НОХД 4827/2015 - Мотиви - 07-06-2016

Мотиви по Наказателно дело 4827/2015г.

М О Т И В И

 

към Присъда по НОХД  4827/2015г. по описа на ПРС,

 

Втори н.с.

 

             Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.В.Б. с ЕГН ********** и същия е предаден на съд за това, че за времето от 27.01.2014г. до началото на месец април 2014г. в град Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у П.Д.С. *** с цел да набави за себе си имотна облага и с това му е причинил имотна вреда в размер на 655 лева /шестстотин петдесет и пет лева/ - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

             В съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител П.Д.С. с ЕГН **********, като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу подсъдимия Г.Б. граждански иск в размер на 655лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата 27.01.2014г.

             В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Г.Б. да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от пет години. По отношение на предявения граждански иск представителят на прокуратурата посочи, че следва да бъде оставен без уважение, тъй като гражданския ищец вече е реализирал правата си по реда на ГПК.

             Гражданският ищец и частен обвинител П.Д.С. лично участва в наказателното производство, като в съдебно заседание се присъедини към становището на представителят на РП гр.Пловдив по отношение доказаност на обвинението на Г.В.Б. и наказанието което да му бъде наложено. Моли Съда да уважи изцяло предявения срещу подсъдимия Г.В.Б. граждански иск.

           Подсъдимият Г.В.Б. в съдебно заседание заяви че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Признава вина за сумата от 355 лева, тъй като е върнал на П.С. сума в размер на 300 лева. Подсъдимият заяви, че след като е била върната сумата от 300 лева е заведен граждански иск от С. за сумата от 655 лева поради което и не се признава за виновен. След изслушването на свидетелите П.С., В.С. и В.Т., подсъдимият Б. посочи, че е говорил със свидетел Т. за назначаването на още един търговски представител в гр.Пловдив за покриване на зоната, както и че е изпратил парите в гр.София за курса, но поради разделянето на фирма „Прогресив” е загубил позиции за да ръководи нещата.

           Подсъдимият Г.В.Б. лично и чрез своя служебен защитник адв. З.Г. моли съда да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В пледоарията си адв.Г.  излага доводи в насока искането.

          

           Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

            

           Подсъдимият Г.В.Б. е роден на *** ***,  адресно регистриран и живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

           От приетата по делото справка за съдимост на подсъдимия Г.Б. /лист 49 от досъдебното/  съдът намира като установено, че същия не е осъждан и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.

 

           По силата на трудов договор № 02/27.02.2013г. / лист 36, т.1 от досъдебното/ подсъдимият Г.Б. е бил в трудови правоотношения с работодател СД „********“ гр.Перник, на длъжност ******* с код по НКПД ******, пряко подчинен на управителя на дружеството, съгласно длъжностна характеристика / лист 33 – 34, том първи от досъдебното /. На основание молба от Г. Б. от 13.03.2014г. / лист 44, т.2 от досъдебното / за освобождаване от заеманата длъжност и на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ  със Заповед № 05/15.04.2014г. на управител А.Т. / лист 37, т.1 от досъдебното/.

 

            През 2014 година свидетел П.Д.С. работел като ****** към таксиметрова фирма в град Пловдив. На 27.01.2014г., след 18 часа, свидетел С. бил на работа, като качил клиент от ЖП Гара гр.Пловдив, а именно подсъдимият Г.В.Б., като последният му дал адрес ***, на който да бъде закаран. Докато пътували, подсъдимият Б. разговарял по мобилния си телефон, като свидетел С. чул, че се говори за нови работни места, търсене на търговски представител, както и че се представя на събеседника си като търговския директор на фирма. Свидетел С. имал опит в областта на търговията и попитал подсъдимия Б. дали може да кандидатства за тази длъжност. Тъй като били пристигнали на адреса, подсъдимият Б. дал на свидетел С. визитка, както и му казал да му се обади към 20-21 часа вечерта. Свидетел С. видял, че на дадената му визитка е посочена фирма „Зайо-Байо“ – ******* Г.В.“ и мобилен номер. Съгласно уговорката, свидетел С. позвънил на подсъдимия Б. в посоченото време и си определили среща на следващия ден – 28.01.2014г. сутринта. На срещата подсъдимият Б. съобщил на свидетел С., че работи във фирмата от 3-4 години, че има едно свободно място за град Пловдив и региона, а именно на длъжността „Мениджър ключови клиенти“. Подсъдимият съобщил на свидетел С., че за да бъде назначен на тази позиция, задължително трябва да мине курс обучение на тема „Мениджър ключови клиенти“, който се провежда в гр.София, че струва 655 лева и която сума не се поема от работодателя. Подсъдимият Б. съобщил на свидетел С., че за бъде назначен от 04.03.2014г. трябва да е изкарал такъв курс, както и че до дни започва такъв в гр.София и сумата  трябва да се даде на него за да го запише за курса. Свидетел С. същия ден обсъдил казаното със своята съпруга – свидетелката В.С., при което взели решение да се дадат парите на подсъдимия Б. за да бъде записан за курса. За решението си свидетел С. уведомил по телефона подсъдимия Б., който му определил среща пред  търговски център „Гранд” на ул.„Капитан Райчо” в гр.Пловдив. При проведената среща, на 28.01.2014г. в присъствието на свидетелката В.С., на подсъдимия Б. от свидетел С. била предадена поисканата сума от 655 лева. За предаването на сумата, по искане на свидетел С., подсъдимия Б. саморъчно написал разписка / лист 14, т.1 от досъдебното /, която предал на С..

           След няколко дни свидетел С. позвънил на известния му мобилен номер на подсъдимия, при което бил уведомен, че е записан за курса. Бил поискан от свидетел С. адрес на електронна поща за връзка с него. Свидетел С. изготвил посочени от подсъдимия документи за започване на работа и си открил банкова сметка *** „Пощенска банка” /”Юробанк България” АД/, / лист 15 – 24 от наказателното/. При последваща среща между двамата, подсъдимия Б. одобрил представените от свидетел С. документите. След тази среща свидетел С. контактувал със подсъдимия Б. чрез текстови съобщения.

           След като свидетел С. заплатил исканата сума, започнал да очаква подсъдимият Б. да го потърси и да му съобщи кога започва курса, също така започнал да го търси по телефона. При проведените няколко телефонни разговора през месец февруари и месец март 2014г. между двамата, подсъдимият Б. посочвал обективни пречки за започване на курса в град София - първо лекторът се бил разболял, след това обяснил, че така е организирал нещата, че С. няма нужда да посещава лекции, а направо ще му бъде издаден сертификат за завършено обучение. Както и че директорът на фирма „Прогресив“ / фирмата която провеждала курсовете/ бил катастрофирал и нямало кой да подпише издадените свидетелства за завършен курс.

          До края на месец март 2014г. при всеки разговор подсъдимият успявал да поддържа у свидетеля С. убеждението, че е въпрос на дни да получи сертификат и да започне работа на обещаната длъжност.

          В края на месец март 2014 година тъй като свидетел С. не бил получил сертификат за проведен курс, изпратил съобщение на подсъдимия Б.,  с което поискал да получи сертификата или да му бъдат върнати парите. В отговор на съобщението, подсъдимия Б. позвънил на свидетел С. и му определил среща на другия ден, на 27.03.2014г. в гр.Пловдив пред офис на „ОББ” находящ се на бул.”България”, за да му върне парите. На уговорената среща подсъдимият не се явил. В присъствие на съпругата си, която била с него за срещата, свидетел С. позвънил на подсъдимия Б., който му отговорил да прави каквото знае. Свидетел С. заедно със съпругата си потърсил подсъдимия на известният им адрес на живеене в гр.Пловдив, но не го намерили. Подсъдимият Б. не отговарял и на телефонните позвънявания от страна на свидетел С..

           На неустановена дата в началото на месец април 2014г. свидетел С. потърсил информация в интернет за фирма „Прогресив“, за която подсъдимият Б. му обяснил че провежда курсовете, и установил, че фирма с такова име действително е организирала обучителни курсове, но същите са се провели и приключили през месец януари 2014г. и таксата била друга, 300 – 350 лева.

          Следствие на установеното, у свидетел С. се затвърдило убеждението, че е измамен и потърсил консултация с адвокат, с чиято помощ била изготвена заявление до РС Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. На 03.04.2014г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Г.В.Б. да заплати на кредитора П.Д.С. сумата от 655 лева, ведно със законната лихва считано от 31.03.2014г. до окончателното и изплащане.  Въз основа на заповедта, на 30.04.2014г. в полза на свидетел С. бил издаден  изпълнителен лист срещу подсъдимия Б., въз основа на който при ЧСИ Д.М., с район на действия ОС Пловдив било образувано изпълнително дело № 1078/2014г. с взискател П.Д.С. и длъжник Г.В.Б., по което изпълнително дело няма постъпили суми и дългът не е погасен / справка от ЧСИ лист 40 от наказателното /.

          През месец август на 2014 година свидетел С. потърсил по телефона собственика на СД„****“ гр.Перник и провел разговор със А.Т., съпруга на свидетел В.Т..

         Фирма СД „****“ гр.Перник е собственост на свидетел В.Т.Т. и съпругата му – А.Б.Т., като двамата са представляващи дружеството, с начин на управление – заедно и поотдело. Същата е с предмет на дейност – производство на други хранителни продукти, некласирани другаде. Фирмата е с основно производство на снакс и пръчици с марката „Зайо – Байо“, които са тяхна запазена марка / справка търговски регистър – лист 35, т.1 от досъдебното/. 

          Проведените разговори между свидетел С. и управителя на СД „****“ гр.Перник А.Т. съвпаднали по време когато свидетел В.Т. бил в гр.Пловдив. Била уговорена и проведена среща между свидетел С. и свидетел В.Т. по време на която на свидетел С. му било съобщено, че подсъдимият Г.В.Б. е работил във фирмата,  че е освободен от работа, както и че не е имал право да назначава лица на работа във фирмата.

          След срещата със свидетел Т., на 25.08.2014г. свидетел С. *** за извършена срещу него измама, с която е направено искане за извършване на проверка по изложеното и за търсене на наказателна отговорност при извършено престъпление. Към жалбата е приложено копие от разписка и копие от изпълнителен лист. По образуваната прокурорска преписка № 8771/2014г. на РП Пловдив била извършена проверка, снети обяснения. В хода на проверката във връзка с представени обяснения от В.Т.Т. *** била представено копие от Запис на заповед от 14.05.2014г. с която Г.В.Б.  получената на 14.05.2014г. сума от 1320 лева следвало да върне на два пъти – до 30.09.2014г. на сумата от 600 лева и до 26.12.2014г. остатъка от 720 лева.

           Привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство Г.В.Б. изразява несъгласие с обвинението, не дава обяснения.

           В хода на съдебното следствие подсъдимият Г.Б. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Дава обяснения за върнати 300 лева и дължими  само 355 лева, както и че свидетел С. му заявил, че ще си търси сумата чрез адвокат. Подсъдимият в съдебно заседание изложи твърдение за предприети от него стъпки за започване на обучителен курс на П.С., както и че е изпратил парите в гр.София. Подсъдимият посочи, че поради разделяне на фирмата на две и прибиране на единия собственик в гр.София, не е бил в толкова силни позиции за да ръководи нещата и закъснял.

           В хода на съдебното следствие се прие справка от ЧСИ Д.М. по изпълнително дело № 1078/ 2014г. / лист 40 от наказателното / съгласно която по изпълнителното дело няма постъпили суми и дългът не е погасен.

           В хода на съдебното следствие, по искане към фирма „Прогресив” на адрес посочен от подсъдимия се представи и прие справка от фирма „СИ ЕМ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД / лист 57 от наказателното/ за проведени обучения през периода 2013г. – 2014г., съгласно която през 2014г. са проведени две обучения: = 27-28 януари 2014г. Практическо обучение. Професионални умения за работа с ключови клиенти. Успешни преговори с търговски вериги,  цена на курса с включено ДДС 600 лева;  = И на 21 февруари 2014г. Професионални умения за водене на преговори – 5 казуса, цена на курса  с включено ДДС 600 лева.

          Представи се от подсъдимия Г.Б. и се прие по делото копие от сертификат за професионално развитие издаден на Г.Б. и служебна бележка от „СИ ЕМ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД  за проведено обучение на Г.Б. на 25-26.02.2013г. „Професионални умения за работа с ключови клиенти”.

          За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия Б. в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите П.Д.С., В.Н.С., В.Т.Т.  дадени в съдебно заседание, които съдът кредитира, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: изпълнителен лист / лист 13 от т.1 от досъдебното/, копие от разписка / лист 14, т.1 от досъдебното /, разпечатки от текстови съобщения / лист 18 – 21, т.1 от досъдебното /, длъжностна характеристика, справка търговски регистър, трудов договор, заповед за прекратяване трудов договор / лист 33 – 37, т.1 от досъдебното/, заповед за изпълнение на парично задължение / лист 43, т.1 от досъдебното /, справка съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия / лист 48 – 51, т.1 от досъдебното /,  копие на изпълнителен лист / лист 8, т.2 от досъдебното /, справки и удостоверение относно СД”****” / лист 12- 16, лист 29 – 30, т.2 от досъдебното /,  както и  от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: копие на лична здравна книжка на П.Д.С., медицински направления за изследвания на П.Д.С., справка съдимост на П.Д.С. и извлечение за открита банкова сметка *** П.Д.С. / лист 15 – 24 от наказателното /, справка от ЧСИ Д.М. по изпълнително дело № 1078/ 2014г. / лист 40 от наказателното /, справка за проведени обучителни курсове от фирма „СИ ЕМ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД / лист 57 от наказателното /, копие от сертификат за професионално развитие, служебна бележка / лист 59 – 60 от наказателното /.

          За обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства. Тяхното съдържание не се оспори от страните.

          В хода на съдебното следствие подсъдимият Б. даде обяснения в обем и по обстоятелства по негова лична преценка.  С дадените в съдебното следствие обяснения, подсъдимият Б. реално не оспори изложеното от свидетел С. относно съдържанието на проведените помежду им разговори и постигнати договорености за назначаване на П.С. от 04.03.2014г. на длъжност „Мениджър ключови клиенти”, както и за предназначението на получената сума от 655  лева. С дадените от подсъдимия обяснения съдът не установи наличието и на оспорване на посоченото от свидетел С. неизпълнение от страна на подсъдимия на тези договорености, включително и включването на свидетел С. в обучителен курс и не връщане на предадената за това обучение сума от страна на подсъдимия.

           Съгласно съдебната практика за кредитиране достоверност на дадените от подсъдимия обяснения не е  необходимо приетите по делото други доказателства да ги потвърждават, а само да не ги опровергават. Във връзка с изложеното съдът не кредитира обясненията дадени от подсъдимия Б. в съдебно заседание за направено искане за назначаване на свидетел П.С. във фирмата на която управители са свидетел Т. и неговата съпруга А.Т.. Както се установи по делото, управителите на фирма СД”****”  са проучвали и назначавали с трудови договори лица във фирмата на необходимите за това длъжности, както и са предприемали действия по  обучението на вече назначени лица. В длъжностната характеристика на подсъдимия Б. / лист 33 – 34, т.първи от досъдебното/ съдът не установи наличието на делегирани правомощия от страна на управителите на СД”****”  да назначава с трудов договор лица във фирмата. От показанията на свидетел Т. не се установи управителите на фирмата да са предоставяли на подсъдимия  право да назначава с трудов договор лица във фирма, както и да ги праща на обучителен курс.

            Във връзка с установените по делото обучителни курсове проведени от фирма „СИ ЕМ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД / лист 57 от наказателното /през периода 2013 – 2014 година съдът не кредитира частта от обясненията на подсъдимия Б.  / лист  35, страница втора – лист 36, страница първа от наказателното / относно фирма „Прогресив”. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установи, че през 2014 година е проведен само един курс – Практическо обучение. Професионални умения за работа с ключови клиенти. Успешни преговори с търговски вериги,  с дата на провеждане 27-28 януари. Т.е поради непровеждане на обучителни курсове след посочените дати е обективно невъзможно да се запише за провеждане във фирма „Прогресив” на обучителен курс на свидетел С..

           Съдът не кредитира с достоверност обясненията на подсъдимия Б. дадени в съдебно заседание за върната сума от 300 лева на свидетел С.. За не кредитирането на тази част от обясненията на подсъдимия съдът се основа на показанията на свидетелите С., които не посочиха наличието на такова връщане, както и на посоченото от самия подсъдим знание за правните последици от отбелязването на върнатите суми при разписка или запис на заповед.

          В право на подсъдимия Б. като ******* е било съгласно приетата по делото длъжностна характеристика / лист 33, страница втора от т.1, от досъдебното / да прави предложения пред управителя на фирма за подобряване дейността по продажби на стоки/услуги и да предлага провеждането на допълнително обучение на подчинения му екип. В хода на настоящето производство се посочи от подсъдимия Б. за разговори с управителя на фирмата – работодател свидетел Т. относно промени в организацията на работата, за назначаване на още едно лице за търговски представител и поради не наличието на основания за опровергаването им съдът ги кредитира с достоверност, но която не променя установеното по делото, че подсъдимия Г.Б. не е имал правомощия да назначава във фирма СД”****”  лица с трудови договори, както и да организира обучителни курсове за тези лица.

          При обосноваване на своето заключение Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.С., В.С. и В.Т. дадени устно и непосредствено в съдебно заседание като логични, обективни и непротиворечиви помежду си, както и с приетите по делото други писмени доказателства.

          Свидетел П.С. в съдебно заседание изложи отново всички факти от значение по делото. Свидетел С. посочи в показанията за изградена представа, че подсъдимият Г.Б. е лице, в чиито правомощия е да назначи П.С. във фирмата, за чийто търговски директор се е представил, както и че е предприел и извършил всички указани му от подсъдимия действия. По изготвянето на необходимите документи за назначаването му на длъжност „Мениджър”, откриване на банкова сметка, *** С. на подсъдимия Б. сумата от 655 лева за провеждането на  обучителен курс във връзка това назначаване.  Свидетелят посочи, че при предаване на сумата по негово искане подсъдимият Б. е саморъчно изготвил разписка за получената сума, както и за основанието за нейното предаване. Свидетелят в съдебно заседание посочи, че не е получил сертификат за проведено обучение, както и че трудов договор не е бил сключен, както и посочените му от подсъдимия Б. причини за това не изпълнение. Свидетелят посочи и установеното от него в последствие по отношение обучителните курсове на посочената от подсъдимия Б. фирма „Прогресив”, както и за практиката на управителите на СД”****”  за сключването на трудови договори за работещите във фирмата лица.  От приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът не установи наличието на такива които да обосноват основание за критика на показанията на  свидетел С..

            Призована и разпитана устно и непосредствено в съдебно заседание свидетелката В.С. потвърди съдържанието на постигнатата договореност между нейния съпруг свидетел С. и подсъдимия Б., за приетото от С. че подсъдимия Б. е лицето от което зависи неговото назначение, както и не изпълнението на тази договореност и не връщане на дадените от тях пари за курс от подсъдимия. Поради не наличие на основания за критика на показанията на свидетелката С. съдът ги кредитира с доверие и ползва при постановяването на своя краен акт.

          Свидетел В.Т. в съдебно заседание посочи, че подсъдимия Б. не е имал в своите трудови задължение правомощие да назначава на трудов договор във фирмата в която е работел други лица и да ги изпраща на обучителен курс. Свидетелят не посочи да е бил уведомяван от подсъдимия за предприемане на действия по сключването на трудов договор със свидетел П.С. във фирмата на длъжност „Мениджър ключови клиенти”, както и за изпращането му на обучение. Изложеното е било лично съобщено на свидетел С. при проведената среща между свидетеля Т. и П.С.. Във връзка с установеното и неоспорено от страните, че жалбата на С. *** е била подадена на 25.08.2014г., след проведената среща между свидетелите С. и Т., съдът не кредитира с достоверност посоченото от свидетел Т., че срещата е била месец септември / лист 35, страница първа от наказателното/. Поради не наличие на основания за критика на показанията на свидетел Т. в останалата им част, съдът ги кредитира с доверие и ползва при постановяването на своя краен акт.

           От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин съдът намира като установено осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

         При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимият Г.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.

                   От обективна страна  подсъдимият Г.В.Б. за времето от 27.01.2014г. до началото на месец април 2014г. в град Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у П.Д.С. *** с цел да набави за себе си имотна облага и с това му е причинил имотна вреда в размер на 655 лева.

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Г.Б. при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

          При престъплението измама по смисъла на чл.209 от НК деецът изначално няма намерение за изпълни задължението, като най-често и не разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи сключването на договора е способ за въвеждането на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на  ГПК.  Видно от решение № 404 от 19.09.1995 г. по н. д. № 300/95 г. на І н. о. с докладчик П.Т.  Деецът, който по чл. 209 от НК, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От тази гледна точка основателното оспорване  от страна на длъжника по договора може да послужи като доказателство, че при сключването му той не е имал за цел да ощети кредитора. Разбира се, доколкото става въпрос за обстоятелство, последващо сключването на договора, т. е. моментът от значение на умисъла, при това е с косвено доказателствено значение, то не може да бъде единственото за определяне субективната страна на деянието на подсъдимия.”

          С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено, че подсъдимият Г.В.Б. поначало обективно не е имал възможност да изпълни „обещаното”, както и че последващото му поведение след 28.01.2014 година сочи и липсата на намерение за изпълнение на „обещаното”. Следствие на проведените между подсъдимия Б. и свидетел С.  разговори е била постигната договореност свидетел П.С. да предаде на подсъдимия Г.Б. сумата от 655 лева за да бъде записан на обучителен курс, необходим за заемането на длъжност „Мениджър ключови клиенти”. Постигнатата устна договореност била удостоверена с изготвена на 28.01.2014г. разписка / лист 14, том първи от досъдебното/, с която е удостоверено и получаването от подсъдимия на предадената от С. сума. След предаване на сумата, с оглед установеното по делото, подсъдимият Б. не е бил в обективна възможност да запише свидетел П.С. за провеждане на обучителен курс във фирма „СИ ЕМ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, тъй като през 2014 година след 28.01. не са били провеждани такива курсове. Установи се по делото че подсъдимият Б. не е имал правомощия да сключва трудови договори от името на своя работодател.  В лична защита подсъдимият Б. посочи, че можел да назначи С. на работа, тъй като знаел как да говори със свидетел Т. и да го убеди да назначи нов търговски представител. Посоченото като твърдение се опроверга от показанията на свидетел Т. а именно че той е лицето което проучва и назначава служители във фирмата му, както и не посочи за проведени разговори в тази насока с подсъдимия.        

           Съгласно утвърдената съдебна практика, изводът за субективното отношение на дееца към деянието следва да се гради не върху неговото твърдение относно това, а върху обективните факти по делото.

 

 Като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаното деяние в ОА, за което  подсъдимият Г.В.Б. е привлечен като обвиняем, реализира обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК породи което и бе признат за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.Б., съдът се съобрази със принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

За извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК в инкриминирания период се предвижда наказанието „лишаване от свобода от една до шест години”. При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед неговото чисто съдебно минало, добри характеристични данни. Съдът не установи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Б.. Съдът се съобрази и с обществената опасност на деянието която е висока. С оглед на тези обстоятелства и при условията на чл.54 от НК съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.  По отношение на изпълнение на наказанието съдът отчете, че подсъдимият Б. е неосъждан, както и че за постигане на целите на наказанието не е необходимо същия да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. Поради изложеното и при наличие на основанията на чл.66 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година наложено на подсъдимия Г.Б. с изпитателен срок от три години.

          По отношение на предявения от пострадалия П.С. граждански иск съдът намира като установено, че подсъдимият Г.Б. с предприетите от него действия е увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин на имуществото на С. и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. По отношение на настъпилите у пострадалия С. вреди съдът установи, че през 2014 година П.С. е предприел предвидените в ГПК действия и се снабдил по надлежния ред с изпълнителен лист, въз основа на който е завел изпълнително дело срещу подсъдимия Г.Б.. Съгласно  справка от ЧСИ Д.М. по изпълнително дело № 1078/ 2014г. / лист 40 от наказателното / за събиране на суми: 655 лева главница, ведно със законната лихва , считано от 31.03.2014г. , държавна такса 25 лева и 150 лева разноски няма постъпили суми в изпълнение и дългът не е погасен. Предвид тези обстоятелства съдът намира приетия в наказателното производство за разглеждане граждански иск предявен от пострадалия С. срещу подсъдимия Б. като неоснователен и че следва да бъде оставен без уважение.

 

           Разноски по делото не са правени поради което съдът не дължи произнасяне.

 

           Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.