НОХД 8022/2015 - Мотиви - 14-06-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 8022/2015г. по описа на ПРС – I X н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу

         В.Т.Т. – роден на ***г***, с адрес по лична карта ***, в момента живущ ***, б., български гражданин, женен, висше образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за това, че в съучастие, като извършител със С.Н.Н. ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив е възбудил и до 27.08.2012 год. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         и

         С.Н.Н. – родена на ***г***, б., българско гражданство, разведена, висше образование, не работи, неосъждана, ЕГН **********, за това, че в съучастие, като извършител с В.Т.Т. ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив е възбудила и до 27.08.2012 год. в гр. Пловдив е поддържала заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск предявения от пострадалата Ю.Д.К. граждански иск срещу подсъдимите В.Т.Т. и С.Н.Н. в размер на 50 000 лв., съставляващи имуществени вреди, претърпени от престъпното по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, съгласно повдигнатото от РП-Пловдив обвинение, ведно със законната лихва, както и сторените до момента разноски.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от които може да се направи извод за вината на двамата подсъдими, които са предадени на съд за измама в особено големи размери, като престъплението е извършено от В.Т. и С.Н. в съучастие. Поддържа, че от множеството гласни доказателства, включително събраните по време на съдебното следствие, се установява,  че двамата подсъдими са въвели в заблуждение Ю.К., като са й създали погрешната представа, че могат и са в състояние да й съдействат за уреждане статута на Детски център „Т.”, с който тя е имала неприятности, като за узаконяването на този обект на същата са поискани и тя е дала сумата от 50 000 лева, което е размерът на нанесената й вреда. В този смисъл се противопоставя на обясненията на подсъдимите, че не са били присъствали в Детския център на конкретните дати, на които е извършено деянието, както и че не следва да бъдат кредитиран показанията на свидетелите А. и И., които  съдържат едно подозрително запомняне на конкретни дати за неща, случили се преди 3 години. Посочва, че множеството разпитани свидетели, както самата Ю.К., която два много подробни и конкретни макар и емоционални показания, така и К., Т., У., от части и от показанията на свид. Н.М., както и от прочетените в съдебното заседание показания на свид. Н.А. се установяват събитията, които са се случили и които по своята същност представляват подробно описание на престъплението, което е извършено от двамата подсъдими. Застъпва още становище, че се установява описаната в обвинителния акт фактология, участието на всеки един от двамата подсъдими в извършване на престъплението измама, периодите и датите, които са посочени, съгласно свидетелските показания и документите, които са приложени при разглеждане на делото, включително и крайната дата на престъплението - 27.08.2012г., докато трае заблуждението, за датата на предаване на парите – 28.07.2011г., както и за последващите срещи на посочените в обвинителния акт дати, както и се отбелязва относно обясненията подс. Н. за срещата и с Ю.К. е през 2012г., че същата подсъдим има право да дава всякакви обяснения, както намери за добре в това си качество. Предлага подсъдимите В.Т. и С.Н. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 211, пр. І вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК така, както е повдигнато обвинението им в обвинителния акт, както и предлага при определяне на наказанието да се отчетат смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, и да се определи наказание към минимума за този вид престъпление. По отношение на гражданския иск предлага същият да бъде уважен изцяло, тъй като всички събрани доказателства го подкрепят като основателен.

Повереникът на частният ищец и граждански обвинител – адвокат Л. поддържа обвинението, което е повдигнато от страна на РП-Пловдив спрямо двамата подсъдими В.Т. и С.Н., като сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи несъмнен извод по отношение виновното поведение от страна на двамата подсъдими спрямо Ю.К., а фактическата обстановка в обвинителния акт, изцяло се припокрива със събраните доказателства. В този смисъл посочва, че по делото ясно се обособяват две групи свидетелски показания – едните в подкрепа на държавното и частното обвинение, а другите – в подкрепа тезата на защитата, като първите, дадени от свидетелите по обвинителен акт, които са бивши служители на К. или членове на семейството й, кореспондират не само едни с други, но и с показанията на самата пострадала, както и със събраните по делото  доказателства, поради което следва да се даде вяра. За другата част от свидетелите се сочи, повечето правят алиби и доказват тезата на подс. Т., че не е бил на инкриминираните дати в Пловдив, К.А. и Л.И. говорят за спомени, които са далеч във времето и проявяват учудващо добра памет, помнят къде е бил подс. Т. преди 5 години, както и че  показанията на свидетелите К. и Х., които са били участници в Председателския съвет на Общинския съвет по това време, не могат да бъдат подкрепени от категорични писмени доказателства за това, че Н. на тази дата е присъствала през целия ден в Общинския съвет, че не е напускала съвета за никакъв отрязък от време, както и че не е необходим кворум за провеждане на съвета, като не са налице убедителни показания, че Н. и Т. са били на тези дати другаде и не са осъществили състава на така повдигнатото им обвинение. Предлага същите да бъдат признато за виновни, както им бъдат наложени наложите наказания при превес на смекчаващите обстоятелства. Относно гражданския иск посочва още, че тъй като инкриминираната сума е и предмет на разглеждане на делото и тя се припокрива с гражданска претенция като причинена вреда, то същият иск бъде уважен изцяло, като претендира и разноските за адвокатско възнаграждение на съдебна и досъдебна фаза.

Частният ищец и граждански обвинител Ю.К. сочи, че поддържа изцяло становището на повереника си, няма какво да  добави.

Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат Д. поддържа становище, че неправилна е тезата на държавното и частното обвинение, че не следва да се даде вяра на свидетелите, които доказват алибито на подсъдимия, че не е възможно човек да запомни, щом не отговаря на тезата на обвинението. В тази насока се коментират свидетелските показания,  като се отбелязва, че показанията на  ч.о. и г.и. К. кореспондират с тези на свидетели, които са всичките или работници при нея, или роднини, докато другата група свидетели са такива, които са абсолютно независими от подсъдимия, освен едни познанства, нямат роднински или бизнес отношения. Сочат се противоречия в показанията на свидетелите от страна на обвинението – пострадалата сочи за тези пари, че ги е събирала, че в тях няма никакво друго участие друг, защото са от наследствен имот, но свид. К. – съпругът й, твърди, че това са само нейни пари и че не е получавала от никого заем. К. казва в ДП, че това са нейни пари, в но в СЗ по настоящото дело същият сочи, че това са и пари, взети на заем. Подчертава,  че има противоречия и в показанията и на свидетелите Ю.К. и нейния персонал – Н.А., У. и др., относно начина на предаване на парите, като К. твърди, че първоначално нейните служители У. и А. не са били свидетели на предаването на парите, сама отишла при В.Т., а той й казал: „Нямаме ли си доверие?”, а после се върнала и отишла да извика свидетели, които да видят, че тя предава пари на подсъдимия, в която насока са противоречиви показанията на съпрузите К., и другите посочени като присъствали. Сочи още, че последните свидетели твърдят, че са имали твърд график, който стриктно се е спазвал и те са работили по него, поради което остава неясно как всички в този момент са се събрали там. Застъпва, че неоснователно обвинението предлага да се дава вяра на свидетелите К.А., Р. А. и Л.И., защото било смущаващо, че точно си спомнят, че на 28.07.2011г. подсъдимият е бил с тях на морето, доколкото свидетелите са обяснили как се помни датата – свид. И. заявява, че дъщеря му е имала ден преди това рожден ден, а на същата дата и Р. А. има рожден ден и са се събрали на морето да ги празнуват, ползвани са документи и фактури, които са подписвани на това място. Отбелязва, че дъщерята на Ю.К. – В.Т., разпитана пред настоящия състав на съда е по-подробен с дати и часове, които не е съобщавала на предходните си разпити, които са било по-близко по време до деянието. Сочи като недостоверни твърденията на ч.о. К., че с В.Т. тя си развалила отношенията като разбрала, че няма да станат нещата – от септември месец 2011г. докато от писмените документи, които е представила полицията, виждате, че К. и В.Т. са излизали заедно на екскурзия в чужбина, като са били със семействата си. В този смисъл поддържа, че са констатирани са противоречия и при останалите свидетелски показания, като няма свидетел, при който да не са констатирани противоречия при съпоставяне с предходното разглеждане на делото. Посочва още, че свидетелите - *** и *** към Общината, които твърдят, че Н. е присъствала на заседание в Общинския съвет, не сочат, че заседание е минало без участието на Н., а точно обратното – че е присъствала. Застъпва становище, че съгласно обвинителния акт въпросното тържество се е състояло на 07.06.2011г, като същевременно в показанията си в ДП всички свидетели твърдят една и съща грешна дата, на която се е състояло тържеството. Това не Ви ли навява извода, че е различен ден, той е сгрешен. Посочва, че е твърде наивно обяснението на Ю.К. пред съда, че поискала документ за сумата от 50 000 лева, но въпреки, че подсъдимият Т. не се съгласил да подпише такъв, тя дала парите, както и че са преброили за 5 минути 50 000 лева, макар че Ю.К. твърди, че са преброени на два пъти и от четири човека. Обръща внимание още, че Ю.К. сама е искала по всякакъв начин да получи незаконно права да ползва тази земя и е търсела не само В.Т., а и различни хора, за да си уреди този статут на терена, като инициативата е нейна, в който смисъл са и показанията на свидетеля Д.Т., а към момента Ю.К. си иска тези пари в рамките на наказателното производство. Поради това предлага съда да приеме за безспорно доказано, че датата, на която г.и. и ч.о. К. твърди, че е давала пари на подсъдимия Т.,*** лично, няма вина, защото не е взел пари, освен тези, които е получавал за държавни такси и други неща, но не е получавал 50 000 лева.

Защитникът на подсъдимият Н. – адвокат К., че поддържа изложеното от адвокат Д., като подчертава, че търсенето на наказателна отговорност от Н. е свързана с тази на В.Т., като контактите и се изчерпват с последния. Посочва, че от гласните доказателства не се установява на 07.06.2011г. да е имало тържество и среща между подсъдимия и пострадалата свидетел и във връзка с това – обвързаността на съда с датите, посочени в обвинителния акт, докато няма изменение на обстоятелствената му част. Сочи, че като аргумент от страна на ч.о. К. се използват показанията относно срещи в дружество „Р.”, *** по това време от С.Н., както и среща в ресторант „Е.”, като въпреки, че няма пречки доказателствата по отношение на подсъдимия да са косвени, то Законът изисква веригата от косвени доказателства да води до единствения извод, че престъпното деяние е осъществено именно от подсъдимия. В тази връзка посочва, че от изнесеното за срещата в офиса на „Р.” и листчето с надпис „40 000 лева”, не може да се приеме за установено, че Н. е взела въпросната сума, доколкото това е могло да бъде и една оферта на подсъдимия към К., че може да направи нещо по нейния въпрос. Относно срещата в „Е.” посочва, че е била замислена с участието и на В.Т., но той не се е явил Н. е станала и си е тръгнала от тази среща, последното не съставлява акт на признание, че същата е взела пари. Посочва също, че показанията на К. кореспондират с тези на свидетели, които са от тесния й семеен кръг, или свидетелите от кръга на хората, които са на заплата при нея, което обстоятелство на  родствени и материални зависимости е достатъчно да се подходи критично и предпазливо към същите показания. Застъпва становище, че се твърдят дадени 50 000 лева за съмнително по отношение на законността на начинанието – да се дадат да се оправят проблемите и на всяка цена и К. да продължава да развива бизнеса си и ако това е така, то е незаконно, нечестно и накърнява морала на обществото. Обръща внимание, че и самата пострадала Ю.К. не може да каже дали Т. е казал за парите, че са за Н. – дали цялата сума, или част от нея. Сочи, че ако такива пари са дадени, то може да се отразят в граждански договор, но с оглед размера на тази сума, практиката по гражданските дела е, че искат реални документи, в случаите като този се прибягва до прокуратурата и се прилага тъжба, като се обвинява в измама, което е най-удобно. Поддържа, че е абсурдна горната теза по отношение на двамата подсъдими, които няма за какво да я  мамят, като по отношение на тяхната работа, като лице със свободна практика и *** Общински съвет Пловдив, като  връзките на подсъдимите и положението на С.Н. са били достатъчни те да могат да помогнат на К. срещу възнаграждение да се узакони този общински терен, като не може да се установил дали всъщност не са изпълнили това, което са обещали, а дъщерята на пострадалата или лично последната не са закъсняла с 5 минути и е изтекъл срока. Отбелязва и че макар обвинението да е повдигнато в условията на съучастие, и да отменена присъдата за единия подсъдим, то е нямало основание да не се отмени оправдателната присъда по отношение на С.Н.. Предлага да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на С.Н..

Защитникът на подсъдимият Н. – адвокат В. сочи, че обвинителният акт е рамката на наказателния процес, въпреки това не е прокуратурата но не е обяснила най-важния момент – какво точно двамата подсъдими в съучастие са направили така, че са въвели в заблуждение Ю.К. и са го поддържали, след като самата тя пред няколко съдебни инстанции е обяснила, дали е искала да вземе този общински терен под наем, дали е искала право на строеж и т.н. и дори да се приеме, че са давани пари, то в никакъв случай не са дадени единствено поради заблуждението. Посочва още, че на няколко пъти е казано, че Ю.К. заедно със съпруга и дъщеря си са взели семейно решение да дадат пари и не е ясно защо и последните не са пострадали. Споделя становището за противоречията в показанията на свидетелите, като тези дадени в досъдебното производство са промени в значителна степен поред съда, променят се датата, на която се е провела първата среща, която по обвинителен акт е 07.06.2011г., но – оказа се, че детският празник е бил на 05.06.2011г., както и часовете,  в които евентуално са броени парите на датата 28.07.2011г., първо - около 10,00 часа, преди обяд, но след това свидетелите започват да изместват този час към обяд, към 12,30 часа, което не дава възможност да се защити обвинителната теза, както и установеното чрез свидетели, че В.Т. ***. Счита, че е установена невъзможност и С.Н. да е била на твърдяното от обвинението място, предвид изнесеното от разпитаните свидетели -  ***, които изясняват на 28.07.2011г. на какво мероприятие е присъствали. Сочи, че не са установени твърдените от обвинението срещи между В.Т. и С.Н., в които да се уговарят за въвеждане в заблуждение на пострадалата, както и обръща внимание, че при предходното разглеждане на делото от обвинението след 28.07.2011г., а а към момента го поддържа, въпреки, че след 28.07.2011г., като не са се случили никакви събития, свързани с това подсъдимите да са продължили да поддържат заблуждение. Предвид това поддържа, че не е доказано обективно Ю.К. да е въвеждана в заблуждение и да е поддържано такова у същата за сумата от 50 000 лева, особено от С.Н., като предлага съда да приеме обвинението за недоказано, като постанови един справедлив акт.

Подсъдимият Т. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, няма какво друго да добави. В последната си дума посочва, че желае да бъде оправдан.

Подсъдимият Н. заявява, че поддържа казаното от защитниците и, както и че към лятото на 2012г. Ю.К. е била недоволна поради това, че подсъдимия не и е издала документ, а цялата тази история е съчинена отзад напред. Сочи, че датата 07.06.2011г. е избрана от К., като предвид представени в ДП извлечения от банковата й сметка се установява, че от 17.06.2011г. до 27.07.2011г. Ю.К. не само че не е теглила значителна сума от сметката си, а е внесла сумата от 21 500 лева, като не е ясно какви пари е събирала за датата 28.07.2011г.. Посочва още, че всички са съчинили, че празникът е бил на 07.06.2011г., тъй като е отбелязано, че г-жа К. на дата 06.06.2011г. е изтеглила пари като по този начин се е опитала да съчини историята отзад напред да се е опитала да напасне нещата, водейки се от това доказателство. Поддържа също, че щом парите са дадени в пакет, увит с вестник, е неясно как всички свидетели твърдят сумата, като в този пакет е можело да има всичко. Твърди още, че процеса по отношение на нея дели да я дискредитира в публичното пространство, а Ю.К. да получи сумата от 50 000 лева, като на 22.01.2013г. К. и казала – „Не са бедни хора, да си платят!”, поради  което твърди, че цялата тази е измислена и написана отзад напред, за да получи К. от нея и В.Т. пари, като иска съда да отсъди  по справедливост. В последната си дума посочва, че желае да бъде оправдана.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият В.Т.Т. е роден на ***г***, с адрес по лична карта ***, в момента живущ ***, б., български гражданин, женен, висше образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********

         Подсъдимият С.Н.Н. е родена на ***г***, б., българско гражданство, разведена, висше образование, не работи, неосъждана, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че свидетелят Ю.К. била *** дружеството Ц.” ООД гр. Пловдив, чрез който стопанисвала обект – „Детски център „Т.”“, находящ се в Пловдив, върху земя, която била общинска собственост и функционирал, без да бъде въведен в експлоатация по надлежния ред - нямал одобрен проект, не било издадено разрешение за неговото поставяне и др., съгласно изискванията на ЗУТ. Въпреки последното, обектът - „Детски център „Т.”“ функционирал без проблеми с администрацията до края на 2009г., след което започнали проверки от страна на служители на Район „Тракия” при Община Пловдив, били издадени множество констативни протоколи за констатирани нарушения. Това мотивирало свидетеля Ю.К. да търсила начин да узакони постройка, в която функционирал „Детски център „Т.”“, като за тази цел се свързала с подсъдимия В.Т., с който и препоръчала нейна приятелка – свидетеля Ч.. В.Т. се занимавал със строителен надзор и по различни поводи консултирал свид. К. за нейни проблеми, включително и свързани и с други лични имоти. Във връзка с обекта - „Детски център „Т.”“, В.Т. първоначално уведомил свидетеля К., че е необходимо да бъдат извадени скици на детския център, като за тази услуга подсъдимия поискал сумата от 1 000 лв. След горното и доколкото проверките продължили, подсъдимият Т., за изготвянето на различни, по негова преценка нужди документи, свързани с дейността на детския център, изисквал и получавал от К. различни суми от 1 000лв., 2 000лв. и 3 000лева. По този начин, до месец юни 2011 год., свидетеля К. предала на подсъдимия Т. за различни услуги във връзка с уреждане статута на Детски център „Т.” в гр. Пловдив общо сумата от 20 000 лв. Същевременно в този период продължили да й извършват проверки от Район „Тракия” при Община Пловдив и да й налагат санкции във връзка с незаконното строителство.    

         В тази връзка и на неустановена дата през месец юни 2011 год. свид. К. се срещнала в детския център с подсъдимия Т. и го попитала какво смята да прави от тук нататък, тъй като вече изминало не малко време, дадени били доста пари, и нямало резултат. Тогава подсъдимия Т. предложил на К. да й осигури право на строеж, респ. право на ползване на имота, като и заявил, че това ще струва 50 000 лв. и ще може да получи право на ползване върху имота за 5 години, които впоследствие могат да бъдат удължени с още 5 години. Свидетеля К. заявила, че ще обсъди този въпрос със семейството си. По този начин подсъдимия Т. възбудил у свидетеля К. заблуждение, че срещу сумата от 50 000 лева може да и осигури необезпокоявано ползване на обект - Детски център „Т.” в гр. Пловдив за срок от 5 години, който можел да бъде и удължен. Същевременно, обещавайки този резултат – получаване на право на ползване върху горепосочения имот за 5 години, подсъдимият Т. ясно осъзнавал, че не може да предостави правото на ползване, тъй като това решение се взима от конкурсна комисия при община Пловдив. Въпреки това той убеждавал свид. К., че резултатът е сигурен и именно това мотивирало пострадалата да се разпореди с парични средства. Отново в началото на месец 06.2011г., в периода между първи и седми, в Детския център се провело празнично мероприятие за деца с увреждания, на което били поканени и хора от общинска адмнистрация. На него присъствала и подс.С.Н.. По време на тържеството обаче свид.К. и подсъдимия не обсъждали нищо по въпроса. Въпреки това впоследствие свидетеля останала с убеждението, че действително ще получи някакво съдействие именно от страна на Н.. Пак в началото на м.06.2011г., в периода между първи и седми, в Детски център „Т.”“ се провело празнично мероприятие за деца с увреждания, на което били поканени и хора *** от общинска администрация, включително и подсъдимият С.Н.. По време на тържеството свидетелят К. и подсъдимият Н. не обсъждали нищо конкретно по въпроса относно уреждане статута на детския център, но въпреки това К. останала с убеждението, че ще получи някакво съдействие именно от страна на Н., в качеството и на *** Общински съвет Пловдив. След като през месец юли 2011г. свидетелят К. споделила и обсъдила предложението на подсъдимия Т. с други членове на своето семейство, у същата продължило да битува убеждението, че срещу сумата от 50 000 лева, дадена на подсъдимия Т., може да си осигури необезпокоявано ползване на обект - Детски център „Т.” в гр. Пловдив за продължителен срок.

         С оглед на горното, около обяд, на 28.07.2011г., в „Детски център „Т.”“ в гр. Пловдив, свидетелят К. предала на подсъдимия Т. сумата от 50 000лв, увита във вестник. Последното предаване било извършено в близост до бара, свидетели на което освен К. били свидетелите В.Т., В.У., Н.К. и Н.А.. Преди това в близост до него -  кухнята в кухнята на същия обект, тази сума била броена от свидетелките Ю.К., В.Т., В.У., което действие, освен от тях било възприето и от свидетелите Н.К., Н.А. и Н.М.. По това време в обекта имало мероприятие, на което към момента на предаване на парите присъствал както подсъдимия Т., така подсъдимият Н., без същата да участва в действията по предаване на парите. При това подсъдимият Т. взел от свидетеля К. увитата във вестник сума от 50 000 лева без да я брои, след което си тръгнал, същото сторила и подсъдимият Н..

         На 02.08.2011г. било взето решение от Общински съвет Пловдив да бъде обявен конкурс, в резултат на който Детски център „Т.” да бъде отдаден под наем за срок от пет години, който конкурс бил обявен със Заповед от 11.10.11г. на кмета на Община. Свидетелят К. участва с две свои дружества в конкурса – „В. Г.“ ЕООД и „Ц.“ ООД, макар формално „В. Г.“ ЕООД да било на дъщеря й. Въпреки това същите дружества не били допуснати до участие в конкурсната процедура на основание подаване на документите няколко минути след крайния посочен срок – 26.10.2011г., 16:00 часа. В резултат на горното дружествата, чрез които свидетелят К. желаела да участва в конкурса не били допуснати, като в последствие конкурсната процедура била прекратена от кмета на Община Пловдив, на основание необходимост от промяна на методиката за оценка. Недопускане дружествата и до участие в конкурса изненадало свидетеля К., която за пореден път потърсила контакт с подс.Т., а той я успокоил, че все ще се намери начин да се оправят нещата, а след това заявил, че К. му досаждала и го тормозела. Свидетелят обаче поискала да й върне дадените 50 000лв, при което подсъдимия Т. посочил, че същите предал на подс.Н.. На неустановена дата през 2012г. свидетелят Н. отишла в сграда на ОП „Р.“ гр.Пловдив, където поискала среща с подс.Н., която била там ***. На тази среща свид.К. заявила, че е дала вече 70 000 лева на Т., и поискала да разбере, къде да 50 000 лева, които е дала последно. От своя страна подсъдимият Н. написала на едно листче числото „40 000“, при което К. се опитала да вземе листчето, но подс.Н. го унищожила като го скъсала. Между последните две на 27.08.12г. в била осъществена и среща в ресторант „Е.“ в гр.Пловдив, на която следвало да присъства и подсъдимият Т., но същият не се явил. При последната среща подс.Н. единствено поискала да не я намесват в случая, като казала, че само искала да й помогне. След тази дата подс.Т. прекъснал всякакв връзка с К., поради което същата се обърнала към РП-Пловдив с жалба по случая.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ю.Д.К., И.К.Р., В.И.Т., В.А.У., Н.Д.К., Н.М.М., Н.Б.А., Г.Г.Г., Е.А.Ч., К.Л.А., Л.Г.И., Т.И.К., Т.П.Х., Р. М. А. и Д.М.Б. – Т..

В своите показания свидетелят Ю.Д.К. описва статута и дейността на обекта – Детски център „Т.” и проблемите около същия, начина по който се запознава с подсъдимия Т. и стореното от последния във връзка с предприемане действия по узаконяване на детския център, сумите, давани на последния за изготвяне документи и други, както и заявеното от същия, че може да осигури безпроблемно ползване на обекта чрез получаване право на строеж срещу сумата от 50 000 лв., а също и запознанството с подсъдимият Н. в началото на месец юни на 2011г. на празненство в Детски център „Т.”. Във връзка с последното, свидетелят посочва момента, в който същият е възбудил в заблуждение относно възможността да стори последното, а именно през месец юни на 2011г., както и датата, на която същата свидетел е предала на Т. сумата от 50 000 лева, а именно 28.07.2011г., начинът по който е сторено това, както и присъствалите при същото лица. Свидетелят описва още последвалото развитие на процеса по узаконяване обекта- Детски център „Т.”, липсата на постигане на обещания ефект, обясненията на подсъдимия Т. в тази насока и отношенията със същия, както и срещата с подсъдимия Н. в сградата на ОП „Р.“, включително и написването на подсъдимия Н. на листче „40 000“.Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. Същите показания кореспондират с тези на разпитаните по делото свидетели, като биват уточнявани чрез прочитане показанията на същата свидетел, давани пред друг състав на съда и досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК като констатираните несъответствия са незначителни и могат да бъдат отдадени на изминалото време от деянието, а именно близо 5 години, както и на начина на формулиране на задаваните въпроси. От последните показания се установява начинът и момента на въвеждането в заблуждение на свидетеля К., фактът и размерът на имуществената вреда, начинът по който била предадена инкриминираната сума.

В своите показания свидетелят И.К.Р., заявява, че е приятел на свидетеля Ю.К. и дъщеря й – свидетелят В.Т., като на неустановена дата, около септември 2011г. е присъствал на случай, при който В.Т. оставила плик с пари на *** Детски център „Т.”, за да ги предаде на подсъдимия Т., за които пари доколкото разбрал били за някакви документи, в размер на 500 лева. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява предаване на сума пари на подсъдимия Т., която обаче, не може да бъде свързана с инкриминираната сума от 50 000 лв, а следва да бъде отнесена към други суми, давани на подсъдимия Т. за снабдяването с различни документи при подпомагане на дейността си свидетелките В.Т. и Ю.К..

В своите показания свидетелят В.И.Т. обяснява за статута и начина на управление на обекта Детски център „Т.” в гр. Пловдив, който се стопанисва от дружество на нейната майка- свидетелят Ю.К., както и свързаните с дейността на същия обект проблеми. Посочва още начина по който К. се запознала с подсъдимия Т., присъствието на същия, заедно с подсъдимия Н. на тържество на 05.06.2011г., в детския център и предаването на пари на първия подсъдим, както й предаването на инкриминираната сума на 28.07.2011г., на която свидетелят лично присъствала, начина по който било сторено това и присъствалите лица. Свидетелят описва още последвалите събития след заплащане на горната сума, както и неуреждането на статута на обекта  Детски център „Т.”, съгласно очакванията на свидетелките Т. и К., а вместо това неуспешното явяване на притежавани от същите две свидетелки дружества на конкурс. Свидетелят Т. описва още и среща между майка и свидетеля К. и подсъдимия Н. в ресторант „Е.“, на която подсъдимият Т. не дошъл, а подсъдимия Н., заявила единствено, че иска само да помогне. От последните показания се установяват обстоятелствата около въвеждането в заблуждение на свидетеля К., фактът и размерът на имуществената вреда, начинът по който била предадена инкриминираната сума. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват отношенията между подсъдимия Т. и свидетеля К. във връзка с административните проблеми със статута на обекта- Детски център „Т.”, обещанието на Т., че след сумата от 50 000 лева ще осигури право на строеж,  предаването на сумата от 50 000 лева на 28.07.2011г., както й обстоятелството, че след предаване на същата сума, същите административни проблеми не били решени.

В своите показания свидетелят В.А.У. сочи, че работи от 8 години като ***, познава подсъдимия Т. от 2010г. и го е виждала заедно със свидетеля К. да се срещат в заведението. Посочва още, че на 05.06.2011г. в детския център е имало тържество, на което присъствали подсъдимите Т. и Н. без да може да посочи, защо Н. е била там. Разказва още, че е била свидетел как на 28.07.2011г., в същия детски център е била свидетел как Ю.К. предава на подсъдимия Т. сумата от 50 000 лева, включително е участвала преди това при извършеното в кухнята  броене на парите.Сочи и предаване на друга сума пари на Т. след инкриминираната дата, която няма отношение с предмета на настоящото дело. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява присъствието на подсъдимите Н. и Т. на тържество, проведено в началото на м . юни 2011г. в Детски център „Т.”, както и предаването на подсъдимия Т. на сумата от 50 000 лева на 28.07.2011г.

Свидетелят Н.Д.К., като съпруг на свидетеля Ю.К., описва собствеността и начина по който бил стопанисван обекта- Детски център „Т.” и свързаните със същия административни проблеми, както и обстоятелството, че подсъдимият Т. предложил срещу 50 000 лева да им осигури правото на строеж, което след свидетелят К. обсъдила заедно със семейството си и се съгласила. Сочи още на 28.07.2011г. в Детски център „Т.” същата сума била предадена от свидетеля К. на подсъдимия Т., като свидетеля К. присъствал на броенето на парите, както и на тяхното предаване. Изнася също, че след предаването на сумата, стопанисващото детския център дружество не получило обещаното от подсъдимия Т. право на строеж. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват отношенията между подсъдимия Т. и свидетеля К. във връзка с административните проблеми със статута на обекта - Детски център „Т.”, обещанието на Т., че след сумата от 50 000 лева ще осигури право на строеж,  предаването на сумата от 50 000 лева на 28.07.2011г., както й обстоятелството, че след предаване на същата сума, същите административни проблеми не били решени.

Свидетелят Н.М.М., сочи, че живее със свидетеля Т., извествен му е Детски център „Т.”-гр. Пловдив, както и проблемите със същия, споделено му било, че подсъдимият Т. искал 50 000 лева за изваждане на документи. Сочи още, че е присъствал в края на юли 2011г. в детския център „Т.“, когато свидетеля К. броила въпросната сума в кухнята на обекта, както й че видял подсъдимият Т. да идва. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват косвени данни затова, че подсъдимият Т. е искал сума от 50 000 лева, съгласно заявеното пред последния свидетел от свидетел Т., както й че последната е предадена на подсъдимия на инкриминираната дата в края на юли 2011г.

Показанията на свидетеля Н.Б.А. са прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК. Съгласно същите, свидетелят А. познавал подсъдимите Т. и Н., като ги била виждала да посещават обекта - Детски център „Т.” включително и на тържество в началото на юни 2011г., при което на Т. била дадена сума пари, която не е предмет на настоящото обвинение. Сочи още, че е била свидетел как на 28.07.2011г., в същия детски център е била свидетел как Ю.К. предава на подсъдимия Т. сумата пари, за която от свидетелят Т. разбрала, че е 50 000 лева, включително видяла извършеното в кухнята  броене на парите. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява присъствието на подсъдимите Н. и Т. на тържество, проведено в началото на м . юни 2011г. в Детски център „Т.”, както и предаването на подсъдимия Т. на сумата от 50 000 лева на 28.07.2011г.

За коментираните до тук свидетелски показания следва да се отбележи още, че съдът не споделя становището на защитата за съществени противоречия между същите, както и че горните показания не следва да се кредитират, защото изхождат от лица, роднини или служители на свидетеля Ю.К., предвид следното:

На първо място безспорно е, че горните свидетели спадат към кръга на роднините или служителите на свидетеля Ю.К.. Именно за това обаче, евентуалният мотив на същите свидетели да твърдят неистина пред съда следва от аналогичен мотив у свидетеля Ю.К., какъвто не се установява. Показанията на последната са непротиворечиви и житейски достоверни, като е логично същият свидетел да запомни добре датата 28.07.11г., на която е дала значителната сума от 50 000 лева на подсъдимия Т., както и да не обезпечи предаването на същата сума с писмени доказателства, доколкото макар да не го заявява директно в показанията си, К. няма как да не е наясно, че дава същата сума като „подкуп” на длъжностно лице, за да упражни влияние или самото то уреди статута на обекта. Логично също така К. да не скрие горното от своите близки, включително да разчита на тяхното съдействие за предаване на сумата, както и да бъдат свидетели на същото. В този смисъл К. няма и понятен мотив да подава сигнал за горното до Прокуратурата, в която насока подсъдимият Т. не дава обяснение, а това на подсъдимия Н. е нелогично, тъй като ако целта на К. е била да единствено да упражнява принуда с цел противоправно придобиване на парични средства от подсъдимите, то е непонятно защо самата К. е сигнализирала органите с цел започване разследване по случая. 

Също така показанията на горните свидетели добре кореспондират по между си, като неизбежните с оглед изминалото време несъответствия са незначителни и могат напълно да се отдадат на последното. В този смисъл всички свидетели сочат, че детски празник, по случай 1 юни - деня на детето, на които подсъдимите Т. и Н. са присъствали в Детски център „Т.”, не се е провел на самия 1 юни 2011г., а на по-късна дата. напълно нормално е същите свидетели да не помнят дали датата е била 5 или 7 юни 2011г., и показанията им относно последното да се различават, тъй като последното събитие няма данни да се е случило нещо необичайно и запомнящо се. Нормално е още, показанията на същите свидетели в горния смисъл да се  променят от дата 7 юни на 5 юни, посочени в досъдебното производство и пред съда, включително това да стане едновременно за свидетелите, доколкото както вече бе посочено, се касае за близки или свързани лица, като е невъзможно да бъде въздигнато изискване за изминалите години от деянието, същите свидетели никога да не са говорили по между си за случилото се, включително и да се уточнявали датата на въпросното тържество по случай деня на детето, като последното в не може да съставлява основания показанията им да бъдат преценени като противоречиви. На следващо място обаче, логично е свидетелите да запомнят добре датата 28.07.11г., на която роднините на Ю.К. очевидно са бели наясно, че на подсъдимия Т., след колебания, се предава твърде значителна сума пари, за да стори нещо, което същите отдавна целят, а свидетелите с качество на служители в Детски център „Т.” са видели Ю.К. да прави нещо явно необичайно, независимо до колкото последната им е разяснила същността на действията си. В този смисъл съдът намира за несъществени и напълно логични, с оглед изминалото време, несъответствия в точни час, сочен от свидетелите за събитията, станали на 28.07.2011г., като напълно достатъчно е единодушието на същите, че се касае за предиобяда на същата дата. Не на последно място, нормално е свидетелите Ю.К., Н.К. и В.Т. да не могат напълно конкретно и съответствие да посочат точният момент, в който подсъдимият Т. е предложил да „разреши“ проблема с детския център срещу сумата от 50 000 лева и съответно – точен период на обмисляне на горното от свидетелите, доколкото от последното не само е изминало време, но очевидно се касае за ситуация, в която К. и близките и сами са търсили решение на проблема, обсъждали са го по между си, както и К. с подсъдимия Т., които периоди на обмисляне и колебания общоизвестно се помнят като дати с далеч по-малка точност, отколкото случаите, в които се извършват обективни действия. 

Свидетелят К.Х.Г. описва, че познава подсъдимия Н. като *** Общински съвет – Пловдив, както и проведената инициатива за отдаване под наем на Детски център „Т.” в гр.Пловдив, за което внесъл предложение в общинския съвет за отдаване на площта пода наем, при което бил проведен търг, който не бил завършен. В този смисъл сочи още, че внесъл предложението си на председателски съвет, датата на чието провеждане не може да посочи точно, описва реда на провеждане на същия. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява процедурата по внасяне предложение в общинския съвет за отдаване под наем на площта, на която бил разположен Детски център „Т.” в гр.Пловдив, провеждане председателки съвет относно същото.

Свидетелят Г.Г.Г. сочи, че познава Ю.К. и съпруга и, както и подсъдимия Т., който е посещавал детския център, както и говорил за статута на същия, а също и присъствала на разговор между К. и Т. през есента на 2011г., в който първата поискала подсъдимия да и върне сума пари. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява, че Т. посещавал детския център, обсъждал статута му с К., както и че последната искала да и върне пари, което потвърждава изнесеното от свидетеля К. за предадена сума на Т..

Свидетелят Е.А.Ч. посочва, че тя запознал свидетелят К. и подсъдимия Т., който се занимавал със строителен надзор, във връзка с уреждане проблеми с недвижими имоти, включително Детски център „Т.” в гр.Пловдив, за което обаче знае, че К. не била допусната на конкурс поради закъснение, след което отношенията и с Т. се влошили. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват повода за запознанството между свидетелят К. и подсъдимия Т. и развитието на отношенията между тях.

Свидетелят К.Л.А. сочи, че познава подсъдимия Т., на 26.07.2011г. заминали заедно за морето, където били до 28.07.2011г. включително, съчетавали работа и почивка, във връзка с дейност по строителство на хотели и апартаменти. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал в частта им, в която същият свидетел сочи, че познава подсъдимия Т. и е бил с него на морето. Въпреки това съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият категорично заявява, че бил с В.Т. на същото място точно на28.07.2011г.. Последното противоречи на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частно – коментираните по-горе свидетелски показания. Свидетелят също така не изтъква основателна причина да помни с подобна точност дата на която е бил с Т. на морето преди близо 5 години. Позоваването на същия свидетел на документи – приемо – предавателен протокол и фактура е неубедително, доколкото дори такива да съществуват (въпреки че не са представени от защитата, което само по себе си внася съмнение в последното), то остава неясно как по следните по същество се свързват с присъствието на В.Т. по същото време на морето. Още по-малко може да бъде прието простото позоваване на свидетеля на собствената му памет, която сам описва като „много добра“. Ето защо съдът не кредитира горните показания в тази им част.  

Свидетелят Л.Г.И. заявява, че познава В.Т., който му се обадил на 25.07.2011г. за да огледат хотел в Созопол, в периода до 29.07.2011г. заедно със същия свидетел оглеждали хотели по морето. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал в частта им, в която същият свидетел сочи, че познава подсъдимия Т. и е бил с него на морето. Въпреки това съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият категорично заявява, че бил с В.Т. на същото място точно на28.07.2011г.. Последното противоречи на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частно – коментираните по-горе свидетелски показания. Свидетелят също така не изтъква основателна причина да помни с подобна точност дата на която е бил с Т. на морето преди близо 5 години. Позоваването на същия свидетел на обстоятелството, че дъщеря му имала рожден ден 23 юли съвсем не налага извод в противния смисъл, доколкото последното не обосновава подобна висока степен на точност на запомняне на събитията относно конкретната година.

Свидетелят Т.И.К. посочва, че познава подсъдимия Н., с която били *** до 01.11.2011г., като последната присъствала на председателски съвет, проведен на 28.07.2011г. за времето от 10 часа сутринта, като последната подсъдим останала там не по-рано от 12:30 часа. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. Датата на провеждане на председателския съвет се потвърждава и от писмените доказателства и в частност – писмо на председателя на Общински съвет – Пловдив. От същите показания се установява, че подсъдимия Н. присъствала на председателски съвет, проведен на 28.07.2011г. Последното обаче по никакъв начин не налага заключение за невъзможност същата да присъства и на проведеното на 28.07.2011г. тържество в Детски център „Т.”, с оглед както липсата на възможност да се установи точен начален и краен час на провеждане на тържеството и председателския съвет, липсата на данни за присъствие на подсъдимия Н. и на двете през цялото време, а също и общоизвестната възможност за придвижване в рамките на гр.Пловдив за минути, което прави възможно присъствието на подсъдимия и на двете събития.   

Свидетелят Т.П.Х. сочи, че познава подсъдимия Н., с която били *** общински съвет - Пловдив, като последната присъствала на председателски съвет, проведен на 28.07.2011г. за времето от 10 часа сутринта, като последната подсъдим останала там не по-рано от 13:00 часа. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. Датата на провеждане на председателския съвет се потвърждава и от писмените доказателства и в частност – писмо на председателя на Общински съвет – Пловдив. От същите показания се установява, че подсъдим Н. присъствала на председателски съвет, проведен на 28.07.2011г. Последното обаче по никакъв начин не налага заключение за невъзможност същата да присъства и на проведеното на 28.07.2011г. тържество в Детски център „Т.”, с оглед както липсата на възможност да се установи точен начален и краен час на провеждане на тържеството и председателския съвет, липсата на данни за присъствие на подсъдим Н. и на двете през цялото време, а също и общоизвестната възможност за придвижване в рамките на гр.Пловдив за минути, което прави възможно присъствието на подсъдим и на двете събития.  

Свидетелят Р. М. А. заявява, че познава В.Т., който видял на 27.07.2011г. в Слънчев бряг, по повод оглеждане ма обекти, вечеряли заедно на същата дата. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал в частта им, в която същият свидетел сочи, че познава подсъдимия Т. и е бил с него на морето. Въпреки това съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият категорично заявява, че бил с В.Т. на същото място точно на 27.07.2011г.. Свидетелят също така не изтъква основателна причина да помни с подобна точност дата на която е бил с Т. на морето преди близо 5 години. Позоваването на същия свидетел на обстоятелството, че и на подсъдимия дъщеря му била родена на 24-ти, както и свидетеля,  и че двамата карали черни джипове “GL” по никакъв начин не обосновава подобна висока степен на точност на запомняне на описаните събития по дати. Отделно от това, присъствието на Т. на морето на 27.07.2011г., по никакъв начин не изключва възможността същият да е присъствал в Пловдив на 28.07.2011г..

Свидетелят Д.М.Б. – Т. сочи, че познава свидетеля Ю.К. и нейната дъщеря, както и проблемите около Детски център – „Т.“ в гр.Пловдив. Посочва още, че познава бегло подсъдимия В.Т., като била с К. в деня, когато последната и споделила, че ще дава 50 000 лева на Т., видяла сума пари в колата на същата свидетел, Твърди също, че К. и се оплакала, че не била доволна от стореното от В.Т.. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни, подкрепящи показанията на свидетеля Ю.К., че е предала сумата от 50 000 лева на подсъдимия Т..

Съдът също съобрази обясненията на подсъдимия Т., съгласно които твърди, че през 2010г. се запознал със семейството на Ю.К., помагал и във връзка с проблеми с Детски център – „Т.“ в гр.Пловдив и други обекти, вземал пари, но само за да услуги по геодезично заснемане, да говори с архитекти и др.. Сочи, че не е давал на К. обещания уреждане статута на детския център. Същите обяснения кореспондират с останалата доказателствена съвкупност в частта им относно познанството и отношенията между подсъдимия и свидетеля К., както и че първият получавал суми от същата за административни услуги, извън инкриминираните. Въпреки това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т. в частта им, в която последният отрича да е обещавал на К. уреждане статута на детския център, както и да е получавал сумата от 50 000 лева. Последните обяснения не намират опора в доказателствената съвкупност и противоречат на изнесеното в свидетелските показания съгласно вече мотивираното, поради което същите обяснения следва да се преценят като такива, дадени в резултат от защитната позиция на подсъдимия.

 Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Н., която сочи, че на 05.06.2011г. е присъствала на тържество в Детски център – „Т.“ в гр.Пловдив, но на 28.07.2011г. била на председателски съвет, срещала  се със свидетеля К. както в дружество „Р.“, така и в ресторант „Е.“, като в първият случай К. и искала документ, че обекта е част от ресторант „Л.“, а във втория заявила, че ако не и даде парите, че чете за себе си във вестниците, както и че бъде дадена на прокуратурата. Същите обяснения кореспондират с останалата доказателствена съвкупност в частта им относно присъствието на подсъдимия Н. на тържество в Детски център – „Т.“ в гр.Пловдив, както и срещите със свидетеля К. както в дружество „Р.“, така и в ресторант „Е.“. Въпреки това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н. в частта им, в която последната отрича да е била на 28.07.2011г. на мероприятие в Детски център – „Т.“. Последните обяснения не намират опора в доказателствената съвкупност и противоречат на изнесеното в свидетелските показания съгласно вече мотивираното, които сочат, че същата е присъствала на 28.07.2011г. в детския център. Както беше посочено още, последното не изключва и присъствие на Н. на проведения на същата дата председателски съвет. Твърденията, че  К. е искала от подсъдимия Н. неправомерно определени документи, както и пари противоречи на изнесеното в показанията на останалите свидетели, и както също вече беше посочено, напълно лишено от логика е поведение на свидетелта К., при която същата извършва спрямо подсъдимия Н. подобни действия, с характера на престъпления по смисъла на НК, а след това сама сезира органите на прокуратурата и предизвиква разследване. Предвид това, обясненията на подсъдимия Н., в тази им част, следва да се преценят като такива, дадени в резултат от защитната позиция на подсъдимия.

 Горната фактическа обстановка се подкрепа и от събраните по делото писмени доказателства - писмо на председател Общински съвет – Пловдив – относно проведения на 28.07.2011г. председателски съвет, за който няма съставен протокол, справки за пътувания на Ю.К., Н.К. и В.Т. – от данните в които може да се предположи, че същите трима са напуснали заедно Р.България към 23.05.2012г., към която дата обаче няма данни за окончателно влошаване отношенията между същите, документация относно обект – Детски център „Т.” – акт за публична общинска собственост, разрешение за строеж, заповед, констативни актове, констативен протокол, ситуационни планове и схеми, заповеди на кмет на община, протоколи, решения на Общински съвет – Пловдив – относно статута на терена и обекта, както и проведените във връзка със същия процедури.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ В.Т.Т.:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият В.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че с цел да набави за себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив е възбудил и до 28.07.2011 год. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

От обективна страна следва да се отбележи още, че безспорно е налице действие на подсъдимия Т. по убеждаване на свидетеля К., че той може да осигури ползване от нейна страна на Детски център „Т.”, срещу сумата от 50 000 лева. Поради това подсъдимият Т. е мотивирал К. да даде посочената сума пари като създал у нея погрешната представа, че има контакти в общинска администрация, а именно чрез подсъдимия Н., която тогава била *** ОС Пловдив, като горната представа не  отговаряла на истината. Следва да се има предвид, че макар да е създадена погрешна представа, че парите – 50 000лв ще послужат на практика за „подкуп”, т.е – за постигането на един противоправен резултат, то въпреки всичко е налице престъпление измама, защото обективно заявеното от подсъдимия не съответства на истинското положение, като същото е мотивирало свидетеля К. да се разпореди с парични ценности и по този начин и е причинена имотна вреда. Също така последвалите действия по недопускане до участие на фирмите „Ц.“ООД и „В. Г.“ЕООД по недвусмислен начин сочат, че никакво влияние не е упражнено по спечелването му, което потвърждава извода за измамливите действия от страна на подсъдимия.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието на подсъдимия Т. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. Същият подсъдим е знаел и е нямало как да не знае, че обещава на свидетеля К. резултат, който не възнамерява да изпълни, с оглед установения обективен резултат - недопускане до участие на фирмите „Ц.“ООД и „В. Г.“ЕООД.

Също така съдът намери, че измамата е в особено големи размери, доколкото размера на предмета на деянието от 50 000 лева далеч надхвърля размера на 140 минимални работни заплати за страната, която в периода месец юни 2011 година - до 28.07.2011 год е била в размер на 240 лева, съгласно ПМС № 326/30.12.2009 г.

Деянието също така представлява особено тежък случай чл.93, т.8 от НПК, доколкото освен, че предмета на деянието далеч надхвърля този на 140 минимални работни заплати за страната към момента на престъплението – 33 600 лева, то по същество измамата се изразява в обещаване на един сам по себе си противоправен резултат, а именно – да осигури съдействие на съответно длъжностно лице са уреждане статута на обекта – Детски център „Т.”, което уронва и доброто име на общинската власт.

Ето защо, предвид така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия подсъдимия В.Т.Т. – роден на ***г***, с адрес по лична карта ***, в момента живущ ***, б., български гражданин, женен, висше образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че с цел да набави за себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив е възбудил и до 28.07.2011 год. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

Същевременно съдът намери, че подсъдимият В.Т.Т. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното в съучастие като съизвършител с подс. С.Н.Н., както и да е поддържал заблуждение у пострадалата Ю.Д.К. за датата след 28.07.2011г. до 27.08.2012г. и на основание чл. 304 от НПК, като го оправдае по повдигнато му в този смисъл обвинение за престъпление по чл. 211, пр. І вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На първо място ясно е, че престъплението се явява довършено на датата на предаването на парите, защото тогава настъпва имотната вреда за пострадалия. В случая това е датата 28.07.11г. Всички последващи действия, макар да поддържат субективно вече създадената заблуда у пострадалия, са без значение за съставомерността на деянието, а само са дали възможност да се забави във времето евентуални последици за подсъдимия, във връзка с търсене отговорност на същия. Поради това подсъдимият Т. следва да бъде оправдан да е поддържал заблуждение у пострадалата Ю.Д.К. за датата след 28.07.2011г. до 27.08.2012г..

Подсъдимият Т. следва да бъде оправдан и за това да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с подс. С.Н.Н., поради липса на данни за участие на Н. в инкриминираното деяние, които въпрос ще бъде разгледан при обсъждане отговорността на същата.

         ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ В.Т.Т.:

         След като намери подсъдимия В.Т.Т. за виновен в извършено престъпление по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото както особено големия размер на вредата, така и особената тежест на случая се явяват квалифициращи такива. Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете липсата на предходни осъждания и добрите характеристични данни.

         Ето защо, при така мотивирания превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът на основание чл. 54 от НК намери, че следва бъде индивидуализирано наказание в предвидения от закона минимум, поради което и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Същевременно съдът намери, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито изключително такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на обществена опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към пределите на обичайната за деяние от същия вид. Описаните установени единствено смекчаващи обстоятелства, както и личността и подбудите на дееца, не са в количество и вид, налагащ извод, че минимално определеното от разпоредбата на чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК е несъразмерно тежко. Ето защо последните смекчаващи отговорността обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание в предвидения от закона минимален размер, но не и такова при условията на чл.55, ал.1 от НК.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ПЕТ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.

         Съдът намери, че в настоящият случай следва да бъда определен размер на изпитателния срок, по-дълъг от минимално поред чл.66, ал.1 от НК три годишен, като отчете, че в случая е наложено едно значително по размер наказание, като последния размер е равнен на максималния, който закона допуска да бъде отложен по реда на чл.66, ал.1 от НК. Ето защо съдът намери, че в случая е необходимо да се приложи предупредителното и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия условията на условното осъждане по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок, равен на максималния, предвиден като възможен от законодателя.

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ С.Н.Н.:

         При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че не се събраха данни, от които да бъде сторено заключение, че подсъдимия С.Н.Н. е извършила престъпление по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че в съучастие, като извършител с В.Т.Т. ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив е възбудила и до 27.08.2012 год. в гр. Пловдив е поддържала заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид следното:

         В случая е налице пълна липса на данни за участие в престъплението на подсъдимия Н., а наличните само косвени такива, обсъдени както по отделно, така и в съвкупност, а също и във връзка с всички останали доказателства по делото,  не обосновават логично и последователно единствено възможен извод за авторство на престъпление от страна на подсъдимия Н..

         На първо място следва да се отбележи, че създадено убеждение у свидетеля К., че давайки сумата от 50 000 лева на подсъдимия Т., ще получи съдействие именно от подсъдимия Н., включително и посочване от подсъдимия Т., че всъщност е предал сумата от 50 000 лева на Н., не могат да обосноват извод за участие на последната в престъпното деяние, доколкото именно предвид същността на действията на Т. като измамливи такива, последният би могъл да сочи Н. или всяко друго лице със съответните позиции в местната власт, за да възбуди и поддържа заблуждение у К., без на последното лице същото да е известно.

         Липса на непротиворечиви данни за участие на подсъдимия Н. в престъплението е налице и с оглед установеното поведение на същата. Фактът на присъствие на последната на двете мероприятия в Детски център „Т.” – в началото на месец юни 2011г. и на 28.07.2011г., по никакъв начин не може да бъде тълкуван като непротиворечиво доказателство за знанието и участието и в измамливите действия, доколкото се касае за публични мероприятия, на които са присъствали и други личности на съответните длъжности в общинската администрация, при които подсъдимият Н. не е сторила нищо, с което да убеждава свидетеля К. относно измамата, предмет на действията на подсъдимия Т.. В този смисъл свидетелят К. сочи, че с не е говорила с Н. за пари.

         На проведената среща в ресторант „Е.“ в гр.Пловдив подсъдимият Н. единствено заявила, че не иска да бъде намесвана случая, само искала да й помогне, от което отново не се установяват данни за участието и в престъплението.

         Що се отнася до срещата между подсъдимият Н. и свидетеля К. в сграда на ОП „Р.“ гр.Пловдив, съдът вече взе становище, че приема за установено, че на последната среща свид.К. заявила, че е дала вече 70 000 лева на Т., и поискала да разбере, къде да 50 000 лева, които е дала последно, а от своя страна подсъдимия Н. написала на едно листче числото „40 000“, при което К. се опитала да вземе листчето, но подс.Н. го унищожила като го скъсала. Във връзка с това следва да се отбележи, че предвид посочения анализ на гласните доказателствени средства, съдът кредитира изнесеното по свид.К. относно фактите, но заявеното от последната, че по този начин подсъдимия Н. е признала, че е получила 40 000 лева, не съставлява показание за факт, а едно лично мнение на К., имащо характер на тълкувание действията на подсъдимия Н.. Въпреки последното съдът намира, че гореописаните действия на Н. биха могли да се тълкуват по съвсем друг начин – предложение за съдействие срещу сумата от 40 000 лева или друго, още повече липсва всякаква житейска логика към 2012г. и при обвинения от страна на К., че е дала пари без да бъде постигнато обещаното, както и искане за връщане на същите, Н. да стори признание пред същия свидетел, че именно тя е взела основната част от сумата.

         Отделно от горното, дори от описаните действия на подсъдимия Н. в сграда на ОП „Р.“ гр.Пловдив да можеше да бъде сторено заключение, че същата е „признала“, че е получила 40 000 лева от инкриминираната сума от 50 000 лева (за което както вече бе посочено – няма достатъчно основания), то от последното отново не може да бъде сторено заключение за участие на подсъдимия Н. в престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Това е така, защото за да бъде извършител на престъплението по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, подсъдимия Н. не е достатъчно само да получи от подсъдимия Т. част от инкриминираната сума от 50 000 лева, получена от последният подсъдим от пострадалия на 28.07.2011 год. За да осъществи състава на престъплението измама, при това – в съучастие, като извършител, подсъдимия Н. следва да е участвала и в действията по възбуждане и/или поддържане на заблуждението у пострадалия. Въпреки това, за посочените в обвинителния акт твърдения, че през месец юни на 2011г. подсъдимите Т. и Н. разговаряли за готовността на К. да заплати сумата от 50 000 лева за уреждане статута на детския център, за уговорката им да възбудят заблуждение у К. и т.н., не са установени никакви доказателства, подобни по същество не се и твърдят от държавното обвинение. Що се отнася до посоченото в обвинителния акт, че на проведеното в началото на месец юни тържество е Детски център „Т.” подсъдимия Н. обяснявала на свидетеля К. какво ще сумата от 50 000 лева ще получи терена на детския център под наем за срок от 5 години, то последното противоречи на цялата доказателствена съвкупност по делото, включително и показанията на свидетеля К., която заявява, че не е обсъждала подобно нещо с Н..

         Ето защо дори действително да бе установено, че подсъдимия Н. е получила 40 000 лева от инкриминираната сума от 50 000 лева (за което няма достатъчно основания), то предвид практическата липса на каквито и да е доказателства Н. да е участвала в действия по възбуждане и/или поддържане на заблуждението у пострадалия, същата подсъдим би могла да осъществи състава на друго престъпление по НК, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство, но не и престъпление по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         С оглед на горното съдът намери, че на основание чл.304 от НПК, подсъдимия С.Н.Н. следва да бъде оправдана за това да е извършила престъпление по чл. 211 пр. І вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, доколкото не се установи деянието да е извършено от подсъдимия.

         ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

         След като намери подсъдимия В.Т.Т. за виновен в извършено престъпление по престъпление чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, съдът намери за основателна така предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същият. Иска бе доказан по своето основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява деликт. Относно размера искът бе установен от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели К., К., Т., М., А., съгласно изложеното в същите показания, което не следва да бъде повтаряно. В този смисъл се установи, че гражданският ищец е претърпял имуществени вреди от стореното от Т. престъпление в размер на 50 000 лева. Лихвата за забава се дължи от датата на довършване на престъпленито, защото тогава изпада в забава деликвента.

         Ето защо съдът осъди В.Т.Т. да заплати на пострадалата Ю.Д.К. с ЕГН ********** *** 50 000 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата.

         На следващо място, до колкото не се доказа участие на подсъдимия Н. в предявеното й престъпление или друго деяние представляващо деликт, то настоящата инстанция отхвърля като неоснователен предявеният срещу подсъдимия С.Н.Н. солидарно граждански иск за сумата от 50 000 лв. от пострадалата Ю.Д.К., претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резлутат на престъплението по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което е предадена на съд по настоящото дело.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

След като намери подсъдимия В.Т.Т. за виновни по така повдигнатото обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът намери, че същият следва да заплати направените по делото разноски в размер на 5600 лева на пострадалаия Ю.Д.К. съгласно договора за правна помощ, а по сметка на ПРС 2000 лв. –Държавна такса от 4 % върху уважения размер на гражданския иск, както и направените разноски в размер на 20 лева за явяване на свидетел по делото.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                           

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.