НОХД 8608/2015 - Мотиви - 03-04-2018

Мотиви по Наказателно дело 8608/2015г.

 М  О  Т  И  В  И

Към присъдата по НОХД 8608/2015 год. по описа на ПРС - ХХІ н.с.

     Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимите:

         І. Н.Ж.Ж.,  за това че:

       1.На 01.05.2011г. в гр.Пловдив, се е заканила на другиго – Д.Т.Н. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144  ал.3, вр. с ал.1 от НК.

       2.На 01.05.2011г. в гр.Пловдив, с цел да бъде улеснено друго престъпление – принуда по см. на чл. 143 ал.1 от НК, е причинила на Д.Т.Н. *** лека телесна повреда, изразяваща се в порезно нараняване на кожата в областта на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка с липса на тъкан/дефект на кожата/ довели до разстройство на здравето извън случаите по см. на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.11, вр. с чл. 130 ал.1 от НК

       3.На 01.05.2011г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с А.Т.К. с ЕГН ********** и И.Д.О. с ЕГН ********** е принудила Д.Т.Н. *** да претърпи нещо противно на волята й – да й бъде отрязана косата, като е употребила за това сила и заплашване – престъпление по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 , вр. с ал.1 от НК.

 

          ІІ. А.Т.К., затова че: На 01.05.2011г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с Н.Ж.Ж. с ЕГН ********** и И.Д.О. с ЕГН ********** е принудила Д.Т.Н. *** да претърпи нещо противно на волята й – да й бъде отрязана косата, като е употребила за това сила и заплашване - престъпление по см. на чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

 

         ІІІ.И.Д.О. затова, че: На 01.05.2011г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с Н.Ж.Ж. с ЕГН ********** и А.Т.К. с ЕГН ********** е принудил Д.Т.Н. ***, да претърпи нещо противно на волята й – да й бъде отрязана косата, като е употребил за това сила и заплашване – престъпление по см. на чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. 

          Съдебното производство протече по реда на глава 27 от НПК, като след предварително изслушване  и изразено съгласие по чл. 371 т.1 от НПК, одобрено с определение от съда по реда на чл. 372 ал.3 от НПК, бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.1 от НПК.

          Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение  по отношение на подсъдимата Н.Ж. с изключение на частта от обвинението повдигнато за престъплението  по чл. 144 ал.3,  вр. с ал.1 от НК. Пледира подсъдимата  Ж.  да бъде признат за виновна  по останалите  два пунка на обвинението,  като й  се наложат следните наказания:  За престъплението по чл. 131 ал.1 т.11, вр. с чл. 130 ал.1 от НК - Лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК – Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца . Предлага се и приложението на чл. 23 ал.1 от НК, по отношение на двете наказания като същите се групират и се наложи едно общо- най–тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.   Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимите А.К. и И.О. като счита, че на подсъдимите следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на една година за всеки от тях  и предвид факта, че са неосъждани, предлага изпълнението му да се отложи на основание чл. 66 от НК.

         В наказателния процес бяха  предявени и приети за съвместно разглеждане  граждански искове от пострадалата Д.Т.Н. срещу подсъдимата Н.Ж.Ж., за сумата от   три хиляди лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 144 ал. 3, във  вр. ал. 1 от НК,  за  сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 11, във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и за сумата от три  хиляди  лева,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на извършване на престъпленията, а именно  01.05.2011г. до окончателното им  изплащане. Срещу подсъдимата А.Т.К., за сумата от три хиляди и петстотин лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане, Срещу подсъдимия  И.Д.О. за сумата от три хиляди и петстотин лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане. Гражданският ищец Д.Н. лично и чрез повереника си адв. С.  поддържа предявените граждански искове и пледира за осъждане на подсъдимите за горните престъпления и уважаването на исковете в пълен размер.

          Подс. Н.Ж.Ж. не признава вината си  и отрича участието си в извършването на престъплението. Възползва се от правото си да не дава обяснения. Моли да бъде призната за невинна.

           Подс. А.Т.К. не признава вината си, не дава обяснения по обвинението. Отрича изобщо участието си в деянието предмет на повдигнатото и обвинение.

           Подс. И.Д.О. не признава вината си, не дава обяснения по обвинението. Отрича участието си в такъв инцидент.

           Защитникът на тримата подсъдими – адв. Л. аргументира тезата, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин авторството и воновността на всеки от подсъдимите в извършването на престъплението в което е обвинен и моли за оправдателен деспозитив.

          Адвокат Х. – защитник на подсъдимия И.О. също застъпва тезата, че по отношение на подзащитния му обвинението не е доказано, поради което и иска същят да бъде оправдан.

          Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         ПОДСЪДИМАТА Н.Ж.Ж. е родена на ***г***, б., български гражданин, у.на фирма „Х. ***” ООД, неосъждана, висше  образование, разведена, ЕГН **********,***.

          ПОДСЪДИМАТА А.Т.К. е родена на ***г***, б., български гражданин, неосъждана, средно образование, разведена, у.на „Л. д.” Пловдив, неосъждана, с ЕГН **********,***.

        Подсъдимият И.Д.О. е  роден на ***г***, б., български гражданин, разведен, неосъждан, средно образование, **в „А.т.”, ЕГН **********,***,

        Свидетелката Д.Н. живеела заедно със своя баща – св. Д.Н. и своята майка – св. Н.Н. на адрес ***. Същата имала малко дете, което към инкриминирания период било на една година и девет месеца. През месец май 2011г. свидетелката ползвала мобилен номер ******. На 01.05.2011г. около  21,00ч. тя получила обаждане от подсъдимата  Н.Ж. от номер ******, която я поканила на среща. Подсъдимата Н.Ж. поискала Н. да вземе и малкото си дете, тъй като искала до го види. Двете се познавали от по-рано, като подсъдимата Ж. била работодател на пострадалата Н. в предходен период от време – през 2006г. По същото това време подсъдимата  Ж. била омъжена за св.П.П.. Свидетелят П.П. и св. Д.Н. имали интимна връзка, за която подсъдимата Н.Ж. научила. Към момента на обаждането подсъдимата Н.Ж. знаела за интимните отношения между мъжа и и Д.Н.. Свидетел на разговора по телефона между двете жени на 01.05.2011г. станала св.Н.Н.. Към този период свидетелката Д.Н. поддържала активни контакти чрез телефонни разговори със св. П. , който  многократно я предупреждавал, че жена му – подсъдимата Ж. знае за връзката им и е способна на всичко, за да й навреди. Преди и след обаждането на подсъдимата Ж. , свидетелката Н. провела няколко телефонни разговора със свидетеля П., който по това време живеел с Ж., като го уведомила, че Ж. я кани на кафе. Свидетелят П. я предупредил многократно да не излиза с нея. Независимо от това успокоена от любезния тон на подсъдимата в телефонния разговор и от факта, че детето и е с нея, и тъй като не допускала, че някой ще й посегне докато е с детето си, свидетелката  Н. отишла на срещата. Преди това разказала всичко на родителите й свидетелите - Н.Н. и Т.Н., които били в дома си по това време и я изпратили. По същото време в дома им бил и  св.Д. Н. - семеен приятел, който я видял, че тя се качва заедно с детето си в джипа, с който дошла да я вземе Ж.. Подсъдимата  ги закарала до заведение „А.**“, намиращо се в гр.Пловдив. Същото било собственост на дружество „Ранг Груп”ООД гр.Пловдив с у.св.С.Х.. В него към горепосочената дата като г. работел св.Д.С., а с. бил свидетеля Ю.Ч.. Като влезли в заведението подсъдимата Ж. се насочила към вътрешната зала, където на маса стояла подсъдимата К., която работела като у.в стопанисвания от подсъдимата Ж. магазин и също се познавала със св. Н.. Първоначално Ж. и К. се държали много дружелюбно с пострадалата. Започнали да я разпитват как се чувства и с какво се занимава. След няколко минути подсъдимата Ж. от мобилния апарат на подсъдимата К. се обадила на подсъдимия О., като го поканила да отиде при тях да пият по питие. След около десетина минути в заведението отишъл О., който към този  момент бил съпруг на К.. Той също се познавал със св.Н. покрай работата й в магазина на подсъдимата Ж.. За около двадесет минути подсъдимата Ж. изпила „две големи ракии”. Станала от масата и започнала да рови нещо в чантата си. От там извадила пари и ги подала на сервитьора, който след като ги взел напуснал залата и затворил плъзгащите се врати. Св.Н. била на масата, а детето й стояло в скута. Подсъдимата  Ж. започнала да рови отново в дамската си чанта, която била оставена на съседна маса. В този момент пострадалата чула как подсъдимата  Ж. се обърнала към подсъдимата К. и подсъдимия О. като им казала да вземат детето от нея и да я държат. Подсъдимата К. започнала да дърпа детето от ръцете на пострадалата, която обаче го стискала здраво. Детето се изплашило и започнало да плаче. Тогава св.Н. забелязала, че подсъдимата  Ж. държи в ръцете си ножица дълга около 20см. с пластмасови дръжки. Уплашена тя се изправила, а подсъдимата Ж. й казала, че никой не може да я спаси, като започнала да я заплашва  и да я  обижда. Освен това й казала, че никой не може да спи с мъжа й. Подсъдимата Ж. без съгласието на пострадалата Н., започнала да й реже косата с ножица. В същото това време подсъдимата К. продължавала да прави неуспешни опити да издърпа детето, което искала да вземе, за да може да окаже психическо въздействие и да заплаши св.Н.. Ядосана, тя се оплакала на глас, че не може да издърпа детето от ръцете на майка му. Подсъдимата Ж. и казала „ей, сега ще го пусне” и с ножицата отразяла горната част на кутрето на лявата ръка на св.Н., като по този начин спомогнала да бъде осъществена принудата спрямо пострадалата и да изпълни по този начин подготвения план да й бъде отрязана косата и по този начин бъде влошен външния й вид. От болката св.Н. отпуснала ръката и подсъдимата К. успяла да издърпа детето. От раненото място на пострадалата потекла кръв. Свидетелката започнала да вика, но заради отправена заплаха от страна на подсъдимия О., че „ще й шибне един” запазила мълчание. По този начин подсъдимия О. също участвал в принудата спрямо пострадалата, като използвал закана за физическо въздействие върху нея. Подсъдимата Ж. накарала подсъдимата К. да държи детето в такова положение, че да може да вижда майка си, като по този начин подсъдимата К. участвала в извършената спрямо Н. принуда чрез осъществяването на психическо въздействие върху нея чрез физическо въздействие над детето. Подсъдимият О. изнервен от рева на детето, му ударил един шамар. Д.Н.  започнала да вика отново, но  О. и ударил шамар през лицето. Подсъдимата Ж. хванала пострадала и с помощта на подсъдимия О. я избутали между две маси и я поставили да седне срещу бара. Подсъдимия О. държал св.Н., като по този начин помогнал на подсъдимита Ж. да принуди пострадалата да претърпи нещо противно на волята. По този начин подсъдимата  Ж. успяла да накълца и отреже по –голямата част от косата й с ножицата, като през това време за улесняване на принудата многократно й крещяла, че ще я убие. След като й била отрязана косата, подсъдимия О. пуснал Н. и отишъл да пие ракия, като подал алкохол и на подсъдимата Ж.. През това време с. Ю.Ч. отишъл до шублера на кухнята и от там поискал от св.С. лепенки. Последният отишъл до своя автомобил, откъдето взел цялата аптечка и я подал на Ч.. След като бил бинтован пръста на пострадалата, подсъдимата Ж. й казала да отиде и да си купи перука или да отиде на фризьор, защото я била подстригала грозно. Подсъдимата К. пуснала малкото дете, което веднага отишло при св.Н.. Тя от своя страна си събрала нещата – чантата и шишето на детето и тръгнала да излиза. Св.Н. веднага излязла от заведението и се качила в такси. Прибрала се направо в къщи, където били майка й, баща й и св.Д.Н.. Те тримата видели, състоянието й и че е с неравномерно късо отрязана коса и с бинтовано кутре с кръв. Детето пищяло и било изплашено. Попитали я какво се е случило и тя им разказала как подс.Ж., с помощта на подс.К. и подс.О., успяла да отреже против нейната воля косата й, как й били отправени закани за саморазправа  и как е бил отрязан част от пръста. По-късно същата вечер по телефона отново се обадила подсъдимата Ж., но телефона вдигнала свидетелката Н.Н. – майка на пострадалата. Подсъдимата се поинтересувала как е детето и дали се е успокоило, след което разговора бил прекъснат. Впоследствие неколкоратно още Н.Ж. се обаждала по телефона, включително  изпратила съобщение.

         От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза на Д.Н., се установява, че същата не страда от психично разстройство по настоящем и към инкриминирания период, с тревожно- депресивно разстройство, силно изразен невротичен симптом с тревожно-депресивен синдром, с чести колебания в настроението, няма данни да преувеличава факти и обстоятелства от значение за делото, няма данни за склонност към лъжа. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, адекватна, без данни за психопатологична симптоматика. Правилно е възприемала обективната действителност и събития, могла е да възпроизвежда случилото се. Могла е да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на експертизата вещото лице е категорично, че Н. може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да участва в наказателния процес. Могла е да разбира и ръководи постъпките си.

        От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на Д.Н., се установява, че на инкриминираната дата й е било причинено порезно нараняване на кожата в областта на крайната фаланга на пети пръст на лява ръка с липса на тъкан/дефект на кожата/, драскотина по вътрешната повърхност на дясната ушна мида, кръвонасядане на кожата по предната повърхност на дясната предмишница, кръвонасядане на кожата по вътрешната повърхност на лява мишница. Според вещото лице порезната рана на кожата в областта на последната фаланга на пети пръст на лявата ръка и драскотината на дясна ушна мида са причинени от действието на предмет с остър режещ ръб и остър връх, а кръвонасяданията от действието на твърд и тъп предмет. Според същия експерт уврежданията е възможно да са получени по начин, както съобщава пострадалата, а именно: порезна рана и драскотина от острия режещ ръб и от острия връх на ножица, а кръвонасяданията от притискане/ стискане/ с ръка. Прорезната рана е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а драскотината и кръвонасяданията са причинили болка и страдание.

        Съдът приема и кредитира заключенията на експертизите  като компетентно изготвени с необходимите познания и опит, от вещи лица доказани експерти в съответните области на специални познания и  подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

          От приобщената по надлежния процесуален ред като писмено доказателство детайлна справка от мобилния оператор на входящата и изходяща телефонна кореспонденция  от номер ******, абонатен номер регистриран на името на св. Н.Н., ползван от пострадалата Д.Н. е видно ,че на датата  01.05.2011г. в 20,28ч. на номер ****** се получава обаждане от № ******, ползван от св. П.П. с продължителност 544 сек. В 21,05ч. към посочения първи номер отново има входящ разговор от № ******, ползван от П. с продължителност 11сек. В 21,05ч. към ****** има входящ разговор от № ******, ползван от подс. Ж. с продължителност 115 сек. В 21,08ч. от номер ****** има изходящ разговор с № ******, ползван от св.П. с продължителност 350 сек. Видно от справката с № ****** не са били провеждани разговори в интервал от време от 37мин. Следващият разговор е в 21,45м. с входящо обаждане от № ****** /неустановено в хода на разследването/. В 21,51 има получено входящо обаждане от ******, ползван от подс.Ж. с продължителност 83 сек. Последващо входящо обаждане в 21,53 от № ******, ползван от св.П. с продължителност 72сек. В 22,01ч. има отново входящо обаждане от № ******, ползван от подс.Ж. с продължителност 18 сек.Отново такова обаждане има в 22,24ч.с продължителност 11сек. Това се повтаря в 22,27ч. с продължителност на разговора от 9 сек. В 23,48ч.номер ****** има входящо обаждане от номер ******, ползван от св.П. с продължителност 447сек. В 23,49ч. има входящо съобщение от номер ******, ползван от подс.Ж..

          След анализ на събраните доказателства, съдът приема за безспорно установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява изцяло от показанията на свидетелите Д.Н., Д.Н., Н.Н., Т.Н. и П.П.. По отношение на последните трима от посочените свидетели съдът ползва показанията им дадени в досъдебното производство след изразено съгласие на страните по реда на чл. 371 т.1 от НПК, същите да не се разпитват, а да се използват показанията им дадени в досъдебното производство, което бе одобрено от съда по реда на чл. 372 ал.3 от НПК. Същите бяха надлежно прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалните правила на чл. 373 ал.1, във вр. с чл. 283 от НПК. Частично от показанията на свидетелите Ю.Ч., Д.С., приобщени по същия процесуален ред, както и показанията на свидетеля С.Х. дадени при условията на устност и непосредственост на съдебното следствие. Съдът ползва и заключенията на изготвените СПЕ-за и и СМЕ-за, а така също и приобщените  по делото писмени доказателства.

         Съдът кредитира и възприема  като достоверни   показанията на свидетелите Д.Н., Д.Н., Н.Н., Т.Н. и П.П..          По отношение на показанията на пострадалата  Н., съдът ги кредитира и изцяло възприема съобщените от нея факти като достоверни. Показанията й са житейски правдиви, съответстват напълно на цялостния контекст на установената фактическа обстановка и на наведения мотив за действията на подсъдимте. Същите се намират и в пълен синхрон  по отношение на съществените им елементи с показанията на нейните родители - свидетелите Н.Н. и Т.Н., както и на свидетеля Д.Н., а също така и с показанията на свидетеля П.П.. Във връзка с оспорване достоверността на съобщеното от пострадалата е изготвена и СПЕ-за , коментирана по-горе от съда, в която експертът е категоричен, че данните в показанията на Н. не са повлияни от психотични изживявания, нито по време на инкриминираното деяние, нито след него, а така и в съдебно заседание. Все там вещото лице твърди предвид проведеното с подекспертната интервю, че Н. няма данни да има склонност да лъже.

          На следващо място показанията на пострадалата категорично се подкрепят от обективните находки – специфични наранявания по ръцете и ухото на пострадалата - порезно нараняване на кожата в областта на крайната фаланга на пети пръст на лява ръка с липса на тъкан/дефект на кожата/, драскотина по вътрешната повърхност на дясната ушна мида, кръвонасядане на кожата по предната повърхност на дясната предмишница, кръвонасядане на кожата по вътрешната повърност на лява мишница, които са установени при съдебно – медицинското и освидетелствяне и върху които е изградено заключението на изготвената СМЕ-за. Според заключението на експертизата  описаните в нея травматични увреждания напълно съвпадат с посочения механизъм от Н.  на причиняване на уврежданията.

          По отношение показанията на свидетелите Т.Н. и Н.Н. съдът също ги  кредитира изцяло. Последните макар да са в най-близка родствена връзка с пострадалата съобщават неопосредени данни за нейното състояние непосредствено след инцидента на 01.05.2011г., които се подкрепят и от данните от СМЕ –за и са в пълен синхрон с показанията на самата пострадала. Същото се отнася и до показанията на свидетеля Д.Н., който по отношение на съществените им елементи напълно кореспондират с показанията на пострадалата и нейните родители. Съдът кредитира и показанията на свидетеля П.П., който е бил информиран от пострадалата за развилия се инцидент непосредствено след прибирането й в дома и дава показания относно състоянието на пострадалата Н. след него. За достоверността на показанията на пострадалата Н.  и свидетеля П., допринасят и описаните по-горе справки за провежданите от телефона, ползван от Н. телефонни разговори през интервала 20.28 ч. - 23.49 ч. на 01.05.2011 г.

          Версията, изложена от посочените петима свидетели, отговаряща изцяло на приетата по делото фактическа обстановка се оспорва от страна на защитата на тримата подсъдими.Подсъдимите отричат участието си описания инцидент като не дават обяснения, но отричат авторството и вината си в извършването на престъпленията.

         Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелите Ю.Ч.,  Д.С. и С.Х. и намира, че същите не отразяват вярно реалните факти от развитието на инцидента. Към  инкриминираната дата, подсъдимата Н.Ж. и подсъдимата А.К.  са държали обект -  магазин "За 1 лев" в непосредствена близост със заведението на Х.  и в тази връзка са му били чести и даже постоянни клиенти по думите на последния. От друга страна С. и Ч.  са  били подчинени на Х., като техен работодател. Ето защо съдът приема, че показанията на последните двама се явяват опосредени, а не лишени от конкретика предвид изминалия сравнително голям период от време. Следва да се отбележи във все този ред на мисли нелогичните и неправдоподобни, лишени от всякаква житейска логика данни, които дава свидетелят С.  за инкриминираната нощ. Заявявайки, че откъслечно си спомня, че същата нощ /на 01.05.2011 г./, "някой", най-вероятно Ч.  е потърсил аптечка, по-специално бинт и лепенки. Той си спомня, че в кухнята е нямало такава и ходил до колата си да вземе превързочни материали, след което заявява, че повече не се интересувал за какво са използвани те и влезнал да си работи в кухнята. По делото няма събрани данни, че инциденти с побои и стригане на коса са ежедневие за заведението, въпреки това никой от персонала не е проявил никакъв интерес да разбере какво се е случило - визира се готвача С.. От друга страна пък лицето, което е доставило превързочните медикаменти и със сигурност е станал свидетел на състоянието на пострадалата, поне към момента, в който тя е напуснала заведението, тъй като по негови думи през цялото време ресторантът е бил празен и той стоял непосредствено до бар плота  в непосредтвена близост до входната врата - е загубил услужливо всичките си спомени от инкриминираната вечер. Дори заявява, че никога не е виждал пострадалата, а свидетелят  Ч.  категорично е  разпознат от пострадалата Н.  на проведената очна ставка на 05.02.2013 г., във Второ РУ на МВР гр. Пловдив. Предвид  на  изложеното съдът намира, че показанията на посочените трима свидетелите Х. , С. и Ч.  не следва да се кредитират изцяло като предубедени, частично недостоверни и дадени с цел да обслужат защитната позиция на подсъдимите.

         При така установената по безспорен начин  фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Н.Ж. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 131 ал.1 т.11, вр. с чл. 130 ал.1 от НК и  по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

         По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимата  Н.Ж. за престъпление  по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, касаещо отправена закана за убийство  на пострадалата  Д.Т.Н., което  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, съдът намира, че състава му не е реализиран от обективна страна. Действително в хода на престъпното деяние се установи, че наред с другите закани и обиди, които е отправила подсъдимата Ж. към пострадалата същата и неколкократно и е казала, че ще я убие. В случая обаче така отправените закани са имала конкретна обективна и субективна насоченост и са част от комплекса действия насочени към осъществяване на приндутата, поради което  и не раелизират самостоятелнсо състава на  престъплението  по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. Ето защо  съдът  приема , че двете деяние не са в съотношение на идеална съвкупност, а на поглъщане като принудата по чл. 143 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, поглъща от обективна страна отправената закана с убийство, поради което и на основание чл. 304 от НК оправда подсъдимата Н.Ж.Ж. за престъплението по чл. 144 ал.3 , вр. с ал.1 от НК, като я призна за невинна в извършването му.

По отношение на подсъдимата Н.Ж.Ж.  съдът намира, че от обективна и субективна страна същата е осъществила съставомерните признаци на престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК .

 По отношение на подсъдимия И.Д.О. съдът намира, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

          От субективна страна деянията и тримата подсъдими са извършили при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.

          При индивидуализиране на наказанията на всеки един от подсъдимите  и както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54 от НК, съдът намира, че наказанията и на тримата подсъдими Н.Ж., А.К. и И.О.  следва да се определят при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минимума на предвдения в закона диапазон за всяко от престъпленията. Като смекчаващи отгворността  обстоятелства  съдът приема - чисто съдебно минало и за тримата и липсата на противообществени прояви до инкриминирания момент. Като утежняващо отговорността обстоятелство, съдът приема факта, че деянията са извършени в присъствието на детето на пострадалата, което също е претърпяло негативни последици от деянията на подсъдимите, отразили се наблагоприятно на психиката му, както и допълнителните вредни последици, които е претърпяла пострадалата, извън съставомерните, изразяващи се във влошеното и психическо състояние през сравнително продължителен период от време след престъплението.Ето защо като взе в предвид индивидуализиращите отговорността обстоятелства в аспекта на целите на наказанията по чл. 36 от НК съдът оразмери наказанията на всеки от подсъдимите както следва.

          За подсъдимата Н.Ж.Ж. :

          За  престъплението по чл. 131 ал.1 т. 11 вр. с чл. 130 ал.1 от НК -  ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА"

          За  престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА".

Тъй като двете деяния са в съотношение на идеална съвкупност съдът приложи по отношение на тях нормата на чл. 23 ал. 1 от НК, като определи и наложи на подсъдимата  Н.Ж.Ж. ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ за горните две престъпления в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът прецени че по отношение на подсъдимата Ж. е удачно да се приложи нормата на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпостваки за отлагане на изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание. А именно същата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане на целите на наказанието не е наложително същата да го изтърпи ефективно. Ето защо и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимата Н.Ж.Ж. общо най- тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

          На  подсъдимата А.Т.К.  за престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът оразмери наказанието на  ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА". По отношение на същата съдът прецени, че са налице кумулативните предпостваки по чл. 66 ал.1 от НК, тъй като същата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието и не е необходимо същата да го изтърпи ефективно, поради което и съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

         По отношение на подсъдимия И.Д.О. съдът определи наказанието по общите правила на чл. 54 ал.1 от НК, като за престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК го оразмери на  ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА". Тъй като и по отношение на него съдът намери, че са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на  чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

        Според преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянията и дейците и най–добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

       По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от страна на пострадалата Д.Т.Н. срещу всеки от подсъдимите за обезщетяване на причинените й неимущствени вреди съдът намери следното: Всеки от исковете е доказан по основание с изключение на предявения граждански иск от пострадалата Д.Т.Н. срещу подсъдимата Н.Ж.Ж., за сумата от три хиляди  лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 144 ал. 3, във  вр. ал. 1 от НК, за което престъпление съдът призна подсъдимата за невиновна.

         Основанието на всеки от останалите граждански искове е виновно извършено деяние от всеки от подсъдимите  и съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимите Ж., К. и О.  престъпление, пострадалата  Д.Н.  е претърпял  неимуществени вреди - болка, страдание, стрес и психическо напрежение, които са непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че всеки от предявените  граждански искове е основателен, но завишен по размер.  Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи по справедливост. По отношение на всеки от гражданските  искове съдът го уважи частично и се произнесе както следва:

 

Осъди  ПОДСЪДИМАТА Н.Ж.Ж., да  заплати на гражданския ищец Д.Т.Н., сумата от  хиляда лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 11, във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2000,00 лева отхвърли  гражданския иск като неоснователен.

Осъди  ПОДС. Н.Ж.Ж., да заплати на гражданския ищец Д.Т.Н., ЕГН ********** сумата от две хиляди  лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3000,00 лева отхвърли  гражданския иск като неоснователен.

Осъди ПОДС. А.Т.К., да заплати на гражданския ищец Д.Т.Н. сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 3500,00 лева отхвърли  гражданския иск като неоснователен.

Осъди  ПОДС. И.Д.О., да заплати на гражданския ищец Д.Т.Н., сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 143 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението, а именно  01.05.2011г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 3500,00 лева  отхвърли  гражданския иск като неоснователен.

 

Съдът отхвърли  предявения от гражданския ищец Д.Т.Н. граждански иск срещу подсъдимата Н.Ж.Ж., за сумата от  три хиляди лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 144 ал. 3, във  вр. ал. 1 от НК,  като неоснователен и недоказан, тъй като по отношение на това престъпление подсъдимата Ж. бе счетена за невинна .

Съобразно уважения размер на гражданските искове Подсъдимата Н.Ж.Ж. бе осъдена, да заплати по бюджета на съдебната власт по бюджетна сметка на Районен съд гр. Пловдив сумата от  130,00лв. /сто и тридесет/ лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданските искове, съответно подсъдимата А.Т.К. бе осъдена да заплати държавна такса в размер на 80,00лв. /осемдесет/  лева, върху уваженият размер на гражданския иск. А  подсъдимият И.Д.О. също е осъден  да заплати сумата от 80,00лв. /осемдесет/  лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск.

С оглед изхода на делото подсъдимите Н.Ж.Ж., А.Т.К. и И.Д.О. бяха осъдени да заплатят на гражданския ищец Д.Т.Н., сумата от по 633,33лв. /шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три ст./ лева за всеки един от тях, представляващи направени от същата разноски по делото за възнаграждение на упълномощения й повереник.

          На  подсъдимата Н.Ж.Ж., подсъдимата  А.Т.К. и подсъдимия И.Д.О. на основание чл. 189 ал.3 от НПК, бяха възложени и направените разноски по делото в размер на 211,57 лева за всеки един от тях, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на Районен съд гр. Пловдив, както и  в размер на 38,33 лева за всеки един от тях, в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетната сметка на ОД на МВР – Пловдив.

 

        Причините за извършване на престъпленията са незачитане от страна на подсъдимите на установения и утвърден в страната правов ред, липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимите по отношение на собствените им действия и постъпки и незачитане на личната и телесната неприкосновеност на личността.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала!ЙТ