НОХД 3324/2015 - Мотиви - 30-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 3324/2015г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 238/15.09.2016г., постановена  по  НОХД № 3324/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.Г.В. – роден на ***г***, б., български гражданин, основно образование, работещ, неженен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че на 04.01.2013г. в землището на с. К., обл. Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – К.А.П., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. В. обвинение като предлага на съда да признае същия за виновен и да му наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, а именно пет години лишаване от свобода, като същият бъде осъден да заплати направените по делото разноски. 

Защитникът на подс. В. – адв. К.Е. моли съда да признае подзащитния му за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае.

Подс. В. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Д.Г.В. е роден на ***г***, б., български гражданин, основно образование, работещ, неженен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

Св. К.П. и подс. В. *** и се познавали от края на 2007г. – началото на 2008г. Първоначално двамата били само приятели, а впоследствие отношенията им прераснали в интимни, като през 2010г. заживели заедно в дома на подс. В. заедно с неговите родители и брат му. Родителите на подсъдимия не одобрявали и се противопоставяли на връзката му със св. К.П.. Причина за това била майката на пострадалата – св. С. В., и по-конкретно обстоятелството, че същата била разведена с бащата на св. К.П. и след това омъжвана отново. За семейството на подс. В. св. В. имала „лоша слава”, поради което, след като в крайна сметка приели св. К.П. да живее със сина им на семейни начала в тяхната къща, били против това тя да се среща с майка си.

Преди да заживеят заедно подс. В. и пострадалата били разделени за известно време, тъй като тя се срещала с майка си, като от приятели подсъдимият разбирал, че домът на св. В. бил посещаван от различни мъже. След това обаче подсъдимият и пострадалата отново се събрали, като дори заживели заедно, а през 2011г. се и сгодили. Съжителството на двамата в дома на подсъдимия продължило и през 2012г., като всичко вървяло добре до момента, в който подс. В. разбрал, че докато бил в командировки св. К.П. често излизала вечер с приятелки, като освен това, когато той се прибирал в къщи, отказвала да се грижи за него. Тогава подсъдимият изгонил пострадалата от дома си и тя отново заживяла при баща си – св. А.П.. Известно време след това св. К.П. и подс. В. отново били заедно, но тъй като родителите на последния категорично отказали да я приемат отново в дома си, двамата заживели при св. П.. Това продължило до Д. на същата година, когато на имения ден на подсъдимия възникнал спор между брат му – св. П.В. и приятеля на св. В.П. – сестра на пострадалата. Тогава подсъдимият, който се засегнал от отношението към брат му, решил да се изнесе от дома на св. П. и отишъл да живее при баба си – св. Р.С., тъй като неговите родители, както беше посочено по-горе, не искали да приемат отново св. К.П.. Двамата продължили да бъдат заедно, като пострадалата вечер отивала в дома на св. С., където живеел подсъдимият.

Така продължили нещата до момента, в който една вечер подс. В. поискал да се видят със св. К.П., която по това време си била вкъщи заедно със св. А.К., и да си поговорят. Пострадалата първоначално отказала, но тъй като подсъдимият няколко пъти й звънял и настоявал да се видят, в крайна сметка се съгласила, при което той отишъл да я вземе от тях с автомобила си. След това подсъдимият закарал св. К.П. до гробищата на селото и поискал от нея отново да живеят заедно, като я заплашил с нож, че ако това не се случи, ще убие нея, а той ще се самоубие. Наред с това подс. В. ударил пострадалата в областта на устата. Когато св. К.П. се прибрала у дома си, св. К., която я чакала, видяла, че устната и е подута и я попитала какво се е случило и след като разбрала, се опитала да я успокои.

За този случай св. К.П. разказала на баба си – св. И.Ш., която от своя страна споделила със сина си. Тогава св. П., след като разбрал и от дъщеря си за случилото се, решил да се намеси в отношенията й с подсъдимия. Св. П. помолил своя съсед - св. В.Г. да го откара с автомобила си до дома на подсъдимия. Св. П. споделил със св. Г., че подс. В. заплашвал и биел дъщеря му. След като отишли до дома на подсъдимия, св. П. разговарял с баща му, от когото поискал да предупреди сина си да не притеснява повече дъщеря му.  

Случилото се, както и обстоятелството, че това агресивно поведение от страна на подс. В. по отношение на св. К.П. не било инцидента проява, тъй като имало и други случаи, в които същият й бил посягал, накарало последната да вземе решение да се раздели с него, но той не бил съгласен с това. Подсъдимият продължил да търси св. К.П., като често и звънял по телефона и й изпращал съобщения, като я молел да се върне при него. Пострадалата понякога отговаряла на повикванията на подсъдимия, като се случвало и да се вижда с него. Двамата дори заедно посрещнали Новата 2013г. Макар че подс. В. и св. К.П. поддържали връзка, отношенията им не били такива, каквито били преди. Следващите дни подс. В. продължил да звъни на св. К.П. като искал да се видят и да поговорят. Пострадалата или не отговаряла на повикванията, или казвала на подсъдимия да не й звъни и да не я притеснява повече, като отказвала да се срещнат. Подс. В. не приемал решението на св. К.П., както и отказа и да се срещне с него, като освен, че често й звънял, изпращал и съобщения със следното съдържание: „Излез ще събудя цялата махала”, „Излез не ме подлудявай”, „Такъв панаир няма да видиш”, „Такъв цирк няма да видиш никъде излез”, „Вдигни и ме изслушай това е за последно”.      

Така продължили нещата до 04.01., когато при поредното позвъняване от страна на подс. В., на което св. К.П. решила да отговори, същият отново поискал двамата да се срещнат и да си поговорят. Пострадалата се съгласила, като решила, че двамата ще се видят, за да пият кафе и да си поговорят, след което ще се прибере у дома си, като не се притеснявала, че нещо друго може да се случи, тъй като подсъдимият този ден бил на работа. Подс. В. отишъл до дома на св. К.П. с управлявания от него л. а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, в който тя се качила на предна дясна седалка и двамата потеглили. Вместо обаче на центъра на с. К., където трябвало да отидат да пият кафе, подсъдимият с управлявания от него автомобил излязъл извън населеното място, като докато шофирал изкарал пластмасова бутилка с алкохол и започнал да пие от нея. На въпроса на св. К.П. къде отиват, подс. В. казал, че решението и да се раздели с него била най-голямата и грешка. Подсъдимият се движил по пътя, който водел към с. Стряма, по който отбил в една от пресечките вляво и спрял автомобила. Тогава подс. В. изкарал нож, който държал в колата, и го насочил към пострадалата, като й казал, че ако тя не се върне при него, ще я убие, както и че щял да се самоубие. След това подсъдимият и св. К.П. се скарали, при което той й нанесъл удар с юмрук в областта на главата отзад, като й казал да слиза и да си тръгва. Тогава пострадалата слязла от автомобила и поела обратно по пътя към с. К., за да се прибере у дома си, като се обадила на майка си, за да й каже, че подсъдимият я е закарал някъде на полето, като поискала от нея да отиде и да я вземе, но не могла да обясни къде точно се намира.

Докато св. К.П. разговаряла с майка си, подс. В. обърнал посоката на движение на автомобила, тръгнал след пострадалата и след като я настигнал й казал да се качи доброволно, за да не се налага да я удря. Пострадалата се качила в автомобила, като седнала на задната седалка вляво, зад шофьора. След това подсъдимият обърнал автомобила и тръгнал в обратна посока, отново в полето, извън землището на с. К.. Подс. В. се развикал на св. К.П., като й казал, че най-голямата и грешка била това, че се обадила на родителите си, както и че това бил последният им ден и никой повече нямало да ги види. След като пострадалата се преместила на предна дясна седалка, подсъдимият започнал да я удря, като и нанасял удари с юмрук в областта на лицето, главата и гърба, като ударите попаднали в областта на носа й, окосмената част на главата и дясната лопатка. След това подс. В. спрял управлявания от него автомобил насред полето, като казал на св. К.П. да мине на задната седалка на автомобила и да се съблече, за да я снима гола, като й казал, че ако тя не се върне при него щял да качи снимките в Интернет, за да й стане „гадно”. Въпреки че не искала да прави това, пострадалата се преместила отзад и започнала да се съблича, тъй като се притеснявала подсъдимият да не я удари отново, каквато заплаха същият й бил отправил. Подс. В. също се преместил на задната седалка на автомобила, извадил мобилния си телефон и започнал да снима св. К.П.. Подсъдимият съблякъл дрехите си и след като направил снимки на пострадалата с телефона, легнал върху нея и проникнал с половия си член във влагалището й, въпреки заявеното му от нея, че не желае да прави секс с него, като й казал, че ще прави секс с нея, за да и е „гадно”. Половият акт продължил около десет минути, след което подсъдимият еякулирал в пострадалата.

Междувременно след разговора с дъщеря си св. В. заедно със съпруга си – св. В.Х. тръгнали да я търсят, като наред с това се опитвала да се свърже с нея, но не всеки път успявала да направи това. Св. В. се обадила и на св. К., за да я попита дали не знае къде е дъщеря й, като й казала, че тя била с подс. В. и че нещо се е случило. Св. К. от своя страна също започнала да звъни на св. К.П., но не могла да се свърже с нея. Св. К. се обадила на св. П.К., също приятелка на пострадалата, като я попитала дали не знае нещо за нея, като й казала, че била изчезнала, не си вдигала телефона и не можели да я намерят.

 След като св. В. и св. Х. не намерили св. К.П., отишли до дома на баща й, на когото разказали за случилото се. Св. П. от своя страна също решил да потърси дъщеря си, като с автомобила на св. Г.В. отишли до гробищата на с. К.. Св. П. предполагал, че подсъдимият отново е завел там дъщеря му така, както бил направил преди това. По пътя бащата на пострадалата няколко пъти й звънял по телефона, като в някои от случаите тя не отговаряла. Тогава, когато се чували, по гласа на дъщеря си, св. П. разбрал, че тя не е добре и започнал да се притеснява, въпреки че тя се опитвала да го успокои. Св. П. разговарял и с подсъдимия, който му казал да не се притеснява, че се прибирали от гр. Пловдив и се намирали се близо до с. Войводиново. Тогава св. П. и св. В. ***.

 След проведения телефонен разговор със св. П., подс. В. тръгнал с автомобила си, в който се намирала и св. К.П. ***, я оставил пред сгради, стопанисвани от ТД „Радиком”, като й казал да не подава жалба в полицията за случилото се, защото иначе ще й се случи нещо лошо. След това св. К.П. се прибрала у дома си, където я чакал баща й. Още щом видяла баща си пострадалата се разплакала, като му казала, че подсъдимият я е удрял.

Междувременно св. В. заедно със св. Х. посетили полицейското управление в с. Труд, където работел св. И.Т., на когото св. В. разказала за случилото се с дъщеря й, за това, че не са могли да я намерят, както и да се свържат с нея по телефона. Тогава св. Т. се обадил на св. П., от когото разбрал, че дъщеря му се е прибрала и му казал, че тя трябва да отиде в полицейското управление в с. Труд, където тя подала заявление до Началника на РУП Труд. След като от пострадалата били снети обяснения, същата била откарана в Катедра по съдебна медицина при Медицински университет Пловдив, където била освидетелствана и по отношение на нея изготвена съдебномедицинска експертиза.

Св. Т., след като разбрал от своите колеги, че пострадалата се е жалвала, че е била заплашвана и изнасилена от подс. В., му се обадил и му казал, че трябва да отиде в полицейското управление в с. Труд. Тогава подсъдимият се обадил на брат си, който го закарал в РУП Труд. В последствие последвало задържането му по реда на ЗМВР, а след това и на НПК. 

На майка си пострадалата казала, че подсъдимият й предложил да пият кафе, но вместо това я закарал на полето, където я заплашвал с нож, удрял я, накарал я да се съблече гола, за да я снима и я изнасилил. Св. В. от своя страна разказала за случилото се между дъщеря й и подс. В. както на св. Х., така и на бившия си съпруг, като и на двамата казала, че дъщеря й е била заплашвана, бита и изнасилена от подс. В..    

След като по отношение на нея била изготвена съдебномедицинска експертиза, св. К.П. поискала да отиде при баба си в гр. Пловдив, където да прекара известно време. Когато се прибрала у дома си, за да си вземе багаж, там вече били нейните приятелки – св. К. и св. К., както и сестрата на пострадалата, които видели, че св. К.П. е разстроена и разбрали, че се е случило нещо. На св. К. пострадалата разказала за случилото се между нея и подс. В., като й казала, че той я е заплашвал, събличал й дрехите, карал я да му прави „свирки”, снимал я с телефона си, а след това между двамата имало полов акт, като подсъдимият свършил в св. К.П.. Пострадалата не казала на св. К. как се стигнало до полов акт между нея и подсъдимия, но тя останала с впечатление, че св. К.П. е била принудена да направи всичко, което й разказала. Освен със св. К., пострадалата споделила за случилото се и на св. К., която разбрала, че нейната приятелка е била изнасилена от подс. В..

По-късно същата вечер пострадалата била откарана при баба си в гр. Пловдив, където останала известно време. Св. И.Ш. се погрижила за внучка си, тъй като същата не изглеждала добре, като й дала да пие лекарства. Поискала да я заведе и на лекар, но св. К.П. отказала. Тъй като обаче била много изплашена, баба й я завела на баячка. На баба си пострадалата казала само, че била бита от подс. В..   

По делото е извършен оглед на мобилните телефони „Самсунг Галакси” с ИМЕЙ № 355070051251902 и „Самсунг” с ИМЕЙ № 357445026431383, ползвани от св. К.П., обективиран в Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2013г., при който били установени множество входящи и изходящи повиквани към и от телефона на пострадалата от абонати, отбелязани като „татко”, „майка”, „К.”, както и получени съобщения от абонат, отбелязан като „М. служебен”.  

По делото е извършен следствен експеримент, за извършването на което процесуално-следствено действие е съставен Протокол за следствен експеримент от 13.03.2013г., в хода на който св. К.П. е посочила мястото, където подс. В. я закарал с автомобила си, а след това и изнасилил.

Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 27/2013г. от прегледа на св. К.П., се установява, че са й били причинени кръвонасядане в областта на носа и окосмената част на главата, кръвонасядане по кожата в областта на дясната лопатка. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или  притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така, както се съобщава в предварителните сведения. Било е причинено болка. Описаното анатомично състояние на външните полови органи позволява извършването на полово сношение без да останат видими от това травматични увреждания.

По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 28/2013г. и на подс. В., съгласно заключението на която при извършения му преглед не са били установени травматични увреждания.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 5/2013г. по обект № 1 – влагалищна обтривка от К.П. се доказва наличието на човешка сперма, като вещото лице е посочило, че установяването на секторния тип по системата АВ0 на доказаната човешка сперма по влагалищната обтривка, е предмет на допълнително изследване след предоставянето на сравнителен материал - течна кръв и слюнка от вероятния извършител и течна кръв от пострадалата.  

От заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 61/2014г. се установява, че по обект № 1 /чифт сиви чорапи/ няма кръв и не се доказва наличието на човешка сперма. По обекта не е могло да бъде установено наличието на човешки пот и урина поради липсата на консумативи за провеждане на изследването и сравнителен материал. Заключението на експертизата е, че по обект № 1 няма биологични следи, оставени от човек – кръв, човешка сперма, пот и урина.

По делото е била назначена и съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали върху вещественото доказателство, иззето при освидетелстване на пострадалата К.П., а именно влагалищна обтривка, описана като обект № 1 в съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 5/2013г., има биологични отделяния – кръв, сперма, пот, урина и др. В заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 13/2015г. е посочено, че същата не е могла да отговори на поставения въпрос, тъй като за това е необходимо предоставяне на влагалищна обтривка, иззета от К.П. и сравнителен материал – течна кръв за определяне на кръвна група по системата АВ0 или документ за определена такава и изсушена върху филтърна хартия слюнка от лицата К.П. и Д.В..

Описаната по–горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. В., от показанията на свидетелите – А.К.К. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от показанията й, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК/; А.К.П. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложна процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие/; частично от показанията на св. К.А.П. – депозирани в съдебно заседание, като за част от обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство, за други – от показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, а за тези, които бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото – от показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство; П.Т.К. – депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, а за тези, които бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК – от показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство; частично от показанията на В.М.Х. и И.А.В., както и изцяло от показанията на свидетелите – С.К.В., В.Г.Г., И.Р.Ш., Р.Т.С., Г.Р.В., В.А.П., И.Т.Т., П.Г.В. и Т.Н.К..

Спрямо част от показанията на св. А.П. беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство. В разпита му в съдебното следствие св. П. заявява, че е забелязал лека подутина и зачервяване в областта на лицето на дъщеря си, когато тя се е прибрала у дома си. Действително в показанията, които свидетелят дава в досъдебното производство същият казва, че не е видял кръв и белези. Следва обаче да се отбележи, че в същите тези показания св. П. обяснява, че тогава е бил много ядосан, поради което и не е обърнал внимание дали дъщеря му има някакви наранявания. Ето защо съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля, депозирани в съдебно заседание, тъй като именно те кореспондират с останалите доказателства по делото – показанията на останалите свидетели, които са видели пострадалата непосредствено след инцидента и са установили наличието на травматични увреждания по нея и най-вече със заключението на съдебномедицинската експертиза. Наред с горното именно тези показания бяха потвърдени от св. П..   

По реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото и част от показанията на св. К.П., дадени пред съдия в досъдебното производство. Относно това как е станало събличането на дрехите на пострадалата, съдът кредитира показанията, които същата дава в досъдебното производство, съгласно които се е съблякла сама, след като е била накарана от подсъдимия да направи това. Относно това обстоятелство в разпита й в съдебно заседание пострадала посочва, че част от дрехите си е съблякла сама, а друга част са били съблечени от подс. В.. След прочитането на показанията й обаче същата е потвърдила това, което е заявила в досъдебното производство като е обяснила възникналото противоречие с липсата на спомени. Наред с горното следва да се посочи и изминалият продължителен период от време от извършване на деянието, поради което е нормално спомените относно някои от обстоятелствата, особено тези, които са по-малко съществени, да са избледнели, за разлика от времето, непосредствено след случилото се. Освен това и подсъдимият в обясненията си твърди, че св. К.П. сама си е съблякла дрехите.    

Относно обстоятелството къде е еякулирал подсъдимият, съдът дава вяра на показанията на пострадалата в разпита й в съдебното следствие. Съгласно тези показания подс. В. е еякулирал в пострадалата, за разлика от заявеното от последната пред съдия в досъдебното производство, че подсъдимият се е изпразнил в ръката си. В прочетените показания обаче на св. К.П. относно това обстоятелство, същата заявява, че не е сигурна точно къде се е изпразнил подсъдимият, тъй като е минало доста време от тогава. Относно това обстоятелство в обясненията си подс. В. е посочил, че е свършил на нея, след което с чорапа си е забърсал корема й, тъй като по него имало капки сперма. Съгласно обаче заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства № 5/2013г. по влагалищната обтривка от св. К.П. се доказва наличието на човешка сперма. Действително съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства № 13/2015г. не е могла да отговори на въпроса дали спермата по влагалищната обтривка на пострадалата е на подсъдимия. Следва обаче да се отбележи, че влагалищната обтривка от пострадалата е била иззета при освидетелстването непосредствено след деянието, като по делото не са събрани каквито и да било доказателства междувременно св. К.П. да е имала полов акт с друго лице. Наред с това по чифта сиви чорапи, предадени от подс. В. с Протокол за доброволно предаване от 04.01.2013г., с които дрехи същият е бил облечен на тази дата, съгласно дадените от него пояснения, не се е доказало наличието на човешка сперма, което опровергава горните твърдения на подсъдимия.

Относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, съдът кредитира показанията на св. К.П., дадени пред съдия в досъдебното производство, съгласно които след като е била последвана от подсъдимия с управлявания от него автомобил, се е качила на задната седалка вляво, зад шофьора. Именно тези показания след прочитането им бяха потвърдени от пострадалата.

По реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени и показанията на св. К.П. относно това дали е била заплашвана от подс. В., докато са правели секс, доколкото същата не можа да си спомни това обстоятелство. Съгласно дадените от пострадалата в досъдебното производство показания, докато са правили секс с подсъдимия, той я е заплашвал, като обаче същата не е посочила по какъв точно начин е станало това. След прочитането на тези показания, св. К.П. ги е потвърдила, като обаче е заявила, че тогава, когато е казала, че е била заплашвана от подс. В. е имала предвид, че той й е казвал да прави тези работи, за да й е „гадно”, както и да се съблича сама, за да не се налага да я удря.

Във връзка с наличието на съществени противоречия между показанията на св. К.П. и св. Т. относно това звънял ли е свидетелят на пострадалата, докато с подсъдимия са се намирали в землището на с. К., двамата бяха поставени в очна ставка. Съдът кредитира показанията на св. Т., който твърди, че не е звънял на св. К.П., а на баща й, от телефона на когото е разговарял с пострадалата, след като тя вече се е била прибрала у дома си. Св. К.П. също потвърди това обстоятелство, като обясни противоречието с първоначално дадените от нея показания с липсата на спомени за случилото се предвид изминалия продължителен период от време.     

Процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК беше приложена и по отношение показанията на св. К. относно обстоятелството имала ли е синина пострадалата предвид заявеното от свидетеля в разпита й в съдебно заседание, че когато е видяла св. К.П. едната от двете й бузи е била посинена, за разлика от заявеното в досъдебното производство, че наранявания, синини, охлузвания не е видяла. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. К., депозирани в хода на съдебното следствие, тъй като именно те кореспондират с останалите доказателства по делото, от които се установява наличието на травматични увреждания по пострадалата, като в тази връзка са показанията на свидетелите, видели св. К.П. и заключението на съдебномедицинската експертиза.

По реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени и показанията на св. К. относно това от кого е разбрала за случилото се със св. К.П.. Съдът дава вяра на показанията на св. К., дадени пред съдия в досъдебното производство, съгласно които пострадалата е тази, която й е разказала за това, което се е случило между нея и подс. В.. Тези показания бяха потвърдени от св. К., която обясни неспомнянето на това обстоятелство с изминалия продължителен период от време от случилото се. 

В хода на съдебното следствие бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК и показанията на св. К., тъй като същата не можа да си спомни за случая, в който е видяла пострадалата с подута устна. Съдът кредитира показанията на св. К., дадени пред съдия в досъдебното производство, от които се установява, че това се е случило известно време преди деянието, предмет на настоящето обвинение, като св. К.П. след среща с подс. В., се е върнала разплакана и с подута устна. Тогава тя разказала на св. К., че подсъдимият я закарал с колата на гробищата, където я заплашвал, че ако не се върне при него, щял да я убие и след това да се самоубие.

Наред с горното св. К. не можа да си спомни и какво точно и е било разказано от пострадалата за случилото се между нея и подсъдимия в деня на инцидента, за установяването на което обстоятелство също бяха прочетени показанията, които свидетелят дава в досъдебното производство. Съгласно тези показания св. К.П. е разказала на своята приятелка – св. К., че подс. В. я закарал с автомобила си на полето, където я заплашвал, карал я да му прави „свирки”, снимайки я с телефона, след което двамата правили секс и подсъдимият свършил в пострадалата. Св. К. не разбрала как точно се е стигнало до полов акт между двамата, но останала с впечатлението, че св. К.П. е била принудена да направи това. Действително между показанията на пострадалата и тези на св. К. съществуват някои противоречия, доколкото последната твърди, че това, което й е разказала св. К.П. се е случило извън автомобила, където тя е била бутната от подсъдимия на земята. Следва обаче да се отбележи, че тези показания на св. К. са дадени известен период от време след случилото се, както и това, че тя също е била разстроена от състоянието, в което се е намирала пострадалата, поради което и не може да се очаква от нея да помни в детайли всичко, което и е било разказано. В показанията си св. К. твърди и това, че св. К.П. и е казала, че е била съблечена от подсъдимия в какъвто смисъл са и дадените от пострадалата показания в разпита и в съдебно заседание. Както беше посочено по-горе съдът не кредитира тези показания на св. К.П., тъй като те противоречат на показанията, дадени от нея пред съдия в досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и потвърдени от пострадалата и които са дадени в един момент, по-близък до случилото се. Както беше посочено по-горе св. К. твърди, че пострадалата й е разказала, че подсъдимият я е карал да му прави „свирки”. Това обстоятелство се установява и от показанията, дадени от св. К.П., но по отношение на подс. В. няма повдигнато обвинение в този смисъл.   

Следва частично да бъдат кредитирани и показанията на св. Х.. В първоначалния му разпит същият веднъж заявява, че не си спомня дали св. В. му е споделила какво се е случило между дъщеря й и подс. В., както и ако му е споделила, какво точно му е казала, а след това, че не знае св. К.П. за какво се е оплакала на майка си. Във връзка с горното и заявеното от св. В., че е разказала на съпруга си всичко, което й е било казано от дъщеря й, а именно, че е била заплашвана с нож, бита и изнасилена, е проведен допълнителен разпит на св. Х.. В този разпит св. Х. заявява, че посоченото по-горе може и да му е било казано от св. В., но тъй като е минало време оттогава, не си спомня. Съдът намира, че не следва да кредитира заявеното от св. Х., че не знае за какво св. К.П. се е оплакала на майка си предвид това, че тези негови показания противоречат на заявеното от св. В.. Освен това не само в допълнителния му разпит, но и в първоначалния такъв, св. Х. заявява, че не си спомня тези обстоятелства, а не че същите изобщо не са се случили.

Частично следва да бъдат кредитирани и показанията на св. В., която твърди, че за св. К.П. се говорили „лоши неща” из селото и в училище, тъй като същата била с „лек морал”, което било една от причините, поради които тя и съпругът и не били съгласни да живее със сина им. Тези твърдения на св. В. не само, че не се подкрепят от доказателствата по делото, но дори самият подсъдим заявява, че на св. К.П. не се е носела „лоша слава”, а само на майка й. Освен това св. В. твърди, че синът й е издържал пострадалата, която не искала да работи. В същото време обаче подс. В. заявява не само, че никой не е искал св. К.П. да работи, а и че самият той не я е пускал да работи.     

Съдът не кредитира обясненията на подс. В. в частта им, в която той отрича да е изнасилвал св. К.П., като твърди, че двамата са правили секс, но това е било по взаимно съгласие. Тези обяснения се опровергават от показанията на пострадалата, от които се установява, че тя е била принудена от подсъдимия да прави секс с него.

Така от показанията на св. К.П. се установява, че преди половия акт подс. В. й е нанесъл множество удари с юмрук в областта на главата, лицето и гърба и когато тя се преместила на задната седалка и се съблякла, за да я снима подсъдимият, което сторила, тъй като той я заплашил, че ще я удари отново, и след като я снимал с телефона си, той легнал върху нея и проникнал с половия си член във влагалището й, въпреки че тя му заявила, че не желае да прави секс с него, като й казал, че ще прави секс с нея, за да й е „гадно”.    

Действително св. К.П. е пострадала от престъплението лице и като такава е заинтересована от изхода на делото. Нейните показания обаче се подкрепят от останалите доказателства по делото. Това са показанията на свидетелите, които са видели пострадалата непосредствено след инцидента и на които тя е споделила за случилото се. Това на първо място е майката на пострадалата, на която тя е разказала за това, което е станало между нея и подсъдимия, че е била заплашвана с нож, бита и изнасилена от него. От своя страна св. В. споделила за случилото се на бащата на св. К.П., на когото казала, че дъщеря им е била бита и изнасилена от подс. В.. Действително св. К.П. е казала на св. П. единствено това, че е била удряна от подсъдимия. Както обаче самата пострадала заявява е изпитвала срам да говори за това, поради което дори на майка си не е разказала за случилото се в детайли, а на баща си единственото, което е споделила е било, че подсъдимият я е удрял. Св. П. от своя страна също споделя, че му е било неудобно да говори на тази тема с дъщеря си. На баба си, при която е останала да живее известно време след деянието, св. К.П. също е казала само това, че е била бита от подс. В., но не и че е била изнасилена от него. Както посочва и св. Ш. и на нея, и на пострадалата им е било неудобно да споделят такива неща.

По делото е разпитана като свидетел и сестрата на пострадалата – св. В.П., която заявява, че единственото, което знае във връзка със случилото се е, че подсъдимият е проявил физическо насилие по отношение на сестра й, изразяващо се в удряне и късане на дрехи, както и че я е снимал, докато е била гола. Това й е било разказано от нейните родители, които обаче не са й казали, че сестра й е била изнасилена от подс. В.. Както обаче посочва св. В.П. нейните родители не биха споделили такова нещо с нея. По този въпрос св. В.П. не е говорила и със сестра си. Когато тя я е видяла за първи път след инцидента, сестра й е била много разстроена, поради което тя не е искала да я пита за случилото се, за да не я притеснява допълнително. След това св. К.П. е живяла известно време при баба си, а впоследствие, включително и след като са живели заедно двете не са коментирали случилото се, с изключение на веднъж, когато сестра й и е казала, че подсъдимият й правил снимки, докато тя била гола. Действително пострадалата в показанията си, които дава в разпита й в съдебно заседание твърди, че на сестра си е разказала за случилото се. Във връзка с наличието на съществени противоречия между показанията на двете свидетелки относно това обстоятелство, същите бяха поставени в очна ставка, в хода на която св. В.П. посочва, че това, което знае от сестра си е, че е била удряна и заплашвана от подсъдимия. Пострадалата от своя страна заявява, че действително на сестра си не е разказала всичко, не й е казала и това, че между нея и подсъдимия е имало полов акт. Като причина за това св. К.П. посочва, че не желае да говори за случилото се, тъй като по този начин се измъчва. Това, че първоначално пострадалата заявява, че е разказала на сестра си за това, което се е случило между нея и подсъдимия, а впоследствие се оказва, че това не е било така, по никакъв начин не дискредитира нейните показания относно основния факт на доказване по делото, а именно била ли е принудена същата от подсъдимия да се съвкупи с него. Следва да се посочи, че от датата на инцидента до момента, в който пострадалата е разпитвана като свидетел по делото, е изминал един продължителен период от време и не може да се очаква тя, след това, което е преживяла, да си спомня всичко в детайли, особено това на кого какво точно е разказала за инцидента. В тази връзка следва да се има предвид и това, че след инцидента пострадалата се е видяла със сестра си, когато се е прибрала у дома си, за да си вземе багаж, преди да отиде да живее за известен период от време при баба си. При прибирането на пострадалата в къщи, освен сестра й, са я чакали и нейните приятелки – свидетелите К. и К., на които тя е споделила за преживяното, включително и за това, че е била изнасилена от подсъдимия. При това положение е възможно у св. К.П. да са останали спомени, че и сестра й е разбрала за случилото се. Следва да се има предвид и състоянието, в което се намират лицата, преживели такива неща, както и че е трудно да се говори за това, включително и при даване на показания, още повече, когато пострадалата се опитва да забрави, поради което и може да възникнат някои противоречия относно детайлите, свързани със случилото се. Така при даването на показания св. К.П. на няколко пъти е плакала, което обстоятелство е отразено и в протокола от съдебното заседание, което показва състоянието, в което същата се е намирала. В случая следва да се има предвид и едно друго обстоятелство, а именно това, че към момента, в който св. В.П. е разпитвана като свидетел е живеела заедно със сестра си. Въпреки това обаче двете не са обсъждали каквото и да било във връзка със случая, в какъвто смисъл са показанията на св. В.П.. Това от една страна потвърждава заявеното от пострадалата, че не желае да споделя за случилото се, а от друга говори за добросъвестността й като свидетел, което е още едно основание за кредитиране на нейните показания.     

Както беше посочено по-горе, пострадалата е разказала за това, което се е случило между нея и подсъдимия, както и че е била изнасилена от него, и на своите приятелки – свидетелите К. и К., които са били в дома й, когато тя се е прибрала от полицейското управление в с. Труд.

От показанията на посочените свидетели се установява и това, че пострадалата е имала травматични увреждания. Бащата на св. К.П., който пръв я е видял след като тя се е прибрала у дома си, е забелязал лека подутина и зачервяване в областта на лицето на дъщеря си. Св. В. посочва, че едната страна на лицето на дъщеря й е била подпухнала и зачервена. Св. Ш., при която пострадалата е отишла да живее след инцидента, е видяла синини около носа на внучка си, като й дала да пие лекарства и освен това искала да я заведе на лекар, но тя отказала. От показанията на св. В.П. се установява, че когато е видяла сестра си й е личало, че е била бита, тъй като лицето й било подуто, а носът й бил насинен. Св. К. твърди, че когато е видяла пострадалата едната от двете й бузи е била посинена.

Действително освен посочените по-горе свидетели, пострадалата е била видяна и от други лица, някои от които, като св. К., св. В. и св. Х. не си спомнят дали същата е имала наранявания, респ. как е изглеждала, а други, като св. Т. твърдят, че св. К.П. не е имала видими белези.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на пострадалата обаче се установява, че са й били причинени кръвонасядане в областта на носа и окосмената част на главата, кръвонасядане по кожата в областта на дясната лопатка, които травматични увреждания са причинени по механизма на удар или  притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така, както се съобщава в предварителните сведения. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите, които твърдят, че пострадалата е имала наранявания, включително и на св. П., и св. К., дадени в хода на съдебното следствие в този смисъл, доколкото в подкрепа на техните показания е заключението на съдебномедицинската експертиза.

Предвид горното не могат да бъдат кредитирани обясненията на подс. В., който отрича да е удрял пострадалата. Св. К.П. е била видяна от лицата, които са забелязали причинените й наранявания, непосредствено след срещата й с подсъдимия. Веднага след като същата е дала обяснения във връзка със случилото се в полицейското управление в с. Труд, е била освидетелствана и по отношение на нея е била изготвена съдебномедицинска експертиза, която е установила причинените й травматични увреждания. Горното категорично опровергава обясненията на подсъдимия, че от негова страна не е имало каквото и да било физическо насилие спрямо св. К.П..

Освен това от показанията на свидетелите се установява и това, че подс. В. и друг път е проявявал агресия по отношение на св. К.П., като това му поведение не е било инцидента проява и то е мотивирало пострадалата да вземе решение да се раздели с него. Това обстоятелство се установява както от показанията на самата пострадала, така и на нейните близки и на приятелите й, на които тя е разказвала или които са виждали причинените й от подсъдимия наранявания. Това поведение на подс. В. дори накарало св. П. да се намеси в техните отношения и да разговаря с бащата на подсъдимия, от когото поискал да предупреди сина си да не притеснява повече дъщеря му.

Освен нараняванията, свидетелите, които са видели и разговаряли със св. К.П., са установили и това, че същата е много разстроена от случилото се.   

Предвид състоянието, в което се е намирала пострадалата, както физическо, така и психическо, твърдението на подс. В., че двамата са правили секс по взаимно съгласие противоречи не само на нормалната житейска, но и на каквато и да било друга логика.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че св. К.П., след последния случай на проявена от страна на подс. В. спрямо нея агресия, е взела решение да се раздели с него, но той не е бил съгласен с това. Действително двамата и друг път се били разделяли и след това събирали. Освен това въпреки взетото от пострадалата решение понякога тя да отговаряла на обажданията на подсъдимия, като освен това се случвало и да се вижда с него и дори двамата заедно посрещнали Новата 2013г. От една страна обаче отношенията между двамата вече не били такива, каквито били преди. Освен това в един момент св. К.П. спряла да отговаря на повикванията на подсъдимия или му казвала да не й звъни и да не я притеснява повече, както й му отказвала да се срещнат. Това, че св. К.П. повече не е искала да продължава да бъде с подс. В., както и неговият отказ да приеме решението й, освен от показанията на самата пострадала, се потвърждава и от изпратените й от подсъдимия съобщения в дните преди инцидента със следното съдържание: „Излез ще събудя цялата махала”, „Излез не ме подлудявай”, „Такъв панаир няма да видиш”, „Такъв цирк няма да видиш никъде излез”, „Вдигни и ме изслушай това е за последно”. Горното се установява от извършения по делото оглед на ползваните от пострадалата мобилни телефони, обективиран в Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2013г. Това категорично опровергава обясненията на подсъдимия, че към 04.01.2013г. отношенията му със св. К.П. са били такива, каквито и преди, и е още един аргумент в подкрепа на показанията на пострадалата, че половият акт между двамата не е бил по взаимно съгласие.

На следващо място съдът не кредитира и обясненията на подс. В. относно това, че пострадалата е била търсена по телефона от св. В. само два пъти, а от св. П. – един път. В обясненията си подс. В. посочва, че докато са били извън селото със св. К.П., тя е била търсена по телефона както от майка си, така и от баща си, които са се интересували къде е дъщеря им, като дори св. П. поискал да говори с подсъдимия в тази връзка. Наред с това подс. В. признава, че друг път не се било случвало, докато са двамата със св. К.П., родителите й да се обаждат, за да я търсят. Относно броя на обажданията обаче обясненията на подсъдимия се опровергават както от показанията на св. К.П., така и от тези на св. В. и св. П., от които се установява, че обажданията от страна на майката и бащата на пострадалата са били няколко, но те не всеки път са успявали да се свържат с нея по телефона. В този смисъл са и показанията на св. В., който е придружавал св. П., докато последният е търсил дъщеря си. В подкрепа на това, че многократно св. В. и св. П. са звънели на дъщеря си са и резултатите от извършения оглед на ползваните от пострадалата мобилни телефони.

Що се отнася до твърденията на св. В., че св. К.П. имала за цел да извлече финансова изгода от сина й, следва да се посочи, че пострадалата, въпреки предоставената и възможност да предяви граждански иск и да се конституира като граждански ищец по делото, не го е направила. Ето защо това не може да се приеме като причина пострадалата да твърди, че е била изнасилена от подсъдимия, като не се установяват и други причини, поради които да го прави. Ако св. К.П. е искала по някакъв начин да сложи край на отношенията си с подс. В. и заради това е подала жалба срещу него, то това би могло да стане и като се оплаче само за нанесения и побой, доколкото в случаите на изнасилване жената, освен жертва на престъплението, следва да изтърпи и неблагоприятните последици, свързани със срама и унижението от случилото се, когато за него разберат близките, приятелите и останалите хора.

Действително в подаденото от пострадалата заявление до Началника на РУП Труд, същата е посочила, че подс. В. я е заплашвал с нож, накарал я да се съблече, снимал я, удрял я по главата и лицето, като я заплашил, че ако се оплаче, ще качи снимките в Интернет и ще я убие. Веднага след това обаче пострадалата е дала обяснения, в които е посочила, че е била бита и изнасилена от подс. В., което се потвърждава и от показанията на св. Т., който разбрал за това от своите колеги.

Фактическата обстановка се подкрепя и от изготвените по делото съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: от сл. дело № 18/2014г. по описа на ОСО при ОП Пловдив: том І – характеристични данни /л.5/, заповед за задържане на лице от 04.01.2013г. /л.13/, протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013г. /л.18-л.19/, албум за посетено местопроизшествие от 08.01.2013г. /л.20-л.24/, протокол за доброволно предаване от 04.01.2013г. /л.34/, протокол за доброволно предаване от 04.01.2013г. /л.35/, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2013г. /л.36-л.37/, справка в централна база КАТ /л.43/, докладна записка от 04.01.2013г. /л.47/, заявление от К.А.П. до Началника на РУП Труд от 04.01.2013г. /л.48/, характеристика /л.67/, трудов договор № 1572/13.07.2011г. /л.69/, допълнително споразумение № 1/20.12.2011г. към трудов договор № 1572/13.07.2011г. /л.70/, трудов договор № 38/31.08.2011г. /л.71/, протокол за следствен експеримент от 13.03.2013г. /л.79-л.80/, албум за посетено местопроизшествие от 15.03.2013г. /л.81-л.89/; том ІІ – характеристична справка /л.122/, справка за съдимост /л.187/; том ІІІ – писмо изх. № 11-00-371/17.04.2015г. /л.7/, материали по дознание № 838/2007г. по описа на Шесто РПУ гр. Пловдив /л.19-л.77/ .

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК за това, че на 04.01.2013г. в землището на с. К., обл. Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – К.А.П., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила.

От обективна страна с действията си подс. В. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като се е съвкупил с лице от женски пол, като я е принудил към това със сила.

Изнасилването е двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта – употреба на принуда, която може да се изразява в сила или заплашване, което само по себе си представлява престъпление по чл.143 ал.1 от НК, и съвкупление. Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването на принудата чрез сила или заплашване се явява условие за извършване на съвкуплението.

Същественото при изнасилването е осъществяването на съвкуплението без съгласието на пострадалата. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалата да се е съпротивлявала наистина, достатъчно е да е изразила несъгласието си с половия акт, целен от извършителя. Ако се е съпротивлявала, не е необходимо съпротивата и да е била продължителна, нито пък тя да е изчерпала всички възможности да се защити.

За преодоляването на това несъгласие деецът използва сила или заплашване. Принудата е средство, начин за сломяване и преодоляване на съпротивата и несъгласието на пострадалата.

Що се отнася до насилието то поначало представлява физическо въздействие върху личността на лицето, като може да бъде осъществено не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но и когато тя е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие.   

От доказателствата по делото се установява, че след като св. К.П. се е преместила на задната седалка на автомобила и се е съблякла, за да я снима подс. В., което тя сторила, тъй като той я заплашил, че ще я удари отново, и след като подсъдимият я снимал с телефона си, легнал върху нея и проникнал с половия си член във влагалището й, въпреки заявеното му от пострадалата, че не желае да прави секс с него, като й казал, че ще прави секс с нея, за да й е „гадно”. С лягането си върху пострадалата, подсъдимият е преодолял несъгласието й с половия акт, което тя е изразила и което той е възприел, като дори казал, че ще прави секс с нея, за да и е „гадно”, т. е. въпреки нейното несъгласие с целения от него полов акт.

Освен това пострадалата е била поставена в такава обстановка, при която не е виждала друг изход от ситуацията. И това е така предвид проявената спрямо нея агресия от страна на подсъдимия, изразяваща се в множеството й нанесени от него удари преди извършването на половия акт. Още след като излезли от с. К., подс. В., след като преди това бил заплашил пострадалата с нож и двамата се скарали, подсъдимият й нанесъл удар с юмрук в областта на главата отзад. Впоследствие, след като св. К.П. отново се качила в автомобила, пак й нанесъл удари с юмрук в областта на носа, окосмената част на главата и дясната лопатка. Освен това, докато шофирал подс. В. изкарал пластмасова бутилка с алкохол и започнал да пие от нея, което още повече провокирало агресията му по отношение на пострадалата и я поставило в ситуация, от която да се притеснява. Следва да се има предвид и обстановката на случилото се, а именно извън населеното място, насред полето, като пострадалата не е знаела къде точно се намира, поради което и не е могла да обясни това, когато се е обадила на майка си, от която поискала да отиде да я вземе. Не само това, но тя не е имала и възможност да си тръгне, въпреки че след като подс. В. й нанесъл първия удар й казал да слиза и да си тръгва. След това обаче подсъдимият обърнал посоката на движение на автомобила, тръгнал след пострадалата, настигнал я и й казал да се качи доброволно, за да не се налага да я удря, след което обърнал посоката на движение и тръгнал в обратна посока, отново в полето, извън землището на с. К.. Не е без значение и обстоятелството, че и преди това се е случвало подс. В. да води св. К.П. извън селото, и по-конкретно в близост до гробищата, където освен, че я заплашвал я й удрял, т. е. случилото се не е било инцидента проява и пострадалата е била наясно с възможните за нея неблагоприятни последици от агресивното поведение на подсъдимия.

Действително травматичните увреждания на пострадалата са били причинени в един предхождащ изнасилването момент, но в резултат на това и на останалите обстоятелства, тя е била поставена в ситуация без изход. Относно направеното възражение от страна на защитата на подс. В., че тези наранявания пострадалата може да е получила при съвкуплението си с подсъдимия предвид това, че същото е било осъществено в автомобил, следва да се отбележи, че съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така, както се съобщава в предварителните сведения. В разпита му в съдебно заседание вещото лице д-р И.Д. доуточнява, че най-вероятният механизъм, по който могат да бъдат получени кръвонасядането в областта на носа и окосмената част на главата е от директно нанесен удар, а кръвонасядането по кожата в областта на дясната лопатка е еднакво вероятно да се получи както от удар, така и от притискане, включително и от приспособлението за закопчаване на колана на задната седалка на автомобила. Т. е. относно първите две травматични увреждания вещото лице посочва, че най-вероятният механизъм, по който могат да бъдат получени е от директно нанесен удар, което съответства напълно и с показанията на св. К.П. и опровергава твърдението, че същите са в резултат на съвкуплението и с подсъдимия в автомобила. Що се отнася до кръвонасядането по кожата в областта на дясната лопатка, макар и вещото лице да посочва, че същото може да бъде причинено и от притискане, то доколкото от показанията на пострадалата се установява, че и е бил нанесен удар от подсъдимия и в гърба, следва да се приеме, че именно това е механизмът на причиняване на това травматично увреждане, доколкото същото може да бъде причинено и от удар. Освен това, ако тези увреждания са били причинени на пострадалата в резултат на съвкуплението и с подс. В., то нормално и логично би било тя да му сподели за тях, но дори и да не го направи, то подсъдимият би следвало да ги забележи, особено тези, които впоследствие са били видени от останалите свидетели. Нормално би било и това подсъдимият да прояви някаква загриженост към пострадалата предвид твърденията му, че отношенията между двамата са били такива, каквито са били и преди. Подсъдимият обаче отрича св. К.П. да е имала каквито и да било наранявания. Това категорично опровергава твърдението причина за травматичните увреждания на пострадалата да е обстоятелството, че половият акт между нея и подсъдимия е бил осъществен в автомобила на последния.          

За ситуацията, в която се е намирала пострадалата и за това, че същата не е могла да се справи с положението, в което е била поставена от подсъдимия, говори и фактът, че тя се е обадила на своята майка, от която е потърсила помощ, като поискала от нея да отиде и да я вземе. Веднага след разговора с дъщеря си, св. В. заедно със съпруга си тръгнали да я търсят. Св. В. дори се обадила на св. К., за да разбере дали тя знае нещо, като й казала, че дъщеря й била с подс. В. и че нещо се е случило. Посоченото означава, че св. В. се е притеснила за дъщеря си, което е показателно за проведения между тях разговор и за състоянието, в което се е намирала пострадалата. След като св. В. не могла да намери дъщеря си, тя уведомила и бившия си съпруг, който от своя страна също тръгнал да я търси заедно със св. В.. Св. В. посетила и полицейското управление в с. Труд и съобщила за случилото се.

Междувременно както св. В., така и св. П. се опитвали да се свържат с дъщеря си по телефона, но не всеки път успявали да направят това. Тогава, когато св. П. успявал да говори с дъщеря си, по гласа и разбирал, че тя не е добре. И св. К. също започнала да звъни на своята приятелка, но не могла да се свърже с нея, поради което се обадила на св. К., за да разбере дали тя не знае нещо за това, което се е случило. Ако нещата са били такива, каквито твърди подсъдимият, то тогава възниква въпросът защо тези, които са се опитвали да се свържат със св. К.П. по телефона, не всеки път са успявали да направят това, защо тя не е звучала добре, както и защо изобщо се е налагало толкова пъти да и звънят по телефона и да я търсят. Дори самият подсъдим признава, че както майката, така и бащата на св. К.П. са я търсили по телефона, за да я питат къде е, като освен това св. П. поискал да разговаря с него в тази връзка, както и че друг път никога, докато са били двамата заедно, не са се обаждали, за да търсят дъщеря си.  

Психическото състояние, в което се е намирала пострадалата, когато се е прибрала у дома си и впоследствие, категорично подкрепя извода, че тя е била поставена при такива условия и такава обстановка, при които е била принудена да прави секс с подсъдимия.     

От доказателства по делото се установява, че подс. В. е заплашвал пострадалата. Същият изкарал нож, който насочил към нея, като й казал, че ако тя не се върне при него, щял да я убие, както и че щял да се самоубие. Подсъдимият продължил със заплахите и след това, когато настигнал пострадалата, която преди това била слязла от автомобила, като и казал да се качва, за да не се налага да я удря. След като св. К.П. се качила в автомобила, подс. В. и се развикал, казвайки й, че най-голямата й грешка била това, че се обадила на родителите си, както и че това бил последният им ден и никой повече нямало да ги види. След това пострадалата се съблякла предвид отправената и от подсъдимия заплаха, че ще я удари отново, като освен това й казал, че ако тя не се върне при него щял да качи снимките в Интернет. Отправените обаче преди това от подс. В. по отношение на пострадалата заплахи са имали друга цел, а не да я принудят към извършване на съвкупление, като не се установява тези заплахи да са я поставили в ситуация тя да се съгласи на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие с това.

Съгласно показанията, дадени от св. К.П. в досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, докато са правили секс с подсъдимия, тя е била заплашвана от него. След това св. К.П. уточнява, че когато е казала, че е била заплашвана е имала предвид това, че подсъдимият й е казал да прави тези работи, за да й е „гадно”, което според съдебния състав не би могло да се приеме като заплаха, както и да се съблича сама, за да не се налага да я удря, която заплаха обаче е имала друга цел, а не да принуди пострадалата към съвкупление. И това е така, тъй като подсъдимият е поискал от св. К.П. да мине на задната седалка и да се съблече, за да я снима гола, които снимки щял да качи в Интернет, ако тя не се върне при него. Предвид изложеното подс. В. следва да бъде признат за невинен в това да е принудил св. К.П. и със заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.  

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. В. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи такива следва да бъдат посочени оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обстоятелствата по делото, трудовата ангажираност на подсъдимия, както и изминалият период от време от извършване на деянието, а като отегчаващо - причинените на пострадалата травматични увреждания от подсъдимия. Предвид горното съдът намира, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че наложеното на подс. В. наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на наказанието и подсъдимият да се поправи и превъзпита. Действително същият макар и да е осъждан, е реабилитиран. В случая обаче следва да се отчете това, че извършеното от подс. В. престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения, свързани с половия морал и твърде много уврежда сфера, в която личността следва сама да формира волята си и избора си на поведение. В случая следва да се има предвид и това, че макар подсъдимият да е реабилитиран за предходното си осъждане, поради което и същото не е отегчаващо вината му обстоятелство, то следва да се приеме като лоши характеристични данни. Освен това от справката за съдимост се установява, че подс. В. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Т. е. налице е едно поведение, показващо от негова страна незачитане на установения правов ред, което определя и обществената му опасност и мотивира съда да приеме, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено.       

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. В. наказание три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съгласно разпоредбата на §3 ал.2 т.1 от ЗИНЗС не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода – ако преди са осъждани само веднъж, като съгласно ал.3 при условно осъждане сроковете по ал.2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Подс. В. е осъждан, като с Определение № 81/10.03.2006г. по НОХД № 1664/2005г. по описа на ПРС, VІІ н. с. е признат за виновен за извършено от него на 27.03.2005г. престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. Определението е влязло в сила на 10.03.2006г., като тригодишният изпитателен срок е изтекъл на 10.03.2009г., от който момент съгласно §3 ал.3 от ЗИНЗС започва да тече срокът по ал.2 т.1. Минималният петгодишен срок по §3 ал.2 т.1 от ЗИНЗС изтича на 10.03.2014г. Престъплението подс. В. е извършил на 04.01.2013г., т. е. преди да е изтекъл срокът, предвиден в §3 ал.2 т.1 от ЗИНЗС, от което следва, че същият е рецидивист по смисъла на тази разпоредба. Съгласно чл.60 ал.1 от ЗИНЗС рецидивистите по смисъла на §3 от ЗИНЗС се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.61 т.2 от ЗИНЗС.       

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на подс. В. наказание три години лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 04.01.2013г. до 09.01.2013г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Веществените доказателства по делото –  1 бр. сива блуза с дълъг ръкав, 1 бр. черен сутиен, 1 бр. дънков панталон, 1 бр. черни гащи тип „прашки” с червени орнаменти следва да се върнат на св. К.П. след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства по делото - 1 бр. синьо яке с надпис на гърба „Електролукс Т. и С.”, 1 бр. зелено памучно яке със същия надпис, 1 бр. блуза с бели и оранжеви хоризонтални райета, 1 бр. тениска с жълт цвят, 1 бр. сив памучен потник, 1 бр. черен анцуг долнище, 1 бр. син работен гащеризон, 1 бр. сиви слипове на бели райета и 1 чифт сиви чорапи следва да се върнат на подс. В. след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства по делото - нож; косми от задна седалка на автомобил, запечатан бял плик с надпис „ЕЖЛ-27/13” за лицето К.А.П.; запечатан бял плик с надпис „ЕЖЛ-28” за лицето Д.Г.В.; сравнителен материал от лигавицата на лицето Д.Г.В. следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила. 

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 245,26 лв., представляваща направени разноски по делото на досъдебното производство, както и в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 80 лв. лв., представляваща направени по делото в хода на съдебното следствие. 

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ