НОХД 4829/2015 - Мотиви - 11-05-2016

Мотиви по Наказателно дело 4829/2015г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 121/15.04.2016 г., постановена  по  НОХД № 4829/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Г.М. – роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с основно образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 17.03.2015г. в град Пловдив се е заканил с убийство на М.А.П., ЕГН ********** ***, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.   

По делото пострадалата М.П. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец, като от съда е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени върху психиката и трайни негативни последици, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подс. М. обвинения, като предлага същият да бъде признат за виновен за престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК и да му се наложи наказание при условията на чл.54 и чл.58а от НК Лишаване от свобода около средния размер, което да бъде ефективно изтърпяно, да се уважи предявения граждански иск.

Защитникът на подс. М. – адв. Х.Р. сочи в пледоарията си, че подзащитният му е невинен, не е доказано по безспорен начин обвинението, сочи че пострадалата П. всячески се стреми да постигне някакви евентуални последствия за подзащитния му с оглед проблемните им отношения, като по този начин и да попречи на срещите му с детето им.

Подс. М. не се признава за виновен в извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато обвинение и заявява, иска да бъде оправдан.

След запознаване с всички доказателства по делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подс. М.Г.М. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с основно образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Свидетелката М.П. и подсъдимият М.М. се познавали от дълго време и в период около 12 години живеели във фактическо съжителство в гр.Х., от което имали дете – Г.М.Г.. През време на съжителството им отношенията между П. и М. се влошили, като през 2014 г. те се разделили, а детето останало да живее при майка си. Този факт довел до допълнително влошаване на отношенията им, което от своя страна станало причина за подаване на множество жалби в компетентните полицейски служби, както от страна на М., така и от страна на П.. Св.П. завела дело за домашно насилие спрямо М., като с Решение №97 от 02.06.2014 г. по гр. д. № 199 по описа за 2014 г. на Районен съд гр.Харманли спрямо подс.М.М. била издадена забрана да приближава св.М.А.П. и детето Г.М.Г., училището на детето, жилището им, находящо се в *********, местоработата и, както и местата за социалните им контакти и отдих за срок от 6 месеца. Решението на съда влязло в законна сила на 10.06.2014 г. След това решение подаването на жалби до полицейските служби и от св.П., и от подс.М. продължило по различни поводи касаещи влошените им отношения. През 2014 г. св.П. се запознала със св.С.М., с когото заживяла на семейни начала през същата година, като при тях се намирало и детето на св.П. и подс.М.. В даден момент двамата се преместили да живеят в гр.П., като наели под наем жилище в ж.р. „Т.” с административен адрес бул. „О.” № **. Подсъдимият М. след изтичането на заповедта за защита от домашно насилие нямал възможност за редовни срещи с детето си. То било записано за продължаване на обучението си в СОУ „ ***. Подсъдимият узнал къде учи детето му, като имал желание да вижда детето си, но не предприел действия по снабдяване със съдебно решение относно родителските права над детето или за определяне на график за срещи с детето. На 17.03.2015 г. подс.М. решил да срещне с детето си, като за целта решил да отиде до гр.Пловдив. Около 16.30 часа същият пристигнал в гр.Пловдив, като се насочил с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, черен на цвят с десен волан към училище „****” в ж.р. Тракия. Около 17.00 часа автомобилът му бил паркиран в близост до училището. По същото време към училището отивала св.М.П., придружавана от св.С.М., за да вземат от училище Г. Г.. Двамата се придвижвали с лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***, собственост на св.П. и управляван от св.М.. При приближаването към училището св.П. възприела паркирания лек автомобил на подс.М., като с оглед избягване на евентуално ескалиране на напрежение и възникване на конфликт се обадила на дъщеря си да не излиза от училището. Св.М. се опитал да обърне управлявания от него лек автомобил и да се отдалечи от мястото, където бил паркиран автомобила на М.М.. Докато извършвал маневрата подс.М. забелязал лекия автомобил на св.П. и със своя автомобил препречил пътя на нейния автомобил, като така не позволявал безпрепяствено св.М. да продължи движението с автомобила по пътя. Подсъдимият слязъл от своя автомобил, приближил се до лекия автомобил, в който се намирала св.П., отворил вратата й и започнал да отправя към нея репликите : „Ще те убия, времето ти изтича, ще видиш какво ще ти се случи! Ще те убия и ще ми се размине, не е сън да отмине!”. Заявил, че в момента има условна присъда и когато изтече с нея е свършено и ще я убие. Свидетелят М. излязъл от автомобила и заобиколил същия с намерение да предотврати евентуална физическа саморазправа на подс.М. със св.П.. Междувременно обаче подс.М. затръшнал вратата на автомобила и нанесъл удар на страничното огледало на автомобила, което предизвикало падане на капакът на огледалото. Св.М. и подс.М. започнали да разговарят, като подсъдимият викал на висок глас, че иска да види детето си, а св.М. му обяснявал, че има законов ред за това. Действията на подсъдимия били възприети от св.В.П., която работела в училището и си тръгвала от работа. Първоначално св.П. помислила, че е възникнал пътен инцидент между двата автомобила, но в последствие установила, че лекият автомобил „Фолксваген Пасат” е препречил пътя на л.а. „Форд Фокус”. Св.П. не възприела определени реплики на подс.М., но възприела действията му по затръшване на вратата и след като се приближила към мястото попитала подс.М. защо е счупил огледалото, а той и отговорил че не е. Св.П. възприела стоящата в автомобила св.П., като и казала да повика полиция. В даден момент подсъдимия М. напуснал мястото на инцидента с лекия си автомобил. Св.П. се обадила на св.Ш. – *** при 5 РУ на МВР Пловдив, чиито мобилен телефон имала с оглед на друго досъдебно производство по която била пострадала. При разговорът им св.П. викала и обяснявала за настъпилия инцидент, отправяла упрек към полицията че не си вършат работата. Поведението и било възприето като истерично от св.Ш., който и обяснил, че ако са и отправени закани с убийство следва да си подаде жалба. Св.Ш. от своя страна се обадил на заместник началника на 5 РУ на МВР Пловдив св.С., като му обяснил за получения сигнал от св.П.. Св.С. от своя страна разпоредил на *** при 5 РУ на МВР Пловдив – св. Н.Т. и св.Х.Г. на следващия ден да отидат пред училище „ *** и да не допуснат евентуален инцидент между подс.М. и св.П.. Двамата **** около 7.00 часа на 18.03.2015 г. се намирали пред блока в който живеела св.П., като възприели подсъдимият да преминава с лек автомобил „Фолксваген Пасат” с десен волан покрай спреният от тях в близост до блока служебен автомобил необозначен със служебни знаци.

В последствие св.П. споделила за случилото се със св.Г., с която поддържали приятелски отношения.

Подсъдимият М., след като си тръгнал от мястото на инцидента останал в гр.Пловдив. Свидетелят Г. възприел, докато се прибирал към дома си, лекият автомобил на подс.М. в гр.Пловдив, в ж.р. „Тракия”, като възприел подсъдимият да влиза в заведението „При Румен”.

В хода на разследването била изготвена съдебно - психиатрична експертиза на св.М.П., като видно от заключението на вещото лице св.П. не се води на психиатричен учет и не страда от психично заболяване, могла е да разбира свойството и значението на извършените спрямо нея закани и заплахи, може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Според вещото лице деянията на М.М. са причинили трайни и негативни последици върху психиката на освидетелстваната М.П., които се изразяват под формата на стрес, психотравми и невро-вегативни симптоми, тя е изпитала основателен страх от осъществяване на заплахите и заканите отправени и от М.М..

В хода на разследването била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на М.М., от заключението на която се установява, че същият не се води на психиатричен отчет, не страда от психично заболяване и е психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, може да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Двете сочени експертизи са приети от съда в хода на съдебното следствие, преценяват се като обективни, отговорили на поставените задачи, като в съдебно заседание вещото лице отговори на поставените му въпроси изчерпателно. С оглед на това същите се кредитират от съда в цялост.

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се обособяват показанията на две групи свидетели, като показанията на същите са противоречащи си и взаимно изключващи се. Според едната група свидетели включваща показанията на свидетелите М.П., С.М., В.П., З.Г., Б.С., и Г.Ш. на дата 17.03.2015 г. подсъдимия М. се е намирал в гр.Пловдив. Показания в тази връзка дават всички посочени по-горе свидетели, като св.Ш. заявява, че това му е съобщено от св.П., която му се обадила на мобилния телефон и съобщила за инцидент, а св.Ш. и обяснил, че трябва да пусне жалба, ако отправените закани спрямо нея са за убийство. Св.С. сочи в показанията си, че е бил уведомен за инцидент от св.Ш., като е разпоредил на следващия ден на ****Н.Т.  и Х.Г. да отидат пред училище „ *** и да не допуснат евентуален инцидент между подс.М. и св.П.. Св.Т. и Г. заявят, че са видели около 7 часа сутринта подсъдимият пред блока в който живеела св.П., като същият преминал с лек автомобил „Фолксваген Пасат” с десен волан покрай спреният от тях в близост до блока служебен автомобил необозначен със служебни знаци. Св.Г. сочи в показанията си, че е видял подс.М. предната вечер да влиза в заведение „При Румен” в ж.р. „Тракия” в гр.Пловдив, като автомобилът на подсъдимия е бил паркиран пред заведението. Втората група свидетели включваща св.С.С., св.М.Д., св.Г.Д., св.П.М.,  И.Т., А.А., Б.Т., Т.А. твърди, че на 17.03.2015 г. подсъдимият М.М. ***, в заведение „Уйката”, където посочените лица се били събрали да празнуват с пържена риба, като били обслужвани от св.Т. и св.А.. Показанията на тази втора група свидетели съдът не кредитира, тъй като с изключение на св.Т. и А., които заявяват че помнят датата с оглед лични празници на техни близки, то останалите свидетели сочат категорично датата 17.03., но повечето от тях не изтъкват конкретни причини за запомнянето именно на тази дата, а след дълго мислене сочеха, че причината за това е фактът че рибата е била голяма и вкусна.  Св.А. сочи, че помни точната дата, но не посочва точен спомен за часът в който е отишъл в заведението. Св.М. сочи, че датата 17.03. е запомнил с оглед голямата риба, но на въпрос кога последно е ходил в заведението сочи, че е ходил месец октомври 2015 г., но не помни точната дата. Показанията на сочената група свидетели се опровергава от една страна от показанията на другата група свидетели, а от друга страна и от събрани в хода на делото писмени доказателства – разпечатка от „Мобилтел” ЕАД София за телефонен номер ****, който е собственост на подсъдимия М.. От същата се установява, че на дата 17.03.2015 г. са регистрирани телефонни разговори от посочения телефонен номер проведени през времето от 16 часа и 27 минути до 21 часа и четиридесет и четири минути, които са били регистрирани от клетки обслужващи мрежата на оператора на територията на гр.Пловдив. Освен това самият подсъдим сочи в обясненията си, че ползва този телефонен номер и към дата 17.03.2015 г. същият номер не е бил предоставян за ползване на трети лица. Именно с оглед на тези обстоятелства съдът не кредитира показанията на свидетелите св.М.Д., св.Г.Д., св.П.М.,  И.Т., А.А., Б.Т., Т.А.. Показанията на св.Т. дадени в хода на съдебното следствие съдът не кредитира и с оглед на още едно обстоятелство, а именно на това че в хода на досъдебното производство св.Т. е заявила, че на дата 17.03.2015 г. в заведението „Уйката” в гр.Харманли не се е намирал подс.М.. Съдът кредитира показанията на св.Т. от досъдебното производство, независимо че в хода на съдебното следствие същата се отказа от тях, тъй като дадените в досъдебното производство показания от св.Т. кореспондират напълно не само с показанията на другата група свидетели, но и със събраните писмени доказателства по делото / коментираната вече разпечатка от „Мобилтел” ЕАД/. С оглед на изложеното съдът прави изводът, че на процесната дата е безспорно доказано, че подсъдимият М.М. се е намирал в гр.Пловдив в периода от време сочен от пострадалата.

По отношение свидетелските показания на пострадалата съдът счита, че същите следва да се кредитират, доколкото същата логично и последователно описва действията на подсъдимия, отправените спрямо нея реплики от него. Действително от доказателствата по делото не се установява спрямо пострадалата и детето и да са предприемани действия по осигуряване на полицейска защита, като по отношение на това обстоятелство показанията и се явяват неподкрепени от други доказателства и не следва да се кредитират, но единствено и само за това обстоятелство. Това е така, тъй като са събрани доказателства за предприети действия по служба от св.С., който е разпоредил на св.Г. и Н.Т. да посетят района на училище „ *** с оглед на предотвратяване на евентуален последващ инцидент между св.П. и подс.М.. Именно тези действия може да били възприети от св.П. като полицейска закрила, поради което не може да се прави извод, че показанията на св.П. не са обективни.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка се явяват и показанията на св.М., св.П., св.Г. и св. Ш.. Първите двама свидетели са били непосредствени очевидци на действията на подс.М., като св.М. излага идентична фактическа обстановка със св.П.. От своя страна св.П. сочи, че е възприела как подс.М. счупил странично огледало на автомобилът в който се е  намирала св.П.. Св.Ш. пък заявява в показанията си, че св.П. му се обадила, заявила че е заплашвана от подс.М. с убийство, викала по телефона, крещяла. Според св.Ш. същата била в истерия и не можело да и се обясни нищо.

Следва да се посочи, че в подкрепа на това, че св.П. е възприела поведението и репликите на подсъдимия като закана с убийство е и заключението на приетата от съда съдебно-психиатрична експертиза.

С оглед на приетата от съда фактическа обстановка, се приема за доказано безспорно и категорично, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. На 17.03.2015 г.  подс.М. е отправил закани към пострадалата П., както с думи, така и с обективни действия. А ,именно заявявал „Ще те убия, времето ти изтича! Няма да ти се размине, ще видиш какво ти се случи, ще те убия и ще ми се размине, не е сън да отмине“. Подс.М. заявил, че има условна присъда и когато изтече с нея е свършено. От обективна страна подс.М. с действията си, обективирани чрез отправени думи и цялостното поведение и действия и цялостната агресия, насочена срещу св.П.  е реализирал съставомерните признаци на престъпление “закана с убийство”. Тоест подсъдимия се е заканил с престъпление против личността на дадено лице - в случая убийство. От цитираните закани по-горе не само е могло да бъде възбуден страх ,но и такъв реално  е възбуден  у  пострадалата, тъй като тя в предходен момент е съжителствала на семейни начала с подсъдимия, в резултат на влошаване на отношенията им са се разделили, като конфликтните им отношения са търпели развитие в един продължителен период от време. Тези обстоятелства, наред с агресивното поведение на подсъдимия допълнително е възбудило у нея негативни емоции и страх от осъществяване на отправяните закани.

На следващо място законът не изисква реално предизвикан и изпитан страх у пострадалия, достатъчно е деецът, тоест подс. М. да съзнава съдържанието на отправените от него закани и факта, че те стигат до съзнанието на св.П., както и обстоятелството, че тя я възприема като действителна заплаха, а и естеството й предвид предхождащите събития в живота на св. П.  е от такъв характер, че да е възможно да възбуди страх у  нея. Ето защо съдът възприема за доказани всички елементи на престъпния състав по чл.144ал.3от НК и от там правния извод -подс.М.М.  да бъде признат за виновен по това обвинение ,а и да бъде осъден по него.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, като М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си ,факта ,че отправянето на такива изрази спрямо пострадалата, предвид влошените им отношения, няма как да не въздейства на същата ,предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканите, които отправя и че те са възприети от пострадалата  П. ,като действителна заплаха.

По делото са налични и доказателства, представени от защитата, че пострадалата П. е осъждана за деяние по чл.339, ал.1 от НК. Представени са и копия от материали от досъдебното производство водено срещу М.П.. Съдът обаче не може да приеме, че подсъдимата е отправила закани с убийство спрямо подсъдимия М.М., доколкото не са събрани безспорни доказателства в тази насока. По тази причина съдът не споделя становището на защитата, че пострадалата П. се опитва всячески да нагласи показанията си по начин, че да причини наказателно преследване спрямо подсъдимия М..

Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебно минало , възраст и прецени санкцията, предвидена за всяко едно престъпление определи по следния начин наказанията : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия   М.М. за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства: за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до  шест години. Като отегчаващи вината съдът отчете следните обстоятелства  - предходно осъждане на подс.М.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита проявеното съдействие при разследването, мотивите за извършване на деянието – желанието му да вижда детето си. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице по-скоро лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода “ в размер на ЕДНА ГОДИНА. Според съдебния състав в случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК и определяне на наказание при замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, тъй като констатираните от съда смекчаващи обстоятелства не се явяват многобройни такива, а по характеристиката си не могат да се преценят за изключителни. Следва да се посочи, че в конкретния случай са налице и отегчаващи обстоятелства, което е аргумент в подкрепа на изложеното за неналичие на основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.2 от НК.

 Според преценката на съда именно това наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.

В случая не е възможно да се приложи института на условно осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, тъй като преди датата на извършване на това престъпно деяние по отношение на подсъдимия М.М. е било наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда.

На основание чл.61,т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС по отношение на М.М. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание, което следва да се изпълни в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. е осъден да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 245.00 /двеста четиридесет и пет/ лева по сметка на ОД на МВР Пловдив.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. е осъден да заплати направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 40.00 /четиридесет/ лева по сметка на Пловдивски районен съд в полза на бюджета на съдебната власт.

По отношение на гражданския иск същият се намери за частично основателен от съда. Действително по делото са събрани доказателства, че с поведението си спрямо пострадалата П., подсъдимият М. и е причинил неимуществени вреди, които се изразяват в под формата на стрес, психотравми и невро-вегативни симптоми. Действията на подсъдимия осъществяват деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което и гражданският иск се приема за основателен, доколкото се иска обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на доказано виновно деликтно поведение на подсъдимия. За да не бъде уважен в цялост предявения граждански иск съдът приема за недоказани част от сочените в исковата молба обстоятелства, а именно : съществена промяна на начина на живот, загуба на апетит, отпадналост, световъртеж, постоянна сънливост през деня. За тези обстоятелства не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на гражданския ищец. Същевременно  обаче безспорно се установява по делото, че са налице сочените по-горе стрес, психотравми и невро-вегативни симптоми. С оглед на доказателствата по делото съдебният състав счете, че е справедливо на пострадалата М.П. да бъде присъдено обезщетение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за обезвреда на причинените и от поведението на М. неимуществени вреди, като искът в останалата част до размера на първоначално предявения иск за сумата от 3000 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда М.М. да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60.00 /шестдесет/ лева.

Причини за извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на личността, желание за постигане на целите с противозаконни действия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                        СЕКРЕТАР: Д.Д.