НОХД 7785/2014 - Мотиви - 04-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 7785/2014г.

МОТИВИ ПО НОХД № 7785/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

                                                                                               

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против  В.Б.М. това, че на 13.03.2014 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство л.а. „Р.” с рег.№ *** е нарушил правилата за движение:

         Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП : - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”;

         Чл.6, ал.1 от ЗДвП: - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”;

         Чл.20, ал.1 от ЗДвП: – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

         Чл.20, ал.2 от ЗДвП: - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” ;

Чл.116  от ЗДвП: - „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора”;

Чл.119, ал.1 от ЗДвП: „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.И. А. ЕГН ********** от гр. Пловдив, изразяваща се в избиване на втори горен зъб в дясно, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3 пр.8-мо, б.”А”, пр.2-ро, вр.с ал.1, б”Б”, пр.2, вр.с чл.342, ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.

 

В рамките на наказателното производство не е бил предявяван  граждански иск, като пострадалата А. е конституирана като частен обвинител в процеса. 

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, излага доводи по същество, като моли съдът да съобрази приложимостта на чл.78а от НК и освободи от наказателна отговорност подсъдимия, като му наложи справедливо административно наказание глоба и го лиши от право да управлява МПС.

Частният обвинител А., чрез повереника си адв.Д., поддържа предложението на прокурора, като моли да се определи  административно наказание глоба около средния размер и подсъдимият да се лиши от право да управлява МПС. 

Защитникът на подсъдимия М. адв. К., моли също за приложението на чл.78А от НК и при определяне на наказанието да се вземе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства, като лишаването от права да бъде определено за минимален срок. 

  Подсъдимият М. се признава за виновен по фактите изложени в обвинителния акт, не дава обяснения в съдебно заседание, сочи, че поддържа заявеното от защитника му, изразява съжаление, извинява се за случилото се.

 Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият В.Б.М. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, женен, с висше образование,  осъждан - реабилитиран, работещ, с  ЕГН **********.

Подсъдимият М. е осъждан преди инкриминираното деяние по НОХД № 524/2009 г. на РС Несебър с влязъл в сила на 17.08.2009 г. съдебен акт за престъпление по чл.343б от НК на наказание пробация за осем месеца и лишаване от право да управлява МПС за десет месеца. Наказанието пробация е изтърпяно в периода 03.09.2009 г. до 02.05.2010 г., а лишаването от права е с начална дата от 10.08.2009г.  Преди това по НАХД № 881/04 г. с решение в сила от 06.07.2004 г. за престъпление по чл.343б от НК подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

На 13.03.2014 г. по обяд в гр. Пловдив свидетелката Р.И. А. излязла от дома си, отправила в посока бул.”Р.” гр. Пловдив, като вървяла пеша по тротоара на  ул.”Я.С.”. Времето било ясно, слънчево, пътната настилка била суха, видимостта добра. Свидетелката А. се движила с нормален ход, нямала здравословни проблеми, налагащи използването на помощни средства при ходене, не използвала очила, чувала и виждала нормално. Като достигнала кръстовището с еднопосочната улица ”Б.М.” - гр. Пловдив, свидетелката решила да пресече платното за движение в посока от север на юг на място, указано като пешеходна пътека с пътна маркировка тип „Зебра”. Свидетелката А. се огледала надясно предвид това, че улицата била еднопосочна и след като се уверила, че няма движещи се автомобили, предприела пресичане на платното за движение по пешеходната пътека. По същото време и на същото  място, в посока от запад на изток по ул.”Б.М.” - гр. Пловдив подсъдимият В.М. управлявал л.а. „Р.” с рег. № *** със скорост 26 км/ч. В момента, в който достигнал до описаната пешеходна пътека, подсъдимият М. не реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката А. и не осигурил на пресичащата пешеходка полагащото й се предимство, като настъпил удар, при който с предната част лекия автомобил, управляван от подсъдимия, ударил в дясната част тялото на пешеходката. Вследствие на удара свидетелката А. паднала на платното за движение, ударила главата си в асфалта, при което коронката на втория й горен зъб вдясно се счупила, от което свидетелката изпитала силна болка. Веднага след настъпилия удар подсъдимият спрял управлявания от него лек автомобил, отишъл при свидетелката А., която била седнала на земята и предложил да я отведе в болница, но двамата останали на местопроизшествието, тъй като узнали от намиращи се в близост до мястото на инцидента минувачи, че вече била повикана полиция и бърза помощ. На място пристигнали екипи на ЦСМП и Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив. Свидетелят В.Я.Х. – младши автоконтрольор при  Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив  запазил местопроизшествието и изпробвал подсъдимия М. за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Свидетелката А. била откарана в УМБАЛ „Свети Георги” АД гр. Пловдив за оказване на спешна медицинска помощ. Свидетелят Х. отработил произшествието по административен ред, предвид първоначалните данни за причинени леки по своя характер телесни повреди.

При прегледа на свидетелката А. се установило, че е счупена коронката на втори горен зъб в дясно. След консултация със стоматолог на следващия произшествието ден било установено също, че е налице фрактура на зъба, което е наложило неговата екстракция или оперативно изваждане поради невъзможността да му бъде проведено лечение.

Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.

 Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите А. и Х.,  като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Признанието на вината, направено от подсъдимия М. пред съда, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Обясненията, които е дал в досъдебното производство, макар и отчасти, се явяват съответни на останалите доказателства по делото.

 При постановяване на присъдата си съдът взе предвид всички писмени доказателства и доказателствени средства -  протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, съдебно - медицинско удостоверение, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицинска експертна справка, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед в спешно отделение, допълнителен лист за преглед, лист за рентгенологични изследвния, лист за ехографски изследвания, копие от резултати от хематологични изследвания, амбулаторен лист, медицински направления, справка за нарушител - водач, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия. 

  За изясняване на делото е от съществено значение и изготвената съдебно - медицинска експертиза, според която при свидетелката Р.И. А. са установени обективно травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясната скула, травматичен оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долна устна, контузия в областта на първи горен зъб в дясно, счупване на повече от две трети от коронката на втори горен зъб в дясно, ангажиращо и корена на зъба, което е наложило и оперативното му отстраняване, травматичен оток и кръвонасядане /контузия/ в областта на дясната мишница, контузия в областта на дясната тазобедрена става, кръвонасядане по предната повърхност на лявата колянна става. Описаните травматични увреждания  е преценено да са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като е счетено, че добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на станалото ПТП – при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и удар върху пътното платно.  Отразено е изрично в експертното заключение, че травмата в областта на втори горен зъб вдясно, изразила се в счупване на коронката и ангажиращо корена на зъба е наложила оперативното му изваждане /екстракция/, поради невъзможност да бъде проведено друго лечение, което е изрично преценено като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите травматични увреждания са били преценени да са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Съгласно заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза, ударът е настъпил върху пешеходната пътека на  платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 2 – 3 м. южно от южния край на платното  на ул.”Я.С.”; по широчина – около средата  на платното на ул.”Б.М.”. Изчислено е, че скоростта на движение на л.а.”Р.”, /управляван от подсъдимия М./, непосредствено преди задействане на спирачната му система, е била около 26 км/ч. Заключено е, че когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/, пешеходката А. е била около средата на платното за движение и водачът на автомобила, при своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал техническа възможност да избегне удара. Поради това и като основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е счетено, че водачът на л.а „Р.” – В.Б.М. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката, която е пресичала платното за движение пред автомобила. 

Съдът кредитира и двете заключения на приложените на досъдебното производство експертизи, като намира, че същите са изготвени обективно, при съобразяване на всички доказателства по делото, както и професионално.   

         В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.343, ал.3 пр.8-мо, б.”А”, пр.2-ро, вр.с ал.1, б”Б”, пр.2, вр.с чл.342, ал.1 от НК.

Налице са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото престъпление, като на инкриминираната дата в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство подсъдимият действително е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна по своя характер телесна повреда на пострадалата свидетелка А., изразяваща се в избиване на втори горен зъб в дясно, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето.

 Налице е нарушение именно на посочените императивни разпоредби на ЗДвП, тъй като подсъдимият е имал възможност да възприеме и реално е възприел движението на пешеходец на пешеходна пътека, ясно обозначена като такава с хоризонтална пътна маркировка. Мястото на преминаване не е било непознато за водача, като самият подсъдим твърди в обясненията си, че всекидневно се придвижва по посочения маршрут и същият му е добре познат. Видно е и от приложения към протокола за оглед снимков материал, макар и изготвен няколко месеца след произшествието, че на мястото му е налице достатъчно добре видима маркировка за пешеходна пътека тип “зебра”. Освен това се установява, че произшествието е станало през деня, както и при много добри условия на видимост. При това положение и след като се е приближавал към пешеходна пътека, която по предназначение е място за преминаване на пешеходци, водачът е следвало да е още по-внимателен и предпазлив, като е следвало да предвиди и очаква възможността през пешеходната пътека да преминава човек и да съобрази своето поведение по начин, че да може незабавно да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, за да пропусне пешеходеца, стъпил или преминаващ през пешеходната пътека. В конкретния случай се установява, че пешеходката А. почти е била преминала пешеходната пътека в момента на възникналия удар, като според съда, съобразно и с изводите на автотехническата експертиза същата е била видима за водача, който, ако бе реагирал своевременно, би предотвратил произшествието. В тази насока, твърденията на подсъдимия, че видимостта му е била ограничена от контейнери за боклук и спрели автомобили непосредствено преди кръстовището, не се приемат като извинителни обстоятелства, доколкото, от една страна, според показанията на явилия се на местопроизшествието свидетел Х., не е имало такива обекти, които да пречат на видимостта, а от друга страна, дори и да се приеме тезата на подсъдимия, то същият, поради твърдяната от него временно затруднена видимост е следвало да съобрази това и да бъде още по-внимателен, като има предвид, че ще премине през пешеходна пътека, на която би следвало да очаква винаги наличието на пресичащи пешеходци. При това положение като не се е съобразил с конкретната обстановка, подсъдимият е допуснал причиняване на пътно произшествие с увреждане здравето на пешеходката А.. Същият не е бил достатъчно предпазлив, което е изискване на закона към водачите, особено по отношение на другите уязвими участници в движението, каквито са пешеходците. Като пряка и непосредствена последица от невнимателното управление на МПС и нарушаването на посочените разпоредби от ЗДвП, свързани с движението по пътищата, са настъпилите телесни увреди у пострадалата А., най-сериозната от които, изразяваща се в избиване на зъб, което категорично съставлява средна телесна повреда по смисъла на разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания, описани от съдебно - медицинската експертиза по своя характер следва да се определят като леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, но тъй като те, заедно със средната телесна повреда, са резултат от едно и също поведение на подсъдимия, правилно е счетено, че последното следва да се квалифицира с оглед на по-тежкия престъпен резултат, а именно като довело до причиняване на средна телесна повреда.

         От субективна страна деянието е осъществено от обвиняемия по непредпазливост, като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, което задължение произтича и от задължението му съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за движение. При възприемането на пешеходката на пътя и при наличната сигнализация на пътя, подсъдимият е следвало да прояви още по-голяма бдителност.

За деянието по чл.343, ал.3 пр.8-мо, б.”А”, пр.2-ро, вр.с ал.1, б”Б”, пр.2, вр.с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. В.М. е пълнолетен, като макар да е осъждан по-рано, то предвид датата на изтърпяване на наказанията и техният вид, същият следва да се счете за реабилитиран по право през 2013 г., а реабилитацията заличава последиците на осъждането. Освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия по чл.78а от НК също така е станало почти десет години преди инкриминираното престъпление, поради което, като се има предвид този значителен период от време, следва да се счете, че са заличени и последиците от това административно по своя характер наказване на подсъдимия,  тъй като  то е по-леко от наказанието по НК, за което се предвижда реабилитация. Имуществени щети  не е установено да са настъпили от престъплението, а и такива се явяват несъставомерни. Затова и според съда, правилно е предложено от прокурора да се приложи нормата на чл.78а от НК, тъй като са налице материалноправните предпоставки на посочената разпоредба. Същата, освен това, се явява императивна, поради което и независимо от протичането на производството по реда на глава 27 от НПК, не следва да се прилага нормата на чл.58 от НК, а по-благоприятният режим на освобождаване от наказателна отговорност. Ето защо и съдът намери, че следва подсъдимият М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административни по своя характер наказания. Относно размера на наказанието глоба съдът счете, че то следва да е определено около средния предвиден в закона размер. За този си извод съдът взе предвид, от една страна, изразеното съжаление и поднесеното извинение, както и поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието, а от друга, наличието на данни от справката за съдимост за предходно извършвани престъпления по същата глава от НК, както и множеството административни наказания за нарушения на ЗДвП, а също и факта, че освен средната телесна повреда на пострадалата са причинени по съвкупност и няколко леки телесни повреди. Затова и с оглед и на имотното състояние на подсъдимия, съдът наложи административно наказание глоба в размер на 2500 лева. В разпоредбата на чл.343Г от НК се предвижда кумулативно определяне на наказание лишаване от права. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предвижда преценката за това да се прави от съда. В конкретния случай според съда бе наложително подсъдимият М. да бъде лишен от право да управлява МПС. Това е така, предвид характера на настъпилото ПТП, неговите конкретни последици и тежестта на извършените нарушения по ЗДвП. Ето защо и съдът счете, че следва да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от седем месеца, което намери за справедлив срок и достатъчно наказание за постигане целите на наказанието и по-специално превъзпитанието на извършителя за по-сериозно отношение към задълженията му на водач и спазване на установените забрани и задължения по ЗДвП.  

Предвид признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати направените по делото от органа по извършеното разследване на досъдебното производство   разноски за извършените експертизи, които възлизат в общ размер на 248 лева. Тъй като не са претендирани разноски от частния обвинител, а е и видно от приложения договор за правна защита и съдействие, че същата е представлявана безплатно от повереника й, съдът не присъди разноски в нейна полза.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                              Районен съдия:  /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.