НОХД 927/2014 - Мотиви - 26-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 927/2014г.

М О Т И В И

по НОХД № 927/2014 г. ПРС, ІII н.с.

 

         Районна Прокуратура, гр. Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Я.Ю.Т., за това че:

на 08.02.2014 г. в с. С., обл. П., е управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц 180", с регистрационен № …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.82 на хиляда, установено по надлежен ред - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № ... - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и за това, че:

на 08.02.2014 г. с. С., обл. П., при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от преправен и от неистински официални документи:

1. преправен официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен № …, издадено на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т. -ЕГН ********** и

2. неистински официален документ - контролен талон с № … към горепосоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен № …, издаден на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т. ЕГН **********, като ги е представил пред органите на РУ "Полиция" гр. Р. при ОД на МВР, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК да бъде наложено наказание, определено към законоустановения максимум, а именно около една година лишаване от свобода, като изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, а за престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, вр. чл. 26 НК, да му бъде определено наказание около три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.

Подсъдимият се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда, поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти, а желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

От страна на защитата се навеждат доводи за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което се иска наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” НК. Отделно от това се навеждат доводи за неприложимост на чл. 26 НК, поради което се иска подсъдимият да бъде оправдан за това да е извършил престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК при условията на продължавано престъпление.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Я.Ю.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

На 08.02.2014 г. около 11:30 ч. на изхода на с. С., обл. П. в посока гр. П., подс. Я.Ю.Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес" модел „С 180" per. № …, когато бил спрян за проверка от свидетелите С. Б. и Г. Т. /полицейски служители при РУП, гр. Р./. При извършената проверка подс. Т. представил СУМПС със сер. № …, издадено на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т., ЕГН: ********** и контролен талон с № … към горепосоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство със сер. № …, издаден на … от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т., ЕГН: **********, при което на св. Т. му направило впечатление, че представеният от подсъдимия контролен талон бил написан на машина. Това породило съмнение, тъй като св. Т. знаел, че издадените от КАТ контролни талони се изписват на ръка със син химикал. По тази причина св. Т. направил справка по телефона в ОДЧ при РУП, гр. Р., при което се установило, че на името на подс. Т. действително имало издадено СУМПС и контролен талон към него, но с други номера, което обусловило и извода, че СУМПС и контролен талон към него с горепосочените номера са неистински.

По време на проверката подс. Т. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931” с фабр. № …, който отчел 2.85 на хиляда съдържание на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. За констатираното административно нарушение на подс. Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с № ..., който бил подписан от подсъдимия без възражения. Освен това на подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване № …, след което бил отведен в МБАЛ - Пловдив където дал кръв за това изследване. След това подсъдимият бил приведен в РУП, гр. Р. за изясняване на случая, където предал с протокол за доброволно предаване инкриминираните СУМПС и контролен талон към него и бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

По делото е била изискана справка за нарушител от региона от отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. П., според която на подс. Т. е било издадено СУМПС с № … на … и контролен талон към него с № ... Видно от същата справка подс. Т. има наложено едно административно наказание за нарушение на ЗДвП.

По делото са били назначени и изготвени три експертизи.

От заключението на изготвена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (Протокол № ...), се установява наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 2.82 на хиляда.

Според заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на Я.Ю.Т. не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ - гр. П. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - тежка степен. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Без данни за психични отклонения понастоящем. Според експерта подсъдимият може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно в наказателното производство.

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза се установява, че: за предоставеният за изследване документ - СУМПС с № …, издадено на ... от МВР П. на името на Я.Ю.Т., ЕГН: **********, е използвана оригинална теслинова подложка, характерна за този вид документи и е издаден от компетентния за това орган - МВР. На СУМПС е отстранен слоя фолио - от предната и задната страна, заличени са всички автентични данни и снимката на притежателя на документа по химичен начин и е с поставен нов слой фолио - от двете страни с напечатани данни за друго лице върху самото фолио. Автентичните данни на лицето, притежавало документа са: Ж. М. В., ЕГН: ********** СУМПС с № …; за представения за изследване Контролен талон с № … към СУМПС с № … на Я.Ю.Т. се установява, че същият е неистински официален документ.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, като тъй като подсъдимият признава фактите, изложени в ОА, производството протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – С. Б. и Г. Т. /полицейски служители при РУП-Р./, които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина (Свидетелство за съдимост, Акт за установяване на административно нарушение, Характеристична справка;  Талон за медицинско изследване, Справка за нарушител от региона, Протокол за доброволно предаване);

Съдът кредитира и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи - химическа, психиатрична и техническа, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираните деяния.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

При така установената и неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Я.Ю.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно: че на 08.02.2014 г. в с. С., обл. П., е управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц 180", с регистрационен № …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.82 на хиляда, установено по надлежен ред - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № ...;

Фактът, че подсъдимият Т. е автор на деянието, съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, които съдът кредитира, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, а също и от останалия събран и кредитиран доказателствен материал.

От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Т. съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. В настоящия казус са  налице от обективна страна всички признаци на горепосочения състав на  чл. 343б, ал. 1 НК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 180", с регистрационен № ... Въпросният  автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е безспорно "Моторно превозно средство", което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.  В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителното за съдилищата  Постановление № 1/17.01.1983 г., постановено по н. д. № 8/1982 г. на  Пленума на ВС на РБ,  под  понятието управление при престъпленията против транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и механизмите на  горепосоченото МПС, тъй като същият е привел в движение двигателя на моторното превозно средство и е предприел управление към изхода на с. С. в посока гр. П. В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над 1,2 на хиляда. Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно налице, тъй като в кръвта на подсъдимия Т., като водач на МПС, е  установена концентрация на алкохол  от 2,82 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая под надлежен ред следва да се разбира реда, установен в Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В настоящия случай, са спазени всички изисквания на Наредбата, съгласно която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил значително количество алкохол и въпреки това съзнателно е привел в движение лекия автомобил и го управлявал в с. С., създавайки по този начин опасност за живота и здравето на другите участници в движението по пътищата. Ето защо в случая следва да се приеме, че подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасен характер на деянието и е предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият Т. действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на  престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което го  призна за виновен  по този текст от Наказателния кодекс.

Що се касае до престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, настоящият съдебен състав намира, че в случая при така установената и неоспорена фактическа обстановка, от правна страна се установява извършването и на това престъпление, а именно: че на 08.02.2014 г. с. С., обл. П., съзнателно се е ползвал от преправен и от неистински официални документи:

1. преправен официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен № …, издадено на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т. -ЕГН ********** и

2. неистински официален документ - контролен талон с № … към горепосоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен № …, издаден на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т. ЕГН **********, като ги е представил пред органите на РУ "Полиция" гр.Р. при ОД на МВР, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, представляващи пълни самопризнания, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, а също и от съвкупната преценка на останалия доказателствен материал.

От обективна страна са налице всички признаци на горепосочения състав на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК. Тук следва да се посочи  че отговорността по чл. 316 НК е за съзнателно ползване от неистински документ или такъв с невярно съдържание, като в конкретния случай се установява ползването и на неистински, и на преправен официален документ, като от  подс. Т. не може да се търси  отговорност за самото съставяне на тези официални документи, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява той да е участвал по някакъв начин в съставянето им. Легални дефиниции на понятията неистински и официален документ са дадени в чл. 93 от НК. Съответно според същите  "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция” и  "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило”. За да е налице пък „Преправен документ”, следва да се установи въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, по който начин съдържанието на документа се променя съществено, като под съдържание на документа следва да се има предвид не само изявлението, но и всички останали необходими елементи - подпис, дата, снимка и др. В случая по отношение на СУМПС № …, издадено на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т., ЕГН ********** се установява, че същото, е било предмет на преправяне, предвид установеното в случая въздействие върху него, като съществуващ истински официален документ, изразяващо се в отстраняване на слоя фолио - от предната и задната страна, заличаване на всички автентични данни, в това число и снимката на притежателя (автентичния) на документа по химичен начин, като е поставен нов слой фолио - от двете страни с напечатани данни за друго лице върху самото фолио. По отношение на другия документ - Контролен талон с № … към СУМПС с № … на Я.Ю.Т., пък е придаден вид, че представлява писмено изявление на съответното компетентно длъжностно лице, а не на това, което действително го е съставило,  което го определя като неистински такъв, по смисъла на горепосочената дефиниция. Ползването на посочените документи се установява по категоричен начин в случая, от една страна от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили проверката на ..., на които подс. Т. представил същите при поискване, а от друга и от обясненията на самия подсъдим, който признава изцяло изложеното от полицейските служители.

В случая  се установява, че подсъдимият Т. се е ползвал от преправен официален документ - СУМПС № …, издадено на ... от ОД на МВР – П. на името на Я.Ю.Т. -ЕГН ********** и от неистински официален документ - Контролен талон с № … към горепосоченото СУМПС, като ги е представил пред съответните длъжностни лица - органите на РУП, гр. Р. при ОД на МВР, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. По отношение на инкриминираното СУМПС се установява въздействие, изразяващо се в отстраняване на слоя фолио - от предната и задната страна, заличаване на всички автентични данни, в това число и снимката на притежателя (автентичния) на документа по химичен начин, като е поставен нов слой фолио - от двете страни с напечатани данни за друго лице върху самото фолио. По отношение на Контролния талон пък се установява, че същото не е издадено от  длъжностното лице, посочено за негов автор, което го определя като неистински документ.

От  субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е съзнавал, че за въпросното СУМПС се установява въздействие, което го определя като преправен такъв, а по отношение на Контролния талон пък се установява, че същото не е издадено от длъжностното лице, посочено за негов автор, което го определя като неистински документ.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият Т. действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на  престъплението на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, поради което го  призна за виновен  по този текст от Наказателния кодекс.

По отношение, обаче на квалификацията по чл. 26 НК настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан. Съгласно чл. 26, ал. 1 НК, продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Т.е. в конкретния случай на първо място следва да са налице две или повече деяния. Видно от ОА, при описанието на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, е посочено, че при извършената проверка на представеното от Т. СУМПС и Контролен талон към него, на св. Т. му направило впечатление, че представеният от обвиняемия контролен талон бил написан на машина. Видно е, че в конкретния случай начинът, по който се твърди да е извършено посоченото деяние е представяне на СУМПС и Контролен талон към него, като никъде в обвинителния акт не се твърди това да е станало с повече от едно деяние. Доколкото ОА представлява рамка на обвинението, извън която съдът не може да излиза и доколкото производството протече по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, посочени в ОА, за настоящия съдебен състав е налице задължение, при постановяване на присъдата, да се ръководи именно от посочените в обвинителния акт факти, респ. признатите такива от подсъдимия. В случая подсъдимият е признал на практика това да е извършил престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, чрез действие по представяне на контролните органи на СУМПС и Контролен талон към него, т.е. с едно деяние – действие по предаване, което обосновава и извода, че в случая не са налице две или повече деяния, поради което е безпредметно установяването на другите признаци на състава, визиран в чл. 26, ал. 1 НК. Ето защо подсъдимият се оправдава за това деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, да е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, доколкото в конкретния случай фактите, описани в обвинителния акт, респ. признати от подсъдимия, не обосновават този извод.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали определените наказания с една трета.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК предвижда наказание до една година лишаване от свобода, което след определянето му в тези рамки, следва да се намали с една трета. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Т. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с два месеца или да бъде наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. Съдът определя наказанието в този размер, като приема наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи се отчитат чистото съдебно минало и изначалното признание на вината, което е било съпроводено със съдействие на органите на досъдебното производство. От друга страна, като отегчаващо обстоятелство се отчита високото съдържание на алкохол в кръвта, а именно 2,82 на хиляда, което е значително над инкриминираното минимално съдържание. Ето защо в случая, като се съобразят тези обстоятелства, съдът намира, че наказание от шест месеца лишаване от свобода (намалено с една трета на четири месеца), се явява обоснован и справедлив размер, съобразен с целите на чл. 36 НК.

По отношение на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, законът предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, което след определянето му в тези рамки, следва да се намали с една трета. Съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с шест месеца или да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода. Съдът определя наказанието под средния размер, като приема наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи и тук следва да се отчетат чистото съдебно минало и изначалното признание на вината, което е било съпроводено със съдействие на органите на досъдебното производство. От друга страна, като отегчаващо обстоятелство се отчита обстоятелството, че изпълнителното деяние се изразява в представянето пред контролните органи на два документа. Ето защо в случая, като се съобразят тези обстоятелства, съдът намира, че наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода (намалено с една трета на една година), се явява обоснован и справедлив размер, съобразен с целите на чл. 36 НК.

По въпроса за приложението на чл. 23, ал. 1 НК:

Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Ето защо и съобразно посочената разпоредба, на подсъдимия Т. следва да се определи едно общо най-тежко наказание, което в случая се явява наложеното за престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, а именно една година лишаване от свобода.

По въпроса за приложението на чл. 23, ал. 2 НК:

Съгласно чл. 23, ал. 2 НК, наложеното наказание лишаване от право, следва да се присъедини към определеното най-тежко наказание. Ето защо и съобразно посочената разпоредба, към така определеното на подсъдимия едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, следва да се присъедини наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

По въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:

Същевременно съдът приема, че спрямо подсъдимия са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, като за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи така наложеното наказание. Ето защо изтърпяването на така определеното наказание от една година лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години. Съдът намира, че така определеното наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като същото би оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо Т. и обществото.

По въпроса за разноските:

По делото са направени и разноски в размер на 170.00 лева, от които 55.00 лева за психиатрична експертиза, 90.00 лева за техническа експертиза и 25.00 лева за химическа експертиза, които подсъдимият Т. следва да заплати по сметка на ВСС.

По въпроса за веществените доказателства:

Веществените доказателства СУМПС № …, издаден на …. от ОД на МВР, гр. П. на името на Я.Ю.Т. и 1 бр. син картон с надпис в горните края Министерство на вътрешните работи и под него надпис „контролен талон” № … на Я.Ю.Т. и с печат в долния, десен ъгъл, следва да останат по делото.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.