НОХД 1322/2015 - Мотиви - 13-11-2015

МОТИВИ

                                        МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 162/2012г.по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

Пловдивската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.С.С. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от месец декември 2013г. до месец декември 2014г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 3996 от 28.10.2013 година, постановено по гр.дело № 6742/2013 година по описа на Районен съд – гр. Пловдив, влязло в сила на 19.11.2013г. да издържа свои низходящи – сина си Т.Д.С. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 150.00 лева всяка – всичко 1950.00лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и същевременно обосновава становище, че на основание привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК подсъдимият следва да бъде освободен от наказание.

В съдебно заседание по искане на В.Н.М., майка и законен представител на малолетния Т.Д.С. с ЕГН: **********, пострадал от престъплението по чл.183, ал.1 от НК, съдът като такъв го конституира като частен обвинител в настоящото производство, представляван от повереник – адв.Д. - К.. Повереникът не се явява в последното по делото съдебно заседание, а законният представител поддържа становището на държавния обвинител досежно обвинението и наказателната отговорност на подсъдимия. Моли съдът да присъди в тежест на подсъдимия направените от частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият Д.С., редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез упълномощения си защитник – адв.В., пледира за приложение на привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Д.С.С. е роден на ***г***, б., български гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, работещ, живущ ***, ЕГН **********.

Подс.Д.С. и св.В.М. живели на съпружески начала, като от съжителството им през 2009г. се родило детето Т.Д.С., ЕГН **********. Около година по-късно двойката се разделила, като подс.С. се установил да живее и работи в Германия. С Решение № 3996/28.10.2013г. по гр.дело № 6742/2013г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 19.11.2013г., подс.С. бил осъден да заплаща в гр.Пловдив чрез В.М. месечна издръжка за детето си в размер на 150 лв., като с Допълнително решение № 5119/20.12.2013г по същото дело съдът е осъдил подсъдимия да заплати издръжка и за изминал период – 18.04.2012г.-18.04.2013г. Подс.С. първоначално за известно време изпълнявал задължението си, като плащал дължимата издръжка за минал период, но прекъснал плащанията, а за периода от месец декември 2013г. до месец декември 2014г. включително не заплатил нито една вноска, като общата дължима от него издръжка за този период възлизала на 1950 лв. По молба на св.М. било образувано изпълнително дело № 9027/2014г. по описа на ДСИ при РС – гр.Пловдив, по което към 11.06.2014г. не били постъпвали никакви суми за погасяване на задължението за издръжка. Това изп.дело било изпратено по подсъдност в РС – гр.Първомай, където на 26.08.2014г. било образувано изп.дело № 45/2014г. по описа на ДСИ при РС – гр.Първомай. По последното изп.дело от страна на подсъдимия била заплатена сумата от 1350 лв., представляваща задължение за издръжка, дължима за периода 18.04.2012г. – 18.01.2013г.

През инкриминирания период подс.С. не полагал грижи за сина си, като за това време го видял веднъж през м.август 2014г. Въпреки неполагането на грижи от негова страна и незаплащането на издръжката майката в достатъчно степен полагала усилия за задоволяване на потребностите му, поради което липсващата издръжка не повлияла в негативен план неговото физическо и психическо развитие. Подс.С. заплатил цялата дължима сума от 1950 лв. до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото доказателствени материали - от показанията на свидетелката В.М., както и от прочетените на основание чл.283 от НПК  и  надлежно приобщени към доказатателствения материал писмени доказателства от досъдебното производство в т.ч. съдебни решения, изпълнителни листове, справки от ДСИ, вносни бележки, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия.

Между  наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, не съществуват съществени противоречия досежно фактите, включени в предмета на доказване, като съдът кредитира както свидетелските показания на св.М., като правдиви, детайлни и съответни на писмените доказателства, които се възприемат като обективни и неоспорени от страните.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият Д.С. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от месец декември 2013г. до месец декември 2014г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 3996 от 28.10.2013 година, постановено по гр.дело № 6742/2013 година по описа на Районен съд – гр. Пловдив, влязло в сила на 19.11.2013г. да издържа свои низходящи – сина си Т.Д.С. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 150.00 лева всяка – всичко 1950.00лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/.

Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период м.декември 2013г – м.декември 2014г включително в гр.Пловдив не е изплащал дължимата от него издръжка за детето му, чийто размер от 150 лв, е бил определен по силата на съдебно решение по гр.дело № 6742/2013г. по описа на ПРС, влязло в сила на 19.11.2013г.  Подс.С. е знаел за цитирания съдебен акт и за наличието на задължението му, тоест за неговото основание и размер.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно досежно определения с горния съдебен акт  размер на месечната издръжка, касаеща низходящия му, като последващото неплащане е било напълно съзнателно, още повече, че подсъдимият е работоспособен мъж, тоест има възможност да употреби работната си сила, така че да обезпечи финансово развитието на детето си.

След като Съдът прие, че подс. С. от обективна и субективна страна е осъществил визираното в чл.183, ал.1 от НК престъпление, то и го призна за виновен в извършване на същото. Същевременно, обаче, намери, че наказуемостта на деянието следва да отпадне, тъй като по делото са налице гласни доказателства – показанията на св.М., от които се установява, че подсъдимият към момента на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е реализирал задължението си, като е изплатил дължимата за детето му издръжка, касаеща общо тринадесет месечни вноски, в общ размер на 1950лв, тоест изцяло е изплатил дължимата за месеците декември 2013г. - декември (вкл.) 2014г сума по издръжката на низходящия си, като е сторил това по изпълнителното дело. Същевременно наличните по делото доказателства, отново свидетелските показания на св.М., не сочат, че неизпълнението на задължението на подсъдимия за издръжка е довело до вредни последици за детето. Друг път подсъдимият не се възползувал от привилегията на чл. 183 ал.3 от НК, което е и предпоставка за приложението на чл.183,ал.3 от НК. Ето защо, съдът счете, че в настоящия случай разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК е приложима, поради което и не наложи на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по ал.1 на чл.183 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред, занижено чувство на родителска отговорност.

По делото няма приложени веществени доказателства, но същевременно предвид представеното от страна на повереника на частния обвинител пълномощно и договор за правна помощ и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, направени от страна на частния обвинител по делото и касаещи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., то и в тежест на подс.С. са възложени посочените разноски.

 

              По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                         

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

                                         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                        СЕКРЕТАР: Д.Д.