НОХД 1024/2015 - Мотиви - 25-05-2015

Мотиви по Наказателно дело 1024/2015г.

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 1024 по опис на Пловдивски Районен съд- двадесет и четвърти наказателен състав за 2015 година

Подсъдимият А. С.Г. с ЕГН**********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. Пловдив за извършени престъпления както следва:

В това, че на 14.04.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено  по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК , е отнел чужди движими вещи –мобилен телефон марка „Nokia ”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696 на стойност 200,00 лв., дамско портмоне на стойност 20,00 лв. и сумата от 50 лв. от владението на Т.П.К. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е  престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи наказание “лишаване от свобода в размер на три години”, определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, което да е съобразено и с приложението на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Предлага да се определи и наложи наказание „лишаване от свобода” в размер от три години, което да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим, което счита, че в най- пълна степен ще изпълни целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК. Дава мнение, че следва да се осъди подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият А. Г. се явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявеното му обвинение, като се признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания, ориентирани към предвиденият от закона минимум на наказанието „лишаване от свобода”, като счита, че всичко, което е осъществил в посоченият период от време се дължи на младата му възраст. Спрямо него съдебното производство е при условията на чл.371 т.2 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. З.М. пледира, че в действителност има осъществено престъпление по посочената правна квалификация от страна на Г., като то е осъществено съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Счита, че на подсъдимият следва да се наложи минимален размер на  наказанието “лишаване от свобода в размер на 6 месеца”, като сочи на необходимостта да се приложи по благоприятният закон по силата на разпоредбата на чл.58а ал.1 година. Набляга на основания, които сочат превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира в съдебно заседание. Излага съображения за това, че деецът се е поправил и сочи на подобрените му характеристични данни с оглед на изтърпените до момента от него наказания „лишаване от свобода”, младата му възраст и ниската стойност на отнетото имущество.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А. С.Г. е роден на *** г. в ****. Той по произход е **** и е български гражданин. Женен е  и е осъждан с влезли в сила общо 16 съдебни акта. Има образователна степен „средно специално образование”, като по професия е ****. Постоянно живее на адрес в ****, като понастоящем изтърпява наказание в Затвора – гр. Пловдив. Има ЕГН **********. Същият бил наркотично зависим, не работил и не разполагал с необходими средства за издръжката си. Затова той често обикалял територията на гр. Пловдив, за да набележи движими вещи, които противозаконно да отнеме. Така на 14.04.2014 г. вечерта в гр. Пловдив ученичката в десети клас във ФЕГ ”Антоан дьо Сент Екзюпери” - гр.Пловдив Т.К. се намирала в сградата на Исторически музей, находящ се на площад „Съединение” в гр.Пловдив, за да участвува в концерт.  Свидетелят влязла в една от съблекалните на музея, където оставила дамската си чанта, в която се намирали мобилния й телефон марка „Nokia ”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696,  закупен през 2011година и дамско портмоне, съдържащо сумата от 50,00 лева, след което излязла от помещението, за да се гримира. По същото време подсъдимият също влезнал в сградата на Исторически музей с намерението да си набави чрез кражба парични средства. А. Г. влязъл в съблекалнята на Историческия музей и след като се уверил, че там никой не го наблюдава и наблизо няма хора, забелязал дамската чанта на св.Т.К., която тя била оставила в помещението. Тогава той бръкнал в нея и отвътре взел намиращия се мобилен телефон марка „Nokia”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696, както и дамското портмоне със сумата от 50,00 лева в него. Откраднатите вещи скрил в дрехите си, след което избягал извън сградата. Още в района на площад „Съединение” гр.Пловдив той изхвърлил отнетото дамското портмоне, като задържал банкнотите от 50 лева. Същият ден подсъдимият поставил в отнетия мобилен телефон СИМ карта на Мтел, която му била подарена  от негов роднина – свидетелят Н.Т. Н. ***. Впоследствие А. г. *** отнетия от него мобилен телефон на неустановено в хода на разследването лице, като парите изхарчил за лични нужди. Междувремено Т.К., след като се върнала в помещението веднага установила липсата на мобилния си телефон марка „Nokia ”, модел „С5-03”, дамското си  портмоне и сумата от 50,00 лева, като непосредствено споделила за случилото се на майка си, свидетеля Н.Г.К., която  сигнализирала полицейските служители при ІІ РУП на МВР- град Пловдив. Впоследствие отнетото дамско портмоне на св.Т.К. било намерено в района на площад „Съединение” в гр. Пловдив от неустановено в хода на разследването лице, като вещта била върната на Т.К. от служители на Общинска полиция гр.Пловдив. След проверка от полицейските органи на проведените телефонни разговори от отнетият телефонен апарат марка „Nokia”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696 било установено, че първият, който го е използвал бил именно подсъдимият. Проникването му в съблекалнята, която се намирала в сградата на Исторически музей –град Пловдив на посочената дата 14.04.2014 година било установено от иззетите данни от намиращите се в него камери за видеонаблюдение. В последствие се установило, че стойността на мобилен телефон марка „Nokia ”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696 е в размер на 220,00 лева, дамското портмоне е на стойност 20,00 лева, като заедно с отнетата сума от 50,00 лв. общата стойност на отнетите движими вещи  възлиза на 290,00 лева.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на свидетелите Т.П.К., Н.Г.К., Н.Т. Н., С. Щ. А.. Тези свидетелски показания съдът изцяло кредитира като достоверни, обективни, последователни и взаимодопълващи се. Установената фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: заключение на проведената съдебно –оценъчна експертиза, заключение на проведената съдебно – психиатрична експертиза, протокол за доброволно предаване от 14.05.2014година, справки за провеждане разговори с телефонен апарат с ИМЕЙ 356992043828696, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от страните в съдебното производство. Изяснаване се и от приобщените веществени доказателства- иззетите магнитни носители с данни от проведеното видеонаблюдение на 14.04.2014година на Исторически музей- град Пловдив. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочения пострадала свидетел и на свидетелят Н.К. следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия, като те са основополагащи относно факта по престъпното отнемане на негови движими вещи. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, специфичният механизъм на престъпното посегателство, къде са се намирали оставените вещи и начина, по който се е проникнало в помещението и последващото поведение от страна на подсъдимият, насочено към отнемане на инкриминираните вещи. Това се потвърждава и от приобщените писмени доказателства –протокол за доброволно предаване на данни от проведеното видеонаблюдение и справка за провежданите телефонни разговори от посочения телефонен апарат в мрежата на „Мобилтел” ЕАД. Потвърждава се и от заключение на проведената съдебно счетоводна експертиза и съдебно – психиатрична експертиза, които съдът кредитира изцяло като научно и методологически обосновани, с подробно обсъдените обстоятелства и на произхождащите от тях изводи. Затова по отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на А.Г., направено в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията на посочените свидетели се подкрепят от самопризнанието на подсъдимият, с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият А.С.Г. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.  Съгласно заключението на назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият не страда от същинско психично заболяване-психоза понастоящем и към инкриминирания период. При него е налице разстройство вследствие употреба на опиоиди - хероинова зависимост. Бил е в ясно съзнание, с целесъобразни и мотивирани действия, правилно е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения.

От обективна страна действията на подс. А.Г. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, защото на 14.04.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено  по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК , е отнел чужди движими вещи –мобилен телефон марка „Nokia ”, модел „С5-03” с ИМЕЙ 356992043828696 на стойност 200,00 лв., дамско портмоне на стойност 20,00 лв. и сумата от 50 лв. от владението на Т.П.К. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Механизмът на извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимият е проникнал в посоченото помещение и там е установил неправомерна фактическа власт върху посочените движими вещи без съгласието на техния владелец, като в последствие се е разпоредил с тях в свой личен интерес.  Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, защото с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 8908/2009 г. по описа на Софийски районен съд влязло в законна сила на 07.12.2009 г. А. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.”б” от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца” при първоначален „строг” режим, като наказанието е изтърпяно на 01.04.2010година. С Присъда от 19.03.2013г. по НОХД № 24/2012 г. по описа на Специализиран Наказателен съд - София, влязла в законна сила на 01.04.2010 г., той е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.354 а ал.1 пр.4 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от четири години”, което да  изтърпи при първоначален „строг” режим и наказание „глоба в размер на 5 хиляди лева”. Така посочените осъждания обуславя и квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК.

От субективна страна подсъдимият А. С.Г. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на собствеността, но е той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне своята цел, да задоволи собствените си потребности чрез тяхното отнемане. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимият А. С.Г.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за срок от две до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни, свързани с минали осъждания на подсъдимия за същите по вид престъпления, проявеното от него престъпно упорство в кратък период след постановяване на наказанието по предишната му присъда, които елементи в своето единство показват устойчива зависимост и тенденция. Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства: младата му възраст и установените му трудови навици, проявеното критично отношение към деянието и желанието да се поправя, съдействието за разкриване на обективната истина, ниската стойност на инкриминираните вещи. Налице е сравнителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, който обаче е предприел поведение, насочено към своето превъзпитание и спиране с противообществените прояви. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за удовлетворяване на лични нужди с неправомерни способи. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, в предвид степента на засегнатост на пострадалото лице и на обществото, както и обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че съгласно разпоредбата на чл.54 от НК най- съответно се явява да се определи наказание “лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години”, което с приложението на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК се редуцира с 1/3 и се определи и наложи наказание в размер на 2/две/ години „лишаване от свобода”. Така наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Така определеното наказание в конкретния случай според съда ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

Като признат за виновен А. Г. бе осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати и направените в наказателното производство разноски в размер на 105.00 /сто и пет/ лева за проведените експертизи по досъдебното производство.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Т.М.