НОХД 1294/2015 - Мотиви - 10-06-2016

Мотиви по Наказателно дело 1294/2015г.

М О Т И В И

към Присъда по НОХД № 1294/2015г. по описа на ПРС,

Втори нак.състав

 

  Районна прокуратура гр.Пловдив е предявила обвинение на В.Ж. ***, ЕГН ********** и същия е предаден на съд за това, че на 04.04.2014г. в гр.Пловдив, обл.Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Н.Д. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в: травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение /извършване на мирингопластика/, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК.

            В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с  наказателното производство предявеният от Н.Л.Д. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на свой законен представител Г.Л. Н. с ЕГН ********** срещу подсъдимия В.Ж.Ж. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 04.04.2014г. до окончателното и изплащане и направените по делото разноски, като Н.Л.Д. е конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител, с повереник адв.Н.Ч..

         Представителят на Районна Прокуратура гр.Пловдив поддържа обвинението срещу подсъдимия В.Ж.  по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1  от НК като счита, че от събраните по делото доказателства се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и може да се направи обоснован извод, че подсъдимият на 04.04.2014 година в град Пловдив умишлено е причинил лека телесна повреда на пострадалата Н.Д. по хулигански подбуди, изразяваща се в травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение /извършване на мирингопластика/, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Излага, че в хода проведеното производство по безспорен начин е установено, авторството на деянието и причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия и увреждането установено у пострадалата Н.Д.. Сочи, че подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е налице един специфичен субективен елемент от деянието, а именно липсата на каквато и да е основателна причина за неговите действия. По отношение на наказанието представителят на прокуратурата предложи на подсъдимият Ж. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на средния от законодателно предвидения. По отношение на предявения граждански иск представителят на прокуратурата посочи, че същия е допустим и доказан по основание, като по отношение на размера се предостави на съда да го определи по справедливост.   Представителят на прокуратурата поиска да се присъди подсъдимият да заплати направените разноски по делото.

         Процесуалният представител на пострадалата адв.Н.Ч. поддържа обвинението наред с прокурора. Посочи, че извършените действия от подсъдимия са по хулигански подбуди и че целта му е била освен да засегнат пострадалата и да наруши открито установения обществен ред, удряйки пострадалата с възпитателна цел. По отношение на наказанието предоставя на съда неговото определяне и налагане. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е основателен и доказан, за доказана връзка между причинените увреждания на доверителката му с деянието на подсъдимия. Моли съда да уважи гражданския иск в размера, в който е предявен, ведно със законната лихва и разноските по делото.     

          Гражданския ищец и частен обвинител Н.Л.Д. участва лично в производството, като се присъедини изцяло към изложеното от нейния повереник.

         Подсъдимият В.Ж.Ж. редовно призован се явява в съдебно заседание лично и с адв.Д.А., не се признава за виновен и моли съдът за справедливост. Защитникът му адв.Д.А. излага доводи в подкрепа искането си за признаване на подзащитния му за невиновен, както и за не наличието на хулигански мотиви в поведението му, както и че действията на подзащитния му са продиктувани в защита на неговата майка. По отношение на предявения граждански иск защитника на подсъдимия изложи становище за неоснователност на същия, за неговата необоснованост и недоказаност. По отношение размера на исканото обезщетение, счита че е завишен и не е съобразен с практиката на съдилищата, поради което моли ако подсъдимият бъде признат за виновен да присъди обезщетение в размер съобразен със степента на увреждането, възстановяването и с поведението на пострадалата.

Съдът след като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 Подсъдимият В.Ж.Ж. е роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.

От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия В.Ж. / лист 57 от досъдебното / съдът намира като установено, че същия е осъждан два пъти с влезли в сила съдебни актове, които осъждания не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело.

Съгласно посоченото в справката, с Присъда от 15.06.2004г. постановена по НОХД № 915/2004г. по описа на РС Пловдив, в сила от 01.07.2004г. е бил признат за виновен за извършено на 17/18.05.2004г. престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, ал.1, чл.26, ал.2, чл.20, ал.2, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание глоба в размер на 700 лева.

Съгласно приетата по делото справка от ТД на НАП гр.Пловдив / лист 57 от наказателното / глобата е платена и изп.дело № 101324/2004г. е закрито поради събрани задължения /.

С протоколно определение № 210/12.11.2007г., в сила от 12.11.2007г. по НОХД № 1469/2007г.по описа на РС Пловдив е одобрено споразумение и признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е определено и наложено наказание Пробация за срок от шест месеца.   

Съгласно приетата по делото справка / лист 56 от наказателното / наказанието пробация е приведено в изпълнение на 23.11.2007г. и приключило на 22.05.2008г.

На 04.04.2014г. към 19,00 часа в гр.Пловдив свидетелката Н.Л.Д., която към инкриминираната дата била на 16 години,  излязла на разходка заедно със своята по-малка сестра Д., което станало със съгласието на свидетелката Г. Н., тяхна майка. На разходката със свидетелката Д. били  и нейната приятелка – свидетелката М.Т.Л. и А.В., приятел на свидетелката Л.. Разхождайки се в квартала в който живеят, решили да минат зад блок № 243 находящ се на ул.”Кедър” , в партера на който има неработещо кафене. Пред кафенето, в междублоковото пространство има разположени саморъчно изградени маси с бетонни плотове, и метална носеща конструкция здраво закрепена в земята под масите. Тъй като кафенето не е функциониращо, мястото пред него се ползва за срещи на живущите в района непълнолетни лица.

Свидетелките Д. и Л. заедно с другите придружаващи ги лица отишли до масите, като на едната от тях седнала свидетелката Л.. Свидетелката Д. и нейната по – малка сестра останали прави до масата, на която била седнала свидетелката Л.. Посочените лица разговаряли на мястото където се спрели.

  Минути по-късно към тях дошли свидетелките С.С.Ж., майка на подсъдимия В.Ж. и Т.В.Ж., дъщеря на подсъдимия В.Ж., живущи в посочения по - горе жилищен блок. Свидетелката С.Ж. направила забележка към свидетелките Д. и Л. и лицата с тях, като им казала да не стоят на това място защото било забранено. В отговор на казаното от свидетелките, че не пречат на никого свидетелката Ж. им заявила да се махат от там, както и че нямат право да стоят там. Свидетелките  Д. и Л., както и другите две лица останали на мястото на което били, при което С.Ж. взела една пръчка и ударила свидетелката Д. по краката. Свидетелката Д. хванала и издърпала пръчката от С.Ж., след което я хвърлила настрани на земята. В последвала размяна на реплики, свидетелката Д. заявила че Ж. няма право да я удря, защото нищо не са направили. Към посочените лица се присъединил и подсъдимия В.Ж., който по това време пристигнал пред блока с управляван от него лек автомобил. Подсъдимият Ж. ангажирал вниманието на Н.  Д. с израза „*****” и заявил на свидетелката, че няма право да говори така на майка му, и ударил с ръка „шамар” на свидетелката Д. в областта на лицето. Следствие на удара свидетелката Д. се разплакала, тъй като почувствала остра болка в дясното ухо. Свидетелката Д. помолила приятелката си да дръпне настрани сестра и, както и да се обади на майка и.  По – малката сестра на свидетелката Д. също се разплакала, при което приятелят на свидетелката Л. започнал да я успокоява.  Свидетелката Н.Д. позвънила на тел.112, където в 19:55:01 ч. е било прието нейното обаждане, след което обаждането е било препратено от оператор към дежурен в 06 РУП на МВР Пловдив / справка тел.112 – лист 48 от досъдебното /. На мястото на инцидента пристигнала и майката на свидетелката Д.. На място пристигнали полицейски служители от 06 РУП на МВР Пловдив – свидетелите К.И. и Н.С., изпратени на мястото от дежурен по управление. За изясняване на случая в полицейското управление били отведени подсъдимият, неговата дъщеря, свидетелките Д. и Л., както и майката на Н.Д.. В полицейското управление във връзка с подадено заявления  от Г.Л. Н. и В.Ж.Ж. били снети обяснения от Н.Д., В.Ж., С.Ж., Т.Ж.. Били снети обяснения и от П.М.М.  живущ в блок ****.
           Вечерта на инцидента свидетелката Н.Д. с родителите и посетила спешен кабинет при УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив, при което било установена перфорация на тъпанчето на дясното ухо. На 07.04.2014г. свидетелката Д. постъпила на лечение в УНГ клиника УМБАЛ „Св.Георги”, където е било проведено лечение. Съгласно приета по делото епикриза: при приема за лечение е било установена отоскопия на дясно ухо: типична травматична перфорация с кръвонаседнали ръбове, с големина около 1-2 мм., разположена в предно-горен квадрант. Относно лявото ухо е било установено, седефен цвят, запазен светлинен рефлекс, без инфилтрация, запазени анатомични подробности, непроменено положение, запазена подвижност, без перфорация. При проведена тонална аудиометрия е установено звукопроводно намаление на слуха на дясното ухо с 26 децибела, ляво ухо – социално адекватен слух. На 08.04.2014г. е била извършена оперативна намеса – мирингопластика на дясното ухо, с гладък след оперативен период и изписване с подобрение.  Свидетелката Д. била изписана на 09.04.2014г.

На 14.04.2014г. бил извършен преглед от съдебен лекар д-р И.Д. – *** в Катедра по съдебна медицина в МУ Пловдив на свидетелката Д., който въз основа прегледа и представени медицински документи издал съдебномедицинско удостоверение № 316/2014г., съгласно което при Н.Л.Д. се установява травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение / извършване на мирингопластика /, с механизъм на причиняване от удар или притискане с или върху твърд предмет и е възможно по начина и време да се получат така както се съобщават, и което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.  

В  хода на образуваната полицейска преписка, на 07.07.2014г. отново били снети обяснения от В.Ж.Ж. и Н.Д.. На 07.07.2014г. е бил изготвен по отношение на В.Ж.Ж. протокол за полицейско предупреждение.  С докладна записка от 10.07.2014г. полицейската преписка е  била  изпратена на РП гр.Пловдив с мнение за прекратяване поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление.

С постановление на прокурор при РП гр.Пловдив от 19.08.2014г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, дали на 04.04.2014г. в гр.Плодвид, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Н.Л.Д. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 от НК.

В хода на досъдебното производство привлечен като обвиняем  В.Ж. не се признава за виновен, дава обяснения в насока агресивно поведение от страна на непознато за него лице по отношение на майка му, както и за съвсем лек удар за да спре нападението върху майка му.

Съгласно заключението на вещо лице д-р И.Д. по назначената СМЕ в досъдебното производство, при инцидента на 04.04.2014г. на Н.Л.Д. е било причинено: травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение / извършване на мирингопластика /, с механизъм на причиняване от удар или притискане с или върху твърд предмет и е възможно по начина и време да се получат така както се съобщават, и което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.  Съгласно заключението на вещото лице при извършен допълнителен преглед на 30.04.2014г. и представено изследване на слуха  аудиометрия от 30.04.2014г. намалението на слуха е с 22 децибела, което няма практическа стойност  и не променя първоначално преценения медикобиологичен признак на телесната повреда.

След проведено досъдебно производство, на основание внесен от РП гр.Пловдив обвинителен акт се образува  и   проведе настоящето наказателно производство.

В хода на съдебното следствие се разпитаха посочените в ОА свидетели. Установи се самоличността и се разпитаха полицейските служители работили по случая – дежурен по управление, полицейските служители посетили мястото на произшествието.

Изслуша се становището на вещото лице д-р Д. и се прие изготвената от него СМЕ. Заключението на експертизата реално не се оспори от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.

Във връзка с представена от повереника на пострадалата Н.Д. медицинска документация и направено искане, се назначи двойна съдебно-медицинска експертиза с участие на други вещи лица лекар-специалист УНГ и  лекар-съдебна медицина, които представиха заключение / лист 129 – лист 135 от наказателното / че след извършен преглед и тонална аудиометрия на Н.Л.Д. е установено, че има нормален слух, същата няма намаление на слуха. В съдебно заседание от вещите лица се посочи, че представената медицинска документация от повереника на пострадалата, посоченото в нея намаление на слуха на Н. Д. не е в причинна връзка с травматичното увреждане от 04.04.2014г., че е следствие на болестен процес към посоченото в документацията време, за което говори и установеното от двете лица нормалност на слуха на Н. Д..

Заключението на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.

           Тази фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Н.Л.Д., Г.Л. Н., С.С.Ж., Т.В.Ж., М.Т.Л., П.М.М., К.Г.И.,  Н.П.С., П.Я.Г. в кредитираната им от съда част, от заключенията на вещите лица д-р И.Д., д-р М.Б. и д-р Д.К., както и от приетите и прочетени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства приложени в досъдебното производство : докладни записки, обяснения на лица, протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, съдебномедицинско удостоверение № 316/2014г., лист за преглед на пащциент в спешно отделение и тонална аудиометрия, епикриза от УНГ Клиника при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, заключение по съдебно медицинска експертизца № 456/2014г.,справка относно телефон 112, характеристична справка и справка съдимост относно подсъдимия В.Ж.,  както и приложени в хода на проведеното наказателно производство медицински документи относно свидетелката Н.Д. – амбулаторен лист, тонална аудиометрия / лист 85 и 86 от наказателното /, заключение по назначена съдебно медицинска експертиза / лист 129 – 134 от наказателното /.

           За обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства, чието съдържание не се оспори от страните и които като официални документи и веществени доказателствени средства са изготвени по надлежния ред и упълномощени за това лица.

          Подсъдимият В.Ж. не даде обяснения по настоящето дело.

          Съдът кредитира показанията на гр.и. и ч.о. Н.Д.  като достоверни и от тях изведе изводите си за фактическата обстановка, свързана с механизма на нанасяне на телесните им увреждания. Те са логични,свързани и непротиверечиви помежду си, освен това се потвърждават от заключението на вещото лице. Съдът кредитира показанията на гр.и. и ч.о. Н.Д.  дадени в хода на съдебното следствие, че не е държала пръчка/клонка/ и че не е е удряла с пръчка/клонка/ свидетелката С.Ж.. Показанията на гр.и. и ч.о. Н.Д.  в тази им част се потвърждават както от показанията на свидетелката М.Л. / лист 58, страница втора – лист 59 от наказателното /,  така и от показанията на свидетел П.М. / лист 31 от накацателното/.

          Съдът кредитира показанията на свидетелката Г.Л. Н., която като майка на гр.и. и ч.о. Н.Д.  е пристигнала на мястото на инцидента след като е била уведомена по телефона от свидетелката М.Л., и в съдебно заседание изложи факти и обстоятелства които не противоречат с показанията на останалите свидетели относно случилото се след като гр.и. и ч.о. Н.Д.  е била ударена с „шамар” от подсъдимия Ж.. Действията по отношение извършените прегледи, лечение и възстановителен период на Н.Д. които се посочиха от свидетелката, намират потвърждение от приетите по делото писмени доказателства а именно в приетите медицински документи, ползвани и от вещите лица при изговянето на своите заключения.

          Съдът кредитира показанията на свидетелката М.Т.Л. като достоверни, тъй като същите не противоречат на показанията на гр.и. и ч.о. Н.Д., както и на показанията на свидетел П.М.М.. С показанията си свидетелката Л. потвърди наличието на разменени реплики със свидетелката Ж., както и посочи, че относно слизането от масата, на която е била седнала се е отнасяло за нея а не до гр.и. и ч.о. Н.Д..

           Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Г.И.,  Н.П.С., П.Я.Г. като достоверни, тъй като тримата свидетели като полицейски служители, при изпълнение на своите служебни задължения са взели отношение във връзка с индицента  и възприетите от тях факти бяха изложени в съдебното следствие. Противоречие в тези показания съдът не констатира, както и не констатира противоречие с другите приети по делото доказателства.

             От показанията на полицейските служители се установи, че след препратено съобщение от РЦ 112, свидетел П.Г. като ***** изпратил свидетелите И. и С. на мястото на инцидента. След пристигането на място, с оглед заявеното от страните и различната трактовка на случилото, за изясняване на обстоятелствата и за вземане на отношение те са докладвали установено на дежурния по управление и са дали нужните за това указания. Свидетел П.Г. приел подадените заявление относно инцидента.

            Съдът не кредитира достоверност на показанията на свидетелката С.С.Ж. и Т.В.Ж. в частта им за  наличие на посегателстгво от страна на  гр.и. и ч.о. Н.Д.  с пръчка/клонка по отнощение на С.Ж., Не изключвайки факта че двете свидетелки са в пряка родствена връцка с подсъдимия Ж., съдът за да не кредитира показанията им в тази им част се основа на посоченото от свидетел М. в съдебно заседание за не държане от гр.и. и ч.о. Н.Д.  на пръчка, какти за посегателство с такъв предмет по отнощение на свидетелката Ж.. Както посочи в съдебно заседание от свидетел М., той  е наблюдавал инцидента от своето жилище, което е на втория етаж, в достатъчна близост да чуе наличието на разменените реплики от лицата намиращи се около маситге на кафенето пред блока, така и да възприеме действията на всеки един от тях, включително и на подсъдимия Ж..

           Съдът не кредитира достоверност на показанията на свидетел М. относно правилността на действията на подсъдимия Ж., както и че неизпълнението на казано от подсъдимия по отношение на гр.и. и ч.о. Н.Д.  „слез, иначе ще ти ударя шамар”  представлява предизвикателство от нейна страна, поради посоченото от самия него, че шамарът не е решение / лист 31, страница втора от наказателното/.

           От страните по делото не се оспорва факта, че подсъдимият Ж. е ударил с ръка в областта на лицето гр.и. и ч.о. Н.Д., но с оглед заключението на вещото лице за установените по надлежния ред увреждания в дясното ухо на гр.и. и ч.о. Н.Д., както и механизма на причиняване, съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелките Ж., както и на свидетел М. относно мястото на което е била ударена, а именно брадичката / свидетелката С.Ж. – лист 30, страница втора от наказателното/,  свидетелката Т.Ж. / лист 32, страница първа  от наказателното/, както че удара е бил лек свидетелката Т.Ж. / лист 32, страница първа от наказателното/, и свидетел П.М. / лист 31, страница втора от наказателното/.

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият В.Ж.Ж. *** е причинил  на Н.Л.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение / извършване на мирингопластика/, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият Ж. с действията нанасяне на удар с лъка в дясната страна на лицето на Н.Д. е и причинил телесно увреждане с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и деянието е извършено по хулигански подбуди. Изпълнителното деяние спрямо пострадалата Д. е извършено от подсъдимия Ж. чрез действие, които е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Това действие е довело до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на подсъдимия Ж. могат да бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на лека телесна повреда.

     Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието „телесна повреда” се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект понятието „телесна повреда” съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор.

Правното понятие „телесна повреда” съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи, правното понятие „телесна повреда” е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото е, че в конкретния случай по отношение на пострадалата Н.Д. се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За да е налице фактическия състав на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер.

Безспорно гр.и. и ч.о. Н.Д.  вследствие на действията на подсъдимия Ж. е претърпяла увреждане имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение / извършване на мирингопластика/, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият В.Ж., както се посочи от свидетелката С.Ж. е бил непосредствено до нея, влязъл е в размяната на реплики с намиращите  се около масата свидетелки Л. и гр.и. и ч.о. Н.Д. като без да има какво и да е отношение към подсъдимия от страна на гр.и. и ч.о. Н.Д.  и нанесъл удар с ръка в дясната част на лицето и, с което е извършен акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на Н.Д.. Подсъдимият Ж. е насочил действията си към осъществяването на този акт, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Налице е квалифицирания състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.

Процесното деяние е извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото както и към човешката личност. Такива са налице, тъй като подсъдимия В.Ж., без видима причини и в присъствието на свидетелката Л., нейния приятел А.В., както и на по – малката сестра на Н.Д. е нанесъл удар с ръка по лицето на Д.. Както се посочи от свидетел П.М. в съдебно заседание удара е бил нанесен след като не е имало изпълнение на разпореждане на подсъдимия „ слез, иначе ще ти ударя шамар”. В този аспект е налице ясно изразено поведение от страна на подсъдимия Ж. на явно неуважение към н.Д. и пренебрежително отношение към елементарни правила на поведение и човешката личност. В хода на проведеното наказателно производство не се установи подсъдимият В.Ж. и Н.Д. да са се познавали, както и че не са имали лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда. Подсъдимият В.Ж. не е бил провокиран по какъвто и да било начин от пострадалата Д.. Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимия Ж.  характеризира мотивите за извършването от него като хулигански.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимият В.Ж.  се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Изпълнителното деяние спрямо пострадалата Н.Д. е извършено от подсъдимия Ж. чрез действие, което са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Това действие на подсъдимия Ж. е довело до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на В.Ж. могат да бъдат квалифицирани единствено като осъществени по хулигански подбуди с причиняване на лека телесна повреда.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до три години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, както и от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, като се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.

С оглед предвиденото наказание по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК съдът намира, че на подсъдимия В.Ж.Ж. следва се наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, както и че изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от четири години.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогнат, както за превъзпитаването на подсъдимия Ж., така и ще подействат и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

          По отношение на предявения от пострадалата Н.Д.  граждански иск съдът намира като установено, че подсъдимият В.Ж. с предприетите от него действия е увредил здравето на Н.Д. и причинил неимуществени вреди по недопустим и незаконен начин и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат неимуществените вреди на пострадалата Н.Д. от извършеното спрямо нея престъпление.  С оглед установеното по делото съдът счита, че предявения от Н.Л.Д. граждански иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Обезщетяването на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждането, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай. В хода на съдебното следствие се установи, че в резултат на деянието, пострадалата Н.Д. е получила увреждане на дясната тъпанчева мембрана, че за лечение на причиненото и увреждане е била извършена оперативна намеса, като и е била извършена мирингопластика, както и че е изпитвала за определен срок от време болка. Намалената звукова проводимост на сяното ухо е била временна, като към постановяването на съдебни акт слухът и е нормален и за двете уши.  Ето защо намира, че за пълноценното и справедливо компенсиране на претърпените от  пострадалата Н.Д. неимуществени вреди, следва да се определи обезщетение в размер на 2000 лева, до който размер  гражданският иск се явява основателен и напълно доказан,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 04.04.2014г. до окончателното и изплащане. До пълния претендиран размер от 7000 лева съдът намира същия като недоказан като размер.

            С оглед изхода на делото  съдът осъди подсъдимия В.Ж. да заплати на гр.и и ч.о Н.Д., със съгласието на нейния законен представител на направени разноски в размер на 500 лева за платен адвокатски хонорар.

            С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия В.Ж. да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 80 лева представляваща ДТ върху размера на уважения граждански иск.

            С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия В.Ж. да заплати направените по делото разноски както следва : 60 лева по сметка на ОДМВР Пловдив и 390 лева по сметка на РС Пловдив.

  Причините и условията, способствали за извършване на престъплението: ниска правна култура, незачитане установения правов и обществен ред и незачитане телесната неприкосновеност на личността.

  Водим от изложеното съдът обяви присъдата си.

 

      

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.