872 лева /пет хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” е регистрационен номер ***, собственост на Т.Б.Б. ЕГН **********; както и за престъпление по чл.343Б ал.1 от НК за това, че на 20.02.2014 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди” с регистрационен номер № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 138/21.02.2014 г.

         По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

         Прокурорът счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин и по двата му пункта, поддържа повдигнатото обвинение по посочените в обвинителния акт правни квалификации на инкриминираните деяния и моли съда да признае подсъдимия за виновен по тях. Прави се искане за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на една година по обвинението за престъплението по чл.343 ал.1 б.А вр. чл.342 ал.1 от НК и на една година и шест месеца лишаване от свобода по обвинението за престъплението по чл.343Б ал.1 от НК, като изпълнението на общото най – тежко наказание измежду тях да бъде отложено с изпитателен срок от четири години. Взема становище относно разноските – за възлагане в тежест на подсъдимия.

         Защитникът на подсъдимия не оспорва извършеното от клиента му, нито правните квалификации на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Моли съда за справедлив акт. Изразява и искането на подсъдимия за налагане на административно наказание чрез освобождаване от наказателна отговорност.

         Подсъдимият Г.Р.Я. се явява в съдебно заседание, признава вина за случилото се, дава обяснения. Оспорва реда за вземане на кръв за лабораторни изследвания. Желае да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият Г.Р.Я. е роден на *** ***, б., български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

С определение по НОХД № 5295/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 03.09.2015 г., подсъдимият Я. е бил признат за виновен за извършено на 12.08.2015 г. престъпление по чл.343Б ал.1 от НК и му било наложено наказание пробация за срок от осем месеца с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. Това осъждане не се отразява на правната квалификация на инкриминираните процесни деяния, тъй като и датата на извършването на престъплението по чл.343Б ал.1 от НК, и датата на влизане в сила на осъдителното определение са все след момента, към който са извършени разследваните по настоящото производство престъпления.

Подсъдимият Г.Р.Я. е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категории „В”, „С”, „М”, „Ам” и „Ткт”.  

Към м. февруари 2014 г. подсъдимият Я. притежавал лек автомобил „Ауди 80” с рег. № ***. На 20.02.2014 г. около 19.30 ч. той управлявал под въздействието на алкохол собствения си лек автомобил като се движел с висока скорост – от 105 км./ч. при максимално разрешена за движение в населено място от 50 км./ч., по южното платно на бул. „Цариградско шосе” в гр. Пловдив в посока запад – изток. Пътната асфалтова настилка била суха, видимостта намалена – било тъмно, с осветление от автомобилни фарове и улични лампи. Шофирайки автомобила си с несъобразената скорост, под въздействие на алкохол, Я. загубил контрол над автомобила си, напуснал ползваната лява лента като се качил върху разделителната с другото платно тревна ивица и след преминаването й с автомобила си с неговата предна лява част се ударил в движещия се в средната лента на северното платно на булеварда в посока изток – запад товарен автомобил „Мерцедес 212 Д Спринтер” с рег. № ***. Товарният автомобил бил собственост на свидетелката Т.Б.Б. и се управлявал към онзи момент от свидетеля А.В.В. – *** в търговско дружество управлявано от Б.. В автомобила „Мерцедес 212 Д Спринтер” освен св. В. било и лицето Р.М.М. – приятел на свидетеля, качен на авто – стоп малко преди времето на удара. Ударът в товарния автомобил бил в неговата предна и лява част, като от силата на удара този автомобил бил изместен към северната част на платното, след което се ударил с дясната си част в уличен осветителен стълб. Увредени били предни калници, преден капак, предни обзорни и странични стъкла, предни странични врати, странична плъзгаща врата, фар и мигач от лявата страна, тавана на купето, предна маска, предна броня, средна колона, радиатор, стойността по които повреди били в общ размер на 5872 лв.

След удара в товарния автомобил лекият автомобил „Ауди 80” преустановил движението си като спрял в насрещното северно платно на булеварда няколко десетки метри след мястото на удара. Водачът Я. получил множество наранявания по тялото – счупвания на структури на двата долни крайника – луксационни счупване на лявата горна скочна /талокруларна/ става, със счупване на фибуларния малеол и счупване на талуса /скочната кост/, счупване на ацетабулума на дясната тазобедрена става.

Пострадал при настъпилото пътно транспортно произшествие било и лицето Р.М., на когото била причинена контузия на раменния пояс и мишницата на дясната ръка.

На мястото на пътния инцидент пристигнали екипи на полиция, на Спешна медицинска помощ, на пожарна. Сред пристигналите полицаи бил св. П.Ч.А. – *** към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив. Той възприел миризмата на алкохол от подсъдимия, но не могъл да извърши проверка за алкохол с техническо средство – с дрегер, тъй като Я. бил в неадекватно състояние. Изпробван с дрегер бил водачът на товарния автомобил св. В. като пробата била отрицателна.

Пострадалите Г.Я. и Р. М. били откарани в болнично заведение – в УМБАЛ „Св. Г.”*** за оказване на медицинска помощ. В болничното заведение от обвиняемия била взета кръвна проба за медицинско изследване на алкохол в кръвта му, каквато концентрация на алкохол била в количествена стойност от 1.95 промила. Подсъдимият Я. останал на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология до 26.02.2014 г., когато бил изписан. 

Щетите по товарния автомобил „Мерцедес 212 Д Спринтер” не били възстановени на собственичката Б. от подсъдимото лице.

Според заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза /л.13 от досъдебното производство/ в изследваните проби кръв взето от лицето Г.Я. се доказа етилов алкохол в количество 1.95 промила.

Според заключението на вещото лице по изготвената автооценъчна експертиза /л.40 – 43 от досъдебното производство/ стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес Спринтер” рег. № *** към датата на настъпилото ПТП – 20.02.2014 г., е 5872 лв.

Според заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза /л.16 – 26 от досъдебното производство/ скоростта на движение на л. авт. „Ауди” преди произшествието е била около 105 км./ч., а в момента на удара е била около 69 км./ч. Скоростта на движение на авт. „Мерцедес Спринтер” в момента на удара е била около 43 км./ч. Водачът на авт. „Мерцедес Спринтер” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на авт. „Ауди” е имал техническа възможност да избегне произшествието ако се бе движил по южното платно. Основна причина за настъпилото пътно транспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на авт. „Ауди” Г.Р.Я. е загубил контрол над автомобила и така е навлязъл в северното платно на насрещно движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза /л.9, 10 от досъдебното производство/ при ПТП на 20.02.2014 г. на Р.М.М. е било причинено контузия на раменния пояс и мишницата на дясната ръка, наложили обездвижването на ръката за 10 дни. Тези увреждания са причинени по най – общ механизъм – на действие на удар с или върху твърд тъп предмет с умерена към значителна кинетична енергия. Напълно е възможно по начин и време да са били причинени така както е отразено в представените по досъдебното производство материали, а именно при ПТП. Тези описани травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП на 20.02.2014 г., при което е пострадал Р. М.. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. 

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза /л.30 – 36 от досъдебното производство/ на Г.Р.Я. при ПТП на 20.02.2014 г. му е било причинено луксационна фрактура на лявата горна скочна /талокруларна/ става, счупване на фибуларния малеол, счупване на талуса /скочна кост/, счупване на ръба на ацетабулума на дясна тазобедрена става. Тези увреждания са причинени по най – общ механизъм – на действие на удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия. Напълно е възможно по начин и време да са били причинени така както е отразено в представените по досъдебното производство материали, а именно при ПТП, травма вътре в купето на лек автомобил на мястото на водача. Тези описани травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП на 20.02.2014 г., при което е пострадал Г.Я.. Луксационното счупване на лявата горна скочна /талокруларна/ става със счупване на фибуларния малеол и счупване на талуса /скочна кост/ са причинили трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни. Счупването на ацетабулума на дясна тазобедрена става е причинило трайно затрудняване движението на долния десен крайник за повече от 30 дни.      

При управление на лекия автомобил „Ауди 80” с рег. № *** подсъдимият Г.Р.Я. е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП „Всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”, чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, чл.15 ал.1 от ЗДВП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”, чл.20 ал.1 от ЗДВП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20 ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и чл.21 ал.1 от ЗДВП „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - Пътно превозно средство от категория „В” - в населено място - 50 км./ч.”.   

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно и категорично доказана въз основа на: обясненията на подсъдимия Я., от показанията на свидетелите Б., В. и А., от заключенията на вещите лица по ХЕ, АОЕ, АТЕ, две СМЕ – и, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, епикриза, опис заключения за щета, справки за регистрация на МПС, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, лист за преглед на пациент, резултат от образна диагностика, справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка за съдимост.

Съдът ползва като обективни обясненията на подсъдимия Я., тъй като същите се допълват и потвърждават от останалите гласни и писмени доказателства, не се възпроизвеждат с тях нови факти и обстоятелства извън установените чрез останалите доказателства релевантни с оглед на предмета на делото. Самото лице признава вина за станалото пътно транспортно произшествие.

Съдебният състав кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като последователни, логични, взаимодопълващи се и кореспондиращи си с останалите гласни и писмени доказателства.  

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените и приети две СМЕ, ХЕ, АОЕ и АТЕ като компетентни, изготвени с нужните познания и опит в съответните области и неоспорени от страните по делото. Следва да се допълни във връзка с изразеното съмнение от страна на подсъдимия за резултата на алкохолната му концентрация в кръвта по експертното заключение по ХЕ, че доказателствената съвкупност, в това число и протокол за медицинско изследване, сочат, че са били спазени изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства относно установяването на употребата на алкохол – чрез медицински и лабораторни изследвания, като няма според съда основания за дискредитиране обективността и правдивостта на експертното заключение по тази експертиза.

При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият Г.Р.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б. „А”вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2014 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди” с регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл.5 ал.1. т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл.5 ал.3  т. 1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; Чл.15 ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”; Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; и Чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч- Пътно превозно средство от категория „В”  - в населено място - 50 км/ч”; и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 5872 лева /пет хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ по товарен автомобил  „Мерцедес Спринтер” е регистрационен № ***, собственост на Т.Б.Б. ЕГН **********. 

         От обективна страна подсъдимият Г.Я. е правоспособен водач на МПС и като такъв на 20.02.2014 г. в гр. Пловдив е управлявал лек автомобил „Ауди” с рег. № ***. При управлението на автомобила при движение по бул. „Цариградско шосе” в посока от запад на изток е нарушил следните правила за движение по пътищата: Чл.5 ал.1. т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл.5 ал.3  т. 1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; Чл.15 ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”; Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; и Чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч- Пътно превозно средство от категория „В”  - в населено място - 50 км/ч”. С това по непредпазливост е причинил пътнотранспортно произшествие, при което са били причинени имуществени щети по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” е рег. № ***, собственост на Т.Б.Б.. Размерът на щетите по автомобила е бил 5872 лв., който размер определя и същите като значителни /надхвърлящ 14 минимални работни заплати за страната към инкриминирания момент/. При настъпилото по вина на подсъдимия ПТП са били причинени и телесни травми на лицето Р.М. – контузия на раменния пояс и мишницата на дясната ръка, наложили обездвижването на ръката за 10 дни, но предвид квалификацията им на същите като лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК те не оказват влияние върху правната квалификация на престъплението, но се вземат от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство.

         От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост – подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Освен престъплението по чл.343 ал.1 б. „А” вр. чл.342 ал.1 от НК с поведението си на 20.02.2014 г. подсъдимият Г.Р.Я. е осъществил от обективна и субективна страна и състав на престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2014 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди” с рег. № № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред.

        От обективна страна подсъдимият Я. като правоспособен водач на МПС на 20.02.2014 г. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди” с рег. № ***, след като е бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.95 на хиляда и същата е била установена по надлежния ред – съгласно чл.1 ал.2 пр.ІІ от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС – чрез медицински и лабораторни изследвания.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената правна квалификация на извършените от подсъдимия Г.Р.Я. престъпления по чл.343 ал.1 б. „А” вр. чл.342 ал.1 от НК и по чл.343 Б ал.1 от НК като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и като взе в предвид обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, съдът счита, че наказанието на същия за всяко едно от престъпленията следва да се определи при лек превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива съдът отчита признанието на вина, даването на обяснения, улесняващи разкриването на обективната истина, доброто образование – с висше такова, това, че самият той е търпял неприятни усещания от собственото си тогава противоправно поведение – да се придвижва в инвалидна количка и с патерици след като се самонаранил – със счупвания и по двата крака. Като отегчаващи пък отговорността обстоятелства се отчетоха нарушаването и друг път на правилата за движение, причиняването на травматични увреждания и на лицето М., както и това, че на следващата инкриминираната 2014 г. – на 12.08.2015 г., пак е осъществил поведение, съставляващо състав на престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.

Това съотношение на оказващите влияние за отговорността обстоятелства дадоха основание на първоинстанционния съд да определи и наложи на подсъдимия по – леко като размер от исканото от прокурор наказание лишаване от свобода, а именно наказание лишаване от свобода в размер на по четири месеца за всяко едно от двете престъпления – като определени при условията на чл.54 от НК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.343А ал.1 б.”А” вр. чл.342 ал.1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация, а за престъплението по чл.334Б ал.1 от НК към момента на извършването му е лишаване от свобода до една година. За престъплението по чл.343Б ал.1 от НК към момента на постановяване на настоящата присъда наказанието, което е предвидил Законодателят ни, е лишаване от свобода в размер от една до три години, както и наказание глоба в размер от двеста до хиляда лева, но наказанието за процесното престъпление по чл.343Б ал.1 от НК съдът съобрази с разпоредбата на чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК – за прилагане на по – благоприятния за дееца закон.

Тъй като се касае за множество престъпления и извършването им е преди да има постановен осъдителен съдебен акт за което и да е от тях, то и съдът с присъдата си прие, че са налице основанията на чл.23 ал.1 от НК за групиране на наложените на подсъдимия наказания от един и същи вид лишаване от свобода като определи и наложи едно общо най – тежко измежду наложените на Г.Р.Я. наказания лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода в размер на четири месеца.  

За постигане целите на наказанието, както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция съдът прие, че това едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца не следва да бъде търпяно ефективно от подсъдимия Я., а изпълнението му следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Това наказание като вид, размер и с отложено изпълнение се прие за справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.

Законодателят в разпоредбата на чл.343 Г от НК е предвидил, че във всички случаи на осъществяване на престъпление по чл.343А от НК и на такова по чл.343Б от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37 т.7 от НК - в случая това е лишаване от право да се управлява МПС за определен от съда срок. В настоящия казус съдът прие, че подсъдимият Г.Р.Я., с оглед обществената опасност на деянията и дееца и отново водейки се от постигане целите на наказанието, следва да получи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за всяко от двете престъпления в размер на по една година. И за това по вид наказание лишаване от право да се управлява МПС съдът определи и наложи с настоящата си присъда на Я. едно общо най – тежко наказание от този вид – пак на основание чл.23 ал.1 от НК, а именно лишаване от право да се управлява МПС в размер на една година. Това едно общо най – тежко наказание лишаване от право да се управлява МПС в размер на една година се счете за справедливо и целесъобразно.

По делото в хода на неговата досъдебна фаза са направени разноски в общ размер на 411 /четиристотин и единадесет/ лв. /за експертизи/, като с оглед изхода на производството и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Р.Я. да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив. 

Направените по делото разноски в неговата съдебна фаза – в общ размер на 270 /двеста и седемдесет/ лв. /за възнаграждения на вещи лица/ на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Я. да ги заплати по сметка на ПРС в  полза на ВСС. 

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ