НОХД 7761/2014 - Мотиви - 20-03-2015

НОХД 7761/2014г

НОХД 7761/2014г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

 

        

Срещу подсъдимия Н.Р.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение в това, че за периода месец октомври 2013г. – месец ноември 2014г. в гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 18.04.2007г. определение по гр.дело № 257/2007г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, Х гр.с. да издържа свой низходящ – детето си Р.Н.К., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 50.00 лв. всяка – всичко в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/, като деянието е извършено повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, което е престъпление по чл.183 ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства подкрепят изцяло залегналата в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на Съда да го признае  за виновен в извършването на престъплението по чл.183 ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК, като му наложи наказание „ лишаване от свобода”  в размер на 6 месеца. Представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив предлага на Съда да приложи института на чл.66 ал.1 от НК и така наложеното наказание да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок.

Подсъдимият Н.Р.К. признава своята вина, дава подробни обяснения, които изцяло кореспондират с отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, като по отношение вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено заявява „На мен ми е все едно”.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

С присъда № 120/20.03.2012г. по НОХД № 1110/2012г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 20.06.2012г., подсъдимият Н.Р.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.4, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.54 от НК за периода м.юни 2010г. – м.януари 2012г. и му е наложено наказание Пробация за срок от 3 години.

         С присъда № 392/03.12.2013г. по НОХД № 5956/2013г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 19.12.2013г., подс.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.4, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.54 от НК за периода м.февруари 2012г. – м.септември 2013г. и му е наложено наказание Пробация за срок от 3 години.

         Визираните осъждания обуславят квалификацията на деянието, предмет на настоящия Обвинителен акт, като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

         За времето от 1998г. до 2002г. подсъдимият К. и свидетелката М.С.С. живеели без брак, на съпружески начала. От съвместното им съжителство се родило дете - Р.Н.К. /роден на ***г./. Впоследствие отношенията между двамата се влошили и те се разделили, като детето останало да живее при майка си в гр. Пловдив.

С протоколно определение от 18.04.2007г. /влязло в законна сила на 25.04.2007г./ по гр. дело № 257/2007г. по описа на ПРС, Х гр.с. подс. К. бил осъден да заплаща месечна издръжка от по 50 лв. за детето си Р.К. чрез неговата майка и законен представител – св.М.С.,***. Въпреки, че подс.К. бил осъден да заплаща месечна издръжка, в периода месец октомври 2013г. до месец ноември 2014г. включително, в гр.Пловдив, където живеела св. С. и детето, той съзнателно не изплатил нито една месечна издръжка. Общо за посочения период, а именно от месец октомври 2013г. до месец ноември 2014г. подс.К. не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на 14 месечни вноски по 50 лева всяка вноска месечно, общо в размер на 700 лева. Това бездействие подс.К. осъществил въпреки, че вече бил осъждан с влезли в сила присъди по НОХД № 1110/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и НОХД № 5956/2013г. по описа на Районен съд гр. Пловдив за неизпълнение на месечните си задължения за издръжка за предходни периоди. Не бил изтекъл и 5-годишния период по чл.30 ал.1 от НК за предходните му осъждания по НОХД № 1110/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и НОХД № 5956/2013г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

Свидетелката С. в показанията си заявява , че така определената от Съда издръжка за сина й – св. Р.К. никога не е била изплащана от страна на подсъдимия, същият изцяло се е дезинтересирал от физическото и психическо развитие на детето си, а също така никога не му правил подаръци.

В тази насока са и показанията на св. Р.К., който от своя страна допълва , че за първи път вижда баща си /подсъдимия/ в съдебната зала, а също така , че не е имал никога какъвто и да бил контакт с него. Св. Р. К. потвърждава , че той и майка му изпитват финансови затруднения, тъй като трудно посрещат с наличните средства битовите си нужди.

Горната фактическа обстановка се потвърждава безспорно и категорично, както от обясненията на самия подсъдим, така и от свидетелските показания на свидетелите Р.Н.К. и М.С.С., а също така и от всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

От всичко изложено дотук се налага извода, че подсъдимият Н.Р.К., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.183 ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК, тъй като за периода месец октомври 2013г. – месец ноември 2014г. в гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 18.04.2007г. определение по гр.дело № 257/2007г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, Х гр.с. да издържа свой низходящ – детето си Р.Н.К., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 50.00 лв. всяка – всичко в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/, като деянието е извършено повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

Престъплението е извършено от подсъдимия К. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него  и е искал настъпването на вредоносния резултат.

При обсъждане вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. и съобразявайки се с изискванията на генералната и специалната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , както предупредителното и възпиращо действие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че най справедливо би било да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „ лишаване от свобода” в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция не споделя становището на представителя на държавното обвинение, който предлага определеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване с подходящ изпитателен срок. На първо место от приложеното по делото справка , касаеща осъжданията , наложени до момента на подс. Н.К. се установява че спрямо него са постановени общо 6 влезли в законна сила осъдителни съдебни акта, като последните три от тях са за престъпления по чл. 183 от НК. По НОХД 4535/10 ПРС V н.с., по  НОХД 1110/12г. ПРС І н.с. и по НОХД 5956/13г. ПРС ХХІV н.с. на подсъдимия К. са били налагани наказания пробация за срокове близки до максималните , предвидени в закона, както и безвъзмезден труд в полза на обществото и обществено порицание.  Въпреки така наложените му наказания, К. по никакъв начин не е предприел каквито и да били действия по изплащането на присъдената му издръжка /въпреки нейния изключително нисък размер от 50лв. месечно/. Както в хода на досъдебното производство , така и пред настоящата инстанция от страна на подсъдимия не е изказано никакво съжаление за стореното. На базата на събраните доказателства също така не се установиха и опити от негова страна за осъществяване на контакт с низходящия Р.К., както и някаква заинтересованост за неговото социално-битово положение.

Нееднократните възможности, дадени на подсъдимия от Съда по никакъв начин не са били използвани от него за коригиране на противоправното му поведение, дори напротив и пред настоящия Съд К. абсолютно безкритично заявява , че въобще не го интересува какъв съдебен акт ще бъде постановен спрямо него.

Не бива да се подминава и факта , че за извършен от него грабеж му е било наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години по НОХД 75/2010г. по описа на ПРС ІІІ н.с. Въпреки дадената му поредна възможност за поправяне и превъзпитаване извън стените на пенитенциарно заведение, подсъдимият по никакъв начин не е показал, че така посочените наказания са дали някакъв резултат. Напротив у него се е затвърдило усещането за неефективност на наказателното правораздаване, което нееднократно му е давало възможност за поправяне без прилагане на крайната репресивна мярка , изразяваща се в отделянето му от останалите членове на обществото.

Съдът е на становище , че най- адекватно биха се постигнали целите и на двете превенции, ако на основание чл.61 т.3 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС бъде постановено наказанието лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред , както и крайна незаинтересованост от страна на подс. Н.К. към родното му дете.

 

         По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: ТМ