НОХД 7702/2014 - Мотиви - 30-11-2015

Мотиви по Наказателно дело 7702/2014г.

Мотиви към присъда по

НОХД № 7702/2014 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Г.П. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 06.07.2014г. в гр. Пловдив е причинил другиму – на И.Й.Т. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в проникваща прободно-прорезна рана на гръдния кош, довела до нараняване, проникващо в гръдната кухина и наличие на въздух и кръв в дясната гръдна половина (десностранен хемопневмоторакс), съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило извършването на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина (торакоцентеза и аспирационен дренаж), довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Поддържа, че свидетелските показания и събраните в хода на съдебното следствие допълнителни писмени доказателства по несъмнен начин потвърждават тезата на обвинението. По отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от три години, както и да бъдат възложени на подсъдимия разноските по делото.

По делото няма конституирани граждански ищец и частен обвинител.

Подсъдимият П. се представлява в настоящото производство от адв. И. Д.. Защитникът пледира към съда за невиновност на неговия подзащитен, тъй като обвинението не се доказва по категоричен начин. Не се доказвало несъмнено, че причиненият съставомерен резултат – телесната повреда е само и единствено в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Излага и подробни съображения за липсата на умисъл и изобщо на виновно поведение от страна на П.. Моли поради това съдът да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият Г.П. дава подробни обяснения, в които посочва, че поведението на Т. въпросната нощ го е уплашило, а той е извадил ножа не с умисъл да го нарани, а само да го сплаши. Посочва, че не е съзнавал точно ситуацията и поради това, макар да изразява съжаление за настъпилия резултат, отрича виновно поведение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Г.Г.П. е роден на *** ***, живее с родителите си в гр. ***, той е ***, с българско гражданство, със средно образование, не е женен, работи, като помага в земеделската дейност на родителите си, не е осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият П. живеел с родителите си – свидетелите Г. и Н. П. на адрес ***. Родителите му се занимавали със земеделие – беряли гъби и боровинки, отгеждали картофи, като основно в дейността им помагал подс. П..

На 06.07.2014г. около 23.00 часа тримата се прибрали в дома си в гр. Пловдив от с. Равногор, където до късно вечерта работели. По същото време сестрата на подсъдимия – свид. Д.П. заедно с малолетното си дете посетила родителите си. Бащата на детето, с когото тя живеела на семейни начала - свид. И.Т. останал да ги чака в колата си, паркирана на улицата до автобусна спирка на градския транспорт, в близост до входа на блока. Поводът за посещението на свид. Д.П. при родителите й бил молба същите да им предоставят парични средства. Бащата – свид. Г.П. отказал, като обяснил на дъщеря си, че в момента не разполагат с финансови средства. Недоволна, свид. Д.П. напуснала заедно с детето си апартамента и придружавана от своята майка, която искала да ги изпрати, слезли с асансьора. Те били последвани от нейния брат, който искал да разговаря със сестра си, тъй като тя и Т. често притеснявали родителите му с претенции да им бъдат давани парични средства.  

Несъгласна да разговаря с брат си, свид. Д.П. влязла в словесен конфликт с подсъдимия. В този момент двамата се намирали на врата на входа на блока, като започнала да го бута навътре към входа. Детето на П. се уплашило и започнало да плаче и вика „Не бий мама“, въпреки че подсъдимият нямал агресивно поведение спрямо сестра си. В този момент свид. И.Т. чул от лекия автомобил виковете на детето си и веднага изкочил от колата, като взел със себе си сгъваема метална палка, която държал в автомобила, насочвайки се към входа на блока.

Вратата на входа била в отворено положение. В този момент осветлението във входа не било включено, било сумрачно, а единствената светлина идвала от осветление от отсрещните сгради.

Достигайки до входа на блока, свид. Т. с един замах разгънал носената от него метална палка. Тогава той видял, че до вратата на входа в ляво от него се намирали свид. Д.П. и нейния брат, а в дясно – майка им, която била прегърнала неговото дете. Свид. Т. се спрял за момент, но след това размахал палката и се насочил към подс. П.. Не успял да го нарани, но ударил неволно по лявата мишница майка му, която се била навела, за да предпази с тялото си внука си. Първоначално тя не разпознала Т., възприемайки го само като тъмна човешка сянка. Т. размахал палката няколко пъти пред тялото си. След това изведнъж двамата мъже се нахвърлили един върху друг, като при сборичкването телата им били в непосредствена близост, прегърнати един друг. Палката била в ръцете на Т., но с нея той не нанасял удари по П. или по други лица. През това време сестрата на подсъдимия се опитвала да раздели двамата, като дърпала и единия, и другия. Тогава подсъдимият се сетил, че в джоба на панталоните му се намирал ножа, с който по-рано същия ден рязал гъби. С едната си ръка извадил същия. Ножът бил сгъваем, с черна на цвят дръжка с дължина на острието 10,4 см. С една ръка разгънал ножа в отворено положение и пронизал веднъж в гърба свид. И.Т., като острието проникнало в гръдния кош. След това се отскубнал и избягал по стълбите нагоре към жилището.

          През това време по стълбите слизал свид. Г.П. – баща на подсъдимия, който от терасата на апартамента бил възприел преди това словесния конфликт между сина и дъщеря си. Свид. П. се разминал със сина си на стълбището при първата етажна площадка. Във входа на блока той видял съпругата си и внука им, а така също дъщеря си и свид.Т., който все още продължавал да държи палката в ръцете си. Свид. П. веднага се насочил към него и изтръгнал палката от ръцете му, като го избутал извън вратата на входа. Тогава свид. Д.П. и свид. Т. заедно с детето се насичили към колата, а родителите на подсъдимия се прибрали в апартамента, като в тях останала палката на свид. Т..

Първоначално свид. И.Т. не възприел причиненото му увреждане, но след като излезли от входа и тръгнали към паркирания автомобил, по пътя усетил, че блузата на гърба му била мокра и му прилошало. Свид. Д.П. видяла прободната рана на гърба му. В близост до спирката на градския транспорт свид. И.Т. вече физически не можел да продължи да се движи и легнал на земята, свид. П. се опитала с текстилна материя да запуши раната, която кървяла и започнала да вика за помощ. Това било възприето от намиращите се наблизо свидетели Й.К. и Р.Г.. Двамата се насочили към Т.. Предвид състоянието му и заявеното от свид. П., че брат й бил наръгал Т. с нож в гърба, свид. Р.Г. подал сигнал на телефон за спешни повиквания 112, а свид. К. придържал главата на Т. в надигнато положение. Случващото се било възприето също така и от св. Д.Т., който бил продавач –консултант в близък денонощен магазин и от свидетелите А. и Х. Ч., които живеели на първия етаж във входа на П. и отишли при пострадалия. Междувременно на място пристигнал и патрул на V РУП на МВР – Пловдив в състав свид. А.П. и свид. С.П., както и екип на ЦСМП, който качил пострадалия в линейката и Т. бил отведен в болнично заведение.

След като св. И.Т. бил откаран от екипа на ЦСМП, св. А.Ч. попита Д.П. какво се е случило, а последната й споделила, че брат й бил наръгал с нож в гърба св. И.Т..

Още преди отпътуването на линейката пристигнал и друг патрул на V РУП – Пловдив в състав свид. Д.М. и колегата му Н.Т.. И пред полицейските служителите свидетелите И.Т. и Д.П. посочили, че пострадалият бил наръган с нож от брата на П., като посочили и адреса, на който живеело семейството. Четиримата полицейски служители посетили адреса и на тях подс. П. предал ножа, като обяснил, че междувременно го е измил. Неговият баща пък предал на полицейските служители сгъваемата палка, която бил взел от Т..  Подс. П. *** за изясняване на случая.

Свидетелят И.Т. бил хоспитализиран, като в резултат на проникваща прободно-прорезна рана на гръдния кош се установило наличие на въздух и кръв в дясната гръдна половина (десностранен хемопневмоторакс), съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило незабавното извършване на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина - торакоцентеза и аспирационен дренаж.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Ц. – съдебен медик, според чието становище  посочените увреждания на Т. са били причинени по проникваща прободно-порезна рана на гръдния кош, наличие на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и отговарят на установените факти по досъдебното производство. Вещото лице е посочило също така, че проникващата прободно-прорезна рана на гръдния кош се преценява като нараняване, проникващо в гръдната кухина, а наличието на въздух и кръв в дясната гръдна половина, съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило извършването на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина, е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В хода на досъдебното производство е била назначена и съдебно-медицинска експертиза на живо лице, като вещото лице Б. е прегледал подс. П. на 07.07.2014г. в 10,50 ч. и е констатирал кръгловато кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на дясната колянна става, като е заключил, че причиненото увреждане не е възможно да бъде причинено от удар с палка в тази обаст и същото е с давност от 2-3 дни.

Назначена е била също така и съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /л.64-66 от ДП/, като според заключението на вещото лице Д. по изследвания обект - сгъваем нож /който е бил предаден от подсъдимия с протокол за доброволно предаване/ има кръв, чието количество обаче е минимално и поради това е невъзможно определянето на видовата й принадлежност, поради ниския титър на видово специфичните белтъци в нея и на кръвногруповата й принадлежност. По изследвания обект – сгъваема палка, вещото лице е заключило, че няма следи от кръв.

В хода на съдебното следствие съдът назначи и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия П., като според становището на експертите по време на инкриминираното деяние П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, същият е със съответен толеранс към фрустрация, като няма данни за психично заболяване, което да е причина за нарушен ход на емоционалните реакции, не е действал в състояние на силно раздразнение, нито има данни да е изпадал в особено психично състояние, което да е довело до стесняване на съзнанието и възможността за правилна преценка на обстоятелствата.

Така представените експертни заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с необходимите познания в съобветната област, неоспорени от страните.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се установява от събраните гласни доказателства, които съдът подробно ще обсъди по-долу, от изготвените протокол за оглед на местопроизшествието и протоколи за доброволно предаване на ДП, за оглед на веществени доказателства, представените медицински документи и протоколи от назначените експертизи, от справката съдимост, характеристична справка за подсъдимия и такава, представена от учебното заведение, където същият учи /към 2014-2015г./.  

Няма спор относно датата и времето /късния час/ на осъществяване на деянието, която се доказва от част от свидетелските показания – основно от медицинската документация, касаеща хоспитализирането на свид. Т.. Мястото – пред и във входа на блока, където са живеели семейството на подсъдимия, остава установено от показанията на всички присъствали на случилото се между подсъдимия и пострадалия. От показанията на свид. Д.П., на подсъдимия и Т. следва да се приеме, че при пристигането на Т. пред входа, Д.П. и брат й са се намирали на вратата, като двамата са спорели на висок тон, което именно е и предизвикало тревогата у малолетното дете.

Основен спорен момент, по който страните изложиха своите пространни доводи, е поведението на подсъдимия. Според съда, належащо е същото да бъде обсъдено съвместно с поведението на пострадалия Т., тъй като от съществено значение са субективните възприятия на единия,         и на другия, както и обективно проявеното от тях поведение.

Както свид. Н.П., така и подсъдимият посочват, че още при появата на Т. на вратата, той е разгънал с едно движение на ръката си носената от него метална палка, като при замах срещу брата на жена си, Т. е ударил неволно свид. Н.П.. Последното обстоятелство получава косвено потвърждение и от представеното в хода на съдебното следствие съдебно-медицинско удостоверение на майката на подсъдимия, видно от което по задната повърхност на лявата мишница е констатирано кръвонасядане. Първо следва да се посочи, че самият Т. твърди палката да е ударила свид. Н. П. едва при издърпването й от свид. Г. П.. Показанията му в тази част останаха изолирани, поради което не се възприемат за достоверни от съда – опровергават се и от показанията на майката и дъщерята, а и от обясненията на подс. П.. Това според съда не влече автоматично извод за необективност в цялостните показанията на свидетеля. На свидетеля бе разяснена възможността по чл. 121 от НПК, т.е. същият да не отговаря на въпроси, отговорите, в които биха уличили него в извършване на престъпление. От друга страна, същият заяви, че чувайки плача на детето си, веднага излязъл от колата и се е насочил към входа, за да ги защити. В този смисъл описаната от него реакция на автоматично разгъване на палката с цел готовност да отблъсне лицето, притеснило семейството му /като само посочи, че изобщо не е предполагал, че там ще види роднините на жена си/, релевира със заявеното в първоначалните обяснения на подсъдимия П.. Последният посочва „… в устрема си да ме удари, той уцели майка ми“. Т.е. самият П. признава, че Т., озовавайки се в непознатата за него ситуация на входа, е възприел като заплаха за семейството си само подсъдимия, още повече, че именно с него е спорела свид. Д.П. и затова се е насочил към него. Свидетелката Д. П. също в показанията си посочва, че Т. при пристигането си я избутал в страни, след което се изведнъж двамата с брат й се нахвърлили един върху друг. Реално единствено свид. Д.П. и подсъдимият депозират гласни доказателства за това какво се е случило между двамата мъже във входа след появата на Т.. Свид. Н.П. заяви, че се навела да предпази детето и не е имала видимост към случващото се с роднините й. Подсъдимият посочи, че първоначално Т. размахвал пред тялото си палката, което не бе отречено от свид. Д. П., но нито един от двамата не посочи Т. да е нанесъл удари по подс. П.. Това се потвърди и от заключението на назначената в хода на дознанието СМЕ на подсъдимия, като вещото лице бе категорично, че констатираното увреждане не може да е било причинено при удар с палка, а и е с давност 2-3 дни отпреди инкриминирания случай. Видно е, че медицнският преглед на подсъдимия е бил извършен едва няколко часа след случилото се /около 11 часа/. Нещо повече – дори подсъдимият заяви, че независимо от първоначалното размахване на палката от Т., последният не я е използвал срещу него. Вместо това двамата мъже се били вкопчили един в друг, като свид. Д.П. се опитвала да ги раздели, бутайки и дърпайки ту единия, ту другия. Ето защо, следва несъмнено да се приеме, че подсъдимият е възприел поведението на Т. като физическа атака срещу телесна му неприкосновеност. Възприел е несъмнено носената от Т. палка, а размахването й преди това пред тялото на Т. – като намерение за активното й използване.

Тук следва да се посочи категоричното отричане от свид. Т. същият да е влизал във физически конфликт с подсъдимия. Показанията му обаче остават изолирани – опровергават се не само от обясненията на самия П., но и от показанията на жената, с която Т. живее на семейни начала. Ето защо, следва да бъдат отхвърлени и в тази част от съда като недостоверни. Това не влече съмнение относно останалите твърдения на свидетеля – за случилото се след приключване на физическия контакт с подсъдимия, доколкото в останалата си част се подкрепят от обилните гласни доказателства на присъствалите до автомобила лица и медицинската документация.

Физическият контакт между свид. Т. и подсъдимия се описва от П. и неговата сестра като „боричкане“, без някой от свидетелите или подсъдимият да описва конкретно нанасяне на удари от кой да е от тях. Подсъдимият заявявя, че именно в този момент извадил ножа от джоба си, с намерение според обясненията му – единствено да сплаши свид. Т.. Съдът обаче намира обяснението на П. за причината да изкара ножа за защитна позиция. Според съда, ако П. е искал единствено да сплаши свидетеля, едва ли би извадил ножа и отворил същия с ръка, още по-малко да го насочи директно към зона по тялото на Т., към която последният няма видимост. Към този момент физическият контакт между двамата се е бил ограничил до бутане и дърпане /без да е преустановен/, с явната намеса и на сестрата на подсъдимия, но без някой от двамата мъже да си нанася удари. Съзнавайки за близкия контакт между двамата и невъзможността иначе да отблъсне тялото на свид. Т. от себе си /самият подсъдим заявява, че е възприемал Т. като физически превъзхождащ го/, П. е съзнавал според съда, че насочвайки ножа към тялото на Т., определено ще го нарани.  Освен това при оглед на вещественото доказателство – ножът, използван от подсъдимия, е видно, че същият е сгъваем и за да се използва, както самият П. обясни, следва да се отвори ръчно, като се разгънат двете части на дръжката. Подсъдимият посочи, че е държал ножа в джоба си в сгънато състояние, което му твърдение е и логично предвид това, че в противен случай острието би пробило джоба на панталоните му. Обясненията на подсъдимия освен като позиция в процеса, са и доказателствено средство и поради това подлежат на задълбочена проверка и съвместно с останалите събрани доказателства. В случая нито сестрата на подсъдимия, нито свид. Т. е разбрал веднага на момента за използваното хладно оръжие и това е видно от показанията им.

Несъмнено след това същият е побягнал по стълбите нагоре, което е съвпаднало и с появата на свид. Г.П. /неговия баща/ на първия етаж. Няма спор по свидетелските показания и отнсно това, че последният е взел от ръцете на Т. палката, като е избутал Т. и дъщеря си извън входа. В тази насока показанията на свидетелите са еднопосочни.

Според съда съзнаването за противоправността на поведението си от подс. П., именно го е мотивирало да побегне по стълбите, а не твърдението на подсъдимия в съдебно заседание, че е избягал, защото е осъзнал, че не може да използва ножа /л. 51/. Твърдението му категорично се опровергава от показанията на свидетелите П. и П. ***, посетили адреса на родителите му след получения сигнал. И двамата свидетели независимо един от друг посочват, че пред тях лицето е заявило, че е измил ножа, т.е. подсъдимият е съзнавал ясно противоправността на деянието, опитвайки се да заличи следите от кръв по ножа. Изготвената на дознанието съдебно-медицинска експертиза на вещественото доказателство не опровергава показанията на полицейските служители, тъй като експертът застъпва становището, че по ножа са открити следи от човешка кръв, но поради минималното количество е невъзможно определянето на видовата й принадлежност, поради ниския титър на видово специфичните белтъци в нея и на кръвногруповата принадлежност.

Подсъдимият не оспорва, че е нанесъл един удар с ножа в гърба в областта на гръдния кош на пострадалия, но заявява, че това е станало неволно, без да е осъзнал случилото се. Мотиви относно субективната страна на деянието съдът ще изложи по-долу. Тук единствено съдът ще посочи, че кредитира изцяло и заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, като намира същата за обективно изготвена.

Непротиворечиви са свидетелските показания и относно последващото поведение на свид. Т. след излизането им от входа. В тази насока особенно ценни са показанията на свид. К., на свид. Г. и на свид. П. и заявеното им относно причината за раната на гърба на пострадалия. Не е спорно и че именно телефонното обаждане от свид. Г. на спешен номер 112 е способствало бързото пристигане на екип на спешна медицинска помощ и на автопатрул от V РУП при ОД на МВР Пловдив. Последващото хоспитализиране на посъдимия и наложилите се спешни хирургични интервенции, остават несъмнено установени от представената на дознанието обилна медицинска документация, която е неоспорена от страните и е дала база за изготвяне на назначената СМЕ. Според категоричното становище на експерта Ц., на пострадалия са били причинени две самостоятелни телесни повреди - проникваща прободно-прорезна рана на гръдния кош, довела до нараняване, проникващо в гръдната кухина и наличие на въздух и кръв в дясната гръдна половина (десностранен хемопневмоторакс), съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило извършването на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина (торакоцентеза и аспирационен дренаж). Последното описано от експерта увреждане е довело според него до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наред с това в съдебно заседание вещото лице мотивирано защити позицията, че при неоказването на своевременна медицинска  помощ, това би довело до затрудняване на дихателните функции, но какво е можело да се случи, е въпрос на хипотези, като не е изключен като вариант и настъпването на летален край. Не е възможно обаче според вещото лице в резултат на неоказването на своевременна медицинска помощ пострадалият да е получил кое да е от констатираните увреждания, тъй като същите са установени още при постъпването му в болничното заведение. Също така е възможно според вещото лице и уврежданията да се причинят от един единствен удар. Както бе изложено по-горе, съдът намира така представеното експертно заключение/както и това на останалите вещи лица/ за компетентно изготвено и подкрепено и от гласните доказателства досежно обективно възприети от свидетелите увреждания по пострадалия, за неговото състояние и оздравителен ход, поради което и го кредитира изцяло.

Според съда не е спорно и обстоятелството, че светлината във входа не е била включена към момента на пристигането на свид. Т. и последвалия физически сблъсък между тях. Че единствено осветлението във входа по принцип е работело към тази дата се установява от показанията и на свид. Ч., както и е видно от снимковия материал към протокола за оглед. Но и свид. Г.П., а така също и свид. Т., както и Д.П. заявяват, че във входа осветлението в този момент не е било включено. Свид. Г.П. посочва „Беше сумрачно“, като светличаната е идвала от отсрещна сграда. Независимо от това според съда несъмнено още при появата на Т. на вратата на входа, както той, така и подс. П. са се разпознали, което е видно от показанията им.

В допълнение съдът ще посочи, че кредитира изцяло показанията на свидетелите извън роднинския кръг на подсъдимия, тъй като намира същите за обективни и незаитересовани, като и показанията им се подкрепят взаимно и допълват.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 132, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2014г. в гр. Пловдив е причинил на И.Й.Т. средна телесна повреда, като телесната повреда е причинена от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

От обективна страна предприетите от подсъдимия активни действия – като е нанасъл на пострадалия удар с нож в гърба, довело до прободна рана в гръдния кош, поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – причинената  телесна повреда – проникваща прободно-прорезна рана на гръдния кош, довела до нараняване, проникващо в гръдната кухина и наличие на въздух и кръв в дясната гръдна половина (десностранен хемопневмоторакс), съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило извършването на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина. Същата следва да се квалифицира именно като средна телесна повреда, в какъвто смисъл е и становището на вещото лице Ц.. Съобразно задължителната съдебна практика, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече еднакви по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира като една телесна повреда /Постановление №3/1979г. на ПВС, т.18/.           Проникващата прободно-прорезна рана на гръдния кош е довела до нараняване, проникващо в гръдната кухина, а наличието на въздух и кръв в дясната гръдна половина, съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина и наложило извършването на оперативна интервенция с цел отстраняването на въздуха и кръвта в гръдната кухина, несъмнено е разстройство на здравето, временно опасно за живота /Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС/. Вещото лице бе категорично, че наличието на въздух и кръв в дясната гръдна половина, съпроводено с липсващо дишане в засегнатата гръдна половина е състояние, което е опасно за живота, доколкото в зависимост от състоянието на организма е било възможно като резултат и настъпването на летален край. Т.е. опасността за живота на пострадалия е била реална, а не абстракнтна или предполагаема /виж в този смисъл Постановление № 3/1979г. на ПВС, т.13/. Що се касае до нараняването, което е свързано с проникване в гръдната кухина, то законодателят не поставя като изискване проникващото нараняване непременно да е довело увреждане на органите в тази кухина, като е достатъчно само наличието на контакт между кухината и външната среда. /ППВС № 3/1979г., т.14/. Ето защо съдът не споделя възражението на адв. Д., че деянието е несъставомерно, тъй като не се установявало уврежденията да изпълват признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Всяко едно от описаните увреждания би могло да се квалифицира като средна телесно повреда, като тези увреждания не са могли да настъпят в следствие на неоказване на своевременна медицинска помощ, според становището на експерта.

Престъплението е резултатно, довършено с настъпването на вредните последици. Доказва се категорично причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинения резултат.

Същевременно съдът намира, че в разглеждания случай П.  е предприел действия с цел да защити от непосредствено противоправно поведение личността си. Подсъдимият е възприел поведението на пострадалия като пряко и непосредствено нападение срещу телесната си неприкосновеност, тъй като след първоначалния момент на застиване на Т. на вратата на входа при появата си, пострадалият започва да размахва палката пред себе си, насочвайки се директно към П.. Последният е възпиел поведението му като  общественоопасно, доколкото е било насочено срещу закриляни от закона обществени отношения /свързани с телесната му неприкосновеност/ и противоправно, тъй като е правно недопустимо и деецът /Т./ е нямал право да го върши, а и в случая подсъдимият е нямал право да търпи това поведение /виж И.Н., Наказателно право Обща част, книга Втора-1992, стр. 67, А.Г. – Неизбежна отбрана и крайна необходимост, изд. „Сиби” 1995 г.–стр.63/.

Нападението на Т. е било непосредствено, започнало е и не е било преустановено към момента, в който П. е предприел активни действия по отблъскването му. Към този момент Т. все още е държал в ръката си металната палка, макар и да не я е използвал. Независимо от това поведението на П. притежава изискуемите белези на отбранително деяние. Преди всичко то е насочено от пряко застрашеното лице /подсъдимия/ към самия нападател /Т./, целта му е била да го отблъсне от себе си, да се защити. В случая П. е реализирал правото си на защита, като не е необходимо според теорията и възприетата съдебна практика /Решение № 25/05.02.1985г. по н.д. № 705/85г. на ВКС І н.о./ да бяга или да се укрива, противното разбиране чувствително ограничава ефективността на защитата му.

Активната защита е позволен от закона начин за отблъскване на  противоправното нападение върху личността, но съдът приема, че в настоящия казус защитата не е била съобразена с характера и опасността на нападението. Действително защитата не се определя от силата на удара, тъй като абсолютна съразмерност на силата на разменените удари е почти невъзможна /в този смисъл и Решение № 63/13.01.1976г. по н.д. № 62/75г., ОСНК/. Характерът на нападението се определя от обществените интереси, които последното застрашава – в случая свързаните с телесния интегритет на личността, а опасността на нападението – зависи от вероятността за увреждане на застрашените интереси, която то създава при конкретните условия на неговото извършване. В случая отбраната на подсъдимия се е изразила  първоначално в борба с ръце със свид. Т., а след това и в нанасянето на удара с ножа.  Посъдимият несъмнено се е защитавал, но е причинил на пострадалия вреди, за да го постави във физическа невъзможност да продължи нападението. С действията си обаче той не се е задоволил само да отблъсне нападението или да го ограничи, като защитата му е излязла извън рамките на необходимите предели. В случая нанасянето на удар с нож в жизненоважна област са причинили вреди, които не са били необходими за ефективното отблъскване на нападението. От противоправното нападение на Т. не са били причинени на подсъдимия каквито и да било увреждания /такива не са били констатирани при извършения няколко часа по-късно преглед в СМ/. Неоправданата по насоченост и интензивност реакция на защита в случая е довела до много по-висока степен на застрашаване живота на нападателя от защитаващия се. За отблъскване на нападенеието не се е налагало причиняването на средна телесна повреда. Подсъдимият е имал възможност да отблъсне нападението и без да използва хладното оръжие, тъй като макар и агресивно по характер, нападението на Т. не е включвало и активно използване на металната палка, което се признава и от подсъдимия /не твърди да е бил удрян от Т. с палката, а единствено я държал в ръка и я размахвал/. Дори да се приеме, че употребата на нож е била необходимост, за да може П. да отблъсне нападението, то използването му е следвало да бъде в такъв обем и интензивност, причинявайки колкото се може по-леки вреди на пострадалия /виж в този смисъл Решение № 370/26.10.2011г. на ВКС по н.д. № 1821/2011г., ІІІ н.о./ Т.е. според съда отблъскването с ножа в случая е надхвърлило възможностите за отблъскване на нападението. Ето защо, съдът приема, че случаят покрива признаците на легалното определение на чл. 12, ал.2 от НК – превишаване пределите на неизбежната отбрана. Проявената защита не е съответствала на опасността от нападението. То не е било с тази интензивност, за да се надцени опасността на нападението за сметка на тази на защитата. Върховният съд е посочил, че отбраняващият се със своите действия е длъжен да не допусне явното несъответствие между нападението и защитата /виж Постановление ПВС № 2/1957г., Решение № 272/09.06.1972г. на ВС по н.д.№ 240/1972г., І н.о./

Фактическата обстановка, установена по несъмнен начин от съда в хода на съдебното следствие, установява, че посоченото психическо състояние на подсъдимия преди и по време на извършване на деянието, не намира съответствие в хипотезата на чл. 12, ал.4 от НК, т.е. не е извършено в състояние на уплаха или смущение. Заключението на СППЕ категорично изключва подсъдимият да е бил в особено емоционално състояние, силен страх или смущение, дезориентиране или объркване, които иначе съществено засягат способността му правилно да прецени характера и опасността на нападението и да подбрене необходимото, за да остане защитата в рамките на необходимите предели. Подобно състояние би изключило ясен и подреден спомен за случилото се, което в случая не се установява.

Според вещите лица няма и данни за състояние на афект, с характерното за него стеснително съзнание под влияние на силни емоции. От друга страна, хипотезата на поведение, повлияно от физиологичния афект, изисква нападението вече да е било прекратено, а в настоящия казус не се установява това.

Съдът не възприема тезата на подсъдимия, застъпена в допълните му обяснения, че е защитавал майка си. Умисълът за подобно поведение следва да е подкрепен от надлежни доказателства за това. А категорично по делото не се установи Т. да е нападал или по какъвто и да е начин афиширал агресивното поведение към майката на жена си, още повече, че самият той посочи да я е възприел как прегръщайки, тя се е опитвала да предпази малолетното му дете. Несъмнено същата е била наранена от удар с палката на Т., но липсват каквито и да било доказателства този удар да е бил насочен пряко към нея, а става въпрос за неволно нараняване.

Ето защо, от субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият е действал при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е имал достатъчно време и е разполагал с необходимата интелектуална възможност да осъзнае разликата между интензитета на нападението и този на проявената от него защита. Съдържанието на умисъла се извлича от  локализацията на увреждането на пострадалия в областта на гръдния кош, от използваното оръжие – нож с дължина на острието 10,4 см., които същият е притежавал и използвал многократно преди това по други поводи, от насочеността на удара. Обяснението на подсъдимия, че само искал да сплаши пострадалия, обективно не се подкрепя от собственото му поведение. Последният сънателно е извадил ножа от джоба си и е разгънал същия. Ако е искал само да сплаши пострадалия, следвало е да му покаже ножа, но не и да го насочи към област от тялото със жизненоважни органи – към гърба му, още повече, че насочен към гърба му, Т. няма как да види ножа.  За формата на умисъла съдът съди от действията на самия подсъдим, не от неговите обяснения или последващо съжаление, което в случая е релевантно единствено за индивидуализиране на наказанието. Именно действията на подсъдимия по изваждането на ножа, неговото разтваряне, насочване към гърба на пострадалия и забиване в областта на гръдния кош опровергават твърдението на защитата, че деянието е извършено като непредпазливо такова.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Предвиденото от законодателя наказание за средна телесна повреда, причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана е лишаване от свобода до една година. Подсъдимият е неосъждан за престъпление от общ характер и до настоящия момент не е освобождаван от наказание по реда на чл. 78А от НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Ето защо, съдът намира,         че са налице кумулативните предпоставки по посочения член за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Досежно неговия размер, съдът отчита, че подсъдимият няма собствени доходи, живее при родителите си, които го издържат, а трудовата му ангажираност е свързана с оказване на помощ на родителите си в осъществяваната от тях земеделска дейност. Същият е с изключително добри характеристични данни, видно и от показанията на свидетелите Ч., които го описват като възпитан и отзивчив гражданин. Несъмнено младата възраст на подсъдимия е обстоятелство, което също обуславя определяне размер на глобата в минимален размер, фактът, че същият още на следващия ден е позвънил на пострадалия, за да му се извини, както и съдействието, което е оказал в хода на разследването и изразеното от него съжаление за стореното. Ето защо, съдът намира, че в случая размерът на административното наказание, което приема да наложи на подс. П., следва да е в минималния размер от 1000 лв., който се явява справедлив и съответен на обществената опасност на конкретно извършеното от него престъпление.

По делото има приобщени веществени доказателства - 1 бр. сгъваем нож, черен на цвят, с надпис на ръкохватката ZL20063006274.4USA, който, доколкото се явява средство на престъплението, следва на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК да се отнеме в полза на Държавата. Второт веществено доказателство -  1 бр. черна метална палка сгъваема с гумена дръжка, следва да се върне на пострадалия Т..

По делото има направени разноски, които на основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Същите в размер на 155,60 лева /разноски за експертизи от ДП/, следва да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата, а разноските, напавени в хода на съдебното производство в размер на  354,88 лева /за явяване ан вещите лица и за назначената от съда СППЕ/, следва подсъдимият да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт.

 

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.