НОХД 3287/2015 - Мотиви - 04-11-2015

Мотиви по Наказателно дело 3287/2015г.

М О Т И В И

към Решение по НОХД № 3287 по описа за 2015 година на

 РС Пловдив

 

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив на основание чл.247, ал.1, т.1 от НПК  обвинителен акт срещу П.В.С. ***, ЕГН ********** с повдигнато обвинение за това, че на 19.09.2014г. пред стоково тържище „Родопи” АД с.Първенец по хулигански подбуди е причинил на С.Г.К. ЕГН ********** от с.П. лека телесна повреда, изразяваща се в непълно изкълчване на двете долночелюстни стави, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

           В разпоредително заседание, съдия докладчика на делото е приел, че са налице основанията на чл.78А от НК и с оглед разпоредбата на чл.376 от НПК делото е насрочено да бъде разгледано по реда на  глава ХХVIII от НПК.

           В съдебно заседание Районна прокуратура гр.Пловдив изпраща представител, който поддържа обвинението срещу П.С., счита го за доказано по безспорен и несъмнен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства. Направи се искане за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в размер около предвидения от законодателя минимален такъв.

           Обвиняемият П.В.С.  редовно призован не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв.А.А., който в съдебно заседание излага становище, че деянието  осъществено от подзащитния му не следва да бъде квалифицирано като извършено по хулигански подбуди, както и че телесната повреда у пострадалата не следва да се приема,  че е по чл.130, ал.1 от НК, а  по ал.2 от чл.130 от НК. Адв.А. алтернативно поиска при признаване на подзащитния му за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание Глоба в минимално определения размер.

           Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:               

           Обвиняемият П.В.С. е  роден на *** година в гр.С., живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан / реабилитиран/  с ЕГН **********.

           От приетата по делото справка съдимост на обвиняемия С. съдът намира като установено, че същия е бил осъждан с влязъл в сила на 05.08.1973 година съдебен акт, по който е реалибилитиран на основание чл.86, т.2 от НК с настъпили всички правни последици от това, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.

            Обвиняемият П.В.С. и свидетелката С.Г.К. живеят в едно и също населено място, но не се  познават и нямат никакви отношения помежду си. 

            Обвиняемият П.В.С. е собственик на бял микробус „Мерцедес Вито” с рег. № ***. Свидетелката С.К. е собственик на лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ ***.

            На 19.09.2014г., около 10 часа,  свидетелката С.К. пътувала с автомобила си от с.Първенец към гр.Пловдив. В автомобила пътувала и 10 годишната дъщеря на свидетелката К.. Когато свидетелката К. достигнала до стоковото тържище „Родопи”  находящо се до с.Първенец забелязала автомобила на обвиняемия, който бил застанал напречно на пътното платно и изкачвал друг автомобил да излезе от мястото на което бил паркирал, за да паркира на това място. Свидетелката К. спряла автомобила си, за да изчака обвиняемият да извърши маневрата си. Зад нея спрели и други автомобили. Изведнъж автомобила управляван от обвиняемия започнал да се движи на заден ход и да се доближава към автомобила на свидетелката К.. Свидетелката К. подала звуков сигнал, за да предупреди обвиняемия за опасността да се блъсне в автомобила и. Въпреки че обвиняемият чул звуковия сигнал, автомобила управляван от него продължил движението си назад, при което той ударил автомобила на свидетелката К., който бил в съС.ие на покой по това време. След удара автомобила на обвиняемия се придвижил малко напред и спрял. Свидетелката К. привела автомобила който управлявала в движение напред, заобиколила бавно отляво автомобила на обвиняемия и спряла пред него. След спирането, свидетелката К. слязла от автомобила си и попитала обвиняемия къде гледа и не вижда ли, че има и други коли. Обвиняемият слязъл от автомобила и ударил с дясната си ръка три шамара на свидетелката, при което я нарекъл „Ненормална”. От автомобила слязла и съпругата на обвиняемия – свидетелката Л.С., която започнала да обижда свидетелката К. наричайки я „Простачка” и „Откачена”. Обвиняемият се качил отново в автомобила си и продължил да извършва маневри с него. Следствие на ударите свидетелката К. изпитала силна болка в областта на лицето. Била шокирана и уплашена.  Свидетели на инцидента станали присъстващите на мястото свидетели С.М., А.Г. и М.Т., които възприели пряко и непосредствено ударите нанесени от обвиняемия на свидетелката К., както и обидите които били изречени от съпругата му към тази свидетелка. Свидетел на случилото се станала дъщерята на свидетелката К., която следствие на видяното се разплакала. Свидетелката К. отишла до входа на стоковото тържище, където имало спрял полицейски автомобил и помолила полицейските служители за съдействие. 

           В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза, по която в заключението си вещото лице д-р М.Б. е посочил, че при инцидента станал на 19.09.2014г., около 10 маса пред зеленчукова борса с.Първенец на свидетелката С.К. е било причинено: лек оток и кръвонасядане по дясната половина на лицето, непълно изкълчване на двете долночелюстни стави, както и че непълно изкълчване на двете долночелюстни стави е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.  Съгласно заключението на вещото лице лекия оток и кръвонасядането по дясната половина на лицето, по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

          Заключението на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите С.Г.К., С. Г. С., С.П.М., М.И.Т., А.Н.Г. дадени в хода на съдебното следствие, както и от останалите материали по делото.

Съдът възприема изцяло показанията на посочените по-горе свидетели като обективни, последователни и логични. От тях безспорно се установи, че на дата 19.09.2014г. пред стоково тържище „Родопи” АД с.Първенец е имало конфликт между свидетелката К. и обвиняемия С. в следствие, на който на свидетелката са били причинени: лек оток и кръвонасядане по дясната половина на лицето, по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, както и непълно изкълчване на двете долночелюстни стави, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. 

След обстоен анализ на цялата доказателствена съвкупност съдът е на становище, че в хода на делото бе установено по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият С. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

          Обвиняемият П.С. е пълнолетно и вменяемо лице. Извършил деянието след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Следователно е субект наказателна отговорност.

         От обективна страна обвиняемият С. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК тъй като, на 19.09.2014г. пред стоково тържище „Родопи” АД с.Първенец по хулигански подбуди е причинил на С.Г.К. ЕГН ********** от с.П. лека телесна повреда, изразяваща се в непълно изкълчване на двете долночелюстни стави, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.  

Безспорно причинената на свидетелката К. телесна повреда е такава по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, което се установява от заключението на СМЕ и останалите доказателства по делото. Деянието е осъществено с действие, изразяващо се в нанасяне на удари с ръка в областта на лицето на пострадалата. Телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Касае се за непристойни действия, нагли, непредизвикани, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Извършени са на публично място, в присъствието на други лица и са били унизяващи за личността на свидетелката С.К. Тези действия не са били предизвикани от страна на свидетелката към момента на инкриминираното деяние, въпреки това обвиняемия е взел решение да и нанесе удари в областта на лицето по явно демонстративен начин.

         От субективна страна, при осъществяването на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК  обвиняемият С. е действал с пряк умисъл по смисъла  на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им.

         При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия П.С., съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание, тъй като  за същото се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК и липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението. При определяне размера на глобата съдът отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, имотното състояние и доходите на дееца, поради което счита, че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден в закона размер от 1000лв.

 

         Предвид изложеното съдът постанови своето решение.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала!

В.И.