НОХД 8191/2015 - Мотиви - 03-11-2016

М О Т И В И

М О Т И В И

 

         по НОХД № 8191/15 г.по описа на ПРС-14н.с

 

       Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против А.Г.Г. – престъпление по чл.325 ал.1 от НК-за това,че на 09.07.2015г. в гр.Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

        както и за престъпление по чл.216 от НК ,за това ,че на 09.07.2015г. в гр.Пловдив да е унищожил противозаконно чужди движими вещи-челно стъкло на стойност 190лв., предно дясно стъкло на стойност 70лв., задно дясно стъкло на стойност 70лв., средно дясно стъкло на стойност 91.50лв., средно ляво стъкло на стойност 91.50лв.,задно ляво стъкло на стойност 70лв. и 2бр. гуми по 65.70лв. всяка от тях,всичко на обща стойност 714.40лв. на лек автомобил „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ******,собственост на  „К.А**“ООД,управляван от Е.Д.М., ЕГН:**********.

             Представителят на Държавното обвинение поддържа повдигнатите обвинения в пълен обем ,като акцентира в пледоариите си отделно на всеки от елементите на състава на престъплението .Като  предлага на съда да бъде  определено общо наказание – лишаване от свобода за срок от една година ,което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок.

           Подсъдимият  - А.Г.    дава обяснения за случая през призмата на своите възприятия и отношение към извършеното. В последната си дума пред съда ,изразява становище ,че не се чувства виновен , поради което моли съда да го оправдае.

          Защитникът му адв. З.  оспорва интерпретацията на  фактическата обстановка .  В пренията по делото  споделя ,че   обвиненията не са доказани от обективна и субективна страна .Иска от съда неговия подзащитен да бъде признат за невиновен и оправдан.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

        

 

ПОДСЪДИМИЯТ А.Г.Г. – роден на ***г***, б., български гражданин, със средно образование, работи в чужбина, женен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият А.Г. и свидетелят Е.М. се познавали от дълги години.Срещнали се на различни места ,като през 2012 година свидетелят М. закупил от Г. автомобил,като му платил за него по-голямата част от сумата и останали за плащане около 2000 лева.Тъй като М. бил затруднен финансово ,отлагал плащането , а от своя страна Г. го търсил и си искал парите.В началото на 2015година двамата се видели на едно кафе ,при което М. поискал от Г. да му намери работа,тъй като имал познанства.Подсъдимият  казал на свидетеля М. ,че не знае кой търси работа, но има един бус,вкаран в страната преди месец,може да му даде да го ползва няколко месеца ,след което да му върне парите.Е.М. се съгласил,като Г. му се обадили  казал ,че трябва да отиде до гр.С. до автосалон К* А** .М. се съгласил ,отишъл до посочения автосалон ,където автомобила му бил предаден  и му било изготвено пълномощно  от намиращия се в автосалона –К.К.,след което същото било заверено от нотариус в гр.С.. След като взел колата и пълномощното ,М. започнал да работи .Същевременно подс.Г. го търсил и питал какво става ,а М. искал отсрочка.Заминал за Италия ,като там отново бил търсен от А.Г., но тъй като превишил лимита ,телефонът му бил изключен.Така се стигнало до дата  09.07.2015г. ,на която св.Е.М.  закарал управлявания от него микробус марка „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ****** на автомивка „Б.“, находяща се в гр.Пловдив, на ул.“К. ш.“, за да го почистят и измият .Същевременно  познати на подс.Г. му казали ,че М. се намира на посочената автомивка ,при което той се качил на автомобила си и потеглил към нея. Св.М. паркирал микробуса ,като момчетата които работели на това място започнали да го обслужват. Св.М. стоял отстрани и гледал. След известно време св.И.С.,който бил пряко ангажиран с почистването на микробуса му, го  извикал тъй като се затруднявал да свали стелките в предната част на микробуса. Св.М. се приближил към МПС-то, навел се и започнал сам да ги сваля. Докато вършел това, зад гърба си чул шум от паркиране на автомобил,както и познат глас, който му извикал : „Ейй ** мръсно до кога ще те чакам……..м. ти ще **…….кога ще ми плащащ парите бе..“ В този момент св.М. се обърнал и видял, че този който крещял насреща му бил подсъдимият А.Г..  Заедно с виковете, крясъците и нецензурираните изрази и думи, Г. държал и размахвал нощ с назъбено острие, леко извит, тип „мачете“. С приближаването на  подсъдимия към микробуса той ударил с държания от него нож по страничното стъкло на автомобила,  като направил прорез в него.След това продупчил двете леви гуми на микробуса и започнал да дупчи със същия този нож дамаската на предната седалка, като през цялото време продължавал да нарежда нецензурирани изрази и думи и главно със съдържанието- „…..м. ти ще **…….сега ще те глобя 10 0000 евро“.

От това непристойно,неприлично и хулиганско поведение св.М. изпитал както възмущение,така и уплаха,поради което избягал от района на автомивката,преминал уличното платно  и избягал в паркинга на завод „Ф.“.След като Г.  изпуснал от полезрението си св.М.,той отново се върнал в района на автомивката, където продължил да псува, а също така с държания от него нож, тип „мачете“ продължил да троши  стъкла на микробуса.Като напълно унищожил челно стъкло, предно дясно стъкло, задно дясно стъкло, средно дясно стъкло, средно ляво стъкло , задно ляво стъкло на автомобил марка „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ******.Зад него вървяла св.С.А.-собственик на автомивка „Б.“,която го молела  да преустанови тези противозаконни действия, като го увещавала че носела отговорност относно оставените на автомивката коли. След това сам и по собствена инициатива преустановил действията на територията на автомивка „Б.“, като заявил на собственичката че по-късно ще се върне да й заплати щетите,тъй като в момента не носел пари. След което си прибрал ножа в канията, качил се в собствения си автомобил и  потеглил.На мястото на автомивката пристигнал ** екип в състав Д. и В., които провели разговор на място с присъствалите лица, а впоследствие ,тъй като подс. Г. бил спрян с автомобила си на бул.“Р.“ двамата го отвели в Първо РУП-Пловдив.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-стокова експертиза за установяване стойността на движимите вещи-предмет на унищожаване,при което и видно от заключението на вещото лице унищожените движими вещи-  челно стъкло, предно дясно стъкло, задно дясно стъкло, средно дясно стъкло, средно ляво стъкло , задно ляво стъкло и 2бр. гуми на лек автомобил „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ******,били изчислени като такива на обща стойност в размер на 714.40лв.

За да постанови присъдата си ,съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка:

Горната фактическа обстановка  и формулираните въз основа на нея изводи от правна страна се потвърждават и от съвпадащата се част от обясненията на подсъдимия А.Г. , показанията на разпитаните свидетели –E.М.,Д.Д.,С.А.,Д. ,В. и св.К.К..Същите са възприели последователно различни фази  от развитието на процесния случай и ще бъдат разгледани от съда поотделно. А ,разбира се и от събраните по делото писмени доказателства по реда на НПК – стоково-оценъчна  експертиза ,съдебно-психиатрична експертиза ,свидетелство за съдимост ,характеристична справка ,справка от АИС –КАТ /история на регистрация / централна база данни за лек автомобил „Мерцедес Вито 220 ЦДИ“ прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът кредитира показанията на  свидетелите- като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Като всеки от свидетелите дава показания за различен етап от това, което е наблюдавал.

         Съдът се доверява  на показанията на свид.М. ,А.  и Д. свидетели – очевидци на инцидента , същите си спомнят подробности, хронология,детайли  които намериха пълна подкрепа в показанията им помежду си ,  както и с останалите по делото доказателства  ,както и  в голяма  част с обясненията на подсъдимия –Г.. Като така цитираните  показания  са в съответствие с обективния преразказ на събитията . В пълнота си съвпадат по отношение на датата,часа и мястото на случващото се,както и причината всеки един от тях да е на въпросното място и да е възприел събитията. Като  всеки от тях от неговата позиция е възприел държанието на подс.Г. и действията му ,изразяващо се в отправяне на  непристойни думи буйството, невъзпитаността и арогантното и агресивно държание на подс.Г. спрямо М. ,както и действията по унищожаването на процесния автомобил. Тоест  показанията им са праволинейни за  реалното участие от  страна на подсъдимия  в горопесочите деяния .Дотук показанията им се припокриват ,като си съвпадат  и  с обясненията на подс. Г. ,който не отрича извършеното ,като дава единствено различна оценка на мотивацията си ,както и сочи ,като причина  личното  си отношение  към свидетеля М.. И  тримата свидетели – М.,А. и Д. /като на последният частично показанията му са приобщени и по реда на чл.281ал.4вр.ал.1т.2 от НПК /са категорични ,че подс.Г. се държал непристойно и възмутително, като същия в техните очи  по никакъв начин пред тях на въпросната дата и място не е провокирала това поведение. Като това силно възмутило и  двамата както А. ,така и Д.  ,а силно уплашило и М..Свидетелите А. и Д.  възприемат поведението му ,като нещо ,което не им се е случвало досега и не искат да им се случва отново,като определят поведението му като изнервено,като на човек ,който не може да контролира  гнева си.Възприели са и начина, по който пострадалия М. е избягал уплашен , възприемайки  действията и думите на Г..По отношение на  действията на Г. - отправените  нецензурни думи и изрази и изпочупването на процесния автомобил ,съдът намира ,че такива са били осъществени  от Г. при  създалата се ситуация- а именно напрегната ,коато  довела до необходимост от поискана помощ и идването на място и на ** служители ,непосредствено след случая. Показанията на тази група свидетели съдът възприема изцяло ,като обективни,логични и ясни,допълващи се изцяло помежду си,съвпадащи си  и с  писмените доказателства няма съмнения в показанията им.

         Следващата група свидетели това са показанията на свидетелите от Първо РУП –Д. и В. .Последните не са очевидци на самото деяние, а служителите на Първо РУП-Пловдив ,които  са  изпратени на автомивката . Възприели това ,което се е случило от преразказа на свидетелите,а впоследствие и отвели подсъдимия Г. ***,за да даде обяснения по случая. .Показанията на тези двама свидетели  съдът оценява като праволинейни ,непротиворечиви и ясни.Възприели са събитията ,непосредствено след случката,като споделят за обстановката на автомивката ,както и за поведението на подс.Г., а именно,че същия не се е възпротивил и поведението при отвеждането му в Първо РУП-Пловдив е било нормално. Съдът счита показанията им за непредубедени ,като същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по косвен път и се ползват от съда в крайния съдебен акт.

 

            Последният установен и разпитан свидетел е св.К.К., разпитан по искане на защитата на подсъдимия  във връзка със собствеността на процесния автомобил.Съгласно показанията му микробуса марка «Мерцедес Вито 220» с рег.№****** бил внесен от Италия от подс.Г. чрез фирмата на «К* А* «ООД.А.Г. платил  750 евро  на К. ,като уговорката била остатъка от 600 лева да му плати при пристигане на автовоза.След това колата била регистрирана на името на фирмата в гр.С..След това Г. се обадил на К. и го накарал да изготви пълномощно на момче ,което ще пристигне в С. и ще управлява колата.Тоест от показанията на св.К. става ясно ,че реалната собственост на  автомобила е на подс.Г. , като единствено  на документи същия само се е водил на» К* А*» ООД –С..Също така лично подс.Г. е поправил автомобила и същия е бил продаден неколкократно след това.Последното съвпада и с получената по делото справка от системата на АИС –КАТ ,както и с обясненията на подс.Г. и на св.М. .В този смисъл показанията на св.К. се явяват от  важно значение за установяване на фактическата обстановка ,като  съдът ги намира за добросъвестни и без стремеж да преиначи събитията и се кредитират от съда при крайния съдебен акт по делото.      

         Съдът ,следва да обсъди обясненията на подсъдимия   Г. .Същите се възприемат изцяло от съда ,тъй като  се припокриват с останалия доказателствен материал.В обясненията си подсъдимият дава яснота защо е извършил действията ,в които е обвинен от РП-Пловдив, а именно посочва ,че единствено поведението му е било насочено срещу личността на М., а не е целял да скандализира присъстващите на мястото.В обясненията си споделя,че е  изпитал гняв ,който го е  ръководил, а за това доказателства има и в показанията на А..Съдът възприема описаното от него ,като добронамерено и ясно и кредитира обясненията му ,тъй като същите не са противоречиви и както беше обсъдено по-горе съвпадат с останалия доказателствен материал.

 

           Заключението  на експертизата – стоковооцънъчна - във връзка със стойността  на движимите вещи-предмет на унищожаване,при което и видно от заключението на вещото лице унищожените движими вещи-  челно стъкло, предно дясно стъкло, задно дясно стъкло, средно дясно стъкло, средно ляво стъкло , задно ляво стъкло и 2бр. гуми на лек автомобил „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ******,били изчислени като такива на обща стойност в размер на 714.40лв.Експертизата беше възприета от съда ,като беше направено искане за изготвяне на нова такава от страна на защитата , но това искане не беше уважено от съда.Заключението на вещото лице се кредитира от съда ,като компетентно изготвено и  обективно ,постановено от лице с необходимите знания в своята област, както и защитено в съдебна зала .

         Характерно в конкретния случай е, че съдът допусна съдебно психиатрична и психологична експертиза  по отношение на подс. Г.  предвид заявеното лично от него , а и от свидетелите за нервността ,избухливостта и гнева,който е бил водещ в действията му.Заключението на вещите лица е,че А.  Г. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив.Обичайното поведение и емоционално състояние на Г. е –спокоен,уравновесен,търпелив.  В необичайни ситуации се характеризира с холерична компонента- избухливост ,нетърпеливост, неуравновесено поведение ,недостатъчен самоконтрол , стремеж към поставената цел със значително надценяване на собствените възможности и способности. Провокативният момент,който определя поведението му на дата 09.07.2015г. и последвалите думи и действия ,се явява  невъзможността да постигне своевременно  поставените от него цели .Като в такива моменти  има превес на повишена раздразнимост  и гневни изблици.Към момента на инкриминираното деяние  Г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното  и да ръководи  постъпките си ,предвид ,че описаните  поведенчески прояви са характерни за личностовия му и темпераментов аспект.Като също така към инкриминирания период не е бил под влияние на доминираща емоция или фактор,какъвто е Е.М.,която да определи поведението му  несъответно на личността му.На следващо място експертизата е приета без възражения от страните и е възприета и от съда.Като правният извод ,който се налага е,че подс.Г. е разбирал  свойството и значението на извършеното  и е могъл да ръководи също така постъпките си.Тоест се явява наказателно отговорно лице,съобразно разпоредбата на чл.33 от НК.

 

 ОТ ПРАВНА СТРАНА  за престъплението по чл.325 ал.1 от НК.

 

При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода, че с поведението си обективно и субективно подсъдимия А.Г. е извършил  престъплението : по чл.325 ал.1 от НК- за това,че на 09.07.2015г. в гр.Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Като съдът  оправда в крайния си съдебен акт подс.Г. досежно извършено от него престъпление по чл.216 ал.1 от НК - за  това ,че на 09.07.2015г. в гр.Пловдив да е унищожил противозаконно чужди движими вещи-челно стъкло на стойност 190лв., предно дясно стъкло на стойност 70лв., задно дясно стъкло на стойност 70лв., средно дясно стъкло на стойност 91.50лв., средно ляво стъкло на стойност 91.50лв.,задно ляво стъкло на стойност 70лв. и 2бр. гуми по 65.70лв. всяка от тях,всичко на обща стойност 714.40лв. на лек автомобил „Мерцедес Вито 220“ с рег. № ******,собственост на  „К.А**“ООД,управляван от Е.Д.М., ЕГН:**********.

Като мотивите за това са следните :от наличните доказателства ,събрани и  проверени по реда на НПК  с поведението си по описания  по-горе несъмнен  начин се установява  осъществяването на деянието  от  подсъдимия  Г. -по  чл.325 ал.1 от НК - както по време ,място ,механизъм и начин на извършването ,както и авторството.

           Категорично и безсъмнено доказани са отправянето от подс.Г. на нецензурирани изрази и думи, заплахите, буйството, невъзпитаността и арогантното и агресивно държание ,което същия е имал на дата 09.07.2015г. .Като действително тези негови действия са се отличили по своя характер и интензивност като нагли, неприлични, безсрамни и скандализиращи обществото, нарушили са грубо нравствените принципи до степен, която предвид мястото и времето на изява да им придаде престъпен характер. Като според настоящия съд съставлява престъпление по чл.325 ал.1 от НК извършено при евентуален умисъл .

 В конкретния случай  целта и мотивите на подс.Г.  са изцяло лични такива, продиктувани от предхождащите  с пострадалия личностни и финансови  взаимоотношения ,прераснали в конфликт между тях.Като в съзнанието на подс.Г. е имало усещане,че св.М. не желае да изпълни задълженията си ,които има към подсъдимия и по същество не се отричат от св.М.. .За това се съди и от факта,че  именно  подсъдимия Г.   се е поставил сам в това положение на 09.07.2015г .,тъй като присъствието на  Е.М. на автомивка „Б.“  по това време и на това място е причината и той да я посети.Като същия нито е бил поканен  на автомивката предварително било от М., било от някой друг ,нито пък случайно е посетил същата.Напротив това е било целенасочено от негова страна и напълно по негово желание.Неизясненото за него  нежелание на М. да му върне парите  ,както и невъзможността да го открие известно време по телефона е създало  в съзнанието му неприязън към М. и негативни емоции към същия.Като това се явява  всъщност и поводът за случващото се на  09.07.2015г на процесната автомивка.Действията от подс.Г. са  извършени спрямо М.  ,като са били изцяло целенасочени изцяло и само спрямо него ,което  е безспорно доказано по делото.Като всичко това доказва единствено  и само  неуважение към личността на М.. От субективна страна, при осъществяване на престъплението хулиганство, подсъдимият  Г. е действал с евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 предл. ІІ от НК, като форма на вина. Това е така понеже подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и макар да не е пряко искал, е допускал настъпването на тези последици. Тук следва да се посочи, че хулиганството е умишлено престъпление, което може да се осъществи с пряк или евентуален умисъл като форма на вина, а обстоятелството, че деецът е извършил непристойните действия, по лични мотиви, в случая воден от своята предварително създала се негативна нагласа към свидетеля М. ,която по никакъв начин впрочем не е оправдана,  но не изключва наличието на хулиганство. Така според Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о. на ВС на РБ: "Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото...". В същия смисъл е и задължителното за съдилищата Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС на Р.Б., според което "Хулиганството е умишлено престъпление.То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на  дееца ,а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл...". В конкретния случай непристойните действия на подсъдимия изразили се в невъздържаното му агресивно поведение, във визираното буйство, брутална агресия, са били осъществени по лични мотиви.В този смисъл подсъдимият като е извършил всички тези действия  ,макар и ръководени от лични мотиви спрямо М. е съзнавал, че тези му действия са непристойни, извършват се на публично място и стават достояние на присъстващите на мястото лица на автомивката , като водят до грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явното му неуважение и пренебрежение към обществото, засягайки интересите на множеството гражданите. В този смисъл подсъдимият макар и пряко да е целял да засегне  свидетеля Е.М. и в този смисъл да е осъществил непристойните си действия по лични мотиви, то той макар и да не е искал пряко, категорично е допускал настъпилото в резултат на неговата деятелност грубо нарушаване на обществения ред.

    ОТ ПРАВНА СТРАНА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.216 ОТ НК.

      В конкретния случай на  09.07.2015г. има доказани обективни и безспорни действия от страна на подс.Г. свързани с реални фактически действия от негова страна , довели до унищожаване на движими вещи подробно описани в обвинителния акт.Самият подсъдим не отрича тези действия , а и има достатъчно събрани доказателства в тази насока.Но,за да е налице състав на престъплението по този текст от НК,следва подсъдимият да е извършил тези действия по отношение на чужди движими вещи.Не такъв е конкретния случай,тъй като процесният автомобил –„Мерцедес Вито 220“ с рег. № ****** към дата 09.07.2015г.е бил  собственост именно на подсъдимия Г., като това е доказано посредством събрания гласен доказателствен материал по делото.Като той е реалният собственик на автомобила ,независимо,че документално същия се води на „К. А.“ ООД-гр.С..Последната фирма единствено го е внесла в страната и го регистрирала ,но не го е закупила със свои средства,нито пък е имала право да се разпорежда с този автомобил.Тоест от обективна страна липсва съществен елемент от състава на деянието ,поради което и в този смисъл действията на подс.Г. се явяват несъставомерни.Също така и от субективна страна ,деянието е несъставомерно ,предвид липсата на умисъл,тъй като подс.Г. действа с намерение да унищожи своя вещ ,каквато  се явява процесния автомобил.Ето защо и деянието в конкретния случай е несъставомерно от субективна и обективна страна ,което води до правния извод,че подс.Г. следва на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невиновен и оправдан по посоченото обвинение.

ПО НАКАЗАНИЯТА :

Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК , всички доказателства по делото ,личността на извършителя  , съдебно минало ,възраст и прецени санкцията ,предвидена престъплението и извършителя определи по следния начин наказанието за престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В закона е предвидена следната наказуемост-а именно до две години лишаване от свобода или пробация и наказание обществено порицание. Предвид разпоредбите на чл.36 от НК и съответно след преценка на конкретния случай, личността на  дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени ,че е налице разпоредбата на  чл. 54 от НК .Смекачащото вината обстоятелство по отношение на Г. е доброто процесуално поведение на същия,на това обаче противостои  съдебното минало на Г.,съгласно справката му  за съдимост същия е неколкократно осъждан до момента.Не се събраха обаче  доказателства за наличие на изключителни или пък многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,които  биха могли да се възприемат , като смекчаващи или извинителни такива обстоятелства, и не биха могли да извинят, неправомерното му  поведението ,нито агресията му ,нито незачитането на правовия ред. Ето защо и при съобразявено с разпоредбата на чл.57 от НК  и съобразно тежестта на извършеното  престъпление, както и предвид индивидуалната и генералната превенция,съдът избра между двете  алтернативни наказания ,именно –ПРОБАЦИЯ  ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА ,при пробационни мерки по чл.42 а ал.2т.1 «Задължителна регистрация по настоящ адрес» ,което на основание чл.42б ал.1 от НК да се изпълнява с периодичност два пъти седмично,по чл.42  а ал.2т.2 от НК «задължителни периодични срещи с пробационен служител»за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА ,както и по чл.42 а ал.2т.4 от НК включване в програма за обществено въздействие»овладяване на гнева»,както и на наказание «Обществено порицание».

Съдът избирайки като наказание между алтернативно дадените в закона е съобразил,че именно наказанието пробация ,като съвкупност от пробационни мерки ще изиграе своята роля,съгласно чл.36 от НК спрямо дееца ,така и спрямо обществото .Предвид спецификата и идеята на пробационната мярка  по чл.42 а ал.2т.4 от НК включване в програма за обществено въздействие »овладяване на гнева», а именно целта на същата е промяна на нагласи ,ценности и поведение на лица с агресивно поведение,съдът добави същата към задължителните пробационни мерки ,именно с цел да се повлияе на подсъдимия да контролира за в бъдеще своята агресия и гняв и да не допуска извършването на подобни престъпления.

Относно наказанието –«обществено порицание»,съдът е постановил на основание чл.52 от НК то да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата в Кметството по местоживеене. 

 Според преценката на съда именно така определените наказания се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което са справедливи и биха изиграли своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него.

         Причините ,които съдът отчита при извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред .

 

             Досежно вещественото доказателство-1бр.нож тип «Мачете» ,намиращ се на съхранение в Архива на ПРС на основание чл.53ал.1буква «а» от НК ,съдът постанови да се отнеме в полза на Държавата ,след влизането на присъдата в законна сила.

 

              На основание чл.189ал.3от НПК съдът  е осъдил и подс.Г.   да заплати  разноските по делото ,възлизащи на 460  лева за назначаване на съдебно психиатрична и психологична експертиза , а разноските в размер на 30 лева касаещи стоковоценъчна екпертиза ,остават за сметка на държавата ,тъй като подсъдимия е оправдан за обвинението по чл.216 ал.1  от НК.

 

               По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!ЙТ