НОХД 6957/2015 - Мотиви - 26-01-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 6957/2015г. по описа на ПРС – I X н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.В.Г. – роден на ***г. в ***, живущ ***, б., български гражданин, неженен, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на неустановена дата в периода 13.07.2013г. – 16.07.2013г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице – *** в *** е присвоил чрез бездействие чужди пари – сумата от 1240 лв., собственост на ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че в хода на проведеното досъдебно производство са били събрани достатъчно годни доказателства, които обосновават намерението на подс. Г. да извърши инкриминирано деяние така, както е повдигнато обвинението. Поддържа, че в съдебна фаза процесът е протекъл по общия ред, като са събрани отново доказателствата, събрани и в хода на ДП, а също и техния обем е значително увеличен, въпреки което събраната доказателствена съвкупност изцяло потвърждават действията на подс. Г.. Сочи, че изолирани от тази доказателствена съвкупност се явяват единствено обясненията на подсъдимия, които обаче в основната си част потвърждават неговата виновност пред настоящия представител на РП-Пловдив. Застъпва становище, че обективна страна от състава на престъплението по чл. 201 от НК е потвърдена, а именно – подс. Г. е бил назначен на трудов договор към *** на длъжност ***, предадена му е съответната длъжностна характеристика, запознат е и с вътрешния правилник на дружеството, в изпълнение на своите задължения и с нарочна заповед му е била възложена задача, а именно превозването на товари от България към Унгария и после обратно към България със средства, собственост на дружеството, като за изпълнение на тази трудова дейност е била преведена общо сума в размер на 1240 лева по банкова сметка, ***. Посочва, че потребление на тази сума не е било налице, като няма нито едно доказателство в тази насока, подсъдимият Г. е претърпял ПТП, като и според неговите обяснения е напуснал и е изоставил повереното му имущество, а след  оздравяването му и въпреки че е бил наясно с вътрешните правила на своя работодател ***, П.Г. не е възстановил така преведената му сума пари в размер на 1240 лева, въпреки че е бил длъжен да стори това в определен съобразно вътрешните правила на дружеството срок от време. Сочи, че подсъдимият е бездействал за горното, като по този начин е утвърдил и своите присвоителни намерения, а не са били налице обстоятелства, които на практика да препятстват възстановяването на тази сума от страна на Г. от обективен характер, доколкото след изписването му от болничното заведение в С. З. е предприел действия по прекратяване на трудовия си договор, но не е предприел действие да върне сумата, а напротив – отношението му към тази сума е ясно изразено, като същият я е възприел за собствена по свои подбуди, като по този начин е консумирал състава на престъплението по чл. 201 от НК. Отбелязва, че горната фактическа обстановка се подкрепя напълно от разпита на свидетелите, от справки от дружеството *** и от техническата фирма, от които стана ясно, че повереният на Г. товарен автомобил е тръгнал от България на курс за Унгария напълно зареден, става ясно какъв е средният разход на горивото от разпита на лицето, което е отговаряло за техническото следене на превозните средства, разхода е проследен и в нито един момент не става ясно, че има добавяне на допълнително гориво в същото МПС, както сочи и техническият надзорник, осъществявал контрол върху системата, обяснил как всъщност се е разходвало горивото в камиона и какво количество е бил зареден автомобилът при тръгване от България, а обясненията на  Г., че бил зареждал допълнително 500 литра гориво, закупено от ТИР-паркинг, взето предвид с останалия доказателствен материал, изглежда абсолютно нелогично. Ето защо предлага подсъдимият Г.  да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 201 от НК, като на същия да бъде наложено наказание 6 месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което да се отложи с 3-годишен изпитателен срок съгласно чл. 66 от НК, както и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат С. сочи, че цялата тази ситуация е започнала с ПТП-то, което П.Г. е претърпял, и в резултат на това камионът, предоставен му да управлява, е тотално унищожен, което е накарало ***, управлявана от Р.Р., и в частност той самият е потърсил отговорност за причинените му вреди от тази катастрофа. Поддържа, че обвинението не е доказано, доколкото се твърди, че сумата, която е присвоена е 1240 лева, но тази сума не отговаря по размер, като съпругата на Р.Р., като *** на фирмата в разпита си е заявила, че по пощата на дружеството е постъпил отчет за суми, които Г. е похарчил по време на извършения курс, но поради нежелание от страна на свидетелите да изложат тези обстоятелства не е ясно какъв точно е размерът на сумата. Сочи и че не е доказано кога е извършено това престъпление, тъй като е посочен един общ период от време, а това е процесуално нарушение, което препятства, реализирането на наказателна отговорност. Отбелязва, че съгласно настоящото обвинение, погледнато единствено от обясненията и свидетелските показания на Р.Р., е такова, че Р. е изключително заинтересован да си получи обезщетение за това, което му е причинено, като във връзка със събраните доказателства, че камионите са тръгвали от България пълни догоре с гориво, за да стигнат до определената цел и да се върнат, което е заявено на няколко пъти и от Р.Р., и от баща му, както и е видно от представените справки, с поставя въпросът– кое налага да се изпраща сума за зареждане на гориво, при положение че камионът тръгва догоре зареден с такова,  а също и че последните документи, които пристигат от ***, са за изплатени суми на З. – средства за зареждане с гориво и пак му се изпращат по банков път пари за зареждане. Сочи, че по време на курс, който е повече от 1 седмица, на З. – видно от тези документи – до 13.06.2013 г. е преведена сумата от 2900 лева, т. е. налице е противоречие в показанията на Р.Р., тъй като същият заявява, че с парите, преведени на П.Г., следва да се зареди и камионът на З., а З. е разполагал с 2900 лева за зареждане, както и че от същите документи се установява и потвърждава начина на работа на фирмата – че първо се правят разходите и след това от фирмата превеждат пари и възстановяват тези разходи. На следващо място поддържа, че отношенията между Р.Р. и П.Г. са изяснени, всичко е на личностна основа, П.Г. е съден от Р.Р., съпругата му и негови служители по 8 граждански дела за суми, които са давани като служебни аванси, последното решение на Окръжен съд Пловдив е за 17 000 лева за издаване на записи на заповеди, всички тези дела започват след инцидента, като показания на Р.Р. и на хората около него следва да се вземат предвид в светлината на всички тези обстоятелства. Изказва становище, че Г. не е виновен и не е налице умисъл у него да присвои тази сума, защото при зареждане на гориво същият е знаел, че тази сума ще му бъде възстановена, винаги са му възстановявали суми, които е похарчил служебно, а дали Г. е осъществил това зареждане, или не е – не може да бъде изяснено доколкото документите, изпратени от ***, обслужват изцяло тяхното твърдение за зареждане с гориво, което не може да бъде потвърдено от счетоводните експертизи на *** и на *** и относно средния разход на камионите, информацията, постъпила от тях, не е обективна и достоверна, независимо че е осчетоводена. Поддържа, че не е възможно да се направи експертиза на камиона, за да бъде установено това, което твърди П.Г. – че двата резервоара – малък и голям – са свързани и между тях има кранче за прекъсване на горивото, както и че сондата в малкия резервоар отчита само неговото съдържание, а не съдържанието и в двата резервоара. Счита, че заявеното от прокурора – че П.Г. се е разпоредил с тази сума пари, не е налице, тъй като Г. е възприел тази сума за негови възстановени средства и поради това той не е извършил това престъпление. Предлага П.Г. да бъде признат за невинен за извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

Подсъдимият Г. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, както и че ако действително имал да дава на Р.Р. пари, нямаше да го освободи по взаимно съгласие, а също и че иска справедливост. В последната си дума заявява, че очаква от съда да не бъде осъден.

В последната си дума посочва, че очаква от съда да бъде оправдан.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият П.В.Г. е роден на ***г. в ***, живущ ***, б., български гражданин, неженен, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********  

         Съдът приема за установено, че търговско дружество ***, било с *** свидетелят Р.Р., развивало търговска дейност в сферата на международните превози, като към юни 2013г. капиталът на дружеството се притежавал единствено от св.Р.. За осъществяване на търговските си цели същото дружество имала договорни отношения с дружество ***, с *** И.Р., което предоставяло първото моторните превозни средства – камиони и ремаркета на ***. Отделно от това свидетелят Р.Р. разполагал с пълномощно от св. И.Р., в качеството му на *** на ***, да представлява последния във връзка с упражняване на търговската дейност на дружеството.

         Съгласно изградената практика в *** преди тръгване на съответното МПС, се извършвало пълно зареждане на резервоара с гориво, като за камионите марка МАН, модел ТГА, резервоарът поемал 1050 литра гориво и целта била да не се налага ***ите да зареждат по път, освен при необходимост, като всеки камион разполагал с „ДЖИ ПИ ЕС“ система, чрез която се следяло движението на горивото в резервоара и изминатите километри. Наред с това при необходимост от средства, всеки *** в *** имал открита банкова сметка ***, по която свидетелят Р. можел да нарежда суми. Именно по тези сметки или на ръка, в брой се изплащал и „служебният аванс“ на ***ите преди тръгване на курс, който аванс по размер бил съобразен с дестинацията на пътуването, който аванс служел да заплащане на предвидени и непредвидени разходите по пътя – пътни такси, винетки мостове и др., както и за зараждане с гориво, ако такова се наложи по маршрута. След завръщане на съответния водач от курса, практиката в *** била ***а да отчита със съответните платежни документи – фактури – сторените разходи от „служебния аванс“, за което правел отчет.

         Горното било описано и в Правилника за вътрешен трудов ред ***, където изрично било указано, че ***ите във връзка с естеството на работата си, при започването на всеки курс получават „служебен аванс“. Стойността на „авансите“ се определяла според продължителността на курса и изминатите километри, като се разходват: за дозареждане с гориво, ГСМ и други суровини, за техническа поддръжка на повереното му МПС, за ремонтни работи възникнали по време на служебните задължения, както и за други непредвидими разходи. Според посочения правилник, всички изразходени средства се отчитали максимум до 24 часа след завръщането от курса или пет дни от датата на получаването им, по надлежен ред с разходни документи- фактури, касови бонове и всеки разход следвало да бъде съгласуван с ръководителя на фирмата.

         Също така след завръщане от курса, водачът получавал възнаграждение за извършената работа, което в дружеството се наричало „командировъчни“ /„командировка“/ и което било различно и отделно от заплатата, съгласно трудовия договор. Размера на „командировъчните“ зависел от курса, като обичайно бил 100 лева на ден и която сума се изплащала след завръщането на ***а и отчитане от страна на последния по гореописания начин на сторените разходи от „служебния аванс“, като „командировъчните“ отново се превеждали в полза на ***а по банков път или се давали на ръка. В случаите, когато водачът не можел да отчете /докаже със съответния документ/ разходване на определена сума от предоставения му „служебния аванс“, същата се „приспадала“ от „командировъчните“, които му се изплащали в съответно намаления размер.

         На 27.09.2012г. подсъдимият П.Г. постъпил на работа в дружество *** като ***, за което подписал трудов договор № 89 от същата дата. Съгласно длъжностната характеристика, подсъдимият имал задължението да пази повереният му товар, а по време на престой да вземе необходимите мерки за неговото съхранение. След завръщане от курс, подсъдимият Г., съобразно посоченото какво в длъжностната му характеристика, така и в Правилника за вътрешен трудов ред ***, следвало да отчете паричните средства и направените разходи по издадените документи, в срок не по- късно от 24 часа след прибиране на МПС в гараж. Предвид така описаните задължения подсъдимият Г. имал материално- отчетнически  отговорности, които го определят като материално отговорно лице по отношение на повереното му МПС, поверения му товар и предадените му парични средства, представляващи служебен аванс.

         Още от самото постъпване на работа, на подсъдимият Г. бил зачислен товарен автомобил- камион марка „МАН“, модел „ТГА“ с ДК № ***, с който същият извършвал възложените му превозни курсове.

         Със Заповед № 06240944 от 04.06.2013г. на *** на *** – свидетелят Р.Р., подсъдимият Г. бил командирован със задача да извърши превоз на товари с дестинация България – Унгария – България, считано от 04.06.2013г. с камион № *** и ремарке № ***. За последното получил „служебен аванс“  от 750 лева, за който бил оформен разходен касов ордер № 181 от 04.06.2013г., за разходи по пътуването. Съгласно въведената практика камионът, който управлявал подсъдимият, бил зареден предварително с гориво и веднага след възлагане на командировката подсъдимият Г. потеглил към Унгария, съгласно определената му дестинация. В изпълнение на възложените му задачи, на 11.06.2013г. подсъдимият Г. се намирал в Унгария в гр. Таполка, където била натоварена стока на камиона, която според дадените указания от св. Р., обвиняемият следвало да разтовари в гр.Шумен. Заедно с подсъдимият Г. се движел с друг камион и свидетелят П.З., който също работел към *** и се намирал по това време в Унгария. Нарежданията на ръководството на *** били подсъдимият Г. и св. З. да пътуват заедно обратно за България, като двата камиона се движат последователно. В тази връзка, тъй като подсъдимият Г. трябвало след като пристигне в България да се отправи за гр. Шумен, а св. З. за гр. Бургас и след разтоварване на стоката да се върнат в гр. Пловдив, то свидетелят Р. наредил да се извърши превод по сметката на подсъдимият Г. в „***“ с номер „***“ на сума от 240 лева на 11.06.2013г. и 1 000 лева на 12.06.2013г., с наредител  ***, или общо в размер на 1 240 лева с цел последният да извърши зареждане с гориво и на двата камиона, веднага след като пристигнат на българска територия. Тъй като банковата сметка на свидетеля З. се намирала в друга банка, с която дружеството *** не работело, то по тази причина парите се превели по сметката на на подсъдимия Г. в „***“. Така на 11.06.2013г. в сметката на подсъдимия Г. в *** постъпили 240 лева, на основание „служебен аванс“, а на 12.06.2013г. още 1 000 лева. на същото основание.

         Междувременно на 12.06.2013г., управлявайки камиона, преминавайки през едно от населените места в Румъния, на около 15 километра преди границата с България, подсдъимият Г. извършил пътно транспортно произшествие, в следствие на което камионът се обърнал. Това наложило свидетелят З. също да спре и да помогне на посъдимия, който видимо имал ожулвания по тялото и главата. Камионът от своя страна също имал повреди, което възпрепятствало неговото движение, респективно и превозването на стоката. За настъпилото пътно транспортно произшествие, вечерта на 12.06.2013г. бил уведомен свидетелят Р., който веднага се свързал с подсъдимия Г. и свидетеля З., и наредил на двамата *** да останат на място и се редуват през нощта да пазят камиона и стоката, докато той пристигне лично на местопроизшествието. След като останали сами подсъдимия Г. и свидетеля З. и свидетелят започнали да се редуват да охраняват камиона и стоката. Докато обаче свидетелят З. почивал, подсъдимия Г. не се почувствал добре, поради което без да уведоми колегата си спрял на автостоп преминаващо моторно превозно средство в посока за България и на 13.06.2013г. пристигнал в гр. С. З., където бил приет по спешност в болнично заведение. Междувременно, след като се събудил св. З. видял, че колегата му го няма и съобщил за това на св. Р.. Освен това св. З. се опитал да намери и дебитната карта на подсъдимият, който преди това му бил казал, че се намира в кабината, но не я намерил, доколкото последната била у подсъдимия Г..

         Подсъдимият Г. в периода от 13.06.2013г. до 27.06.2013г. по указание на лекарите в болницата в С. З., който болнични бил продължен и за периода от 28.06.2013г. до 12.07.2013г.. Докато извършвал своето лечение, от банковата му сметка в „***“ с номер „***“, в която бил преведен „служебния аванс“ в размер от 1240 лева, подсъдимият Г. в периода 13.06.2013г. – 09.07.2013г. изтеглил сумата от 1236,28 лева, която употребил за свои нужди.

         Докато се намирал в болнични подсъдимият Г. не се явил на работа във дружеството, не отчел получените като „служебен аванс“ суми, не предприел опит да контактува със свидетелят Р. и служителите в офиса на превозвача, нито отговарял на техните опити да са сторят същото. След изтичане на болничните дни подсъдимият Г. предприел действия за прекратяване на трудовия му договор с ***, за което подал на 15.07.2013г. попълнил съответните документи и подал същите до дружеството, както и отчел получения на 04.06.2013г. служебен аванс за разходи по пътуването в размер на 750 лева, но отчел получените по банковата му сметка сума в размер на 1 240 лева., също като „служебен аванс, но за зареждане с гориво, макар да знаел задълженията си по длъжностна характеристика и вътрешния правилник на дружеството.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П.Ж.Г., Р.И.Р., З.И.Р., И.Р. Р., П.И.З. и Е.Д.С..

Свидетелят П.Ж.Г. посочва, че е обслужвал счетоводно „***, не познава подсъдимия, работила е счетоводни данни за получените трудови възнаграждения на персонала, но не може да каже дали и какви възнаграждения реално са изплащани, като е осчетоводявала само трудовите възнаграждения, а командировъчните на ***ите са осчетоводявани на целия персонал, давана и е само обща справка и не знае на кой колко се дава и по какъв ред. Не и е известно как се дават служебни пари на ***ите и как същите се отчитат, не и е давано информация за зареждане с гориво на товарните автомобили, не помни конкретни фактури за зараждане на голяма стойност, нито да е осчетоводявала такива, издадени в чужбина.    Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за начина на осчетоводяване на *** от които обаче не може да се направи извод за това получавал ли е и отчитал ли е подсъдимият Г. конкретни суми от дружеството.

Свидетелят Р.И.Р. описва, че подсъдимият Г. е работил в неговото дружество ***, напуснал, след като осъществил ПТП и изчезнал. За инцидента сочи, че пътувал заедно с колегата му П.З., претърпял ПТП и когато свидетеля Р. отишъл на мястото в Рунъния установил, че камиона, ремаркето и стоката били тотално унищожени, на място бил само З., а Г. бил изчезнал. Описва, че за курса подсъдимият е получил служебен аванс, който бил за разходи по такси, винетки, мостове и др., който аванс се харчи по пътя, както и 1240 лева за зареждане с гориво, но няма практика да се зарежда гориво в чужбина, ако не е наложително. Сочи и че камионите са оборудвани със система „ФРОТКОМ“ за следене движението и разхода на автомобилите, както и описва разхода и вместимостта на камионите. Изнася данни за начина на превеждане на служебните аванси, както и на заплатите на ***ите, а също и за изплащаните след курсовете командировъчни. Посочва също, че при курса от България до Унгария и обратно няма практика да се дозарежда с гориво, тъй като количеството е достатъчно, както и че последното следва да става само с негово съгласие. Показанията на свидетеля са уточнение с прочитане на показанията, дадени пред друг състав на съда по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл. второ от НПК. На свидетелят са предявени и справките от система „ФРОТКОМ“ /от лист 60 до лист 70 по НОХД № 129/2015г. по описа на ПРС – IV н.с., както и от лист 322 до лист 329 от НОХД 6957/15 по описа на ПРС – IX н.с./, като същият свидетел сочи, че същите са му по познати и от тях е видно, че е нямало зареждане от страна на подсъдимия Г. по последния извършван от него курс за дружеството. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за начина работа и изплащане на аванси, заплати и командировъчни в дружеството, отчитането на употребеното гориво, практиката по зареждане при необходимост, за работата на подсъдимия дружеството, осъщественото същия ПТП, преведения му служебен аванс, липсата на данни за зареждане с гориво и отчитане от страна на подсъдимия Г. на сумата за гориво от 1240 лева, от последния курс.

Свидетелят З.И.Р. посочва, че познава подсъдимият Г. като *** в ***, знае че е претърпял ПТП в Румъния, сочи, че му е бил изпратен служебен аванс в размер на 1240 лева за зареждане на неговия и камиона на свидетеля З. с гориво, което трябвало да заредят в Русе, защото нямало да им стигне до Пловдив и която сума била само за зареждане, след ПТП-то обаче подсъдимият Г. и казал, че не може да намери картата за сметката. Свидетеля описва още реда, по който се изплащат служебните аванси, трудовите възнаграждения и командировъчните при съответните курсове, както и че подсъдимият Г. изпратил отчет по пощата, но не дал обяснения. Показанията на свидетеля са уточнение с прочитане на показанията, дадени пред друг състав на съда по реда на чл.281, ал.1, т.1, предл. второ от НПК. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за работата на подсъдимия дружеството, осъщественото същия ПТП, преведения му служебен аванс, начина работа и изплащане на аванси, заплати и командировъчни в дружеството, липсата на отчитане от страна на подсъдимия на сумата за гориво от 1240 лева, от последния курс.

Свидетелят И.Р. Р. посочва, че познава подсъдимият Г. като *** в ***, който направил катастрофа в Румъния на 12.06.2013г., посетена от свидетеля, който на място вече установил пристигнали по-рано свидетел Р.Р.. Описва обстоятелствата по катастрофата, както и пораженията по автомобила и товара, сочи, че практиката е камионите да се зареждат в България, в чужбина почти не се зарежда. Обяснява, че на ***ите се дават пари за разходите по пътя, които после следва да се отчитат, а ако това не стане – се удържат, както и че в случая Г. си е тръгнал, без да ги изчака, а З. е продължил курса си. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за работата на подсъдимия дружеството, осъщественото същия ПТП, преведения му служебен аванс, начина работа и изплащане на аванси, заплати и командировъчни в дружеството, липсата на отчитане от страна на подсъдимия на сумата за гориво от 1240 лева, от последния курс. 

Свидетелят П.И.З. сочи, че с подсъдимия Г. работили като *** в дружеството, пътували от Унгария за България с два камиона, като Г. следвало да плати с преведени от дружеството пари за зареждане с гориво в Русе, но последният претърпял катастрофа по пътя в Румъния, в която пострадал. Сочи, че двамата останали на място, но през нощта подсъдимият заминал, доколкото сутринта З. не го намерил, както и не намерил картата с парите, необходими за зареждане, след като я търсил в камиона. Обяснява и начина на изплащане на необходимите пари за път, заплатите и командировъчните в дружеството, също и че при въпросния курс от Тополка в Унгария се обадили да им изпратят 1200 лева за зареждане с гориво, защото не знаели от къде ще се връщат. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за работата на подсъдимия дружеството, осъщественото същия ПТП, преведения му служебен аванс, начина работа и изплащане на аванси, заплати и командировъчни в дружеството.    

Свидетелят Е.Д.С. посочва, че работи работил в *** от март 2014г. до март 2015г. като ***, във връзка с което следял движението на автомобилите, включително в реално време данните от системата „Джи Пи Ес“. Показанията на същия свидетел са уточнени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК относно момента на постъпване същия на работа в дружеството.  Свидетелят сочи още, че по време на претърпяното ПТП от подсъдимия Г. не работел в дружеството, наблюдавал е данните от движението на управлявания от подсъдимия автомобил по-късно, по разпореждане на *** Р.. За същите данни му направило впечатление, че няма зареждане с гориво и резки промени в горивото от тръгването от гр.Пловдив до инцидента. Обяснява начина на отчитане движението на товарния автомобил и нивото на горивото на последния съгласно системата, както и че при спиране на камиона и повторно даване на контакт данните се изчистват и обновяват, предвид движението на горивото при движение на автомобила. В тази връзка на свидетеля са предявени разпечатките от данните на системата за движението на автомобила / от лист 122 до лист 131 от досъдебното производство, както и от лист 60 до лист 70 по НОХД № 129/2015г. по описа на ПРС – IV н.с., както и от лист 322 до лист 329 от НОХД 6957/15 по описа на ПРС – IX н.с./, като свидетелят обяснява графиките, като наличните покачвания на нивото на горивото в периода 06.06.2013г. – 07.06.2013г. със спиране движението на камиона и последващо подаване на контакт – „изравняване“, или с движение по наклон, но сочи, че не може да бъде изключено и зареждане с гориво. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установяват данни за начина на работа системата за отчитане движението на товарния автомобил и изразходваното гориво, възможността промените в нивото на последното да се дължат както на „изчистване“ на данните при спиране или наклон, така и на зареждане с гориво.   

Съдът съобрази и обясненията на подсъдимия Г. който сочи, че бил на курс до Унгария и на 11.06.2013г. тръгнал обратно към България. Обяснява, че на паркинг в Румъния закупил 500 – 600 литра нафта, които били купени с негови лични пари и налети в големия резервоар на неговия камион, като в Русе трябвало да бъдат поделени с камиона на свидетеля З.. Обяснява, че знаел, че свидетеля Р. после ще му преведе тези пари, а причината за покупката била, че в България нафтата била по-скъпа. Сочи, че след това претърпял ПТП в Румъния, за което уведомил Р. и останал да чака заедно със свидетеля З., но около 04,00 – 4,30 сутринта негов колега с камион го закарал взел и го закарал в болницата в С. З., където останал 4-5 дена, за което не уведомил Р.. След катастрофата, докато бил в болницата, изтеглил сумата, която му била преведена за нафтата, защото трябвало да си плати осигуровките, а платил купената нафта с негови пари. След това изпратил молба за напускане по „Еконт“, отишъл в счетоводството на дружеството да си оправи документите, описал в отчета си всичко. Сочи, че Р.Р. иска от него да връща пари и затова се възползва от обстоятелството, че подсъдимия не може да предостави документи. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани като истинни в частта им относно извършения курс, претърпяното ПТП, напускане на мястото от подсъдимия и лечението му в болница в С. З., както и че изтеглил посочената сума пари за свои нужди, доколкото в тази си част добре кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност по делото. Противоречие е налице единствено относно твърдението на подсъдимия Г., че е закупил гориво – около 500 – 600 литра в Румъния, което заплатил със свои пари, но сторил това със съгласието на Р.Р.. Последното противоречи на изнесеното от самия Р.Р., който отрича горното, на показанията на свидетеля З., който също твърди, че уговорката е била пари по сметката на Г. да се преведат за закупуване на гориво едва в гр.Русе, на показанията на свидетеля З.Р., която сочи, че изпратените пари са за зареждане с гориво в Русе.  От наличните данни от обективния контрол на нивото на гориво на управляваното по подсъдимия Г. МПС с рег.№ „***“ в периода 03.06.2013г. – 12.06.2013г. е видно промяна в нивото на горивото, която може да бъде отдадена на различни причини, като зареждане с гориво не може да бъде изключено, т.е. същите данни не установяват или отхвърлят възможността за зареждане с гориво. В този смисъл на твърдението на подсъдимия Г., че е закупил гориво остава изолирано и на същото не следва да бъда дадена вяра, а да се приеме като защитна позиция, доколкото освен, че не кореспондира с останалата доказателствена съвкупност по делото, то е и житейски неправдоподобно, като е неясно защо подобни действия на Г. остават неизвестни за пътуващия с него З., защо твърдяното от подсъдимия закупено гориво било заредено само в неговия камион, а после трябвало да бъде прехвърляно на З., както и каква е причината за необходимост от превеждане сума от 1240 лева /установена безспорно по делото/ по сметка на подсъдимия, докато последния все още пътува, при сочената от същия готовност да закупи горивото със собствени пари, разчитайки в последствие на компенсация от Р..

Съдът съобрази заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява размера на получените от подсъдимия Г. суми като „служебен аванс“, съобразно счетоводството на дружеството, включително и наредените по банкова сметка *** Г. в рамер на 240 лева и 1000 лева от ***, както и друга сума от 750 лева, от ***, която се сочи като отчетена при изслушване на вещото лице от съда. В заключението се посочва още, че съгласно представените документи Г. е разходвал сумата от 32,66 лева по маршрута България – Унгария – България, както и че след същия курс /възложен му със заповед от 04.06.2013г./ е трябвало да отчете 1 657,34 лева на дружеството. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява получените от подсъдимия Г. суми като „служебен аванс“ и липсата на отчитане на 1 240 лева от тях.

Съдът взе предвид и заключението на назначена в хода на съдебното следствие съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че подсъдимия Г. е получил сума от 750 лева, от ***, част от която е отчел, сумата от 1240 лева е осчетоводена като разход, приведена е по сметка на Г., като не е включена в трудовото възнаграждение. Установява се и размера на сумите, получавани съгласно осчетоводяването като такива по трудово възнаграждение от Г.. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява получените от подсъдимия Г. суми като „служебен аванс“ за конкретния курс както от ***, така и от ***, а също и начина на осчетоводяване на сумата от 1240 лева, а именно – че същата не е отчетена като трудово възнаграждение, а съставлява неотчетен служебен аванс.

Във връзка с горното съдът е назначил и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза с обект – изследване изплатени на подсъдимия Г. суми по трудови възнаграждения, командировки и др. за целия период от назначаването му работа в дружеството до периода, обхванат от горната експертиза, с цел установяване практиката за изплащане цялостното възнаграждение на същия, а именно – дали е отчитал аванси и командировъчни и съставлява ли неизползваната част от същите трудовото възнаграждение. Съгласно изготвеното заключение, съответните суми са посочени за всеки отделен курс, осъществен от подсъдимия Г.. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че възнаграждението на подсъдимия съгласно трудовия договор е било 400 лева на месец, но също получава възнаграждение за всеки курс в диапазона между 400 – 600 лева или за 21 броя курсове – 9800 лева, но реално е получил 8156 лева, поради удръжки, получил е служебни аванси в размер на 33480 лева, от които не е възстановил сумата от 2332,69 лева.

Съдът съобрази и заключението на назначената комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, с обект – изпратената с писмо на „ДАК-22“ ЕООД карта памет с данни от система „ФРОТКОМ“, с поставена техническа задача за визуализация на данните и установяване консумация и евентуално зареждане и счетоводна –да се установи стойността на същите и тяхното осчетоводяване в счетоводството на съответното юридическо лице. Съгласно изготвеното заключение, от съдържащите се в картата памет данни неможе да се установи зареждане на превозното средство с гориво, а счетоводната част сочи, че съгласно информацията автомобилът преди тръгване на осучествения от подсъдимия курс е бил зареден с 1016,011 литра гориво, отчетени с разходнооправдателни документи, изразходвал е 931 литра, няма счетоводни данни за зареждане с гориво.  Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява липсата на данни за зареждане с гориво по време на съществения от подсъдимия Г. курс от Унгария до момента на произшествието е Румъния.

Съдът съобрази и писмените доказателствени средства, а именно – отчет за камион № *** за курс дата на тръгване 03.06.2013г. по релация България – Унгария – България, от който се установяват сторените по същия разходи, без тези касаещи горивото, 2 броя копия от нареждане за кредитен превод, то които се установява превеждането от *** по сметка на подсъдимия Г. на обща сума от 1240 лева, заповед № 0642 0944 / 04.06.2013г. от която се установява командироването на подсъдимия Г. по маршрута България – Унгария – България с камион № ***, длъжностна характеристика на *** в ***, от която се установяват задълженията на подсъдимия Г. на същата длъжност, правилник за вътрешния трудов ред на ***, от който се установяват задълженията на подсъдимия Г. в качеството му на ***, договор между *** и *** от който се установяват отношенията между същите две дружества, трудов договор № 89 от 27.09.2012г. между *** и подсъдимия Г. от който се установява качеството на последния на работник в дружеството, заявление от П.Г. за напускане на длъжността в *** от 16.07.2013г. от което се установява факта на последното, както и заявление за платен отпуск от 15.07.2013г. относно същото, искане от 28.06.2013г. за явяване в офиса на *** до подсъдимия Г. за даване на обяснения за неявяване на работа, от което се установява неявяването на работа на подсъдимия, платежни ведомости от които е видно размера на полученото от подсъдимия Г. трудово възнаграждение, епикриза, от която е видно момента на хоспитализиране и изписване на подсъдими Г. от лечебното заведение, извлечение за периода 01.06.2013г – 31.12.2013г. от банкова сметка *** „***“ с номер „***“ с титуляр подсъдимия Г., от която се установява постъпилите и изтеглени постъпления по сметката, наредителите, както и момента на осъществяване същите, трудов договор № 101 от 12.04.2012г. между *** и свидетеля З., от който се установява качеството на последния на работник в дружеството, разходен касов ордер № 181 от 04.06.2013г. от който е видно получен от подсъдимия Г. служебен аванс от 750 лева, болнични листове, от които е виден периода на ползване болничен от подсъдимия Г., справки от системата „ФРОТКОМ“ /от лист 122 до лист 131 от досъдебното производство, както и от лист 60 до лист 70 по НОХД № 129/2015г. по описа на ПРС – IV н.с., както и от лист 322 до лист 329 от НОХД 6957/15 по описа на ПРС – IX н.с./, от които се установяват промените в нивото на горивото и движението на МПС с рег.№ „***“ в периода 03.06.2013г. – 13.06.2013г., възпроизведени на хартиен носител данни от система „ФРОТКОМ“ предоставени от „ДАК-22“ ЕООД /от лист 411 до лист 498 от делото/ от които е видно движението на управляваното по подсъдимия Г. МПС с рег.№ „***“ в периода 03.06.2013г. – 12.06.2013г., писмо на ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с вх.№ 16303 на РС-Пловдив от което се установява, че история на регистрацията на МПС с рег.№ *** и ***.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че не се установи със своите действия подсъдимият П.В.Г. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201 от НК, както следва - за това, че на неустановена дата в периода 13.07.2013г. – 16.07.2013г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице – *** в *** е присвоил чрез бездействие чужди пари – сумата от 1240 лв., собственост на ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 от НК, предвид следното:

На първо място се установи, че подсъдимият Г. съобразно вече посочената длъжностна характеристика и правилник за вътрешния трудов ред на *** е имал материално- отчетнически  отговорности, които го определят като материално отговорно лице по отношение на повереното му МПС, поверения му товар и предадените му парични средства, представляващи служебен аванс или същият е длъжностно лице по смисъла на чл.201 от НК.

Установи се още, че на 11.06.2013г. и 12.06.2013г., подсъдимият Г. е получил от *** по сметката си в „***“ с номер „***“ сума общо в размер на 1 240 лева с цел последният да извърши зареждане с гориво.

Същевременно по делото не се установи горната сума от 1240 лева да е употребена от подсъдимия Г. за закупуване на гориво, нито същият да е отчел сумата или върнал същата на дружеството. Напротив – установява се, че подсъдимия Г. е изтеглил сумата в периода 13.06.2013г. – 09.07.2013г. докато бил на болнично лечение и в болнични, като я употребил за свои нужди. Последния период на изтегляне сумите е виден както от обясненията на самия подсъдим, така и от добре кореспондиращите с последните данни от извлечение за периода 01.06.2013г – 31.12.2013г. от банкова сметка *** „***“ с номер „***“ с титуляр подсъдимия Г., а също и по делото не е установяват данни в противния смисъл, даващи основания горните доказателства да не бъдат кредитирани от съда.

С оглед на горното съдът намира, че по делото не са събрани данни подсъдимия Г. да е осъществил престъпно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.201 от НК в очертания от обвинението период, а именно - в периода от 13.07.2013г. до 16.07.2013г..

Следва да се отбележи, че изпълнителното деянието на престъплението по чл.201 от НК бива осъществено тогава, когато длъжностното лице извърши присвоителска дейност с предмета на престъплението – била тя фактическа или юридическа, но във всички случай дейност, която може да си позволи единствено собственика на вещта. В настоящият случай се установи, че в подсъдимия Г. е изтеглил сумата от 1240 лева, предмет на така повдигнатото обвинение в периода 13.06.2013г. – 09.07.2013г., докато бил на болнично лечение и в болнични, като я употребил за свои нужди, което именно съставлява едно разходване на предмета на обвинението в своя полза, или присвоителска дейност по смисъла на чл.201 от НК.

Ето защо и подсъдимият Г. не може да присвоил чрез бездействие чужди пари – сумата от 1240 лв., собственост на ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява в периода от 13.07.2013г. до 16.07.2013г., след като е извършил присвоителска дейност относно  същите чужди пари – сумата от 1240 лв. в периода от 13.06.2013г. – 09.07.2013г..

Предвид това и след като установи, че деянието не е извършено по смисъла на чл.304 от НК в посочения в така повдигнатото обвинение период, съдът призна П.В.Г. – роден на ***г. в ***, живущ ***, б., български гражданин, неженен, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това, че на неустановена дата в периода 13.07.2013г. – 16.07.2013г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице – *** в *** е присвоил чрез бездействие чужди пари – сумата от 1240 лв., собственост на ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като съдът намери подсъдимият П.В.Г. за невиновен по така повдигнатото обвинение, съдът на основание на чл.190, ал.1 от НПК определи направените по досъдебното производство разноски в размер на 100 лева, както и сторените по делото разноски в размер на 493,48 лева, остават за сметка на Държавата.

 

               По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                          

             

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.