НОХД 4337/2015 - Мотиви - 20-12-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 4337/2015г. по описа на ПРС – IX н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

         I. М.Б.Р. – роден на *** г. в ***, б., български гражданин, средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това че:

         1. На 24/25.08.2010 г. в гр.Пловдив в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след предварително сговаряне с: О.Т.М. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак” е отнел чужди движими вещи, а именно пари – 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1152 лв., всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „Слънчеви лъчи „ ООД гр.Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

         2. На 25.08.2010 г. в гр.Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност - лична карта с № ***, на името на С. Х. С. ЕГН **********, неистински официален документ – български документ за самоличност лична карта с № ***, на името на С. Х. С. ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност - задграничен паспорт № ***, на името на лицето С. Х. С. ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. с чл.308 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

         II. Б.М.Р. – роден *** ***, б. български гражданин, висше образование, неженен, собственик на ЮЛ, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 24/25.08.2010 г. в гр.Пловдив, след предварително сговаряне с: О.Т.М. ЕГН ********** и М.Б.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, е отнел чужди движими вещи, а именно  пари – 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 см., на  стойност 1152, лв. всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „Слънчеви лъчи” ООД гр.Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК.

         III. О.Т.М. – роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че:

         1. На 24/25.08.2010 г., в гр.Пловдив, след предварително сговаряне с: М.Б.Р. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак” е отнел чужди движими вещи - пари 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1 152 лв., всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „Слънчеви лъчи” ООД - гр.Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195 ал.2, вр. с ал.1 т.3 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК.

         2. На 25.08.2010 г. в гр.Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност - лична карта с № ***, на името на И.Г.Г. ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност СУМПС  № *** на името на И.Г.Г. ЕГН  **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

         Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец Слънчеви лъчи” ООД гр. Пловдив против подсъдимите М.Б.Р., О.Т.М. и Б.М.Р. граждански иск за сумата от  31 152 лв. със законна лихва върху същата сума, твърдени като имуществени вреди от деянието, твърдяно съгласно повдигнатото обвинение като извършено в съучастие от подсъдимите М.Б.Р., О.Т.М. и Б.М.Р., а именно, че на 24/25.08.2010 г., в гр.Пловдив, след предварително сговаряне, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”м същите трима са отнели чужди движими вещи - пари 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1 152 лв., всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „Слънчеви лъчи” ООД - гр.Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвиненията, като сочи начина по който е установено деянието, извършеното претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимите жилище и установеното в същото, както и че М.Р. и О.М., макар и задържани, са се представили с чужда самоличност, като са осъществили състава на чл.316, вр. чл.308 от НК. Относно престъплението по чл.195 от НК посочва изготвените по делото експертизи в смисъл, че установените в дома на подсъдимите маратонки „Адидас Веспа“ са носените от лицето при извършване на деянието, намерената метална щанга с частици, сходни с тези от мястото на деянието, установената торба с мобилни телефони, ползвани от подсъдимите, техническите средства, позволяващи смущаване на сигнала, нелогичните обяснения на подсъдимите относно начина придобиване на същите, както и намиране част от инкриминираната сума в същия дом, за които подсъдимите също не могат да дадат логично обяснение. Предлага същите да бъда признато за виновни по така повдигнатите обвинения, като им бъдат определени наказания „Лишаване от свобода“, ориентирани към средния предвиден от закона размер, от които бъде приспаднато времето, през които същите са били задържани по ЗМВР, НПК, търпели са мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а М.Р. – и „Домашен арест“.

         Процесуалният представител на гражданския ищец – адвокат К., се присъединява изцяло към прокурора относно фактите по престъплението, като добавя, че по делото са налице твърде много съвпадения, които подсъдимите се опитват да твърдят като случайни – монтиране на охранителна техника от „Даикс“, установените в дома им телефони, маратонка, която е оставила следа в дома, сумата от 14 520 лева, радиостанции, които могат да излъчват заглушаващ сигнал, за които вещи подсъдимите не могат да дадат логични обяснения. Предвид това предлага извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, както и поддържа предявения иск.

         Защитникът на подсъдимият М.Р. – адвокат К. сочи, че не споделя становището на прокурора и повереника за категоричната доказаност на авторството на подсъдимите във връзка с твърдените инкриминирани деяния. За престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК поддържа, че е безспорно установено, че при подсъдимите са били задържани, с ръце с белезници, поради което няма как дори и да искат да ползват документ, което е видно и от обстоятелството, че съгласно съставените протоколи, документите са били иззети от саковете. За престъплението по чл.196 от НК поддържа, че не се установява твърдяното от обвинението обстоятелство, касата да е била изкъртена, а болтовете са били демонтирани, съгласно установената липса на следи от изкъртване, както и соченото от всички оперативни работници, че участниците в деянието били шестима. Също сочи, че обясненията на подсъдимите не могат да бъдат определени като противоречиви, неточни и неясни, но дори и да бяха такива, последното не прави обвинението доказано. Също оспорва изводите на прокурора относно установените в жилището, обитавано от подсъдимите веществени доказателства, сочи непоследователност в мотивировката. Предлага подсъдимият Р. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.308 от НК, както и за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК.

         Защитникът на подсъдимия Б.Р. – адвокат П. се присъединява към становището на адвокат К., като обръща внимание на причината подсъдимият Б.Р. да се намира в жилището, в което е бил установен, а именно – за да се види със своя баща – подсъдимия М.Р.. Противопоставя се на анализа на установените в жилището веществени доказателства, като посочва, че се установява сходство, както и че одорологичната експертиза отхвърля участието на подсъдимите в деянието, а също и че не следва да се цени извършената антропологична експертиза, съгласно възраженията, сторени при обсъждане въпроса за нейното приемане. Също обръща внимание, че няма как да бъде доказано, че парите, намерени в обитаваното от подсъдимите жилище са част от отнетите от магазина на „Слънчеви лъчи“. Предлага подсъдимият Б.Р. да бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд.

          Защитникът на подсъдимия О.М. – адвокат Ш. поддържа становището на останалите защитници като обръща внимание, че подсъдимият М. изобщо не е имал възможност да контактува със служителите на полицията, не е казвал къде е личната му карта, не е говорил изобщо, с оглед на което не би могъл да осъществи твърдяното престъпление по чл.316 от НК. Относно деянието по чл.195 от НК взема становище, че за да бъде осъден дееца въз основа косвени доказателства, то е необходимо от същите да не може да бъде сторен никакъв друг извод, освен че същият е виновен, което в случая не е налице, във връзка с което посочва установеното относно начина на отнемане касата, дадените обяснения за установените дрехи, обувки и вещи в жилището, обитавано от подсъдимите, експертизата на мобилните телефони. Предлага да бъде постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият М.Р. заявява, че е съгласна с казаното от своя защитник, не се признава за виновен, твърди, че не се е представял с фалшивата лична карта или паспорта, нито е имал физическа възможност да измъкнат 350 килограмова каса и да я закарат някъде, после да легнат да спят.  В последната си дума посочва, че очаква да бъде оправдан, не се признава за виновен.

Подсъдимият Б.Р. посочва, че поддържа казаното от защитника си, не се признава за виновен, бил е в жилището заради баща си, полицаите са се държали грубо с него и са го принуждавали да говори, установените пари в сака били за връщане на заем. В последната си дума посочва, че очаква да бъде оправдан, не се признава за виновен.

Подсъдимият О.М. също сочи, че е съгласен с казаното от защитника си, поддържа, че телефоните, обект на експертизата, са били манипулирани, потвърдено и от експерти, както и че са намерени пет, а не шест апарата, от апаратите са провеждани разговори само помежду им. В последната си дума посочва, че не се признава за виновен, оставя на преценката на съда. 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият М.Б.Р. е роден на *** г. в ***, б., български гражданин, средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********. За подсъдимият М.Б.Р. преди датата на инкриминираните деяние, били налице общо седем осъждания, като по първите две е отразена настъпила реабилитация по право. Следват осъждания през 2002 г. за престъпление кражба на РС Стара Загора с наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години; през 2006 г. - по дело на РС Дряново за престъпление по чл.343б от НК – наказание пробация и лишаване от права; през 2007 г. - по дело на ОС –Велико Т. –  общо наказание от пет месеца и осемнадесет дни лишаване от свобода, както и глоба за престъпления по чл.321, чл.215 и чл.278б от НК; през 2008 г.-  по дело на РС Дряново – наказание три месеца лишаване от свобода, лишаване от права и глоба за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и през месец януари 2010 г. – по акт на РС Бургас за кражба, извършена при условията на опасен рецидив, наказание от девет месеца лишаване от свобода.

         Подсъдимият Б.М.Р. е роден *** ***, б. български гражданин, висше образование, неженен, собственик на ЮЛ, осъждан, ЕГН **********. Със съдебен акт по НОХД № 514/08 г. на РС Велико Т., в сила от 18.04.2008 г. му е било наложено наказание пробация за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Налице е отразяване в справката за съдимост относно констатирана настъпила реабилитация по право за това осъждане, която обаче следва да се приеме за настъпила след датата на инкриминираното деяние.

         Подсъдимият О.Т.М. е роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********. Осъждането на подсъдимия М. е с акт на РС С. по НОХД № 1903/2007 г., в сила от 20.06.07 г., като  за престъпление по 354а, ал.5 от НК му е наложено наказание глоба. Липсват данни за заплащане същата глоба. Преди това М. е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.216 от НК.

         Съдът приема за установено, че дружество „Слънчеви лъчи” ООД - гр.Пловдив с управители свидетелите Д.Д. и Л.П., притежавало магазини тип супермаркети с наименование “Слънчеви лъчи”, единият от които, находящ се на ул. „М. Г.”***.

         През 2009 г. че дружество „Слънчеви лъчи” ООД - гр.Пловдив поръчало от СД “Тетраедър- 49- К. С. и Д.” гр. Стара Загора доставка и монтаж на три броя каси за съхранение на парични средства тип сейф 803А, едната от които, с размери - височина 750 мм, ширина 500 милиметра, дълбочина 550 мм и маса 350 кг - била докарана от свидетеля М.Т. и монтирана на земята, без да бъде закрепена посредством анкерени болтове, в присъствието на свидетеля А.П., в складово помещение на магазин “Слънчеви лъчи” на ул. ”М. Г.”***. Помещението с монтираната каса се намирало в задната част на магазина, ползвана за склад, откъдето не влизали клиенти, като влизането в цялата складова зона ставало през метална врата с две крила, едното от които закрепено за земята, заключваща се със секретен ключ и метално резе. От това складово помещение през врата в дясно от входа му, която не се заключвала, се достигало и до помещението, където била монтирана касата. Същата се отваряла посредством копче с код с цифрова комбинация, която била известна само на няколко от служителите на дружеството, сред които свидетелката Е.Б. и Г.Д.. В касата се съхранявали основно пари в брой от оборота на магазина.

         На 24.08.2010 г., след приключване на работния ден, в гореописаната каса била оставена сумата от общо 30 000 лева, от които от предходния ден 9 500лв. и от оборота в същия ден – 20 500 лв. Парите били поставени в зелена полиетиленова торбичка, като в нея имало четири пачки от по 100 броя банкноти от по 20 лв., една пачка от 100 бр. банкноти от по 10 лв., всички захванати с цветни ластици, както и банкноти с номинал от по 10 и 5 лв., както и по-дребни копюри, респ. монети в „насипно” състояние – неовързани с ластици.

         След приключване на работата в магазина вратите, включително и задната врата към складовото помещение и помещението с касата били заключени и обектът предаден на обслужващата фирма със СОТ, а именно “Даикс” ООД гр. Пловдив. От същото дружество в обекта била монтирана охранителна техника – инфрачервени и акустични датчици, като самата каса не била допълнително обезопасена със специален касов датчик, тъй като в “Даикс” ООД нямало постъпила информация от клиента, че в обекта има такава каса.

         През нощта на 24.08.2010 г. срещу 25.08.2010 г. била извършена кражба от магазина “Слънчеви лъчи”, като от същия била изнесена, заедно с наличните в нея пари, цялата метална каса. Проникването до помещението с касата станало посредством разбиване на металната врата към складовото помещение, която била изкривена навън и бил взломен заключващият механизъм. За безпрепятствено от охранителната фирма проникване в обекта, било извършено смущаване на сигнала на охранителната техника, монтирана в обекта, посредством излъчване на сигнал със същата честота, което се отразило на доброто и качествено приемане на сигнали от всички охраняеми обекти в региона и било записано от техниката в “Даикс” ООД в периода от 02.12 ч. до 02.57 ч. на 25.08.2010 г., като в системата се отразило, че “няма тест”, поради което и започнал обход от охранителите на обектите с т.нар. по-висок риск, сред които обаче, не бил включен магазинът “Слънчеви лъчи”. Междувременно датчиците на СОТ в магазина били изтръгнати от местата им. Металната каса също била изтръгната от земята и провлачена до изхода на магазина, което оставило следи по настилката, като за заличаване на следите на извършителите на местопрестъплението, по земята в цялото помещение били посипани черен пипер и „Сода каустик”. В помещението, от което с влизало в това с касата, имало поставена на тавана охранителна камера, която заснела в нощта на кражбата движение на човек, облечен в тъмни дрехи с шапка и маска на главата, носещ предмет в ръка, подобен на щанга, който се качва на диван в помещението и с предмета удря камерата, като я завърта към тавана, така че в зрителното й поле вече да не попада помещението. Записът от камерата по-късно бил свален от служители в “Слънчеви лъчи” ООД и предаден на полицията. През нощта на  извършването на кражбата в района на магазина “Слънчеви лъчи” се отчело и записало от мобилните оператори извършването на телефонни разговори, включително и провеждането на конферентни връзки в периода от 00,20 ч. до 06,09 ч. на 25.08.2010 г. между телефонните номера ***, ***, ***, ***, *** и ***, ползвани в телефонни апарати, за които по-късно се установило, че са с манипулирани идентификационни /IMEI/ номера. Част от тез телефонни номера били регистрирани като закупени от лица, които обаче изобщо никога не ги били ползвали, а само били предоставили личните си данни за закупуването им от други лица. 

         На сутринта около 07,00 часа свидетелките Б. и Й. установили, че техниката на СОТ не сработва, както обикновено при отключване на магазина, поради което и очаквали обаждане от охранителната фирма, но такова така и не постъпило. Същите установили кражбата и с обадили на ръководството на дружеството, като в тази връзка започнало разследване по случая.

         Междувременно в Сектор ПКП Пловдив била постъпила информация относно пребиваването в гр. Пловдив на лице от криминалния контингент, а именно подсъдимия М.Р., който имал влязла в сила присъда с наказание лишаване от свобода и се укривал от изтърпяването й. Подсъдимият М.Р. действително се укрил от изпълнение на наказание лишаване от свобода по последното му осъждане, като през месец март 2010 г. наел жилище в гр. *** от свидетеля Х.Х. с посредничеството на свидетеля С.П., за което бил сключен писмен договор. Още преди датата на сключване на договора за наем за охраната на апартамента бил сключен договор с “Даикс” ООД гр. Пловдив, като в него като възложител бил вписан подсъдимият Б.Р., находящ се по същото време в гр. Пловдив, син на подсъдимия М.Р., но вместо него, друг положил подпис под договора, което по-късно било установено в рамките на заведено от “Даикс” ООД гражданско дело против Б.Р.. В апартамента била поставена охранителна техника на Даикс – СОТ по избор на клиента, която на практика по характеристики съвпадала с тази, монтирана в магазина “Слънчеви лъчи”. В жилището, заедно с подсъдимия М.Р., пребивавал и подсъдимия О.М..

         Следобеда на 25.08.2010 г., предвид постъпилата информация в Сектор „ПКП”, било организирано посещение на адреса, на който живеели подсъдимият М.Р. и О.М., където били заварени те двамата и подсъдимия Б.Р.. И тримата били задържани, като им били поставени белезници на ръцете на гърба. Действията по задържане и претърсване били филмирани, като записът по-късно бил разпространен и ползван в емисия новини на „Пловдивска обществена телевизия“. Когато свидетлят К. поискал от подсъдимия М. да се легитимира, същият се представил с преправен истински документ за самоличност - лична карта на името на И.Г.Г.. С тези имена той се представил и пред свидетеля Р.. Едва впоследствие била установена истинската му самоличност, а преправеният личен документ, ведно с преправено свидетелство за управление на МПС на същото име, били приобщени по делото. От неистинската си самоличност се ползвал и подсъдимия М.Р.. Той се легитимирал пред полицейските служители с преправен истински документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на името на С. Х. С. от МВР – В. Т. на 29.11.2001 г., неистинска лична карта и преправен международен паспорт, издадени на същото име. Впоследствие фалшивите документи били приобщени към производството по надлежния ред. При задържането му, била установена и истинската му самоличност, както и че е обявен за издирване. Тримата обвиняеми били задържани за 24 часа по реда на ЗМВР., а впоследствие задържането било продължено по започналото наказателно производство против тях.

         При извършеното от 20,00 ч. на 25.08.2010г. до 01,58 часа на 26.08.2010г. от дознател Б. *** претърсване в жилището, обитавано от подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М.,*** били открити и иззети следните вещи: Пари, установени както следва: от багажно отделение на диван – 2 пачки банкноти от по 20 лв., с общ брой на банкнотите съответно 100 в едната пачка и 60 в другата; от шкаф в спалня – увити в зелена полиетиленова торбичка 4 пачки с банкноти, две от които увити с жълт ластик, едната със зелен, а четвъртата без ластик, с номинал съответно от по 10 лв. – 50 бр., от по 20 лв. – 101бр., от по 20 лв. – 100бр., пачка – без ластик, съдържаща три броя банкноти с номинал 20лв. и 64 бр. банкноти с номинал 10лв.; от спортен сак в спално помещение – 2 пачки банкноти, едната увита със зелен ластик, съдържаща 50 бр. банкноти с номинал 20лв., 75 бр. банкноти с номинал 10 лв. и сгънати още 5 бр. банкноти с номинал 20 лв. и 1 банкнота с номинал 50лв., а другата с жълт и зелен ластик, съдържаща 19бр. банкноти с номинал 100лв., 2 бр. банкноти с номинал 50лв. и 80бр. банкноти с номинал 20лв.; от страничен джоб на дънков панталон – два броя банкноти с номинал от 50лв., 1 банкнота от 20лв., 7 банкноти от 10 лв., 1 банкнота от 5лв. и три банкноти от по 2 лв.; правоъгълен уред – черен на цвят - честотомер с диапазон 30 MHz – 2.8 GHz, модел SMART RF COUNTIR със сериен №0815-С-8380; жълта найлонова чанта, съдържаща черен правоъгълен уред – Адаптер от 12 към 230 V с надпис на латиница от едната страна „Belkin”, части от разклонител, 2 бр. кабели с накрайници за запалка на автомобил, кабели черни и червени на цвят, клеми за акумулатор на автомобил, кабели с различни накрайници; бяла найлонова торбичка, съдържаща метална кутийка, сребриста на цвят, с надписи от едната страна на латиница HAMY KU-2.4GR USB 2,0 с антена за нея, демонтирана, черен на цвят правоъгълен уред с надпис “wireless camera” HAMY C-200 с антена и USB кабел за зарядно; картонена кутийка с надпи от едната страна ADAPTOR, съдържаща бял пластмасов уред с надпис на него ADAPTOR LLA2000N и излизащи от него кабели с накрайници, пинсета, червена на цвят, и малко, черно на цвят, ключе, поставено в найлонова торбичка; бяла на цвят найлонова торбичка с надпис на нея „Азия”, съдържаща 12 бр. зарядни устройства за мобилни телефони; радиостанция, черна на цвят, с антена, с надпис от задната страна Midland G7 със сериен № G06362525; 1 бр. бинокъл, черен на цвят, с надпис по средата НВ – 4, № 10079; 2 бр. картонени кутийки с надпис на тях на латиница Solar charger, всяка от които съдържаща зарядно устройство и слънчева батерия; жълта на цвят найлонова торба, съдържаща три броя зарядни устройства за мобилни телефони, 1 бр. преходник за USB кабел, слушалки за мобилен телефон, кабел, завършващ с черна и червена щипка и USB кабел, адаптор за автомобил, запечатан във фабрична опаковка с надпис „LIAN long”; мобилен телефон, марка “Нокия 1208” с ИМЕЙ № 358 295 039 976 901, активиран със сим карта на Виваком със сериен № ***; мобилен телефон, марка “Нокия 1208” с ИМЕЙ № 358 266 035 436 992, активиран със сим карта на Виваком със сериен № ***; 2 бр. патрони за секретна брава, сребристи на цвят, единият от които с изписан номер 61109; черна на цвят газова горелка с височина около 20 см. и надпис „Microtorch”; 2 бр. тъмносини шапки с козирка тип бейзболни, едната от които с надпис в задната част „G-star”; 2 бр. ролки черно тиксо, 2 бр. ролки бяло тиксо, 1 бр. ролка черен изолирбан; 2 червени и две тъмносини шапки с козирка, тип безболни, един чифт дънки с надпис на емблема в задната част на колана „HONG GE BAU”, два чифта работно облекло, представляващи долнище – гащеризон и яке, тъмносини на цвят с жълти кантове, 1 бр. червена на цвят тениска, 1 бр. светлосиня на цвят тениска с дълги ръкави, 2 бр. тениски с къс ръкав – тъмносини, тъмносиньо долнище на анцуг; 1 бр. метална телескопична стълба, сива на цвят, поставена в черен платнен калъф; сив на цвят пластмасов куфар, с надпис „Hidraulic body frame repair kit”, съдържащ червен на цвят метален инструмент, състоящ се от няколко части, на основата на частите на който е изписан същия надпис като на кутията; червен на цвят пластмасов куфар с надпис на капака „Milwaukee”, съдържащ 1 бр. винтоверт с две батерии, зарядно и дръжка, фактура с гаранционна карта за инструмента; метално куфарче, сиво на цвят, съдържащо 1 бр. електрически инструмент от няколко части, на основната част на който има стикер с надпис „Budget BMT 4004”; 2 бр. чукове с гумена дръжка; 5 бр. раздвижени ключове; 1 бр. щанга тип  кози крак с дължина приблизително 30 см; 1 бр. щанга права с дължина 35 см; 1 бр. длето със синя пластмасова дръжка и дължина прибл. 20 см; 1 бр. метални клещи за рязане с надпис „MEIQI”, червени на цвят; 1 бр. нож с назъбено острие с надпис на него „Little cook”; 8 бр. пили, кръгли, плоски, триъгълни, квадратни; 7 бр. отвертки – прави и звездообразни; 1 бр. клещи – режещи с оранжеви гумени дръжки; 7 бр. метални инструменти, подобни на зъболекарски с допълнително заострени и закривени върхове; 4 бр. шила със закривени и заострени върхове и червени на цвят пластмасови дръжки с надпис на тях Budget; 4 бр. метални приспособления за вадене на скъсани болтове; 4 бр. пластини с неправилна форма; 3 бр. пинсети, две от които с червени дръжки; 1 бр. малка ножичка; 2 бр. метални инструменти с различна форма за разширяване на отвори; 4 бр.пръчки пластилин в найлонова торбичка; 10 бр. заготовки за секретни ключове; 1 бр. правоъгълна пластина, изтънена в единия край; 31 бр. ключове от различен вид; парче от бял лист с изрисувани на него чертежи с изписани цифри; 1 бр. лична карта №***, издаден на името на И.Г.Г., ЕГН **********; СУ МПС № ***, издаден на името на И.Г.Г., ЕГН **********; Контролен талон № ***, издаден на името на И.Г.Г., ЕГН **********; 2 бр. преносими компютри, марка “ASUS” с № 96NOAS14689124B, марка MSI с № ICID8317A-RTL8187S, ведно със зарядни устройства; мобилен телефон, марка “Нокия” с ИМЕЙ № 358 266 035 437 107, активиран със сим карта на Виваком със сериен № ***; лична карта № *** на името на Б.М.Р., ЕГН: **********; СУ МПС № *** на името на Б.М.Р.; фонокарта на БТК с № ***; 2 бр. пластики от сим карти на “Глобул” с № *** и № ***; 1 чифт маратонки „Адидас”, черни на цвят със сиви ленти; ключ за л.а.”Фолксваген” с дистанционно; 1 бр. бяла на цвят метална тръба с дължина 120 см., облепена с бяло тиксо в единия край; жълта на цвят найлонова торба „Билла” с намиращи се в нея: мобилен телефон, марка “Самсунг Е1070” с ИМЕЙ № 356 466 034 694 862 – върху стикера и друг ИМЕЙ № 351 026 201 022 779, излиза от апарата; мобилен телефон, марка “Самсунг Е1210М” с ИМЕЙ № 353 014 030 988 798 – върху стикера и друг ИМЕЙ № 352 010 220 709 235, излиза от апарата; мобилен телефон, марка “Самсунг Е1080” с ИМЕЙ № 356 249 036 095 381 – върху стикера и друг ИМЕЙ № 352 409 072 210 203, излиза от апарата; мобилен телефон, марка “Самсунг Е1210” с ИМЕЙ № 353 014 030 217 982 – върху стикера и друг ИМЕЙ № 352 010 072 214 185, излиза от апарата; мобилен телефон, марка “Самсунг С130” с ИМЕЙ № 352 193 013 387 607 – върху стикера и друг ИМЕЙ № 351 653 900 223 125, излиза от апарата, активиран със сим карта на “Глобул” с № ***; мобилен телефон, марка “Самсунг С450” с ИМЕЙ № 350 927 220 719 777; 5 бр. батерии за мобилни телефони, марка “Самсунг”; преносима радиостанция, марка “WOUHUN” с № SCRH07-3985;преносима радиостанция с № 100 225 056 48;както и 6 бр. хендс фрии комплекти – слушалки, кабели и микрофони; 1бр. светлосиня на цвят FLASH памет PQI 128 MB; 1 чифт маратонки „Адидас” бели на цвят; 1 чифт маратонки „Адидас” черни на цвят, с червено лого на Адидас; мобилен телефон, марка “Нокия” с ИМЕЙ № 355 225 037 459 272;ведно с батерия; оранжево найлоново калъфче, с намиращи се в него 1 бр. малка ножичка, 1 бр. метална пластина, с дължина 10 см. – с увито тиксо в единия край и изтънена в другия и метална пластина с Г-образна форма; 1 чифт маратонки „Адидас - веспа”, черни на цвят; 6 чифта маратонки и обувки, различни модели и размери; 1 бр. стъклен буркан с надпис „Мисота” „гъби”, със съдържащо се в него прахообразно вещество, увит в гумена ръкавица; 2 бр. лични карти № ***, издадени на името на С. Х. С., ЕГН **********.; 1 бр. паспорт с № ***, издаден на името на С. Х. С., ЕГН **********.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както следва:

От показанията на свидетелите Д. П. Д., Л.П.П., И.Г.Д., Г.И.Д., Е.А.Б., Е.Г.Й., А.Г.П. като управители и лица, които осъществяват дейността си в обекта – магазин „Слъчеви лъчи“, се установяват данни за същия – положение на помещенията, място и начин на разполагане и закрепване на касата, данни за последната както и съдържащите се в нея суми към момента на инкриминираното деяние, а също и установената след престъплението фактическа обстановка в обекта.

От показанията на свидетелите Л.Д.К., Н.Д.Р., Г.Г.С. и Г.А.Т. се установява констатираната при извършеното на 25.08.2010г. претърсване в жилището, обитавано от подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М.,***, начина на осъществяване същото, както и обстоятелството, че при последното подсъдимите М.Б.Р. и О.Т.М. се представили с имената, отразени на неистинските официален документ – български документ за самоличност, както и на истинските, но преправени такива, иззети при същото претърсване

От показанията на свидетеля Е.В.Г., като лице монтирало охранителните датчици е обект  - магазин „Слънчеви лъчи“ се установява начина на поставяне и функциониране същите датчици, както и този на прекъсване работа на предупредителната система, подаваните при това сигнали.

Показанията на свидетеля Г. напълно се подкрепят и от тези на свидетеля Г.В.Ф. – *** „ДАИКС“ – осигурило охранителната услуга на обект  - магазин „Слънчеви лъчи“.

От показанията на свидетеля И.К.Н. е установява, че дал на подсъдимия М.Р. в заем сумата от около 15 000 лева, която последния още не му бил върнал. От същите показания не се установяват данни във връзка с инкриминираното деяние.

Свидетелите С.П.П. и Х.С.Х. описва наемното отношение с лице, което познава като подсъдимия М.Р., отношенията им, включително извършения от Р. ремонт, от което се установява обстоятелството, че М.Р. е обитавал жилището, в ***

Свидетелите В.Я.О. и О.Д.Д. са разпитвани относно собствениците и ползвателите на мобилните карти, установени в откритите телефони, Я. сочи, че в гр.С. неустановено лице закупило множество такива на негово име, а Д. не помни да е купувал такива, работил като *** при лицето Л. И.. От последните не се установява начина на придобиване на намерените СИМ карти на различни мобилни оператори.

В горния смисъл е  разпитва и свидетелят Д.Д.Й., който сочи, че е ползвал и хвърлял много СИМ карти, не може да посочи номерата им. 

От показанията на свидетеля М.Т.Т., в качеството му на лице, работило за дружество „Тетраедър“ – Стара Загора и извършило монтаж на инкриминираната каса в обект  - магазин „Слънчеви лъчи“ – Пловдив, се установяват физическите характеристики и  начина на монтаж на същата, включително и закрепването и към повърхността, както и обстоятелството, че в конкретния случай по искане на клиента касата не е била закрепена с анкерни болтове.

Свидетелят Е.Х.А. пред настоящия състав на съда съда сочи, че познавал подсъдимия М.Р. като съсед от адреса на  в ***, от което се установява пребиваване на същия на горния адрес, въпреки което свидетеля А. не помни другите подсъдими, използваните автомобили. В този смисъл съдът намери, че следва да се възприемат като по-достоверни показанията на същия свидетел, дадени е хода на досъдебното производство, както и пред друг състав на съда. Последното съдът отдава, на отминалото време от момента на събитията, като е нормално свидетелят А. да е забравила обстоятелства, които преди години е помнила. От последните се установява, че на инкриминираните дати – 24 и 25 август 2010г. видяла мъже, които могат да се свържат с подсъдимите да излизат с празни чанти и да влизат с пълни такива, да използват черна, кола. Последните данни свързват подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М. с деянието без да изясняват формата на участие в същото.

В показанията си свидетелят Х.Н.Н., същият заявява, че познава и е виждал като съседи тримата подсъдими М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М., описва облеклото им и използваните превозни средства, както и начина, по който е разпознавал лицата и вещите в РУП. Въпреки това и след запознаване с показанията на същия свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, както и пред друг състав на съда се констатираха широк набор от противоречия относно броя на лицата, обитавали жилището, подробности в тяхното облекло, случаи в които са се срещали със свидетеля около жилището и са разговаряли. След прочитане същите по реда на чл.281 от НПК някои от противоречията могат да бъдат счетени за изяснени – номера на позлвания автомобил, хората които са я управлявали, подробности по поводите за срещите им , света и вида на дрехите при срещите, доколкото свидетеля заявява, че към момента на разпита си пред настоящия състав на съда не помни, което може да се счете за напълно логично, доколкото от описваните събития са изминали години. За други обстоятелства обаче – че в нощта на инкриминираните събития ги видял да носят раници, че му изчезнала чантичка, която после видял да носи едно от горните лица, свидетелят Н. твърди, че помни, но че отразеното в предходните разпити не отговаря на истината. В този смисъл съдът намери, че следва да се даде вяра на изложеното от свидетеля в хода на досъдебното производство, доколкото същите данни са изложени в период далеч по-близък от инкриминирания, като е възможно и логично в последствие свидетеля да е забравил редица обстоятелства. Последните показания свързват подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М. с деянието без да изясняват формата на участие в същото.

Свидетелите С.А.А., В.В.Л., Л.Й.Й. и М.И.Г. сочат, че познават подсъдимия М., но от същите показания не е установява ползваните от подсъдимия телефонни номера към момента на деянието, както и връзка с установените такива по делото.

Такива данни не се установяват и от показанията на свидетеля Р.С.М., която сочи, че е купувала СИМ карти за лице на име „К.“, но не може да индивидуализира последното, нито да посочи номерата на картите.

Свидетелят А.С.С. е разпитан като лице, осъществило действия на одоролочино разпознаване с помощта на куче на подсъдимите спрямо следи, иззети от местопрестъплението. Констатира се, че не е налице сходство. Същият извод съдът намира за неотносим към предмета на изследване по делото, доколкото одоролочиното изследване не е способ, годен да внася данни в процеса по реда на НПК, още повече както и свидетеля сочи – последния е силно зависим от наличие на фоново миризми, данни за наличието на каквито веществата са видни от събраното по делото.

От показанията на свидетеля М.Я.Д. се установява, че същия работил като *** на обекта – магазин „Слъчневи лъчи“, пазил е магазина от вън и отпред, като го наблюдавал без да влиза вътре, осъществявал дейността си в нощта на 24-ти срещу 25-ти август 2010г., но не забелязал нищо. Същите данни не допринасят за изясняване механизма на деянието по друг начин освен с общото заключение, че последното е осъществено с добро планиране и скритост.

От показанията на свидетеля свидетелят К.Й.В. се установяват данни за физическите характеристики на отнетата каса, която същият сочи, че е виждал.

Свидетелите Н.В.В. и Ю.И.Д. – участвал като поемно лице в осъщественото претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимите жилище описва начина на осъществяване същото действие, включително държането на задържаните лица в отделно стаи, наличието на пари, установените вещи, заснемането на събитията, поискването на лични карти от подсъдимите.

Съдът намира показанията на същите свидетели като последователни, логични и добре съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което приема същите за истинни. 

При преценка обясненията на подсъдимите, настоящият съдебен състав ги възприема само отчасти и то само доколкото се явяват съответни на кредитирания доказателствен материал, а именно – относно факта на присъствие на тримата подсъдими в описаното жилище при осъщественото претърсване и изземване, фактът, че притежавали неистински, както и преправени истински документи за самоличност, които били в багажа им. В друга тяхна част, а именно – кой от подсъдимите кои дрехи е ползвал, същите обяснения се явяват практически непроверяеми при съпоставка с останалия доказателствен материал, поради което и отново следва да бъдат приети за истинни, доколкото същите обяснения съставляват доказателствено средство и на последните не противоречат други данни по делото. В останалата им част обясненията на подсъдимите следва да се разглеждат критично, се има предвид обстоятелството, че съставляват средство за защита, които извод се подкрепя от очевидната им нелогичност. Така тримата подсъдими не могат да дадат логична причина за наличието на значителната сума пари, при това в равен размер, като изтъкват причини, които макар хипотетично да се житейски мислими, то тяхното съчетаване по твърдения начин, в смисъл и тримата да разполагат със съответната сума в деня на задържането, следва да се приеме като твърде невероятно. Също твърде невероятно е твърдението на М., че уж случайно намерил 6-те мобилни телефона, за които се събраха достатъчно данни, че са били във връзка към момента на осъществяване на деянието и решил да ги прибере. В тази им част обясненията на подсъдимите следва да се отдадат на стремежа им да се разграничат от установената от обективна страна престъпна дейност.

Съдът съобрази и данните от извършеното на 21.03.2016г. антропометрично измерване на подсъдимите, извършено от вещото лице И.И.Ц., от което се установява ръста в сантиметри и дължината на ходилата на подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М.. Съдът намира, че същото е измерване е извършено с необходимата точност от вещо лице с необходимите антропологични познания и намери възраженията на защитата в този смисъл за основателни, доколкото не става ясна необходимостта от използване на уреди с точност по-голяма от милиметър, нито основателно съмнение в точността на уреда „ролетка“ (гъвкав метър), дори и в лечебните заведения, за употреба в стационарни условия да се ползват и други уреди (ръстомер).

На следващо място, приетата по делото фактическа обстановка се установява и от заключението на приетата по делото техническа експертиза, съгласно която:

- Лична карта № ***, издадена на името на И.Г.Г. от МВР – С. на 14.11.2006 г., е преправен истински документ за самоличност. Преправени са данните и снимките на л.к. № ***, издадена от СДВР на името на Н. И. П..

- Свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на името на И.Г.Г. от МВР – С. на 01.03.2007 г. е преправен истински документ за самоличност. Преправени са данните и снимките.

- Едната лична карта № ***, издадена на името на С. Х. С. от МВР – В. Т. на 29.11.2001 г. е преправен истински документ за самоличност. Преправени са данните и снимката.

- Втората лична карта № ***, издадена на името на С. Х.  С. от МВР – В.Т. на 29.11.2001 г. е неистински документ.

- Международен паспорт № ***, издаден на името на С. Х. С. от МВР –В.Т. на 19.06.2007 г.  е преправен истински документ за самоличност. Преправена е стр.№2 с данните и снимките от паспорт № ***, издаден на името на Р. Б. С. от МВР – Стара Загора.

- Контролен талон № ***, издаден на името на И.Г.Г. от МВР – С. към свидетелство за управление на МПС № *** от 01.03.2007 г. е неистински документ.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява характера на гореописаните документи като неистински, съответно - преправен истински документи.

Съдът съобрази и заключението на приетата по делото химическата експертиза, съгласно която:

-        Има наличие на микрочастици върху плоската страна и върху петата на щангата тип „кози крак” – обект № 1. Тези частици са сходни по морфологични и химични признаци с частиците отделени от тавана до датчика за пожар – обект № 2.

-        Частиците – обект № 4.1 са от растителен произход – подправка с търговско наименование „млян черен пипер”. Люспите от обект № 4.2  съдържат натриев хидрооксид /NaOH/ - познат в бита като „Сода Каустик”. Няма сходство между частиците иззети от щангата тип „кози крак” – обект № 1 и тези иззети от пода обекти №№ 4.1 и 4.2.

-        Частиците боя иззети от решетката на прозореца – обекти № 5 и частици от зацапванията на стената зад касата – обект № 3 представляват сходни по морфологични признаци и химични отнасяния, трислойни частици боя със следните слоеве отгоре надолу: 1.- черен; сив, светлокафяв. Тези частици са различни по морфологични признаци и химични отнасяния с частици боя иззети от щангата тип „кози крак”.

-        Бялото прахообразно вещество – обект № 6 не съдържа диацетилморфин  /хероин/, кокаин, морфин, амфетамин и тетрахидроканабинол /ТХК/. Няма сходство между веществото от обект № 6 и вещества от обект №№ 4.1. и 4.2.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява сходство намикрочастици върху плоската страна и върху петата на щангата тип „кози крак” – обект № 1, с частиците отделени от тавана до датчика за пожар – обект № 2, което сходство свързва горния уред като средство за осъществяване на инкриминираното деяние.

Съдът съобрази и заключението на приетата по делото техническа експертиза, от която се установява, че уреда марка „ACECO SCI” /smart rf counter/, представляващ свръхшироколентов честотомер, може да се определи честотата на работещ наблизо радиопредавател. Нито една от предоставените за изследване носими радиостанции поради малката им излъчвана мощност и диапазона на работа на някои от тях, не може да бъде използвана за ефективно заглушаване сигнала на трансмитер от охранителна техника.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява техническите възможности на уреда марка „ACECO SCI” /smart rf counter/, както и невъзможността на носимите радиостанции за ефективно заглушаване на сигнала.

Също съдът съобрази и заключението на приетата по делото трасологична експертиза, съгласно която:

-        Следата иззета върху черно фолио с размери 13х18 мм, от диван в складово помещение на магазин „Слънчеви лъчи” – гр.Пловдив, ул.”М. Г.”, е оставена от дясната обувка на представения чифт обувки марка „Adidas”, модел  „Vespa“ № 42. Останалите 2 бр. следи най-вероятно също са оставени от представения чифт обувки.

-        Следата, фиксирана на тавана на помещението с касата, при огледа на МП, най-вероятно е оставена от представената метална щанга тип „кози-крак”. Следите, върху входната врата на складовото помещение и върху външната мазилка, до металната решетка на прозореца, е възможно да са оставени от представената метална щанга тип „кози крак”.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява, че установения в дома на подсъдимите обувки марка „Adidas”, модел  „Vespa“ № 42 са били носени от лице, участвало в осъществяване престъплението по чл.195 от НК. Последното свързва подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М. с деянието без да изясняват формата на участие в същото.

Също съдът съобрази и заключението на приетата по делото дактилоскопна експертиза съгласно  дактилоскопни следи № 1 и № 9 не са годни за идентификация. Дактилоскопна следа № 2 е годна за идентификация и е оставена от лицето Й.А.П. ЕГН **********, дактилоскопна следа № 3 е годна за идентификация и е оставена от лицето П.И.Д. ЕГН **********, дактилоскопна следа № 6 е годна за идентификация и е оставена от лицето Г.И.Д. ЕГН **********. Дактилоскопни следи № 4,5,7,8 и № 10 са годни за идентификация и не са оставени от лицата О.Т.М. ЕГН **********; М.Б.Р. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН **********.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното не се установяват данни, свързващи подсъдимите с обстоятелствата, във връзка с повдигнатите обвинения.

Също съдът съобрази и заключението на приетата по делото стоково-оценъчна експертиза, съгласно което, към момента на деянието 25.08.2010 г. стойността на метална каса 803А с шифър и ключ възлиза на 1152 лв..

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява стойността на отнетата каса към момента на деянието.

На следващо място, от заключението на приетата по делото техническа експертиза на веществените доказателства -  мобилни телефонни апарати и сим-карта, се установява, че всеки от изследваните мобилни телефони, иззети от жилището по задържането на подсъдимите в обща торба, са изправни, сочи се съдържаната в тях информация, начина по която същата може да се съхранява и изтрива, както и констатирано несъответствие между IMEI номерата, изписани върху етикета с тези от паметта на апарата, показващо данни за манипулация, данни за номера, записани в паметта на апаратите и тези в паметта на сим-картата, изяснено е каква е възможността за манипулиране на информацията, съдържаща се в паметта на мобилен телефон.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява съдържанието и констатираната манипулация върху същите мобилни телефони апарати. Последните данни напълно съответстват на извода, че същите телефони са били използвани в хода на инкриминираното деяние за осъществяване връзка между участниците в същото.

На следващо място от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява какъв е бил оборотът в магазина на дружеството “Слънчеви лъчи” за периода от 23.08.2010г. – 24.08.2010г., съгласно приложените данни за приходни и разходни суми.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното се установява наличие на съответен оборот, подкрепящ свидетелските показания за размера на наличната сума в касата преди нейното отнемане.

 От заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че изследвали иззетото при претърсване и изземване от жилището по задържане на подсъдимите листче с ръкописен и цифров текст, както и мащабни фигури на правоъгълник с посочени размери, се установява, че текстовете не са изпълнени от никого от подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. или О.Т.М..

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От последното не се установяват данни относно причастността на подсъдимите към инкриминираното деяние.

Също съдът съобрази и заключението на приетото по делото заключение на изготвена съдебно техническа експертиза с обект – оптичен диск – DVD-R, марка Sony“, 4.7 GB, с фаб.№ 9363 327 – RE D 07922, съгласно което ръстът на заснетото лице не превишава 171 сантиметра, при съобразено на облеклото, има нормално телосложение, не е възможно извършване на лицево – идентификационно изследване.

Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства, аргументи в който смисъл са подробно развити в определението на съда от 20.10.2017г. и не следва да бъдат повтаряни. От последното се установява максималния възможен ръст на лицето, заснето на видеозаписа от охранителна камера в обект – магазин „Слънчеви лъчи“.

Съдът взе предвид и събраните писмени доказателства и доказателствени средства – дневни финансови отчети от ФУ, справки от Търговския регистър за регистрация на дружества, справки от Затвора Пловдив, уведомления, уверения и заповеди от ВУЗК –гр. Пловдив, филиал В.Т., както и ВУАРР – В.Т., справки от Сектор БДС- гр. Стара Загора и от Сектор БДС при СДВР, справки от Затвора Ловеч, справка от “Слънчеви лъчи” ООД досежно регистрирани трудови договори, справка от РУ гр. В. Т., писма от Сектор ПКП, решение на ПРС по гр.дело, писма от „Пловдивска обществена телевизия”, както и от Пресцентър и връзки с обществеността при МВР, разписки за връщане на веществени доказателства, заповеди за задържане на лица, справки от сектор ПКП относно издирвано лице, заявления за издаване на български документи за самоличност, писмо и техническа спецификация за сейф, писма и справки от мобилните оператори относно ползватели на телефонни номера, както и регистрирана телефонна кореспонденция по номера и клетки, постановления РП и ОП –гр. В. Т. досежно отлагане изтърпяване на наказание, удостоверение за раждане, експертно решение на ТЕЛК, препис - извлечение от акт за смърт, медицински справки, справка от Сектор ПКП относно ползване на сервизни карти, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване с фотоалбуми, протоколи за изземване на следи от миризми, копие от запис на заповед, характеристични справки, експертни справки, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за изследване следи от миризми, фактура, договор за наем, договор за охрана на обект, разпечатка от системата на “Даикс” ООД, протоколи за разпознаване на лица по снимки, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, справка от “Даикс” ООД за параметри на ползвана техника, карта за издирвано лице, приемо - предавателни протоколи, разписки, етапна епикриза, справка от регионална база КАТ, както и заявления за регистрация и документи за собственост и регистрация на МПС, материали по приложеното ЧНД № 7576/10 г. на ІІ н.с.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и събраните веществени доказателства, като намери за относими 3 бр. черни на цвят фолиа, със следи от подметки на обувки, тъмно на цвят прахообразно вещество, поставено в епруветка, части от мазилка от таван, част от мазилка от стена, част от тъмно на цвят вещество, наслоено върху решетка, секретен патронник от врата, радиостанция, черна на цвят, с антена, с надпис от задната страната „midland G7” – обект № 7, 34.         1 бр. щанга тип „Кози крак” с дължина приблизително 30 см, парче от бял лист хартия с изрисувани на нея 3 бр. чертежи, с изписани цифри, лична карта ***, на името на И.Г.Г. ЕГН **********, свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство  № ***, на името на И.Г.Г. ЕГН **********, контролен талон № ***, на лицето И.Г.Г. **********, мобилен телефон марка „Самсунг Е 1070” с ИМЕИ № 356466034694862- върху стикера и друг ИМЕИ № 351026201022779, излиза от апарата,        мобилен телефон марка „Самсунг Е 121ОМ” с ИМЕИ № 353014030988798- върху стикера и друг ИМЕИ № 352010220709235 излиза от апарата,      мобилен телефон марка „Самсунг Е 1080” с ИМЕИ № 356249036095381- върху стикера и друг ИМЕИ № 352409072210203, излиза от апарата, мобилен телефон марка „Самсунг Е 1210” с ИМЕИ № 353014030217982- върху стикера и друг ИМЕИ № 352010072214185, излиза от апарата, мобилен телефон марка „Самсунг С130” с ИМЕИ № 352193013387607- върху стикер и друг ИМЕИ № 351653900223125, излиза от апарата, активиран със сим карта на „Глобул” с № ***, мобилен телефон марка „Самсунг С450” с ИМЕИ № 350927220719777, 5 бр. батерии за мобилни телефони, 6 р. хендсфри комплекти /кабел, слушалки, микрофон/, 2 бр. радиостанции – радиостанция, марка “WOUHUN” с № SCRH07-3985 и радиостанция с № 100 225 056,         чифт маратонки марка „Адидас Веспа”, черни на цвят, 2 бр. лични карти № ***, издадени на името на С. Х. С. ЕГН **********; 1 бр. паспорт с № ***, издаден на името на С. Х. С. ЕГН ********** и 1 бр. синя на цвят флашка с надпис на нея „4GB” CD CMS user`s manual, по които се установяват следи от изследваното деяние или употреба при осъществяващо състава на престъплението кражба и съставляват предмет на престъплението по чл.316 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

I.За престъплението с квалификация:

– за М.Б.Р. – чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК;

– за Б.М.Р. – чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК

– за О.Т.М.  – чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК;

При така описаната фактическа обстановка, съдът прие, че след преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на всички процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на обективната истина, НЕ СЕ СЪБРАХА доказателства, установяващи по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимият М.Б.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението с квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, че подсъдимият Б.М.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението с квалификация чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, както и че подсъдимият О.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението с квалификация чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В този смисъл на първо място следва да се посочи, че делото се събраха значителни по обем от косвени доказателства, които навеждат на извод за съществуваща, но същевременно – неустановена форма на съпричастност на тримата подсъдими към горепосоченото престъпление.      Извод в тази насока може да се направи от откритите в обитаваното от подсъдимите жилище. На първо място тук следва да се посочи веществено доказателство – маратонки “Адидас –Веспа” № 42, за които трасологическата експертиза е категорична, че са оставили изследваната следа, иззета от дивана в складовото помещение на магазин “Слънчеви лъчи”. Относно това по какъв начин тези маратонки са попаднали в дома, съдът е взел обяснение и от тримата подсъдими, като им е предявил самото веществено доказателство. М.Р. и Б.Р. сочат категорично, че обувките не са техни, М. сочи, че не помни, което съдът намира за логично, доколкото в дома са иззети значителен брой обувки от марката „Адидас“, самият М. сочи, че носи само последната марка, а следва да се отчете и изминалото време.

От разпита на свидетеля А., съпоставен с данните от съответните протоколи за изземане и изследване на мирисов материал, че при извършване на проверката от следовото куче, не е установено съвпадение на иззетата миризма от маратонките с тези, иззети от подсъдимите, а и това е било обяснено и с наличието на странична фонова миризма, която пречи на изследването и посленото е логично, предвид установеното наличие на разпръснати силно миришещи вещества – черен пипер и “Сода каустик” в цялото помещение по местоизвършване на кражбата, където е иззетата следа.

На следващо място следва да се съобразят и данните от антропометричното измерване, съгласно което дължината на ляв крак на подсъдимия М.Р. е 26,0 см., а на десен – 26,0 см., при Б.Р. стойностите са лев крак – 27,0 см. и десен крак – 27,5 см. а при О.М. – лев крак – 27,0 см. и десен крак – 27,о см. Съгласно изисканите е стандарти за обувки, дължина на ходилото от 26,5 см съответства на № 41, дължина от 27 см – на № 42, а  дължина от 27,5 см. на № 43. От същото се налага извод, че маратонки “Адидас –Веспа” № 42 биха могли да съответстват на носения размер от подсъдимите Б.Р. и О.М., но не и от подсъдимия М.Р.

Въпреки последното, както вече бе посочено, от приетата по делото е приета съдебно техническа експертиза с обект – оптичен диск – DVD-R, марка „Sony“, 4.7 GB, с фаб.№ 9363 327 – RE D 07922, съгласно което ръстът на заснетото лице не превишава 171 сантиметра. Същевременно, от проведеното антропометричното измерване се установява, че подсъдимия М.Р. има ръст от 169,0 см, Б.Р. – 174,5 см., а О.М. – 175,0 см.. Ето защо може да се стори заключение, че заснетото на кадъра лице може да се само  подсъдимият М.Р., но не и подсъдимите Б.Р. и О.М.

Тук следва да се отбележи, че е логично именно заснето на обсъждания от същата техническа експертиза неустановено лице са е субекта, носил маратонките, намерени после в жилището при задържането на подсъдимите, доколкото от самия запис е видно, че за да елиминира записващата камера, лицето стъпва именно върху дивана, от който после са иззети следите от маратонките. Въпреки това обаче, единственото лице, което би могло да е заснетото на записа с оглед установения като максимален ръст - подсъдимият М.Р., е единственото лице, на което иззетите маратонки “Адидас –Веспа” № 42  не съответстват като големина.

Също и не на последно място, обстоятелството дали и кой от тримата подсъдими е носил иззетите маратонки “Адидас –Веспа” № 42   не може да бъде установено и от събраните по делото свидетелски показания. В този смисъл дори и свидетелят Н. да описва обичайното облекло на подсъдимите и дори твъдри, че с такива на цвят маратонки е виждал обут конкретно подсъдимия М., то единствено на база цветово подобие да се твърди за установено, че М. е носил същите маратонки е невъзможно. Още повече твърде невероятна звучи една възможност свидетелят Н., при отделна и краткотрайна среща с лице, което освен друго не твърди да му е направило особено впечатление, да запомни толкова добре вида, марката и конкретния модел обувките на същото лице, за да може след години да ги разпознае непротиворечиво.

Ето защо не само не може да бъде отхвърлена една възможност, че неустановено и различно от подсъдимите лице е носило иззетите маратонки “Адидас –Веспа” № 42 и е било заснето на посочения видеозапис, но напротив – такъв извод се налага от горепосочената доказателствена съвкупност.

         На следващо място, при задържането на подсъдимите и извършеното претърсване и изземване са открити и описани в протокола за претърсване и изземване и шестте мобилни телефонни апарата, както и сим - карта, предмет на техническите експертизи по делото, поставени заедно в една чанта с други веществени доказателства, а именно радиостанции, също изследвани по делото от техническа експертиза. От изводите на техническите експертизи на телефоните, протокола за оглед на същите веществени доказателства, както и при анализ на данните, получени от мобилните оператори и показанията на значителна част от свидетелите, може да се направи категорично заключение, че пет от телефонните апарати, отразени като обекти на изследване съответно с номера 1,2,3,4,6, по техническите експертизи, които са с манипулирани идентификационни номера, са били използвани в нощта на кражбата и то в района на същата, тъй като ІMEI номерата са отразени в съответните клетки на мобилните оператори, обслужващи и мястото на кражбата, с номера, регистрирани на лица, които изобщо не са ползвали закупените на тяхно име сим-карти, като е била осъществявана конферентна връзка, заедно с още един мобилен телефон, който не е сред доказателствата по делото. Така се установява, че телефонните номера, които са били в конферентна връзка в нощта на кражбата са следните: ***, ***, ***, ***, *** и ***. В телефонен апарат, отразен като обект № 1 по експертизите е записан номерът ***, като този телефонен апарат е бил ползван с номер *** на 25.08.2010 г. и са провеждани продължителни разговори към номер *** в периода 00,20 – 05,50 часа на същата дата, видно от разпечатките, приложени в обособения том към съдебното дело. В телефонния апарат, записан като обект 2 от техническите експертизи,  е записан номерът ***, като с него е ползван номер ***, свързвал се в нощта на кражбата с номер *** /записан в обект 1 и в обект 4/ и провеждал разговори в периода 00,52 до 03,31 часа на 25.08.2010 г. В обект № 3 по експертизите са записани номерата  ***, ***, *** и ***, като този телефон е бил ползван с номерата  ***,  ***, *** и ***. В обект № 4 е записан номер ***, като с този телефонен апарат е ползван номер *** и е провеждан разговор със записания в него номер в периода 00,37 ч до 04,39 часа на инкриминираната дата. Обект номер 6 по експертизата е бил ползван с номер *** и се е свързвал с номер *** в периода 00,52 ч до 06,09 часа на инкриминираната дата, видно от разпечатката, съдържаща се също в обособения том към съдебното дело.  Установява се също така и че е съществувал още един телефонен апарат, отразен по разпечатките, с IMEI номер 350922220720100, който е бил ползван в нощта на кражбата с номерата *** и с номер ***. От разпита на свидетеля Р. се установява, че при първоначалния анализ на данните при извършваното разследване на кражбата се установило, че шест телефона са били използвани като т.нар. “работни телефони”  за осъществяване на конферентна връзка по време на извършване на кражбата, което е дало повод да се предположи, че участниците в кражбата са поне шест лица. Видно е от писмените доказателства, че телефонен номер *** е бил регистриран на името на свидетелката Р.М., която е обяснила в показанията си начина на закупуване на сим-карти и е посочила, че изобщо не притежава мобилен телефонен апарат. За телефонен номер *** са налице показанията на свидетеля О.Д., на чието име е регистриран този номер, който също е посочил, че не е ползвал такъв телефон, както и че изобщо не разполага с телефонен апарат, както и показанията на свидетеля Г.И.. Подобно е положението и за телефонния номер ***, регистриран на името на свидетеля В.О..

         От горното може да се направи извода, че в жилището, където са задържани подсъдимите, са били открити пет от общо шестте мобилни телефонни апарата, които са били ползвани в нощта на кражбата и то по начин, който сочи, че са били в конферентна  връзка  помежду си и са засечени именно в района на мястото, където е извършена кражбата. При това, заедно с тях е открит и телефон с карта, за които се установява да са ползвани лично от подсъдимия М., а както вече се посчи, тезата на последния, изложена в обясненията му относно това, че бил намерил телефоните навън и просто ги прибрал звучи твърде неправдоподобно. В този смисъл твърденията на подсъдимия М.  за извършване на манипулация при приобщаването или при огледа на веществените доказателства остават недоказани, доколкото данните, които са извлечени още при изземането на телефоните, а след това при огледа им и тези от експертизите на практика са едни и същи.

         На следващо място, от иззети като веществени доказателства радиостанции и честотомера, за които става дума в техническата експертиза от досъдебното производство, то при съпоставка с показанията на свидетеля Г., отчасти тези на свидетеля Ф., както и писмените справки по делото от “Даикс” ООД и приложения договор за охрана на обект, може да се направи извод, че преди инкриминираната дата е била извършвана “проверка” на честотата на излъчвателя на охранителната фирма, както и реакцията на дружеството- охранителя и то като е била ползвана за тези цели монтираната в наетото от подсъдимия М. жилище охранителна техника, което е способствало по-късно за успешното смущаване на сигнала на охранителната техника при  кражбата от магазина. В този смисъл са установени случаи на задействане на охранителната техника в жилището на ***, обитавано по подсъдимия М.Р., поради което е и без значение дали иначе граждански съд е приел, че договорът за охранителна услуга  не е подписан от подсъдимия Б.Р., още повече данните по договора съответстват на тези на същия подсъдим. Ето защо може да се направи обоснован извод, че монтирането, засичането, пробването на  функциите на охранителната техника в жилището е свързано с последващото извършване на кражбата се явяват обосновани. Същевременно нелогично звучат обясненията на подсъдимите във връзка със същите вещи, доколкото е установено, че подсъдимият М.Р. ***, но същевременно е посочил, че радиостанциите бил взел, за да използва при риболов, което звучи твърде нелогично на фона на изложеното относно причината за пребиваването му в гр. Пловдив. За честомера и тримата подсъдими отричат да са го виждали, което звучи нелогично предвид обстоятелството, че е открит в обитаваното от тях жилище.

         Също относно паричната сума, открита при претърсването и изземването, която общо възлиза на 14520 лева, то същата може непротиворечиво да бъде свързана с отнетата от владението на “Слънчеви лъчи” ООД. От показанията на свидетелите Б., Г.Д. и Д.Д. се установява, че начинът, по който са били оформяни пачките с пари, оставяни в отнетата каса е сходен с вида, в който са открити част от парите в апартамента по задържането на подсъдимите, без да е възможно да се твърди пълно съвпадение между броя и вида на купюрите, доколкото  парите са родово определими вещи. За наличието на същите суми подсъдимите не могат да посочат непротиворечиво обяснение, подсъдимият М.Р. твърди да е извършвал дейност по препродажба на автомобили, но каквито и да е доказателства в тази насока изобщо липсват, напротив – налице са данни, че същият свидетел работил в строителството, съгласно соченото от свидетеля Р. като обяснено от подсъдимия Б.Р.. Също следва да се посочи, извършване на подобна сделка с автомобил точно преси задържането на лицата очевидно изглежда твърде “удобно” за подсъдимите, но житейски неправдоподобно обяснение, още повече предвид соченото от  подсъдимия М., че имал затруднения от финансов характер. Относно паричните средства, намерени в багажа на подсъдимия Б.Р., макар да е установено, че по делото е приложена запис на заповед в полза на свидетеля Н., то последния е още от 2007г. и отново твърде неправдоподобно звучи обяснението, че подсъдимия Б.Р. се снабдил със същите средства точно преди задържането си. Всичко изложено според съдебния състав разколебава съществено изявленията на подсъдимите относно характера, произхода и предназначението на откритите в жилището парични суми в значителен размер.

         Относно намерената на мястото на задържане на подсъдимите веществено доказателства щанга – тип “кози крак” и съгласно изводите на трасологическата и химическата експертизи, касае се за съвпадение единствено със степен на вероятност, поради което и следите може да са оставени и от друга щанга със същите характеристики. Във връзка с вещественото доказателство, съставляващо парче от лист хартия с изрисувани обемно правоъгълници с размери, което е станало предмет на почеркова експертизи, то следва да се отбележи сходство при видимо наподобяване на очертанията на листчето с касата, предмет на отнемането от владението на “Слънчеви лъчи” ООД, въпреки че съгласно същата експертиза, не се  установява отношение към въпросното изписване на листчето с някой от подсъдимите.

         Също следва да се отбележи, че жилището, в което са задържани подсъдимите е в непосредствена близост до обекта, в който е била извършена кражбата, а същата, с оглед на нейния конкретен характер, личи да е била предшествана от определен предварителен замисъл и подготовка.

         С оглед на гореизложеното и предвид обсъдените косвени доказателства и установени въз основа на тях факти , а именно - наемането на жилище в непосредствена близост до мястото на кражбата с договор от подсъдимия М.Р., наемане на охрана със същите характеристики като тази на обекта, в който е предмета на кражбата, с данни в договора на подсъдимия Б.Р. и оказването на въздействие върху охранителната техника в апартамента, видно от разпечатките на охранителната фирма, откритите в жилището уреди, с които е възможно да се установи честотата на предавателя на охранителната техника и да се извърши ефективно смущаване на сигнала на същата, каквото е установено да е станало в нощта на кражбата, откритите в жилището пет от общо шестте телефонни апарата, използвани по времето на кражбата и очевидно за нейните цели, откритите в жилището маратонки, с които е стъпвано на местопрестъплението, както и откритите в жилището пари с неустановен произход, които почти съответстват на половината от отнетата сума, на фона на нелогичните обяснения на подсъдимите, сочат на явна съпричастност на подсъдимите към престъплението, което им е вменено.

         Въпреки горното, невъзможно е да бъде формирано категорично заключението за участие на подсъдимите М.Р., Б.Р. и О.М. в същото престъпление като извършители.

         В тази насока и съгласно вече коментираните обективни данни – наличие на шест броя мобилни телефони, били във връзка в момента на деянието, както и установяване на близо половината сума във владение на тримата подсъдими, то може да се изкаже обоснованото предположение, че към деянието са съпричастни чест лица. На следващо място, няма причина да се твърди, че характера на деянието е такова, че то може да бъде осъществено само от шестима, участващи в изпълнителската дейност, като е невъзможно същите да са били по-малко. Напротив – съгласно изложеното от свидетеля А.П. касата, която впрочем не била закрепена с анкерни болтове, можела и обичайно се пренасяла в неговата дейност от далеч по – малко лица. Вече бе коментирана и причината подсъдимите М.Р., Б.Р. и О.М. да не могат да бъдат свързани непротиворечиво с лицето, заснето на видеозаписа и носило обследваните от трасеологичната експертиза маратонки.   Още повече логично е в едно подобно, очевидно допре планирано деяние, да участват лица, които не осъществяват изпълнителното деяние, а наблюдават за появата на трети лица и т.н..   Ето защо, няма никаква понятна причина да се поддържа едно заключение, че подсъдимите М.Р., Б.Р. и О.М. са лицата, осъществили изпълнителното деяние на горното престъпление, подпомогнати от неустановени по делото лица, а не точно именно обратното. Следва да се посочи, че съгласно устойчивата практика на ВС/ВКС, за постановяване осъдителна присъда е необходима хармонична съвкупност от косвени доказателства, които да изключват всяка друга хипотеза относно извършителството на деянието и неговия характер, за постановяване на осъдителна присъда. В този смисъл, както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

         В настоящият случай обаче участието на който и да е от тримата подсъдими в изпълнителното деяние може да съставлява само едно предположение, на което е недопустимо да почива съдебния акт. По никакъв начин не може да бъде изключено участие на някои или и на тримата подсъдими в престъпната дейност при форма на съучастие – помагач, било например чрез предварителното набавяне на обективно установените средства, съоръжения или техника за извършване на престъплението, или бидейки помагач по време на самото извършване на престъплението чрез даване на наставления по телефона например, или наблюдаване за поява на трети лица.

         Не на последно място следва да се посочи, че твърдяното от обвинението предварително сговаряне между подсъдимите очевидно изхожда по-скоро от една житейска логика, свързана с характера на деянието, но не и на конкретни доказателства, поради което същото твърдение се явява недоказано. Но дори и да можеше да се направи извод за наличие на предварителен сговор между тримата подсъдими (който съдът не прави), то следва да се отбележи, че едно участие в предварителния сговор, не може да „превърне“ лице, което не участва в изпълнителното деяние в извършител, по смисъла на чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Тъкмо обратното -  предварителният сговор, така както е посочен в чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, може да бъде осъществен само между съучастници, всеки един от които, сам по себе си, участва в изпълнителното деяния като извършител, по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Това е видно от самия текст на разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, който предвижда измамата да е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване.

         Предвид това съдът намери, че обвинението срещу М.Б.Р. за престъплението с квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, срещу Б.М.Р. за престъплението с квалификация чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и срещу О.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението с квалификация чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК не е доказано по несъмнен начин.

         Ето защо и на основание чл.304 от НПК не установи, че същото престъпление е извършено от подсъдимите М.Б.Р., Б.М.Р. и О.Т.М., поради което и съдът на основание същата разпоредба ги ПРИЗНА ЗА НЕВИНОВНИ по така повдигнатото обвинение.

         II.За престъпленията с квалификация:

         – За М.Б.Р. – чл.316, вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК;

         – За О.Т.М.  – чл.316, вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК;

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ М.Б.Р.:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият М.Б.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 25.08.2010 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ***, на името на С. Х. С., ЕГН **********, неистински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ***, на името на С. Х. С., ЕГН **********, и преправен истински официален документ – български документ за самоличност – задграничен паспорт № ***, на името на лицето С. Х. С., ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна установява се, че при задържането си на 25.08.2010 г. подсъдимият М.Б.Р. се е представил пред служителите на полицията с името С. Х. С. и е посочил местоположението на гореописаните документите си.

В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че същият подсъдим е бил с поставени белезници, физически не е имал възможност да се ползва от документите. Следва да се има предвид, че липсва всякакво основание изпълнителното деяние „ползване“ да се разбира само в смисъл, че подсъдимия изважда съответния документ със собствената си ръка и го подава на съответното лице. Напротив – ползването е налице винаги тогава, когато дееца се позовава на документа, в случая – представя се с имената, отразени на същия и насочва служителите на МВР към неговото местоположение, от което е видна волята на лицето да се ползва от документа по същество.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Престъплението е осъществено от подсъдимия М.Б.Р. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици. За последното се съди от самия характер на деянието, което може да бъде сторено само умишлено. Самият подсъдими заявява, че е притежавал същите преправени истински официални документи и неистински официален документ.

Ето защо, предвид така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия М.Б.Р. – роден на *** г. в ***, б., български гражданин, средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на 25.08.2010 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ***, на името на С. Х. С., ЕГН **********, неистински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ***, на името на С. Х. С., ЕГН **********, и преправен истински официален документ – български документ за самоличност – задграничен паспорт № ***, на името на лицето С. Х. С., ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ О.Т.М.:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият О.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. З16 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 25.08.2010 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № *** на името на И.Г.Г., ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност СУМПС № *** на името на И.Г.Г., ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна установява се, че при задържането си на 25.08.2010 г. подсъдимият О.Т.М. се е представил пред служителите на полицията с името И.Г.Г. и е посочил местоположението на гореописаните документите си.

В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че същият подсъдим е бил с поставени белезници, физически не е имал възможност да се ползва от документите. Следва да се има предвид, че липсва всякакво основание изпълнителното деяние „ползване“ да се разбира само в смисъл, че подсъдимия изважда съответния документ със собствената си ръка и го подава на съответното лице. Напротив – ползването е налице винаги тогава, когато дееца се позовава на документа, в случая – представя се с имената, отразени на същия и насочва служителите на МВР към неговото местоположение, от което е видна волята на лицето да се ползва от документа по същество.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Престъплението е осъществено от подсъдимия О.Т.М. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици. За последното се съди от самия характер на деянието, което може да бъде сторено само умишлено. Самият подсъдими заявява, че е притежавал същите преправени истински официални документи.

Ето защо, предвид така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия О.Т.М. – роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на н25.08.2010 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № *** на името на И.Г.Г., ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност СУМПС № *** на името на И.Г.Г., ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

         ЗА ПОДСЪДИМИЯ М.Б.Р.:

         След като намери подсъдимия М.Б.Р. за виновен в това, да е извърши от обективна и субективна страна престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства данните относно личността на дееца, а именно – многобройните предходни осъждания, сочещи личност с висока степен на обществена опасност. Като  отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери и обстоятелството, че в случая за ползвани не един, а три отделни преправени истински официални документи – български документи за самоличност и неистински официален документ – български документ за самоличност. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват и съпътстващите обстоятелства във връзка със самото деяние – ползване на документа в хода на задържане във връзка разследване на деяние с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетете изминалото време от момента на инкриминираното деяние, което съгласно трайната практика съставлява основание за налагане на по-леко наказание.

         Ето защо, при така посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че при условията на чл. 54 от НК следва да бъде индивидуализирано наказание в близък до средния предвиден от закона размер, поради което и определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС съдът намери, че така определеното на подс. М.Б.Р. наказание в размер на три години „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. 

На следващо място, на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът намери, че от така определеното наказание три години „лишаване от свобода” следва да бъде приспаднато времето, през което подс. М.Б.Р. е бил задържан по настоящото дело, както следва: по ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед от 25.08.2010 г., считано от 25.08.2010 г. до 26.08.2010 г., както и времето, през което същият е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 26.08.2010 г. до 27.08.2010 г., също и времето, за което спрямо същия е била реализирана МНО „Задържане под стража“, взета с Определение от 27.08.2010 г. по ЧНД № 5585/2010 г. по описа на РС – Пловдив, считано от  27.08.2010 г. до 16.12.2013 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ЗА ПОДСЪДИМИЯ О.Т.М.:

След като намери подсъдимия О.Т.М. за виновен в това, да е извърши от обективна и субективна страна престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства данните относно личността на дееца, а именно – преходно осъждане, както и друго общественоопасно деяние, за което е приложен реда на чл.78А от НК. Като  отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери и обстоятелството, че в случая за ползвани не един, а два отделни преправени истински официални документи – български документи за самоличност. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват и съпътстващите обстоятелства във връзка със самото деяние – ползване на документа в хода на задържане във връзка разследване на деяние с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетете изминалото време от момента на инкриминираното деяние, което съгласно трайната практика съставлява основание за налагане на по-леко наказание.

Ето защо, при така посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че при условията на чл. 54 от НК следва да бъде индивидуализирано наказание в между минималния и средния предвиден от закона размер, поради което и определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът намери, че така определеното на подс. О.Т.М. наказание в размер на две години „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим. 

Също така и на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът счете, че от така определеното наказание две години „лишаване от свобода” времето следва да бъде приспаднато времето, през което подс. О.Т.М. е бил задържан по настоящото дело, както следва: по ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед от 25.08.2010 г., считано от 25.08.2010 г. до 26.08.2010 г., както и времето, през което същият е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 26.08.2010 г. до 27.08.2010 г., също и времето, за което спрямо същия е била реализирана МНО „Задържане под стража“, взета с Определение от 27.08.2010 г. по ЧНД № 5585/2010 г. по описа на РС – Пловдив, считано от  27.08.2010 г. до 18.01.2013 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

         ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

         След като съдът намери, че не установи престъплението краба с ощетено юридическо лице - „Слънчеви лъчи” ООД гр. Пловдив, съответно – не са установи същите да са причинили виновно претендираните от дружеството имуществени вреди, то настоящият състав на съда намери, че следва да бъде ОТХВЪРЛЕН предявения от гражданския ищец „Слънчеви лъчи” ООД гр. Пловдив против подсъдимите М.Б.Р., О.Т.М. и Б.М.Р. граждански иск за сумата от  31 152 лв. със законна лихва върху същата сума, като НЕДОКАЗАН по основание и размер.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                           

         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.