НОХД 1163/2016 - Мотиви - 16-08-2017

Мотиви по Наказателно дело 1163/2016г.

МОТИВИ

 към Присъда по НОХД № 1163/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

            Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу М.П.К., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.213а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода месец декември 2014 годинамесец април 2015 година, в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди П.В.Г. ЕГН ********** да се разпореди с вещ и със свое право и да поеме имуществено задължение го е заплашил с насилие.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, а досежно наказателната му отговорност пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, предлагайки размер от една година, чието изпълнение да се отложи за срок от три години, както и глоба в размер на 1000 лв. Моли съда да възложи в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски.

         По делото не е конституиран частен обвинител и граждански ищец.

Подсъдимият М.П.К., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, не признава вината си, не дава обяснения и изразява становище, че не е реализирал вмененото му във вина престъпно деяния, сочи наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да бъде оправдан.

Защитниците на подс.К. – адв.Й.Д. и адв.Н.В., пледират подзащитният им да бъде признат за невинен, считайки, че не са събрани доказателства, които по безспорен начин да сочат, че е осъществил състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият М.П.К. е роден на ******, б., български гражданин, женен, със средно образование, ****, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият М.П.К. бил *** гр. Пловдив, чиято дейност била транспортна, както и всяка друга, незабранена от закона. Фирмата притежавала хладилни камиони, с които се пренасяли стоки, основно храни. Контрагент на фирмата било ***София. Последното имало склад в гр. София за месни продукти, които ***транспортирало до складови бази на други фирми, в това число в гр. Пазарджик и в гр. Пловдив. ***било проверявано от НАП, като с протокол за извършена проверка № П-16001615077876-073-001/12.11.2015г. на НАП било установено, че за същото липсват задължения за изискуеми публични задължения, образувани изпълнителни дела и преписки на ПП.

Пострадалият П.В.Г. започнал работа в *** през месец февруари 2014г. като ***, като впоследствие между него и фирмата бил сключен трудов договор за същото с № 06/07.05.2014г. От същата дата на работника Г. били връчени множество документи, касаещи трудовото законодателство, в това число и длъжностна характеристика на длъжността ***, декларация № 6 за запознатост относно длъжностната характеристика, протокол за постъпване на работа към трудов договор от 07.05.2014г., справка до НАП за приети/отхвърлени уведомления, служебна бележка за проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа и прочее. На 30.01.2015г. било сключено допълнително споразумение към трудов договор № 06/07.05.2014г. между *** и свидетеля Г., с което се увеличавало трудовото възнаграждение на същия от 405 на 420 лева.

Обичайна практика във фирмата била освен транспорта на стоки шофьорите да пренасят оформените за нея и за курсовете документи, както и парични средства относно транспортираната стока. В тези случаи, след като определен водач на камион приключвал курса си, следвало да отчете дейността си, като предаде документите и евентуално пренасяните от него парични средства на *** М.К. или на *** във фирмата – свидетелката Д.Х., в редки случаи на *** – свидетеля П.П.. За предаваните на шофьорите парични средства от страна на фирмите били съставяни документи /РКО/, но впоследствие същите се предавали от шофьорите на управителя или на техническите организатори фактически, без да се съставят каквито и да било документи. Съгласно длъжностната си характеристика свидетелят Г. в т. ІІ, т. 5 като *** носел имуществена и материална отговорност за поверения му товар /стока/ и за поверените му парични средства от товарите.

На 23.12.2014г. свидетелят Г. започнал работа в 07:00 часа, като трябвало да транспортира стока на *** от склад в гр. София до складове на фирми в гр. Пазарджик и гр. Пловдив. Така Г. получил с РКО № 0010000008035/23.12.2014г. от „Стед-88“ ООД сумата от 3510,50 лева. След това разтоварил друга част от стоката във фирма „Дисте 76“ ЕООД, където също му бил издаден РКО от 23.12.2014г.  за предадена сума 5717 лева. И двата РКО били подписани от Г.. Общата сума от 9227,50 лева Г. следвало да предаде на подсъдимия К., а последният да я изпрати на ***. Г. не броил лично парите, тъй като същите били изброени пред него от броячна машина. Сложил ги в найлонова торба, която прибрал във вътрешността на камиона си. Разтоварил останалата стока във фирми, опериращи в складовите бази на Брезовско шосе /“Голяма и малка търговия“/ и зад магазин „Бриколаж“ в гр. Пловдив. Прибирайки се във фирмата, Г. минал през офиса, където следвало да отчете дейността си за деня и да предаде парите. Там обаче установил, че торбата с парите я няма. Веднага съобщил на свидетелката Д.Х., която обяснила на подс. К. по телефона за случилото се. Скоро след това последният се явил в офиса, където свидетелят Г. му обяснил, че е установил липсата на парите, но не може да каже по какъв начин са изчезнали – смятал, че са откраднати, без да може да обясни по какъв начин и къде. Взели решение Г. и свидетелят П. ***, на които по – рано през деня Г. разтоварвал, да огледат дали евентуално парите не са паднали някъде, да разговарят с работниците там дали не са били намирани, както и в случай на заснемане от охранителни видеокамери да проверят записите за евентуално посегателство върху камиона и парите. При две от фирмите видеозаписите не показали да има чужда намеса върху камиона. При друга фирма липсвали записи за търсения период от време поради технически проблем при захранването на камерите, а при друга фирма липсвало такова заснемане. Проверката на Г. и П. не дала резултат. Нещо повече, тъй като Г. до скоро преди случая /към средата на месец ноември 2014г./ съжителствал със свидетелката В.К., която работела в склад на фирма в гр. Пазарджик, находящ се в близост до склада на фирмата „Стед – 88“ ООД, където по – рано Г. разтоварвал стока, той й се обадил, обяснил й, че е изгубил или са му откраднали голяма сума пари и я помолил да провери на място дали не са намерени. Свидетелката К.се отзовала, но и нейното търсене не дало резултат. Г. и П. се върнали в офиса, като тъй като вече било към 18:00 часа свидетелят П. си тръгнал. На място останали подсъдимият К. и свидетелите Х. и Г.. Подсъдимият заявил на свидетеля Г., че изчезналите пари са чужди – на ***, и същите се дължат, като Г. следвало да ги върне, в противен случай щяло да се наложи К. да ги връща. Подсъдимият му заявил, че трябва да подпише запис на заповед за търсената сума, дори свидетелката Х. се обадила на адвоката, обслужващ правно фирмата за консултация, относно начина по който следва да бъде изготвен записа на заповед. След като този въпрос бил изяснен и документът бил принтиран, К. настоял Г. да го подпише, с което да се задължи безусловно да заплати на *** с *** М.К. сумата от 9227,30 лева, с падеж 05.01.2015г. Г. не желаел да подписва записа на заповед, тъй като му била известна природата на този документ и последиците от същия – вече имал редица проблеми с бившия си работодател /също транспортна фирма/, чиито управител Р.практикувал да кара служителите си да се задължават за различни суми, свързани с изпълнението на служебните им задължения чрез издаването на записи на заповед. В тази връзка свидетелят Г. знаел, че срещу него има образувани при ЧСИ изпълнителни дела. К. настоял Г. да подпише записа на заповед, като го заплашил, че в противен случай ще го закара в София, във фирмата, чиято собственост са парите, където ще бъде пребит. Г. се съпротивлявал, но подсъдимият отново му заявил, че ще се обади в ***, от където щели да дойдат хора в Пловдив „да го натрошат и да му извадят бъбреците“. Въпреки волята си, свидетелят Г. подписал записа на заповед, принуден от „грозните заплахи“, които получавал от К.. Подсъдимият обаче не спрял до тук. Настоявал, че освен това пострадалият трябва да започне да връща лично от заплатата си на вноски всеки месец на фирмата ***парите, тъй като той бил длъжен, защото не ги е опазил. Г. се чувствал в безизходица в този момент, имал лични проблеми по повод кончината на майка му, страхувал се от заплахите на К., поради което се видял принуден да се съгласи на това. Съгласил се на вноски да връща всеки месец по малко парите „само и само да няма разправии“, но не уточнили за какви месечни вноски става въпрос. Г. трябвало сам да носи парите, което и сторил в началото на месец януари 2015г., като предал на служител на ***– М.М., сумата от 300 лева, за което последният се подписал на гърба на записа на заповед с дата 06.01.2015г. Уговорката била при всяко плащане от страна на свидетеля Г., въпросният служител да го отразяла и се подписва на документа с цел проследяване остатъка на дължимите суми. Следващият месец обаче свидетелят Г. имал финансови затруднения поради по-ниската заработка в резултат на по-слабата дейност през месец януари 2015г., поради което не успял да събере и плати вноската. Разбрал се с М.М., че това ще стане на по – късен етап, но узнавайки за неплащането на вноската, подсъдимият К. избухнал в нов скандал като отново заплашил Г.. Нещо повече, удържал от заплатата му 300 лева, за което бил издаден ПКО с № 001/05.02.2015г., в който било вписано да се приеме от П.В.Г. „лично задължение от 23.12.2014г., сумата от 300 лева“. Документът бил подписан от Г.. Тази практика продължила и през месец март, когато с ПКО № 002/05.03.2015г. по идентичен начин били направени удръжки от трудовото възнаграждение на Г. в размер на 300 лева. И този ордер бил подписан от Г..

Още същата вечер на 23.12.2014г., докато подсъдимият К. настоявал Г. да подпише запис на заповед, както и да отделя от трудовото си възнаграждение части, с които да погасява твърдения от него дълг към ***, заплашвайки го с физическа саморазправа, пострадалият, след като бил наясно с влошеното си финансово състояние, неколкократно отказвал да изпълни исканията на К., който дори настоял Г. да изтегли заем от банка. Г., предвид факта, че предстояли празници, твърдял, че няма да може да се справи с подготовката на документите за банковия кредит, но същевременно бил наясно, че такъв не би могъл да получи поради негативната кредитна история и заведените изпълнителни дела.

Г. същия ден, след като установил липсата на парите се обадил на свидетеля Ж.С., с който били колеги във фирмата и съжителствали в една квартира в ***, гр. Пловдив, където С. живеел с малолетния си син – свидетелят П.С., и спорадично с приятелката си – свидетелката З.Е.Д.. Свидетелят Ж.С. го посъветвал веднага да уведоми управителя, което Г. сторил. Когато по – късно вечерта на 23.12.2014г. свидетелят Г. се прибрал в квартирата много притеснен и изплашен, той разказал на колегата си Ж.С. и свидетелката Е.Д. за случилото се. Няколко дни по – късно след Коледните празници, една сутрин през уикенда на вратата на апартамента на С.се позвънило. По същото време там се намирали свидетелите Г., Ж. и П. С.и Е.Д.. Свидетелят П.С. отворил вратата на апартамента, при което подсъдимият нахлул в стаята на Г..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Докато последният още спял, той започнал да му крещи, като настоявал да връща парите, отново му отправил заплахи – че ще му извадят бъбреците, ако не намери пари, обиждал го, наричайки го прасе. Настоявал да търси възможности за банков кредит. Г. отново бил много изплашен, притеснен и предпочитал да изразява съгласие с К., за да няма повече проблеми. Обещал му, че ще потърси заем, дори впоследствие се обърнал към своя позната, която работела във финансови институции, за информация дали би могло да му се отпусне кредит, но същата му обяснила, че кредитното му досие е негативно. Последвал един продължителен период, в който К. непрестанно звънял по телефона както на Г., така и на Ж.С., за да търси от последния информация за Г.. В телефонните разговори с Г., К. продължавал да настоява и да заплашва Г., че последният трябва да намери пари, които да върне на ***, като в противен случай отново го заплашвал, че ще го осакатят. Настоял Г. да продаде лек автомобил „Сузуки Витара“, който притежавал пострадалият, но формално по документи се водел на брат му – Д.Г., с оглед избягване на действията по принудително събиране на вземания по образуваните изпълни дела, а парите от продажбата да върне на фирмата. Пострадалият обещавал, че ще изпълни всички желания на К. от страх от увреждане. К. го заплашвал, че ще го остави във фирмата в София, където щял да ги изработи по някакъв начин. В един от телефонните разговори между двамата К. му заявил, че ще трябва Г. да подпише нов, „по-оригинален документ“, запис на заповед, който щял да бъде подписан от свидетел и подпечатан с печат на фирмата. Уплашен от всичко случващо се Г. вътрешно се противял и всячески се опитвал да избегне срещи с К., като нямал никакво желание да подписва друг запис на заповед, нито да продава автомобила си. Напротив, тъй като след поредните удръжки, които му били направени от заплатата в началото на месец март 2015г., Г. сметнал, че не може повече да продължава да работи в ***освен заради заплахите от управителя, но и заради удръжките, които му се правили. При последните такива като заплата му било изплатено възнаграждение единствено в рамките на около 78 – 80 лева. При това положение свидетелят Г. продал лекия автомобил „Сузуки Витара“ и с парите от продажбата си закупил лек автомобил „Шкода Фабиа“, като продажбата отново документално била оформена от името на брат му. Така на 06.03.2015г. свидетелят Г. престанал да ходи на работа в ***и започнал нощно време да управлява таксиметров автомобил с личния си такъв марка „Шкода Фабиа“, а през деня се изолирал в квартирата. Продължавал да изпитва страх от К., тъй като същият непрестанно, почти ежедневно го издирвал. Звънял му по телефон, звънял и на телефоните на свидетеля Ж.С., на свидетеля П.С., на бившата съпруга на свидетеля Ж.С., на бившата приятелка на свидетеля Г. – свидетелката В.К.. Дори една вечер към 21:30 часа посетил адреса на свидетеля Г. ***, където на първия етаж живеела свидетелката М.Г. – леля на пострадалия. Последната му обяснила, че не е виждала племенника си от няколко седмици, на което подсъдимият не повярвал, сметнал, че той се крие на горния етаж. Свидетелката Г. го уверявала в противното, а К. настоявал да поддържа за в бъдеще връзка с нея, в случай че Г. се появи. За целта поискал телефонен номер на М.Г., а тя му продиктувала както мобилен, така и стационарен такъв. В продължение на няколко дни К. непрестанно по три – четири, дори пет пъти на ден звънял на М.Г., за да търси племенника й – П.Г.. Лелята продължавала да обяснява, че не го е виждала и няма връзка с него от много време, а накрая, възприемайки обажданията му като психически тормоз, поискала от него да ги преустанови, което той и сторил.

Подсъдимият К. и свидетелката Д.Х., предвид обстоятелството, че свидетелят П.Г. не се явявал на работа в един значителен период от време от 06.03.2015г., предприели действия за провеждане на процедура по налагане на дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно уволнение. Както те, така и други служители от ***търсели по телефон свидетеля Г., за да го приканят да се върне на работа. Подсъдимият К. в разговорите си с Г. настоявал последният да продължи да работи при него, за да може да продължат да си правят удръжките от заплатата му. Г. категорично отказал, при което процедурата по дисциплинарното уволнение била задействана, като от страна на работодателя била съставена покана до П.В.Г. за даване на писмени обяснения във връзка с извършено от последния дисциплинарно нарушение, а именно неявяване на работа в повече от два последователни дни, без наличие на уважителни причини затова. На 17.03.2015г. Г. отново неколкократно бил търсен по телефона във връзка с описаната процедура, но той не отговарял, при което свидетелите Д.Х. и З.Й.К. /***/ подписали поканата, с което счели, че удостоверяват отказа на Г. да я получи. В действителност такъв отказ било формално, било неформално не бил получен на 17.03.2015г., тъй като Г. не знаел за нуждата да се яви на посочената дата във фирмата за даване на писмени обяснения. Фактически двамата свидетели с подписите си удостоверили неявяването на Г.. Същите двама свидетели по аналогичен начин подписали и друг документ – Заповед № 001/21.04.2015г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение, досежно това с Г., в който документ аналогично удостоверили връчването на заповедта на П.В.Г. на 17.04.2015г., както и отказа на същия да я получи. В цитираната заповед е посочено, че същата се получава на 17.04.2015г., което предхожда с няколко дни датата на издаването на заповедта – 21.04.2015г.     

На 31.03.2015г. в късния следобед около 18:00 часа свидетелят Г. се намирал в квартирата в ***в гр. ***, където бил сам. По това време свидетелят Ж.С. бил на работа, а синът му П.С. всеки момент трябвало да се прибере от училище. Подсъдимият К., придружен от свидетелите Д.Х. и Р.Х. /***, стопанисвало бензиностанция на ***, с който ***и подсъдимият К. имали търговски отношения/, се появил пред блока на Г. и С.. Звънял на Г., като искал от него да слезе и да подпише документи, в това число и записа на заповед, който следвало на ново да бъде оформен с подпис от страна на свидетел и печат. Тъй като свидетелят Г. бил уплашен от появата им, той се заключил и отказал да излезе. Обадил се на свидетеля Ж.С. и му съобщил за случващото се. В същото време обаче детето на последния – свидетелят П.С., се прибрал в дома си, където бил пресрещнат от К., Х. и Х.. К. поискал от детето да го пусне в апартамента, но при опита затова установили, че Г. се е залостил отвътре. Свидетелят Х. дал пари на детето, за да отиде да си купи закуска, с което го отстранил от жилищния блок. Притеснен за живота и здравето си, свидетелят Г. позвънил на спешния телефонен номер 112 и съобщил за отправени му заплахи, като поискал съдействие от полицията, посочил, че е притесняван от работодателя си, като повикването му е било прието в Дирекция „Национална система 112“ в 18:47:53 часа. В тази връзка от V РУ на МВР Пловдив бил изпратен автопатрул в състав свидетелите В.Д.Б. и Т.Г.Д., едва след пристигането на които пострадалият се престрашил да се махне от прозореца и да излезе извън жилището. Представил на свидетелката Х. болничен лист с № Е 20141116333 за период на неработоспособност 17-30 март 2015г. Полицейските служители установили, че се касае за неуредени отношения от страна на бивши работодател и работник, а именно К. и Г., както и че К. настоявал Г. да подпише запис на заповед във връзка с пари, които били изчезнали от фирмата му, за които твърдял, че са откраднати от Г., който факт се отричал от последния. Пострадалият отказвал да подпише записа на заповед, като обяснявал, че нямал вина за изчезването на парите. Полицейските служители обяснили на подсъдимия К., че е незаконно да принуждава когото и да било да подписва каквито и да било документи, погрижили се за опазването на обществения ред, като К. и спътниците му си тръгнали. За случая съставили докладна записка.

На 17.04.2015г. свидетелят Г. работел с таксито си нощна смяна, когато диспечерката от таксиметровата фирма „***“ по радиостанцията му съобщила, че е извикан на „частна заявка“ на спирката в близост до стадион „Христо Ботев“ в града. Свидетелят Г. се отзовал, като почти спирайки на уреченото място забелязал автомобил, който разпознал, че е собствения на подсъдимия К., както и видял, че последният заедно със свидетеля Р.Х. се намират в автомобила. Подозирайки, че ще последват неприятности, свидетелят Г. не спрял, а продължил веднага, въпреки че подсъдимият се опитал да се качи в автомобила му, но не успял. Подсъдимият решил да догони Г. с автомобила си и започнал да го преследва, което накарало пострадалия да се обърне за помощ към колегите си, като съобщил по радиостанцията, че е в опасност, а както и неговото местонахождение. Посочил, че се намира на паркинга на ресторант „Южен полъх“ в гр. Пловдив /зад Полиграфията/, към където най-бързо се насочил. К. го догонил и там на място двамата се спречкали. Г. държал в ръцете си джобно ножче, с което се опитал да отблъсне К.. Последният на свой ред го ритнал в корема, след което извадил от автомобила си метален ключ и с него ударил Г. по главата, в резултат на което от там рукнала кръв. Междувременно на място се отзовали повиканите на помощ *** от фирма „***“, сред които свидетелят С.Г.Г.. Последният познавал подсъдимия К., тъй като преди около 18г. назад във времето работел при него също като ***. Разпознавайки К., той го попитал какво се случва, на което подсъдимият му обяснил, че опонента му дължи пари – около 10 000 лева и затова бил скандалът, понеже „онзи му посегнал с нож“. Тези събития станали достояние и на свидетеля С.А. – *** в бензиностанцията, стопанисвана от *** с *** свидетеля Р.Х., който по това време излизал от намиращото се в известна близост питейно заведение. Същият разпознал както Г., така и К. и забелязал, че Г. изкарал нож и замахнал с него към К.. Много скоро след това на место се отзовал *** от VІ РУ на МВР гр. Пловдив в състав свидетелите Д.Х.И. и И.С.Т., като и в случая сигнала на телефон 112 бил подаден от пострадалия. Всъщност Г. изпратил две повиквания в първите минути вече на дата 18.04.2015г. като посочил, че е преследван и нападнат. *** И. и Т. разбрали от подсъдимия К., че инцидентът е възникнал, тъй като Г. му дължал пари, които били изчезнали, че той нямало как да ги върне, нямал възможност, затова К. искал да му уреди да изтегли заем от банка, но Г. напуснал работа. Обяснил, че продължава да му плаща осигуровките и искал само да подпише заповед за уволнението му. Признал им, че е ударил Г.. *** за пореден път обяснили на подсъдимия К., че е незаконно да кара насила Г. да подписва документи. Издали протоколи за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР и по отношение на двамата. За случая съставили докладна записка.

Предвид обстоятелството, че Г. получил травма на главата, на същия му била оказана медицинска помощ, като бил приет в Спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, където бил прегледан, били му назначени и извършени клинични изследвания и бил насочен за извънболнична помощ. Впоследствие подсъдимият К. се обадил по телефона на пострадалия Г., където в един пространен разговор между двамата си изяснявали отношенията, но подсъдимият продължил да се заканва на Г..  

На 20.04.2015г. пострадалият Г. бил освидетелстван от съдебен лекар при отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, от където било издадено СМУ № 289/2015г. В същото било отразено, че при освидетелстването на Г. във връзка с инцидента от 17.04.2015г. около 23:50 часа му е била причинена разкъсно – контузна рана по окосмената част на главата в дясната теменна област.

Видно от изготвената СМЕ по писмени данни № 348/2015г. на пострадалия П.В.Г. при инцидента на 17.04.2015г. е било причинено разкъсно – контузна рана по окосмената част на главата в дясната теменна област, което е резултирало в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т. е. касае се за лека телесна повреда. Освен това е било причинено и болка и страдание. Вещото лице е посочило, че механизма на причиняване на описаното травматично увреждане е на удар с или върху твърд, тъп предмет и добре отговаря по начин и време да са получени в съответствие със съобщеното от пострадалия, а именно при нанесен удар по главата с гаечен ключ. 

На 20.04.2015г., пострадалият П.Г. ***, в която връзка била назначена проверка, а и впоследствие образувано досъдебно производство, в хода на което пострадалият Г. на 27.10.2015г. през деня предоставил на свидетеля Н.И.М. – ***РУ на МВР Пловдив, компактдиск, съдържащ запис на проведения с подсъдимия К. телефонен разговор след инцидента от 17/18.04.2015г., както и 2бр. копия от договори за покупко – продажба на МПС, като настоял да бъдат предадени на водещия разследването И.. Свидетелят М. сторил това в хода на проведения му разпит.

***гр. Пловдив продължило ежемесечно да изплаща сума от по 300 лева като задължение на ***София до месец април 2016г. включително, за което били съставяни приходни касови ордери.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали -  от обясненията на подсъдимия, от частичните обяснения на подсъдимия, от  свидетелските показания на свидетелите П.В.Г., В.Д.Б., Н.И.М., Д.Х.И., И.С.Т., Ж.П.С., П.Ж.С., С.Г.Г., С.Е.А., Д.Я.Х., З.Й.К., Т.Г.Д., М.Д.Г., З.Н.Е.Д., П.И.П., П.Д.С., Р.Д.Х., Ж.Г.У. и В.Ж.К., всички те дадени в хода на съдебното следствие, включително и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т. 2, пр.2 от НПК за свидетелите М., Б., И., Т., Г., Д. и чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК за свидетеля Х.; от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – запис на заповед, СМУ, фиш за СМП, медицински документи, справка от ТР, удостоверение от АВ, трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика, уведомления от ЧСИ, заповед за налагане на дисциплинарно наказание, покана, 3бр. договори за покупко – продажба на МПС, болничен лист, 2бр. РКО от 23.12.2014г., протоколи за оглед на ВД, заключение на СМЕ по писмени данни, справки от Дирекция „Национална система 112“, справки от мобилни оператори, справка за лице АИС „БДС”, докладни записки и протоколи за предупреждение, характеристична справка и справка за съдимост за подсъдимия; от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и приобщени в хода на съдебното следствие – трудов договор, декларация, протокол за постъпване на работа, длъжностна характеристика, приходни касови ордери, уведомление от ЧСИ, протокол за проверка от НАП, тахошайба, запис на заповед, допълнително споразумение към трудов договор, служебна бележка за инструктаж, молба, декларация, справка от НАП; както и приобщените по делото веществени доказателствени средства и веществени доказателства, а именно компактдискове със съдържащи аудиозаписи.

От наличните по делото доказателствени материали, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В.Д.Б., Д.Х.И., И.С.Т., Ж.П.С., П.Ж.С., С.Г.Г., С.Е.А., З.Й.К., Т.Г.Д., М.Д.Г., П.И.П. и В.Ж.К., като счита същите за незаинтересовани, подробни, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на приложените по делото писмени доказателства. Всички те пресъздават събитията от процесните деяния, които в една или друга степен, пряко или косвено, и в зависимост от етапа на неговото развитие, са им станали достояние и които са предмет на изследване. Съвкупният анализ на така посочената група независими свидетели дава яснота относно основните фактически положения, подлежащи на доказване, а именно наличието на неД.междуличностни отношения между пострадалия и подсъдимия по повод изчезването на паричната сума, ескалирали в почти ежедневни словесни конфликта, а в случая от м.април 2015г. дори и физически такъв, при които подсъдимият К. систематично упражнявал психически натиск върху пострадалия Г. било лично, или в телефонен разговор, като заплашвайки го с физическа разправа, изисквал от него да извършва противно на волята му и различни по естеството си действия, всички те в него ущърб. Макар с особено внимание да се анализират показанията на пострадалия Г., изхождайки от факта, че същите произтичат от заинтересовано от изхода на делото лице, то съдът ги възприема за достоверни, понеже са подробни, съдържат в пълнота доказателствена информация, безпротиворечиви са и най-вече синхронизират както на показанията на независимите свидетели, така и на множеството писмени и веществени доказателства, приобщени по делото. Свидетелят Г. в детайли излага както поредицата от действия от страна на подсъдимия и собствените си ответни реакции, така и сочи логическите обосновки за тях. Описаните от него събития във времето се потвърждават от различните и независими едни от други свидетелски показания, които допълнително се осветляват от писмените и веществени доказателства.

Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите Д.Х. и Р.Х. в онази част от тях в която същите отричат каквато и да била съпричастност към изследваните събития, тъй като тези им показания са твърде пристрастни, изхождайки от лица, които са в дълбока лична и професионална обвързаност с подсъдимия. Очевидно е, че св.Х. като *** е била твърде ангажирана с фирмената дейност. Същата дори придружавала управителя К. и в ситуации, в които не се изисквало професионалните й усилия, например в случая от 31.03.2015г. при посещението на К. и Х. пред блока на Г.. Аналогично, установява се по делото и наличието на търговски отношения между фирмите, управлявани от К. и Х., а също и по-задълбочени приятелски отношения, които свидетелят Х. всячески се опитва да прикрие. Процесуалното поведение на двамата свидетели – Х. и Х., в насока депозиране на неистински показания, респективно затаяване на истина, се дължи несъмнено на стремежа им да не бъдат уличени в съучастие при извършване на престъпление. Показанията на свидетелите Х. и Х. в коментираната насока най-вече не могат да бъдат възприети за пълни и обективни поради пълното им противоречие с кредитираните гласни доказателства. Допълнително, напълно непонятно звучи твърдението на свидетелката Х., че, когато Г. съобщил на управителя К. за изчезването на парите, последният поискал да уведоми полицията за кражбата, но бил възпрян от молбите на работника си. Нелогично е, в случай на такова сериозно посегателство върху значително имущество, при това чуждо на фирмата им, да се приеме, че случаят може да се изясни адекватно и своевременно единствено с частните усилия от страна пострадалия и друг служител на фирмата.

Съдът кредитира показанията на свидетелката З.Е.Д., с изключение на онази част от тях, в която същата отрича при посещението си в апартамента в присъствието на всичките му обитатели подсъдимият да е заплашвал Г., както и че не е настоявал да търси пари, за да ги връща, защото за тези обстоятелства категорично свидетелстват бащата и синът – Ж. и П. С.. Според свидетеля Ж.С. подсъдимият е крещял на Г.: „щети извадят бъбреците, търси пари!“, а според свидетелят П.С.К. викал и обиждал Г., карайки го да връща пари, като вземе заеми. Така установените противоречия в коментираните свидетелски показания съдът намира, че следва да се преодолеят по пътя на системния анализ, тъй като показанията на свидетелите С.са подредени и безпристрастни, за разлика от тези на свидетелката Е.Д., явно показващи негативното отношение към пострадалия заради влошените им отношения. Същата го смята за „измамник, мошеник, използвач“ – била му дала паричен заем от 100 лева, който той не й върнал.

Съдът кредитира показанията на *** – свидетеля Н.М., и на свидетелите П.С. и Ж.У. /*** във „***“/, като у същите липсва субективизъм, но също така и отчита факта, че са лишена от конкретика досежно основните, подлежащи на доказване, факти. По сходен начин начин се възприемат и частичните обяснения на подсъдимия, в които същият описва странични на правнозначимите факти обстоятелства, във връзка с извършвани с адвокат и счетоводител консултации досежно провежданите във фирмата дисциплинарни производства.

 В хода на съдебното следствие при множество от свидетелите -     М., Б., И., Т., Г., Д. и Х., при депозиране на свидетелските им показания се констатират несъответствия с показанията им, дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай досежно противоречиви обстоятелства или такива, за които съответния свидетел е заявил липса на спомен, поради което по съответния процесуален ред несъответствията биват отстранени, като същите основно се отнасят за дати и периоди на инкриминираните събития, както и за конкретни действия или съдържание на разговори между участниците в тях.

Съдът възприема и приложените по делото писмени доказателства и приобщените веществени доказателства и веществени доказателствени средства, тъй като същите са обективни, правдиви и безпротиворечиви. Единствено Съдът намира, че не следва да кредитира приложеното по делото писмено доказателство – заповед № 001/21.04.2015г., считайки го за недостоверно. Касае се за частен документ, за който се установява, че е с невярно съдържание: от една страна се твърди, че същият е връчен на 17.04.2015г., като на същата датата е удостоверен „отказа“ на работника да получи заповедта, а от друга страна се сочи, че е издаден на 21.04.2015г., тоест няколко дни след „връчването му“.

    Съдът кредитира заключението на съдебната-медицинската експертиза, като компетентно, изготвено с необходимите професионални знания и опит в съответната област, като същото не се оспори от страните.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

         При така възприетата фактическа обстановка съдът е  на становище, че с деянията си подсъдимият М.П.К. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл. 213а, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода месец декември 2014 годинамесец април 2015 година, в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди П.В.Г. ЕГН ********** да се разпореди с вещ и със свое право и да поеме имуществено задължение го е заплашил с насилие.

От обективна страна подсъдимият К. в инкриминирания период в гр.Пловдив многократно е отправял заплахи за насилие спрямо пострадалия П.Г., с което е мотивирал последният да предприеме поредица от действия, които от една страна са били против волята му, а от друга – накърняващи неговите права и законни интереси, пряко засягащи неговата имуществена сфера. Така с психически репресивни действия, отпрявайки закани за посегателство върху телесния интегритет на Г. го е мотивирал да подпише запис на заповед, с който свидетелят категорично не е желаел да се задължава, нещо повече впоследствие е настоявал да подпише и втори запис на заповед, който според разбиранията на подсъдимия бил „по-оригинален“, очевидно считайки го за по-съдържателен при наличието на допълнителни реквизити – подпис на свидетел и печат. Все в този порядък подсъдимият репресирал пострадалия, като продължавал да всява страх у него за изпълнение на заканите за физическа саморазправа, го принудил да се съгласи на удръжки от трудовото му възнаграждение, с което безусловно накърнил правото му на заплащане на престирания труд. В стремежа си да удовлетвори желанието си за бързо възстановяване на липсващата парична сума подсъдимият не се колебаел, отново използвайки заплахи, да принуждава Г. да си продаде лекия автомобил, както и да сключи договор за банков кредит, тоест принудил го да се разпореди против волята му с лично имущество, както и да поеме имуществено задължение за пореден път, подобно на подписания запис на заповед.

От съществено значение за съставомерността на престъплението „изнудване“ е обстоятелството, че заплахите спрямо пострадалия с противозаконно действие – насилие, при всички случаи е било обвързано с искането на определени действия от страна на пострадалия: да подпише запис на заповед, да изтегли банков кредит, да продаде автомобила си и да приеме удръжки от заплатата си. Налице е специалната цел, с която е действал подсъдимия, а именно да принуди пострадалия да реализира посочените по-горе действия. Всъщност непонятно е защо, след като съгласно длъжностната характеристика на водача същият носи имуществена и материална отговорност и за поверените му парични средства от товарите, то работодателят не е потърсил по съответния законов ред въпросната имуществена отговорност, а е подходил към решаване на въпроса с противоправни средства.

На следващо място, подсъдимият е действал при условията на продължавано престъплениекато деянията му осъществяват състава на едно и също престъпление и са осъществени през непродължителни периоди от време – в рамките на няколко последователни месеца, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го.  

От субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл, с пряко целени и настъпили общественоопасни последици. Деецът е съзнавал противоправните последици на извършеното, чието настъпване е предвиждал и непосредствено целял. Този извод се налага както от действията на К., изразили се в отправени категорични заплахи за здравето на пострадалия, наред с отправените искания за конкретни фактически и правни действия от страна на последния, установени от съвкупната доказателствена маса, така и от резултата на неговите действия, тоест безспорно установения ефект от същите върху волята на Г..

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия М.К. престъпление, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства ниската степен на обществена опасност на деецът - чистото му съдебно минало, липсата на други криминални прояви, много добрите характеристични данни, трудова и семейна ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът намира в по-високия интензитет на престъпната му дейност, изразила се в извършването на поредица от деяния в своята съвкупност и настойчивостта, с която ги е осъществил. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице относителен превес на смекчаващите  вината обстоятелства, и определи на подсъдимия  наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК при предвидени в санкционната част на НК такива - „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от хиляда до три хиляди лева, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, както и „глоба“ в размер на 1300 /хиляда и триста лева/, чийто размер се съобрази с имущественото състояние на подсъдимия – същият е ***.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и на останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства, Съдът зае становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали с успех и без ефективно изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му със срок за изпитване от ТРИ ГОДИНИ.

Според преценката на Съда именно тези наказания се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянията и дееца и изпълняващи целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и са справедливи.

         Причините за извършване на престъпленията са ниската правна култура на подсъдимия, незачитане на правилата за поведение и обществения порядък, пълно пренебрегване на личността, а също и на установения в държавата правов ред.

По делото като веществени доказателства са приложени СД, съдържащи данни от мобилни оператори, за които с оглед отпадналата необходимост следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът възложи в тежест на подсъдимия К. заплащането на направените по делото разноски в размер на 104,80 лв. по сметка на ОД МВР гр.Пловдив за СМЕ, както и разноски в хода на съдебното следствие в размер на 40 лв. по сметка на РС Пловдив.

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                       

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ