НОХД 888/2014 - Мотиви - 28-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 888/2014г.

М  О  Т  И  В  И

по НОХД /БП/ №888/2014год., Ін.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.С.Д., в това че на 11.02.2014г. в гр.Пловдив е управлявал моторно превозно средство  – лек автомобил ”С. К.” с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343 Б ал.1 от НК.

         Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за горепосоченото деяние, да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода ориентирано към минимума, което да се отложи по реда на чл.66 от НК, както и да бъде наложено наказание “лишаване от право на управление на МПС” за срок от 1 година.

         Подсъдимият Р.Д. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за случилото се. Лично и чрез своя защитник настоява за минимално лишаване от право на управление на МПС, тъй като работи като шофьор. За останалото се солидаризира с представителя на държавното обвинение.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Р.С.Д. е роден на ***г***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, работещ като шофьор, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС от 1994г., категории “В”, „С ,“М” и „Т”, притежава СУМПС №242626961.

             На 11.02.2014г., около 14.40 часа  подс.Д. *** собствения си лек автомобил „С. К.” с рег.№ **** като преди това бил употребил алкохол. Движейки се по бул. Н. Ц. достигнал до кръстовището с бул”А.ш.”, където предприел маневра „завой на дясно” в посока гр.А. В този момент загубил контрол върху колата и се ударил в разделителната ивица на бул.”А. ш.”, където се намирала и светофарна секция. От удара част от последната се отчупила като парчетата ударили намиращ се в близост автомобил „А. К. 5” с рег.№ ****** с водач свид.К. Отломки от колата на подсъдимия също попаднали върху посоченото А. Местопроизшествието било посетено от екип на ПП П. в състав свид. А. С. и Л. Д. Същите се намирали в близост и даже чули удара, поради което своевременно се озовали на место. Подсъдимия Д. и свид. К. били тествани с техническо средство „Дрегер 7410+” с № ARSK 0274, като пробата на първия била положителна, а концентрацията на алкохол възлязла на 2.33 промила. Все пак на подс.Д. бил издаден талон за кръвна проба и бил съпроводен от органите на реда до болнично заведение.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия Р.С.Д. дадени в досъдебното производство /л.9/ и направеното от него самопризнание в съдебно заседание по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК, от показанията на разпитаните като свидетели в досъдебното производство А. А. С. / л.10/, К. Т. К. /л.11/ и М. Л. И. Горното е видно и от приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия: заверено копие на АУАН /л.2 д.пр./, талон за медицинско изследване, СУМПС и к.т. /л.3/, протокол за ПТП /л.4/, справка съдимост /л.24/, справка АНД /л.25/, характеристична справка /л.27/, справка за регистрация в КАТ на С. К. /л.27/, които съдът също възприема като обективни и безпротиворечиви.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства.

От заключението на изготвената в досъдебно производство химическа експертиза е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Д. към момента на деянието е била 2.47 промила.

От заключението на изготвената съдебна  авто-оценъчна експертиза е видно, че имуществените щети по светофарната уредба и по лекия автомобил Ауди възлизат на 934лв, поради което и държавното обвинение не е намерило съставомерни вреди по смисъла на чл.343, ал.1 б.а от НК.

Съдът кредитира заключенията на извършените експертизи като изготвени обстойно, с нужните специални знания, в съответствие с доказателствата по делото и неоспорени от страните.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343б , ал.1 от НК, за това че на 11.02.2014г. в гр.П. е управлявал моторно превозно средство  – лек автомобил ”С. К.” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред, а именно след изследване на кръвна проба съгласно изискванията на Наредба №31/2001г.

От обективна страна с действията си – управление на посоченото МПС след консумация на алкохол, с ясното съзнание за това подсъдимия е осъществил състава на посоченото престъпление. В случая концнтрацията е била над 1,2 на хиляда, а именно 2,47 промила. По-рано е извършено замерване с техническо средство, което е посочило по-малка концентрация, но от дена страна изследването на кръвната проба е по-достоверен метод, а от друга самата Наредба Наредба №30/01г. предвижда при противоречия да се зачита резултата от кръвното изследване.

 От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Това е видно от последователността на действията му.

С оглед така приетата правна квалификация и като се съобрази с целите заложени от законодателя в чл.36 от НК, настоящата инстанция намира, съобразявайки обстоятелствата по чл.54 от НК, че на подс.Д. следва да се наложи наказание Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК и вр. с чл.58а, ал.1 НК следва да се намали с 1/3 на четири месеца Лишаване от свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита признанието на вината и по-скоро съдействието оказано в досъдебното производство, тъй като самопризнанието само по себе си е отчетено от нормата на чл.58а, ал.1 от НК, а така също и липсата на много нарушения на ЗДвП, видно от справката за административнонаказателна дейност досежно подсъдимия /л.25 д.пр./. Налице е и чисто съдебно минало, тъй като за наличното осъждане по НОХД № 174/91г. на РС-Пловдив, подс.Д. е реабилитиран по право – чл.86, ал.1, т.3 НК. С Присъда влязла в сила на 12.11.1991г. подс.Д. е бил осъден на глоба в размер на 300 лева за престъпление по чл.346, ал.2 НК като същата е била заплатена на м.12.1992г. Ето защо с изтичане на една година от плащането е настъпила реабилитация. Въпреки това не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват в случая извода, че и най –лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Нещо повече, налице са и отегчаващи вината обстоятелства и като такива настоящата инстанция отчита концентрацията на алкохол в кръвта значително над съставомерната от 1.2 на хиляда, както и настъпилото ПТП с имуществени щети, които макар да не са съставомерни за престъпление по чл.343, б.А НК обуславят по-висока степен на обществена опасност на деянието в настоящия случай. Ето защо и съдът определя в настоящия казус наказанието малко под баланса предвиден в нормата на чл.343б, ал.1 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

На основание чл.66, ал. 1 от НК следва да се отложи за изпълнение така наложеното наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подс.Д. е неосъждан, наложеното му наказание е под три години Лишаване от свобода, а с оглед липсата на други противообществени негови прояви поправителен ефект върху него би се постигнал и по този начин според настоящия състав. Минимално предвидения от закона изпитателен срок също е напълно достатъчен и най-справедлив.

 

Именно с оглед последно изложеното, отчитайки повишената обществена опасност на деяния след употреба на алкохол и засилената чувствителност на обществото, настоящата инстанция е на мнение, че в случая следва на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде наложено на подс.Д. и наказание лишаване от право на управление на МПС. Законът допуска то да бъде до три години, но с оглед смекчаващите вината обстоятелства изброени по-горе, то следва да се определи също под баланса. Като се има предвид в случая при извършеното престъпление със значително по-висока концентрация над съставомерната и допуснатото ПТП, следва да се наложи наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от право на управление на МПС. Макар подсъдимият да работи като шофьор, то същото в никакъв случай не е основание за по-снизходително третиране в сравнение с другите водачи на МПС, а дори обратното. Именно като водач на МПС , който значително по-дълго време е на пътя, не би следвало да си позволява да управлява МПС след употреба на алкохол. Това наказание се явява най-справедливо и същото би постигнало поправителен и превъзпитателен ефект не само върху подсъдимия и върху останалите членове на обществото.

На основание чл.59, ал.3 от НК следва да се зачете периода от време през който подс.Д. е бил лишен по административен ред от право на управление на МПС, а именно от 11.02.14г. до влизане в сила на настоящата присъда, а с оглед на ал.1 на същата норма следва да му се зачете и времето през което е бил задържан по настоящото дело, а именно на 11.02.2014г.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимия Р.С.Д. да заплати сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева по сметка на ВСС, представляващи разноски по делото за извършените два броя експертизи.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.