НОХД 142/2015 - Мотиви - 04-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 142/2015г.

М О Т И В И

по НОХД № 142/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс. Б.В.И., родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за това, че в периода от 10.04.2012 г. до 28.06.2012 г. в гр. Пловдив и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение, както следва – на 10.04.2012 г. в гр. Пловдив е възбудила у А.П.Б.,***, заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева; на 26.04.2012 г. в гр. П. е възбудила и до 28.06.2012 г. е поддържала у Д.К.Д.,***, заблуждение и с това е причинила на Д.К.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********, имотна вреда в общ размер на 12 000 лева,  като общият размер на причинената имотна вреда е 17 000 лева – престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

По делото е постъпила молба от адв. З., пълномощник на Д. и С. Д., с която моли да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 11 608 лева против подс. И., представляващ обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването. Моли също така да бъдат конституирани в качеството им на граждански ищци и частни обвинители.

Постъпила е молба от А.Б., с която моли да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляващ обезщетение за нанесени имуществени вреди срещу подс. И., ведно със законната лихва от датата на причиняване. Моли да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

Постъпила е молба от свидетелите С.З.Т. и А.Л.Т., с която молят да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подс. И. за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването. Молят да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

По отношение на така постъпилите молби, съдът е счел, че са  основателни молбите на Д. и С. Д. и на А.Б., като е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес  предявените граждански искове, както следва - от Д.К.Д. И С.С.Д., за сумата общо от 11 608 /единадесет хиляди шестстотин и осем/ лева против подс. Б.В.И., представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на причиняването и от А.П.Б., за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди срещу подс. Б.В.И., ведно със законната лихва от датата на причиняване. Конституирал е в качеството на граждански ищци и частни обвинители Д.К.Д. И С.С.Д. и в качеството на граждански ищец А.П.Б..

За гражданските ищци и частни обвинители Д.К.Д. и С.С.Д. в залата се е явил адв. Д. З., с пълномощно приложено по делото.

По отношение на молбата от С. и А. Т., съдът е счел, че същата се явява недопустима, тъй като видно от приложения по делото обвинителен акт, няма повдигнато обвинение спрямо И. за извършено престъпление спрямо тях и при тези данни така постъпилата молба се явява недопустима, поради което съдът е оставил без уважение молба от С.З.Т. и А.Л.Т., с която молят да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подс. Б.В.И. за сумата от 30 000 лева, както и да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. Свидетелите Т. са оттеглили молбата си и съдът е отменил определението си в частта, с която се оставя без уважение постъпилата молба от С.З.Т. и А.Л.Т., с която молят да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подс. Б.В.И. за сумата от 30 000 лева, както и да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 371 т. 2 вр. чл. 370 от НПК.

Прокурорът счита, че от събраните доказателства в съдебното следствие, както и в досъдебното производство е изяснена фактическата обстановка и е такава каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е осъществил престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и това деяние е било извършено умишлено при пряк умисъл. Предлага на съда да се постанови наказание в размер на 3 години, като счита, че следва да се приложи и разпоредбата на чл. 58 А от НК и така определеното наказание да се намали с 1/3 на две години лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

Адв. З., представител на гражданските ищци и частни обвинители Д., поддържа изцяло обвинението и съображения изложени от представителя на държавното обвинение относно фактическата обстановка. Не е съгласен с размера на наказанието предложено от прокурора, като счита, че предложеното наказание от прокурора е занижено и иска да бъде увеличено по своя размер. Счита, че са налице всички основания да бъде уважен гражданския иск, като доказан, основателен по размер и основание. Моли да се присъдят и всички направени по делото разноски.

Гр. ищ. Б. желае да й се върнат парите, с всички лихви.

Адв. А., защитник на подсъдимата, изтъква чистото съдебно минало на подзащитната й, мили да се вземе предвид семейната й ангажираност и това, че е майка на две деца, за които полага грижи, сочи трудовата й ангажираност. Счита, че изброеното обуславя една ниска степен на обществена опасност на подзащитната й и моли да й се наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58 А от НК, като смята, че целите на наказанието биха могли да бъдат изпълнени успешно с прилагане на института на чл. 66 от НК и моли се отложите изпълнението на същото с минимален изпитателен срок.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приети като доказателства на основание чл. 372 ал.4 от НПК и обясненията на подсъдимата дадени в съдебно заседание, където същата прави пълни самопризнания, както и становищата на страните, намира за установено следното.

Подсъдимата Б.И. ***. Подс. И. и свидетелите Е.Я.. Х.Д., Д. и С. Д., С. и А. Т. се познавали от вилна зона „В.", намираща се над гр. П., обл. Пловдив, където всички те притежавали вилни имоти. В началото на 2011 г. подс. И. решила да си набави парични средства по неправомерен начин чрез измама. За целта измислила схема на въвеждане в заблуждение - да предлага на различни лица да й предоставят парични средства ,.в заем" с обещание за заплащане на примамливо висока лихва, без в действителност да има намерение да връща получените пари. За да мотивира тези лица да се разпоредят с парите си в нейна полза, подс. И. измислила да представя пред тях, че самата тя притежава някакъв „особен" депозит, характерното за който е, че колкото по-голям е той, толкова по-голяма е доходността от него, че предоставените й средства ще вложи в този особен депозит и именно от получаваната висока месечна лихва, тя от своя страна ще им заплаща месечно възнаграждение в размер много по-висок от размера на лихвата, която обикновено банките дават по депозитите на граждани. За по-голяма убедителност измислила да представи пред евентуалните „заемодатели", че за предоставените й средства, ще сключат „Договор за преференциален депозит в лева" с „Пиреос банка България" АД, а за още по-голяма убедителност решила да използва и името на БНБ, като представи, че връщането на предоставените й суми ще бъде гарантирано от БНБ. За да мотивира повече хора да й предоставят парични средства, както и за да поддържа заблудата у лицата, предоставили й по измислената схема пари, подс. И. предвиждала първоначално за известно време да им изплаща обещаното месечно възнаграждение. Подс. И. нямала обаче никакво намерение да връща предоставените й средства. Целта на Подсъдимата била единствено лично да се облагодетелства.

В изпълнение на замисленото при едно от посещенията си във вилна зона „В." подс. И. споделила на св. Е.Я.. че имала голям депозит в БНБ, по който получавала много висока лихва. Споделила й също, че за бизнеса си имала нужда от „свежи" пари, но не искала да тегли средства от особения си депозит в БНБ, за да не загуби високата лихва. В тази връзка предложила на св. Я. да й услужи с всичките си свободни пари, които да преведе по личната сметка на Подсъдимата в „Банка Пиреос България" АД. като от своя страна Подсъдимата щяла да й заплаща лихва, двойно по-голяма от тази на банката. В случай, че св. Я. се съгласи, Подсъдимата предложила да открие на нейно име в банка „Банка Пиреос България" АД картова дебитна сметка, по която да превежда всеки месец съответната лихва. Св. Я. отказала предложението, тъй като в този момент самата тя нямала свободни парични средства. Тогава Подсъдимата И. помолила св. Я. да предложи на свои познати да предоставят на Подсъдимата парични средства в заем при същите условия. От познанството си с подс. И., св. Я. останала с впечатлението, че същата е заможен, стабилен и точен човек, на който може да се има доверие. Подс. И. демонстрирала висок стандарт на живот, добро материално състояние, преуспяващ бизнес на нейния съпруг - св. П.И.. По тази причина св. Я. не намерила нищо съмнително в предложението на подс. И..

Пострадалата свидетелка А.Б. работела в счетоводна кантора, която обслужвала фирмата на св. Я.. В началото на м. април 2012 г. св. Я. в разговор със св. А.Б. споделила за предложението на подс. Б.И.. Също така споделила, че има познати, които са се възползвали от това предложение и вече в продължение на няколко месеца получават от подс. И. месечно възнаграждение за това, че са й предоставили пари. Въпреки, че не познавала лично подс. И., св. Б. заявила интереса си от чутото и предоставила чрез св. Я. телефонния си номер на подс. И.. Скоро след разговора със св. Я., подс. И. се свързала по телефона със св. Б. и лично потвърдила казаното от св. Я.. Лично заявила на свидетелката, че действително имала някакъв особен депозит в БНБ, който бил с по-голяма лихва от лихвата на нормалните депозити в банките. Обяснила й, че колкото по-голяма е сумата по този депозит, толкова по-голям е лихвения процент по него. Дори й заявила, че ако получи пари от св. Б., ще открие на нейно име в „Банка Пиреос България" АД сметка, по която ще внесе въпросните получени от нея пари. Срокът на този преференциален депозит щял да бъде 12 месеца, като след изтичането му договорът автоматично щял да се продължи при същите условия. Обещала й като възнаграждение за предоставения заем да й заплаща месечен дивидент в размер на 2,45 %. Обяснила й, че този депозит, който щяла да открие на името на св. Б., щял да бъде гарантиран от БНБ. Подс. И. обяснила също, че предоставената в заем сума следвало да бъде преведена по нейна лична сметка в „Прокредит банк" АД. За да бъде по-убедителна, подс. И. изпратила на св. Б. по ел. поща празна бланка на „Договор за преференциален депозит в лева" с „Банка Пиреос България" АД и сканирано копие на документ, озаглавен „Статус гарантирани депозити" с логото на БНБ, в който фигурирало името на подс. Б.И.. Св. Б. не разбрала какво пише в изпратените и „документи" , но останала с впечатление, че те изхождат от „Банка Пиреус" АД и БНБ, което допълнително я мотивирало да предостави пари в заем на подс. И.. За да вземе окончателно решение за това, роля изиграло и категорично заявеното от подс. И. в разговор по телефона, че в случай, че св. Б. пожелае да й бъдат върнати парите, щяло да бъде достатъчно няколко дни преди това да се обади на подс. И., за да може тя да изтегли парите и да ги преведе по нейната банковата сметка. В крайна сметка, при водените разговори по телефона и електронната кореспонденция подс. И. успяла да убеди   св. Б., че ако последната й изпрати сумата от 5000 лева по нейна (на Подсъдимата И.) банкова сметка ***вание номера на „Договор за преференциален депозит в лева" (който подс. И. щяла да й изпрати), парите й ще бъдат преведени впоследствие от сметката на подс. И. в новооткрита сметка с преференциална лихва в „Банка Пиреос България" АД. Така, на 10.04.2012 г. св. Б. превела от каса в офис на „Прокредит банк" АД в гр. Пловдив по   банкова   сметка,    посочена   от   подс.    И.,    а   именно   сметка № *** в „Прокредит банк" АД с титуляр подс. Б.И., сумата от 5000 лева. Като основание за превода св. Б. посочила договор № ***/10.04.2012 г., изпратен й по ел. поща от подс. И. като номер на договора, който св. Б. щяла да сключи с „Банка Пиреос България" АД за откриване на депозит на нейно име. Няколко дни по-късно подс. И. изпратила на св. Б. чрез куриерска фирма „Спиди" комплект документи, а именно:   2 бр. „Договор за преференциален депозит в лева" № ***/10.04.2012 г. между „Банка Пиреос България" АД чрез пълномощник В. Б. Т. с посочен в него за депозант св. А.Б., в който фигурирало и името на подс. Б.И. (в оригинал), с положен подпис до надпис „За банката", но без положен печат на банката; „План олихвяване гарантиран срочен депозит базиран на договорен лихвен процент по 10.04.2012 г. /***", издаден от името на „Банка Пиреос България" АД  на името на св. Б. (върху който подс. И. положила подпис); „Статус гарантирани депозити" от името на БНБ изх. № 2284/12.04.2012 г. и отнасящ се до подс. Б.И. - копие, заверено от подс. И.; разпечатка от банковата сметка на подс. И. в „Прокредит банк" АД, на втория лист от която разпечатка подс. И. собственоръчно ръкописно удостоверила, че е получила изпратените й от св. Б. 5000 лева, както и „Запис на заповед", издаден на 10.04.2012 г. от подс. И. в полза на св. Б. за сумата 5000 лева. Въпросните документи следвало да убедят св.' Б. в коректността на подс. И.. Съгласно указанията на подс. И. св. Б. подписала двата екземпляра на договор за преференциален кредит и изпратила единия екземпляр на подс. И., а другият задържала за себе си. От този момент св. Б. получила по банковата си сметка три месечни вноски (на 10.05.2012 г. - сумата 122,50 лева, на 15.06.2012 г. - сумата от 130,58 лева и на 13.07.2012 г. - сумата от 122,50 лева), представляващи обещаната лихва за месец май, юни и юли 2012 г. съгласно уговореното с подс. И., които се оказали и единствени. След това подс. И. спряла да плаща. Когато св. Б. в разговор по телефона поискала подс. И. да върне сумата от 5000 лева, същата започнала да увърта и да я уверява, че в най-скоро време ще си получи лихвата. След това се укрила, спряла да отговаря на телефонните повиквания и ел. писма от страна на св. Б. и прекъснала всякакъв контакт.

През пролетта на 2012 г. в дома на съпрузите - св. Д.Д. и св. С.Д. ***, се състояло събиране, на което присъствали св. Я. (сестра на св. С.Д.) и свидетелите С. и А. Т.. В хода на разговора станало въпрос за ниските лихви, които банките плащали по депозити на граждани. Тогава св. Я. споменала за офертата на подс. И.. Предложението заинтригувало присъстващите предвид възможността за получаване на почти двойно по-висока лихва. Освен това всички знаели, че към този момент друг техен съсед по вила -св. Х.Д., вече бил предоставил на подс. И. по същата схема парични средства на заем и няколко месеца получавал уговорената висока лихва. За да е сигурна, че условията са същите, св. Я. се обадила по телефона на подс. И., която в разговора потвърдила офертата си и казала на св. Я. да предостави на желаещите телефонния й номер, за да се разберат лично. Заинтригувани от възможността да повишат доходността на спестяванията си, в началото на април 2014 г. св. Д. и св. Д. отишли при св. Я. и поискали последната да ги свърже с подс. И.. От телефона на св. Я. св. Д. провел разговор с подс. И., в който тя лично потвърдила чутото вече от него във връзка с особения й депозит с висока лихва, като този път казала, че е в „Банка Пиреос България" АД. Обяснила какво е особеното на този депозит - че колкото по-голяма е сумата по него. толкова по-голям бил лихвения процент по него и предложила на св. Д. да й предостави парични средства за срок до 31.12.2012 г„ които ще вложи по въпросната преференциална депозитна сметка, като от своя страна обещала, че   от тази висока лихва, която получава, ще му заплаща месечен дивидент в размер 2,45 %. Св. Д. отговорил, че може да й предостави 8000 лева, при което подс. И. веднага изчислила, че за тази сума всеки месец той ще получава по 196 лева лихва. Подс. И. уверила св. Д., че винаги, когато пожелае ще може да получи обратно парите си. За да мотивира допълнително св. Д. да й предостави парични средства, подс. И. казала, че ще му предостави за подпис договор за преференциален кредит с „Банка Пиреус България" АД и документ от БНБ, от който щяло да е видно, че връщането на заема е гарантирано от БНБ. За по-голяма убедителност, подс. И. казала, че има свои хора в „Банка Пиреос", така, че нямало да има никакъв проблем с „изплащането на дивидента".   По телефона подс. И. звучала уверено, изключително убедително и макар, че св. Д. нищо не разбрал от цялата схема, останал с впечатлението, че подс. И. е жена, която знае какво прави и на която може да се има доверие. Освен това на св. Д. било известно, че по същата схема на 01.03.2012 г. свидетелите А. и С. Т. били превели 30 000 лева на подс. И. и вече били получили от подс. И. месечен дивидент в размер на 720 лева. Това обстоятелство допълнително мотивирало св. Д. да приеме предложението на подс. И.. На 26.04.2012 г. от офис на „Банка ДСК" АД в гр. П. св. Д. превел по сметка № *** в „Банка Пиреус България" АД с титуляр подс. Б.И. сумата от 8000 лева, които били семейни средства - негови и на съпругата му св. С.Д.. По указания на подс. И. св. Д. взел номера на банковата сметка от св. А.Т. и отново по нейни указания посочил като основание за превода „преференциален депозит в лева № 2012113682 от 28.02.2012 г.", който номер бил записан върху „Договор за преференциален депозит в лева" между ..Банка Пиреос България" АД и А. и С. Т. като депозанти. След като изпратил парите, същият ден (на 26.04.2012 г.) св. Д. получил от подс. И. по куриерска фирма „Спиди" комплект документи: 2 бр. „Договор за преференциален депозит в лева" № ***/26.04.2012 г. от името на „Банка Пиреос България" АД чрез пълномощник В. Б. Т. с посочен в него като депозант св. Д., в който фигурирало и името на подс. Б.И., с положен подпис до надпис „За банката" , но без положен печат на банката (копие); „План олихвяване гарантиран срочен депозит базиран на договорен лихвен процент 26.04.2012 Г./***", издаден от името на „Банка Пиреус България" АД на името на св. Д. (с положен подпис) ; ксерокопие „Статус гарантирани депозити" от името на БНБ изх. № 2514/26.04.2012 г. и отнасящ се до подс. Б.И. и ксерокопие на личната карта на подс. И., заверено от нея. Тъй като св. Д. нищо не разбрал от съдържанието на получените документи, освен това му направило впечатление, че подписът, положен до надпис „за банката" върху договора за преференциален депозит в лева. не е оригинален, както и че липсва печат на банката, звъннал по телефона на подс. И.. От своя страна, подс. И. отново го уверила, че „всичко е наред", че няма да го измами, като изтъкнала, че по същата схема пари в заем били й предоставени и от нейни близки роднини - баща, брат и леля, че за негово спокойствие дори му е изпратила и копие на личната си карта. При този разговор св. Д. отново останал с впечатлението, че тя (подс. И.) действително знае какво прави и че може да й се довери. Съгласно указанията на подс. И. св. Д. подписал единия екземпляр на договора и върнал същия на подс. И., а другия екземпляр оставил за себе си. На 28.05.2012 г. подс. И. превела по сметката на св. Д. в „Банка ДСК" АД сумата от 196 лева, представляващи лихва за месец май съгласно уговореното.   В един от следващите разговори по телефона подс. И. убедила св. Д. да й предостави при същите условия и останалите спестени семейни пари, които има - 4000 лева, които били вложени в „Банка ОББ" АД на срочен депозит. Уверила го, че ако вложи тази сума по преференециалната й дебитна сметка в „Банка Пиреос България" АД за срок до 31.12.2012 г. ще му изплаща месечен дивидент в размер на 2,45 %. За да го убеди, подс. И. предложила да му заплати и сумата по лихвата, която би получил по срочния депозит в „Банка ОББ" АД. Същевременно обещала, че за тази сума ще бъде сключен анекс към договора му за преференциален депозит с „Банка Пиреос България" АД, както и че също ще бъде гарантирана от БНБ. Мотивиран по този начин, на 28.06.2012 г. от офис на „Банка ДСК" АД в гр. П. св. Д. превел по сметка № *** в „Банка Пиреус България" АД с титуляр подс. Б.И. сумата от 4000 лева. На същата дата - 28.06.2012 г. подс. И. превела по сметката на св. Д. още една вноска - сумата от 196 лева, представляващи обещания месечен дивидент за месец юни 2012 г. Това била втората и последна месечна вноска, която подс. И. изплатила на св. Д.. След това спряла да плаща.  През месец юли 2012 г. се състояла среща между подс. И. и св. Д., на която присъствали и свидетелите А. и С. Т.. На тази среща подс. И. заявила на пострадалите свидетели, че закъснява с плащането на уговорените лихви поради временни финансови затруднения. Св. Д., също и свидетелите С. и А. Т., поискали подс. И. да върне предоставените й суми. Подсъдимата обещала да стори това до един месец, след   това започнала да изтъква различни причини за неизпълнението - развод, здравословни причини и др. По-късно се укрила, като спряла да вдига телефона си. Св. Д., подозирайки, че е станал жертва на измама, посетил офис на „Банка Пиреус България" АД в гр. Пловдив и след като показал на банковите служители изпратените му от подс. И. „Договор за преференциален депозит в лева" № ***/26.04.2012 г. и „План олихвяване гарантиран срочен депозит", разбрал, че тези документи не изхождат от „Банка Пиреос България" АД и че е измамен.   За случая св. Д. подал жалба в СРП. По повод жалбата била извършена проверка и образувано досъдебно производство № 5498/2012 г. по описа на СДВР, впоследствие изпратено с постановление на СРП от 30.05.2013 г. на РП - Пловдив по компетентност. Свидетелите Х.Д., С. и А. Т., предоставили на подс. И. пари но измислената от нея, описана по-горе схема, също подали жалба в СРП, във връзка с които е образувано друго наказателно производство.

В хода на разследването е изискана информация от „Банка Пиреос България" АД гр. София, от която е видно, че свидетелите Д.Д. и А.Б. не са имали и нямат открити банкови сметки е „Банка Пиреос България" АД (л. 102, 214 и 216).

От заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза се установява следното: Ръкописно изписаните подписи, находящи се в ксерокопие на „Договор за преференциален депозит в лева" № ***/26.04.2012 г. сключен между „Банка Пиреос България" АД гр. София и св. Д., както и подписа, находящ се в ксерокопие на „План олихвяване гарантиран срочен депозит базиран на договорен лихвен процент 26.04.2012 г./***" издаден от името на „Банка Пиреос България" АД гр. София до св. Д. са със съдържание, различно от саморъчните подписи на подс. И.. При сравнителното изследване на същите помежду им не е установена достатъчна съвкупност от идентификационни признаци, въз основа на които да се достигне до конкретен положителен или отрицателен извод. Ръкописно изписаният подпис, находящ се в ..Статус гарантирани депозити" с изх. № 2514/26.04.2012 г. от името на БНБ е положен от подс. И.. Ръкописно изписаният подпис и текст „Вярно с оригинала 26.04.2012 год" находящи се до ксерокопия на лична карта № *** изд. на 19.07.2010 г. на името на Б.В.И. ЕГН ********** са положени от подс. И.. В „Договор за преференциален депозит в лева № ***/10.04.2012 год." сключен между „Банка Пиреос България" АД гр. София и св. А.Б.: ръкописно изписаните подписи от името на „Банката" са със съдържание, различно от саморъчните подписи на подс. И.; подписите под надписи „Б.В.И." са положени от подс. И.; ръкописно изписаните текстове „Б.В.И." са положени от подс. И.. Ръкописно изписаният подпис находящ се в „План олихвяване гарантиран срочен депозит базиран на договорен лихвен процент 10.04.2012 г./***" издаден от името на „Банка Пиреос България" АД гр. София до св. Б. е положен от подс. И.. Ръкописно изписаният подпис находящ се в „Статус гарантирани депозити" изх. № 2284/12.04.2012 г. от името на БНБ е положен от подс. И.. Ръкописно изписаните подпис и текст в „Разпечатка" на банкова сметка *** „Прокредит банк" АД гр. София с титуляр Б. В. И. са положени от подс. И.. Ръкописно изписаните подпис и текст в „Запис на заповед" издаден от Б.В.И. в полза на св. А.Б. за сумата 5000 лева са положени от подс. И.. Ръкописно изписаните подпис и текст „Вярно с оригинала 10.04.2012 год." находящи се до ксерокопия на лична карта № *** изд. на 19.07.2010 г. на името на Б.В.И., ЕГН ********** са положени от подс. И..

Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза, като извършена с необходимите познания и опит, като последователна, обоснована и непротиворечива на целия събран доказателствен материал.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода от 10.04.2012 г. до 28.06.2012 г. в гр. Пловдив и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение, както следва – на 10.04.2012 г. в гр. Пловдив е възбудила у А.П.Б.,***, заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева; на 26.04.2012 г. в гр. П. е възбудила и до 28.06.2012 г. е поддържала у Д.К.Д.,***, заблуждение и с това е причинила на Д.К.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********, имотна вреда в общ размер на 12 000 лева,  като общият размер на причинената имотна вреда е 17 000 лева.

При така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимата, следва да се определи в съответствие с нормата на чл. 373 ал. 2 пр. последно от НПК, а именно то да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А ал. 1 от НК, същото следва да бъде намалено с една трета на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК, следва да се отложи изпълнението с ПЕТ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Следва подс. Б.В.И. да бъде осъдена да ЗАПЛАТИ на граждански ищец А.П.Б. сумата от 4 624,42 /четири хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 42 ст./ лева, представляваща претърпени имуществени вреди, в следствие на престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на причиняване до окончателното им изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лева, следва гражданският иск да се остави без уважение като неоснователен и недоказан.

Следва подс. Б.В.И. да бъде осъдена да ЗАПЛАТИ на гражданските ищци и частни обвинители Д.К.Д. и С.С.Д. общо сумата от 11 608 /единадесет хиляди шестстотин и осем/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди, в следствие на престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на причиняване до окончателното им изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 12 000 лева, следва гражданският иск да се остави без уважение като неоснователен и недоказан.

Следва подс. Б.В.И. да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ и направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 /четиристотин/ лева на гражданските ищци и частни обвинители Д.К.Д. и С.С.Д..

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, следва подс. Б.В.И., със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пловдивски районен съд направените по делото разноски в размер на 283 /двеста осемдесет и три/ лева, както и Държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, неспазване на установения в държавата правен ред.

Мотиви – користни.

Съобразно горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.