НОХД 7907/2014 - Мотиви - 12-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 7907/2014г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 74/20.02.2015г., постановена  по  НОХД № 7907/2014г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Н.М. – родена на ***г***, българка, българска гражданка, без образование, неомъжена, осъждана, ЕГН ********** за това, че:

- На 30.07.2014г. в гр. П. чрез използване на специален начин е отнела чужди движими вещи както следва:

1 бр. златен масивен пръстен със зелен камък с неправилна форма 18 карата – тегло 5 грама на стойност 325.00 лв.;

1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Д.” 18 карата – тегло 4 грама на стойност 248.00 лв.;

1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Х.” 18 карата – тегло 6 грама на стойност 372.00 лв.;

1 бр. златен пръстен с камъни Цирконий, подредени в кръст 18 карата – тегло 3.5 грама на стойност 210.00 лв.;

1 чифт дамски златни обици с форма на халка от бяло и жълто злато 18 карата – тегло 12 грама на стойност 756.00 лв.;

1 чифт златни обици тип халка с камъни Цирконий 18 карата – тегло 7 грама на стойност 455.00 лв.;

1 бр. златна гривна /тип синджир/ обикновена плетка 18 карата – тегло 5 грама на стойност 310.00 лв.;

1 бр. долнище тип потури на стойност 12.00 лв.;

1 бр. фланелка в розов цвят с логото на ФК „Ботев – Пловдив” на стойност 25.00 лв.

или всичко на обща стойност 2 713.00 лв. (две хиляди седемстотин и тринадесет дева) от владението на Х.А.Б. и Н.Д.Б. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.194 ал.1 от НК;

- На 30.07.2014г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Н.Д.Б. *** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 70.00 лв. – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.   

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подс. М. обвинения, като предлага същата да бъде призната за виновна, като на основание чл.58а ал.1 от НК за престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.194 ал.1 от НК и бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, а за това по чл.209 ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, които на основание чл.23 ал.1 от НК да бъдат кумулирани и наложено едно общо най – тежко една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Наред с горното прокурорът предлага подс. М. да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Защитникът на подс. М. – адв. Н.М. моли съда да наложи на подзащитната и наказание, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Направено е и алтернативно искане – в случай, че бъде постановено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, то същото да бъде определено в размер на шест месеца или близък до него.

Подс. М. се признава за виновна в извършване на престъпленията, във връзка с които са и повдигнати обвинения и моли съда да не остава в затвора.

          На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. Г.Н.М. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, без образование, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.

На 30.07.2014г. в обедните часова на деня подс. М. се намирала в района на ВМИ - гр. П., на бул. „В.”. По същото време по източната страна на булеварда в северна посока се движели св. Н.Б. /на 15 години/ и приятелката и св. Т.Щ. /на 15 години/. Когато свидетелките приближили до здравното заведение, ги спряла подсъдимата под претекст, че търси информация относно местонахождението на гарата, въпреки че тя много добре знаела къде се намира. След като успяла по този начин да влезе в словесен контакт с непълнолетните свидетелки, започнала да влияе на психиката им, за да осъществи замисленото от нея. За целта насочила думите си към видимо по доверчивата свидетелка - Н.Б.. Заявила й, че има много проблеми в живота си както в личния, така и със семейството й. Имала направена „черна магия” и й предложила да я развали. След като по описания начин подсъдимата въздействала върху психиката на непълнолетната, последната се съгласила. Подобно предложение отправила и по отношение па св. Щ., но тя отказала и се дръпнала настрани. Подс. М. в този момент поискала пари от свидетелката Н.Б., като не уточнила размера им, за оказаната услуга „гледане”. Свидетелката извадила портмонето си и предложила на подсъдимата да й даде дребните пари, които има в него. Това обаче не устройвало подсъдимата и тя отказала да ги вземе, като поискала от свидетелката да я заведе до дома си. Св. Н.Б. попитала защо е нужно това, а подс. М. и отговорила, че си знае работата и че това е нещо, което трябва да бъде сторено, тъй като „отгоре й се говорело”. Св. Н.Б. се впечатлила от манипулативното поведение на подсъдимата й и се доверила, за да развали последната „черната магия”, която тегнела над семейството й. Така двете свидетелки и подс. М. тръгнали пеша към дома на св. Н.Б.,***. По пътя до там подсъдимата проучвала чрез въпроси до свидетелката дали родителите й ще си бъдат в дома им и докога са на работа, че да си осигури възможност да изпълни замисленото. Когато пристигнали до жилището на св. Н.Б., подс. М.  влязла  в него, като  изрично заявила  на св. Щ. да остане в кухненската стая, а тя и св. Н.Б. да отидат в стаята на родителите й, където последната следвало да донесе 1 бр. яйце, чаршаф и черен потник. За да остане сама в стаята и да има достъп до вещите на родителите на непълнолетната свидетелка, а и да получи отделно парична сума, подс. М. поискала да й бъде предоставена и парична сума, като уточнила, че тя ще трябва за извършване на самия ритуал, а не е възнаграждение. Св. Н.Б. напуснала стаята, за да донесе паричната сума, находяща се в касичката в друго помещение на жилището. В точи момент подсъдимата започнала да разглежда детайлно какви ценности има в стаята, възползвайки се от отсъствието на св. Н.Б., използвайки изключителната си сръчност успяла да вземе от стаята следните вещи: 1 бр. златен масивен пръстен със зелен камък с неправилна форма 18 карата - тегло 5 грама; 1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Д.” 18 карата - тегло 4 грама: 1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Х.” 18 карата - тегло 6 грама; 1 бр. златен пръстен с камъни Цирконий, подредени в кръст 18 карата - тегло 3.5 грама: 1 чифт дамски златни обици с форма на халка от бяло и жълто злато 18 карата - тегло 12 грама; 1 чифт злати обици тип халка е камъни Цирконий 18 карата - тегло 7 грама; 1 бр. златна гривна /тип синджир/ обикновена плетка 18 карата - тегло 5 грама; 1 бр. долнище тип потури; 1 бр. фланелка в розов цвят с логото на ФК „Ботев – Пловдив”. Бижутата били разположени в различни кутии за бижута в спалното помещение, а дрехите в гардероба, откъдето подсъдимата ги извадила. Бижутата подс. М. поставила във вързопи, направени от чаршафа, който бил донесен по - рано от свидетелката, като поради изключителната си сръчност и умения успяла изключително бързо да разкъса чаршафа и да постави в отделни купчини ценните вещи, които намерила, ровейки в стаята на сем. Б., а дрехите поставила в личната си чанта, незабелязано от св. Н.Б.. След завръщането си в стаята последната предоставила касичката си на подсъдимата, при което тя предположила, че това са детски спестявания и я попитата дали не се подиграва с нея. Допълнила, че Господ й казва, че в къщата се държат едри пари в евро и лева, но след отрицателния отговор на св. Н.Б. заявила, че и тези пари ще свършат работа, като изрично уточнила, че ще се използват само за „ритуала”. Свидетелката и подсъдимата преброили парите от касичката, като установили, че в нея има налични 70 лв. Въз основа на така изградените у св. Н.Б. неверни представи от подс. М., че ще извършва ритуални действия по разваляне на „черна магия”, свидетелката предоставила паричната сума от 70 лв., за да може да приключат „ритуала”. Подсъдимата ги разделила на две купчини всяка, от които завила в два отделни вързопа от накъсания чаршаф и ги поставила до другите вързопи, чието конкретно съдържание към момента било неизвестно за свидетелката. Малко по - късно подс. М. развързала някои от вързопите, при което св. Н.Б. забелязала, че в тях са някои от бижутата на майка й и останала изненадана, тъй като до този момент не разбрала, че подсъдимата е взела част от тях, както и кои точно. Подсъдимата подала на свидетелката метална гривна, която извадила от дамската си чанта и обяснила, че трябва да я хвърли в река М., но първо трябвало да обиколи града. От жилището на сем. Б. тръгнали заедно подс. М. и двете свидетелки, като подсъдимата взела всички вързопи, с находящите се в тях вещи, със себе си. Отвън наели случайно такси, което ги транспортирало до мястото, където се срещнали, а именно ВМИ - гр. П. По пътя подсъдимата обяснила на св. Н.Б., че един час не трябва да говори с никой, а за така стеклите се събития и действия по така наречения „ритуал” да не казва на никой. Предупредила и св. Щ. да не разговаря със св. Н.Б. поне един час. Таксито било заплатено от подсъдимата, която след като слезли от таксито си тръгнала, като взела със себе си описаните по - горе вещи, които сама взела от къщата на сем. Б., както и паричната сума от 70 лв., дадена й лично от св. Н.Б..

Веднага след това свидетелките тръгнали към жилището на сем. Б., като междувременно уведомили и майката на св. Н.Б. - св. Х.Б. и констатирани липсата на бижутата на майка й, както и на дрехите, описани по - горе.

Свидетелките Н.Б. и Т.Щ. имали достатъчно време да възприемат визуално подсъдимата, поради което и при проведените разпознавания я посочили категорично като лицето, което е отнело вещи от дома на сем. Б. и е извършвало съответния „ритуал”.

След като сигнализирали във Второ РУ при ОДМВР гр. Пловдив за случилото се, бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети одорологична следа и 4 бр. дактилоскопни следи: № 1 - иззета от черно - бяла картонена кутия за бижута с надпие UGOM MAN”, находяща се на шкаф в спалнята, № 2 - иззета от рамка на снимка, находяща се на шкаф в спалнята; № 3 - иззета от кутия за бижута, находяша се на леглото в спалното помещение; № 4 - иззета от картонено чекмедже на кутия за бижута, находящо се на шкаф в спалнята, бил изготвен и фото албум.

От заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза се установено, че дактилоскопна следа № 4 е оставена от десен показалец на подс. М., дактилоскопни следи № 1 и № 3 не са оставени от подсъдимата, а дактилоскопна следа № 2 е негодна за идентификация.

Св. Н.Б. предоставила доброволно за нуждите на разследването 3 парчета от верижка от жълт метал, предоставени и от подс. М. за завършване на „ритуала”.

Видно от заключението на изготвената по делото стоково - оценъчна експерт стойността на инкриминирани вещи е, както следва: златен масивен пръстен със зелен камък с неправилна форма 18 карата – 5 грама х 65 лв. – 325 лв.; златна халка с надпис „23.05.1998г. Д.” 18 карата – 4 грама х 62 лв. – 248 лв.; златна халка с надпис „23.05.1998г. Х.” 18 карата – 6 грама х 62 лв. – 372 лв.; златен пръстен с камъни Цирконий, подредени в кръст 18 карата - 3.5 грама х 60 лв. - 210лв.; златни обици с форма на халка от бяло и жълто злато 18 карата - 12 грама х 63 лв. – 756 лв.; златни обици тип халка с камъни Цирконий 18 карата – 7 грама х 65 лв. – 455 лв.; златна гривна /тип синджир/ обикновена плетка 18 карата – 5 грама х 62 лв. – 310 лв.; долнище тип потур – 12 лв.; фланелка в розов цвят с логото на ФК „Ботев” – 25 лв.; налична сума в монети - 70 лв. Общо 2783 лв.

От заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че подс. М. има двустранна фибропластична и кистозна мастопатия, като е била извършена стара резекция към горно - външния квадрант на дясната гърда. Към момента на прегледа не се установяват данни за активно гинекологично хирургично заболяване. Фиброзната мастопатия е едно от най - често срещаните нетуморни /доброкачествени/ заболявания на млечната жлеза. Дори съвременното схващане е, като се има предвид честотата му, че в случая не става дума за заболяване, а за състояние на гърдата. Фибро - кистозната мастопатия до голяма степен се свързва с нивото на хормоните и по -специално с нивото на естрогените. Значение има наследствеността. Oт клинична гледна точка се различават три основни форми на мастопатия: дифузна, локализирана и смесена. Дифузната има три подформи: фиброзна, фиброкистозна и кистозиа. В конкретния случай се касае за фибро - кистозпа форма. Това се потвърждава от извършените ехографски изследвания на двете гърди, мамографията и клиничните прегледи. При извършената мамография на 19.05.2014г. не са установени данни за солидна /туморна/ формация, а само изявени фиброзни промени и кистозна мастопатична структура. Към момента на прегледа не се налагало извършване на оперативно или друго лечение. Не е необходим и някакъв специален медикаментозен, хранителен, двигателен и хигиенен режим. При нейното състояние е препоръчително да се повеждат периодични клинични прегледи през около 5 - 6 месеца от хирург или гинеколог и при необходимост извършване на допълнителни изследвания.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. М. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – Н.Д.Б., Х.А.Б. и Т.Г.Щ., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Както самопризнанието на подсъдимата, така и показанията на свидетелите са в подкрепа на приетите за установени от съда факти и обстоятелства.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие /л.7 – л.8/, албум за посетено местопроизшествие от 18.11.2014г. /л.9 – л.12/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 22.08.2014г. /л.40/, албум за посетено местопроизшествие: разпознаване от 22.08.2014г. /л.41 – л.42/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 22.08.2014г. /л.44/, албум за посетено местопроизшествие: разпознаване от 22.08.2014г. /л.45 – л.46/, писмо изх. № 2115/27.11.2014г. /л.79/, писмо № 8652/15.11.2007г. /л.80/, писмо № 8293/02.11.2007г. /л.81/, писмо рег. № СП – 15506/27.11.2014г. /л.83/, експертна справка /л.90/, характеристична справка /л.95/.  

В подкрепа на фактическата обстановка са и заключенията на изготвените по делото експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени с нужните знания и опит в съответната област.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че на 30.07.2014г. в гр. Пловдив чрез използване на специален начин е отнела чужди движими вещи както следва:

1 бр. златен масивен пръстен със зелен камък с неправилна форма 18 карата – тегло 5 грама на стойност 325.00 лв.;

1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Д.” 18 карата – тегло 4 грама на стойност 248.00 лв.;

1 бр. златна халка с надпис „23.05.1998г. Х.” 18 карата – тегло 6 грама на стойност 372.00 лв.;

1 бр. златен пръстен с камъни Цирконий, подредени в кръст 18 карата – тегло 3.5 грама на стойност 210.00 лв.;

1 чифт дамски златни обици с форма на халка от бяло и жълто злато 18 карата – тегло 12 грама на стойност 756.00 лв.;

1 чифт златни обици тип халка с камъни Цирконий 18 карата – тегло 7 грама на стойност 455.00 лв.;

1 бр. златна гривна /тип синджир/ обикновена плетка 18 карата – тегло 5 грама на стойност 310.00 лв.;

1 бр. долнище тип потури на стойност 12.00 лв.;

1 бр. фланелка в розов цвят с логото на ФК „Ботев – Пловдив” на стойност 25.00 лв.

или всичко на обща стойност 2 713.00 лв. (две хиляди седемстотин и тринадесет дева) от владението на Х.А.Б. и Н.Д.Б. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, с действията си подс. М. е реализирала обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като е отнела чужди движими вещи от владението на други лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез използване на специален начин. За да е извършена кражбата чрез използване на специален начин следва използваният способ да е необичаен и да се отличава съществено по своите психофизични белези. Именно такъв е механизмът, по който подс. М. е извършила кражбата - чрез влияние върху психиката на св. Н.Б., убеждавайки я, че има много проблеми в живота си - в личния и със семейството и, както и че има направена „черна магия”, която и предложила да развали. В последствие подс. М., възползвайки се от изключителните си сръчност и умения и чрез извършените „ритуални действия” по разваляна на „черна магия” успяла да отнеме вещите, предмет на престъплението.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито  многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита, от една страна, смекчаващите обстоятелства – съжалението за стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, младата възраст на подсъдимата. Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. № 1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подс. М. не е нейно изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Отегчаващо обстоятелство е високата стойност на отнетите вещи. Предвид горното съдът намира, че на подс. М. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно една година и шест лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед на обстоятелството, че настоящето производство е по реда на чл.371 т.2 от НПК, така определеното на подс. М. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета, на основание чл.58а ал.1 от НК, като същото се счита една година лишаване от свобода.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК за това, че на 30.07.2014г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Н.Д.Б. *** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 70.00 лв.

От обективна страна, с действията си подс. М. е реализирала обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, чрез една от формите на изпълнителното деяние, а именно възбуждане на заблуждение, при което се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, в резултат на което у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства. Престъплението е резултатно, тъй като мотивирано от невярната или погрешна представа, формирана от дееца у измаменото лице, то извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин се причинява престъпният резултат – имотната вреда. Подс. М. е създала неверни представи у св. Н.Б. и по този начин я е мотивирала да извърши разпореждане с парични средства – сумата от 70  лв. Неверните представи, които подс. М. е създала у св. Н.Б. са се отнасяли до това, че парите са и необходими за извършване на „ритуални действия” по разваляне на „черна магия”. В резултат на извършеното разпореждане сумата от 70 лв. е преминала в патримониума на подсъдимата, като по този начин тя се е облагодетелствала, а за пострадалата е настъпила имотна вреда.

Неоснователно е направеното от защитника възражение, че с действията си подс. М. е осъществила обективните признаци от състава на престъплението по ал.2 на чл.209 от НК. И това е така, тъй като пострадалата е извършила имуществено разпореждане именно в резултат на създадените у нея неверни представи от подсъдимата, а не поради неопитност или неосведоменост.     

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е била ръководена от специалната цел за лично имотно облагодетелстване, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито  многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото – съжалението за стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, младата възраст на подсъдимата. И тук важи посоченото по – горе относно това, че не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Предвид горното съдът намира, че на подс. М. следва да бъде наложено наказание при смекчаващи обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед на обстоятелството, че настоящето производство е по реда на чл.371 т.2 от НПК, така определеното на подс. М. наказание една година лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета, на основание чл.58а ал.1 от НК, като същото се счита осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК следва така наложените на подс. М. наказания да бъдат кумулирани като и бъде наложено едно общо най – тежко наказание една година лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложеното на подс. М. общо най – тежко наказание една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на наказанието, посочени в ч.36 от НК и най – вече свързани с поправянето и превъзпитанието на подсъдимата съм спазване на законите и добрите нрави. В тази връзка следва да се отбележи, че извършените от подс. М. деяния се характеризират с по - висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. М. общо най - тежко наказание една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. 

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. М. общо най – тежко наказание една година лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е била задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 22.08.2014г. до влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. парчета от верижка от жълт метал, приложени по делото на л.151 и дактилоскопни следи 4 бр., приложени на л.89 следва де се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

Вярно с оригинала!

АМ